Термини, свързани с шрифтовете

 

Шрифт. Видове шрифтове

Шрифт (Font) и начертание (Typeface)

Шрифтът (font), най-общо казано, е пълна колекция от букви, препинателни знаци, цифри и специални символи с определено начертание (type face), тегло (weight) - нормален, удебелен или олекотен и поза (posture) - изправен или наклонен (курсив).

Начертание (type face) е специфичното оформление на даден шрифт. Най-общо шрифтовете могат да бъдат събрани в три основни групи - серифни (serif fonts), безсерифни (sans serif fonts) и декоративни (artistic fonts).

Серифни, безсерифни и декоративни шрифтове (Serif, Sans serif and Artistic Fonts) Видове шрифтове

Серифните, или още антиква шрифтове (serif fonts) имат допълнителни декоративни чертички по краищата си. Типичен представител на тези шрифтове е Times (оттам често ще срещнете да се говори за таймсови шрифтове, т.е. подобни на Times серифни шрифтове, например Sentry, Timok, Academy). Разбира се, като казваме “чертички”, малко профанизираме нещата, защото украсните елементи на серифните шрифтове могат да имат най-различна форма, включително кръгла. Тези шрифтове се използват практически навсякъде. Не са подходящи за текстове с малка височина на буквата, или за негативни текстове, защото тогава са по-трудно четими.

Безсерифните, или още гротескови шрифтове (sans serif fonts), имат прави очертания без допълнителни чертички. Типичен безсерифен шрифт е Helvetika (оттам и често се говори за хелветични шрифтове). Поради по-добрата им четимост могат да се използват за текстове с малка височина на буквата или негативни текстове.

Декоративните, или още шрифтове свободен стил (artistic fonts), се разработват основно за рекламни или декоративни цели. Към тях се отнасят например ръкописните шрифтове от типа на Zhikaryov, BrushScript и др. Трябва да сте особено внимателни при тяхната употреба, защото нерядко те са по-трудно четими от стандартните шрифтове и е желателно да ги използвате с по-голяма височина на буквата. По принцип не са особено подходящи за основни текстове.

Семейство шрифтове (Font Family) Семейство шрифтове

Шрифтовете се обединяват в шрифтови семейства (font family) по общи стилови признаци. В повечето случаи едно шрифтово семейство включва основното начертание - нормален шрифт (plain, normal), както и получер (bold), наклонен или курсив (italic) и получер курсив (bold italic). Освен това могат да бъдат добавяни и шрифтове към това семейство като олекотени (light), силно олекотени (extra light), удебелени (heavy, large, black), кондензирани (condensed) и др. Шрифтове Hebar

Типичен пример е семейството на един от най-популярните кирилски шрифтове Hebar:

 

Видове букви. Елементи на буквата (Font Elements)

Буквите в един шрифт могат да бъдат: Видове букви

1. главни (caps) - А, Й, Ю и т.н;

2. малки, или редовни (small) - х, н, м, л и т.н;

3. високи (ascender) - б;

4. ниски (descender) - у, р.

5. дълги - ф

Елементите на буквата (font elements) могат да бъдат: Елементи на буквата

1. Основна или главна греда - хаста (stem) - обикновено са широки и отвесни - Н, Р, П, Е и т.н.

2. Допълнителни греди (hairline). Към тях спадат:

- хоризонтални греди - съвпадат с линиите за писане - Б, Г, Е;

- полегати греди - И.

3. Съединителни греди (hairline) - свързват две греди. Биват хоризонтални (crossbar)- А, Д, Н, П, Ц, Ш, Щ, Ю; и полегати - М.

4. Кръгли части на буквата (oval) - О, Ю.

5. Полуовал (bowl) - В

6. Вътрешна форма на буквата, око (counter) - това е формата на пространството, обградено от гредите на буквата.

7. Къси малки букви (small) - х, н, м.

8. Горна дължина на малките букви (ascender) - продълженията на главните греди на малките букви - б, ф, b, h, d.

9. Долна дължина на малките букви (descender) - продълженията на главните греди на малките букви - р, у, q, g, j.

10. Серифи (serif).

11. Черти за свързване (Spur) - в ръкописните шрифтове.

12. Опашка (tail) - при Q, Щ, Ц.

13. Гръб или гръбнак (stress) - горната извивка на S, С.

14. Свръзка (Juncture или Joint) - мястото, където се съединяват две греди.

15. Точка (dot) - при j, i.

16. Ъгъл (angle) - мястото на пресичане на две греди.

17. Аксанти и диакритични знаци (accent) -Љ, А, д, Щ, ф и т.н.

Граници на шрифта. Базова линия (Baseline) Граници на шрифта

Всеки шрифт има няколко граници. Едната е височината на реда, кегела (font size) - това е разстоянието между линии A и E.

Стойността на кегела означава разстоянието от върха на аксантите или диакритичните знаци на главните букви, напр. “Й”, до долното камшиче на ниските букви (descender), напр. “у”. Т.е. кегел 10 пункта не означава височината на “хнм”, а на “Йу”.

Втората е горната линия на главните букви (cap-height) - B. Обикновено до тази линия достигат и високите букви.

Третата е горната линия на малките букви (x-height) - C.

Четвъртата граница е базовата линия (baseline) - D.

Това е линията, на която стоят главните и малките букви. Под нея минават камшичетата на ниските букви.

И накрая е долната граница на шрифта - Е. До нея достигат камшичетата на ниските букви.

Кегел (Font Size)Кегел

Кегелът е един от основните показатели на шрифта. Това е големината на буквата (type size или font size). Измерва се в пунктове. Според англоамериканската система Пайк (Pica), 1 пункт = 0,353 мм. Тя се използва по подразбиране от основните програми за предпечатна подготовка като QuarkXPress и Adobe InDesign. Най-често срещани стойности в практиката са между 8 и 12 пункта. От оловната ера са останали и имената на различните шрифтови височини: 3 пункта - брилянт (brilliant), 4 - диамант (diamond), 5 - перла (pearl), 6 - нонпарей (nonpareil), 7 - миньон (minion) или колонел (kolonel ), 8 - петит (petit), 9 - боргис (borgis), 10- гармонд (garmond) или корпус (korpus), 11 - философи (philosophy), 10 - гармонд (garmond), 12 - цицер (cicero) или пика (pica), 14 - мител (mittel ), 16 - терция (tertia), 18 - парагон (paragon), 20 - текст (text ), 24- два цицера или двойна пика (double pica), 28 - двоен мител (doppelmittel), 36 - канон (kanon), 42 - голям канон, 48 - квадрат (quadratus ), 54 - голям мисал (missale), 60 - сабон (sabon).

Кърнинг (Kerning) Кърнинг

Кърнинг (kerning) е разстоянието между двойка букви. Нерядко, поради спецификата на шрифта или пък заради търсен ефект, се налага увеличаване или намаляване на кърнинга - напр. при “ГТ” или “АV”. Сегашните програми за предпечатна подготовка позволяват за всеки шрифт да настроите автоматично кърнинга за различни двойки знаци.

Тракинг (Tracking)Тракинг

С тракинг (tracking) се означава междубуквеното разстояние. В някои книги можете да го срещнете и като трекинг, но не е много правилно, защото може да се обърка с trek (трек) - пътуване, преселение. Измерва се както кърнинга. Понякога може да се наложи при особено кондензирани шрифтове, тракингът да бъде увеличен, а при други - намален. Често, ако текстът не се събира за малко, може да използвате именно тракинга. Тракингът се използва и като типографски похват, когато се налага някое подзаглавие, израз или дума да бъдат с по-голяма разредка (популярно като "шпациране").

 

Лединг (Leading) или дурхшус (Durchschuss)

Лединг (leading) e междуредовото разстояние, или разредката (Произнася се "лединг", тъй като думата идва от lead - олово, тъй като в докомпютърната ера разредките между редовете са правени с оловни плочки). Това е разстоянието между базовите линии на редовете. Измерва се в пунктове. Прието е ледингът да е равен или по-голям от височината на буквата (кегела). Например при шрифт с кегел 10 пункта е желателно разредката да бъде между 11 и 12,5 пункта. По-старата терминология идва от немски език и затова в предишни години е разредката се е означавала с термина дурхшус (нем. Durchschuss).Лединг

 

 

Видове компютърни шрифтове (Computer Fonts)

Компютърните шрифтове можем да разделим основно на три типа: растерни (bitmap fonts), векторни (vector fonts) и контурни (outline fonts).

При растерните шрифтове (bitmap fonts) всеки символ се представя като правоъгълник, изграден от поредица от точки (dots, pixels) с цвета на буквата или фона. Недостатък при тези шрифтове е, че за всяко начертание или размер трябва да се зарежда в паметта на компютъра пълен набор от символи. Тези шрифтове не са мащабируеми, т.е. при увеличение на кегела до размер, който не е зареден в паметта, ще се получи нежелано назъбване на наклонените части на буквата (aliasing). Тези шрифтове се използват от операционните системи за екранни шрифтове.

Крачка напред са векторните шрифтове (vector fonts), където символите се изобразяват като съвкупност от прави и дъги с техните координати. При тях е възможно мащабиране, т.е. нямате нужда от отделен шрифт за всеки размер. Сега такива шрифтове се използват от някои чертожни програми.

В момента основно се използва третият тип компютърни шрифтове - контурните (outline fonts). Често те са наричани векторни. При тях символът се изгражда не от карта на битовете - bitmap (по-точно е да се каже таблица за местоположението на пикселите, ама нейсе), както е при растерните шрифтове, а от неговите контури, създадени с помощта на вектори. По този начин шрифтовете могат да бъдат мащабирани с произволна височина на буквата.

Контурните шрифтове са 3 основни типа: True Type, Type 1 и Open Type. Последните са вече стандарт за новите операционни системи.

Шрифтове True Type (True Type Fonts)

True Type е шрифтова технология, разработена съвместно от Apple и Microsoft. Тrue Type шрифтовете (True Type fonts) са мащабируеми контурни шрифтове, използващи за изчертаване на символите криви от втори порядък. За тези, които са се разсейвали в уроците по математика, ще кажем, че всеки участък от контура на символа се изгражда от две гранични точки, свързани с линия. Тези шрифтове имат файлово разширение .TTF. Те станаха много популярни, защото бяха интегрирани в операционните системи на Microsoft - MS Windows, и на Apple - Mac OS. Тrue Type шрифтовете можете да инсталирате от папката Fonts на Control Panel (както при MS Windows 9x, така и при MS Windows ME, 2000 и XP). Основното им предимство е наличието на големи библиотеки от безплатни шрифтове, които можете да си изтеглите от интернет. Но в същото време малко са производителите, предлагащи кирилски Тrue Type шрифтове с високо качество.

Шрифтове Type 1 (Type 1 Fonts)

Type 1 е векторна шрифтова технология, разработена от Adobe Systems. По-популярното название на Type 1 шрифтовете (Type 1 fonts) е постскрипт шрифтове (PostScript Fonts). PostScript е език за описание на страници, създаден от Adobe. Постскрипт шрифтовете също са мащабируеми, но за разлика от True Type техните контури са изградени от криви от трети порядък - криви на Безие (Bezier curves). Поради това за изграждането им са необходими по-малко точки, отколкото при True Type шрифтовете. Логично е да се предположи, че те са и по-гладки като очертания. Затова, ако имате от един и същ шрифт варианти в True Type и Type 1, изхвърлете първия.

За да използвате тези шрифтове, трябва да имате инсталирана на вашия компютър програмата Adobe Type Manager (ATM). Тези шрифтове можете да откриете в папката psfonts, която се създава от Adobe Type Manager. Всеки шрифт е съставен от два файла: с разширение .PFB (съдържащ PostScript кода, който описва начертанието), и с разширение .PFM (даващ информация за основните му параметри). Файловете с разширение .PFB се намират в папката psfonts, а тези с разширение .PFM - в папката PFM, която е подпапка на psfonts.

Ако работите с много постскрипт шрифтове, е желателно да ги инсталирате в папка с по-късо име, да речем PS или само Р. По този начин се намалява обемът на файла Win.ini, който не може да надхвърля 64K. Увеличете кеш паметта на Adobe Type Manager (АТМ) на 2048 Кb, за да можете да работите по-бързо с щрифтовете и да нямате проблеми. Минимално препоръчвания размер на кеш паметта от Adobe е 512 Kb.

Всъщност и True Type, и Type 1 шрифтовете трябва да бъдат подадени на принтера или експониращото устройство като съвкупност от точки, за да бъдат отпечатани. Процесът на преобразуването им се нарича растеризация и се извършва от програма, наречена Raster Image Processor или съкратено RIP. По-сложната структура на True Type шрифтовете и по-бързите PostScript растеризатори накланят везните в полза на шрифтовете Type 1. Освен това повечето експонатори на филм от типа на Linotronic използват PostScript езика, така че постскрипт шрифтовете директно се изпращат към тях, докато за True Type се налага предварителна растеризация или добавяне на програма растеризатор.

Ако ще печатате само на принтер, няма да имате особени главоболия с двата типа шрифтове. Но ако ви се налага да експонирате вашите страници на филм, е добре да се допитате до фирмата, където ще експонирате, какъв тип шрифтове да използвате. У нас повечето фирми са инвестирали в PostScript съвместима техника, така че нерядко при машини с по-стари RIP да имате проблеми с TrueType шрифтовете, които просто ще си “гърмят” и на филма ще получите вместо тях “маймунски знаци” (за тези шрифтове по-старите RIP се превеждат като Rest In Peace). С други думи - работете с постскрипт шрифтове, за да ви е мирна главата.

Шрифтове Open Type (Open Type Fonts)

В последно време Adobe и Microsoft съвмесиха двата стандарта с нова технология, която позволява на True Type шрифтовете да съдържат PostScript данни и се нарича Open Type. Двете основни ползи от новия формат са междуплатформената съвместимост (файлът е физически еднакъв и за двете платформи PC и Mac) и възможността да се подържа разширена кодова таблица (Unicode) - поддържани символи за дадено начертание достигат до 65 000. Open Type шрифтовете (Open Type fonts) на Adobe се основават на PostScript и имат файлово разширение .OTF, а True Type базираните шрифтове имат разширение .TTF. Последните, ако се използват в по-стари версии на MS Windows 9x, MS Windows ME и MS Windows NT, се разпознават като True Type. За да работите с OpenType шрифтове с тези по-стари операционни системи, трябва да инсталирате Adobe Type Manager 4.1 (това е първата версия, в която се подържа OpenType) или по-нов. Можете да изтеглите от сървъра на Adobe безплатната версия Adobe Type Manager 4.1 light (или по-нова). MS Windows XP и MS Windows 2000 имат вградена подръжка на OpenType и не е необходим АТМ. Шрифтовете на Adobe, които съдържат кирилица, се наричат Adobe OpenType Pro fonts. За повече информация относно OpenType - тук.

Имайте предвид едно нещо - шрифтовете са обект на авторско право. За да използвате даден шрифт, трябва да сте го закупили от фирмата-производител или дистрибутор, или да сте убедени, че този шрифт изрично е записан като “free” - за свободна употреба.

Мерни единици (Measures)

В програмите за предпечат като QuarkXPress или InDesign можете да избирате между няколко мерни единици (measures). Дори и да не използвате всичките, добре е поне да ги познавате. А сега и накратко малко за тях.

Инч (Inch)

Мерна единица по подразбиране в QuarkXPress (тъй като е популярна в англоезичните страни). 1 инч (inch) е равен е на 2,54 см. Съкратено се изписва 1".

Можете да избирате между Inches и Inches Decimal. Разликата между двете е, че при Inches деленията на мерните линии за един инч са 16, а при Inches Decimal - 10.

Пункт или пойнт (Point)

Пунктът (point) e мерна единица, особено популярна в полиграфията. Има два вида пунктове - в зависимост дали се използва системата Дидо (Didot), или системата Пика (Pica), още Пайк. Според системата Дидо 1 пункт е равен на 1/72 от стария френски дюйм (2,71 см) или 1 пункт по Дидо е равен на 0,376 мм. При системата Пика (популярна в Англия и САЩ) 1 пункт е равен на 1/72 от инча (2,54 см). Или 1 пункт по Пика е равен на 0,353 мм. QuarkXPress използва пунктове по системата Пика. Съкратеното записване за 1 пункт е 1 pt или p1.

Пика или пайк (Pica)

Най-общо казано 1 пика (pica) е равна на 12 пункта или 4,23 мм. Популярна е в издателската дейност отвъд океана. Съкратено 1 пика се записва 1 p.

Милиметър (Millimeter)

1 милиметър (milimeter) е 1/1000 от добрия стар метър. Съкратено 1 милиметър се записва 1 mm.

Сантиметър (Centimeter)

Само за обща култура - 1 сантиметър (centimeter) е равен на 1/100 от метъра или на 10 милиметра. Съкратено 1 сантиметър се записва 1 cm.

Цицер (Cicero)

По системата Дидо 12 пункта правят 1 цицер (cicero) или 4,552 mm. Съкратено 1 цицер се записва 1 c.

Агит (Agate)

1 агит (agate) е равен на 5 1/4 пункта. Тази мерна единица е популярна в САЩ. С него измерват височината на колоната в рекламните карета. Съкратено 1 агит се записва 1 ag.

Ето и сравнителна таблица на мерките:

1 инч = - 6 p; 72 pt; 25,4 mm; 2,54 cm; 5c6,955; 14 ag

1 пункт = 0,0139"; -p1; 0,353 mm; 0,035 cm; c,9299; 0,194 ag

1 пика, пайк = 0,166"; 12 pt; 4,233 mm; 0,423 cm; c11,159; 2,333 ag

1 милиметър = 0,039"; p2,834; 2,834 pt; 0,1 cm; c2,636; 0,551 ag

1 сантиметър = 0,393"; 2p4,346; 28,346 pt; 10 mm; 2c2,36; 0,055 ag

1 цицер = 0,179"; 1p,904; 12,904 pt; 4,552 mm; 0,455 cm; -2,509 ag

1 агит = 0,071"; p5,143; 5,143 pt; 1,814 mm; 0,181 cm; c4,783