Термини, свързани с печата

 

Точки (Dots), полутонове (Halftones), линиатура (Lpi)

 

Принтерска точка (Dot)

Съвременните лазерни принтери отпечатват изображението с помощта на стотици малки черни точки тонер. Тези точки са с фиксирана големина и тяхната форма не може да се променя. За това колко добър е един принтер, съдим по броя точки, които може да отпечата в един инч ­ това е разделителната способност, или резолюцията (resolution) на принтера. Тя се измерва в точки на инч (dots per inch или съкратено dpi). Колкото по-голяма е разделителната способност на един принтер, толкова по-качествено изображение може да получите от него. В момента най-популярни са принтерите с 600 dpi, но по-добре би било, ако можете да си позволите принтер от 1200 dpi. Понастоящем новите модели принтери дори в ниския клас вече поддържат такава разделителна способност

Полутонова точка (Spot) Полутонова точка

Логичен е въпросът ­ как само с черните точки на принтера могат да бъдат възпроизведени сивите полутонови илюстрации? Този проблем е бил решен още в докомпютърната ера с помощта на растерната решетка ­ филмът с изображението се експонира върху светочувствителна плака, пред която е поставено стъкло с много фино гравирана върху него решетка. В резултат на дифракцията на светлината, преминаваща през решетката, изображението се експонира върху плаката като черни точки с различни размери.

Стъклото с решетката е наричано растер или растерна решетка (влиянието на немските термини в нашата полиграфия е осезаемо). Самият процес е познат като растеризация. За да внесем малко смут ­ растер се нарича не само стъклото с решетката, но и полученото изображение. Разбира се, англоезичните държави не остават по-назад, така че в литературата за растера ще срещнете името screen, а самият процес ­ screening. Отпечатаното изображение е изградено като решетка от полутонови точки.

Когато човек гледа от определено разстояние съвкупност от черни точки, между които има известен бял просвет, неговите очи сумират информацията от черното и бялото и в крайна сметка предават едно усреднено изображение, което е... процент от сивото. Колкото повече е бялото в тази група, толкова по-светло сиво виждаме. Благодарение на тази особеност на човешкото зрение черните полутоновите точки, които са с различни размери, формират различни зони в сивото. Този процес на преобразуване се нарича halftoning, оттам и самите сиви изображения са наричани полутонови (halftone).

Връзка между принтерски и полутонови точкиПолутонови точки

Полутоновата точка, която по-често ще я срещнете в литературата като spot, е по-скоро клетка, изградена от точки. Когато принтерът отпечатва полутонова точка, тази клетка се изгражда от равномерните по големина и разстояние принтерски точки. Но в зависимост от това колко тъмно сиво трябва да възпроизведе полутоновата точка, има повече или по-малко принтерски точки. Например за бял цвят ­ няма да имате нито една принтерска точка, за 10% сиво ­ 10% от пространството на полутоновата клетка ще бъде запълнено с принтерски точки, за 50% ­ съответно 50% от пространството и т.н.. При черен цвят ­ цялата клетка на полутоновата точка ще бъде запълнена с принтерски точки.

Накратко ­ изображението, което виждате отпечатано от печатащото устройство се състои от решетка, изградена от полутонови точки, които от своя страна са изградени от принтерските точки.

Линиатура (Lpi) Линиатура

Освен разделителната способност на печатащото устройство има още една характеристика, от която зависи качеството на изображението. Това е линиатурата. Тя показва честотата на полутоновите точки за единица мярка (най-често инч). Измерва се в линии на инч (lines per inch или lpi). У нас можете да срещнете някъде да използват и линии на сантиметър.

Когато се консултирате с печатницата, където ще печатате, и оттам искат да цветоотделяте на дадена линиатура, уверете се, че говорите за едни и същи единици. Защото може да се окаже, че 39 линии, които са ви казали оттам, всъщност са на сантиметър и вие трябва да зададете за печат 100 линии на инч.

С две думи ­ при линиатура 100 lpi ще имате по 100 полутонови точки на инч вертикално и хоризонтално (полутонови, а не принтерски ­ това е особено важно!)

И тук вече идва тънката работа ­ пряката зависимост между линиатурата и разделителната способност на печатащото устройство. Казахме вече, че полутоновата точка се изгражда като решетка от принтерски точки (чиято честота се задава като брой точки на инч). От своя страна изображението на печат се формира от честотата на полутоновите точки на инч.

Колкото по-голяма е клетката на полутоновата точка, толкова повече степени на сивото може да бъдат възпроизведени. Ако имате полутонова точка, изградена от квадрат с по 16 точки, ще можете да възпроизведете общо 256 степени на сивото (всъщност 257 ­ заедно с бялото), което си е напълно достатъчно. Впрочем и езикът PostScript Level 1, с който все още работят доста експонатори у нас, може да поддържа само толкова степени на сивото.

Приемаме, че имате принтер с разделителна способност 600 dpi. Ако разделите тези точки на 16, за да видите колко линии ще трябват, за да достигнете максимума от нива на сивото, ще получите 37,5. Да, но линиатура със стойност 38 lpi е неприемлива, защото полутоновите точки ще бъдат много големи и видими. И вече имате проблем ­ трябва да търсите компромис между линиатурата и разделителната способност. Приемливата стойност за линиатура в този случай е между 60 и 85 lpi. При по-голяма линиатура точките ще са по-малки, но ще се изграждат от по-малко принтерски точки и ще възпроизвеждат твърде малко нива на сивото. Например, ако ви хрумне да печатате с линиатура 150 lpi на същия този принтер, то полутоновата точка ще се изгражда само от по 4 принтерски точки по хоризонтала и вертикала. Което ще рече само 17 нива на сивото ­ нивата на сивото се определят като вдигнете на квадрат броя на точките на страна и прибавите 1 ­ за белия цвят. При толкова малко нива реално изображението може да започне да се постеризира (posterize) ­ вместо плавно преливане ще имате резки граници между нивата на сивото, които ще са само няколко.

Ето няколко формули и примери как да се справяте с проблемите. Като знаете, че максимумът нива на сивото, поддържан от PostScript Level 1, е 256 и че това се постига с полутонова клетка, изградена от 16 ґ 16 принтерски точки, можете да определите максималната линиатура, като разделите разделителната способност на експонатора на 16. Например:

­ ще цветоотделяте на експонатор с разделителна способност 1693 точки (dpi). Разделяте 1693 на 16 и получавате 105,8. С други думи, линиатура над 105 lpi не ви е необходима. Обикновено се използват 100 или 90 lpi

­ ще цветоотделяте на експонатор с 2540 dpi. Делите 2540 на 16 и получавате 158,7. Стандартно се използва 150 lpi.

Производителите на принтери и експонатори отдавна прилагат различни технологии за подобряване на отпечатването и в повечето случаи резултатът наистина е по-добър. Само за пример ­ при 2400 dpi постигане на линиатура от 175 lpi. Повечето нови експонатори могат да работят с 3000­6000 dpi, което е повече от достатъчно за какъвто и да било печат. Лазерните принтери също вече масово преминават границата от 1200 dpi.

Често споменаваме PostScript Level 1, макар че вече има PostScript Level 2 и PostScript 3. За всеки случай, когато работите с експониращи фирми, винаги предполагайте по-слабите параметри. Защото може да се окаже, че точно днес суперсвръхултраекспонаторът се е повредил и ще трябва пуснат филмите ви на старата барака. “Ама не сте ли ги направили за Level 1? Е, ще трябва да ни ги цветоотделите наново, sorry”.

Ъгъл на растерната решетка (Screen Angle) Ъгли на растери

Стана дума за гъстотата на полутоновите точки на линия, но има и още един важен параметър. Това е ъгълът на завъртане на растерната решетка. В досегашните примери подразбирахме полутонови точки, които изграждат хоризонтална линия. Но практиката е показала, че далеч по-добри резултати могат да се постигнат, ако тези линии са завъртени под определен ъгъл спрямо хоризонтала. Това се прави, за да се избегне моарето (moire), което би се образувало при наслагването на цветовете един върху друг. Всеки цвят има определен ъгъл на завъртане на растерната решетка. Черното има решетка, завъртяна на 45° спрямо хоризонтала, цианът ­ на 105°, магентата ­ на 75°, а жълтото на 90°.

При hexachrome печат ъглите на двата допълнителни цвята ­ оранжево (orange) и зелено (green), са 105° и 75° ­ съвпадат с ъглите на циана и магентата. Причината да се използват едни и същи ъгли е, че оранжевото и циана, както и зеленото и магентата са срещуположни цветове. Тоест там, където има зелено, не би трябвало да има магента. По-сложно е положението, когато се използват CMY + 2, 3 или още пантонни цветове. Това е чест похват при печатането на опаковки. Тогава трябва да се действа в зависимост от конкретния случай, но трябва да се стремите да има по-големи разлики в градусите между цветовете.

 

Особености при цветоотделяне на паус Кропмаркери

На паус можете да цветоотделяте черно-бели издания, от които не се изисква особено добро качество на отпечатване. Обикновено се използва принтерът, който сте задали по подразбиране в Windows. Той трябва задължително да е постскрипт лазерен принтер.

Обикновено се задава ориентация Portrait.

Линиатурата варира между 70 и 90 lpi.

Разделителната способност може да бъде 600, 800, 1200 dpi или повече (зависи каква е максималната разделителна способност на вашия принтер).

Данните обикновено са в ASCII формат (ако принтерът позволява ­ за предпочитане е Binary).

Задължително обърнете огледално отпечатването ­ използвайте опцията Flip Horizontal.

Ако отпечатвате на паус само текст, можете да минете и без пасери, т.е. опцията Registration е Off. Но ако имате и още цветове (дори само един допълнителен), добре е да използвате пасери. Иначе монтажистите ще говорят доста лоши думи по ваш адрес. Ако желаете да спестите място, можете и сами да си направите пасери и да ги поставите, където желаете.

Те се правят по следния начин:

­ Създайте кръгло поле за илюстрации с диаметър в рамките на 0,2­0,3 cm.

­ Задайте му рамка 0,2 pt (може и по-дебела, но не повече от 0,5 pt) и цвят Registration.

­ Изчертайте две перпендикулярни линии, които да са с дебелина 0,2 pt, дължина около 0,3­0,5 сm и да се пресичат там, където се пресичат диаметрите на полето, т.е. в центъра му.

­ Задайте и за тях цвят Registration.

­ Групирайте трите обекта и вашият пасер е готов.

­ Направете няколко копия на пасера и ги поставете там, където желаете. (Може да направите и по-прецизни пасери, като увеличите дължината на линиите на 5 mm и създадете вместо един ­ два концентрични кръга)

­ За да не се обърквате кой лист на кой цвят съответства, създайте текстово поле и вътре с кегел 5 или 6 pt напишете Black Cyan Magenta Yellow (желателно е да използвате някой тесен безсерифен шрифт ­ Hebar Condensed например).

­ Оцветете всяка дума в съответния цвят. Така при цветоотделяне на листа за циан ще се появи и думата Cyan.

­ Разположете това поле до пасерите (обикновено горе вдясно).

Ако желаете да цветоотделяте цвят по цвят, изберете цвета, който искате да цветоотделите (премахнете отметките на останалите). Това важи и ако трябва да цветоотделите някой цвят, който е каталожен. Тогава първо трябва да забраните на този цвят да се разлага на CMYK цветове и после да го изберете оттук.

Ако използвате за по-евтино рециклирана тонер касета, имайте предвид, че на нея може сравнително безболезнено да отпечатвате на паус текст и тънки линии. Но имате ли растерни изображения, или някакъв цветен фон, неминуемо ще получите “облаци” по тях. Затова при отговорни цветоотделки използвайте тонер касета първа употреба, а рециклираната оставете за чернови.

Цветоотделяне на файл

Повечето неща бяха вече казани. Само ще допълним още някои детайли.

Цветоотделянето на филм е доста скъпо занимание. Всяка една грешка, довела да унищожаването на филми, има солидно финансово изражение. Затова още веднъж повтаряме, че трябва да бъдете особено внимателни за няколко неща:

­ Каква е ширината на филма и, съобразно размерите на публикацията, каква ще бъде ориентацията на отпечатването.

­ Задължително трябва да използвате PPD, изискван за машината, на която ще се експонира филмът.

­ Внимателно определете линиатурата и разделителната способност за експонация. Имайте предвид, че цените за цветоотделяне при различни линиатури невинаги са еднакви. Затова трябва добре да си направите сметката какво е вашето издание и изисква ли то съответната линиатура и разделителна способност. Например искате да печатате цветен вестник, но ще използвате обикновена вестникарска хартия. Тогава много по-обоснована ще е линиатура 105 lpi и резолюция 1693 dpi, отколкото линиатура 150 lpi и резолюция 2540 dpi, подхождащи на цветно издание, което се отпечатва на качествена хромова хартия.

Обикновено и тук се обръща отпечатването огледално, но е възможно, ако операторът на машината изрично ви е указал, да не се обръща.

Пак за икономии може да използвате и опцията Spreads. Например ако правите издание с височина 26 cm, може да се окаже по-изгодно вместо да го пускате с ориентация Landscape на филм 30,5 cm, да включите тази опция и да печатате по 2 или повече страници с ориентация Portrait на филм 46 cm. Впрочем това зависи и от възможностите на фирмата, където експонирате вашите файлове.

При hexachrome печат нещата са малко по-различни. Приемаме, че сте включили профили за Hexachrome и такъв профил е зададен и в папката Profile на прозореца Print. В този случай hexachrome цветовете, които сте добавили в цветовата палитра, при цветоотделяне ще изключат стандартните CMYK цветове. Така ще можете да задавате дали да се печатат, или не само на тези Hexachrome цветове или на добавените спот цветове.

Друга неприятна грешка е, ако се опитвате да цветотделите илюстрация, чийто файл сте изтрили от папката. Виждате я да си стои кротко в полето, но това е екранното изображение, което в случая вече е призрак на истинската илюстрация. По принцип програмата веднага ще изпищи, че нещо липсва, но възможно е по инерция да игнорирате предупреждението. Ако пък натиснете бутона за Update, може да се окаже, че сте записали друга илюстрация със същото име. И тя ще се появи на филма точно като фантомът от операта. Има и друг номер ­ илюстрацията не само сте я изтрили, не само че я нямате наблизо, но и изданието след малко трябва на всяка цена да се носи на печат. Тогава затваряте очи, казвате “Да става каквото ще” и смело натискате ОК. Резултатът е една много рошава илюстрация. Гледайте да не сте наблизо, когато шефът ви разглежда отпечатаното издание.