Старогръцка драмаАнтична литература - корица

Произход на старогръцката драма

  • Думата „драма“ (стгр. drama) означава „действие“.
  • Води началото си от култа към Дионис.
  • Изпитва влияния от:

а) Елевзинските мистерии;

б) култа към мъртвите — по време на погребения са се възпроизвеждали събития, чиито герои са били мъртвите;

в) култа към героите.

  • Възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции.
  • Има най-силни изяви през VI—V в. пр.Хр.

!Трите жанра на старогръцката драма са трагедия, сатирна драма и комедия.

Характеристика на понятието „празник“

Празничността е начин на съществуване на старогръцката драма и тя не може да бъде разбрана в същината си, без да се познават старогръцките празници.

Всепроникваща сакралност (религиозна функция)

В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между страните на делника и празника.

Празникът е система от култови действия и организирано време-пространство за „високо“ общуване. Елементите на празника са строго определени в своето протичане.

Празнуващата общност се отдава на действия с голяма съпричастност, които се тълкуват като актове на установяване на дълбока връзка с отвъдния свят и със сакралното, на общуване (диалог) с божествата.

Прагматичност

В резултат на разиграваната сакрална комуникация хората очакват от божествата осигуряване на плодородието, потомството, богатството и благополучието за своята общност.

Ритуалност

Празникът в древността (и в Древна Гърция, в частност) е бил свързан с някакво сакрално космическо събитие от митологичен характер — борбата между силите на съзиданието и силите на разрушението, между светлината и мрака, живота и смъртта, космоса (порядъка) и хаоса (безредието), доброто и злото.

Членовете на древното общество се чувстват съучастници в такова събитие. Те извършват ритуални магически действия, за да подпомогнат положителните космически сили. Тези действия представляват най-вече жертвоприношение — на животно или растителен продукт. Обектът жертва се убива и разчленява на късове. Така се уподобява разпадането на света и настъпването на хаоса, но успоредно с това се имитира синтез на нов свят, на нов космос чрез събирането, пренареждането, обработката (най-често печене) и разпределянето на частите на жертвата (поела чрез умъртвяването върху себе си ефекта на космическото унищожение). Така се „спасява“ светът, печели се благосклонността на божествата и се гарантират редът, благополучието и стабилността на общността до следващия празник.

Синтетичност

При празничните ритуали се използват всички достъпни на човека изразни средства: слово, мимика, жестове, музика, танц, маскиране и т.н.

Всеобщност

Практическите обществени задачи на празника се отнасят до общността. Общувайки с отвъдния свят, празнуващият колектив общува със самия себе си, като се преобразува от делничен в празничен — изоставя се обществената йерархия и се преминава към отношения на временно равенство. По този начин се постига обновяване на социалното единение и цялостност (общността се реинтегрира).

Игрови характер

Участващите в празника установяват „друг“, временно действащ, свят със свои закони за поведение и общуване. Празничното пренареждане на делничната структура освобождава потиснатите сили в отделните човешки същества.

Емоционалност

Древният празник се характеризира с начален страх, тревога, печал (поради настъпващите сили на мрака) и последващо общо облекчение, отпускане, радост и веселие.

Старогръцките празници

Старогръцката култура е наричана „култура на храма“ поради широко разпространените храмови строежи и свързаните с тях ритуални практики. С не по-малко основание тя може да бъде наречена „култура на празника“.

В отворената и подвижна система от празници през Архаиката и Класиката има два типа празници:

  • мистериални, несъобразени с реалните общности;
  • немистериални, пазещи обществената структура.

!Двата типа обикновено се съчетават.

Мистериални празници

  • Произходът им вероятно е неелински — наследени са от старата неолитна култура на Балканите (може би тракийска по характер).
  • Основна единица в тях е не реалната общност, а отделният човек, който се включва във временната празнична общност.
  • В основата си съдържат комплекс от ритуали за осигуряване на плодородие (земеделска мистика) и/или за възрастова инициация (по-свещение в религиозно тайнство).
  • Отразяват една обща структура на инициационните обреди, моделирани според два главни ритуала на прехода — сватбата и раждането (представени в мистериите като свещена сватба на богинята майка с божествен баща и раждането на „божественото дете“).

Мистериалният празник установява йерархия от непосветени, по-малко посветени и повече посветени. В ритуалния ход на празника се застъпват напрегнато опозициите „живот и смърт“, „тукашен и отвъден свят“ и стремежът за тяхното преодоляване. Идеята за отвъдния живот на една принципно безсмъртна душа, както и за греховността, чието посмъртно наказание може да бъде избегнато чрез посвещение, възниква в този вид празнуване.

  • Гръцките мистериални богове са ДеметраПерсефона) и Дионис (често отъждествяван с Плутон).
  • Мистериални празници в Древна Гърция:

а) Тесмофории — участват само омъжени жени;

б) Кабирии — провеждани в Тива и на остров Самотраки;

в) Елевзински мистерии;

г) орфически посвещения — участват само мъже.

Немистериални празници

Към тях се отнасят общогръцките празници и градските празници.

  • Основната празнуваща единица е реалната общност — общината, семейството, градът.
  • Организират се шествия в чест на божеството, спортни и драматически състезания и ораторски единоборства.
  • Допускат се и външни участници, елементът на тайната няма решаваща роля.
  • Тези празници имат елински произход.

Общогръцки (панелински) празници

Четирите общогръцки празника, назовавани panegyris (оттам — панаир), са най-високо в елинската празнична йерархия. Те се честват така, че всяка година да се провежда по един (т.е. всеки един от тях се празнува веднъж на четири години). Последователността им е следната:

  • Истмийските игри в близост до град Коринт (през април);
  • Олимпийските игри — в областта Олимпия (през юли);
  • Немейските игри — в Немейската долина, Арголида (също през юли);
  • Питийските игри в Делфи (през август).

! Преди началото на игрите се обявява общогръцко свещено примирие.

  • Събират се гърци от целия елински свят.
  • Общогръцките празници са време—пространство за закрепване в културен план на неподдържания в цялост елински етнос.
  • Състезанието е основният момент в празника. То обикновено е спортно — само в Делфи е музикално.
  • Стадионът, свързан с олтар, по-късно се превръща само в спортна арена. Олимпия привлича също търговци, музиканти, оратори, философи. Празнува се на спортните площадки и на тържищата, премерва се и се разменя стока.

Атински празници

Панатенеи

  • Чества се основното божество, покровител на града — Атина Палада.
  • Празниците са през август, веднага след жътвата. Те имат календарен характер, с тях започва новата година.
  • Завършват цикъл от празници, образуващи дългия ход на трудното сменяне на старата година с нова.

Дионисови празници в Атина — образуват голям комплекс от колективни прояви през зимата и пролетта:

  • Малки или Селски Дионисии — декември;
  • Ленеите — януари;
  • Антестериите — февруари и началото на март;
  • Големи Дионисии — в края на март и началото на април

! Най-известният атински празник е Големите (Великите), или Градските, Дионисии.

Митът за Дионис в контекста на старогръцката празничност

Традиционен смисъл на мита за Дионис:

  • Дионис е „нов бог“, не влиза направо в олимпийския пантеон.
  • Разказите за него повествуват за „блуждаенето“ му из „чуждото“, „дивото“ пространство.
  • Силно е природното съдържание на неговия култ — свързано не само с растителността, виното, гроздето и лозата, но и с вод-ната стихия, с горите и планините (които са периферни зони спрямо културата).
  • „Природността“ на Дионис често се изтъква на преден план, сравняван е с малоазийските богове на умиращата и възкръсваща природа.
  • Оргиите (стгр. orgia — свещенодействие, богослужение, а също и разпуснато пиршество, карнавал), посветени на него, се асоциират именно с неговата природа на божество на вегетацията.

Социално съдържание на мита за Дионис

В мита за Дионис проличават три нива, свързани с действията на бога през различните му възрасти: като дете, юноша и възрастен. Следствие от тези проявления на Дионис са различните мито-ритуални комплекси, посветени на него.

Чрез Дионис се кодира в божествен порядък социалният живот на индивида в древногръцкото общество, преминаващ през тези възрастови фази и поредно принадлежащ към съответстващите им социални групи.

Първи митологичен цикъл (раждане и детство на бога): двойно раждане — от майка му Семела и от бедрото на Зевс, разкъсване от титаните (под името Дионис Загрей) и отглеждане от жени (лелите-кърмачки, нимфи, нереидите). Изразява се загрижеността на митичното съзнание за опасностите, които съпровождат раждането и детството на момчето — първият етап от израстването му като социално пълноценна личност.

Втори митологичен цикъл (Дионис като юноша, бродещ из горите и съпровождан из горите от вакхическа женска дружина — тиас (стгр. thiasos — дружина). Богът е далеч от семейството, от дома, извън културното пространство — в дивата периферия или на чужда етническа територия. Дионис е описван като изнежен, женствен, преоблича се като девойка, т.е. все още полово неопределен, непреминал възрастовата инициация. С този кръг от митове е свързан и мотивът за лудостта.

Трети митологичен цикъл (Дионис в зряла възраст, изобразяван е с брада): встъпва в свещен брак с критската принцеса Ариадна — бракът е един от пътищата за придобиване на социален статус на зрелост. Вторият знак на узряването е намесата на бога в живота на останалите богове — извежда майка си Семела от подземното царство и довежда Хефест на Олимп. Дионис вече получава собствен култ като бог на виното — самото пиене е привилегия единствено на възрастните мъже, на пълноправните членове на обществото.

Така в образа на Дионис са представени трите стадия от живота на човека — от детето до възрастния мъж.

НO: Тъй като митологичното съзнание осмисля времето като циклично, а не линейно, отсъства разбирането за развитие, за плавен преход между трите възрастови статуса. Всяка фаза е затворена сама в себе си и не се свързва с друга. Преходът между тях се осмисля като смърт. Затова в митичните повествования Дионис умира няколко пъти: опожарен е от мълнията на Зевс при преждевременното си раждане; като дете е разкъсан от титаните; като юноша се крие от Ликург в морето (потапянето във вода е символична смърт) или пък е убит от героя Персей, който го хвърля в изворите на Лерна; също като юноша е отвлечен от тиренските пирати, за да бъде продаден в робство (което е социална смърт). Смъртта на бога като дете и като юноша обозначава двата преходни етапа във възрастовата йерархия в архаичното общество, както и трудностите и страданията, свързани с тях.

Дионис — „идващ“ и „преследван“ бог

Дионис е бог на „граничните ситуации“, митологично „чужд“.

В неговия култ основни са ритуалите по пристигането му в нормирано пространство (най-често град).

Дионис е бог чужденец и пристигането му е драматично — то се осмисля като нахлуване, предизвикващо криза в нормите на културата.

Дионис е „преследвано“ божество (отново драматичен мотив): яростно се оспорва неговото ново религиозно послание. Дори и в родната му Тива никой не го познава, не го признава за „свой“.

В митичните разкази Дионис извършва точно обратните на нормативните предписания действия, т.е. преобръща света наопаки. Влизането му в културната зона кодира изпълването на празнуващите с ентусиазъм и излизането им извън себе си.

Дионис и виното

Дионис дава виното като културен дар на хората.

Виното е свещена напитка, символизираща мощта на живота, то е извор на енергия, а неговата консумация — откровение на неведомото и истината, на духовното възраждане. Самият Дионис е въплъщение на напитката.

Пиенето на вино е важна тема в Дионисовия мито-ритуален кръг. От една страна, чрез виното пиещият постига бога, а от друга, напуска човешката си същност и се приравнява с „дивото“, с екстремалното.

Всички трудности, свързани с култивирането на лозата, събирането на плода и приготвянето на виното, древните гърци отъждествяват със страданията, смъртта и възкресението на разкъсания от титаните Дионис. Запазени са сведения, че гръцките ритуали по мачкане на гроздето се съпровождат с викове „Дионис“, а участниците са с маски на сатири.

Дионис е богът, който бива „изпиван“.

Пилият вино елин мистично съпреживява Дионисовите страсти и получава ново знание за себе си и битието.

Дионисовият ентусиазъм, оргията и идеята за освобождаването

Идващият Дионис изпълва индивида и общността с ентусиазъм: протича интензивно изживявана идентификация с бога и екстаз (надмогване на човешката природа, откриване на цялостно освобождаване).

Дионис е свободен бог и божество, което освобождава човеците и установява друго, „природно“ поведение, често отъждествявано с лудост (алкохолно опиянение, вулгарни шеги, еротични волности и енергични конвулсивни танци).

Но лудостта е и божествено обладаване: общението с Дионис е придобиване на мистичен опит, то временно преобръща обикновеното положение на човека и той става съпричастен не само на Дионисовите изпитания и страдания, но и на съзидателната спонтанност и опияняващата свобода, на свръхчовешката сила и неуязвимост на бога.

Постигането на Дионис като религиозен опит

Мито-ритуалният комплекс на Дионис има изключително влияние в светоусещането на античния човек. Той осигурява идеята за осезаемо общуване на индивидуалното човешко съзнание с космическия живот. Така през античността чрез митологична форма се поставят всички важни въпроси на мирозданието в противоречивата му същност — като единство и множество, разпадане и възсъединяване, гибел и възраждане. Дионисовите митове и ритуали изразяват учението за ставането на света като космическа трагедия, която пронизва из основи всеки индивид така, че той, осъзнавайки себе си, „узнава“ своята общност с вселената.

Дионис изразява идеята за тоталната жизненост.

Той е единственият елински бог, който привлича и социалните низини, и интелектуалните елити.

Чрез култа към Дионис елинът прониква в божествената същност, изпълва се с „високо“ знание чрез оргиастичния екстаз.

Дионис е божество, близко до хората, и дарява надеждата, че човешката природа може да бъде надмогната и да се постигне друго съществуване.

Този дълбок религиозен опит присъства на всяко равнище на Дионисовия култ. Всяко празнично действие се изживява от членовете на общността интензивно. Това се отнася и за театралните състезания в Атина.

Характер на драматическото състезание

Авторът и неговият екип

  • По време на Големите Дионисии се провеждат драматически състезания.
  • Те траят 3 дни — всеки ден един автор представя 3 трагедии, обединени в трилогия, и една сатирна драма.
  • Най-често авторът, освен че е поет, е и режисьор, хореограф на творбата си, а нерядко е дори и актьор в нея.
  • Ръководителят на Хора — хорегът, освен че го съставя, поема разходите на цялата постановка. Той (както и съставът на актьорите) се определя чрез жребий в Народното събрание на Атина.

Жури

  • Състезаващите се драми се оценяват от жури (комисия).
  • То се състои от 10 човека — по един от всеки атински окръг.

Награди

  • Награда получават хорегът, поетът и протагонистът на драмата, отличена с първото място.
  • Лавровият венец е предназначен за хорега.

Архитектурно устройство на античния театър Устройство на античния театър

  • Орхестра (стгр. orchestra) — кръгла площадка, където играе и пее Хорът. В центъра й се намира олтар на Дионис.
  • Пароди (стгр. parodos — вход, влизане) — два странични входа между сцената и местата за сядане, от които се появяват Хорът или актьорите (идвайки отвън на двореца). Влизащите от десния парод пристигат от града или пристанището, а от левия — идват от полето или от чужбина.
  • Проскений (стгр. proskenion) — колонада с декори (от боядисани дъски), издигната над орхестрата, площ за актьорите — сцена.
  • Скене (стгр. skene — покривало) — помещение за преобличане на актьорите, намиращо се зад орхестрата. По-късно се превръща в декоративен фон (фасада на дворец или храм).
  • Театрон (стгр. theatron) — зрителски места, разположени в полукръг около орхестрата. Разделени са на 2 от диазома (стгр. diazoma).

Сценична техника

  • аеорема (стгр. aeorema) или механе (стгр. mechane) — подемен кран. С него на сцената от въздуха се появяват боговете (deus ex machina); В някои източници се споменава и като геранос (стгр. geranos — жерав);
  • бронтейон (стгр. bronteyonos) — машина за шумови ефекти (барабан с големи метални топки), имитиращи гръмотевици;
  • екиклема (стгр. ekkyklema) — платформа на дървени колела; с нея се изнасят на сцената телата на убитите;
  • периактой (стгр. periaktoi) — две призматични колони от лявата и дясната страна на сцената, с чиято помощ се сменя декорът;
  • теологейон (стгр. theologeion) — платформа, намираща се на покрива на скенето, откъдето произнасят монолози актьорите, играещи богове.

Актьорско облекло и сценична игра Старогръцки актьор

  • Маски — направени от дърво, кожа или плат и боядисани, те са наследство от архаичните обредни свещени драми. Използват се за представяне на различни обобщени типове и чувства: герои, царе, старици, юноши, роби. Цветовете, с които са украсени маските, определят пола, възрастта, общественото положение, нравствените качества и конкретното душевно състояние на персонажа (при смяна на състоянията на един персонаж се сменят и маските): напр. бяла маска за жена, тъмна — за мъж, червена — за гняв, жълта — за умора. На маската са поставяли и перука. Според някои изследователи са имали метални пластини в отвора на устата за усилване на гласа.
  • Котурни (стгр. kothornos) — дървени обувки с много високи подметки. Служат за постигане на необичаен, внушителен ръст на актьорите, вдъхващ респект у публиката.
  • Сценични костюми — дълги, цветни, пищни, със скъпи украшения. Цветът и кройката определят какъв е героят: жълта дреха — цар, лък и стрели — бог Аполон, и т. н. За женските персонажи актьорите добавяли пред гърдите и корема си дървени бюст и изпъкнал корем (стгр. prostemeda и progastreda).

! Със сценичното облекло и маските не се търси индивидуализация, а типизация.

Сценична игра

  • В представлението като актьори участват само мъже.
  • Актьорите са свободни хора — за разлика от Рим, където играят роби.
  • Те трябва да притежават следните качества:

а) добра пластика;

б) танцови умения;

в) декламационно майсторство: височината на гласа определя и избора на роля.

Старогръцки театрални маски