Антична литератураАнтична литература - корица

 

Речник на имената и термините

 

Речник на имената и термините

 

 

А Б В Г Д Е
З И Й К Л М
Н О П Р С Т
У Ф Х Ц Ч Ю

 

А

 

Август (лат. Augustus) ­ вж. Октавиан Август.

авлос (стгр. aulos) ­ старогръцки духов инструмент, състоящ се от две цилиндрични (или конични) цеви, свързани под ъгъл в общ мундщук. В началото авлосът е използван за ритмуване на движението (на войски, гребци и др.). По-късно се използва за съпровод в хоровата лирика и в драмата.

Аврелий ­ вж. Марк Аврелий.

Аврора (лат. Aurora ­ зора) ­ римска богиня на зората (вж. Еос).

Агава (стгр. Agaue) ­ в старогръцката митология дъщеря на Кадъм и Хармония, сестра на Полидор, Семела, Ино и Автоноя, майка на Пентей. В пристъп на вакхически екстаз взема предрешения Пентей за звяр и заедно със сестрите си го разкъсва.

Агамемнон (стгр. Agamemnon ­ възхитителен) ­ в “Илиада” цар на Микена, син на Атрей и брат на Менелай и Анаксабия, върховен вожд на ахейските войски в похода срещу Троя. Съпруг на Клитемнестра и баща на Орест, Лаодика (Електра), Ифианаса (Ифигения) и Хризотемида. Според старогръцката митология е убит от съпругата си след завръщането му от Троянската война.

агора (стгр. agora ­ събрание, площад) ­ Народно събрание на свободните граждани, по-късно ­ градски площад, на който се провеждат събранията.

Адраст (стгр. Adrastos ­ неизбежен) ­ в старогръцката митология цар на Аргос, син на Талай и Лизимаха. Омъжил дъщерите си Депила за Тидей ­ баща на героя Диомед, а Аргея ­ за героя Полиник и заради него е един от главните организатори и участници в похода на Седмината срещу Тива. Той е единственият оцелял герой, благодарение на бързия си кон. Десет години по-късно участва в Похода на епигоните и разрушава Тива, но в битката загива синът му Егиалей и той по-късно умира от мъка по него.

2. В “Илиада” троянски герой, пленен от Менелай и убит от Агамемнон.

аед (стгр. aoidos ­ певец, заклинател) ­ странстващ певец, акомпаниращ си на четириструнна лира, който възпява богове и герои.

Аид (стгр. Aides ­ невидим) вж. Хадес.

Аквилон (лат. aquilo ­ буря, север) ­ римски бог на северния вятър (вж. Борей)

амброзия (стгр. ambrosia) ­ в старогръцката митология храна (и в същото време балсам за помазване), даваща заедно с нектара безсмъртие и вечна младост на боговете.

Александрия (стгр. Alexandreia) ­ град в делтата на Нил, основан през 332 г. пр. Хр. от македонския цар Александър Македонски. От 305 до 30 г. пр. Хр. е столица на Египет. А. е един от културните центрове през епохата на елинизма, там се намирали Музейонът (храм на музите) с прочутата библиотека на Птолемеите, както и маякът на о. Фарос (Александрийският фар ­ едно от седемте чудеса на света).

Александър (стгр. Alexandros ­ защитник на мъжете) (вж. Парис).

Александър Македонски (Александър Велики) (стгр. Alexandros ­ защитник на мъжете) ­ Александър III (356-323 г. пр. Хр.), македонски цар, син на Филип Македонски. Един от най-великите завоеватели през античността. Създава една от най-силните империи в света. Завладява Египет и Персия, достига с войските си до р. Инд. Подготвя поход за завоюване на Западното Средиземноморие, но умира внезапно във Вавилон.

Алкей (стгр. Alkaios ­ храбър) ­ старогръцки поет от о. Лесбос (VII-VI в. пр. Хр). Воюва като наемник, враг на тираните. Творчеството му е много разнообразно: песни за пиршества, за любов, за вино, песни с политическа тематика.

Алкман (стгр. Akman) ­ старогръцки поет от Сарди (Мала Азия), живее в Спарта (VII-VI в. пр. Хр). Пише хорови песни: партении, пеани, хипорхеми, химни към боговете. Създава и хекзаметри, които са вариации върху Омирови стихове.

Амур (Купидон) (лат. Amor ­ любов) ­ римски бог на любовта (вж. Ерос).

амфитеатър (стгр. amphitheatron) ­ стъпаловидно разположение на зрителските места в римския театър във формата на елипса. В класическия старогръцки театър местата се разполагат в полукръг или подковообразно около орхестрата.

Анакреон (стгр. Anakreon) ­ старогръцки поет от о. Теос (VI в. пр. Хр.). Пише солова мелика, ямби и елегии. Разработва главно любовни и еротични мотиви. Един от най-популярните любовни поети през античността.

Андромаха (стгр. Andromache ­ бореща се с мъжете) ­ в “Илиада” съпруга на троянския герой Хектор и майка на Астианакс (Скамандър). Според старогръцката митология след падането на Троя е отведена в робство от сина на ахейския герой Ахил Неоптолем.

Антигона (стгр. Antigone ­ против потомството) ­ 1. в “Антигона” дъщеря на тиванския цар Едип и Йокаста, сестра на Исмена, Етеокъл и Полиник. Престъпва заповедта на владетеля Креон да не погребва предателя Полиник и е зазидана в гробница, където се самоубива. Според друга версия (предполага се, че подобна е развита и в незапазената драма на Еврипид “Антиогна”) Хемон и Антигона бягат от Креон, женят си и имат деца, но по-късно Хемон е принуден да я убие и да се самоубие. 2. в старогръцката митология дъщеря на царя на Фтиотида Евритион. Първата съпруга на Пелей, която се самоубива, подведена от своя съперница, че той й изневерява.

античност (лат. antiquus ­ древен, старинен) ­ период в световната култура, обхващащ времето на древните елини и римляни (от Критската до края на Елинистично-римската култура). Терминът а. се налага през ХvIII в. сл. Хр. във Франция.

антропоморфни божества (от стгр. anthropos ­ човек, и morphe ­ форма) ­ човекоподобни божества. Характерни са за развитите митологични и религиозни вярвания.

Анхиз (стгр. Anchises) ­ в “Илиада” дардански владетел, син на Капис и Темиста. От любовната му връзка с богинята Афродита се ражда троянският герой Еней, който според старогръцката и римската митологии го изнася на гръб при падането на Троя.

Аполон (Феб) (стгр. Apollon ­ сразител) ­ старогръцки и римски бог на светлината, син на Зевс и Лето (Латона), брат близнак на Артемида. Покровител на изкуствата, гаданията и лечението, предводител на деветте музи. В Троянската война е покровител на троянците.

Аргос (стгр. Argos ­ блестящ, бял) ­ град в Арголида (Пелопонес), наследник на мощта на Микена в Пелопонес. Достига най-голям разцвет през VIII в. пр. Хр. Воюва със Спарта и в Пелопонеските войни е съюзник на Атина.

Арес (стгр. Ares ­ отмъстител) ­ старогръцки бог на войната и кървавите битки, син на Зевс и Хера, брат на Ерида.

Аристид (стгр. Aristeides) ­ старогръцки прозаик от Милет (ок. 100 г. пр. Хр.). Автор на сборника с еротически разкази “Милетски истории” (недостигнал до нас в цялост, известен от латински преводи). Бил е много популярен навремето и оказва влияние върху формирането на античния роман.

Аристотел (стгр. Aristoteles) ­ старогръцки философ и учен от Стагира (Халкидика) (384-322 г. пр. Хр.). Ученик в Академията на философа Платон и учител на македонския цар Александър Македонски. Един от най-великите мислители на античността. Създава много научни съчинения: “Атинската държавна уредба”, “Политика”, “Реторика”, “За поетическото изкуство”, “Физика” и др.

Аристофан (стгр. Aristophanes) ­ старогръцки комедиограф (ок. 450-385 г. пр. Хр.) ­ най-значителният представител на старата атическа комедия. Атинското му гражданство се оспорва от изследователите. Създава над 40 пиеси, от които изцяло са запазени 11. Творбите му представят политическите, социалните, педагогическите и литературните проблеми, свързани с живота в условията на западащата атинска демокрация.

Арктин (стгр. Arktin) ­ старогръцки поет от Милет (Мала Азия) ­ на него се приписват поемите “Етиопиада”, “Малка Илиада”, “Разрушаването на Троя”, обхващащи отделни периоди от Троянската война.

Артемида (стгр. Artemis ­ здрав, невредим) ­ старогръцка богиня на лова, дъщеря на Зевс и Лето (Латона), сестра близначка на Аполон. Закрилница на младите девойки и на родилките

архонт (стгр. archontos ­ вожд, управител) ­ висша изборна длъжност в Атина. От VIII в. пр. Хр. полисът се управлява от колегията на 9 а. Начело на градската власт стои архонт-епоним, с религиозните ритуали се занимава архонт-базилевс (вж. базилевс), а военните дела са в прерогативите на архонт-полемарх. Останалите шестима ­ архонт-тесмотети, се занимават със законодателна дейност

Асканий (лат. Ascanius) ­ в “Енеида” син на троянския герой Еней и Креуса. Основател на град Алба Лонга.

Астианакс (стгр. Astyanax ­ владетел на града) ­ в “Илиада” прозвище на Скамандър ­ сина на Хектор и Андромаха. Според старогръцката митология е убит при превземането на Троя.

Астинома (стгр. Astynomos ­ пазещ града) ­ вж. Хризеида.

Атика (стгр. Attike) ­ полуостров в югоизточна Средна Гърция. В равнинните му части е разположен град Атина.

Атина (стгр. Athenai) ­ главен град в областта Атика. Около 1000 г. пр. Хр. общностите в областта се обединяват под властта на А. (според преданието от героя Тезей). Първоначално е управляван от царе. През VII в. пр. Хр. социалните трусове изместват земевладелската аристокрация с тирания, където тираните управляват от името на средната класа. През 510 г. пр. Хр. е изгонен последният тиран. Най-голям разцвет А. достига при управлението на стратега Перикъл (V в. пр. Хр.). След Пелопонеските войни със Спарта (431-404 г. пр. Хр.) загубва първенстващата роля. Завладян от македонския цар Филип Македонски през 338 г. пр. Хр. От II в. пр. Хр. е присъединен към Римската империя. Усилено е застрояван при император Адриан (117-138 г. сл. Хр.). По време на Византийската и Османската империя е малък град без особено значение за европейската култура. От 1834 г. е столица на Кралство Гърция (от 1974 г. Република Гърция).

Атина Палада (стгр. Athena Pallas) ­ старогръцка богиня на мъдростта и победоносната война, любима дъщеря на Зевс. Той погълнал бременната й майка ­ богинята Метида, защото се страхувал, че нейната рожба ще е по-силна от него и ще го свали. Но почувствал силни болки в главата и Хефест с удар на брадвата си я разцепил. Оттам се появила в пълно бойно снаряжение А. П. Покровителка на науките, изкуствата и занаятите. Защитница на държавата и точното спазване на законите. По време на Троянската война взема страната на ахейците.

атинска демокрация (от стгр. demos ­ народ и kratos ­ власт) ­ обществена система, развита в Атина (за нейно начало се смятат реформите на Клистен, който прави териториалното разделение на 10 фили ­ района). Властта се упражнява от свободните атиняни, навършили 21-годишна възраст, имащи право да участват в Народното събрание. Политически права нямат метеките (пришълците), жените и робите. В Народното събрание не е имало изискване за кворум и затова като цяло властта е упражнявана от по-имотните хора, разполагащи с повече свободно време.

Атински акропол (стгр. Akropolis ­ крепостна височина) ­ височина в град Атина, заселена още през III хил. пр. Хр. На него се намира царският дворец, укрепен със стена през ХIII в. пр. Хр. От Х в. пр. Хр. на него се строят само светилища. Най-голям блясък достига през V в. пр. Хр. при стратега Перикъл. На А. се намирали Партенонът (храм на Атина Палада), Пинакотеката (зала за картини), Ерехтейонът (храм на Посейдон и Атина Палада), Пропилеите (входната колонада), статуята на Атина Палада и др.

Атлант (стгр. Atlas ­ носещ) ­ в старогръцката митология титан, син на Япет и Климена, брат на Менетий, Епиметей и Прометей, баща на Плеядите, Хиядите, Хиант и Калипсо (според някои версии ­ и на хесперидите). Заради помощта си към титаните бил наказан от Зевс да подпира небесния свод. Превърнат от героя Персей в планина.

Атрей (стгр. Atreus) ­ в старогръцката митология син на Пелопс и Хиподамия, баща на Агамемнон, Менелай (оттук и името им Атриди) и Анаксабия.

Атропа (стгр. Atropos ­ непреклонна) ­ в старогръцката митология една от трите Мойри (орисници), определящи съдбата на хората, сестра на Клото и Лахезис. Тя отрязва нишката на живота на всеки човек.

Аустер (лат. Auster ­ юг) ­ южният вятър в римската митология (вж. Нот).

Афродита (стгр. aphrodite ­ родена от пяната) ­ старогръцка богиня на любовта и плодородието. От падналата в морето кръв на бог Уран, след като е скопен от сина си Кронос, се появява пяна, от която се ражда А. В по-късни версии е дъщеря на Зевс и Диона. Според Омир е жена на бог Хефест. Обещава на троянския герой Парис да му даде най-красивата жена, ако в спора й с Хера и Атина Палада коя е най-красивата той присъди наградата на нея. Помага му да отвлече Елена, което става причина за Троянската война.

ахейци (стгр. achaoi) ­ едно от основните старогръцки племена. Заселват се около 1900 г. пр. Хр. в континентална Гърция и островите. Създават Микенската култура. След 1150-950 г. пр. Хр. са изтикани от нахлулите дорийци.

Ахерон (стгр. Acheron) ­ в старогръцката митология река в подземното царство на сенките, през която душите на мъртвите се прекарват от лодкаря Харон.

Ахил (стгр. Achilleus) ­ в “Илиада” син на Пелей и Тетида, брат на Полидора, най-храбрият герой от ахейците в Троянската война, вожд на мирмидонците. След неуспешния опит на Тетида да го направи неуязвим, го отглежда кентавърът Хирон. Затова получава прозвището Ахил ­ не докосвал с устни майчина гръд (“а” ­ не и “cheile” ­ устни). Истинското му име е било Лигирон. Може да избере дълъг и спокоен живот, но предпочита краткия, но славен път. Убива го троянският герой Парис със стрела в петата ­ единственото му уязвимо място.

Аякс Ойлеев (стгр. Aias Oiliades ­ орел) ­ в “Илиада” син на локрийския цар Ойлей, участник в похода на ахейците срещу Троя. Според старогръцката митология загива при завръщането, наказан от Атина Палада и Посейдон.

Аякс Теламонов (стгр. Aias Telamoniades ­ орел) ­ в “Илиада” син на саламинския цар Теламон и сестрата на Приам Хезиона, братовчед на Ахил. Един от най-силните ахейски герои. След смъртта на Ахил обезумява от измамното спечелване на Ахиловото оръжие от Одисей и се самоубива.

Нагоре

Б

базилевс (стгр. basileus ­ господар, домакин) ­ в дополисния период (Омировата епоха) племенен вожд. В Атина така се нарича вторият архонт, който отговаря за традиционните празници; по-късно е титла на византийския император.

базилика (стгр. basilike ­ царска къща) ­ в Атина седалище на архонт-базилевса, по-късно означава храм с правоъгълна форма.

Бакх (стгр. Bakchos; лат. bacchus) ­ едно от имената на Дионис, широко употребявано в Рим.

Бакхилид (стгр. Bakchylides) ­ старогръцки поет от о. Кеос (520-440 г. пр. Хр.). Пише хорова лирика: пеани, епиникии, партении, хипорхеми, дитирамби. Много малка част от творчеството му достига до наши дни.

Биа (стгр. Bia ­ сила) ­ в старогръцката митология олицетворение на силата, дъщеря на Палант и Стикс, сестра на Нике, Кратос и Зел. В “Прикованият Прометей” участва заедно с Кратос (Власт) и Хефест в приковаването на Прометей на кавказките скали.

Боеций (лат. Boethius) ­ Аниций Манлий Торкват Северин, римски философ и политик (ок. 480-524 г. сл. Хр.), представител на неоплатонизма. Въпреки че самият той е християнин, създава произведения, с които запознава читателите с античната философия на Платон и Аристотел (“Утешението на философията”, “Към категориите на Аристотел” и др.). Обвинен в заговор, той е хвърлен в затвор и по-късно ­ убит.

Борей (стгр. Boreas ­ север) ­ старогръцки бог на северния вятър, син на Астрей и Еос, брат на Нот, Евър и Зефир.

Бризеида (стгр. Briseis) ­ в “Илиада” дъщерята на жреца на бог Аполон Бриз ­ Хиподамия, любима робиня на Ахил, отнета му от Агамемнон в замяна на Хризеида, която е върната на нейния баща. Това става причина Ахил да се оттегли от битката.

буколическа поезия (лат. bukolika ­ пастирски) ­ жанр на античната поезия от елинистично и римско време (III в. пр. Хр. ­ V в. сл. Хр.): малки стихотворения в хекзаметър в повествователна или диалогична форма с описание на мирния живот на пастирите. Основни видове б. п. са идилията и еклогата.

Нагоре

В

вакханки (стгр. от собст. bakchos) ­ жрици на бога на виното и веселието Бакх (вж. менади).

Венера (лат. Venus ­ прелест) ­ римска богиня на любовта (вж. Афродита).

Вергилий (лат. Vergilius) ­ римски поет, роден в гр. Андес, край Мантуа, Италия (70-19 г. пр. Хр.). Един от най-великите епически поети на Рим. Създава поемите “Георгики”, “Буколики” и “Енеида”. Тачен е и от християните, тъй като се смята, че в “Буколики” той предсказва раждането на Божествения младенец и идването на “златен век” на земята.

Веста (лат. Vesta) ­ римска богиня на домашното огнище (вж. Хестия).

Виктория (лат. Victoria ­ победа) ­ римска богиня на победата (вж. Нике).

Власт (вж. Кратос).

Волтурн (лат. Vulturnus) ­ римски бог на югоизточния вятър (вж. Евър).

Вулкан (лат. Vulcanus) ­ римски бог на огъня и ковашкото изкуство (вж. Хефест).

Нагоре

Г

герой (стгр. heros) ­ в старогръцката митология потомък на божество и смъртен. Отличава се с изключителна сила, храброст и красота, но е смъртен. Г. живеят в четвъртия от общо петте човешки века (златен, сребърен, меден, геройски и човешки). Древните гърци смятат, че г. след смъртта си продължават да покровителстват хората. От култа към г. води началото си и старогръцката трагедия.

Гея (стгр. Gaia ­ земя) ­ в старогръцката митология ­ Земята. Възниква от Хаос. Ражда Уран и от брака с него се появяват първите божества. По нейно внушение синът й Кронос сваля Уран от трона.

гиганти (стгр. gigas) ­ в старогръцката митология огромни и внушаващи ужас змиеноги същества, родени от капките кръв на бог Уран, паднали на земята (Гея). Г. са победени от олимпийските богове и хвърлени в подземното царство. От тяхната кръв произлязъл необузданият човешки род.

гигантомахия (стгр. gigantomachia) ­ в старогръцката митология битката между Гигантите и олимпийските богове (За нея няма данни при Омир и Хезиод. Първите бележки са едва при Пиндар). Гигантите струпали планини една върху друга и оттам замеряли небето със скали и горящи дървета. На помощ на боговете се притекли циклопите, хекатонхейрите и героят Херакъл (според предсказанието олимпийските богове не можели да победят без участието на смъртен).

Главк (стгр. Glaykos ­ блестящ) ­ в “Илиада” ликийски вожд, съюзник на троянците, но другар по наследство на Диомед. Разменя с него по време на боя златните си доспехи за медни.

горгони (стгр. от Gorgo ­ ужасен) ­ в старогръцката митология чудовища, дъщери на Форкин и Кето ­ Стено, Евриала и Медуза. Всеки, който ги погледнел, се превръщал в камък. Изобразявани са със змии в косите. Първите две са нестареещи и безсмъртни, а третата ­ смъртна (убива я героят Персей).

грайи (стгр. graia ­ старици) ­ в старогръцката митология дъщери на Форкин и Кето, сестри на горгоните. По рождение са с бели коси и имат само едно око и един зъб, които използват на смени. Помагат на героя Персей да убие горгоната Медуза.

Грации (лат. Gratiae) ­ римски божества, олицетворение на красотата и очарованието (вж. харити).

Гръко-персийски войни ­ поредица от войни между елинските полиси, начело на които е Спарта, и Персия, водени в периода 500 г.-449 г. пр. Хр. Причината за войните била завоевателната политика на персите спрямо елинските полиси по малоазийското крайбрежие и континентална Гърция. След решителни битки при Маратон, о. Саламин и Платея персите били принудени да се откажат от домогванията си. В битката при о. Саламин е участвал и Есхил.

Нагоре

Д

Дардан (стгр. Dardanos) ­ в старогръцката митология прародител на троянците, син на Зевс и Електра, брат на Иасион, дядо на Трос. Основал града Дардания (според някои основал и Троя). Неговото име носи и провлакът Дарданели, където се намира Троя.

Девкалион (стгр. Deukalion) ­ в старогръцката митология син на титана Прометей и Климена, баща на Хелен, Амфиктион и Протогения. След като Зевс решава да унищожи човешкия род и изпраща потоп на земята, оцелява само Д. и неговата съпруга Пира. Те поставят началото на новия човешки род, като по волята на Зевс започват да хвърлят камъни зад гърбовете си. От камъните, хвърлени от Д., се появяват мъжете, а от камъните на Пира ­ жените. Потомците на Д. дават имената си на отделните гръцки племена (синът му Хелен ­ елини, и внуците му ­ Ахей ­ ахейци, Ион ­ йонийци, Дор ­ дорийци, Еол ­ еолийци).

Деифоб (стгр. Deiphobos) ­ в “Илиада” син на Приам и Хекуба, брат на Хектор, Парис и Касандра. Според старогръцката митология след смъртта на Парис става съпруг на Елена и е убит от Менелай при падането на Троя.

Делфи (стгр. Delphoi) ­ град в областта Фокида, където се е намирало светилището на знаменития оракул. Първоначално е било посветено на Гея, но след като бог Аполон убива там дракона Питон, то е посветено на него. Там се е намирал овалният камък омфалос (стгр. omphalos ­ пъп), смятан за пъпа на земята. В светилището се е намирала пророчицата ­ пития, която тълкувала на смъртните волята на боговете. В Д. се провеждали и Питийските игри.

Деметра (стгр. Demeter ­ земята майка) ­ в старогръцката митология титанида, богиня на плодородието и земеделието, дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс, Хера, Посейдон, Хадес и Хестия, майка от Зевс на Персефона.

демос (стгр. demos ­ народ) ­ в Древна Гърция населението на даден регион. Д. включва само пълноправни граждани (без робите и чужденците).

Диана (лат. Diana от diviana ­ която е божествена) ­ римска богиня на лова (вж. Артемида).

диктатор (лат. dictator) ­ в ранната Римска република управник с извънредни правомощия, избиран за срок не повече от 6 месеца (по времето на гражданските войни в Рим ­ и безсрочно). Д. управлавял еднолично и е бил избиран по време на голяма опасност за държавата.

Диомед (стгр. Diomedes) ­ в “Илиада” аргоски цар, син на Тидей, един от най-храбрите ахейски герои в Троянската война. Участва и в разрушаването на Тива при Похода на епигоните.

Диона (стгр. Dione) ­ в старогръцката митология богиня, дъщеря на Океан и Тетия, съпруга на Тантал и майка на Пелопс. Според Омир е съпруга на Зевс и майка на Афродита.

Дискордия (лат. Discordia ­ раздор) ­ римска богиня на разпрата (вж. Ерида).

дитирамб (стгр. dithyrambos) ­ тържествена хорова песен, посветена на бог Дионис и изпълнявана около неговия олтар по време на празненства. Отличава се с голяма екзалтираност и поривистост в движенията на изпълнителите. В нея се изобразяват моменти от живота на бога (раждане, подвизи, смърт). По-късно д. се съчиняват и за други божества или герои.

дорийци (стгр. dorieis) ­ едно от основните племена, населяващи Древна Гърция. След ХII в. пр. Хр. д. нахлуват в континентална Гърция. С идването им Микенската култура запада. Характерни за д. били строгата военна дисциплина и простотата на ежедневието им.

Дракон (Драконт) (стгр. Drakontos ­ зорки) ­ атински тиран, постановява през 621 г. пр. Хр. да бъдат записани първите атински закони. Тъй като те са били много строги, оттам по-късно идва прозвището “драконови закони” за особено строги и жестоки закони.

дриади (стгр. Dryades) ­ в старогръцката митология нимфи, покровителки на дърветата.

дуалистични религии (от лат. dualis ­ двойствен) ­ религии, изповядващи вярата в две божества (на доброто и злото), създатели на света.

Нагоре

Е

Еак (стгр. Aiakos) ­ в старогръцката митология цар на о. Егина, син на Зевс и Егина, баща на Пелей, Теламон и Фок, дядо на Ахил и Аякс Теламонов. По негова молба Зевс създава от мравките мирмидонците, които населяват Егина. Заради убийството на Фок прогонва Пелей и Теламон от острова. След смъртта си е един от съдиите на човешките души в подземното царство заедно с Минос и Радамант.

Евгамон (гр. Eugamonos) ­ старогръцки епически поет, на когото се приписва епическата поема “Телегония”, описваща смъртта на Одисей, убит от сина си от Кирка Телегон. Поемата е част от цикъла произведения за Троянската война.

Евмел (стгр. Eumelos) ­ старогръцки епически поет от Коринт (VII в. пр. Хр.). Създава митологична история на Коринт и поема за битката на титаните. На него се приписва и поемата “Разрушаването на Троя”.

Евридика (стгр. Eurydike) ­ 1. в “Антигона” съпруга на тиванския цар Креон и майка на Хемон. След самоубийството на сина й тя не може да понесе мъката и също се самоубива. 2. в старогръцката митология - дъщеря на Лакедемон и Спарта (2), съпруга на Акризий и майка на Даная.

Еврипид (стгр. Euripides) ­ старогръцки драматург роден на о. Саламин (480-406 г. пр. Хр.). Живее и твори в Атина, най-младият от тримата велики трагически поети на атинската класика (вж. Есхил и Софокъл). Създава 92 драми, от които до наши дни са достигнали 18: “Медея”, “Андромаха”, “Иполит”, “Електра”, “Вакханките”, “Ифигения в Таврида” и др. Заради сложността на проблематиката и действието в творбите си е наричан “философа на сцената”. Притежава една от редките за античната епоха лични библиотеки. Негова е единствената достигнала в цялост до нас сатирна драма ­ “Циклоп”.

Евтерпа (стгр. Euterpe ­ радваща, увеселяваща) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на трагическата и лирическата поезия. Сестра на Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Терпсихора, Мелпомена, Талия и Полихимния.

Евър (стгр. Euros) ­ старогръцки бог на югоизточния вятър, син на Астрей и Еос, брат на Борей, Нот и Зефир.

Егист (стгр. Aigisthos) ­ в старогръцката митология син на Тиест и братовчед на Агамемнон и Менелай. Заедно с Клитемнестра убива мъжа й Агамемнон. По-късно и двамата са убити от сина й Орест.

Еквитас (лат. Aequitas ­ справедливост) ­ римска богиня на правосъдието.

еклога (стгр. ecloge ­ избор) ­ жанр на буколическата поезия, рисуващ безметежния живот на пастирите и селяните.

Елада (стгр. Hellas) ­ първоначално е наименование на област в Южна Тесалия, а по-късно започва да означава цяла Древна Гърция.

Елевзински мистерии ­ религиозни празници, посветени на богинята Деметра и нейната дъщеря Персефона. Празнуват се през септември-октомври в Атина и в селището Елевзин в продължение на осем дни. Ритуалите се ръководят от две жречески фамилии. Желаещият да се посвети става първо “мист”, а след това “епопт”. Пазенето на тайни и изтърпяването на мъчителни ритуали (чийто сценарий не е известен) са условията, за да се достигне до пълната посветеност. В хода на посвещението участниците изпитват изумяващи видения, преживяват ритъма на екстаз и ужасяване. Използват се емоционалната контрастност, свещената драма и ритуалната непристойност. Една от основните идеи на Е. м. е вярата, че благополучието е в бъднината на едно съществуване отвъд смъртта. Посвещението разкрива едновременно близостта с божествения свят и непрекъсваемата връзка между живота и смъртта.

Електра (стгр. Elektra ­ кехлибар) ­ 1. в старогръцката митология дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест, Хризотемида и Ифианаса (Ифигения), съпруга на Пилад (В “Илиада” е известна като Лаодика). Подбужда брат си да убие Егист и майка им, които са убили Агамемнон. 2. океанида, дъщеря на Океан и Тетия, майка на богинята на дъгата Ирида и на харпиите. 3. Плеяда, дъщеря на Атлант и Плейона, майка от Зевс на Дардан и Иасион.

Елена (стгр. Helene) ­ в “Илиада” дъщеря на Зевс и Леда (според други версии на Зевс и Немезида или Тиндарей и Леда), сестра на Клитемнестра, съпруга на Менелай, майка на Хермиона (според Хезиод с Менелай имат и син Никострат, а според други митове тя има синове и от Парис, както и дъщеря Ифигения от героя Тезей, която е отгледана от сестра й Клитемнестра). Най-хубавата жена според древните гърци. Парис я отвлича и това е причина за Троянската война.

елеос (стгр. eleos ­ състрадание) ­ чувство на състрадание и жалост, което изпитва старогръцкият зрител към невинно страдащия по негово мнение трагически герой. След като разбира истинската вина на героя, зрителят се очиства от това чувство (вж. фобос).

елини (стгр. hellenes) ­ название на северностарогръцките племена, по-късно се разпростира като общо название за всички гърци. Според митологията са наречени на името на Хелен ­ първият син на Девкалион и Пира след потопа.

елинистична монархия ­ форма на управление, която съчетава елементи от източната деспотия (централизирана администрация и постоянна армия) и от полисното управление.

елинистични полиси ­ по време на елинизма към градовете се присъединяват и съседни земи с намиращите се там селища, но тяхното население не става градско, а плаща данък на града. Всички останали територии, непринадлежащи на града, се считат царска собственост.

Елисейски полета (стгр. Elysion, лат. Elysium) ­ в старогръцката митология легендарна местност, намираща се на запад, на края на света, управлявана от титана Кронос след свалянето му от Зевс, където пребивавали безгрижно и щастливо праведните герои след смъртта си. Е. п. при Хезиод са Острови на блажените (някои изследователи смятат, че елините са имали предвид Канарските острови в Атлантическия океан).

Енеида (лат. Aeneis) ­ епическа поема, създадена от римския поет Вергилий по образец на Омировите поеми “Илиада” и “Одисея”. В нея са описани премеждията, пътешествията и подвизите на троянския герой Еней след падането на Троя.

Еней (стгр. Aineias) ­ в “Илиада” един от най-големите троянски герои, син на Анхиз и Афродита, баща на Асканий (Юл). Според римската митология след падането на Троя с оцелелите троянци достига Апенинския полуостров, където става родоначалник на римляните.

енкомий (стгр. egkomion ­ възхвала) ­ хвалебствена песен в чест на бог или на човек, изпълнявана по време на празнично шествие.

Еос (стгр. Eos ­ зора) ­ старогръцка богиня на зората, дъщеря на титана Хиперион, сестра на Хелиос и Семела.

епиграма (стгр. epigramma ­ надпис) ­ кратка литературна форма, зародила се в Древна Гърция. Първоначално е пояснителен или надгробен надпис в елегически дистих.

епикурейство (стгр. Epikuros) ­ антична философска школа, наречена на името на създателя си Епикур. Асоциална по характер, предписваща живот далеч от града, в приятелски кръг, в свобода, в телесно и душевно спокойствие като начин да се избегне злото в света. Проповядват се вътрешен покой и умерено удоволствие, безметежност и невъзмутимост (атараксия), избягване на страстите и страданията.

епилий (стгр. epyllion ­ думичка, стихче) ­ кратко повествование, написано в хекзаметър, разработващо митологични или любовни мотиви. Е. придобива популярност по времето на елинизма. Пръв създава е. Калимах. Среща се и в римската литература ­ при Вергилий и Овидий.

Епиметей (стгр. Epimetheys) ­ в старогръцката митология титан, син на Япет и Климена, брат на Атлант, Менетий и Прометей, баща на Пира. Въпреки молбите на Прометей приема за жена подарената му от Зевс Пандора, която донася всички нещастия на хората.

епиникий (стгр. epinikia ­ следпобедна песен) ­ песен в чест на победителите в общогръцките атлетически състезания и във войните, изпълнявана при завръщането им.

епиталамий (стгр. epithalamios ­ сватбен) ­ сватбени песни, изпълнявани от два хора ­ единия от юноши, а другия ­ от девойки.

Епихарм (стгр. Epicharmos) ­ старогръцки комедиограф от Сиракуза (или о. Кос) (540-450 г. пр. Хр.). Създава около 80 комедии, но до наши дни достигат 35.

Ерато (лат. Erato ­ обична) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на любовната поезия. Сестра на Калиопа, Клио, Урания, Терпсихора, Евтерпа, Мелпомена, Талия и Полихимния.

Ерида (стгр. Eris ­ раздор) ­ старогръцка богиня на раздора, дъщеря на Нощта, сестра на Арес. Задето не е поканена на сватбата на Пелей и Тетида, подхвърля на празненството златна ябълка (“ябълката на раздора”) с надпис “За най-хубавата”. Това е причина за кавга между богините Хера, Атина Палада и Афродита. Техен арбитър е Парис, който присъжда ябълката на Афродита. Оттук са корените на причината за Троянската война.

Еринии (стгр. Erinyes ­ проклятия) ­ в старогръцката митология богини на възмездието за тежки злодеяния (Алекто, Тисифона и Мегера) дъщери на Уран и Гея. (според Есхил техен баща е Ахерон). Има различия в отделните автори за броя им ­ според Омир Е. е една, а според Еврипид са три.

Ерос (стгр. Eros ­ любов) ­ старогръцки бог на любовта, според Хезиод е едно от първите божества, по-късно е представян като малко момченце с крила и лък, син на Афродита и Арес.

Есхил (стгр. Aischylos) ­ старогръцки драматург от Елевзин (525-456 г. пр. Хр.). Най-старият от тримата велики трагици на атинската Класика (вж. Еврипид и Софокъл), наричан “баща на трагедията”. Творил в Атина. Гордее се повече с участието си във войните за защита на отечеството си (битката при Маратон, при о. Саламин), отколкото с творбите си. Въвежда Втория актьор в трагедията. Създава около 90 драми, от които до наши дни са достигнали цели само 7: “Персите”, трилогията “Орестия”, “Молителките”, “Седемте срещу Тива” и “Прикованият Прометей”. Акцентува върху трагедията на прокълнатите поколения. Стилът му е патетичен и приповдигнат, но слабо драматичен.

Етеокъл (стгр. Eteokles ­ истински властващ) ­ в “Антигона” син на тиванския цар Едип и Йокаста, брат близнак на Полиник, Антигона и Исмена. След изгнаничеството на Едип трябвало да се редува на трона с брат си, но го прогонва. Загива в двубоя помежду им, защитавайки Тива от армията, доведена от Полиник, за да си върне трона.

етруски (лат. Etrusci) ­ древни племена, населяващи Апенинския полуостров ­ главно областта Етрурия. Предполага се, че имат неевропейски (малоазийски произход). Имали добре развита металургия и земеделие. Към vI в. пр. Хр. завладели римляните (по времето на етруските царе Тарквинии), част от гръцките колонии в Южна Италия, но по-късно отново са отблъснати отново на север. Покорени от римляните (ок 282 г. пр. Хр.), които заимствали от тях много елементи на държавното устройство. Последният им опит за освобождаване бил потушен жестоко от Сула. Останките от е. племена постепенно били романизирани напълно.

Ефес (стгр. Ephesos) ­ град в Кария (Мала Азия), един от главните търговски центрове през античността. Бил е под властта на лидийците, персите и римляните. В него е основана една от първите християнски общини. Готите го разрушават през 263 г. сл. Хр., а през Хv в. е завладян от турците. В Е. се намирал и храмът на богиня Артемида (едно от седемте чудеса на света), запален от Херострат през 356 г. пр. Хр., който така искал да стане прочут.

Ехйон (стгр. Echion) ­ от зъбите на убития от Кадъм дракон се появяват воини, които се бият помежду си, докато остават живи само петима. Те получават името “спарти” (посени) и стават родоначалници на знатни тивански родове. Един от тези петима е Е., съпруг на Агава, дъщерята на Кадъм, и баща на Пентей.

Нагоре

З

Зевс (стгр. Zeus) ­ старогръцки върховен бог, гръмовержец, син на Кронос и Рея, брат на Хера, Хестия, Деметра, Хадес и Посейдон. Сваля от престола баща си, установява се на планината Олимп заедно с богове, които го поддържат, побеждава титаните и се провъзгласява за владетел на света. Негова съпруга е сестра му Хера.

Зефир (стгр. Zephiros) ­ старогръцки бог на западния вятър, син на Астрей и Еос, брат на Борей, Евър и Нот.

зооантропоморфни божества (от стгр. dzoon ­ животно, anthropos ­ човек, и morphe ­ форма) ­ божества, които имат човешки и животински облик (кентаври, горгони, сатири и др.). Те са преход от зооморфните към антропоморфните божества (вж. антропоморфни и зооморфни божества).

зооморфни божества (от стгр. dzoon ­ животно и morphe ­ форма) ­ божества, имащи животински черти. Те са едни от най-древните божества в историята на човешките религиозни вярвания.

Нагоре

И

Ибик (стгр. Ibykos) ­ старогръцки поет от Регион (Южна Италия) (vI в. пр. Хр.). Пише солова лирика главно с митологични мотиви.

идилия (стгр. eidyllion ­ картинка) ­ жанр на буколическата поезия, в който преобладават чувствата.

Ил (стгр. Ilos) ­ в “Илиада” син на Трос и правнук на Дардан. Основател на град Троя, наречен на негово име Илион.

Илион (стгр. Ilion) ­ в “Илиада” другото име на град Троя, наречена тъй в чест на основателя й Ил.

Ио (стгр. Io ­ межд. ах!, ох!) ­ в “Прикованият Прометей” възлюбена на бог Зевс, дъщеря на речния бог Инах. Ревнивата Хера я превръща в крава, пазена от стоокия гигант Аргус. След като той е убит от бог Хермес, тя изпраща огромен стършел, който преследва И. навсякъде. Гонена от него, тя достига до кавказките скали, където Прометей й разкрива как ще се спаси от гнева на Хера. Потомък на И. е Херакъл, който освобождава Прометей.

инициация (лат. initiatio ­ посвещение) ­ мито-ритуален модел на смъртта и прераждането; най-често е обредно посвещение, при което се полага преминаването от един социален или възрастов статус в друг (например юношата да се признае за мъж).

Ирида (стгр. Iris ­ дъга) ­ старогръцка богиня на дъгата, дъщеря на Тавмант и океанидата Електра, сестра на Харпиите.

Исмена (стгр. Ismene) ­ в “Антигона” дъщеря на тиванския цар Едип и Йокаста, сестра на Етеокъл, Полиник и Антигона.

Истмийски игри ­ общогръцки празник, провеждан на всеки четири години през месец април в близост до град Коринт в чест на бог Посейдон. И. и. са трети по важност след Олимпийските и Немейските игри. Провеждали се гимнастически, конни и музически състезания. Победителите били награждавани с венец от див керевиз или елови клонки.

Итака (стгр. Ithake) ­ старогръцки остров, на който е роден и управлява героят Одисей.

Ифианаса (Ифигения) (стгр. Iphianassa) ­ в “Илиада” дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра (според някои дъщеря на Елена), сестра на Орест, Лаодика (Електра) и Хризотемида. Според старогръцката митология, за да омилостиви богиня Артемида, спряла ахейските кораби в Авлида, баща й трябвало да я принесе в жертва. В последния момент Артемида я отвлича в Таврида, а на нейно място се появява сърна, която принасят в жертва.

Ифигения (стгр. Iphigenеia ­ от знатен род) ­ вж. Ифианаса.

Нагоре

Й

Йокаста (стгр. Iokaste) ­ в старогръцката митология дъщеря на тиванеца Менетий сестра на Креон, съпруга на тиванския цар Лай и майка на Едип. След като Едип убива, без да иска, Лай, той се жени за нея, без да знае коя е тя. Майка от него на Етеокъл, Полиник, Антигона и Исмена. Когато разбира истината, тя се самоубива (според Еврипид тя прави това по-късно ­ над труповете на двамата си сина, загинали в двубой един срещу друг). При Омир е позната като Епикаста.

йонийци (стгр. iones) ­ едно от основните старогръцки племена, населили Гърция през второто хилядолетие пр. Хр. След нахлуването на дорийците те колонизират част от островите в Егейско море и западните брегове на Мала Азия (Хиос, Самос, Ефес, Милет). Йонийските градове достигат разцвет през VII-VI в. пр. Хр.

Нагоре

К

Кабирии (стгр. Kabeiroi) ­ мистериални празници, провеждани в светилището на о. Самотраки и в град Тива, посветени на кабирите ­ демонични същества (вер. от малоазийски произход), деца на Хефест, надарени с мъдрост и част от свитата на “Великата майка” (вж. Кибела), смятани за божества на плодородието и мореплаването.

Кадъм (стгр. Kadmos) ­ в старогръцката митология син на финикийския цар Агенор и Телефаса, внук на бог Посейдон, съпруг на Хармония и баща на Семела, Агава, Ино и Автоноя. По съвет на Делфийския оракул тръгва след стъпките на невпрягана крава и на мястото, където тя ляга, той основава град Тива. По внушение на богиня Атина Палада убива, живеещият в тази местност дракон на бог Арес и засява зъбите му в земята. От тях се появяват хора войни, които започват да се избиват един друг. Оцелелите петима стават родоначалници на пет знатни тивански рода. В края на живота си К. и Хармония се преселват в Илирия, където са превърнати от боговете в змии, а по-късно преселени от тях в Елисейските полета.

Калин (стгр. Kallinos) ­ старогръцки елегически поет от Ефес (Мала Азия) (VII в. пр. Хр.). Произведенията са му главно на бойна и патриотична тематика.

Калиопа (стгр. Kalliope ­ хубавогласа) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на епическата поезия. Сестра на Клио, Урания, Ерато, Терпсихора, Евтерпа, Мелпомена, Талия и Полихимния.

Калхас (стгр. Kalchas) ­ в “Илиада” прочут птицегадател, потомък на бог Аполон, участник в похода на ахейците срещу Троя.

камея (ит. camea) ­ украшение във формата на брошка, изработено от полускъпоценен камък. На к. обикновено се изобразяват човешки глави или групи хора. Голяма разпространение получават по времето на елинизма.

Касандра (стгр. Kassandra) ­ в “Илиада” дъщеря на троянския цар Приам и Хекуба, сестра на Хектор, Парис и Деифоб. Отблъснала любовта на бог Аполон и била наказана от него да предсказва винаги вярно, но никой да не й вярва. Според старогръцката митология след падането на Троя е отведена от Агамемнон в Микена, където е убита заедно с него от Клитемнестра и Егист.

Катон Стари (лат. Cato) ­ Марк Порций, римски писател и политик (234-149 г. пр. Хр.). Поставя началото на римската историография ­ “Начала” в 7 книги (до нас са достигнали само фрагменти). Запазено е произведението му “За земеделието” ­ трактат с наблюдения и разсъждения върху земеделието. Бил е изявен оратор (непримирим враг на Картаген, по време на Пуническите войни той винаги завършвал речите си с фразата: “Изгорете Картаген”). Заемал е едни от най-високите политически длъжности в Рим ­ военен трибун (по време на Втората Пуническа война), консул и цензор (надзорник и финансов контрольор на държавните имоти и нравите) ­ оттам и прозвището му Цензор.

Катул (лат. Catullus), Гай Валерий ­ римски поет (87-54 г. пр. Хр.). Основен представител на неотеризма. Запазен е сборник от 116 негови творби. Основни теми са поетовите интимни преживявания. Създава принципно нов лирически човек с емоционално изразен “аз”. Пише и творби с митологична тематика ­ епилиите “Атис”, “Сватбата на Пелей и Тетида”. Прави смели и разнообразни експерименти със стиховите размери.

кентаври (стгр. kentauroi) ­ в старогръцката митология полухора-полуконе, деца на Иксион и Нефела (с изключение на Хирон, който е син на Кронос и Филира), обитаващи диви и непристъпни гори и планини. В по-късните митове те са част от свитата на бог Дионис.

Кибела (стгр. Kybele или Kybebe) ­ фригийска богиня на майчинската сила и плодородието, “Велика майка” (стгр. Megale meter и лат. Magna mater) на боговете и на всичко живо. Център на култа й бил фригийският град Песинунт (в Мала Азия). Култът към К. се разпространил и в старогръцката митология, където се слял с култа към богинята Рея (ок. VI в. пр. Хр.), и в римската (през 204 г. пр. Хр.) ­ където е отъждествявана с богинята на посевите и жътвата Опс. При римляните е и защитничка на градовете. Изобразявана е с кулообразна корона и с колесница с впрегнати лъвове. Свитата й се състояла от корибанти (малоазийски божества) с ударни инструменти. Чествана е по планинските върхове с мистерии в съпровод на тъпани и флейти.

китара (стгр. kithara) ­ популярен струнен инструмент в Древна Гърция. Произлиза от форминкса (стгр. forminx) ­ четириструнен музикален иструмент. Изработва се от дърво и има от 4 до 12 струни. К. както и лирата са считани за атрибути на бог Аполон, често наричан китаред.

Клеон (стгр. Kleon) ­ атински политик и военачалник (неизв. ­ 422 г. пр. Хр.). Собственик на кожарска работилница и представител на търговско-занаятчийската групировка в Атина, която настоява за по-решителни и непримирими действия спрямо Спарта ­ в противовес на групировката на Никий. Продължил воденето на започнатата от Перикъл Пелопонеска война. Убит е в сражение при Амфипол. К. е един от първите демагози (водачи на народна партия) в Атина. Често е осмиван в комедиите на Аристофан.

Клио (стгр. Kleio ­ прославяща) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на историята и епическата поезия. Сестра на Калиопа, Урания, Ерато, Терпсихора, Евтерпа, Мелпомена, Талия и Полихимния.

Клитемнестра (стгр. Klytaimnestra) ­ в старогръцката митология дъщеря на Тиндарей и Леда, сестра на Елена. Съпруга на Агамемнон и майка на Орест, Лаодика (Електра), Хризотемида и Ифианаса (Ифигения). Заедно с Егист убива Агамемнон след завръщането му от Троя. По-късно и двамата са убити от сина й Орест.

Клото (стгр. Klotho ­ плетачка) ­ в старогръцката митология една от трите Мойри, които определяли съдбата на хората. Тя плетяла нишката на живота. Сестра на Атропа и Лахезис.

Кнос (стгр. Knosos) ­ главен град на о. Крит от времето на Критската култура. Застрояван в периода ХХ-ХVI в. пр. Хр. Ахейците го превземат през Хv в. пр. Хр., но го напускат след няколко десетилетия след голямо земетресение. С двореца в К. се свързват митовете за цар Минос, Тезей и Минотавъра.

Константин I Велики (лат. Constantinus ­ постоянен) ­ Флавий Валерий Константин, римски император, управлявал от 306 до 337 г. сл. Хр. (от 306 съуправител на западноримските провинции, а от 321, след множество междуособни войни, император на цялата Римска империя). Премества през 330 г. столицата на Римската империя във Византион (който се намирал на Босфора), наречен на негово име Константинопол. Заедно с император Лициний издава през 313 г. Медиоланския (Миланския) едикт, с който християнството придобива равен статут с останалите религии. В края на живота си е покръстен в християнската вяра. Обявен за светец от Източноправославната църква.

Константинопол (лат. Constantinopolis ­ град на Константин) ­ град, намиращ се на Босфора, на границата между Европа и Азия. Възниква на мястото на малкия град Византион. На 11 май 330 г. сл. Хр. е провъзгласен от император Константин I Велики за столица на Римската империя. След 395 г. е столица на Източната Римска империя, на чиято основа се ражда Византия. К. е нейна столица до 1453 г., когато е превзет от турския султан Мехмед II Фатих. Преименуван на Истанбул, градът е столица на Османската империя до 1923 г.

кора (стгр. kore ­ момиче) ­ скулптурно изображение на момиче от времето на Архаиката. Служи както за опора на храмовете, така и за култов дар на божествата.

Коринт (стгр. Korinthos) ­ град в Северен Пелопонес, Гърция. Първоначално е под властта на Аргос, но от VIII в. пр. Хр. извоюва независимост. Крупен търговски и занаятчийски център по времето на Архаиката. През VI в. пр. Хр. в К. се учредяват Истмийските игри. Силно отслабва вследствие на Пелопонеските войни. Римляните го разрушават през 146 г. пр. Хр. В К. е създадена от апостол Павел една от първите християнски общини.

корифей (стгр. koriphaios) ­ в старогръцката драма водачът на Хора, който говори с актьорите. Постепенно ролята му силно се стеснява.

Кратос (стгр. Kratos ­ власт) ­ в старогръцката митология олицетворение на властта, дъщеря на Палант и Стикс, сестра на Нике, Биа и Зел. В “Прикованият Прометей” участва заедно с Биа (Сила) и Хефест в приковаването на Прометей на кавказките скали.

Креон (стгр. Kreon ­ повелител) ­ в “Антигона” тивански цар, син на Менетий, брат на Йокаста и съпруг на Евридика, баща на Хемон, Менойкей и Мегара. Управлява Тива след смъртта на Лай до идването на Едип в града. След изгнанието на Едип и борбите за власт между Етеокъл и Полиник (вж. Седмината срещу Тива) отново става цар на Тива. За да спечели битката срещу Полиник и останалите шестима герои, е принуден да жертва сина си Менойкей. Нарежда да не се погребва трупът на предателя Полиник и наказва със зазиждане в гробница Антигона, която престъпила заповедта. Заради нея се самоубива синът му Хемон, а от мъка по него се самоубива и съпругата на К. Евридика. Според някои версии е убит от героя Тезей, когато се е опитвал да отвлече слепия Едип от Колон.

Крит (стгр. Krete) ­ остров в Средиземно море, един от центровете на Критската култура. Основни градове са Кнос, Фест и Малия. Най-старите жители на острова не са индоевропейци. Те са създатели на т. нар. минойска цивилизация, чийто разцвет бил през ХIХ-ХVII в. пр. Хр. В периода 1400-1200 г. пр. Хр. градовете са подложени на неколкократни разрушения. От ХI в. пр. Хр. на острова започват да нахлуват дорийците и изтласкват коренното негръцко население.

Кронос (стгр. Kronos ­ вер. от chronos ­ време) ­ вторият върховен старогръцки бог след Уран. Той е от поколението на титаните, деца на Уран и Гея. Подучен от Гея, осакатява и сваля от престола баща си. Взема за жена сестра си Рея. Баща на Посейдон, Хадес, Хера, Деметра, Хестия и Зевс. По времето на К. е и първият (и най-щастлив) век на хората ­ златния. За да не го постигне съдбата на Уран, поглъща всичките си новородени деца, но Рея го измамва и вместо Зевс му дава да погълне камък. Свален от Зевс и принуден да повърне погълнатите му братя и сестри. По-късно поставен от Зевс да управлява Елисейските полета.

Купидон (лат. Cupido ­ желание) ­ прозвище на римския бог на любовта Амур (вж. Ерос).

курос (стгр. kouros ­ младеж) ­ скулптурно изображение на гол младеж от времето на Архаиката. Служи за култов дар или погребална статуя.

Нагоре

Л

Лабдак (стгр. Labdakos) ­ в старогръцката митология тивански цар, син на Полидор, внук на Кадъм и баща на Лай. Над него тегнело проклятие, което се разпростира и върху потомците му.

Лабдакиди (стгр. Labdakides) ­ в старогръцката митология потомци на тиванския цар Лабдак.

Лакедемон (стгр. Lakedaimon) ­ в старогръцката митология син на Зевс и плеядата Тайгета, съпруг на Спарта(2), баща на Амикъл и Евридика(2). Нарекъл столицата на царството си на името на жена си. От неговото име носят прозвището си спартанците ­ лакедемонци.

Лаодика (стгр. Laodike) ­ в “Илиада”: 1. Дъщеря на Приам и Хекуба. 2. Дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра (вж. Електра).

Лаомедонт (стгр. Laomedon) ­ в старогръцката митология цар на Троя, син на Ил, баща на Приам и Хезиона. С помощта на боговете Посейдон и Аполон построява градските стени, но не им заплаща и те изпращат беди на града. Героят Херакъл му помага да се отърве от бедите, но Л. измамва и него. Разгневеният Херакъл превзема Троя, убива Лаомедонт и всичките му деца. Пощадява само Приам и Хезиона, която дава за съпруга на приятеля си Теламон.

Латона (лат. Latona) ­ вж. Лето.

Лахезис (стгр. Lagcheses ­ даваща жребий) ­ в старогръцката митология една от трите Мойри, които определят съдбата на хората. Тя наричала съдбата на всеки човек. Сестра на Атропа и Клото.

Леда (стгр. Leda) ­ в старогръцката митология дъщеря на цар Тестий и Евритемида, сестра на Алтея, съпруга на спартанския цар Тиндарей, майка на Елена, Клитемнестра и диоскурите (синове на Зевс) Кастор и Полукс. Зевс се появява при Л. като лебед, поради което Елена се ражда от яйце (от друго яйце се появяват Кастор и Полукс). Според други версии това яйце й е дадено от Немезида, а тя само отглежда Елена.

Лесбос (стгр. Lesbos) ­ остров в Егейско море близо до Еолида (Мала Азия). На него живеят и творят старогръцките поети Алкей, Сафо, както и философи като Аристотел и Епикур.

Лета (стгр. Lethe ­ забрава) ­ в старогръцката митология река на забравата в подземното царство на Хадес.

Лето (стгр. Leto) ­ в старогръцката митология дъщеря на титаните Кой и Феба, майка на близнаците богове Аполон и Артемида.

Ливий Андроник (лат. Livius andronicus) ­ Луций Ливий Андроник. Първият римски поет, роден в Таранто (Италия) (III в. пр. Хр.). По произход е грък, продаден като роб в Рим. Превежда на латински старогръцка литература. През 240 г. пр. Хр. поставя драма, написана на латински (въз основа на старогръцките произведения). Оттук води началото си и латинската литература.

линеар А ­ писмо, открито върху глинени плочки на о. Крит и в континентална Гърция. Използвано е по времето на Критската култура (ХХ-ХV в. пр. Хр.). Все още е не разчетенo и не е ясно към какъв език да се отнесe.

линеар Б ­ сричково писмо, открито върху глинени плочки на о. Крит и в континентална Гърция. Използвано е по времето на Микенската култура (ХV-ХIII в. пр. Хр.). Съдържа 90 знака, част от които са разчетени през 1953 г. от англичаните Майкъл Вентрис и Джон Чадуик.

лира (стгр. lyra) ­ струнен музикален инструмент в Древна Гърция. Първоначално се изработва от черупка на костенурка и рога на антилопа. Използва се за акомпанимент при рецитации (оттам и терминът лирика). Заедно с китарата се смята за атрибут на бог Аполон.

логографи (стгр. logographos) ­ термин, въведен от Тукидид, за да разграничи писачите на историческа проза от истинските историографи. Л. са автори на проза ­ описание на исторически събития, сведения от географията, етнографията, митовете и т. н. До нас не са достигнали техни цели произведения. Най-известни л. са Хекатей от Милет (548-478 г. пр. Хр.) и Хеланик от Митилена.

Луна (лат. Luna ­ блестяща) ­ римска богиня на нощната светлина (вж. Селена).

Нагоре

М

Марк Аврелий (лат. Marcus Aurelius) ­ М. А. Антонин (121-180 г. сл. Хр.), император на Рим (161-180 г. сл. Хр.). До 169 г. управлявал съвместно с брат си Луций Вер (от 174 г. ­ съуправител е синът му Комод). Водил ожесточени битки срещу маркомани, парти и сармати за запазване целостта на империята. Управлява в съгласие със Сената и укрепва държавния апарат. Умира от чума. Един от най-бележитите философи и писатели на Рим. Почитател на елинската култура, той пишел своите произведения на гръцки език. Най-популярното му произведение е “Към себе си”.

Марс (лат.Mars) ­ римски бог на войната (вж. Арес).

меандър (стгр. Maiandros ­ лъкатушна река в Кария) ­ декоративен орнамент във формата на лъкатушеща начупена линия, който е изключително популярен в Елада. Възприема се като един от символите на античността (и на Гърция в частност).

мегарон (стгр. megaron ­ голям дом) ­ централна правоъгълна зала с огнище в средата, обградена с колони, около която се застроявали останалите помещения в микенските дворци.

Медиолански (Милански) едикт ­ указ на императорите Лициний и Константин I Велики, издаден в Медиоланум (Милано) през юни 313 г. сл. Хр., с който християнството е обявено за равноправно на останалите религии. Този едикт е юридическото признаване на християнството (според някои изследователи това е станало още при императорите Галерий и Лициний през 311 г. с едикта за веротърпимост).

мелиади (стгр. Meliades) ­ в старогръцката митология нимфи, покровителки на ясеновото дърво (от ясен са се изработвали дръжките на копията). Появили са се от капките кръв на Уран, паднали върху Гея.

Мелпомена (стгр. Melpomene) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на трагедията. Сестра на Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Терпсихора, Евтерпа, Талия и Полихимния.

менади (от стгр. mainas ­ безумстваща) ­ в старогръцката митология спътници на бога на виното и веселието Дионис. По време на култовите шествия се обличат в еленови кожи, размахват факли и тирсове и, танцувайки безумни танци, изпадат в екстаз, като разкъсват диви животни и пият кръвта им.

Менандър (стгр. Menandros) ­ старогръцки комедиограф (IV-III в. пр. Хр.) Един от най-ярките представители на новата комедия. Твори по време на елинизма. Създал над сто пиеси. Единствена запазена пиеса ­ “Дискол”. Комедиите му са битови драми с щастлив край.

Менелай (стгр. Menelaos ­ сила, опора на народа) ­ в “Илиада” цар на Спарта, син на Атрей и брат на Агамемнон. Съпруг на Елена и баща на Хермиона и Никострат. Гостуващият му троянски герой Парис отвлича жена му в Троя и М. събира ахейските герои за поход срещу троянците. След смъртта си заедно с Елена пребивават на Елисейските полета.

Менип (стгр. Menippos) ­ старогръцки философ от Гадара (вер. първата половина на III в. пр. Хр.), представител на циническата школа. Създател на т. н. Менипова сатира (известни са общо 13) ­ свободно съединение на проза с поезия, където шегата, каламбурът се съчетават с полемично-сатирични елементи. Произведенията му не са запазени, но мотиви от тях се срещат при Варон, Петроний, Сенека.

Меркурий (лат. Mercurius от merx ­ стока) ­ римски бог на търговията и крадците (вж. Хермес).

Метаморфози (стгр. Metamorphosis ­ промяна, преображение) ­ поема от римския поет Овидий. Състои се от 15 книги, в които са описани над 250 мита за преобразявания на хора в предмети, животни, птици или растения. М. е един от основните извори за изучаване на старогръцката митология

Микена (стгр. Mykene) ­ град в северозападна Арголида, Пелопонес. Един от центровете на Микенската култура. Най-голям разцвет има през ХVI-ХII в. пр. Хр. Разрушена е от дорийците през ХII в. пр. Хр. По-късно отново я заселват и е разрушена от аргосците през V в. пр. Хр. Разкопана през ХIХ в. от Хайнрих Шлиман.

Мимнерм (стгр. Mimnermos) ­ старогръцки елегически поет от Колофон (VII-VI в. пр. Хр.). Творчеството му е познато от отделни оцелели фрагменти. Създава елегии с митологична и любовна тематика.

Минос (стгр. Minos) ­ в старогръцката митология цар на Крит, син на Зевс и Европа, съпруг на Пазифая и баща на Ариадна. По негова заповед архитектът Дедал построява Лабиринта за чудовището Минотавър. След смъртта си става заедно с Радамант и Еак съдия на човешките души в подземното царство.

Минотавър (стгр. Minotayros ­ бикът на Минос) ­ в старогръцката митология чудовище ­ получовек-полубик, син на Пазифая и бика на Посейдон. Затворен от Минос в Лабиринта, където го хранят с девойки и младежи, които атиняните пращат като данък на цар Минос. Убива го героят Тезей, подпомогнат от дъщерята на Минос Ариадна.

мирмидонци (стгр. Myrmidones от myrmex ­ мравка) ­ ахейско племе в Тесалия, участващо в Троянската война под предводителството на Ахил. Според старогръцката митология родоначалник на м. е героят Еак, помолил Зевс да засели остров Егина. Богът превърнал мравките в хора.

Митра (лат. Mithras) ­ персийски бог на божественото слънце, охраняващ верността и законността. По време на елинизма култът му е широко разпространен в Мала Азия. Пренесен в Рим, той съперничи по популярност в първите векове на християнството. В негова чест се устройват мистерии. Рожденият ден на М. се чества на 25 декември, който по-късно се пренася като рождение на Иисус Христос.

Мнемозина (стгр. Mnemmosine ­ памет) ­ старогръцка титанида, дъщеря на Уран и Гея, богиня на паметта, майка от Зевс на деветте музи: Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Терпсихора, Евтерпа, Мелпомена, Талия и Полихимния.

Мойри (стгр. от Moira ­ участ) ­ в старогръцката митология трите орисници, дъщери на Зевс и Темида ­ Клото, Лахезис и Атропа. Първата преде нишката на живота, втората нарича съдбата, а третата отрязва нишката и човекът умира. Нито боговете, нито хората могат да избегнат съдбата си.

Монета (лат. Moneta ­ съветничка) ­ римска богиня на паметта (вж. Мнемозина).

монотеистични релйгии (от стгр. monos ­ сам, и theos ­ бог) ­ религии, изповядващи вярата в един бог, творец на всичко видимо и невидимо. Такива религии са християнството, ислямът, юдаизмът.

Морея ­ вж. Пелопонес.

Морфей (стгр. Morpheys ­ създател на образи) ­ старогръцки бог на сънищата, син на Нощта (или на бога на съня Хипнос).

Музи (стгр. от Mousa) ­ в старогръцката митология дъщерите на Зевс и Мнемозина, покровителки на изкуствата и науката, вдъхновителки на поетите. Първоначално били три, а по-късно се увеличават на девет (Евтерпа, Ерато, Калиопа, Клио, Мелпомена, Полихимния, Талия, Терпсихора и Урания). Техен предводител е бог Аполон.

Нагоре

Н

наяди (стгр. naiades) ­ в старогръцката митология нимфи на течащите води ­ ручеи и извори.

нектар (стгр. nektar) ­ в старогръцката митология сладко питие (както и балсам) на боговете, даващо им вечна младост и безсмъртие.

Немезида (стгр. Nemesis ­ справедливост, отплата) ­ старогръцка богиня, дъщеря на Нощта, олицетворение на съдбата и справедливото наказание.

Немейски игри ­ общогръцки празник, провеждан от VI в. пр. Хр. на всеки четири години през юли в Немейската долина, Арголида, където е светилището на Зевс. Учредени са в чест на смъртта на първия загинал в похода на Седмината срещу Тива (невръстният син на цар Ликург Офелт). Заради това съдиите на тях били с тъмни дрехи ­ в знак на скръб за него. Според други версии ­ основани от героя Херакъл след извършването на първия му подвиг ­ убийството на немейския лъв. Провеждали са се атлетически игри и надбягвания с колесници. По-късно се добавят и музически състезания. Победителите са били увенчавани с венци от борови клонки.

нения (лат. naenia от гр. nenia ­ оплакване) ­ 1. оплаквателна песен в ранния римски фолклор. Изпълнявана е под звуците на флейта от родствениците, а по-късно - от специално наети оплаквачки. 2. в римската митология ­ богиня, покровителка на умиращите и олицетворяваща траурната песен.

неоплатонизъм (от стгр. neo ­ нов, и Plato ­ Платон) ­ религиозно-философска доктрина, възникнала през III в. пр. Хр. в Александрия. В основата му стоят идеите на Платон, но допълнени с елементи от възгледите на Аристотел, стоицизма, питагорейството. Характерно за н. е отъждествяването на познаването на бога със самопознанието, представата за красотата и хармонията като израз на божествения произход на света. Оказва влияние върху раннохристиянските автори (Боеций, Августин).

Неоптолем (стгр. Neoptolemos ­ участник в нова война) ­ в “Илиада” син на ахейския герой Ахил и Деидамея. Взема участие в самия край на Троянската война. Според старогръцката митология убива цар Приам и отвежда в робство Андромаха. Заради дъщерята на Менелай и Елена Хермиона е убит от Орест.

неотерици (стгр. neoteroi) ­ кръжец на млади римски поети (Публий Валерий Катон, Калв, Катул, Цина), разработвали малки литературни форми като епилии, елегии, епиграми, като имали за образец александрийската лирика. Първи в римската култура утвърждили подхода към литературата като към изкуство, установили високи критерии в поезията.

Нептун (лат. Neptunus) ­ римски бог на моретата (вж. Посейдон).

Нереиди (стгр. от Nereis) ­ в старогръцката митология нимфи, дъщери на морския бог Нерей и Дорида (според Омир били 34, а според други ­ 50). Почитани от моряците, на които помагат в беда. Една от н. е Тетида, майка на героя Ахил.

Нерей (стгр. Nereus) ­ старогръцки морски бог, помагащ на корабокрушенците, син на Понт и Гея. Баща на 50 дъщери (Нереиди).

Нестор (стгр. Nestor ­ копнеещ за дома) ­ в “Илиада” цар на Пилос, син на Нелей и Хлорида, най-старият и най-мъдрият от ахейските герои в Троянската война. Преди това участва в битката с кентаврите и в похода на аргонавтите.

Нике (стгр. Nike ­ победа) ­ старогръцка богиня на победата, дъщеря на Палант и Стикс, сестра на Биа, Кратос и Зел. Спътничка на Зевс и Атина Палада.

Никий (стгр. Nikias) ­ атински политик и военачалник (469-413 г. пр. Хр.), представител на консервативната земевладелческа групировка в Атина. Самият той е собственик на сребърни рудници и крупен робовладелец. Като стратег се борил за прекратяване на Пелопонеската война и сключване на приемлив мир със Спарта. След смъртта на Клеон успял да слючи мир (т. н. Никиев мир), но той бил краткотраен и не решил проблемите между полисите. Загинал при неуспешната атинска морска експедиция за обсада на Сиракуза

нимфи (стгр. nymphai) ­ в старогръцката митология полубожества, олицетворяващи природните сили. Изобразяват ги като млади момичета. Живеят сред природата (в извори, реки, езера, морета, дървета, пещери, планини и др.). Живеели са хиляди години, макар че са смъртни. Н. са алсеидите (живеещи в храстите), дриадите, епимелиадите (покровителстващи овцете), лимнадите (живеещи в блатата), мелиадите, Нереидите, наядите, напеите (живеещи в долчините), Океанидите, Ореадите, хамадриадите, хелиадите, хидриадите и др.

ном (стгр. nomos ­ обичай; песен, мелодия) ­ култова песен в чест на бог Аполон, изпълнявана в съпровод на китара или флейта.

Нот (стгр. Notos от notios ­ влажен, мокър) ­ старогръцки бог на южния вятър, син на Астрей и Еос, брат на Борей, Евър и Зефир, носи влага и дъждове.

Нагоре

О

Овидий (лат. Ovidius) ­ Публий Овидий Назон ­ римски поет, роден в гр. Сулмон (Италия) (43 г. пр. Хр. ­ 18 г. сл. Хр.). В поезията му преобладават еротичните мотиви. Създава “Любовни елегии”, “Любовно изкуство”, “Лекове срещу любовта”. Особено популярна е поемата му “Метаморфози”. По нареждане на император Октавиан Август през 8 г. сл. Хр. е заточен в Констанца (Румъния), където остава до края на живота си.

Одисей (стгр. Odysseys от odyssao ­ гневя се) ­ в “Илиада” и “Одисея” цар на Итака, син на Лаерт и Антиклея, съпруг на Пенелопа и баща на Телемах и Телегон (от нимфата магьосница Кирка). Най-хитрият от ахейските герои в Троянската война. След падането на Троя разгневява бог Посейдон и странства десет години, преди да се завърне в Итака, където трябва да се справи с кандидатите за ръката на жена му. Убит по-късно погрешка от Телегон.

Океан (стгр. Okeanos) ­ в старогръцката митология титан, син на Уран и Гея. Баща на 3000 синове и дъщери ­ Океаниди (реки, извори, морета). Живее в морските дълбини и не се появява на събранията на олимпийските богове. Според други версии О. е световният поток, опасващ земята.

Океаниди (стгр. от Okeanos) ­ в старогръцката митология нимфи, дъщери на титана Океан и Тетия. Според Хезиод били 3000, а една от тях, Метида, била първата съпруга на Зевс. От О. се състои Хорът в трагедията “Прикованият Прометей”.

Октавиан Август (лат. Octavius Augustus) ­ Гай Октавий ­ римски император (63 г. пр. Хр. ­ 14 г. сл. Хр.). През 44 г. пр. Хр. е осиновен от дядо си Юлий Цезар и оттогава се нарича Гай Юлий Цезар Октавиан. След смъртта на Цезар води борба за установяване на еднолична власт и побеждава съперниците си Лепид и Антоний. През 30 г. пр. Хр. завзема Египет. Установява нов политически режим ­ принципат. През 27 г. пр. Хр. е удостоен от Римския сенат с титлата Август. По време на неговото управление Римската империя се простира над цялото Средиземноморие, Галия, Балканите, Египет.

Олимп (стгр. Olympos ­ планина) ­ планина в Гърция (висока 2918 м), на чийто връх, според древните гърци, олимпийските богове живеят в златни палати, построени от бог Хефест.

Олимпийски игри ­ най-значимият общогръцки празник, провеждан от 776 г. пр. Хр. на всеки четири години през месец юли в областта Олимпия (област Елида) в чест на бог Зевс. Оттогава започва т. нар. общогръцко олимпийско летоброене ­ 1 олимпиада е период от 4 години между две о. и. Празникът се чества до края на IV в. сл. Хр. ­ един от пределите на античната цивилизация. По време на игрите било сключвано примирие между враждуващи страни. О. и. продължавали седем дни, в пет от тях са спортните състезания: пентатлон (петобой) ­ бягане, скачане, хвърляне на копие, мятане на диск, борба; аристократическо надбягване с колесници, надбягване с тежко въоръжение, бокс. Победителите били възнаграждавани с венци от дива маслина.

олимпийски пантеон (стгр. Olympios Pantheion) ­ в старогръцката митология боговете начело със Зевс, живеещи на планината Олимп.

Омир (стгр. Homeros ­ заложник) ­ старогръцки епически поет (IХ-VIII в. пр. Хр.). Най-големият епик на античността. Няма сигурни данни за живота му. Не се знае къде е роден и живял. Създава епическите поеми “Илиада” и “Одисея”. Приписват му се и техните пародии “Маргит” и “Войната на жабите и мишките”, както и поемите “Киприя” и “Етиопиада”.

Ореади (стгр. Oreiades) ­ в старогръцката митология нимфи, живеещи в планините и стръмните склонове. Спътнички на богинята на лова Артемида.

Орест (стгр. Orestes) ­ в старогръцката митология син на микенския цар Агамемнон и Клитемнестра, брат на Ифианаса (Ифигения), Хризотемида и Лаодика (Електра). Убива майка си и Егист, възмездявайки за убийството на баща си. Преследван за това деяние от Ериниите и опростен в Атина. По-късно убива сина на Ахил, Неоптолем, заради дъщерята на Менелай и Елена, Хермиона.

Оркус (лат. Orcus) ­ римски бог на смъртта (вж. Танатос).

орфизъм (стгр. Orphika) ­ религиозно мистично учение в Елада, зародило се в края на VI в. пр. Хр. на базата на тракийски обреди в чест на Дионис и просъществувало през цялата античност. Според преданията създател на о. е легендарният тракийски певец Орфей. О. съчетава елементи както от традиционни елински митологични представи, така и от оригинални идеи, присъщи само на учението. Хората, създадени от пепелта на поразените от Зевс титани се състоят от два противоположни елемента ­ божествен (Дионис, който е бил изяден от титаните) и демонски (титаните). Основен момент е идеята за метемпсихозата (преселването на душата от едно тяло в друго) ­ тялото се разглежда като затвор за душата. О. е свързан с мистични ритуали, които не са известни в подробности и днес. Оказал е влияние върху питагорейството.

Нагоре

П

Пан (стгр. Pan ­ всичко) ­ старогръцки бог на пасищата, изобразяван с кози крака, рога и козя брада, един от спътниците на бог Дионис.

Пандора (стгр. Pandora ­ всенадарена) ­ в старогръцката митология жена, създадена от глина от бог Хефест и дарена с привлекателни черти от всички олимпийски богове. Зевс, желаещ да накаже хората заради открадването на огъня от Прометей, я изпраща при брата на Прометей Епиметей заедно с една затворена урна. В нея са затворени всички нещастия (оттук изразът “кутията на Пандора”). Любопитната П. отваря урната и всички злини излизат навън и се настаняват сред хората. В урната остава затворена само надеждата. Майка на Пира, която е единствената оцеляла заедно със съпруга си Девкалион от потопа на Зевс.

Парис (стгр. Paris ­ борец) ­ в “Илиада” троянски герой, син на цар Приам и Хекуба, брат на Хектор, Деифоб, Касандра. Отвлича жената на спартанския цар Менелай Елена, което е повод за Троянската война. Убива с отровна стрела в петата героя Ахил. Според старогръцката митология е убит от стрелите на героя Филоктет.

парки (лат. parcae) ­ в римската митология трите орисници (вж. Мойри).

партений (стгр. partheneios ­ песен на девици) ­ песен, изпълнявана от девически хор.

Патрокъл (стгр. Patroklos) ­ в “Илиада” локридски герой, син на Менетий, любим приятел на Ахил (прогонен в изгнание заради убийство, живял в двореца на Пелей заедно с Ахил). Убит от троянския герой Хектор, което става причина за завръщането на Ахил в боя, за да отмъсти за неговата смърт.

пеан (стгр. paian) ­ култова песен, посветена на Аполон или на други богове, както и на големи герои, изпълнявана от мъжки или девически хор в съпровод на китара. Името си води от прозвището на Аполон ­ Пеан.

Пелей (стгр. Peleus) ­ в “Илиада” син на Еак и внук на Зевс, брат на Теламон и Фок, съпруг на Тетида, баща на ахейския герой Ахил и Полидора.

Пелопонес (Морея) (стгр. Peloponnesos ­ остров на Пелопс) ­ полуостров в Гърция, свързан с материка с Истмийския провлак. В него се намират областите Ахея (Ахайа), Арголида, Месения, Лакония и Аркадия. По-големи градове в П. са Аргос, Коринт, Микена, Олимпия и Спарта.

Пелопонески войни (стгр. Peloponnesiaka) ­ серия от войни, които се водят за господство в Елада между Атина и Спарта от 431 до 404 г. пр. Хр. Спарта, подпомагана от Коринт, Мегара, Тива а в последните години от войните ­ и от Персия, успява да победи Атина, която загубва първенстващата роля в Елада и трябва да разпусне морския си съюз и да разруши крепостните стени. П. в. силно отслабват воюващите страни и позволяват на Персия активно да се меси в гръцката политика.

Пелопс (стгр. Pelops) ­ в старогръцката митология син на Тантал и Диона, брат на Ниоба и баща на Атрей и Тиест. Нарязан на късове и поднесен като гозба от баща му, който искал да изпита всезнанието на боговете, но те го съживяват и наказват жестоко Тантал. Убива с измама коларя Миртил, който му помогнал да победи в надбягване с колесници цар Еномай (баща на съпругата му Хиподамия), но преди да умре, той го проклина и това проклятие тежи и над потомците на П. Учредява Олимпийските игри и в негова чест полуостров Морея е наречен Пелопонес.

Пенелопа (стгр. Penelope) ­ в старогръцката митология дъщеря на Икарий и Перибея, съпруга на героя Одисей и майка на Телемах. След като Одисей не се завърнал от Троя много кандидати за ръката й и трона на Итака дошли в двореца, където пирували по цял ден в очакване да избере някой от тях. Тя не отстъпила и дочакала завръщането на Одисей, който избил кандидат-женихите. Според някои митове по-късно се омъжва за сина на Одисей от магьосницата Кирка Телегон и ражда Итал ­ на когото е наречена по-късно Италия.

Пентей (стгр. Pentheys) ­ в старогръцката митология тивански цар, син на Ехион и Агава, внук на Кадм. Задето се възпротивявал към култа към бог Дионис, е наказан от него. Заблуден от бога, П. се преоблича като вакхант и отива в гората, за да види вакхическите ритуали на тиванските жени. Забелязан е от майка си Агава, която в пристъп на заслепление заедно със сестрите си Ино и Автоноя го разкъсва.

пеплос (стгр. peplos) ­ женска празнична тясна дреха през античността. Намята се с горния край през гърдите, оставяйки открити ръцете.

Перикъл (стгр. Perikles ­ окръжен със слава) ­ знаменит атински стратег (V в. пр. Хр.). С неговото име се свързва апогеят на Атина. Въвежда заплащане за заемане на обществените длъжности (2 обола на ден ­ диета). При него започват да се изплащат т. н. театрални пари ­ теорикон (достатъчни за един ден). С тях и най-бедните представители на населението могат да присъстват на театралните представления. Започва голямо строителство, насърчава развитието на културата. При него се събират творци и учени като Фидий, Херодот, Софокъл. Започва Пелопонеските войни, но умира по време на епидемия през 429 г. пр. Хр.

перипетия (стгр. peripeteia ­ внезапна промяна) ­ в старогръцката литература мястото, където действието или съдбата на персонажа търпи рязка, неочаквана промяна.

Персей (стгр. Perseys) ­ в старогръцката митология аргоски герой, син на Зевс и Даная, съпруг на Андромеда, баща на Перс, Алкей, Електрион, Стенел, Местор и Горгофона. Акризий, бащата на Даная, я затваря в кула, защото знае, че неговият внук ще го убие. Но Зевс се промъква при нея под формата на златен дъжд. След раждането на П. Акризий го затваря заедно с Даная в сандък и го хвърля в морето. Сандъкът е открит от рибар на о. Серифос и занесен при цар Полидект. По негово поръчение възмъжалият П. убива горгоната Медуза. По-късно спасява от морско чудовище Андромеда и се жени за нея. С помощта на главата на горгоната вкаменява Атлант, както и узурпиралия аргоския трон брат на Акризий ­ Прет. На едно състезание, без да иска убива с диск и самият Акризий.

Персефона (стгр. Persephone) ­ старогръцка богиня на пролетния цъфтеж и плодородието, дъщеря на Зевс и Деметра. Отвлечена от Хадес, който я прави своя жена и царица на подземното царство. Тя прекарва една трета от времето там, а останалото време ­ при олимпийските богове (според римляните ­ половин година там и половин година на земята, където всичко разцъфвало в чест на завръщането й).

Пизистрат (стгр. Peisistratos) ­ атински тиран (600-528 г. пр. Хр.). Запазва законите на Солон, но и създава редица нови закони. Бори се против земевладелската аристокрация, раздава конфискувани парцели земя на малоимотните селяни. Започва строежа на грандиозния храм на Зевс, построява водопровод в Атина. Учредява Големите Дионисии. Нарежда да се запише “Илиада”. На два пъти е прогонван, но успява да си възвърне властта.

Пиндар (стгр. Pindaros) ­ старогръцки поет от Киноскефали (Беотия) (518-442 г. пр. Хр.). Създава множество произведения от хоровата лирика: пеани, енкомии, дитирамби, партении, прозодии, епиникии. Създава и произведения за култови празници и в чест на победителите в спортните състезания. Защитава позициите на аристократите.

Пир (стгр. Pyrrhos) ­ вж. Неоптолем.

питагорейство (стгр. pythagoreios) ­ религиозно-етическо и философско учение основано от гръцкия математик Питагор. В основата на п. е идеята, че светът е хармония от числа. Учението се отличавало с аскетичност, имуществото на членовете му било общо. Приписвали на музиката магическа функция, открили математическо съотношение в хармонията на музиката. П. оказало силно въздействие на науки като математика, теория на музиката, медицина, астрономия, както и на идеалистическите (Платон) и мистическите (кабализъм) учения.

Питийски игри ­ общогръцки празник, провеждан от VI в. пр. Хр. на всеки четири години през август в Делфи. Учредени са в чест на убийството на дракона Питон от бог Аполон. Провеждали са се поетически състезания. По-късно се добавят атлетически игри и надбягвания с колесници. Победителите са били увенчавани с лаврови венци.

пития (стгр. от Pythia) ­ жрица на бог Аполон в светилището му в Делфи, обладаваща пророчески дарби (Делфийският оракул). Тя седи върху триножник и, изпадайки в транс, изрича неясни думи, които после се тълкуват.

Питон (стгр. от Pythia) ­ в старогръцката митология дракон, роден от Гея по молба на Хера, за да преследва бременната от Зевс Лето. Убит от сина на Лето ­ бог Аполон. В чест на това събитие са учредени Питийските игри.

Плавт (лат. Plautus), Тит Макций ­ римски комедиограф (ок. 250-184 г. пр. Хр.). Създал около 130 комедии, от които са запазени 21 ­ “Менехмовците”, “Войникът самохвалец”, “Трите гроша” и др. Творчески адаптира сюжети на гръцката битова “нова атическа комедия”. Типажът и мястото на действие са гръцки, но думите, понятията и представите са римски. П. съобразява творбите си с римската аудитория.

Платон (стгр. Platon ­ широкоплещест) ­ прозвище на Аристокъл ­ старогръцки философ от Атина (427-347 г. пр. Хр.). Един от най-известните философи на античността, основател на Академията и учител на Аристотел. Застъпник на идеализма във философията. Развива своите идеи под формата на диалози. Създава множество произведения, сред които са “Горгий”, “Малкият Хипий”, “Държавата”, “Пирът”, “Закони” и др.

Плеяди (стгр. Pleias) ­ в старогръцката митология дъщери на Атлант и Плейона, сестри на хиадите, Хиант и Калипсо. Превърнати са от Зевс в гълъби, а по-късно и в съзвездие на небето.

Плутон (стгр. Plouton) ­ старогръцки и римски бог на подземното царство (вж. Хадес).

Плутос (стгр. Plutos ­ богатство) ­ старогръцки бог на богатствата, син на Деметра и Иасион.

Подарк (стгр. Podarkes ­ бързоног) ­ 1. вж. Приам; 2. Прозвище на Ахил.

Полиб (стгр. Polybos) ­ в старогръцката митология цар на Коринт, съпруг на Перибея. Тъй като двамата нямали деца, с радост приели да отгледат като свое, намереното в планината Китерон от техен овчар бебе. Това бил Едип, който бил предаден на верен роб от неговата майка Йокаста да бъде захвърлен в планината, където да умре, за да не изпълни пророчеството, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си.

Полиник (стгр. Polineikes ­ многовраждебен) ­ в “Антигона” син на тиванския цар Едип и Йокаста, брат близнак на Етеокъл, Антигона и Исмена, съпруг на Аргея и баща на Терзандър. След отиването на Едип в изгнание е прогонен от брат си от Тива. Събира голяма войска, за да си върне трона (вж. Седмината срещу Тива). В сражението пред стените на града взаимно се убиват с брат си.

полис (стгр. polis ­ град) ­ град-държава в античността. Възниква като обединение на свободни граждани (земеделци и занаятчии), имащи право на частна собственост. Често п. са образувани от обединяването на няколко селски общини.

политеистични релйгии (стгр. от poli ­ много, и theos ­ бог) ­ религиозни култове, изповядващи вярата в много божества. Те са характерни за най-ранен етап от развитието на религиозните култове, още нямащи характер на религия. Такива са египетската, старогръцката и римската митология.

Полихимния (стгр. Polymnia ­ многопесенна) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на танца и пантомимата. Сестра на Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Терпсихора, Евтерпа, Мелпомена и Талия.

Понт (стгр. Pontos) ­ в старогръцката митология бог, син на Гея, и баща от нея на Нерей, Тавмант, Форкин, Кето и Еврибия. П. е олицетворение на морето.

Поход на епигоните (стгр. epigonоs ­ потомък) ­ в старогръцката митология поход срещу Тива на синовете на седемте герои, обсаждали града десет години преди това (вж. Седмината срещу Тива): Терзандър ­ син на Полиник; Алкмеон ­ син на Амфиарай; Егиалей ­ син на Адраст (и единствен от героите загинал в боя), както и самият Адраст (единственият оцелял от предишния поход); Диомед ­ син на Тидей; Промах ­ син на Партенопей; Стенел ­ син на Капаней и Полидор ­ син на Хипомедонт. Героите превзели и разрушили Тива.

Посейдон (стгр. Poseidon) ­ в старогръцката митология бог на моретата, син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Хадес, Хера, Деметра и Хестия. Вторият по сила бог след Зевс. С тризъбеца си предизвиква опустошителни стихии. Негови потомци са Тритон (от нереидата Амфитрита), Хрисаор и крилатият кон Пегас (от горгоната Медуза), героят Тезей, Орион, Протей, Агенор и др.

Пратин (стгр. Pratinas) ­ старогръцки драматически и лирически поет от Флиунт, Пелопонес (vI-v в. пр. Хр.). Живее и твори в Атина, съвременник и съперник на Есхил. Вероятно той пръв въвежда в края на vI в. пр. Хр. след трагедията да бъде изпълнявана сатирна драма.

Приам (Подарк) (стгр. Priamos ­ откупен) ­ в “Илиада” последният троянски цар, син на цар Лаомедонт, съпруг на Хекуба и баща на Хектор, Парис, Деифоб и Касандра (общо е баща на 50 синове и дъщери). Единственият син на Лаомедонт, който е пощаден от Херакъл при превземането на Троя (животът му е откупен от неговата сестра Хезиона ­ оттам получава и името Приам ­ откупен). Според старогръцката митология го убива синът на Ахил Неоптолем.

принципат (лат. principatus) ­ политическа система, въведена в Рим през 27 г. пр. Хр. от император Октавиан Август. С него започва епохата на Римската империя. При п. управляващият държавата се нарича принцепс (пръв сред равни). Формално той са запазени органите на управление от републиката ­ сенат, съдилища, но фактически пълновластен управител на държавата остава принцепсът. По времето на император Диоклециан п. се заменя с доминат ­ неограничена власт на императора. Прието е с п. да се назовават периодите на управление на Рим от I до III сл. Хр., а IV-VI в. ­ доминат. Някои автори оспорват това деление и предпочитат терминологията ранна Империя и Късна античност.

Прозерпина (лат. Proserpina ­ появяваща се) ­ римска богиня, царица на подземното царство (вж. Персефона).

прозодия (стгр. prosodia ­ песен с акомпанимент) ­ култови химни, посветени на боговете или големи герои, изпълнявани по време на процесии

пропилеи (стгр. propylaia ­ преддверие) ­ параден вход на сграда, оформен с една или повече колонади или аркади.

Пунически войни ­ три войни за надмощие в Средиземно море, водени между Рим и Картаген. Първата П. в. е водена през 264-241 г. пр. Хр. за о. Сицилия и е спечелена от Рим. Втората П.в. е водена през 218-201 г. пр. Хр. за Испания (по това време изходна база на Картаген срещу Рим). Първоначално предводителят на картагенците Ханибал имал успехи и победил няколко пъти римляните (при Тразименското езеро и при Кана), но по-късно е разбит от Сципион Африкански Стари при Зама (202 г. пр. Хр.). След втората П. в. Картаген остава само в африканските си граници. Третата П. в. е водена през 149-146 г. пр. Хр. Емилиан Сципион Африкански Млади разрушава Картаген, а жителите му са продадени в робство. П. в. затвърждават римското господство в Средиземно море.

Нагоре

Р

Радамант (стгр. Radamanthys) ­ в старогръцката митология син на Зевс и Европа, брат на Минос. Съставил законите на о. Крит. След смъртта си е един от съдиите на човешките души в подземното царство заедно с Минос и Еак.

рапсоди (стгр. rapsodos ­ съшивач на песни) ­ пътуващи певци, които рецитират епически песни или откъси от тях на празници, пиршества или поетически състезания. Те са наследници на аедите, но за разлика от тях не са поети, а само изпълнители.

Рея (стгр. Reia ­ тека, плавам) ­ старогръцка титанида, дъщеря на Уран и Гея, сестра и съпруга на Кронос, майка от него на Зевс, Посейдон, Хадес, Хера, Деметра и Хестия.

Рим (лат. Roma) ­ град на брега на р. Тибър (Италия). Основан (според легендата) през 753 г. пр. Хр. от Ромул. Столица на Римската република и Римската империя. След 395 г. сл. Хр. столица на Западната Римска империя. Превзет от вестготите през 410 и разграбен от вандалите през 455 г. След 476 г. Западната Римска империя е унищожена и Р. престава да бъде светски център. За сметка на това се издига ролята му като център на Католическата църква. След 375 г. римският епископ извоюва първенстваща роля пред останалите трима епископи (Йерусалимски, Антиохийски и Александрийски) и от 445 г. Р. е седалище на папата ­ духовния глава на Римокатолическата църква. След 1871 г. Р. е обявен за столица на Италианското кралство, а след 1946 г. на Република Италия.

Нагоре

С

Саламин (стгр. Salamis) ­ остров в Егейско море близо до Атина. За владението над него воюват Мегара и Атина. През 600 г. пр. Хр. атиняните по настояване на Солон го отнемат от мегарците. Островът им служи за убежище по време на Гръко-персийските войни. През 480 г. пр. Хр. край С. се провежда голяма морска битка между перси и гърци, която е спечелена от старогръцката флота.

сатири (стгр. от Satyros) ­ в старогръцката митология божества, спътници на бог Дионис. Те са буйни, весели, похотливи, обичат музиката, танците и веселията. Изобразяват ги като хора с рога, конски уши, опашка и копита, а по-късно ­ като младежи или, под влияние на бог Пан, като полухора-полукозли.

сатирна драма (стгр. от Satyros) ­ произхожда от веселите сценки, играни на народните тържества в чест на Дионис. Представлява комическа пиеса с митологичен сюжет, в която Хорът се състои от сатири. Създаването й се приписва на Пратин. От началото на v в. пр. Хр. се поставя на четвърто място след трагическата трилогия, като образува заедно с нея тетралогия. Обикновено пародира трагическите сюжети на трилогията. Единствената запазена в цялост с. д. е на Еврипид.

Сатурн (лат. Saturnus ­ изобилие) ­ римски бог (първоначално на земеделието), баща на Юпитер (вж. Кронос).

Сатурналии (лат. Saturnalia) ­ римски ежегоден празник, посветен на бога Сатурн (напомнящи за “Златния век” при управлението на Сатурн като върховен бог). Започвали на 17 декември. При тях господарите пирували наравно с робите и дори им прислужвали. Празникът е бил популярен до самия край на античността, по-късно е нарицателно за необуздано веселие.

Сафо (стгр. Sappho) ­ старогръцка поетеса от о. Лесбос (VII-VI в. пр. Хр.). Поради аристократичния си произход е принудена да емигрира в Сицилия, но по-късно отново се завръща. Формира затворено общество от девойки, служещи на Афродита. Създава множество произведения от соловата лирика. От нея са достигнали фрагменти от епиталамии, любовна лирика и химни (немалко от творбите й са посветени на момичетата от нейното обкръжение). Тачена е много през античността и е смятана за десета муза.

Седмйната срещу Тива ­ в старогръцката митология поход на седем герои (Амфиарай, Капаней, Тидей, Хипомедонт, Партенопей, предвождани от цар Адраст и Полиник) срещу Тива. Походът завършва с неуспех и героите са избити. Десет години по-късно техните синове организират нов поход (вж. Походът на епигоните) и разрушават Тива.

Селена (стгр. Selene ­ блестяща) ­ старогръцка богиня на луната, дъщеря на Хиперион и Тея, сестра на Хелиос и Еос.

Семела (стгр. Semele) ­ в старогръцката митология дъщеря на Кадъм и Хармония, сестра на Полидор, Агава, Ино и Автоноя, майка на Дионис. Подучена от ревнивата Хера, тя пожелала бащата на бъдещото й дете ­ Зевс, да се яви пред нея в пълния си блясък. За жалост тя била поразена неволно от мълниите му, а Зевс извадил още нероденото бебе и го зашил в бедрото си, откъдето то се родило наново. По-късно Дионис слязъл в Ада, взел майка си оттам и я отвел на Олимп, където станала безсмъртна под името Тиона.

Сенека (лат. Seneca), Луций Аней (4 или 1 г. пр. Хр. ­ 65 г. сл. Хр.) ­ римски философ, политик, поет и прозаик. Споделя възгледите на стоицизма (диалозите “За благодеянията”, “За гнева” и др.). Възпитател на император Нерон. Пише трагедии, предназначени само за декламация (“Медея”, “Едип”, “Федра или Иполит” и др.). Стилът му е сентенциозен, целящ максимален ефект.

Сила ­ вж. Биа.

Симонид (стгр. Simonides) ­ старогръцки поет от о. Кеос (550-460 г. пр. Хр.). Пише хорова лирика (химни, пеани, дитирамби, хипорхеми и елегии). На него се приписва създаването на епиникиите. В поезията си обвързва делата на хората с благото на полиса. Побеждава Есхил в състезанието за епиграма в чест на загиналите в битката при Маратон.

сиринга (стгр. syringos ­ тръстика) ­ гръцки духов инструмент, направен от няколко успоредни тръстикови цеви с различна дължина (според митовете е създадена от бог Пан). Бил е популярен сред селяните и пастирите.

Скамандър (стгр. Skamandros) ­ 1. божество на река, преминаваща покрай град Троя, баща на Тевкър. 2. вж. Астианакс.

скептицизъм (стгр. skepstikos) ­ антична философска школа, основана на софистичната идея, че всяко знание е плод на сетивно възприятие и следователно е непълно и относително. Скептиците отричат възможността от познание за света и хората, а оттам и на постигаемостта на някакъв смисъл на живота, на разбирането на доброто и злото. Разумният начин на поведение е въздържане от съждения и категорични оценки. Представители: Пирон, Тимон, Секст Емпирик.

сколион (стгр. skolion) ­ къса песен, състояща се от четири стиха, изпълнявана по време на пиршества.

Сол (лат. Sol ­ слънце) ­ римски бог на слънцето (вж. Хелиос).

Солон (стгр. Solon) ­ старогръцки държавник и поет от о. Саламин, живял през vII-vI в. пр. Хр. Смятан за един от седемте мъдреци на античността. Архонт на Атина, където провежда редица законодателни реформи. Унищожава привилегиите на родовата аристокрация, премахва дълговете, създава демократичен съвет ­ буле и народен съд ­ хелиея. Полага началото на сечене на парични емисии. Установява поземлен максимум. Утвърждава частната собственост. Като поет пише елегии и ямби с гражданска и етическа тематика. До наши дни са оцелели около 250 стиха. Автор е на поемата “Саламин”, вдъхновила атиняните за успешна борба срещу персите.

Сомнус (лат. Somnus ­ сън) ­ римски бог на съня (вж. Хипнос).

софизъм (стгр. sophistai) ­ антична философска школа, учеща за тясната връзка между теоретичното знание и практическия живот, за природата на човека. Софистите отричат каквато и да всеобща и обективна истина. Главното в учението е различието или противопоставянето на природата и установения ред. Представители: Протагор (“Човекът е мярка за всички неща”), Хипий от Елида, Продик Кеоски.

Софокъл (стгр. Sophokles ­ мъдър, опитен) ­ старогръцки драматург от Колон (Атика) (496-406 г. пр. Хр.). Вторият по време от тримата велики трагици на атинската Класика (вж. Еврипид и Есхил). Реформира старогръцката трагедия: въвежда Третия актьор и увеличава Хора на 15 човека. Създава 123 пиеси, от които до наши дни са достигнали цели само 7: “Аякс”, “Антигона”, Едип цар”, “Трахинянки”, “Електра”, “Филоктет”, “Едип в Колон”. Създава драмата на отделния човек, боговете се появяват рядко и мотивът за съдбата е на по-заден план. Всяка от трагедиите му е завършена сама за себе си.

Спарта (стгр. Sparte от spartes ­ засят) ­ 1. град в областта Лакония (Пелопонес), основан през IХ в. пр. Хр. Законодателят Ликург го организира като олигархическа и военна държава. През v в. пр. Хр. воюва в съюз с Атина срещу персите, но през 431 г. пр. Хр. започват да воюват помежду си в т. нар. Пелопонески войни, които довеждат до поражение на Атина. С. няма блясъка на Атина, тя се състои от множество села и няма крепостни стени до края на Класиката. През 146 г. пр. Хр. става римска провинция. 2. в старогръцката митология дъщеря на Еврот и съпруга на Лакедемон. На нейно име е наречена столицата на царството му.

Стезихор (стгр. Stesichoros) ­ старогръцки поет от Матаврос (о. Сицилия) (VII-VI в. пр. Хр.). Създава произведения на хоровата лирика. Автор е на 26 поеми, които не са достигнали цели до наши дни. Разработва главно митологични мотиви. Въвежда деленето строфа ­ антистрофа ­ епод в хоровата лирика.

Стикс (стгр. Styx ­ отвратителна) ­ в старогръцката митология нимфа на едноименна река в подземното царство на Хадес, съпруга на Палант и майка на Нике, Биа, Кратос и Зел. Реката е смятана от древните гърци за свещена и клетвата в нея е ненарушима.

стоицизъм (от стгр. stoa poikile) ­ антична философска школа, единствената цялостна мировъзренческа система през елинизма. Вниманието е съсредоточено върху човека като личност и върху етичните проблеми: върховното добро като съгласие със себе си и със света ­ индивидът се разбира като частица от световното. Той не е господар на съдбата си ­ разполага със свободата на избор, но е безсилен да я промени. Спокойствието на духа, дългът и самодисциплината са основни човешки добродетели. Човек вече не е гражданин на полиса, а гражданин на космоса. Представители: Зенон от Китион, Клеант, Панетий, Сенека, Марк Аврелий.

стратег (стгр. strategos ­ пълководец) ­ първоначално общо название за пълководец, а от v в. пр. Хр. в Атина членове на десетчленна комисия, отговаряща за армията и флота. С. са много влиятелни личности и често те определят политиката на града (най-голям разцвет Атина придобива при с. Перикъл).

Сула (лат. Sulla) ­ Луций Корнелий, римски военачалник, политик и историк-мемоарист (138-78 г. пр. Хр.). Обявил се за диктатор и като законодател засилил властта на сената (след смъртта му законите му били отменени). Бил особено жесток в разправата със своите политически противници. След оттеглянето си от политическа дейност пише мемоари ­ “Дела”.

Сфинкс (стгр. Sphinx) ­ в старогръцката митология чудовище, родено от Тифон и Ехидна. То имало лъвско тяло, женско лице и гърди, с драконова опашка и криле. С. била изпратена в околностите, за да накаже града, заради греховете на цар Лай. На всеки минаващ, задавала гатанка: “Кое е това същество, което сутрин се движи на четири крака, по обед на два, а вечер на три”. Единствено Едип успял да отгатне гатанката ­ това е човекът в различните фази от живота си (бебе, зрялост и старост). Тогава С. се хвърлил от скалата и така Едип спасил града, за награда на което бил провъзгласен за цар.

Сципион Африкански Млади (лат. Scipio Africanus) ­ Публий Корнелий Емилиян, известен римски пълководец и политик от времето на Пуническите войни (185-129 г. пр. Хр.). Превзел и сринал до основи Картаген. По-късно потушил антиримско въстание в Иберия. Създал около себе си кръг от видни дейци на литературата и науката в Рим.

Нагоре

Т

Талия (стгр. Thaleia ­ жизнерадостна) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на комедията. Сестра на Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Терпсихора, Евтерпа, Мелпомена и Полихимния.

Танатос (стгр. Thanatos ­ смърт) ­ старогръцки бог на смъртта, брат близнак на бог Хипнос.

Тантал (стгр. Tantalos ­ хвърлям, запокитвам) ­ в старогръцката митология любим син на Зевс и на нимфата Плуто, съпруг на Диона, баща на Пелопс и Ниоба. За да изпита боговете, ги угощава с ядене, приготвено от тялото на сина му. Боговете съживяват отново момчето и жестоко наказват Т. Той е осъден да бъде измъчван в подземното царство от вечен глад, жажда и страх.

Тартар (стгр. Tartaros) ­ в старогръцката митология едно от първите божества (според Хезиод), по-късно се отъждествява с най-мрачното и страшно място в подземния свят. Там са затворени победените титани.

Тевкър (стгр. Teykros) ­ 1. в старогръцката митология фригийски герой, син на Скамандър и Идея, тъст на Дардан и прадядо на Трос. 2. ахейски герой, син на Теламон и Хезиона (сестрата на троянския цар Приам), брат на Аякс Теламонов.

Тезей (стгр. Theseys) ­ в старогръцката митология герой, син на царя на Атина Егей и Етра (смятан е и за потомък на бог Посейдон), съпруг на Иполита, а по-късно и на Федра, баща на Иполит (от Иполита), Акамант и Демофонт. Един от най-почитаните атински герои. Убива чудовището Минотавър, което живее в лабиринта на о. Крит, и на което атиняните дават ежегоден данък от седем момци и девойки. Отвлича Елена, но братята й успяват да си я върнат. По-късно воюва с амазанките и се жени за предводителката им Иполита. Опитва се да отвлече от подземното царство Персефона, но е наказан от Хадес да бъде прикован на една скала. Освободен от Херакъл, той се връща в Атина. Защитава Едип от опитите на Креон да го отвлече в Тива. По-късно е принуден да избяга на о. Скирос, където е убит от цар Ликомед.

Теламон (стгр. Telamon ­ ремък за щит или меч) ­ в “Илиада” ахейски герой, син на Еак и брат на Пелей. Баща на Аякс Теламонов и Тевкър. Участва в обсадата на Троя от Херакъл и за награда получава сестрата на Приам Хезиона.

Телегон (стгр. Telegonos) ­ в старогръцката митология син на героя Одисей и нимфата магьосница Кирка (Цирцея). Когато възмъжава, отива на о. Итака, където в битка погрешка убива баща си. По-късно (според някои митове) се жени за съпругата му Пенелопа и му се ражда син Итал ­ чието име носи Италия.

Телемах (стгр. Telemachos ­ воюващ надалеч) ­ в “Одисея” синът на царя на Итака Одисей и Пенелопа. Помага му в избиването на кандидатите за ръката на Пенелопа.

Телус ­ (лат. Tellus ­ земя) ­ римска богиня на земята, отъждествявана със старогръцката Гея (вж. Гея).

Темида (стгр. Themis ­ право, закон) ­ в старогръцката митология титанида, дъщеря на Уран и Гея. Съпруга на Зевс (преди Хера) и майка от него на трите Мойри ­ Клото, Лахезис и Атропа, и на трите Хори. Богиня на законите, на божествения ред. Според Есхил е майка на титана Прометей.

Теогнид (стгр. Theognis) ­ старогръцки поет от Мегара (VI в. пр. Хр.). Преследван като представител на аристокрацията и живее в изгнание. Пише елегии, в които възпява аристократичните добродетели, противопоставяйки ги на простолюдието. От него са запазени 649 елегически дистиха.

“Теогония” (стгр. Theogonia ­ раждането на боговете) ­ старогръцка епическа поема, създадена от Хезиод вероятно през VIII в. пр. Хр. и описваща раждането на гръцките божества.

тератоморфни божества (от стгр. teras ­ чудовище, и morphe ­ форма) ­ божества, въплъщение на ужасяващите природни стихии. Едни от най-старите божества.

Теренций (лат. Terentius) Афер, Публий ­ римски комедиограф (195-159 г. пр. Хр.). Освободен роб, високообразован, творец от кръга на Сципион Млади. Създава 6 комедии, всички запазени: “Момичето от Андрос”, “Самонаказващият се”, “Свекърва”, “Евнух”, “Формион” и “Братята”. Следва творческите принципи на Менандър. Темите са от кръга на семейните отношения: конфликтът между бащи и синове, възпитанието, любовта. Езикът е на образованите кръгове, стилът ­ умерен и сдържан, диалозите ­ без прекалена буфонадност и грубости. Комедиите на Т. включват в себе си момента на “узнаването”.

Терпсихора (гр.Terpsichore ­ обичаща танците) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на танците и хоровите песни. Сестра на Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Евтерпа, Мелпомена, Талия и Полихимния.

Терсит (стгр. Thersites ­ дързък) ­ в “Илиада” единственият уродлив персонаж в поемата. Представен като куц, гърбав, грозен кресльо, който напада с хули вождовете и затова бил наказан от Одисей. Според старогръцката митология е убит по-късно от Ахил.

Тесмофории (стгр. Thesmoforia) ­ мистериален празник, посветен на богинята на плодородието Деметра. Провеждал се е през есента. В него са участвали само омъжени жени. Те извършвали ритуали, които да способстват плодовитостта на хората и на природата.

Теспид (Теспис) (стгр. Thespis) ­ старогръцки поет от Икария (Атика) (vI в. пр. Хр.). Смята се, че той поставя началото на трагедията и създава театралната маска. Поставя първата си трагедия в Атина през 534 г. пр. Хр.

Тетида (стгр. Thetis) ­ в “Илиада” богиня, дъщеря на Нерей, съпруга на Пелей и майка на Ахил. Опитва се да направи сина си неуязвим, като го потапя в реката Стикс, но петата, където го държи, остава уязвима (според други митове Пелей, ужасен от гледката, й попречва и тя се скрива в морските дълбини).

Тетия (стгр. Tethys) ­ в старогръцката митология богиня, дъщеря на Уран и Гея, съпруга на Океан и майка на океанидите, както и на всички реки и потоци. Символизира плодородието на водите.

Тива (стгр. Thebe) ­ град в Беотия, основан през времето на Микенската култура от митичния Кадъм. Наричана е Седмовратна ­ заради седемте врати, които е имала (за разлика от египетската Тива, която е наричана Стовратна)

Тивански цикъл (от стгр. Thebe) ­ поредица от митове, свързани с град Тива. В него се включват митовете за Кадъм, Едип, Антигона, походът на Седмината срещу Тива, Походът на епигоните и др.

Тиест (стгр. Thyestes) ­ в старогръцката митология син на Пелопс и брат на Атрей. Баща на Егист, когото подбужда да убие Атрей и заема престола му в Микена.

тиран (стгр. tyrrannos ­ самодържец) ­ еднолични управители на полисите, които идват на власт от името на средната класа и срещу родовата аристокрация. Занимават се със законодателна дейност и градостроителство. Покровителстват науката и изкуствата. С течение на времето злоупотребата с едноличната власт ги превръща в противници на тези, които са ги възкачили. Затова след IV в. пр. Хр. т. се възприемат като узурпатори на властта и насилници.

тирания (стгр. tyrannia) ­ форма на управление, в основата на която е залегнал принципът за единовластието на управляващия града тиран. Характерна за старогръцките полиси в периода от VII до III в. пр. Хр.

Тирезий (стгр. Teiresias) ­ в “Антигона” прорицател, живял в Тива. Понеже ударил с тояга двойка съвкупляващи се змии, бил превърнат в жена и едва след години, когато отново среща двойка змии, но не ги закача, е превърнат отново в мъж. Наказан от Хера със слепота, но награден от Зевс със седем пъти по-дълъг живот. Посочва истината за прегрешенията на Едип и Креон. По негов съвет повечето тиванци напускат града при обсадата му от епигоните и така се спасяват. При това бягство той умира, след като е пил студена вода от един извор. В Ада упътва Одисей как да стигне до родния остров

Тиринт (стгр. Tiryns) ­ град в Арголида (Пелопонес), заедно с Микена един от центровете на Микенската култура. Според в старогръцката митология неговите стени били построени от циклопите.

тирс (стгр. thyrsos ­ борова шишарка) ­ жезъл, завършващ с борова шишарка на върха, носен от бог Дионис и неговите спътници.

Тиртей (стгр. Tyrtaios) ­ старогръцки елегически поет, вер. от Атина (vII в. пр. Хр.). Твори в Спарта. Елегиите му са главно бойни маршове, в които окуражава спартанците да се бият храбро за своята родина. Възпява воинските добродетели.

титани (стгр. Titan) ­ в старогръцката митология дванадесет божества, деца на Уран и Гея (Океан, Кей, Крий, Хиперион, Япет, Тея, Рея, Темида, Мнемозина, Феба, Тетия, Кронос). Т. Кронос сваля баща си, но по-късно сам той е свален от сина си Зевс, срещу когото въстават т., но са победени и затворени в Тартар.

титаниди (стгр. Titan) ­ в старогръцката митология дъщерите на Уран и Гея ­ Тея, Рея, Темида, Мнемозина, Феба, Тетия.

титаномахия (стгр. titanomachia) ­ в старогръцката митология битката между титаните и олимпийските богове, която продължила 10 години. Титаните се укрепили на планината Отрис, а новите богове, предвождани от Зевс ­ на планината Олимп. Към олимпийците се присъединили циклопите, хекатонхейрите и някои от титаните. Победените титани били затворени в Тартар, а само Темида, Океан и Тетия продължили божествеността си.

толоси (стгр. tholos ­ сводест покрив) ­ огромни каменни гробници с конусообразна форма, строени по време на Микенската култура.

трени (стгр. threnos ­ плач) ­ песни, изпълнявани при погребални ритуали.

Тритон (стгр. Triton ­ шумящ) ­ старогръцки бог, син на Посейдон. Едно от морските божества, вестител на Посейдон.

Трос (стгр. Tros) ­ в старогръцката митология баща на първия троянски цар Ил, внук на Дардан и правнук на Зевс.

Троя (стгр. Troia) ­ град на малоазийския бряг близо до Дарданелите. Според старогръцката митология е основан от Ил (или от Дардан) и разрушен от ахейците по време на Троянската война. Градът е съществувал още през IV хил. пр. Хр. Омировата Троя е унищожена от ахейците вер. около 1250-1240 г. пр. Хр. По-късно неколкократно е възстановявана и разрушавана. Развалините на града са разкрити през XIX в. от немския археолог Хайнрих Шлиман.

Троянска война (от. стгр. Troia) ­ в старогръцката митология война, водена в продължение на 10 години от обединените ахейски племена под предводителството на микенския цар Агамемнон срещу град Троя. Повод за войната е нарушаването на обичая на гостоприемството от троянския царски син Парис, който отвлича Елена, съпруга на неговия домакин цар Менелай. Войната завършва с разрушаването на града.

Тукидид (стгр. Thukydides) ­ старогръцки историк от Атина (460-396 г. пр. Хр.). Заради военен провал като стратег е заточен в имението си в Тракия, където създава големия си труд “История на Пелопонеската война” (незавършен). Т. е първият историк, който се води от научните методи ­ използва разкази на очевидци, цитира документи, речи на известни люде и т. н.

Тюхе (стгр. Tyche ­ случайност, съдба) ­ в старогръцката митология богиня на съдбата, дъщеря на Океан и Тетия (според други версии на Зевс и Тетия). По-късно е олицетворение на изобилието и благополучието ­ изобразявана като млада жена с рог на изобилието. Особено популярен е нейният култ по време на елинизма.

Нагоре

У

Уран (стгр. Uranos ­ небе) ­ първият върховен старогръцки бог, син и съпруг на Гея, баща на титаните, Циклопите, хекатонхейрите, Ериниите, гигантите и нимфите. Един от титаните, Кронос, го сваля от престола.

Урания (стгр. Urania) ­ в старогръцката митология една от деветте музи, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Муза на астрономията. Сестра на Калиопа, Клио, Ерато, Терпсихора, Евтерпа, Мелпомена, Талия и Полихимния.

Нагоре

Ф

фалически шествия (от стгр. phallos ­ мъжки полов орган) ­ празнични шествия в чест на бога на виното и веселието Дионис. На тях участниците носели огромен фалос като символ на плодородието и обновяващата се природа. От тези шествия води началото си драмата.

Фидий (стгр. Pheidias) ­ прочут атински скулптор (V в. пр. Хр.). По времето на Перикъл ръководи строителството на Акропола, участва в декорацията на Партенона и създава хризелефантинните статуи на Зевс Олимпийски и Атина Партенос. Обвинен в злоупотреба със средства и хвърлен в затвора, където умира.

Филип Македонски ­ Филип II (ок. 382-336 г. пр. Хр.), македонски цар (359-336 г. пр. Хр.), баща на Александър Македонски. Бележит пълководец и дипломат. Разширил Македония и играл важна роля в конфликтите между елинските полиси. През 338 г. пр. Хр. в битката при Херонея побеждава обединените сили на Атина, Тива, Коринт и Мегара. Съдейства за учредяването на Коринтската лига ­ своеобразна федерация на полисите.

финикийска консонантна азбука ­ азбучна система, създадена от финикийците вероятно на базата на египетското писмо. Има знаци само за съгласните звуци (консонантите).

фитоморфни божества (от стгр. phyton ­ растение, и morphe ­ форма) ­ божества растения. Това са едни от най-ранните божества в човешката история.

флейта (стфр. flaute) ­ дървен духов музикален инструмент. Обикновено с ф. се обозначават гръцките духови инструменти сиринга и авлос.

Флора (лат. Flora) ­ римска богиня на цветята, градините, цъфналите класове и пролетта. Покровителка на плодовитостта и родилките. Празниците, посветени на Ф. се наричали Флоралии и се празнували от 28 април до 3 май.

Фокилид (стгр. Phokylides) ­ старогръцки поет от Милет (Мала Азия) (VII в. пр. Хр.). Развива някои дидактични мотиви от епическите произведения на Хезиод. Творчеството му е познато само по отделни фрагменти.

Фортуна (лат. Fortuna ­ съдба) ­ в римската митология богиня на щастието, на изменчивата съдба. (вж. Тюхе)

фреска (ит. fresco) ­ техника за живописта, при която боите се нанасят върху влажна стенна мазилка.

Нагоре

Х

Хадес (стгр. Hades ­ невидим) ­ старогръцки бог на подземното царство, син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон, Хера , Деметра и Хестия. Съпруг на Персефона. Циклопите му изковават шлем, който го прави невидим. Притежавал е богатствата на земята.

хамадриади (стгр. Hamadryades) ­ в старогръцката митология нимфи, покровителки на дърветата. За разлика от дриадите те живеят и умират заедно с покровителстваните от тях дървета.

Хаос (стгр. Chaos ­ зея, паст) ­ в старогръцката митология първото божество, символизиращо бездната, от която произлиза всичко (според Хезиод). По-късно с Х. се означава смут на човешката душа.

харити (стгр. charites ­ прелестни) ­ в старогръцката митология божества на плодородието, очарованието и красотата, дъщери на Зевс и Евринома. Х. са три ­ Аглая, Ефросина и Евринома.

Харпии (стгр. Harpyiai) ­ в старогръцката митология чудовища дъщери на Тавмант и океанидата Електра. Броят им е различен ­ между 2 и 5. В началото са изобразявани като красиви крилати жени. Смятани са за особено жестоки и ненаситни ­ символ на опустошението.

Харон (стгр. Charon) ­ в старогръцката митология лодкарят, който пренася душите на умрелите през реката Ахерон, за да се озоват в подземното царство на Хадес.

Хеба (стгр. Hebe ­ младост) ­ в старогръцката митология богиня на младостта и красотата, дъщеря на Зевс и Хера, съпруга на Херакъл, след като той получава безсмъртие.

Хезиод (стгр. Hesiodos) ­ старогръцки епически поет от Аскра (Беотия) (VIII-VII в. пр. Хр.). Сред най-известните му произведения са митологичната епическа поема “Теогония” и дидактичната поема “Дела и дни”.

Хеката (стгр. Hekate ­ улучваща отдалеч) ­ в старогръцката митология богиня на тайнствените природни сили и подземния свят, почитана като покровителка на кръстопътищата. Дъщеря на Перс и Астерия. Често е изобразявана с три глави ­ куче, змия и кон.

хекатомба (стгр. hekatombe ­ сто вола) ­ жертвоприношение на 100 вола.

хекатонхейри (стгр. hekatogcheiros ­ сторък) ­ трима исполински синове на Уран и Гея, които имат по сто ръце и петдесет глави. Затворени от баща им под земята, те са освободени от Зевс и му помагат в борбата с титаните, на които стават пазачи в Тартар.

Хектор (стгр. Hektor ­ който пази) ­ в “Илиада” най-храбрият троянски герой, син на цар Приам и Хекуба, брат на Парис, Деифоб, Касандра, съпруг на Андромаха и баща на Астианакс (Скамандър). Убива в сражение приятеля на Ахил Патрокъл. Самият той е убит от Ахил в двубой. С погребението му завършва поемата “Илиада”.

Хекуба (стгр. Hekabe) ­ в “Илиада” съпруга на троянския цар Приам, майка на 19 деца, сред които били Хектор, Деифоб, Парис, Касандра. След падането на Троя е отведена в робство от Одисей.

Хелен (стгр. Helenos ­ слънце) ­ 1. в старогръцката митология син на Девкалион и Пира, баща на Дор (родоначалник на дорийците), Ксут (неговите синове Ахей и Ион са родоначалници на ахейците и йонийците) и Еол (родоначалник на еолийците). Смята се, че на негово име гърците (стгр. graikoi) са наречени елини (според Пароската хроника това става през 1521 г. пр. Хр.). 2. син на троянския цар Приам, брат близнак на Касандра, прочут прорицател. Казва на Одисей и Диомед как може да бъде превзета Троя. След падането на града отведен в робство от Неоптолем заедно с Андромаха ­ съпругата на Хектор. По-късно основава град и се жени за Андромаха, от която има син.

Хелиос (стгр. Helios ­ слънце) ­ старогръцки бог на слънцето, син на Хиперион и Тея, брат на Селена и Еос. Всеки ден обикалял с крилата колесница по небесния свод, за да осветява земята.

Хемон (стгр. Haimon ­ опитен) ­ в “Антигона” син на тиванския цар Креон и Евридика, годеник на Антигона. След като Антигона се обесва в гробницата, където е зазидана, той се самоубива от мъка пред тялото й.

Хера (стгр. Hera ­ господарка) ­ старогръцка богиня, дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Хадес, Посейдон, Деметра, Хестия и Зевс. Съпруга на Зевс и царица на боговете. Покровителка на брака, омъжените жени и родилките.

Херакъл (стгр. Herakles ­ прославен чрез Хера) ­ в старогръцката митология най-прославеният герой, син на Зевс и Алкмена. Извършва множество подвизи, сред които са борбата с немейския лъв, лернейската хидра, отвличането на кучето Цербер, превземането на Троя (преди Троянската война), походът на аргонавтите и др. Мразен е от Хера, която прави всичко възможно да го погуби и накрая успява с помощта на отровно наметало. След като сам се качва на клада, за да прекрати нетърпимите болки от наметалото, Х. е отнесен на планината Олимп, където е дарен с безсмъртие и Зевс му дава за жена богиня Хеба.

Херкулес (лат. Hercules) ­ римско име на Херакъл (вж. Херакъл).

Хермес (стгр. Hermes) ­ старогръцки бог, син на Зевс и нимфата Мая. Покровител на търговията, крадците и измамниците, вестител на боговете.

Хермиона (стгр. Hermione) ­ в старогръцката митология дъщеря на спартанския цар Менелай и Елена. Била омъжена за сина на Ахил Неоптолем, а след смъртта му ­ за Орест.

Херодот (стгр. Herodotos) ­ старогръцки историк от Халикарнас ­ областта Кария (ок. 484-425 г. пр. Хр.). Един от най-известните творци на гръцката класика, основател на гръцката историография, наречен от Цицерон “баща на историята”. Създател на “Историческо изложение” в 9 книги (по-късно всяка от тях е наречена на името на една от музите). Горещ привърженик на атинската демокрация, близък приятел с Перикъл и Софокъл.

Хестия (стгр. Hestia ­ огнище) ­ старогръцка богиня на домашното огнище, дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс, Хадес, Посейдон, Хера и Деметра.

Хефест (стгр. Hephaistos) ­ старогръцки бог на огъня и коваческото изкуство, син на Зевс и Хера. Построява златните дворци на олимпийските богове. В “Илиада” изковава доспехите на Ахил.

Хиади (стгр. Hyades) ­ в старогръцката митология нимфи, дъщери на титана Атлант, сестри на Плеядите, Хиант и Калипсо. От мъка по загиналия им брат умират, но Зевс ги превръща в звезди. Появата им на небето се свързва с идването на дъжд.

хименей (стгр. hymenaios) ­ в старогръцката лирика сватбена песен (по името на бога на женитбата и брака Химен).

химн (стгр. hymnos) ­ хвалебствена песен в чест на богове или герои.

Хипнос (стгр. Hypnos ­ сън) ­ старогръцки бог на съня, син на Нощта, брат на Танатос.

Хиподамия (стгр. Hypodamea ­ покорна) ­ вж. Бризеида.

хипорхема (стгр. hyporchema) ­ хорова песен, придружена от изразителна мимика и жив, бърз танц.

хоплит (стгр. hoplites) ­ тежковъоръжен старогръцки пехотинец. Х. се набират от средите на средните и дребните собственици.

хорег (стгр. choregos ­ водач) ­ богат атински гражданин, който финансира и организира Хора за театралните постановки. Х. е изключително уважавана и почитана личност.

Хори (стгр. Horai) ­ в старогръцката митология богини на сменящите се сезони, дъщери на Зевс и Темида.

Хриз (стгр. Chryses ­ злато) ­ в “Илиада” жрец на Аполон. При похода на ахейците към Троя е отвлечена дъщеря му Хризеида и дадена за робиня на цар Агамемнон. След като той отказва да я върне, Хриз призовава Аполон да порази с мор ахейския лагер, докато те не върнат дъщеря му.

Хирон (стгр. Cheiron) ­ в старогръцката митология кентавър, син на Кронос и океанидата Филира. Живял в пещера на планината Пелион. Според митологията Х. е първият лечител. Възпитател е на много старогръцките герои като Тезей, Язон, Ахил, Херакъл и др., както и на лечителя Асклепий. Наранен погрешка от отровните стрели на Херакъл, за да сложи край на ужасните си мъки, дарява безсмъртието си на Прометей и слиза в царството на Хадес.

Хораций (лат. Horatius) Флак, Квинт ­ римски поет (65-8 г. пр. Хр.). Получава отлично образование в Рим и Атина. Участва в интелектуалния кръг на Меценат. Автор е на сборниците “Еподи” и “Сатири”, в които критикува човешките пороци; на сборника от лирически творби “Оди”, чиито шедьоври са посветени най-вече на ценностите любов и приятелство. Автор е на “Поетическото изкуство” ­ теоретичен трактат на римския класицизъм.

Хризеида (стгр. Chryseis ­ дъщеря на Хриз) ­ в “Илиада” прозвище на Астинома, дъщеря на жреца Хриз, робиня на цар Агамемнон. След като той не я връща на баща й, бог Аполон наказва с мор лагера на ахейците. На десетия ден от мора е върната на Хриз, а в нейна замяна Агамемнон отнема Бризеида, робиня на Ахил, което става причина той да се оттегли от бойните действия.

хризелефантинна техника (от стгр. chrysos ­ злато, и elefas ­ слон) ­ популярна скулптурна техника от времето на Архаиката. Статуите били изработвани от дърво (кухи отвътре) и апликирани със злато и слонова кост (за откритите части на тялото). Най-популярни са огромните статуи на Зевс Олимпийски (висока 14 м) и Атина Партенос (12 м), дело на Фидий.

Хризотемида (стгр. Chrysothemis) ­ в “Илиада” дъщеря на микенския цар Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест, Лаодика (Електра) и Ифианаса (Ифигения).

християнство ­ една от трите основни монотеистични религии в света (наред с юдаизма и исляма). Х. е създадено около I в пр. Хр. в римската провинция Юдея на основата на юдейската релизия. Основава се на вярата в един Бог, явяващ се триединен и единосъщен (Отец, Син и Дух), който е творец на света и всичко видимо и невимо в него. Според х. Синът Божий ­ Иисус Христос, слиза на земята, разпънат е на кръст и след смъртта си възкръсва и се завръща на небето. Така той побеждава смъртта и изкупва първородния грях на хората (чийто предци Адам и Ева са прогонени от рая, задето са нарушили Божиите заповеди). Символ на х. е кръстът, на който е разпънат Христос. Свещена книга за х. е Библията, състояща се от две основни части ­ Стар и Нов завет. През 313 г. с Медиоланския едикт х. е обявено за равноправно на останалите религии, а през 364 ­ е единствената задължителна религия.

Нагоре

Ц

Цезар (лат. Caesar) ­ Гай Юлий, римски пълководец, държавник и писател (100-44 г. пр. Хр.). През 51 г. пр. Хр. завзема Галия. Побеждава триумвира Помпей през 49 г. пр. Хр. в гражданската война, която води със сената. След победите над своите противници в Африка и Испания през 45 г. пр. Хр. става пълновластен господар на Рим. Той е първият римски император. Провежда редица държавни и икономически реформи. Убит е от сенатори заговорници начело с Брут и Касий. Автор е на съчиненията “Записки за Галската война”, “Записки за гражданската война”, “За аналогията” и др.

Цербер (стгр. Kerberos) ­ в старогръцката митология триглаво куче, родено от чудовищата Тифон и Ехидна, което пази входа на подземното царство на сенките.

Церера (лат. Ceres) ­ римска богиня на плодородието, наричана още и dea Dia (вж. Деметра).

циклопи (стгр. Kyklops ­ кръглоок) ­ в старогръцката митология еднооки великани, синове на Уран и Гея.

циническа (киническа) школа (стгр. cynici) ­ антична философска школа, отричаща общоприетите ценности и социалността; човек е безсилен пред ограниченията и целите на обществото, той може да постигне независимост само ако възпита в себе си способността да задоволява собствените нужди. Представители: Антистен (основател), Диоген от Синопа, Кратет, Бион от Бористен, Менип и др.

Цицерон (лат. Cicero), Марк Тулий ­ римски оратор, прозаик и политик (103-43 г. пр. Хр.). Последовател е на Платоновата академия и стоицизма. Автор е на съдебни (защитни и обвинителни) и политически речи (“Четири речи срещу Катилина”, “Речи срещу Антоний” и др.). Създава свой ораторски “плавен” стил. Пише трактати по реторика (“За оратора”, “Брут”, “Оратор” и др.), теория на държавата и правото (“За държавата”, За законите” и др.) етика (“За границите на доброто и злото”, “Лелий, или за приятелството”). Изработва лат. философска терминология. Ц. е известен и с писмата си ­ останала е кореспонденция от 864 писма.

Нагоре

Ч

червенофигурна керамика ­ стил в керамиката, който заменя чернофигурната керамика през Архаиката. Популярен е през vI-Iv в. пр. Хр. След изрисуване на контурите на фигурите фонът се запълва с черен лак, а с тънка четка се рисуват дрехи, мускулатура и пр. Този стил позволява по-точно и художествено изображение.

чернофигурна керамика ­ стил в керамиката, популярен по времето на Геометричния период и Архаиката. Фигурите върху вазите са черни върху червен фон.

Нагоре

Ю

Ювенал (лат. Iuvenalis) ­ Децим Юний, римски поет сатирик (60-127 г. сл. Хр.). Биографичните факти за него са сравнително малко. Знае се че се е препитавал с адвокатстване. Най-известното му произведение е сборникът “Сатири”. Отличават се с остър език и изобличаващ патос.

Ювента (лат. Iuventas ­ младост) ­ римска богиня на младостта (вж. Хеба).

Юл (лат. Iullus) ­ в римската митология син на Еней (вж. Асканий).

Юнона (лат. Iuno) ­ римска богиня, покровителка на брака (вж. Хера).

Юпитер (лат. Iuppiter ­ баща на светлината) ­ върховен бог в римската митология (вж. Зевс).

Юстиция (лат. Iustitia ­ справедливост) ­ римска богиня на правосъдието (вж. Темида).

Нагоре