Антична литератураАнтична литература - корица

 

Глава десета - Старогръцка драма

 

Произход на старогръцката драма

  • Думата “драма” (стгр. drama) означава “действие”.
  • Води началото си от култа към Дионис.
  • Изпитва влияния от:

а) Елевзинските мистерии;
б) култа към мъртвите - по време на погребения са се възпроизвеждали събития, чиито герои са били мъртвите;
в) култа към героите.

  • Възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции.
  • Има най-силни изяви през VI-V в. пр. Хр.

! Трите жанра на старогръцката драма са трагедия, сатирна драма и комедия.

Характеристика на понятието “празник”

Празничността е начин на съществуване на старогръцката драма и тя не може да бъде разбрана в същината си, без да се познават старогръцките празници.

Всепроникваща сакралност (религиозна функция)

В ранната гръцка култура се наблюдава ясен ритъм между страните на делника и празника.
Празникът е система от култови действия и организирано време-пространство за “високо” общуване. Елементите на празника са строго определени в своето протичане.
Празнуващата общност се отдава на действия с голяма съпричастност, които се тълкуват като актове на установяване на дълбока връзка с отвъдния свят и със сакралното, на общуване (диалог) с божествата.

Прагматичност

В резултат на разиграваната сакрална комуникация хората очакват от божествата осигуряване на плодородието, потомството, богатството и благополучието за своята общност.

Ритуалност

Празникът в древността (и в Древна Гърция в частност) е бил свързан с някакво сакрално космическо събитие от митологичен характер - борбата между силите на съзиданието и силите на разрушението, между светлината и мрака, живота и смъртта, космоса (порядъка) и хаоса (безредието), доброто и злото.
Членовете на древното общество се чувстват съучастници в такова събитие. Те извършват ритуални магически действия, за да подпомогнат положителните космически сили. Тези действия представляват най-вече жертвоприношение (на животно или растителен продукт). Обектът жертва се убива и разчленява на късове - така се уподобява разпадането на света и настъпването на хаоса, но успоредно с това се имитира синтез на нов свят, на нов космос чрез събирането, пренареждането, обработката (най-често печене) и разпределянето на частите на жертвата (поела чрез умъртвяването върху себе си ефекта на космическото унищожение). Така се “спасява” светът, печели се благосклонността на божествата и се гарантират редът, благополучието и стабилността на общността до следващия празник.

Синтетичност

При празничните ритуали се използват всички достъпни на човека изразни средства: слово, мимика, жестове, музика, танц, маскиране и т. н.

Всеобщност

Практическите обществени задачи на празника се отнасят до общността. Общувайки с отвъдния свят, празнуващият колектив общува със самия себе си, като се преобразува от делничен в празничен - изоставя се обществената йерархия и се преминава към отношения на временно равенство. По този начин се постига обновяване на социалното единение и цялостност (общността се реинтегрира).

Игрови характер

Участващите в празника установяват “друг”, временно действащ, свят със свои закони за поведение и общуване. Празничното пренареждане на делничната структура освобождава потиснатите сили в отделните човешки същества.

Емоционалност

Древният празник се характеризира с начален страх, тревога, печал (поради настъпващите сили на мрака) и последващо общо облекчение, отпускане, радост и веселие.

Старогръцките празници

Старогръцката култура е наричана “култура на храма” поради широко разпространените храмови строежи и свързаните с тях ритуални практики. С не по-малко основание тя може да бъде наречена “култура на празника”.
В отворената и подвижна система от празници през Архаиката и Класиката има два типа празници:

  • мистериални, несъобразени с реалните общности;
  • немистериални, пазещи обществената структура.

! Двата типа обикновено се съчетават.

Мистериални празници

  • Произходът им вероятно е неелински - наследени са от старата неолитна култура на Балканите (може би тракийска по характер).
  • Основна единица в тях е не реалната общност, а отделният човек, който се включва във временната празнична общност.
  • В основата си съдържат комплекс от ритуали за осигуряване на плодородие (земеделска мистика) и/или за възрастова инициация (посвещение в религиозно тайнство).
  • Отразяват една обща структура на инициационните обреди, моделирани според два главни ритуала на прехода - сватбата и раждането (представени в мистериите като свещена сватба на богинята майка с божествен баща и раждането на “божественото дете”).
    Мистериалният празник установява йерархия от непосветени, по-малко посветени и повече посветени. В ритуалния ход на празника се застъпват напрегнато опозициите “живот и смърт”, “тукашен и отвъден свят” и стремежът за тяхното преодоляване. Идеята за отвъдния живот на една принципно безсмъртна душа, както и за греховността, чието посмъртно наказание може да бъде избегнато чрез посвещение, възниква в този вид празнуване.
  • Гръцките мистериални богове са ДеметраПерсефона) и Дионис (често отъждествяван с Плутон).
  • Мистериални празници в Древна Гърция:
    а) Тесмофории - участват само омъжени жени;
    б) Кабирии - провеждани в Тива и на о-в Самотраки;
    в) Елевзински мистерии;
    г) орфически посвещения - участват само мъже.

Немистериални празници

Към тях се отнасят общогръцките празници и градските празници.

  • Основната празнуваща единица е реалната общност - общината, семейството, градът.
  • Организират се шествия в чест на божеството, спортни и драматически състезания и ораторски единоборства.
  • Допускат се и външни участници, елементът на тайната няма решаваща роля.
  • Тези празници имат елински произход.

Общогръцки (панелински) празници

Четирите общогръцки празника, назовавани panegyris (оттам - панаир), са най-високо в елинската празнична йерархия. Те се честват така, че всяка година да се провежда по един (т. е. всеки един от тях се празнува веднъж на четири години). Последователността им е следната:

  • Истмийските игри в близост до град Коринт (през април);
  • Олимпийските игри - в областта Олимпия (през юли);
  • Немейските игри - в Немейската долина, Арголида (също през юли);
  • Питийските игри в Делфи (през август).

! Преди началото на игрите се обявява общогръцко свещено примирие.

  • Събират се гърци от целия елински свят.
  • Общогръцките празници са време-пространство за закрепване в културен план на неподдържания в цялост елински етнос.
  • Състезанието е основният момент в празника. То обикновено е спортно - само в Делфи е музикално.
  • Стадионът, свързан с олтар, по-късно се превръща само в спортна арена. Олимпия привлича също търговци, музиканти, оратори, философи. Празнува се на спортните площадки и на тържищата, премерва се и се разменя.

Атински празници

На Панатенеите се чества основното божество, покровител на града - Атина Палада.

  • Празниците са през август, веднага след жътвата. Те имат календарен характер, с тях започва новата година.
  • Панатенеите завършват цикъл от празници, образуващи дългия ход на трудното сменяне на старата година с нова.

Дионисовите празници в Атина образуват голям комплекс от колективни прояви през зимата и пролетта:
а) Малките или Селски Дионисии се честват през декември. Тогава се провеждат фалически шествия с карнавален характер, изпробва се младото вино. На селските угощения се допускат непристойни шеги, устройват се спорове и ритуални смешни състезания. Представят се сценки от живота на Дионис;
б) Ленеите се празнуват през януари (средата на зимата) и са свързани с подготвителните лозарски практики. На ритуално равнище се призовава Дионис да дари общността с присъствието си, т. е. да “достави” богата реколта. На този празник започват да се изпълняват комедии.
в) Антестериите, най-старият Дионисиев празник, се провеждат през февруари и началото на март. Те имат известна мистериална окраска. Провеждат се разнообразни състезания (надпиване с вино, спортни надпревари, ораторски двубои) - всички тези прояви преследват обновлението на живота.
Важни събития на този празник са: принасяне на храна на гробовете, за да се успокоят и омилостивят душите на умрелите; шествие със статуята на Дионис (което представя пристигането на бога в града); жертвоприношение на бик; свещена сватба (йерогамия) на съпругата на втория архонт на Атина (стгр. basilina - царицата) с Дионис (не е ясно как се представя “участието” на бога - дали чрез неговата статуя, или от самия втори архонт). Това единение символизира бракосъчетанието на Дионис с града и цели да постигне щастливи последици.
! Най-известният атински празник е Големите (Великите) или Градски Дионисии.

Големите Дионисии

  • Въведени от тирана Пизистрат, те се празнуват в края на март и началото на април в продължение на седем дни.
  • През първия ден се извършва тържествена процесия с дървен идол (изображение) на Дионис по определен маршрут в града - шествието (стгр. komos) има весел карнавален характер.
  • Във втория и третия ден протича състезание на лирически хорове, изпълняващи дитирамби в чест на Дионис.
  • После три дни се провеждат драматически състезания (с представяне на трагедии и сатирни драми). В отделен ден се представят и комедии. В празника участие взема съвкупната полисна общност.

Митът за Дионис в контекста на старогръцката празничност

Традиционен смисъл на мита за Дионис:
- Дионис е “нов бог”, не влиза направо в олимпийския пантеон.
- Разказите за него повествуват за “блуждаенето” му из “чуждото”, “дивото” пространство.
- Силно е природното съдържание на неговия култ - свързано не само с растителността, виното, гроздето и лозата, но и с водната стихия, с горите и планините (които са периферни зони спрямо културата).
- “Природността” на Дионис често се изтъква на преден план, сравняван е с малоазийските богове на умиращата и възкръсваща природа.
- Оргиите (стгр. orgia - свещенодействие, богослужение, а също и разпуснато пиршество, карнавал), посветени на него, се асоциират именно с неговата природа на божество на вегетацията.

Социално съдържание на мита за Дионис

В мита за Дионис проличават три нива, свързани с действията на бога през различните му възрасти: като дете, юноша и възрастен. Следствие от тези проявления на Дионис са различните мито-ритуални комплекси, посветени на него.
Чрез Дионис се кодира в божествен порядък социалният живот на индивида в древногръцкото общество, преминаващ през тези възрастови фази и поредно принадлежащ към съответстващите им социални групи.
Първи митологичен цикъл (раждане и детство на бога): двойно раждане - от майка му Семела и от бедрото на Зевс, разкъсване от титаните (под името Дионис Загрей) и отглеждане от жени (лелите-кърмачки, нимфи, нереидите). Изразява се загрижеността на митичното съзнание за опасностите, които съпровождат раждането и детството на момчето - първият етап от израстването му като социално пълноценна личност.
Втори митологичен цикъл (Дионис като юноша, бродещ из горите и съпровождан из горите от вакхическа женска дружина - тиас (стгр. thiasos - дружина). Богът е далеч от семейството, от дома, извън културното пространство - в дивата периферия или на чужда етническа територия. Дионис е описван като изнежен, женствен, преоблича се като девойка, т. е. все още полово неопределен, непреминал възрастовата инициация. С този кръг от митове е свързан и мотивът за лудостта.
Трети митологичен цикъл (Дионис в зряла възраст, изобразяван е с брада): встъпва в свещен брак с критската принцеса Ариадна - бракът е един от пътищата за придобиване на социален статус на зрелост. Вторият знак на узряването е намесата на бога в живота на останалите богове - извежда майка си Семела от подземното царство и довежда Хефест на Олимп. Дионис вече получава собствен култ като бог на виното - самото пиене е привилегия единствено на възрастните мъже, на пълноправните членове на обществото.
Така в образа на Дионис са представени трите стадия от живота на човека - от детето до възрастния мъж.
НO: Тъй като митологичното съзнание осмисля времето като циклично, а не линейно, отсъства разбирането за развитие, за плавен преход между трите възрастови статуса. Всяка фаза е затворена сама в себе си и не се свързва с друга. Преходът между тях се осмисля като смърт. Затова в митичните повествования Дионис умира няколко пъти: опожарен е от мълнията на Зевс при преждевременното си раждане; като дете е разкъсан от титаните; като юноша се крие от Ликург в морето (потапянето във вода е символична смърт) или пък е убит от героя Персей, който го хвърля в изворите на Лерна; също като юноша е отвлечен от тиренските пирати, за да бъде продаден в робство (което е социална смърт). Смъртта на бога като дете и като юноша - обозначава двата преходни етапа във възрастовата йерархия в архаичното общество, както и трудностите и страданията, свързани с тях.
Социалното съдържание на Дионисовия култ се състои в поддържането на нормите за възрастовите преходи, а самият мит за Дионис е прецедент за успешно осъществени преходи, сакрална гаранция за преминаване на кризисни моменти. Символизмът на инициацията (обвързан с мотива “смърт - ново раждане”) представя извечното желание за духовно обновление - не само на индивида, а и на колектива. Честването на празниците на Дионис - т. е. периодичното ритуално възпроизвеждане на страданията, смъртта и възкресението на бога - се изживява от древната общност като нейно собствено възраждане и обновяване.

Дионис - “идващ” и “преследван” бог

Дионис е бог на “граничните ситуации”, митологично “чужд”.
В неговия култ основни са ритуалите по пристигането му в нормирано пространство (най-често град).
Дионис е бог чужденец и пристигането му е драматично - то се осмисля като нахлуване, предизвикващо криза в нормите на културата.
Дионис е “преследвано” божество (отново драматичен мотив): яростно се оспорва неговото ново религиозно послание. Дори и в родната му Тива никой не го познава, не го признава за “свой”.
В митичните разкази Дионис извършва точно обратните на нормативните предписания действия, т. е. преобръща света наопаки. Влизането му в културната зона кодира изпълването на празнуващите с ентусиазъм и излизането им извън себе си.
Неочакваните появявания и скривания на Дионис изразяват по особен начин редуването на живота и смъртта и тяхното сакрално единство, както и нетрайността на постигането на това откровение.

Дионис и виното

Дионис дава виното като културен дар на хората.
Виното е свещена напитка, символизираща мощта на живота, то е извор на енергия, а неговата консумация - откровение на неведомото и истината, на духовното възраждане. Самият Дионис е въплъщение на напитката.
Пиенето на вино е важна тема в Дионисовия мито-ритуален кръг. От една страна, чрез виното пиещият постига бога, а от друга, напуска човешката си същност и се приравнява с “дивото”, с екстремалното.
Всички трудности, свързани с култивирането на лозата, събирането на плода и приготвянето на виното, древните гърци отъждествяват със страданията, смъртта и възкресението на разкъсания от титаните Дионис. Запазени са сведения, че гръцките ритуали по мачкане на гроздето се съпровождат с викове “Дионис”, а участниците са с маски на сатири.
Дионис е богът, който бива “изпиван”.
Пилият вино елин мистично съпреживява Дионисовите страсти и получава ново знание за себе си и битието.

Дионисовият ентусиазъм, оргията и идеята за освобождаването

Идващият Дионис изпълва индивида и общността с ентусиазъм: протича интензивно изживявана идентификация с бога и екстаз (надмогване на човешката природа, откриване на цялостно освобождаване).
Дионис е свободен бог и божество, което освобождава човеците и установява друго, “природно” поведение, често отъждествявано с лудост (алкохолно опиянение, вулгарни шеги, еротични волности и енергични конвулсивни танци).
Но лудостта е и божествено обладаване: общението с Дионис е придобиване на мистичен опит, то временно преобръща обикновеното положение на човека и той става съпричастен не само на Дионисовите изпитания и страдания, но и на съзидателната спонтанност и опияняващата свобода, на свръхчовешката сила и неуязвимост на бога.

Постигането на Дионис като религиозен опит

Мито-ритуалният комплекс на Дионис има изключително влияние в светоусещането на античния човек. Той осигурява идеята за осезаемо общуване на индивидуалното човешко съзнание с космическия живот. Така през античността чрез митологична форма се поставят всички важни въпроси на мирозданието в противоречивата му същност - като единство и множество, разпадане и възсъединяване, гибел и възраждане. Дионисовите митове и ритуали изразяват учението за ставането на света като космическа трагедия, която пронизва из основи всеки индивид така, че той, осъзнавайки себе си, “узнава” своята общност с вселената.
Дионис изразява идеята за тоталната жизненост.
Той е единственият елински бог, който привлича и социалните низини, и интелектуалните елити.
Чрез култа към Дионис елинът прониква в божествената същност, изпълва се с “високо” знание чрез оргиастичния екстаз.
Дионис е божество, близко до хората, и дарява надеждата, че човешката природа може да бъде надмогната и да се постигне друго съществуване.
Този дълбок религиозен опит присъства на всяко равнище на Дионисовия култ. Всяко празнично действие се изживява от членовете на общността интензивно. Това се отнася и за театралните състезания в Атина.

Характер на драматическото състезание

Авторът и неговият екип

  • По време на Големите Дионисии се провеждат драматически състезания.
  • Те траят 3 дни - всеки ден един автор представя 3 трагедии, обединени в трилогия, и една сатирна драма.
  • Най-често авторът (освен че е поет) е режисьор, хореограф на творбата си, а нерядко е дори и актьор в нея. Ръководителят на Хора - хорегът, освен че го съставя, поема разходите на цялата постановка. Той (както и съставът на актьорите) се определя чрез жребий в Народното събрание на Атина.

Жури

  • Състезаващите се драми се оценяват от жури (комисия), състоящо се от 10 човека (по един от всеки атински окръг).

Награди

  • Награда получават хорегът, поетът и протагонистът на драмата, отличена с първото място.
  • Лавровият венец е предназначен за хорега.

Архитектурно устройство на античния театър Greek theatre

  • Орхестра (стгр. orchestra) - кръгла площадка, където играе и пее Хорът. В центъра є се намира олтар на Дионис.
  • Пароди (стгр. parodos - вход, влизане) - два странични входа между сцената и местата за сядане, от които се появяват Хорът или актьорите (идвайки отвън на двореца). Влизащите от десния парод пристигат от града или пристанището, а от левия - идват от полето или от чужбина.
  • Проскений (стгр. proskenion) - колонада с декори (от боядисани дъски), издигната над орхестрата, площ за актьорите - сцена.
  • Скене (стгр. skene - покривало) - помещение за преобличане на актьорите, намиращо се зад орхестрата. По-късно се превръща в декоративен фон (фасада на дворец или храм).
  • Театрон (стгр. theatron) - зрителски места, разположени в полукръг около орхестрата.

Сценична техника

  • аеорема (стгр. aeorema) или механе (стгр. mechane) - подемен кран. С него на сцената от въздуха се появяват боговете (deus ex machina); В някои източници се споменава и като геранос (стгр. geranos - жерав);
  • бронтейон (стгр. bronteyonos) - машина за шумови ефекти (барабан с големи метални топки), имитиращи гръмотевици;
  • екиклема (стгр. ekkyklema) - платформа на дървени колела; с нея се изнасят на сцената телата на убитите;
  • периактой (стгр. periaktoi) - две призматични колони от лявата и дясната страна на сцената, с чиято помощ се сменя декорът.
  • теологейон (стгр. theologeion) - платформа, намираща се на покрива на скенето, откъдето произнасят монолози актьорите, играещи богове;

Актьорско облекло и сценична игра Greek actor

  • Маски - направени от дърво, кожа или плат и боядисани, те са наследство от архаичните обредни свещени драми. Използват се за представяне на различни обобщени типове и чувства: герои, царе, старици, юноши, роби. Цветовете, с които маските са украсени, определят пола, възрастта, общественото положение, нравствените качества и конкретното душевно състояние на персонажа (при смяна на състоянията на един персонаж се сменят и маските): напр. бяла маска за жена, тъмна - за мъж, червена - за гняв, жълта - за умора. На маската са поставяли и перука. Според някои изследователи са имали метални пластини в отвора на устата за усилване на гласа.
  • Котурни (стгр. kothornos) - дървени обувки с много високи подметки. Служат за постигане на необичаен, внушителен ръст на актьорите, вдъхващ респект у публиката.
  • Сценични костюми - дълги, цветни, пищни, със скъпи украшения. Цветът и кройката определят какъв е героят: жълта дреха - цар, лък и стрели - бог Аполон, и т. н.

! Със сценичното облекло и маските не се търси индивидуализация, а типизация.

Сценична игра

  • В представлението като актьори участват само мъже.
  • Актьорите са свободни хора (за разлика от Рим, където играят роби)
  • Те трябва да притежават следните качества:
    а) добра пластика;
    б) танцови умения;
    в) декламационно майсторство (височината на гласа определя и избора на роля).