Как да издам електронна книга

Днешната инфографика е продължение на указанията от предишния пост — “Как да издам печатна книга”, от руския сайт “Читай легально!”.

Как да издам електронна книга - инфографика за пътя от ръкописа до книгата

Как да издам електронна книга — инфографика за пътя от ръкописа до книгата

Как да издам печатна книга

Днешната инфографика е превод от руския сайт “Читай легально!”. Макар някои от бройките сътрудници и сроковете да са по-различни от тези в българските условия, всеки начинаещ автор може да придобие нагледна представа за обема работа и времето, необходимо един ръкопис да се превърне в книга и да достигне до читателите.

И така, нуждаете се от шрифт

Макар е отпреди няколко години проектът SO YOU NEED A TYPEFACE на Julian Hansen е актуален и днес. Това е алтернативен начин да изберете шрифт (или просто да се вдъхновите) за специфичен проект, но без да се налага да прелиствате всички страници на Font­Book. Списъкът е (доста свободно) основан на най-популярните 50 от Die 100 Besten Schriften  на Font Shop.

Дано ви е от полза :-)

Проект SO YOU NEED A TYPEFACE  на Julian Hansen

Проект So You Need Aa Type­face на Julian Hansen

Малко, по-малко, Happy Sushi…

Ако целта на Happy Sushi  е била да ме ядосат, като ми пуснат рекламката си в пощенската ми кутия — успели са. Брошурката иначе е доста спретната, решена минималистично и цветно. На защо, за Бога!, използват такива малки букви?! Това е реклама, а не банков договор. И кегел под 5 пункта е практически нечетим — освен за доста млади персони, и то с усилие. Е, от Happy могат да опонират, че младите са основният им таргет, но практиката сочи, че хората в зряла възраст са платежоспособните им клиенти.

Така че като правите рекламно послание — забравете за шрифт с кегел под 6 пункта. Той е нечетим и изнервящ. И рекламата вместо положителни емоции, може да предизвика тъкмо обратните и брошурата, която е създадена с доста труд, да опише красива парабола към кошчето.

Супергероините и ракът на гърдата

Една много интелигентна кампания за превенция на рака на гърдата представят DDB от… Мозамбик. Без натрапчиви послания, без дежурните сълзливи сантименталности или страховити заплахи. Серията е от 4 принта, представящи 4 комиксови персонажа на супержени, които правят самоизследване на гърдите си. Текстът и на четирите гласи: “Никой не е имунизиран срещу рак на гърдата. Когато говорим за рака на гърдата, няма жени или супержени. Всяка трябва да прави месечно самоизследване. Борете се с нас срещу врага и когато имате съмнения, говорете с доктора си.”

Автори на рекламата са: криейтив директор: Ander­son Lima, Zeca de Oliveira; криейтив: Sara Vale, Chris­tiano Ven­dramine, Erick Vas­con­ce­los; илюстратор: Ma?sa Chaves

Реклама за превенция на рака на гърдата 1Реклама за превенция на рака на гърдата 1Реклама за превенция на рака на гърдата 3Реклама за превенция на рака на гърдата 4

Как да сканираме стари книги

Тъй като все по-често приятели и познати ме питат как да сканират книги, реших да нахвърля набързо няколко съвета, които могат да бъдат от полза. Като начало ще започна със сканирането на книжките с  черно-бели илюстраци — или ако използваме коректния термин илюстрации в сивата гама.

1. Скенер
Ако искате да сканирате 1–2 книжки, то може да помолите някой приятел да ви услужи. Но ако искате сериозно да се занимавате с тази дейност, добре е да инвестирате някой лев в качествен скенер. Бягайте от комбоустройствата (принтер, скенер, факс) — те са евтини, но няма да ви дадат задоволително качествено. А в момента в зоната около 200–300 лева можете да си намерите повече от прилични модели на Epson, HP или Microtek. Освен това по-скъпите модели вървят и с нелош софтуер — да речем Adobe Pho­to­shop Ele­ments, който е напълно достатъчен за работа.

2. Разделителна способност
Най-добре е да сканирате с разделителна способност 300 dpi (dots per inch). Това ви гарантира качествена илюстрация, която може да се използва и за офсетов печат. За да зададете разделителната способност — търсете поле  Res­o­lu­tion. Ако искате да увеличите размера на сканираната от вас илюстрация — тогава увеличете резолюцията — 600 dpi ви позволява после да увеличите два пъти размерите на изображението, като намалите резолюцията на 300 dpi.

3. Избор на обект за сканиране
Различните марки скенери имат и различни диалогови прозорци, но в общия случай те са два — един с бутоните за управление и един за предварителен преглед на изображението, което ще сканирате (Pre­view). Добре е, след като сте извикали програмата за сканиране, да натиснете бутона Preview,  за да се опресни екрана (често там може да стои последното сканирано изображение). След това с влачене на курсора на мишката очертайте правоъгълник около изображението, което искате да сканирате.

4. Филтри
След като изберете какво искате да сканирате, вижте дали има избран  някакъв филтър. В най-общия случай те са изострящи изображението (Unsharp mask или Sharp­en­ing) или замъгляващи (Gau­sian blur или Descreen — с чиято помощ се тушира ефектът moir?, който се появява при печатните страници). Честно казано за черно-бели илюстрации е по-добре да сканирате без включени филтри — ако има нужда, те могат да се приложат при обработката.

5. Сканиране
След като всички предварителни настройки са готови, можете да натиснете бутона Scan и да сканирате илюстрацията. Обърнете внимание — ако сте стартирали програмата за сканиране не самостоятелно, а е извикана през програма за обработка на илюстрации, да речем Adobe Photoshop, то първо трябва да затворите програмата за сканиране, за да можете да обработвате илюстрацията.

6. Обръщане
(Оттук нататък съветите ще се основават на работата с Adobe Pho­to­shop, която по мое мнение е най-добрата програма за обработка на изображения. Но ако имате друга програма, няма да е проблем — принципът на работа е сходен. За кратките клавишни команди в скобите се използват  знаците на латиница, нещо повече добре е и да сте в режим на писане на латиница, за да могат да се използват).
Често страниците са сканирани под различен ъгъл. Програмата ви дава възможност за няколко варианта на обръщане, които се избират от менюто Image ->  Rotate Can­vas. Те са: 180° (кратка клавишна комбинация Ctrl + ’), 90° CW (clock­wise — по часовниковата стрелка) — Ctrl + ] и 90° CCW (coun­ter­clock­wise — обратно на часовниковата стрелка) — Ctrl + [. Често това завъртане няма да е достатъчно и затова трябва да използвате по-прецизни начини  — един от тях е използването на инструмента за изрязване Ножица (Crop Tool) от палитрата с инструменти, а другият -  на последната опция за завъртане — Arbitrary, които са разгледани в следващата точка.

7. Изрязване
Обикновено се сканира по-голяма част от необходимото, за да може страницата да бъде изрязана прецизно по краищата си. Изберете инструмента Ножица (бърз клавиш — C). С натиснат бутон на мишката дърпайте от горния ляв ъгъл към долния десен, за да очертаете желаните размери. Ако е необходимо завъртете с помощта на квадратчетата по ъглите на селектираното поле (за целта курсорът на мишката трябва да е закаран малко над квадратчето, където се превръща в извита стрелка). Квадратчетата в средата на пунктираните линии служат за промяна на размера на селекцията. Двукратното щракване в избраното поле изрязва излишното.
Малък трик — ако все пак редовете не са ви изцяло хоризонтални (това можете да разберете, като провлачите  една водеща линия от хоризонталния рулер, който се намира в горната част на работния прозорец), използвайте линийката (Mea­sure Tool — бърз клавиш — I). Щракнете между две точки на еднакво ниво — например базовите линии на буквите. После изберете Rotate Can­vas Arbi­trary (кратка клавишна комбинация Ctrl + 😉 и натиснете Enter. Ако сте се прицелили добре — редовете вече ще са изцяло хоризонтални.

8. Работа с каналите
Споменах, че дори и черно-белите илюстрации е добре да се сканират в RGB цветови модел, а не в Grayscale. Ето го отговора: с годините страниците на книгите пожълтяват малко или много. Ако сканирате стара страница в  Grayscale, то това жълто, ще се появи като сив фон, който ще бъде труден за изчистване. Извадете си на работния екран палитрата Chan­nels (от менюто Win­dow) и разгледайте трите канала един по един, като щраквате последователно  върху тях. Ще видите, че досадният сив фон се появява в синия канал — Blue (където имате опозицията синьо и жълто). А пък фонът е най-чист в червения канал — Red (където имате опозицията червено и зелено). В такъв случай изтрийте синия и зеления канал, като ги завлачите с мишката в кошчето на палитрата. След което вече с чиста съвест можете да обърнете вашата картинка в сивата гама — от менюто Image > Mode > Grayscale.

9. Изчистване на шума
И все пак рядко картинката ще е перфектна — винаги ще има останали тъмни участъци, които е добре да се почистят. Един от вариантите е да използвате командата Lev­els  (Ctrl + L). От появилата се хистограма дръпнете наляво левия бял плъзгач, за да елиминирате част от светлите паразитни петна. Добре е обаче да дръпнете малко надясно десния черен плъзгач, за да се увеличи контрастът на черните участъци. Точни стойности тук не могат да се дадат — всяка илюстрация е специфична сама за себе си.  Ако все още има останали участъци за чистене, можете да използвате или инструмента за правоъгълна селекция — Rec­tan­gu­lar Mar­quee Tool (M), или ласото — Lasso Tool (L). Избирате участъка с тях и с клавиша Del или Backspace ги изтривате.

10. Запазване на файла
Най-добре запазете файла във формат JPG — макар и с известни загуби, файлът става много компактен и е лесен за изпращане, съхранение или публикуване в интернет. Обърнете внимание на опцията Qual­ity — колкото е по-голямо числото, толкова е по-високо качеството. Добре е да избирате стойности между 10 и 12. За For­mat options е добра  първата опция –Baseline. Щраквате ОК и вече имате готова сканирана и изчистена страничка.

11. Събиране на файловете
Все пак като имате 20–30-40 страници или повече, далеч по-удобно е да ги обедините в един файл. Ако случайно разполагате с пакета Adobe Acro­bat, то усилията ви ще бъдат минимални. Избирате всички JPG файлове и като щракнете с десния бутон на мишката, изберете Com­bine Sup­ported files to Adobe PDF. След това от появилия се диалогов прозорец избирате Next. От следващия прозорец изберете Merge files into a sin­gle PDF и щракнете върху бутона Cre­ate. Ако пък нямате пълния пакет на Adobe Acro­bat — то тогава трябва да разположите всички картинки в някаква програма за предпечат (Adobe InDe­sign или QuarkX­Press) или дори в MS Word и да отпечатате готовия файл като pdf.

 

Ми, т’ва е!

Мразя библиотеките!*

Изоставена библиотека в Русия

Да спасим книгите! Библиотеките умират! Изкупете ни продукцията!” — надигна се протестен вопъл тези дни. Кои библиотеки умират? Тези с работно време понеделник — петък от 9 до 6? Където ровите сред многобройните фишове и чакате после с надежда вашата книга да не е заета от друг? И където после се молите някой „читател” да  не е изрязал от книгата точно материала, който ви трябва? Ами ще умрат – библиотеките ни от 19. и 20. век навършиха пределната възраст и е време да се пренесат в небитието. Ще пророня една носталгична сълза, но бързо ще ми мине.

Истинският ни и огромен проблем е библиотеката на 21. век. Която се роди недоносена, лежи в кувьоза, ама от болницата май не са платили тока, та…

Тази библиотека работи 24 часа 7 дена в седмицата, съдържа милиони томове, течения и годишници и  е достъпна от всяка точка на милата ни родина. Конкретен пример. Търсех материали за атентата в черквата „Св. Неделя”  от 1925 г. Вестник „Пряпорец” от това време надлежно е публикувал стенограмите от процеса срещу атентаторите. Влязох в електронния архив на Националната библиотека, открих нужните години, отворих броевете, прочетох необходимото, а част от него с помощта на OCR програма обърнах в редактируем текст. Цялата операция ми отне общо 1 час в събота вечерта пред домашния компютър. Нашето време е твърде динамично  и изисква намиране на обширна информация бързо и по възможност навсякъде. И информационните банки, каквото всъщност представляват библиотеките в частност, трябва да се адекватни на това време.

Какво всъщност би трябвало да се случи? Да се наливат пари от държавата за изкупуване на български класици? Глупости! Има цял закон, уреждащ получаването на книги от библиотеките - Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и Правилник към него. От всяко издание с тираж над 300 бройки 12 трябва да отидат в Националната  библиотека, която ги разпределя по основните регионални библиотеки. При средно 6000 заглавия на година това прави минимум 50 000–60 000 книги (тези с по-малък тираж имат и по-малко задължителни бройки за депозит). И ако тези книги не достигат до библиотеките, има достатъчно солени санкции в закона (от 300 до 3000 лева първоначално и от 3000 до 5000 за повторно нарушение). Това, че не се следи какво излиза на пазара и какво постъпва в библиотеките, е проблем не на държавата като цяло, а на длъжностните лица, които не са си на мястото – и в библиотеките, и в Министерството на културата, че и в общинската администрация.

Сериозните пари всъщност трябва да се насочат другаде. По-голямата част  да отидат за дигитализираща техника на съществуващата база – първоначалната инвестиция е голяма, но нататък трябват средства основно за заплати, консумативи и поддръжка. Да се инвестира в наемане или обучаване на специалисти за разработка на елетронни бази данни, дигитални архиви, библиотечни сайтове с удобен, user friendly интерфейс. И не на последно място – библиотеките да се оборудват със съвременни сървъри за съхранение на информацията и построяване на адекватни помещения за тази техника, както и за заплати на мотивиран и обучен персонал за работа с нея.

Държавата не бива да бъде мислена само като източник на средства. Нейната роля трябва да бъде основно регулираща – изработване на адекватно законодателство и съблюдаване за спазването му, създаване на условия за финансиране както от частни лица (защо не и с данъчни облекчения?!), така и от обществени формирования. В този ред на мисли веднага се появява и казусът „Читанка”. Въпреки полицейските акции този сайт си остава един истински феномен в българската култура. Създаден на доброволни и некомерсиални начала и благодарение на огромния (и безплатен!) труд на десетки сътрудници, там е събрал впечатляващ електронен архив на книги. Със сигурност при добро желание и от двете страни спорните моменти биха могли да бъдат изчистени и на нормативно, и на практическо ниво и „Читанка” да стане официално част от дигиталния архив на българските библиотеки.

А какво става с хартиените книги? Те да мрат ли? Не, разбира се, но топката не бива да е само в полето на държавата – споменатите по-горе закони така или иначе гарантират част от постъпленията. Парите от бюджета би трябвало да отиват за ценни и редки издания, както и за скъпите чуждестранни абонаменти.  А и не бива да се разчита само на държавата.  Дигитализацията подтиква все повече хора да освобождават личните си библиотеки от хартиени книги, които вместо да завършат безславно във вторични суровини, могат да обогатят поне едно читалище. Въпрос на добро желание  от едните и добра организация от другите.

Накратко – чака ни много работа, а трябват и много пари. И едното, и другото зависят от нас – и като индивиди, и като общност. Така че вместо да хленчим да видим как да поправим колата и да излизаме от тази проклета гора, че почна да се мръква…

*Заглавието е дълбоко подвеждащо – всъщност трябваше да бъде „Обичам библиотеките”, но воден от народопсихологичните ни особености, реших, че мразенето е по-привлекателно от обичането. Извинявайте, ако сте били подведени – не беше без да искам.

P.S. Още по темата — от брилянтния Александър Кьосев.

Негативен текст, негативни емоции

Неведнъж съм цитирал народната мъдрост “Вържи дизайнера да е мирно селото”.  В случая става дума за т.нар. негативни текстове — светли букви на тъмен фон.  Само по себе си това решение за оформяване на текст не е лошо, но ако се използва с мярка и се спазват някои основни принципи:

  1. Текстът не бива да е много голям блок
  2. Буквите е желателно да са с по-голям кегел
  3. Добре е да се използват по-”тлъсти” начертания на шрифтовете — Bold, Black или нещо подобно.

В противен случай вместо ефект се получава дефект. Поводът за този пост беше едно меню в иначе прилично заведение, където отделните позиции и техните пояснения бяха оформени с бял текст на черни подложки. Дотук добре, но текстът беше с много малък кегел — едва ли превишаваше 7 пункта. Освен това дизайнерът, за да постигне по-наситено черно, го беше пуснал в четирите цвята, но напасването далеч не беше перфектно. В резултат — изключително трудно четим текст.

Впрочем подобни забежки забелязвам и по списанията, където често цели страници текст се разполагат върху тъмен фон. Това го има най-вече при лайфстайл списанията, но и някои специализирани издания се изкушават да “съгрешават” с този прийом (.NET за вас става дума :-)).

Защо е целият този шум? Защото основната цел на един текстов блок е преди всичко да бъде прочетен, а пък после и да му се наслаждаваш как е оформен. Текстът има утилитарна функция и тя е водеща при него, за разлика от илюстрациите например. Нещо повече — хората, които четат хартиени издания, по една или друга причина, са вече в по-горна възрастова група. И ако един 20-годишен няма проблем да прочете статия, набрана с 6–7 пункта Helen Thin на черен фон, то тези на 20 х 2, че и повече, определено изпитват затруднения.

Така че — с “негативните текстове” по-кротката, за да няма негативни реакции от мърморещи старчета като мен. :-)

Ех, IKEAIKEA

Каталог на IKEA

Че Ингвар Кампрад е циция и цепи стотинката на 16, това е отдавна известен факт. Но също така е известно, че шведският мебелен концерн се отличава и с много добро качество. Явно за откриването  на техния магазин у нас скъпенето е взело връх над качеството, защото каталогът, който вече безплатно се разпространява, е направен доста фриволно от пунктуационна гледна точка. Ето само няколко примера от произволна страница (останалите са в същия дух):

1.  Няма точки след съкращенията, “лв.” е забито нейде в числото, наклонената черта и “бр.” хвърчат нанякъде. Би могло да мине и за каприз на дизайнера, но цялостното оформление и повтарящите се подобни грешки и на други текстови блокове говори по-скоро за бързане и претупване.

2.  Тук освен липсващия интервал между числото и “лв.” има и недопустимо разделяне на “лв./бр.”

3.  Това “В” вероятно е височина, но се уповава на досетливостта на клиента. Липсата на интервали е пословична — явно се възприемат като буржоазен предразсъдък.

4.  При датите се използва дълго тире без интервал, докато тук е обратното — късо, но с интервали.

5.  И т.н., т.н.

Почти съм сигурен, че сроковете са били безумни и колегите са бързали много, но когато се работи за фирма, която е символ на качество, такива досадни “дреболии” са като камъчета в обувката.

Препресър промуши Дилма Русеф

Признавам, че заглавието е малко подвеждащо, ама тя и снимката си е такава – подвеждаща. Този път са се отличили бразилските колеги от вестник Estadao. Събитието е било протоколно – Дилма Русеф в качеството си на президент е на посещение във военна академия, където й отдават военни почести. Фотографът съвестно си е свършил работата и е нащракал серия снимки, които е подал към материала. Оттам вече си представям обичайния хаос – вестникът бърза да затваря, на макета е планирана широка снимка, а получават висока, дежурният редактор вече е „изпушил” и гледа само дали датите и заглавията са верни и – voila – Дилма Русеф е „бодната” като пиле на шиш от сабята на командира на почетната рота.

Е, има и друга версия – вестникът да не е пропуснал да се заиграе с лявото минало на Дилма и снимката да играе ролята на memento mori. Кой знае. Но и в единия, и в другия случай си говорим за гаф при кадрирането.

Така че – като кадрирате снимки за периодика – гледайте какво „режете”, за да не се получат смешни или нелепи случки. Като тази.

Дилма Русев на военна церемания 1Дилма Русев на военна церемания 1Дилма Русев на военна церемания -вестник Estadao