Архив на категория: илюстрации

Векторни и растерни илюстрации, изработка и редактиране

Как да сканираме стари книги

Тъй като все по-често приятели и познати ме питат как да сканират книги, реших да нахвърля набързо няколко съвета, които могат да бъдат от полза. Като начало ще започна със сканирането на книжките с  черно-бели илюстраци — или ако използваме коректния термин илюстрации в сивата гама.

1. Скенер
Ако искате да сканирате 1–2 книжки, то може да помолите някой приятел да ви услужи. Но ако искате сериозно да се занимавате с тази дейност, добре е да инвестирате някой лев в качествен скенер. Бягайте от комбоустройствата (принтер, скенер, факс) — те са евтини, но няма да ви дадат задоволително качествено. А в момента в зоната около 200–300 лева можете да си намерите повече от прилични модели на Epson, HP или Microtek. Освен това по-скъпите модели вървят и с нелош софтуер — да речем Adobe Pho­to­shop Ele­ments, който е напълно достатъчен за работа.

2. Разделителна способност
Най-добре е да сканирате с разделителна способност 300 dpi (dots per inch). Това ви гарантира качествена илюстрация, която може да се използва и за офсетов печат. За да зададете разделителната способност — търсете поле  Res­o­lu­tion. Ако искате да увеличите размера на сканираната от вас илюстрация — тогава увеличете резолюцията — 600 dpi ви позволява после да увеличите два пъти размерите на изображението, като намалите резолюцията на 300 dpi.

3. Избор на обект за сканиране
Различните марки скенери имат и различни диалогови прозорци, но в общия случай те са два — един с бутоните за управление и един за предварителен преглед на изображението, което ще сканирате (Pre­view). Добре е, след като сте извикали програмата за сканиране, да натиснете бутона Preview,  за да се опресни екрана (често там може да стои последното сканирано изображение). След това с влачене на курсора на мишката очертайте правоъгълник около изображението, което искате да сканирате.

4. Филтри
След като изберете какво искате да сканирате, вижте дали има избран  някакъв филтър. В най-общия случай те са изострящи изображението (Unsharp mask или Sharp­en­ing) или замъгляващи (Gau­sian blur или Descreen — с чиято помощ се тушира ефектът moir?, който се появява при печатните страници). Честно казано за черно-бели илюстрации е по-добре да сканирате без включени филтри — ако има нужда, те могат да се приложат при обработката.

5. Сканиране
След като всички предварителни настройки са готови, можете да натиснете бутона Scan и да сканирате илюстрацията. Обърнете внимание — ако сте стартирали програмата за сканиране не самостоятелно, а е извикана през програма за обработка на илюстрации, да речем Adobe Photoshop, то първо трябва да затворите програмата за сканиране, за да можете да обработвате илюстрацията.

6. Обръщане
(Оттук нататък съветите ще се основават на работата с Adobe Pho­to­shop, която по мое мнение е най-добрата програма за обработка на изображения. Но ако имате друга програма, няма да е проблем — принципът на работа е сходен. За кратките клавишни команди в скобите се използват  знаците на латиница, нещо повече добре е и да сте в режим на писане на латиница, за да могат да се използват).
Често страниците са сканирани под различен ъгъл. Програмата ви дава възможност за няколко варианта на обръщане, които се избират от менюто Image ->  Rotate Can­vas. Те са: 180° (кратка клавишна комбинация Ctrl + ’), 90° CW (clock­wise — по часовниковата стрелка) — Ctrl + ] и 90° CCW (coun­ter­clock­wise — обратно на часовниковата стрелка) — Ctrl + [. Често това завъртане няма да е достатъчно и затова трябва да използвате по-прецизни начини  — един от тях е използването на инструмента за изрязване Ножица (Crop Tool) от палитрата с инструменти, а другият -  на последната опция за завъртане — Arbitrary, които са разгледани в следващата точка.

7. Изрязване
Обикновено се сканира по-голяма част от необходимото, за да може страницата да бъде изрязана прецизно по краищата си. Изберете инструмента Ножица (бърз клавиш — C). С натиснат бутон на мишката дърпайте от горния ляв ъгъл към долния десен, за да очертаете желаните размери. Ако е необходимо завъртете с помощта на квадратчетата по ъглите на селектираното поле (за целта курсорът на мишката трябва да е закаран малко над квадратчето, където се превръща в извита стрелка). Квадратчетата в средата на пунктираните линии служат за промяна на размера на селекцията. Двукратното щракване в избраното поле изрязва излишното.
Малък трик — ако все пак редовете не са ви изцяло хоризонтални (това можете да разберете, като провлачите  една водеща линия от хоризонталния рулер, който се намира в горната част на работния прозорец), използвайте линийката (Mea­sure Tool — бърз клавиш — I). Щракнете между две точки на еднакво ниво — например базовите линии на буквите. После изберете Rotate Can­vas Arbi­trary (кратка клавишна комбинация Ctrl + 😉 и натиснете Enter. Ако сте се прицелили добре — редовете вече ще са изцяло хоризонтални.

8. Работа с каналите
Споменах, че дори и черно-белите илюстрации е добре да се сканират в RGB цветови модел, а не в Grayscale. Ето го отговора: с годините страниците на книгите пожълтяват малко или много. Ако сканирате стара страница в  Grayscale, то това жълто, ще се появи като сив фон, който ще бъде труден за изчистване. Извадете си на работния екран палитрата Chan­nels (от менюто Win­dow) и разгледайте трите канала един по един, като щраквате последователно  върху тях. Ще видите, че досадният сив фон се появява в синия канал — Blue (където имате опозицията синьо и жълто). А пък фонът е най-чист в червения канал — Red (където имате опозицията червено и зелено). В такъв случай изтрийте синия и зеления канал, като ги завлачите с мишката в кошчето на палитрата. След което вече с чиста съвест можете да обърнете вашата картинка в сивата гама — от менюто Image > Mode > Grayscale.

9. Изчистване на шума
И все пак рядко картинката ще е перфектна — винаги ще има останали тъмни участъци, които е добре да се почистят. Един от вариантите е да използвате командата Lev­els  (Ctrl + L). От появилата се хистограма дръпнете наляво левия бял плъзгач, за да елиминирате част от светлите паразитни петна. Добре е обаче да дръпнете малко надясно десния черен плъзгач, за да се увеличи контрастът на черните участъци. Точни стойности тук не могат да се дадат — всяка илюстрация е специфична сама за себе си.  Ако все още има останали участъци за чистене, можете да използвате или инструмента за правоъгълна селекция — Rec­tan­gu­lar Mar­quee Tool (M), или ласото — Lasso Tool (L). Избирате участъка с тях и с клавиша Del или Backspace ги изтривате.

10. Запазване на файла
Най-добре запазете файла във формат JPG — макар и с известни загуби, файлът става много компактен и е лесен за изпращане, съхранение или публикуване в интернет. Обърнете внимание на опцията Qual­ity — колкото е по-голямо числото, толкова е по-високо качеството. Добре е да избирате стойности между 10 и 12. За For­mat options е добра  първата опция –Baseline. Щраквате ОК и вече имате готова сканирана и изчистена страничка.

11. Събиране на файловете
Все пак като имате 20–30-40 страници или повече, далеч по-удобно е да ги обедините в един файл. Ако случайно разполагате с пакета Adobe Acro­bat, то усилията ви ще бъдат минимални. Избирате всички JPG файлове и като щракнете с десния бутон на мишката, изберете Com­bine Sup­ported files to Adobe PDF. След това от появилия се диалогов прозорец избирате Next. От следващия прозорец изберете Merge files into a sin­gle PDF и щракнете върху бутона Cre­ate. Ако пък нямате пълния пакет на Adobe Acro­bat — то тогава трябва да разположите всички картинки в някаква програма за предпечат (Adobe InDe­sign или QuarkX­Press) или дори в MS Word и да отпечатате готовия файл като pdf.

 

Ми, т’ва е!

Мога ли свободно да използвам илюстрация от сайтовете за снимки

По принцип — да. Има немалко сайтове, откъдето могат да се свалят нелоши снимки с добра разделителна способност. Добре е да проверите все пак условията за ползване и да се уверите, че са напълно free. Но моето лично мнение е, че това е ерзац решение. Трудно ще направите оригинална реклама с красива илюстрация, свалена вече 13 000 пъти например. Далеч по-добре е, макар и по-скъпо, да наемете фотограф (у нас има доста способни такива и не вземат колкото покойния Хелмут Нютън) и той да направи фотосесия специално за вас.

Какво е резолюция?

Разделителната способност, или резолюцията, е параметър показващ броя на пикселите на квадратен инч (dots per inch — dpi), формиращи изображението. Резолюцията е пряко свързана и с размера на изображението. При едни и същи размери, изображението с повече пиксели на квадратен инч е по-качествено при отпечатване. Например, ако трябва да отпечатате две илюстрации с размери 10 х 15 см, но първата е с резолюция 72 dpi, а другата 300 dpi, то втората илюстрация ще се отпечата качествено, докато първата ще излезе “рошава” — пикселите ще бъдат видими на хартията.

Свалих си илюстрация от интернет – става ли да я използвам в реклама?

Първо – трябва да сте убедени, че въпросната илюстрация не е обект на авторско право. Второ – в интернет обикновено илюстрациите са с резолюция 72 или 96 dpi. За да разберете дали е достатъчно голяма, трябва да промените резолюцията поне на 225 dpi и да видите дали новите размери са ви достатъчни. Например: илюстрация с размери 600х800 пиксела (px) при разделителна способност от при 72 dpi има размери 21,17х28,22 см. За 225 dpi илюстрацията вече е 6,77х9,03 см, а при 300 dpi — 5,08х6,77 см.

Файлови формати за илюстрации

По принцип файловите формати са много повече от представените по-долу, но тук се спирам на най-популярните, които можете да импортирате без проблеми в QuarkX­Press и InDesign.

TIFF
TIFF (Tag Image File For­mat) е безспорно най-популярният формат в предпечатната подготовка. Използва се основно при сканирани илюстрации, обработвани от програми за фоторетуш. TIFF файлове могат да бъдат записвани с компресия без загуби на информация — LZW.

EPS
EPS (Encap­su­lated Post­Script)
се използва като файлов формат от програми за фоторетуш, работещи с растерни графики, но в EPS могат да се експортират и илюстрации, създадени от програми за векторни графики като Adobe Illus­tra­tor и Corel Draw!.

DCS
DCS (Desk­top Color Sep­a­ra­tion)
е разширение на EPS файловия формат. Използва се при тифеци за намаляване размера на цветоотделките, тъй като има възможност да записва отделните канали в различни файлове в зависимост от опциите.

DCS 2.0
DCS 2.0 (Desk­top Color Sep­a­ra­tion 2.0)
пък е разширение на DCS файловия формат. Това е засега единственият формат, който подържа многоканални цветотделки като CMYK + 1, 2 или няколко допълнителни цветове или Hexahrome за шестцветен печат. При импортиране на DCS 2.0 файл в поле за илюстрация в палитрата за цветовете се импортират и допълнителните цветове, зададени в него. Трябва да внимавате да не изтриете от палитрата тези цветове, защото тогава файлът ще се цветоотдели некоректно!
Файловете в TIFF и EPS формат могат да се използват както на PC, така и на Mac. Все пак, ако прехвърляте EPS файлове между PC и Mac, записвайте ги по възможност в Adobe Pho­to­shop EPS формат. Ако това е невъзможно, тогава в PSD формат.

WMF
WMF (Win­dows Metafile
) както файловете в EPS формат, могат да съдържат растерни или векторни графики. Ако импортирате векторна илюстрация в QuarkX­Press за Win­dows през клипборда, тя ще получи разширение WMF. Някои програми за векторна илюстрация използват този формат като файл за предварителен оглед (pre­view) на EPS файловете.
Този тип файлове не се цветоотделят коректно от QuarkXPress — цветовете се отпечатват такива, каквито ги виждате на екрана на програмата.

BMP
BMP (Microsoft Win­dows Bitmap
) е използван главно в Win­dows, който разполага с комплект от BMP изображения за фон на самата програма. Ако импортирате растерна илюстрация в QuarkX­Press през клипборда, тя ще получи разширение BMP.
Не е желателно да използвате този формат, но ако държите да го имате в публикацията си, поне работете с черно-белия му вариант, защото BMP не поддържа CMYK цветове.

PICT
PICT (Mac­in­tosh Pic­ture)
е форматът, който е аналог на WMF или BMP форматите на PC компютрите в Mac-овете (разработен е за програмата MacDraw). В този формат могат да бъдат записани както растерни, така и векторни илюстрации.

JPEG
JPEG (Joint Pho­to­graphic Experts Group)
придоби изключителна популярност покрай интернет. JPEG (произнася се “джей пег”) файловете компресират информацията за изображението със загуби, но, от друга страна, постигат голяма степен на компресия и по-малък размер на файла. Един от основните формати за изображения, използвани в уебстраниците.

GIF
GIF (Graph­ics Inter­change For­mat
) е конкурентът на JPEG в интернет, разработен от Com­puServe. GIF (произнася се “джиф”, макар че е популярен и като “гиф”) файловете поддържат максимум 256 цвята (в особения режим Indexed Color), което води до недотам вярно представяне на цветовете на изображението. За разлика от JPEG те поддържат компресия без загуби и може да задавате зони на прозрачност на изображенията.
Ако имате висококачествени илюстрации във вашия уеб-документ, използвайте JPG, а за висококонтрастни изображения или текст — GIF.

PNG
PNG (Portable Net­work Graph­ics)
е разработен като алтернатива на GIF (заради дълги съдебни битки за авторските права върху метода на компресия). PNG (произнася се “пинг”) файловете съчетават качества и от JPEG, и от GIF файловете — поддържат както RGB цветови модел, така и Indexed Color. Освен това поддържат и прозрачност на изображенията. Тъй като този формат е разработен специално за уебприложение, той не поддържа CMYK цветове.

SCT
SCT (Sci­tex Con­tin­u­ous Tone)
е файлов формат на фирмата Sci­tex, разработен за изображения, дигитализирани от скенери Sci­tex. По принцип форматът Sci­tex CT не е много популярен за Win­dows, но при Mac се употребява често. Той подържа CMYK цветове и се цветоотделя съвсем коректно от QuarkXPress, така че можете да го използвате без особени притеснения. Форматът не подържа компресия.

PCD
Илюстрации от PCD (Photo CD) на East­man Kodak. В тези компактдискове илюстрациите са записани в компресиран вид в 5 стандартни размера (от 128 х 192 до 2048 х 3072 пиксела) — общо 100 илюстрации на диск. Особеното при този формат е цветовият модел, който използва — YCC (той предполага по-широк спектър от цветове от RGB и CMYK, но друг въпрос е дали те ще се отпечатат).

PDF
PDF (Portable Doc­u­ment For­mat)
— свидното чедо на Adobe вече може да бъде импортирано спокойно като илюстрация в Quark XPress. PDF файловете са основани на Post­Script езика (подобно на EPS файловете), но са специално разработени за публикуване на информация в електронен вид. Можете да създадете PDF файл от различни програми и те ще се възпроизведат по един и същи начин на екран или на печат (не без помощта на програмата Adobe Acro­bat). Ако имате инсталиран Adobe Acro­bat, можете да създавате PDF файлове от QuarkX­Press с командите Print или Еxport.

Път и алфа канал

Пътища (Paths)
В програмите за фоторетуш или векторна графика (например Adobe Pho­to­shop и Adobe Illus­tra­tor) можете да задавате път (path) около част от някое изображение и после по този път изображението да бъде изрязано (тифецвано). Пътят се създава с криви на Безие (Bеzier curves), чиято форма можете да редактирате с помощта на контролните им точки. След като сте създали път, можете да изрежете оградената част от илюстрацията с помощта на командата Clip­ping path (в Adobe Pho­to­shop). Независимо че виждате цялата илюстрация, ако я импортирате в QuarkX­Press, там ще видите само изрязаната част.
Ако импортирате илюстрация с clip­ping path, ще можете по него да задавате обливане на текст и дори да го редактирате. Всъщност, щом импортирате илюстрация с път, програмата автоматично разпознава пътя и прави фона прозрачен.
Внимание! Това, което в Adobe Pho­to­shop се нарича clip­ping path, в QuarkX­Press е embed­ded path. Самата програма може да създава собствен clip­ping path.

Алфа канали (Alpha Chan­nels)
Този термин доскоро бе популярен само при програмите за фоторетуш. Всяка цветна илюстрация съдържа няколко цветни канала (например при RGB илюстрациите имате канал за общия изглед, канал за червения цвят, канал за зеления и канал за синия цвят). Ако в тази илюстрация направите някаква селекция и я запишете, то тя се записва като отделен канал, наречен алфа канал (alpha chan­nel). Този алфа канал по принцип е 8-битов (с 256 нива на прозрачност). В една илюстрация могат да бъдат добавени няколко такива алфа канала.

Какво е тифец?

В периодиката много често се използват илюстрации, при които фонът е премахнат и е оставен само обектът или обектите на преден план. Тези илюстрации са популярни като “тифеци” (Гурутата от професионалния предпечат ще подскочат до тавана като чуят да наричате така галещия ухото термин “свободно стояща автотипия”). За да бъде постигнат този ефект, илюстрацията първо се обработва в програма за фоторетуш, където желаната част от изобажението се “изрязва” с път (clip­ping path) или алфа канал (alpha chan­nel), и се експортира обикновено като файл в EPS, TIFF или PSD формат. Програмитe за предпечат като Adobе InDesign позволяват да се избира изрязване от всички създадени пътища или алфа канали при импорт на илюстрацията.

В какъв цветови модел да работя?

Ако работите за интернет приложения – използвайте RGB. Ако трябва да представите вашите неща за печат, независимо с какъв цветови модел сте работили, вашите файлове трябва да бъдат в CMYK. Избягвайте да предавате фалове с “екзотични” цветови модели като HSB или Lab — те вършат добра работа при обработка на илюстрациите в програмата за фоторедуктиране — като Adobe Photoshop например

Има ли други цветови модели освен RGB и CMYK?

HSB

При HSB (HSB color model) вместо цветовете имате техните характеристики. Първата е Hue - цвят. Цветовете от спектъра са разпределени в кръг, разграфен в градуси от 0 до 360. Градусите се променят обратно на часовниковата стрелка, като започват от червеното на 0 градуса, жълто — 60, зелено — 120, циан — 180, синьо — 240, магента — 300. Втората характеристика е Sat­u­ra­tion - насищане, а третата — Bright­ness - яркост (и двете характеристики се задават в проценти — от 0 до 100). Hue показва мястото на цвета в цветовия спектър, Sat­u­ra­tion задава наситеността му, а Bright­ness — процента на черно в цвета. При стойности за B = 100%, а за S = 0, независимо каква е стойността на H, имате бял цвят. При стойности на B = 0%, независимо от стойностите на H и S, имате черен цвят.

LAB
LAB (LAB color model) е интересен модел, претендиращ да бъде независим от характеристиките на монитора или изходните устройства. Въведен е през 1931 г. от Международната организация за стандартизация на цветовете (CIE) — затова можете да го срещнете в литературата и като CIELAB. Съдържа три показателя: L — осветеност (Lumi­nos­ity), a — преход от от червено (red) към зелено (green) и b — от синьо (blue) към жълто (yel­low). Показателят L се задава в проценти, а a и b с числови стойности от –120 до +120. При 100% L и стойности за a и b = 0 имате бял цвят (съответно при L = 0 — черен цвят).
Ако имате файл в RGB и по определени причини не трябва да го конвертирате в CMYK, а искате да го изпратите на друг човек, конвертирайте го в LAB. Това ви гарантира, че файлът ще бъде отворен на друг компютър по същия начин, по който сте го дали. При RGB модела това не е така заради различните монитори и зададени профили. Положението при CMYK е подобно на RGB, но не е добре да се конвертират CMYK файлове поради възможността да са търсени определени насищания на цветовете в проценти.

Какво е RGB и CMYK?

Това са цветови модели. RGB се използва основно за цветовете при мониторите и интернет, докато CMYK се използва в печатарската промишленост.

CMYK цветови модел.

В полиграфията върху белия лист се наслагват основните цветове, за да се получи черно (за разлика от RGB модела, където от наслагването на основните цветове се получава бяло). При CMYK модела (CMYK color model) се работи с 4 цвята: синьозелено — циан (Cyan), пурпурно — магента (Magenta), или маджента, речено на чист английски, жълто (Yel­low) и черно (blacK). Тези цветове се наричат субстрактивни (sub­strac­tive col­ors), защото белият цвят се получава от премахването на всички цветове. Всъщност теоретично черното би трябвало да се получи само от циан, жълто и магента, но практически не е така и затова се добавя и черният цвят.

CMYK цветови модел

RGB цветови модел. Компютърните монитори създават цветовете подобно на телевизионните приемници — от излъчването на три лъча — червена (Red), зелена (Green) и синя (Blue) светлина. Вече стана дума, че при RGB (RGB color model) белият цвят се получава от наслагването и на трите основни цвята един върху друг. Поради тази причина те се наричат адитивни цветове (addi­tive col­ors). Илюстрациите, които сканирате, също са в RGB цветове, докато не ги конвертирате в програма за фоторетуш като Adobe Pho­to­shop или Corel Pho­toPaint.
Проблемът при този модел е, че не е желателно да бъде използван в полиграфията, където се използва CMYK цветови модел.
При работа с уебдокументи трябва да работите в RGB — заради по-малкия размер на файла, а и така или иначе вашите документи са предназначени за публикуване в уебмрежата и ще се разглеждат на монитори (които работят в RGB).

RGB цветови модел