Архив на категория: типография

Основни положения в типографията, красиви и грозни изпълнения

И така, нуждаете се от шрифт

Макар е отпреди няколко години проектът SO YOU NEED A TYPEFACE на Julian Hansen е актуален и днес. Това е алтернативен начин да изберете шрифт (или просто да се вдъхновите) за специфичен проект, но без да се налага да прелиствате всички страници на Font­Book. Списъкът е (доста свободно) основан на най-популярните 50 от Die 100 Besten Schriften  на Font Shop.

Дано ви е от полза :-)

Проект SO YOU NEED A TYPEFACE  на Julian Hansen

Проект So You Need Aa Type­face на Julian Hansen

Малко, по-малко, Happy Sushi…

Ако целта на Happy Sushi  е била да ме ядосат, като ми пуснат рекламката си в пощенската ми кутия — успели са. Брошурката иначе е доста спретната, решена минималистично и цветно. На защо, за Бога!, използват такива малки букви?! Това е реклама, а не банков договор. И кегел под 5 пункта е практически нечетим — освен за доста млади персони, и то с усилие. Е, от Happy могат да опонират, че младите са основният им таргет, но практиката сочи, че хората в зряла възраст са платежоспособните им клиенти.

Така че като правите рекламно послание — забравете за шрифт с кегел под 6 пункта. Той е нечетим и изнервящ. И рекламата вместо положителни емоции, може да предизвика тъкмо обратните и брошурата, която е създадена с доста труд, да опише красива парабола към кошчето.

Негативен текст, негативни емоции

Неведнъж съм цитирал народната мъдрост “Вържи дизайнера да е мирно селото”.  В случая става дума за т.нар. негативни текстове — светли букви на тъмен фон.  Само по себе си това решение за оформяване на текст не е лошо, но ако се използва с мярка и се спазват някои основни принципи:

  1. Текстът не бива да е много голям блок
  2. Буквите е желателно да са с по-голям кегел
  3. Добре е да се използват по-”тлъсти” начертания на шрифтовете — Bold, Black или нещо подобно.

В противен случай вместо ефект се получава дефект. Поводът за този пост беше едно меню в иначе прилично заведение, където отделните позиции и техните пояснения бяха оформени с бял текст на черни подложки. Дотук добре, но текстът беше с много малък кегел — едва ли превишаваше 7 пункта. Освен това дизайнерът, за да постигне по-наситено черно, го беше пуснал в четирите цвята, но напасването далеч не беше перфектно. В резултат — изключително трудно четим текст.

Впрочем подобни забежки забелязвам и по списанията, където често цели страници текст се разполагат върху тъмен фон. Това го има най-вече при лайфстайл списанията, но и някои специализирани издания се изкушават да “съгрешават” с този прийом (.NET за вас става дума :-)).

Защо е целият този шум? Защото основната цел на един текстов блок е преди всичко да бъде прочетен, а пък после и да му се наслаждаваш как е оформен. Текстът има утилитарна функция и тя е водеща при него, за разлика от илюстрациите например. Нещо повече — хората, които четат хартиени издания, по една или друга причина, са вече в по-горна възрастова група. И ако един 20-годишен няма проблем да прочете статия, набрана с 6–7 пункта Helen Thin на черен фон, то тези на 20 х 2, че и повече, определено изпитват затруднения.

Така че — с “негативните текстове” по-кротката, за да няма негативни реакции от мърморещи старчета като мен. :-)

Ех, IKEAIKEA

Каталог на IKEA

Че Ингвар Кампрад е циция и цепи стотинката на 16, това е отдавна известен факт. Но също така е известно, че шведският мебелен концерн се отличава и с много добро качество. Явно за откриването  на техния магазин у нас скъпенето е взело връх над качеството, защото каталогът, който вече безплатно се разпространява, е направен доста фриволно от пунктуационна гледна точка. Ето само няколко примера от произволна страница (останалите са в същия дух):

1.  Няма точки след съкращенията, “лв.” е забито нейде в числото, наклонената черта и “бр.” хвърчат нанякъде. Би могло да мине и за каприз на дизайнера, но цялостното оформление и повтарящите се подобни грешки и на други текстови блокове говори по-скоро за бързане и претупване.

2.  Тук освен липсващия интервал между числото и “лв.” има и недопустимо разделяне на “лв./бр.”

3.  Това “В” вероятно е височина, но се уповава на досетливостта на клиента. Липсата на интервали е пословична — явно се възприемат като буржоазен предразсъдък.

4.  При датите се използва дълго тире без интервал, докато тук е обратното — късо, но с интервали.

5.  И т.н., т.н.

Почти съм сигурен, че сроковете са били безумни и колегите са бързали много, но когато се работи за фирма, която е символ на качество, такива досадни “дреболии” са като камъчета в обувката.

За бланките

Днес бях решил да дам няколко съвета за изработката на бланки. Пътем се сетих, че Артемий Лебедев беше написал едни добри неща за дизайна на бланките в неговото Ководство. Та затова като начало един бърз превод на неговата концепция как се правят бланки.

Думата бланка произлиза от френското blanc – бял, в преносно значение празен. Съществуват най-различни бланки, но днес говорим за създаването на фирмените бланки за кореспонденция.
Бланките за деловите писма, заповедите, факсовете и т.н. трябва да бъдат празни, защото те съществуват само за това, за да бъдат запълнени. Но не всички го знаят и поради това примерно половината фирмени бланки у нас се създават запълнени. Нека да видим как става това.
Идва клиентът при дизайнера и казва:
– Можете ли да правите фирмени бланки?
– Мога, разбира се
– И няма да са по-лоши от тези на N?
– Ама вие ме обиждате с тия сравнения! Разбера се, че няма да е по-зле. Между нас казано N прави пълни глупости.
– Добре, да почнем тогава с дизайна на фирмената бланка. Както са ми казвали това е важна част от фирмения стил, нали?
– О, най-важната! Ако турбинните лопатки са в профила на компанията ви, то ще ги сложим челно.
Дизайнерът почва работа и скоро има нова среща с клиента, на когото да покаже готовата работа.

Клиент:
– Оставам с впечатлението, че при първата ни среща е станало някакво недоразумение. Аз съвсем не исках да получа празен лист хартия на цената на билет до Париж.

Дизайнер:

Бланка - вариант 2

Клиент:
-Е, това е вече друго нещо. Но 95% от листа си остават празни. Вие не искате да ви платя само 5% от договорения хонорар, нали?

Дизайнер:

- Прекрасно. Прекрасно. Харесва ми как мислите и тази линия в долната част на листа.
– Само истинските ценители на лаконичното и прекрасното обръщат внимание на този подход. Нарича се графическа рима. Тя продължава и допълва стила от горната част.
– Графическа рима казвате? А къде са стиховете? Аз искам ода, поема! Искам целият лист да бъде запълнен с поезия!

Дизайнер:

- Да! Да! Дааа! Умопомрачително! Победа на стила над разума! Вие сте гений!
Щастливият дизайнер поличава хонорара си, а щастливият клиент отнася бланките си в офиса и моли секретарката да напечата благодарствено писмо на дизайнера вече на новата бланка.

Бланката е обект много прост, утилитарен и функционален обект, който не изисква специални украшения.
Когато бланките почнат да се разглеждат като самостоятелни произведения на изкуството, те започват да обрастват с декоративни елементи, фонови изображения, адресни блокове в долната част и прочие свидетелства на отсъствието на представата за нейното предназначение.
Няма дизайнери, които да показват на клиентите си визитки без отпечатано име. Да оценят дизайна на бланката без текст могат само опитни специалисти. Затова, за да се избегнат упреците в  „пустота” и бързо да бъде  утвърдени проектът, дизайнерите трябва да се научат да показват бланките с текст:

Не е лошо да се помни и това как живее бланката, след като на нея са отпечатали текст. Първо, тя може да бъде пратена по факс – следователно никакви фонови изображения. Второ, деловите книжа обикновено се перфорират, за да се поставят в папка – следователно е нужен щедър отстъп отляво. И накрая – на бланката се поставят подписи и печати – следователно хартията трябва да попива добре мастилото и не бива да бъде хромирана или гланцова.

Да рисуваш с букви

Който го може — може! Само това ми идва наум след като видях този плакат на Cameron Moll. Юнакът е изрисувал църквата в Солт Лейк Сити, САЩ, с помощта на… букви. Срещу скромните 75 долара можете да станете притежател на тази творба с размери 40х60 см. Ако пък не — можете да се й насладите и от снимките по-долу.


Мерни единици

В програмите за предпечат като QuarkX­Press или InDe­sign можете да избирате между няколко мерни единици (measures). Дори и да не използвате всичките, добре е поне да ги познавате. А сега и накратко малко за тях.

Инч (Inch)
Мерна единица по подразбиране в програмите за предпечат (тъй като е популярна в англоезичните страни). 1 инч (inch) е равен е на 2,54 см. Съкратено се изписва 1″.
В QuarkX­Press и InDe­sign можете да избирате между Inches и Inches Dec­i­mal. Разликата между двете е, че при Inches деленията на мерните линии за един инч са 16, а при Inches Dec­i­mal — 10.

Пункт или пойнт (Point)
Пунктът (point) e мерна единица, особено популярна в полиграфията. Има два вида пунктове — в зависимост дали се използва системата Дидо (Didot), или системата Пика (Pica), още Пайк. Според системата Дидо 1 пункт е равен на 1/72 от стария френски дюйм (2,71 см) или 1 пункт по Дидо е равен на 0,376 мм. При системата Пика (популярна в Англия и САЩ) 1 пункт е равен на 1/72 от инча (2,54 см). Или 1 пункт по Пика е равен на 0,353 мм. QuarkX­Press използва пунктове по системата Пика. Съкратеното записване за 1 пункт е 1 pt или p1.

Пика или пайк (Pica)
Най-общо казано 1 пика (pica) е равна на 12 пункта или 4,23 мм. Популярна е в издателската дейност отвъд океана. Съкратено 1 пика се записва 1 p.

Милиметър (Mil­lime­ter)
1 милиметър (milime­ter) е 1/1000 от добрия стар метър. Съкратено 1 милиметър се записва 1 mm.

Сантиметър (Cen­time­ter)
Само за обща култура — 1 сантиметър (cen­time­ter) е равен на 1/100 от метъра или на 10 милиметра. Съкратено 1 сантиметър се записва 1 cm.

Цицер (Cicero)
По системата Дидо 12 пункта правят 1 цицер (cicero) или 4,552 mm. Съкратено 1 цицер се записва 1 c.

Агит (Agate)
1 агит (agate) е равен на 5 1/4 пункта. Тази мерна единица е популярна в САЩ. С него измерват височината на колоната в рекламните карета. Съкратено 1 агит се записва 1 ag.

Ето и сравнителна таблица на мерките:
1 инч = — 6 p; 72 pt; 25,4 mm; 2,54 cm; 5c6,955; 14 ag
1 пункт = 0,0139″; –p1; 0,353 mm; 0,035 cm; c,9299; 0,194 ag
1 пика, пайк = 0,166″; 12 pt; 4,233 mm; 0,423 cm; c11,159; 2,333 ag
1 милиметър = 0,039″; p2,834; 2,834 pt; 0,1 cm; c2,636; 0,551 ag
1 сантиметър = 0,393″; 2p4,346; 28,346 pt; 10 mm; 2c2,36; 0,055 ag
1 цицер = 0,179″; 1p,904; 12,904 pt; 4,552 mm; 0,455 cm; –2,509 ag
1 агит = 0,071″; p5,143; 5,143 pt; 1,814 mm; 0,181 cm; c4,783

Лединг или дурхшус?

Лединг (lead­ing) e междуредовото разстояние, или разредката (Произнася се “лединг”, тъй като думата идва от lead — олово, тъй като в докомпютърната ера разредките между редовете са правени с оловни плочки). Това е разстоянието между базовите линии на редовете. Измерва се в пунктове. Прието е ледингът да е равен или по-голям от височината на буквата (кегела). Например при шрифт с кегел 10 пункта е желателно разредката да бъде между 11 и 12,5 пункта. По-старата терминология идва от немски език и затова в предишни години е разредката се е означавала с термина дурхшус (нем. ).

Какво е тракинг?

С тракинг (track­ing) се означава междубуквеното разстояние. В някои книги можете да го срещнете и като трекинг, но не е много правилно, защото може да се обърка с trek (трек) — пътуване, преселение. Измерва се както кърнинга. Понякога може да се наложи при особено кондензирани шрифтове, тракингът да бъде увеличен, а при други — намален. Често, ако текстът не се събира за малко, може да използвате именно тракинга. Тракингът се използва и като типографски похват, когато се налага някое подзаглавие, израз или дума да бъдат с по-голяма разредка (популярно като “шпациране”).

Какво е кърнинг?

Кърнинг (kern­ing) е разстоянието между двойка букви. Нерядко, поради спецификата на шрифта или пък заради търсен ефект, се налага увеличаване или намаляване на кърнинга — напр. при “ГТ” или “АV”. Сегашните програми за предпечатна подготовка позволяват за всеки шрифт да настроите автоматично кърнинга за различни двойки знаци. Но тъй като немалко шрифтове са правени от компютърджии, а не от художници, често се налага да се коригира на къра кърнинга на някои букви — особено в заглавията, където най-вече си личи.