Photonik

Съдържание и азбучен показалец
За да създадете съдържание (TOC ­ Table of Contents), трябва първо да създадете списък със стилове. Включете стиловете на всички заглавия, подзаглавия и точки, които искате да влязат в съдържанието. След което от палитрата на списъка (List) с бутона Build създайте автоматично съдържанието (ако работите на QuarkXpress). Обикновено при научни трудове съдържанието се поставя отпред, а отзад ­ съдържанието на чужд език. При художествената литература съдържанието обикновено е отзад, след основния текст.
Нещата при азбучния показалец (index ­ индекс) са малко по-трудоемки. Все пак на ръка ще трябва да изберете всички думи, които желаете да влязат в него. Те съответно се появяват в палитрата Index. След като сте привършили с това начинание, с командата Build Index за QuarkXpress или Generate Index за InDesign създайте азбучния показалец. Добре е, преди да почнете да избирате думите, да сте им задали някакъв стил за знаци (да речем получер или курсив). Така по-бързо ще ги откривате из текста, а и ще укажете визуално на вашите читатели, че думата може да бъде открита в азбучния показалец (или речника, ако сте създали такъв). При азбучния показалец можете автоматично да зададете и препратки (cross references) към други думи в показалеца.
Добавянето на опцията Add All значително съкращава времето за работа при избирането на всички еднакви думи из книгата. Другото удобство е опцията Add Inverce (QuarkXPress), която позволява да добавяте имената като обърнете словореда ­ първо фамилията, а после личното име.
Създаване на библиография
Другото убийствено нещо е създаването на библиография ­ списъка на цитирани автори. Подреждането е по азбучен ред, като се започва с българските и се мине на чуждите автори. Ето някои примерни оформления:
­Книга от един автор
Иванов, Г. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
или:
Иванов, Георги. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Книга от няколко автори
Иванов, Г., А. Петров и Г. Георгиев. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Периодика
Попов, Т. Вирусни болести. ­ Растителна защита, 2002, № 2­3, 10­16.

или:
Попов, Т. Вирусни болести. //Растителна защита, 2002, № 2­3, 10­16.
Оформление на корицата
Обикновено тя се прави най-накрая, и то задължително на отделна публикация. Не бива да забравяте, че трябва да се съобразите с дебелината на книгата. Т.е. при ширина на страницата 20 cm ширината на публикацията (при 150 страници примерно) няма да бъде 40 cm, а 41 ­ – добавяте ширина и за “гръбче” на корицата. Още по добре е да си оставите и малко аванс, тъй че може да я направите 41,5. Освен това трябва да предвидите поне по 3 мм отгоре, отдолу и отвън за нож при обрязването. За оформлението на корицата е добре да се съобразявате изцяло с капризите на художника, защото най-лесният начин да издъните една книга е, като провалите корицата.
Особености при печат
Черно-бели книги вадите на паус без угризения. Разбира се, преди това трябва да сте извадили поне две разпечатки на хартия за коригиране (първа разпечатка и т.н. “ревизия”). Трябва да сте поставили всички дълги тирета, “и” под ударение и специални знаци, ако има такива (вж. Въвеждане на специални символи в Глава 13), и то още преди първата разпечатка. А след нея много внимателно да сте коригирали всички грешки. Тези операции са заключителни, след като сте наместили всички текстове. На паус можете да коригирате невинни грешки, и то не е особено желателно.
Не забравяйте ­ отпечатването на паус се извършва с включена опция Flip ­ огледално обръщане.
На паус можете да отпечатате текст и щрихови илюстрации (само в черно и бяло). Ако имате снимки или други растерни илюстрации в сивата скала, по-добре е да бъдат извадени на филм. За целта създайте нова публикация с ширина, равна на ширината на филма и произволна дължина. Отворете и двете публикации и ги подредете една до друга. При активен инструмент Обект завлечете всички илюстрации от книгата в новата публикация и ги подредете така, че да остава минимално свободно място, за да пестите от филма. След като завършите тази операция, настройте принтера на новата публикация за отпечатване на файл. Самата книга спокойно можете да отпечатате на лазерния принтер, като не забравите да забраните на илюстрациите да се печатат. После техническият секретар и монтажистите ще поставят илюстрациите на местата им – ­ не забравяйте да им дадете копие от последната коректура на книгата, за да се ориентират коя илюстрация къде се намира.

Ако все пак ще печатате илюстрации на паус, не използвайте рециклирана тонер касета.

Разбира се, ако бюджетът ви го позволява – най-добре извадете цялата книга на филм. Така ще спестите време и грешки, които могат да се допуснат при „белия“ монтаж.
Оттук нататък следва много труд и придобиване на опит, докато книгите, които оформяте, да започнат да изглеждат перфектно.

Създаване на титулни страници
Обикновено титулните страници се правят отделно от основното тяло на текста. Можете да имате два варианта: титулна четворка или титулна двойка.
Титулната четворка се използва за издания, които обикновено са някаква поредица, многотомници и др. През последните години малко издателства си позволяват разкоша да я използват. При нея първата страница е авантитул, а гърбът ­ контратитул. Обикновено на авантитула се разполага името на книгата, понякога може да се добави и името на автора. Оформя се с шрифт с по-голям кегел, може и с различно начертание от основния шрифт. На контратитула се отбелязва наименованието на поредицата (ако има ­ и логото є), броят томове (ако е многотомник), редакционната колегия и името на водещия редактор, логото (ако има) на издателството и др.
Третата страница е титулът, който съдържа името на автора, заглавието на книгата, преводач (ако има), градът и годината на издаване, името на издателството. Обикновено първите три елемента се разполагат в горната третина на листа, последните два елемента ­ в долната третина. Подравняването може да е центрирано или ляво. Желателно е заглавието да е с по-голям кегел от автора.
Последната страница на титулната четворка съдържа служебна информация: оригиналът, откъдето е преведена книгата и преводач, автор на предговора или бележките, издателство, идентификационен номер ­ ISBN.
При титулната двойка отпадат първите две страници ­ авантитулът и контратитулът.
Оформление на тялото
След като сте оформили всичко дотук, можете да започнете изливането на самата книга. Първо, трябва да сричкопренесете текста с някаква програма. След което с командата Get Text (вж. Импортиране на текст в Глава 13) да импортирате текста на първата страница от книгата (заради титулните страници тя всъщност ще започва от 3 страница).
Ако сте включили опцията Automatic Text Box (за QuarkXPress)  текстът ще се налее изцяло и дори може да добави нови страници към вашия документ. Добре е да използвате за основния текст серифни шрифтове от типа на Timok или TmsCyr например. Що се отнася до големината на буквата (кегела), това зависи както от размерите на книгата, така и от вида на самия шрифт. Шрифтове с по-голямо “око” са достатъчно четивни и при по-нисък кегел ­ 8 пункта. Прието е да се използва кегел 10 пункта или близък до него. Междуредовото разстояние (ледингът) задължително трябва да бъде по-голям от кегела ­ 1 до 2 пункта. Това можете да го зададете в настройките ­ като на опцията Auto Leading зададете от 10 до 20% (за QuarkXPress)
Ако някъде абзацът завършва лошо ­ една дума или част от дума на долния ред, може да изберете този абзац и с промяна на тракинга максимум до ­3 или +3 да решите проблема (при InDesign стойностите могат да бъдат от -30 до +30). Ако това не помогне, можете да изберете този абзац или него и съседните и да увеличите или намалите лединга с 1­2 десети. В краен случай можете да увеличите малко и хоризонталното мащабиране на шрифта от прозореца Character Attributes (Character за InDesign), но със стойности не повече от 1­2 (иначе разликата между отделните абзаци става видима).
Същите операции можете да направите и ако някое заглавие е на последния или предпоследния ред от страницата.
Ако във вашата книга използвате съкращения, е добре в самото начало на отделна страница да направите списък на съкращенията.
В края на книгата (ако е научен труд) се разполагат резюмета на чужди езици.
Бележки под линия и текст под илюстрации
Бележките под линия можете да оформите по два начина: или под страницата (по-прегледно, но и по трудоемко), или в края на книгата, или в края на съответната глава. Обикновено бележки до 5-­6 реда се оставят на същата страница. Но в научните книги бележките често са по половин страница, дори и повече, което налага да се изнесат след края на главата или на книгата.
Ако имате малко бележки под линия (до три на страница) можете да ги отбелязвате с *, ** и ***. Но по-често срещаната практика е да се отбелязват с цифри. В самия текст оформяйте цифрите с бутона Superscript.
Когато бележките под линия са на същата страница, те се отделят с линия, дебела 0,5 или 1 пункт с дължина около 5 cm.
Бележките могат да бъдат оформяни с кегел и лединг, по-малък от основния, нерядко се използва и курсив (italic).
При бележки, разположени зад всяка глава, е добре отделните абзаци да имат допълнителна разредка (дурхшус), за да се отделят добре една от друга.

При InDesign можете да настройвате параметрите за бележки под линия с командата Document Footnote Options от менюто Type. Там можете да зададате стиловете за оформление на бележката, типа на разделителя, оформлението на знака за бележка и т.н. За жалост QuarkXPress няма автоматично поставяне на бележки под линия и ще трябва да се правят на ръка, което при едно редактиране на книгата може да се окаже доста трудоемка работа. Така че за книги InDesign е по-добрият избор.

Текстове под илюстрации

Текстовете под илюстрации се оформят в отделни полета под или до илюстрацията. Обикновено кегелът е по-малък от основния. Може да бъде получер, центриран и т.н. ­ в зависимост от представата на техническия секретар за цялостното оформление на книгата. Ако има възможност, текстът може да бъде разположен и в самата илюстрация, но трябва да се отчита четивността му (ако е на тъмен фон, добре е да бъде с бял цвят а стилът му ­ получер – ­ bold). Добра идея е да групирате всеки текст с илюстрацията, към която принадлежи. Така, ако се наложи да промените мястото на илюстрацията, ще вземете с нея и текста й.

Следва продължение – Оформление на библиография

Изключително погрешно е мнението, че книгата е най-лесното нещо за правене с програма за предпечатна подготовка. Книгите са разнообразни като тематика, размери, оформление и т.н. Тук ще се спрем на една сравнително сложна книга ­ научната. Проблемите при този тип книги идват от наличието на много отделни части, които на всичко отгоре са и трудоемки като изпълнение ­ съдържание, бележки под линия, графики, библиография, азбучен показалец и др. Вие можете да ги направите на отделни файлове, за по-бързо, а и за по-безопасно. Представете си, че сте пред завършването на книга от 700 страници, която е на 1 файл и програмата “гръмва”. След което не можете повече да заредите този файл. Кошмар! Когато завършите отделните части, можете да ги обедините в една публикация. Нещо повече, можете да пренаредите главите както си искате и да уеднаквите стиловете им.

Определяне на размер и наборно поле
Първото нещо, което трябва да свършите, е да създадете самата публикация с нейните точни външни размери и наборно поле. Ако нямате технически секретар, който да ви зададе параметрите, трябва да се съобразите поне с две неща: типа на изданието и размера на хартията в печатницата, където ще го отпечатвате. Обикновено най-удобни за работа са А5 или В5. Тези размери ги казваме условно, защото по принцип книга A5 няма ­ има книги с формат 600 х 840/16, 600 х 900/16 и т.н. (повече за форматите вижте съветите на сайта на Фотоника).
Определянето на размерите на наборното поле е цяла наука, но няма да се спирам подробно на този проблем. Все пак мога да ви посоча един сравнително добър и лесен начин за създаване на страница.
Да приемем, че наборното поле ще е 3/4 от целия размер на страницата.
Разделете ширината на страницата (нека я означим с L) на 4, за да получите стойността на една част от ширината ­ L1. Имайте предвид, че става въпрос за ширина на страницата след обрязването. Затова трябва да се консултирате с хората в печатницата какъв ще бъде форматът на изданието след обрязване.
Умножете стойността на едната част на ширината ­ L1, по 3 и ще получите ширината на наборното поле.
От L1 можете да получите и ширината на полетата. Разделете L1 на 6, за да получите стойността на една част за полетата ­ M1.
Външното и вътрешното поле трябва да бъдат в съотношение 2:4, а горното и долното 3:6.
Умножете М1 по 2, за да получите вътрешното поле, по 3 ­ за горно поле, по 4 ­ за външно поле, и по 6 ­ за долно поле.
Начертайте си макет на две разгърнати страници. Свържете ъглите им с диагонали
С получените стойности можете да изградите една хармонично оформена страница. Задайте ги в диалоговия прозорец New Document на вашата програма за предпечат и вашата книга се появява на екрана.
Е, ако не ви се занимава много с изчисления, прокарайте си диагонали по предварително начертан макет с размерите на страниците ви и засечете размерите на наборното ви поле, като е необходимо да знаете поне един параметър (например ширината на наборното поле). Свържете два диагонала с отсечка, равна на дължината на наборното поле и от едната точка на пресичане пуснете перпендикуляр надолу. Вертикалната отсечка между диагоналите, ще бъде и височината на вашето наборно поле.
А ако пък толкова не ви се занимава с всичките тези диагонали и мерки, просто попитайте печатаря за формата, който сте избрали, какво е печатуемото поле и го изпълнете. ­ Монтажистите в печатницата си знаят работата и ако сте се съобразили с изискванията, няма да имате проблеми.

Създаване на макет и стилове
Следващата стъпка е да създадете макет на книгата.
Отидете в шаблонната страница – Master Page.
Определете броя на колоните в полето. Ако правите речник, енциклопедия или нещо подобно, ще бъдат необходими две колони (рядко, при големи издания, се използват и три колони). Иначе текстовете за книгите обикновено се изливат в едноколонни полета.
Определете мястото и формата на колонцифрата. Ако ще използвате живи колонцифри, включващи заглавието на главата, по-удачно е да зададете отделна шаблонна страница за всяка глава.
Поставете декоративни елементи (линии или някаква графика).
След като сте създали макета, можете да създадете и стиловете за оформление на книгата.
Задължително ще трябва да имате стил за основния текст ­ – можете да редактирайте стила Normal или да си създадете нов – например Main text или Body text.
Създайте стилове за заглавията (предварително трябва да сте наясно колко нива на заглавия ще имате ­ 1, 2 или повече). Добре е всяко ниво да си има отделен стил.
Ще ви трябва, стил за бележките под линия, за евентуалните фигури или таблици.
За азбучния показалец (индекса) и съдържанието също е добре да имате отделни стилове.
Що се отнася до библиографията, тя е доста сложна като структура и трудно ще се дефинира стил за оформлението є. За жалост ще трябва да форматирате отделните абзаци на ръка (дори стиловете за знаци, няма да ви улеснят кой знае колко).
Най-общо казано трябва да направите стилове за всички съставни елементи от книгата, ако искате да си облекчите живота ­ още повече тези дефинирани стилове лесно могат да бъдат експортирани като XML тагове за една евентуална електронна публикация.

Следва продължение – Създаване на титулни страници