Архив на категория: издателска дейност

Най-често задаваните въпроси в областта на издателската дейност – както за периодика, така и за книгоиздаване

Как да издам електронна книга

Днешната инфографика е продължение на указанията от предишния пост — “Как да издам печатна книга”, от руския сайт “Читай легально!”.

Как да издам електронна книга - инфографика за пътя от ръкописа до книгата

Как да издам електронна книга — инфографика за пътя от ръкописа до книгата

Как да издам печатна книга

Днешната инфографика е превод от руския сайт “Читай легально!”. Макар някои от бройките сътрудници и сроковете да са по-различни от тези в българските условия, всеки начинаещ автор може да придобие нагледна представа за обема работа и времето, необходимо един ръкопис да се превърне в книга и да достигне до читателите.

Мразя библиотеките!*

Изоставена библиотека в Русия

Да спасим книгите! Библиотеките умират! Изкупете ни продукцията!” — надигна се протестен вопъл тези дни. Кои библиотеки умират? Тези с работно време понеделник — петък от 9 до 6? Където ровите сред многобройните фишове и чакате после с надежда вашата книга да не е заета от друг? И където после се молите някой „читател” да  не е изрязал от книгата точно материала, който ви трябва? Ами ще умрат – библиотеките ни от 19. и 20. век навършиха пределната възраст и е време да се пренесат в небитието. Ще пророня една носталгична сълза, но бързо ще ми мине.

Истинският ни и огромен проблем е библиотеката на 21. век. Която се роди недоносена, лежи в кувьоза, ама от болницата май не са платили тока, та…

Тази библиотека работи 24 часа 7 дена в седмицата, съдържа милиони томове, течения и годишници и  е достъпна от всяка точка на милата ни родина. Конкретен пример. Търсех материали за атентата в черквата „Св. Неделя”  от 1925 г. Вестник „Пряпорец” от това време надлежно е публикувал стенограмите от процеса срещу атентаторите. Влязох в електронния архив на Националната библиотека, открих нужните години, отворих броевете, прочетох необходимото, а част от него с помощта на OCR програма обърнах в редактируем текст. Цялата операция ми отне общо 1 час в събота вечерта пред домашния компютър. Нашето време е твърде динамично  и изисква намиране на обширна информация бързо и по възможност навсякъде. И информационните банки, каквото всъщност представляват библиотеките в частност, трябва да се адекватни на това време.

Какво всъщност би трябвало да се случи? Да се наливат пари от държавата за изкупуване на български класици? Глупости! Има цял закон, уреждащ получаването на книги от библиотеките - Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и Правилник към него. От всяко издание с тираж над 300 бройки 12 трябва да отидат в Националната  библиотека, която ги разпределя по основните регионални библиотеки. При средно 6000 заглавия на година това прави минимум 50 000–60 000 книги (тези с по-малък тираж имат и по-малко задължителни бройки за депозит). И ако тези книги не достигат до библиотеките, има достатъчно солени санкции в закона (от 300 до 3000 лева първоначално и от 3000 до 5000 за повторно нарушение). Това, че не се следи какво излиза на пазара и какво постъпва в библиотеките, е проблем не на държавата като цяло, а на длъжностните лица, които не са си на мястото – и в библиотеките, и в Министерството на културата, че и в общинската администрация.

Сериозните пари всъщност трябва да се насочат другаде. По-голямата част  да отидат за дигитализираща техника на съществуващата база – първоначалната инвестиция е голяма, но нататък трябват средства основно за заплати, консумативи и поддръжка. Да се инвестира в наемане или обучаване на специалисти за разработка на елетронни бази данни, дигитални архиви, библиотечни сайтове с удобен, user friendly интерфейс. И не на последно място – библиотеките да се оборудват със съвременни сървъри за съхранение на информацията и построяване на адекватни помещения за тази техника, както и за заплати на мотивиран и обучен персонал за работа с нея.

Държавата не бива да бъде мислена само като източник на средства. Нейната роля трябва да бъде основно регулираща – изработване на адекватно законодателство и съблюдаване за спазването му, създаване на условия за финансиране както от частни лица (защо не и с данъчни облекчения?!), така и от обществени формирования. В този ред на мисли веднага се появява и казусът „Читанка”. Въпреки полицейските акции този сайт си остава един истински феномен в българската култура. Създаден на доброволни и некомерсиални начала и благодарение на огромния (и безплатен!) труд на десетки сътрудници, там е събрал впечатляващ електронен архив на книги. Със сигурност при добро желание и от двете страни спорните моменти биха могли да бъдат изчистени и на нормативно, и на практическо ниво и „Читанка” да стане официално част от дигиталния архив на българските библиотеки.

А какво става с хартиените книги? Те да мрат ли? Не, разбира се, но топката не бива да е само в полето на държавата – споменатите по-горе закони така или иначе гарантират част от постъпленията. Парите от бюджета би трябвало да отиват за ценни и редки издания, както и за скъпите чуждестранни абонаменти.  А и не бива да се разчита само на държавата.  Дигитализацията подтиква все повече хора да освобождават личните си библиотеки от хартиени книги, които вместо да завършат безславно във вторични суровини, могат да обогатят поне едно читалище. Въпрос на добро желание  от едните и добра организация от другите.

Накратко – чака ни много работа, а трябват и много пари. И едното, и другото зависят от нас – и като индивиди, и като общност. Така че вместо да хленчим да видим как да поправим колата и да излизаме от тази проклета гора, че почна да се мръква…

*Заглавието е дълбоко подвеждащо – всъщност трябваше да бъде „Обичам библиотеките”, но воден от народопсихологичните ни особености, реших, че мразенето е по-привлекателно от обичането. Извинявайте, ако сте били подведени – не беше без да искам.

P.S. Още по темата — от брилянтния Александър Кьосев.

Защо написахме тази книга

Кратко резюме за тези, които не обичат да четат дълги текстове.
Написахме тази книга поради няколко причини:
Да създадем помагало, което да бъде лесно за визуално възприемане -  с кратка, ясна и добре структурирана информация;
Да надградим основното ниво с разширени подточки — за читатели с опит, които желаят да получат по-пълна представа за античния свят;
Да заострим  вниманието върху съществените моменти в текстовете на основните произведения, което да помогне в създаването и доказването на определена теза;
Да създадем графични помощници — блок схеми, графики и родословия, които визуално да помогнат за усвояването на сложната материя на античния свят.
Край на резюмето

Преди досАнтична литература - учебно помагало, корицата време — вече стават 20 години, започнах като млад учител из столичните гимназии. Старата система рухваше, нова още нямаше и в цялата тази суматоха аз и моите колеги се опитвахме в движение да адаптираме и предадем материала на нашите ученици. Децата често правеха писмени упражнения — тестове, контролни, класни. Е, имаше немалко, които искаха да се подсигурят за тежкия материал или пък просто да минат метър. Разбира се, за мен като човек, доскоро бил от другата страна на барикадата, не беше особен проблем да прехващам тези по своему трогателни опити за преписване.
Това, което ме впечатляваше тогава, бе старателната подготовка на т.нар. “царски пищови” — малки свитъци със ситно изписан текст, който обхващаше цели теми в рамките на 1–2 листчета. Сега вече мога да си призная — гледах на тези “пищови” със снизхождение и дори поощрение — щом някой си е дал труда да напише ситно (и четливо!) най-важното от даден урок, той всъщност беше свършил работата си, без да го съзнава. Защото в края на краищата от тях се искаше да умеят да разберат и извлекат есенцията от един урок.
Именно тези пищови тогава ме наведоха на една мисъл — след като учениците ги ползват с охота и им вършат работа, не може ли да се напише книга в този стил? И ето — идеята за нашето помагало се роди.
Замисълът беше простичък — да се оформи информацията по отделните теми на къси абзаци, маркиращи най-важните теоретични постановки. Текстът трябваше да следва структурата на разгърнатия план -  с къси изречения и йерархично подредени точки и подточки. Презумпцията ни беше, че учителят не учи ученика. Той дава насоката, методиката на работата и коригира резултатите. Основното усилие трябва да направят учениците, и то сами. Те нямат нужда от дълги анализи, които да се опитват да наизустят, а от маркери, които да ги насочват по пътя на техните собствени търсения. Защото в един текст всеки може да намери свой уникален отговор — в литературата 2 и 2 рядко прави 4.
За мой късмет тогава работех в едно невероятно училище — 151 СОУПИ (днес СОУ “София”), където се бяхме  събрали все млади и ентусиазирани учители. Заедно с моите колеги — Антонио Гинев и Даниел Георгиев започнахме работата по помагалото. В процеса на работа идеята за него беше надградена. Освен основното ниво решихме да добавим и второ — графично различно от първото, за хората, които са напред в материала и биха искали да се запознаят с по-широк спектър от изследователски и критически мнения по въпросите на античната литература. Двете нива се допълват взаимно и ни дават предимство пред стандартните учебници и помагала, където информацията е на едно сравнително високо ниво, но съобразено с изискванията към средностатическия ученик.
Финалният щрих беше добавянето на трето ниво — текстовете на основните произведения, които са застъпени в учебната програма. На пръв поглед прилича на пингвинско хранене — родителите сдъвкват храната и я пъхат в човките на малките. Но всъщност не е така. Замисълът бе да се помогне на учениците да работят с текст — да го четат внимателно, да извличат съществените моменти и да могат да създават тези, които да подкрепят с помощта на този текст.
Това, признавам, е един от най-големите в обучението по литература — не учим децата да ЧЕТАТ текста. Възпроизвеждащата система, през която и ние сме минали и като ученици, и като студенти, не толерира самостоятелното четене на текста, а цитирането на авторитети. Затова и децата предпочитат да наизустят кой какво е казал за произведението и да се опитат да го възпроизведат при писмен или устен изпит. Дори и като студенти в университета тази практика работеше безотказно — обилното  цитиране на авторитети неминуемо водеше до добра оценка. Първият, който ни накара да ЧЕТЕМ текстовете, беше младият тогава асистент Александър Кьосев. Още помня как тогава ни вбесяваше с неговите на пръв поглед глупави въпроси, но неминуемо каращи те да забиеш нос в текста, за да докажеш тезата си.
И за финал добавихме немалка графична част към книгата — генеалогии, блок схеми, графични визуализации (като моделът на щита на Ахил), както и на немалък речник, който да улесни работата с множеството имена и термини от тази епоха.

Книгата излезе за първи път през 1998 г. и претърпя четири издания, като всяко следващо беше допълвано и коригирано. За новото, пето, издание спазихме тази традиция и то е с увеличен обем — нови близо 70 страници, които включват още 2 глави, 60 нови речникови статии и нови графики. Това издание от днес — 23 август, е на пазара благодарение на едно от най-добрите български издателства - “Изток-Запад”. Повече за нашата книга можете да прочетете тук. Оставяме на читателите да решат как сме се справили с тези задачи.

Виждам мъртви книги

Ancient_e-book
„I see dead peo­ple!” (Виждам мъртви хора) – шепнеше ужасено момченцето от филма „Шесто чувство”. „I see dead books!” – мисля си без особен ужас напоследък. Да, виждам мъртви хартиени книги. Убити от новите технологии, които в последните 2–3 години ударно навлизат в живота ни.
Всъщност следващото десетилетие ще бъде може би най-драматичното за писаното слово от последните близо 600 години – книгите, каквито ги знаем от времето на първите печатни преси, неумолимо ще изчезнат като масов носител на писмено слово, отстъпвайки мястото на електронните четци.
Разбира се, у нас за момента тези тенденции не се забелязват особено, къде поради техническа и финансова изостаналост, къде поради тридиционния консерватизъм на обществото ни към новите технологии. Но така или иначе в света се акумулира критична маса, която в определен момент ще предизвика лавинообразни промени.

Големите печеливши?

На първо място – читателите. Да, все още повечето хора казват: „Друго си е да четеш истинска книга, да усетиш страниците, да я разлистваш”. Имам лоша новина за тях – истинските книги ги уби онзи нехранимайко – златарят Йоханес от Майнц с неговата тромава машина. Дотогава истинската книга се изработва от пергамент, текстът се изписва ръчно с перо от добре обучени калиграфи, майстори художници изрисуват илюстрации, инициали и винетки. Твърдата корица е от дърво и кожа, с биндове и закопчалки, обкована със сребро и украсена със скъпоценни камъни. Самата книга е толкова тежка, че се чете на специална поставка. И най-важното – толкова е скъпа, че за да бъде направена, е необходимо да бъде поръчана или от върховния владетел, или от богат благородник или, в краен случай, от  богат манастир. Всяка книга е уникат и сама по себе си произведение на изкуството.

И така – до 1450 г., когато се появяват ерзаците на Гутенберг и скъпата и рядка книга става евтина, лесна за направа и достъпна за мнозина. Точно както във фотографията висококачествените стъклени плаки бяха убити от евтините целулоидни ленти, а пък те на свой ред загинаха от дигиталните карти.

Нещо подобно се случва сега и с електронните книги. Те ще стават все по-евтини и все по-достъпни. Аз самият, макар и книжен човек, се въздържам от покупката на много нови книги. От една страна, поскъпват все повече, а, от друга, просто няма къде вече да ги държа. Тези два проблема се решават до голяма степен с електронните книги.

Нещо повече – възможността за мигновено обновяване на информацията (особено за енциклопедиите), вграждането на мултимедия и холографски изображения обединяват словото с образ и звук и поставят общуването с текста на съвсем друго ниво.

Другият голям печеливш са авторите. Веднага давам конкретен пример. Да речем сте създали обемен труд, който ви е отнел 6 месеца усилена работа. Отивате при издател и той поема издаването му. В числа това изглежда така: „Ще издадем като начало 500 бройки, защото сте млад автор и рискуваме с вас. Цената ще е по-ниска, за да гоним продажби – да речем 12 лева. Вие ще вземете 15% от коричната цена, умножено по тиража”. Сиреч за вашите половингодишни усилия ще получите 900 лева. И то – обикновено след реализация на тиража и ако договорите процентите върху брутната цена, а не след приспадане на ДДС. На всичкото отгоре тези пари ще ги вземете, ако имате работа с издател, който е истински книжовник. Ако е мошеник – няма как да узнаете нито дали книгата се продава, нито дали не са правени тайни допечатки.

При електронните книги не е така. Обикновено онлайн продажбите минават през трети сайтове, които позволяват както на издателя, така и на автора да следи всяка транзакция. Авторът би могъл дори сам да издаде и продава книгата си, при това с минимални разходи и без риск от финансови загуби, необходимост от склад и т.н.

Големите губещи?

На първо място – книготърговците. Уви, тяхната професия е обречена като на собствениците на видеотеките. Директните продажби от издатели или специализирани сайтове ще сведат тяхната роля до малко на брой играчи на пазара, които ще се занимават основно с нишови издания.

На второ място – издателите. Да, издателският бизнес след неколкостотин години относително безметежно съществуване ще преживее сериозни трусове и ще се наложи драматична промяна на бизнес  модела. И тук ще има сериозна редукция на играчите в бранша, доколкото възможността авторите директно да подготвят, издават и продават книгите си, ще стесни тяхната роля. Така издателят като „феодал”, диктуващ условията и към читателя, и към автора до голяма степен ще се превърне в координатор и посредник. Ще се изискват и повече усилия за задържане на повърхността, което за нашите условия всъщност ще е доста здравословно – в годините на прехода немалко случайни минувачи направиха лесни пари с некачествена продукция и минимум усилия. Сега е по-вероятно неизкушените от книгите хора да се прехвърлят в друг бизнес, изискващ по-малко усилия и на пазара да останат преобладаващо „книжници”. Хора, които са склонни да инвестират в екип от редактори, коректори, художници, мултимедийни специалисти и т.н.

За финал – очакват ни драматични и изпълнени с новости години в областта на словото. Вероятно ще трябва да променяме както навиците си на правене на книги, така и на четенето им. Част от сегашните устройства като електронни четци, таблети, лаптопи, вероятно до няколко години ще еволюират до съвсем ново нещо, което да обединява качествата на всяко от тях. Цените неминуемо ще отиват надолу и скоро всеки ще може носи цялата си домашна библиотека в раницата.

Стига да иска да чете…

 

 

 

Самиздат — mission possible 2

В предишния пост бяха разгледани въпросите, засягащи как да бъде финансиран един проект. Днешната тема ще е свързана с практическата част от самиздата — подготовката за печат и отпечатването.

Как да предоставя творбата си за предпечат?

Идеалният вариант е да бъде в електронен вариант. За целта можете да използвате най-удобния ви и лесен за работа текстов редактор. Това може да бъде MS Word, Open Office Writer, та дори и елемнтарни редактори като Write или Notepad биха свършили работа.

Имам само пишеща машина. Какво да правя?

Да, все още има автори (най-вече от по-старото поколение), които предпочитат добрата стара пишеща машина за създаване на своите творби. Но така или иначе текстът трябва да бъде прехвърлен на електронен носител. За целта е добре да се доверите на услугите на хора, предлагащи компютърен набор. Цените за него се формират на основата на 1 машинописна страница по БДС — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака).

Трябва ли текстът ми да е форматиран?

Трябва! Особено, ако предвиждате по-сложно оформление с получерни и курсивни знаци. Добре е да си създадете стилове и за всички нива на заглавията. Програмите за предпечат общо-взето се справят добре с форматираните текстове на кирилица, така че при прехвърянето на файловете в тях, то ще се запази.

Мога ли сам да си направя предпечата?

По принцип може — но само ако сте запознати с основните принципи на работа и сте съгласували с печатницата размери на публикацията, полета, шрифтове и т.н. Все пак е по-добре да използвате услугите на фирми, специализирани в тази дейност. Освен по-бързо и вероятно по-качествено свършена работа, те биха могли да ви предпазят от ред грешки, които могат да ви стурват немалка сума.

Всичко в един файл ли да събера?

Зависи. Ако мислите да издадете само печатно издание, това е по-бърз и удобен вариант. Но ако предвиждате и електронен вариант, бил той .epub или .mobi, то е добре всяка глава да бъде на отделен файл. Това се налага от факта, че за направата на електронна версия е добре текстът да бъде структуриран на отделни файлове, от които програмата за предпечат да генерира съдържание, което да бъде използвано като навигация от електронния четец.

Колко разпечатки са ми необходими?

Обичайно се правят 2 коректури — едната след наливането на текстовете и оформянето на изданието и една след нанесените поправки. Ако има много грешки, възможно е да се направи и трета разпечатка.

Как да указвам поправките?

Желателно е да използвате коректорските знаци, които са общоприети при редактиране. Повече за тях можете да прочетете тук. Добре е освен върху текста, да изнасяте поправката и в полето, за да се откроява по-добре и да не бъде пропусната.

На паус или на филм да извадя финалното копие?

Паусът е сравнително евтин и мнозина все още го предпочитат. Но пък тогава се начисляват разходи за монтажисти, а и качеството на илюстрациите не може да се сравнява с това от филм. Далеч по-добро и по-удобно решение е финалната коректура да бъде направена като pdf файл, който да бъде изпратен на печатницата. Напоследък повечето добри печатници използват технологията CTP (com­puter to plate), която подобрява качеството на изходния материал и снижава разходите. Повече за тази технология можете да научите тук.

Да си извадя ли ISBN?

Да! Това е номер, с който книгата може да бъде идентифицирана, каталогизирана и търсена в библиотеките. Изваждането му се прави в Народната библиотека и е безплатно. Можете да помолите за тази услуга и фирмата, която ви прави предпечатната подготовка. Повече информация за услугата — тук.

Какъв формат на книгата ми е необходим?

За тази цел е добре да ес консултирате с печатницата или с хората, които ще ви направят предпечатната подготовка. Условно се говори са издания формат А5 (148х210 мм), но в действителност размерите на книгите само са близки до А5 — това се дължи на различните размери на хартията с които работят печатниците и броят сгъвания, които се правят. По принцип форматът на книгата се определя  в голяма степен и от характера на изданието. Романите и стихосбирките са с по-малък формат от учебниците и помагалата (напр. 84х108/16 за първите и 70х100/16 за вторите). Повече за размерите и форматите на хартията можете да видите тук.

Какво означават числата на хартиения формат?

Първите две числа са размерите на хартиения лист, а третото — броят на сгъванията му при печат. Така с листа от един  формат, но с различен брой сгъвания, могат да се получат издания с различни размери. Например за формат на листа 70х100 при 8 сгъвания размерите на книгата ще са 345х340 мм, при 16 — 170х240 мм, при 32 — 120х165 мм и т.н.

Каква хартия да избера за книгата си?

Зависи от характера на самото изданние и в немалка степен от финансовите ви възможности. Най-евтиният вариант е вестникарската хартия — но тя е сравнително груба и бързо пожълтява. Подходяща е за по-непретенциозни издания без илюстрации. Следващата в класацията е обемната — тя е по-качествена от вестникарската и създава видимо по-голям обем на изданието. Ако все пак искате да направите качествено издание, в което може да има и илюстрации — добре е да се спрете на офсетовата хартия. За албуми или бутикови издания може да използвате хромирана хартия.

Меки или твърди корици?

Обикновено сериозните издателства пускат изданията си първо с твърди корици (hard cover), а после и с меки (paperback). При самиздат с оглед и финансите обикновено се предпочитат меките корици. Ако се използват услугите на професионален създател на корици, добавят се екстри като частичен лак, допълнителен цвят и др. дори и с меки корици изданието може да изглежда перфектно.

Мат или гланц?

Този въпрос стои както за избора на корица, така и при избора на хромова хартия за луксозните издания. Еднозначен отговор на този въпрос няма — всичко опира до личните предпочитания и донякъде и типа на изданието. Цветна детска кинжка би изглеждала чудесно с гланцирана хартия, но пък за изискана стихосбирка може би е по-добре с мат.

Сам ли да си направя корицата?

Ако владеете основните принципи на предпечата, това е напълно възможно. Но ако желаете да направите въздействаща корица, която да “продава” книгата, то по-добре е да се доверите на услугите на професионален дизайнер, специализирал в изработката на корици. Макар е по-скъпо, но в повечето случаи резултат си заслужава.

Имам ли нужда от UV лак или ламинат на корицата?

Обикновено това е опция, с която се постигат 2 цели — по-добър външен вид на изданието и повече трайност на корицата. Като се има предвид, че немалка част от книгите се предлагат навън, тези екстри не са лош избор.

Какво е това 4+4?

Когато отправите запитване до печатницата, те задължително се интересуват от цветността на изданието. Ако корицата е само в един цвят — да речем черен, а от вътрешната част няма нищо, то изданието е 1+0 цвята. Ако имате допълнителен цвят — тогава става 2+0. При пълноцветна корица имате 4+0, а ако сте предвидили и някакви цветни реклами или илюстрации от вътрешната част на корицата, тогава имате 4+4 цвята. Възможно е да бъде добавен и пети цвят (бил той пантон, сребро, злато и т.н.), но имайте предвид, че така ще оскъпите изданието си.

Трябва ли ми технически секретар?

В редакциите това е човекът, който определя как да изглежда едно издание, следи процеса на предпечата и печата. В повечето случаи това са доста опитни хора, които могат да ви спестят немалко грешки и разходи. Желателно е да си намерите такъв още от самото начало на работата по изданието или да разчитате на професионалните услуги на някое издателство или фирма, специализирана в предпечата и печата.

Как ще си получа книгата?

Този финален момент често е подценяван! Ако изданието ви е обемно, може да се окаже, че са необходими 1–2 палета за него и багажника на колата няма да е добро решение, а ще е необходим камион и количка за пренасянето им. Уточнете още от самото начало с печатницата за тяхна сметка ли ще бъде транспортът или вие ще вземате изданието от техния склад за готова продукция. Това може да ви натовари с допълнителни разходи.

Самиздат — mission possible

Напоследък все по-често получавам запитвания от автори как могат да издадат своя книга. Затова реших на едно място да събера отговорите на най-често задаваните въпроси по тази тема.
Добре е всеки, който иска да издава самостоятелно своя творба, да изясни за себе си 3 групи въпроси: 1. Бюджет на начинанието; 2. Работа по издаването — печат и предпечат; 3. Реклама и разпространение.
Нека започнем с първата група въпроси — как да съставите бюджет за издаването на книга.

I. Бюджет
Първото и най-важно нещо — колко пари можете да отделите за начинанието и кои етапи от издаването да финансирате с тях! Често ме питат: “Имам 200 (500, 2000, …) лева, ще ми стигнат ли, за да си издам книгата?” Зависи — може и да стигнат, а може и да са само 1/10 от нужните средства.
Затова е най-добре авторите (и по съвместителство издатели) на един лист да си  разбият заданието по точки и да сметнат разходите — след консултации със специалистите, за всяка от тези точки.
И така въпроси и отговори за бюджета!

Какъв тип е творбата?

Стихосбирка, роман, сборник статии с илюстративен материал, албум с репродукции или фотографии и т.н. От типа на изданието зависи и какъв формат за него ще изберете, каква хартия, корица, тип подвързване и т.н. За тази цел е добре да се посъветвате със специалисти от бранша — специалисти по предпечат или печатари

Какъв ще бъде обемът на изданието?

Една страница с гладък текст може да събере някъде около 2200–2500 знака. Вижте колко знака сумарно е вашият ръкопис и го разделете на 2200 или 2500 — така ще имате приблизителна представа за броя страници. Отговорът на този въпрос ще ви помогне при формиране на цена за печат при различни тиражи и оформления на книгата.

В какъв вид ще предадем ръкописа за предпечат?

В повечето случаи обикновено става дума за файлове, създадени на някаква текстообработваща програма от типа на MS Word или Open Office Writer. Но все още, макар и рядко, има хора, които предпочитат да дадат ръкописа си като машинописни страници или написани на ръка. В такъв случай би трябвало да се предвиди и разход за комютърен набор. За него важат тарифите за машинописни услуги от докомпютърната ера и се заплащат на основата на 1 машинописна страница — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака). Таблиците и формулите, текстовете на чужд език обикновено се смятат отделно по утежнена тарифа.

Необходими ли са редактор и коректор?

Определено — да! Колкото и да е опитен един автор, винаги е добре ръкописът да бъде прочетен и от непредубедено око на професионален коректор. Обикновено този разход се спестява, но ако не искате книги, бъкани с елементарни правописни и пунктуационни грешки, добре да предвидите разход и за коректор (още повече, че тарифите за изчитане на коректури не са особено високи). Още по-болезнен е въпросът дали книгата да има редактор. Редакторът не само следи за правописа, но и за стилистиката на книгата. Често, особено при по-неопитни автори, той може да подобри качеството на ръкописа, а нерядко да спести и бъдещи разходи, като премахне излишни или недобре стоящи пасажи. Нерядко съм попадал на ръкописи, които при една добра редакторска работа биха били с поне 1/3 по-къси (респективно и по-евтини за издаване), по-стегнати и стилистично по-издържани.

Каква част от предпечатната подготовка ще финансираме?

Понякога авторите са достатъчно вещи и могат сами да направят предпечата си и да предадат готови принтерски файлове на печатницата. Но в повечето случаи предпечатната подготовка се прави от специалисти в тази област и като цена може да варира в широки граници. При договорката изяснете всички необходими операции за вашето произведение, за да може да получите точна калкулация още в началото. Ако ще използвате илюстрации или графики — уточнете форматите, в които трябва да ги предадете.

Необходим ли ни е художник?

Корица на книга, както и цялостно художествено оформление на книгата може да направи практически всеки компютърно грамотен човек. Но ако искате да избегнете лаишкото излъчване на още-една-направена-набързо книга, добре е да намерите човек специалист в оформлението на корици, а идеалният вариант е да наемете добър дизайнер, който да създаде цялостната визия на книжното тяло и корицата. Добре е да се договорите с човека, който отговаря за художественото оформление, да проследи дали в печатницата се изпълняват стриктно всички операции за качественото отпечатване на книгата.

Колко ще струва печатът?

Обикновено това е най-големият разход, който може да погълне до 80% от целия бюджет. Затова тук планирането трябва да бъде най-внимателно. Трябва да сте наясно какъв формат ще бъде вашата книга (това обикновено се изяснява още при договарянето за предпечат), каква цветност ще има, колко страници е в крайния си вариант — точното число страници ще разберете след финалните корекции при предпечатната подготовка. От печатницата ще получите отговорите и на въпросите, свързани с типа хартия, корицата и подвързването. Добре е да уточните готовата продукция вие ли ще си  я вземете, или от печатницата ще ви я доставят на посочен от вас адрес.

Къде ще складираме продукцията?

Въпросът за склад на пръв поглед е маловажен, но понякога подценяването му може да породи сериозни проблеми. Ако вашата книга е с голям формат, повечко страници и сте я издали в сравнително висок тираж — поне 800‑1000 бройки, ще трябва да намерите място на 1 или 2 палета с книги. И ако не разполагате със собствено помещение, ще се наложи да плащате за склад на някого.

Как ще разпространяваме книгата?

Най-често книгите се оставят на консигнация в борсите на едро срещу търговска отстъпка, която може да достигне до 35% от коричната цена. Но може да предвидите и по-агресивно предлагане на книгата, като наемете хора, облечени според стилистиката на книгата, които да предлагат книгата за продажба извън обичайните за това места — борси, книжарници или вестникарски павилиони. В такъв случай може да се наложи инвестиция в рекламни материали като тениски, шапки или чанти, както и евентуална твърда надница, която би мотивирала в някаква степен продавачите — особено ако книгата и авторът са абсолютно непознати и труднопродаваеми.

Как ще рекламираме книгата?

Изключително подценяван въпрос от повечето автори по отношение на предварителния бюджет. Разчита се на оставянето на книгата по борси и евентуалните й продажби. Разумно е да бъде предвидена част от бюджета за промоция и раклама. Това включва представяне на книгата в някой клуб или книжарница, представяне в ТВ блокове, предоставяне на екземпляри на литературни критици или блогъри, пишещи ревюта за книги, печатна реклама — флаери, плакати, интернет реклама — банери или създаване на сайт, промотиращ книгата. Стана въпрос по-горе, че може да се поръчат и рекламни материали, промотиращи книгата (тениски, шапки, чанти, пластмасови торбички, книгоразделители и др.)

Как да формираме цената на книгата?

След като сте наясно с въпросите за бюджета и смятате да издадете книга, от която да печелите, то тя трябва да има и корична цена. Най-общо казано, пък и най-лесно за пресмятане, е да умножите производствените разходи по 3 и да ги разделите на тиража. Така приблизително 1/3 от цената ще бъде производствени разходи, 1/3 — търговска отстъпка и 1/3 — печалба за вас. Пример: ако сумарните ви разходи са 1000 лева, то, умножени по 3, стават 3000. При планиран тираж 500 бройки — делите 3000 на 500 и получавате корична цена от 6 лева.

Един примерен бюджет би имал горе-долу следните позиции:

Ръкопис (общо) — .…. лева

  • Евентуален набор — .…. лева
  • Коректорско прочитане (опционално) — .…. лева
  • Редакторско прочитане (опционално)  — .…. лева

Предпечат (общо) — .…. лева

  • Предпечат на тялото — .…. лева
  • Предпечат на корицата — .…. лева
  • Техническо редактиране — .…. лева

Печат (общо) — .…. лева

  • Печат на тялото — .…. лева
  • Печат на корицата — .…. лева
  • Допълнителни довършителни операции — .…. лева

Склад — .…. лева
Реклама (общо) — .…. лева

  • Премиера — .…. лева
  • Печатна — .…. лева
  • Рекламни материали — .…. лева
  • ТВ — .…. лева
  • Интернет — .…. лева

Аз, пиратът

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

Това го прочетох в една онлайн библиотека. Безплатно. Вероятно някой е откупил авторските права и на това — не знам и не ме интересува. Аз ще си го прочета пак. Пиратски.
Тия дни се развихри неочаквана пукотевица в нашата мила родина. Храбрите милиционери на Цв. Цв. разбиха сърцето на мафията — chitanka.info. Това беше поводът за пунически войни между защитниците й и почитателите Цв. Цв. След като изчетох тонове мнения за и против, мисля че и аз мога да драсна 1–2 реда по казуса. А той е много интересен. В случая се смесват (къде умишлено, къде не) 2 понятия — ЧЕТЕНЕТО на книга и ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Те често се припокриват, но никога са били тъждествени. Дори и в докомпютърната епоха. Това се дължи на двойствения характер на книгата — тя е хем стока (като сиренето), хем не е. Както сиренето тя има стойност, която трябва да се заплати, но за разлика от книгите сиренето не предава знания, идеи и убеждения.
ЧЕТЕНЕТО на книги е част от човешката цивилизация. То е ключов момент от нейното развитие и с годините е станало неотменно право, както свободата на словото, свободата на вярата и на съвестта. Неслучайно диктаторските режими първо посягат на правото на свободно четене — “неправилните” книги се забраняват, затварят и накрая унищожават. Същата е и съдбата на техните автори, ако имат лошия късмет да живеят по време на тези режими.
Тези, които са живели по времето на социализма, сигурно си спомнят списъците със забранени книги, които се четяха в гимназиите в началото на учебната година. Помнят и безславния край на “Лютите чушки” на Р. Ралин, които изгоряха в пещите. Едва ли ще забравят и битките, които се водеха пред книжарниците, за да се докопат до някоя “дефицитна” книга — тиражите за тях бяха лимитирани и няма нищо общо с пазарната икономика.
И тогава, и сега аз чета много. Но и тогава, и сега четенето на една книга не е непременно свързано с купуването й. Преди интернет книгите, които ме интересуваха, ги заемах от приятели или ходех до библиотеките. Сега ми е по-лесно да чета, каквото ми е необходимо, в мрежата. Но едва малка част от тези книги решавах да ги купя — едни, защото са ми много скъпи, други — защото едва ли щях да ги чета повече, а трети  — защото са ме разочаровали. Все пак моите родители и аз успяхме да натрупаме библиотека от над 3000 тома. Въпреки че реално бройката на прочетените (или попрегледани) книги беше поне десетократно по-голяма.
Така след този увод се връщам към казуса с chitanka.info. Както вече споменах имаме две страни — ЧЕТЕНЕ  и ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. С ЧЕТЕНЕТО на книги се занимават библиотеките. С ПРИТЕЖАВАНЕТО — разпространителите и книжарите. Пресечната точка на двете страни се явяват авторите, преводачите, художниците и не на последно място издателите.  В какво е обвинена chitanka.info? Ни повече, ни по-малко — в престъпление. Нека да видим в какво. Незаконна продажба на книги? Ако вземете няколко книги без разрешение от издателя и ги продавате, без да му отчитате пари, това престъпление е ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Ако за сметка на труда на други хора печелите от странична дейност (например рекламни банери), това престъпление ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Нека уточня — сваляне на дадена книга не значи непременно четене. Тя може да бъде свалена, за да се чете по-късно или пък само за да бъде прегледана що за книга е. Аз правя същото в обикновена книжарница, когато разлиствам едно издание и се зачитам тук и там, за да видя що за продукт държа. Така че постановката — “свалиха ми 6000 пъти книгата, значи не съм продал 6000 книги” е абсурдна и показва пълното непознаване на процеса на четене и купуване на книги.
С две думи  — chitanka.info е извън полето ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. Тя не е книжарница, не е борса, не е и сайт, печелещ от странична дейност за сметка на книгите в него. Той всъщност е изцяло в с сферата на ЧЕТЕНЕ  на книги. Там, където се намират всички публични библиотеки. И които извършват точно това — предоставят книги за ЧЕТЕНЕ!  БЕЗПЛАТНО!
Ще ви дам за пример Ню-Йоркската обществена библиотека (все пак американците са най-чувствителни на тема авторски права). Издаването на читателска карта за нея струва… 0 долара. С тази карта можете да поръчвате БЕЗПЛАТНО книги за четене от каквито автори ви хрумне. Нещо повече, ако искате с тази карта можете да посетите онлайн архивите на библиотеката, за да четете електронните варианти на книгите. При това, познахте — БЕЗПЛАТНО!
Това, че Народната библиотека няма достъпни електронни архиви (тя дали има изобщо такива архиви?!) не е проблем на издателите и ГДБОП, а на обществото. Същото важи и за останалите библиотеки у нас, които още са някъде в 80-те години на 20. век. Така че всъщност chitanka.info запълва една празнина, която държавата трябваше отдавна да я е запълнила. Както същата тази държава би следвало да е откупила авторските права на всички класици и те да са публично достояние. А не да изпадаме в абсурдната ситуация, че за да се издадат разкази на Елин Пелин, писани в края на 19– век, да се налага да се плаща на частно издателство. Проблемът при chitanka.info е, че все още няма ясно дефинирани законови разпоредби за електронните, както и за частните библиотеки. Другото, което си е повече грешка на chitanka.info — липсата на категорични и ясни правила за качване и процедура на сваляне на книги в слечай на възражения от автори или издатели. Но това са поправими неща и мисля, че с времето ще се избистрят.
Така стигаме и до втория елемент — ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Много упреци се изляха върху издателите (част от тях заслужени). Все пак и аз като автор и издател мога да кажа няколко неща от кухнята. Да си издател не е лесно — цялата отговорност и финансиране са твои. Трябва да се разплатиш с автори (минимум 10% от коричната цена), с преводачи (при тях е на страница, но труд от 500–600 страници при добър преводач си е цифра), с авторски права (ако е преводна книга), художници, редактори, коректори, предпечатари, печатари. След като авансово платиш всичко това, даваш книгата на разпространителите и търпеливо чакаш да продадат книгите, за да можеш да изкараш твоите 15–20% от печалбата (които се появяват едва след като поне 2/3 от тиража е продаден). Тук обаче нещата с годините се усложниха. Интернет и компютърните технологии рязко промениха начина на четене и събиране на информация. Затова и издателите трябва бързо да се нагодят към новите бизнес условия, ако не искат да споделят съдбата на динозаврите. Преди всичко трябва да помислят за новите канали на четене — това са електронните четци и интернет. Вече всяка новоиздадена книга би трябвало да има и електронна версия, която да може да се изтегли срещу заплащане от интернет или да се получи по пощата.
Начините на промотиране на книги също трябва да наблегнат на електронните версии и интернет. Тук библиотеки като chitanka.info биха били само от полза на издателите, а не тяхна вреда. Това важи с особена сила за българските издатели, чиито тиражи са малки освен всичко друго и заради слабото разпространение. Има десетки градове и села с потенциални купувачи, до които книги не достигат по класическия начин. Но ако те имат възможност да ги прочетат в интернет, биха могли да ги поръчат от специализирани сайтове електронни книжарници или директно от издателя. Защото да си го кажем направо — бизнесът на издателите се крепи на желанието на хората да ПРИТЕЖАВАТ дадена книга — независимо дали са я чели, дали ще я четат, или само ще стои за украса в библиотеката. А за да накараш хората са искат да притежават една книга, трябва да произведеш изключително качествен продукт — и като съдържание, и като полиграфско изпълнение. Така например аз често подарявам книги на хората, които ценя. Има книги, които толкова са ми харесали, че съм купувал по десетина екземпляра за подарък, макар да съм я чел само 1–2 пъти. Просто продуктът на издателя (в комбина с автора, преводача, коректора, редактора, художника, предпечатаря и печатаря) е перфектен и аз ИСКАМ ДА ГО ПРИТЕЖАВАМ (освен че искам и да го прочета).
С две думи — библиотеките и издателите (авторите, преводачите) никога не са били врагове. Те не могат един без друг и взаимно си помагат.  Сайтове като chitanka.info няма как да намалят продажбите на един продукт, но биха могли многократно да ги увеличат, ако издатели и библиотекари умно си сътрудничат. Дано това се разбере и от няколкото тъпи ченгета, маскирали се на издатели, които забъркаха цялата тази простотия.

Как да оформим книга — 3

Съдържание и азбучен показалец
За да създадете съдържание (TOC ­ Table of Con­tents), трябва първо да създадете списък със стилове. Включете стиловете на всички заглавия, подзаглавия и точки, които искате да влязат в съдържанието. След което от палитрата на списъка (List) с бутона Build създайте автоматично съдържанието (ако работите на QuarkX­press). Обикновено при научни трудове съдържанието се поставя отпред, а отзад ­ съдържанието на чужд език. При художествената литература съдържанието обикновено е отзад, след основния текст.
Нещата при азбучния показалец (index ­ индекс) са малко по-трудоемки. Все пак на ръка ще трябва да изберете всички думи, които желаете да влязат в него. Те съответно се появяват в палитрата Index. След като сте привършили с това начинание, с командата Build Index за QuarkX­press или Gen­er­ate Index за InDe­sign създайте азбучния показалец. Добре е, преди да почнете да избирате думите, да сте им задали някакъв стил за знаци (да речем получер или курсив). Така по-бързо ще ги откривате из текста, а и ще укажете визуално на вашите читатели, че думата може да бъде открита в азбучния показалец (или речника, ако сте създали такъв). При азбучния показалец можете автоматично да зададете и препратки (cross ref­er­ences) към други думи в показалеца.
Добавянето на опцията Add All значително съкращава времето за работа при избирането на всички еднакви думи из книгата. Другото удобство е опцията Add Inverce (QuarkX­Press), която позволява да добавяте имената като обърнете словореда ­ първо фамилията, а после личното име.
Създаване на библиография
Другото убийствено нещо е създаването на библиография ­ списъка на цитирани автори. Подреждането е по азбучен ред, като се започва с българските и се мине на чуждите автори. Ето някои примерни оформления:
­Книга от един автор
Иванов, Г. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
или:
Иванов, Георги. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Книга от няколко автори
Иванов, Г., А. Петров и Г. Георгиев. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Периодика
Попов, Т. Вирусни болести. ­ Растителна защита, 2002, № 2­3, 1016.

или:
Попов, Т. Вирусни болести. //Растителна защита, 2002, № 2­3, 10­16.
Оформление на корицата
Обикновено тя се прави най-накрая, и то задължително на отделна публикация. Не бива да забравяте, че трябва да се съобразите с дебелината на книгата. Т.е. при ширина на страницата 20 cm ширината на публикацията (при 150 страници примерно) няма да бъде 40 cm, а 41 ­ — добавяте ширина и за “гръбче” на корицата. Още по добре е да си оставите и малко аванс, тъй че може да я направите 41,5. Освен това трябва да предвидите поне по 3 мм отгоре, отдолу и отвън за нож при обрязването. За оформлението на корицата е добре да се съобразявате изцяло с капризите на художника, защото най-лесният начин да издъните една книга е, като провалите корицата.
Особености при печат
Черно-бели книги вадите на паус без угризения. Разбира се, преди това трябва да сте извадили поне две разпечатки на хартия за коригиране (първа разпечатка и т.н. “ревизия”). Трябва да сте поставили всички дълги тирета, “и” под ударение и специални знаци, ако има такива (вж. Въвеждане на специални символи в Глава 13), и то още преди първата разпечатка. А след нея много внимателно да сте коригирали всички грешки. Тези операции са заключителни, след като сте наместили всички текстове. На паус можете да коригирате невинни грешки, и то не е особено желателно.
Не забравяйте ­ отпечатването на паус се извършва с включена опция Flip ­ огледално обръщане.
На паус можете да отпечатате текст и щрихови илюстрации (само в черно и бяло). Ако имате снимки или други растерни илюстрации в сивата скала, по-добре е да бъдат извадени на филм. За целта създайте нова публикация с ширина, равна на ширината на филма и произволна дължина. Отворете и двете публикации и ги подредете една до друга. При активен инструмент Обект завлечете всички илюстрации от книгата в новата публикация и ги подредете така, че да остава минимално свободно място, за да пестите от филма. След като завършите тази операция, настройте принтера на новата публикация за отпечатване на файл. Самата книга спокойно можете да отпечатате на лазерния принтер, като не забравите да забраните на илюстрациите да се печатат. После техническият секретар и монтажистите ще поставят илюстрациите на местата им — не забравяйте да им дадете копие от последната коректура на книгата, за да се ориентират коя илюстрация къде се намира.

Ако все пак ще печатате илюстрации на паус, не използвайте рециклирана тонер касета.

Разбира се, ако бюджетът ви го позволява — най-добре извадете цялата книга на филм. Така ще спестите време и грешки, които могат да се допуснат при “белия” монтаж.
Оттук нататък следва много труд и придобиване на опит, докато книгите, които оформяте, да започнат да изглеждат перфектно.

Как да оформим книга — 2

Създаване на титулни страници
Обикновено титулните страници се правят отделно от основното тяло на текста. Можете да имате два варианта: титулна четворка или титулна двойка.
Титулната четворка се използва за издания, които обикновено са някаква поредица, многотомници и др. През последните години малко издателства си позволяват разкоша да я използват. При нея първата страница е авантитул, а гърбът ­ контратитул. Обикновено на авантитула се разполага името на книгата, понякога може да се добави и името на автора. Оформя се с шрифт с по-голям кегел, може и с различно начертание от основния шрифт. На контратитула се отбелязва наименованието на поредицата (ако има ­ и логото є), броят томове (ако е многотомник), редакционната колегия и името на водещия редактор, логото (ако има) на издателството и др.
Третата страница е титулът, който съдържа името на автора, заглавието на книгата, преводач (ако има), градът и годината на издаване, името на издателството. Обикновено първите три елемента се разполагат в горната третина на листа, последните два елемента ­ в долната третина. Подравняването може да е центрирано или ляво. Желателно е заглавието да е с по-голям кегел от автора.
Последната страница на титулната четворка съдържа служебна информация: оригиналът, откъдето е преведена книгата и преводач, автор на предговора или бележките, издателство, идентификационен номер ­ ISBN.
При титулната двойка отпадат първите две страници ­ авантитулът и контратитулът.
Оформление на тялото
След като сте оформили всичко дотук, можете да започнете изливането на самата книга. Първо, трябва да сричкопренесете текста с някаква програма. След което с командата Get Text (вж. Импортиране на текст в Глава 13) да импортирате текста на първата страница от книгата (заради титулните страници тя всъщност ще започва от 3 страница).
Ако сте включили опцията Auto­matic Text Box (за QuarkX­Press)  текстът ще се налее изцяло и дори може да добави нови страници към вашия документ. Добре е да използвате за основния текст серифни шрифтове от типа на Timok или TmsCyr например. Що се отнася до големината на буквата (кегела), това зависи както от размерите на книгата, така и от вида на самия шрифт. Шрифтове с по-голямо “око” са достатъчно четивни и при по-нисък кегел ­ 8 пункта. Прието е да се използва кегел 10 пункта или близък до него. Междуредовото разстояние (ледингът) задължително трябва да бъде по-голям от кегела ­ 1 до 2 пункта. Това можете да го зададете в настройките ­ като на опцията Auto Lead­ing зададете от 10 до 20% (за QuarkX­Press)
Ако някъде абзацът завършва лошо ­ една дума или част от дума на долния ред, може да изберете този абзац и с промяна на тракинга максимум до ­3 или +3 да решите проблема (при InDe­sign стойностите могат да бъдат от –30 до +30). Ако това не помогне, можете да изберете този абзац или него и съседните и да увеличите или намалите лединга с 1­2 десети. В краен случай можете да увеличите малко и хоризонталното мащабиране на шрифта от прозореца Char­ac­ter Attrib­utes (Char­ac­ter за InDe­sign), но със стойности не повече от 1­2 (иначе разликата между отделните абзаци става видима).
Същите операции можете да направите и ако някое заглавие е на последния или предпоследния ред от страницата.
Ако във вашата книга използвате съкращения, е добре в самото начало на отделна страница да направите списък на съкращенията.
В края на книгата (ако е научен труд) се разполагат резюмета на чужди езици.
Бележки под линия и текст под илюстрации
Бележките под линия можете да оформите по два начина: или под страницата (по-прегледно, но и по трудоемко), или в края на книгата, или в края на съответната глава. Обикновено бележки до 5-­6 реда се оставят на същата страница. Но в научните книги бележките често са по половин страница, дори и повече, което налага да се изнесат след края на главата или на книгата.
Ако имате малко бележки под линия (до три на страница) можете да ги отбелязвате с *, ** и ***. Но по-често срещаната практика е да се отбелязват с цифри. В самия текст оформяйте цифрите с бутона Super­script.
Когато бележките под линия са на същата страница, те се отделят с линия, дебела 0,5 или 1 пункт с дължина около 5 cm.
Бележките могат да бъдат оформяни с кегел и лединг, по-малък от основния, нерядко се използва и курсив (italic).
При бележки, разположени зад всяка глава, е добре отделните абзаци да имат допълнителна разредка (дурхшус), за да се отделят добре една от друга.

При InDe­sign можете да настройвате параметрите за бележки под линия с командата Doc­u­ment Foot­note Options от менюто Type. Там можете да зададате стиловете за оформление на бележката, типа на разделителя, оформлението на знака за бележка и т.н. За жалост QuarkX­Press няма автоматично поставяне на бележки под линия и ще трябва да се правят на ръка, което при едно редактиране на книгата може да се окаже доста трудоемка работа. Така че за книги InDesign е по-добрият избор.

Текстове под илюстрации

Текстовете под илюстрации се оформят в отделни полета под или до илюстрацията. Обикновено кегелът е по-малък от основния. Може да бъде получер, центриран и т.н. ­ в зависимост от представата на техническия секретар за цялостното оформление на книгата. Ако има възможност, текстът може да бъде разположен и в самата илюстрация, но трябва да се отчита четивността му (ако е на тъмен фон, добре е да бъде с бял цвят а стилът му ­ получер — ­ bold). Добра идея е да групирате всеки текст с илюстрацията, към която принадлежи. Така, ако се наложи да промените мястото на илюстрацията, ще вземете с нея и текста й.

Следва продължение — Оформление на библиография