Архив на категория: издателска дейност

Най-често задаваните въпроси в областта на издателската дейност – както за периодика, така и за книгоиздаване

Как да оформим книга

Изключително погрешно е мнението, че книгата е най-лесното нещо за правене с програма за предпечатна подготовка. Книгите са разнообразни като тематика, размери, оформление и т.н. Тук ще се спрем на една сравнително сложна книга ­ научната. Проблемите при този тип книги идват от наличието на много отделни части, които на всичко отгоре са и трудоемки като изпълнение ­ съдържание, бележки под линия, графики, библиография, азбучен показалец и др. Вие можете да ги направите на отделни файлове, за по-бързо, а и за по-безопасно. Представете си, че сте пред завършването на книга от 700 страници, която е на 1 файл и програмата “гръмва”. След което не можете повече да заредите този файл. Кошмар! Когато завършите отделните части, можете да ги обедините в една публикация. Нещо повече, можете да пренаредите главите както си искате и да уеднаквите стиловете им.

Определяне на размер и наборно поле
Първото нещо, което трябва да свършите, е да създадете самата публикация с нейните точни външни размери и наборно поле. Ако нямате технически секретар, който да ви зададе параметрите, трябва да се съобразите поне с две неща: типа на изданието и размера на хартията в печатницата, където ще го отпечатвате. Обикновено най-удобни за работа са А5 или В5. Тези размери ги казваме условно, защото по принцип книга A5 няма ­ има книги с формат 600 х 840/16, 600 х 900/16 и т.н. (повече за форматите вижте съветите на сайта на Фотоника).
Определянето на размерите на наборното поле е цяла наука, но няма да се спирам подробно на този проблем. Все пак мога да ви посоча един сравнително добър и лесен начин за създаване на страница.
Да приемем, че наборното поле ще е 3/4 от целия размер на страницата.
Разделете ширината на страницата (нека я означим с L) на 4, за да получите стойността на една част от ширината ­ L1. Имайте предвид, че става въпрос за ширина на страницата след обрязването. Затова трябва да се консултирате с хората в печатницата какъв ще бъде форматът на изданието след обрязване.
Умножете стойността на едната част на ширината ­ L1, по 3 и ще получите ширината на наборното поле.
От L1 можете да получите и ширината на полетата. Разделете L1 на 6, за да получите стойността на една част за полетата ­ M1.
Външното и вътрешното поле трябва да бъдат в съотношение 2:4, а горното и долното 3:6.
Умножете М1 по 2, за да получите вътрешното поле, по 3 ­ за горно поле, по 4 ­ за външно поле, и по 6 ­ за долно поле.
Начертайте си макет на две разгърнати страници. Свържете ъглите им с диагонали
С получените стойности можете да изградите една хармонично оформена страница. Задайте ги в диалоговия прозорец New Doc­u­ment на вашата програма за предпечат и вашата книга се появява на екрана.
Е, ако не ви се занимава много с изчисления, прокарайте си диагонали по предварително начертан макет с размерите на страниците ви и засечете размерите на наборното ви поле, като е необходимо да знаете поне един параметър (например ширината на наборното поле). Свържете два диагонала с отсечка, равна на дължината на наборното поле и от едната точка на пресичане пуснете перпендикуляр надолу. Вертикалната отсечка между диагоналите, ще бъде и височината на вашето наборно поле.
А ако пък толкова не ви се занимава с всичките тези диагонали и мерки, просто попитайте печатаря за формата, който сте избрали, какво е печатуемото поле и го изпълнете. ­ Монтажистите в печатницата си знаят работата и ако сте се съобразили с изискванията, няма да имате проблеми.

Създаване на макет и стилове
Следващата стъпка е да създадете макет на книгата.
Отидете в шаблонната страница — Mas­ter Page.
Определете броя на колоните в полето. Ако правите речник, енциклопедия или нещо подобно, ще бъдат необходими две колони (рядко, при големи издания, се използват и три колони). Иначе текстовете за книгите обикновено се изливат в едноколонни полета.
Определете мястото и формата на колонцифрата. Ако ще използвате живи колонцифри, включващи заглавието на главата, по-удачно е да зададете отделна шаблонна страница за всяка глава.
Поставете декоративни елементи (линии или някаква графика).
След като сте създали макета, можете да създадете и стиловете за оформление на книгата.
Задължително ще трябва да имате стил за основния текст ­ — можете да редактирайте стила Nor­mal или да си създадете нов — например Main text или Body text.
Създайте стилове за заглавията (предварително трябва да сте наясно колко нива на заглавия ще имате ­ 1, 2 или повече). Добре е всяко ниво да си има отделен стил.
Ще ви трябва, стил за бележките под линия, за евентуалните фигури или таблици.
За азбучния показалец (индекса) и съдържанието също е добре да имате отделни стилове.
Що се отнася до библиографията, тя е доста сложна като структура и трудно ще се дефинира стил за оформлението є. За жалост ще трябва да форматирате отделните абзаци на ръка (дори стиловете за знаци, няма да ви улеснят кой знае колко).
Най-общо казано трябва да направите стилове за всички съставни елементи от книгата, ако искате да си облекчите живота ­ още повече тези дефинирани стилове лесно могат да бъдат експортирани като XML тагове за една евентуална електронна публикация.

Следва продължение — Създаване на титулни страници

70 на 100 на 16 — това пък какво е?

Печатарят ми каза: Ще ти я отпечатим в 70 на 100 на 16. Какво пък е това?”. Това е форматът на печатния лист. Изписва се така: 70х100/16 (или 700х1000/16). Означава, че изданието ще се печата на листа с размер 70 на 100 см (или 700 на 1000 мм) и след отпечатването листът ще се сгъне така, че ще се получат 16 страници. Добре е, преди да почнете даден проект, да се посъветвате с печатницата за формата хартия, на която ще бъде отпечатан. Може да се окаже, че те не работят със замисления от вас формат или пък да ви предложат формат, която да се окаже финансово по-изгоден. Списък с формати и размерите на страници при различните сгъвания можете да откриете тук.

Класическа или дигитална печатница да използвам?

Зависи от нуждите ви. Ако изданието ще се печата в голям тираж — офсетовата печатница е по-изгодна. Ако обаче книгата е доста обемна, а пък тиражът е твърде малък, то дигиталната печатница често пъти е по-добрият избор. Проблем понякога може да се окаже по-нестандартният формат на книгата, който може да се окаже трудност за “дигиталката”

Как да калкулирам цената на книгата си?

Тоав е обширна тема и има доста издадени книги за издателския бизнес. Но на първо време, най-вече за любители, издаващи свои книги, може да се предложи един опростен вариант — сумата на общите разходи от предпечат, печат и реклама трябва да се умножи по 3,5. С две думи — да не превишава 30% от коричната цена, тъй като в нея влизат и авторският хонорар, отстъпката за книготърговците (която може да достигне до 40 и повече процента от коричната цена) и печалбата за самия издател.

Искам да издам книга. Колко ще ми струва?

Това е един от най-дългите и сложни въпроси, който се състои от множество променливи и съответно отговори. Производствените разходи по една книга се формират от няколко показателя — предпечат, печат, реклама, склад, търговски отстъпки. По-надолу ще се спра по-подробно на отделните пера.

Предпечат
В предпечата влизат набор на текст; сканиране (или заснемане) и обработка на илюстрации; създаване на макети; наливане на текста и оформление на страниците; създаване на съдържание, библиография, азбучни показалци и др.; стилово редактиране, кориигране, отпечатване на паус или филм.

Печат
При печата влияние оказват: тиражът, форматът на изданието, типа на хартията на тялото и картона на корицата, типът подвързия, допълнителни печатни процеси, като печат с допълнителни цветове, лакиране, биговане, топъл печат и др. Трябва да се обърне внимание и на факта, че при печата има фиксирани и плаващи разходи. Фиксираните разходи са константни — те не се променят в зависимост от тиража, но сумата от тях се разпределя върху целия тираж. Така по-високият тираж излиза с по-ниски производствени разходи за една бройка. Към тези разходи спадат например подготовката на плаките за печат — техния брой зависи само от броя страници, които трябва да се печатат.

Реклама
При калкулацията на разходите е добре всеки издател — професионалист или любител, да предвиди определена сума за промоция на изданието — за изработка на плакати, флаери, платена реклама в средствата за масова комуникация, екземпляри за водещите рубриките за нови книги и т.н.

Отстъпки
Една от най-честите грешки при калкулацията, най-вече на любителите издатели, е липсата на включен процент за книготърговците. Тези стойности никак не са малки и могат да достигнат до 35–40% от цената на коричната книга.