Архив на категория: QuarkXpress

Съвети и трикове за популярната настолна издателска система QuarkXpress

Книги за предпечат: “Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Често срещам по форумите питания за книги, посветени на предпечата. Нерядко и мои познати и колеги ми молят за препоръка какво да прочетат на тази тема. Затова реших и да почна една нова рубрика в блога, която да представя част от литературата в тази област, която е сравнително достъпна за масовия български читател. Е, като начало ще започна, разбира се, с нещо, в което и аз имам съществено участие.

“Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Quark 5.01 - Наръчник по предпечат
Тази книга излезе през 2002 г. и все още може да бъде открита по книжарниците. Автори са — моя милост и Светлин Милев, колега и приятел, понастоящем съсобственик на рекламна агенция “Анима Арт”. Този наръчник е естествено начало на по-стар наш проект, който трябваше да бъде в 3 тома и да обхване по една програма за страниране, обработка на растерни изображения и векторни обекти. От него излязоха “Наръчник по предпечат, част 1. QuarkX­Press 4.0” и “Наръчник по предпечат, част 2. Adobe Pho­to­shop 5.02”. За жалост липсата на време прати написването на “Наръчник по предпечат, част 3. Adobe Illus­tra­tor в небитието”.
Нашите книги са предназначени за начинаещи и средно напреднали в областта на предпечата. Затова се постарахме да включим обширни части с понятия от областта както на компютърната техника, така и от типографията, обработката на илюстрации и дори интернет (QuarkX­Press позволява експортиране на файлове в html и xml формат, както и да се създава уеб страница от печатния оригинал).
Самата книга е разделена на 5 части: Малко терминология; Запознаване с QuarkXPress; Първи стъпки; Възможности за напреднали; Практика.

Пълното съдържание на книгата можете да откриете тук.
При създаването на книгата изхождахме от особеностите, с които се сблъскват българските потребители при предпечата, както и от собствените ни грешки и поуки. Постарахме се да дадем и повече практически съвети “стъпка по стъпка” за работа с конкретни задачи — създаване на бланка, брошура, книга, периодика и т.н.
Примерна глава от книгата можете да прочетете тук.
В заключение — нашата книга беше една от малкото за времето си, специално посветени на предпечатната подготовка, макар и през призмата само на една програма — QuarkX­Press. Макар че в момента е в продажба е версия 8, то и до ден-днешен принципите на работа не са се променили, така че книгата ни, надяваме се, все още е актуална.

Равнииис!

Типове подравняване

Днес ще кажа няколко думи за подравняването на абзац (Align­ing a Para­graph). И в QuarkX­press, с в Adobe Inde­sign имате няколко опции за подравняване, като можете да ги задействате по няколко начина — от размерната палитра, от лентата с менюта или с клавишна комбинация. Най-общо казано имате 5 начина да подравните един абзац — ляво подравнен, дясно, центрирано, двустранно и засилено двустранно. Adobe InDe­sign предлага малко повече опции за подравняване, но за това по-късно. Като начало — как да подравняваме абзац в QuarkXPress.

От менюто Style
Подравняване от менюто StyleИзберете командата Align­ment. Тя има пет опции: Left за ляво подравняване, Right ­ - дясно, Cen­tered ­ - центрирано, Jus­ti­fied ­ - двустранно подравнен, Forced ­ - засилено двустранно подравнен. Щракнете върху желаната от вас.
Лявото подравняване е подходящо, ако набирате текста директно в QuarkX­Press, защото нямате възможност да сричкопренасяте. Може да го използвате за заглавия и за уводни абзаци. Напоследък лявото подравняване си пробива път у нас и за основни текстове, въпреки че е типично по-скоро за англоезичните държави.
Дясното подравняване се използва обикновено за уводни абзаци, за представяне авторите на материалите в периодичните издания, текст под снимки, полета със справки или друг неосновен текст.
Центрираното подравняване се използва предимно за заглавия, подзаглавия или по-особено оформен текст (примерно в кръгло поле).
Двустранното подравняване е най-популярното у нас. Използва се за основните текстове в книгоиздаването и периодиката. Ако текстът на кирилица не е сричкопренесен, е възможно да се появят твърде големи интервали между думите.
Засиленото двустранно подравняване е доста странна опция — ­ за какво ви е последният ред от абзаца, който е изпълнен до средата, също да се подравни по двата края, при това с огромни интервали между думите?! Все пак, ако имате материал, който продължава на друга страница (в периодиката) и се разкъсва абзац, можете да използвате тази опция, за да подравните последния ред (разбира се, ако последната дума е близо до дясната граница).
Подравняване от диалогова кутияВтори начин да зададете подравняването, е с командата For­mats, извеждаща диалоговия прозорец Para­graph Attrib­utes. От полето срещу Align­ment (страница For­mats) задайте необходимото подравняване.
От размерната палитра
Подравняване от размерната палитраОтляво до иконите за промяна на шрифта имате пет икони за промяна на подравняването на абзаца. На първия ред отляво са: ляво, центрирано, дясно, а отдолу са двустранно и засилено двустранно подравняване.
От клавиатурата
Можете да използвате следните комбинации за подравняване: Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+Alt+J — засилено двустранно.

Подравняване в Adobe InDesign

Вече споменах, че тук възможностите са малко повече. Разполагате общо с 4 опции за двустранно подравняване. В зависимост от подравняването на последния ред  имате двустранно с ляво подравнен ред — Left Jus­tify, с дясно подравнен — Right Jus­tify, с центриран — Cen­ter Jus­tify, и засилено двустранно подравняване  — Full Jus­tify. Но най-голямото удобство тук са допълнителните две опции за подравяване по осовата линия — spine (линията по която се съединяват съседните страници в двустранната публикация). Можете да избирате между подравняване към осовата линия — Align Towards Spine, и срещу осовата линия — Align Away From Spine. Тези две опции са полезни, ако ви се налага да правите елементи, които искате да бъдат с един стил, но с противоположно подравняване на съседни страници — например колонцифри. Ето и един пример. Да речем, искате абзаци от един стил, които на левите страници да са ляво подравнени, а на десните — дясно подравнени. Тогава избирате за този стил подравняване Align Away From Spine.

От палитрата Para­graph

Подравняване от паритрата ParagraphМожете да я изведете на екрана, като изберете командата Para­graph от менюто Type или използвате клавишната комбинация Alt+Ctrl+T. От тази палитра имате достъп до всичките 9 опции за подравняване. Щраквате върху иконата на избраната от вас и абзацът тутакси се подравява (стига, разбира се, курсорът да се намира върху него — не е нужно да се избира целия абзац). Опциите тук са групирани в 3 зони — в лявата зона са ляво, центрирано и дясно подравняване. Следват четирите типа за двустранно подравняване. И вдясно са двете опции за подравняване по осовата линия.

От размерната палитра

Подравняване с размерната палитраИ тук нещата са подобни като при QuarkXpress, но само с една озадачаваща подробност — явно за да спазят симетрията на иконите, липсва тази на двустранното подравняване с дясно подравнен последен ред. Не че е голяма загуба, но да го спомена.

От клавиатурата
Нещата са почти същите, както при QuarkX­Press. Разликата е единствено в комбинацията за засилено двустранно подравняване. Все пак да ги изредя отново:  Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+F — засилено двустранно.

Импортиране на текст в QuarkXPress

Импортирането на текст става с командата Get Text от менюто File (може да използвате и клавишната комбинация Ctrl+E), но не забравяйте, че трябва да сте избрали текстовото поле, в което искате да разположите текста. Всъщност при QuarkX­Press за разлика от Adobe InDesign трябва да изчертаете предварително текстово поле, за да разполагате текст в публикацията.

Импортиране на текст с QuarkXPress

Диалогов прозорец за импортиране на текст

Диалоговия прозорец е стандартен за Windows-приложенията. Само че тук първото поле се нарича Look in и ви дава възможност да зададете логическо устройство и папка, където се намира вашият текстов файл.
Полето Files of type показва какви типове файлове можете да изберете за импортиране:
– All text files;
ASCII Text (*.TXT);
– Microsoft Word 97/98/2000 (*.DOC);
– Microsoft Word 6.0/95 (*.DOC);
HTML (*.HTM, *.HTML)
– XPress Tags (*.XTG);
– Word­Per­fect 6.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Word­Per­fect 5.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Word­Per­fect 3.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Rich Text For­mat (*.RTF);
– Dis­play all files (*.*).
С помощта на различни XTen­sions можете да импортирате текстове и от други програми (Ami Pro, Micrisoft Word for DOS, XYWryte III Plus и др.).
Имате и две опции, които можете да включите по желание:
Con­vert Quotes — превръща стандартните кавички в типографски. Ако искате прилични публикации, трябва да я активирате.
Include Style Sheets — позволява, ако сте оформили вашия документ в друга програма с помощта на стилове, да запазите оформлението му и тук.
Четирите реда под линията дават информация за избрания файл:
Name - името на файла
For­mat - форматът на файла
File Size — размер в килобайти (съкратено K)
Когато говорим за килобайти (KB) и мегабайти (MB), малко профанизираме нещата, защото би трябвало да отговарят на 1000 и 1 000 000 байта. В същото време обаче 1 KB = 1024 байта,
1 MB = 1 048 576 байта, или 1024 KB!
Date - дата и час на последното записване на файла.
След като сте избрали необходимия файл, щраквате ОК и той се тръшва в отреденото му поле.
Всичко това важи за файлове на латиница. Кирилски файлове няма да можете да импортирате така безнаказано. Причината се крие в това, че текстове, писани в програми под DOS, записват данните в ASCII код, а файлът трябва да се преобразува в ANSI код. Проблеми съществуват и ако вашите файлове са написани на Word­Pad, Word for Win­dows 6.0, 95, 97, 2000 — или шрифтовете Uni­code, въведени от MS Word97 насам, ще излязат като питанки, или ще се случи друго нещо. Можете да импортирате направо текстове, създадени с тези програми, но отново няма да имате сричкопренасяне. Нещо повече — няма да можете да импортирате направо файлове от Word for Win­dows 6.0 или 7.0, запазени с Fast Save. Тях ще трябва да отворите с Word­Pad от Win­dows и да ги запишете във формат на Word­Pad. Файловете от Word 97/2000 можете да импортирате, като ги запишете в RTF формат.
Желателно е, преди да импортирате текст на кирилица, да го преобразувате с някоя сричкопренасяща програма. Имайте предвид, че при тази операция губите форматирането на текста, направено в програмата за набор. Някои от сричкопренасящите програми изпращат файла ви в клипборда на Win­dows. Тогава вместо командата Get Text използвайте командата Paste от менюто Edit (Ctrl+V). Има XTen­sions за сричкопренасяне на български или руски език, които могат да ви свършат работа и при тях проблемът със загубата на форматиране отпада.
Ако искате да видите какво има в клипборда, използвайте командата Show Clip­board от менюто Edit. Разбира се, при по-старите версии за кирилски текстове може да видите само “маймунски” знаци. За да се върнете обратно в документа си изберете командата Hide Clip­board от менюто Edit или просто щракнете два пъти върху иконата за затваряне прозореца на съдържанието на клипборда.

знак за непоместен текст

Ако текстът, който импортирате или въвеждате чрез клавиатурата, не се събере в полето, появява се този червено оцветен знак. Вие трябва или да увеличите размера на полето, или да създадете ново поле и да го свържете с другото, или да съкратите текста, или да промените атрибутите на текста ­ тип на шрифта, височина на буквата, разредка и т.н.
Този знак може да се появи и при празно поле. Това означава, че параметрите на шрифта, който сте избрали, няма да позволят дори и на един знак да се появи в полето. Проблемът се разрешава, както вече бе посочено по-горе. Понякога може върху празно поле да бъде поставено друго поле, на което е зададено обливане на текст. Независимо че долното поле е достатъчно голямо, отново ще се появи знакът за несъбран текст. Обикновено това се случва, ако правите текстово поле със сянка, направена пак от текстово поле. Просто не обръщайте внимание на долното поле (или, за да не ви дразни, правете сенките на полетата с полета за илюстрации).
Досадното е, че и при побран в полето текст знакът може да се появи. Причина за това е последният знак за абзац. Изтрийте го и ще решите проблема. За да не се чудите, събран ли е текстът, или не, винаги изтривайте последния знак за абзац в полето. По този начин ще знаете, че където се появи знакът за несъбран текст, значи това наистина е така.

Диалогов прозорец за замяна на стилове

Диалогов прозорец за замяна на стилове

В случай че стиловете на текста, който искате да импортирате, и стиловете на документа в QuarkX­Press имат еднакви имена, но различни параметри, се появава диалоговият прозорец на съответния текстов филтър и след като учтиво ви информира какъв точно е проблемът, иска от вас да вземете решение. Имате избор от 4 варианта — да преименувате стила на импортирания документ, като той ще се добави в палитрата със стиловете (бутон Rename), да използвате автоматично преименуване (Auto Rename), да използате параметрите на стила на импортирания текст и той да припокрие параметрите на стила в съществуващия документ (Use New) или да използвате параметрите на съществуващия стил в QuarkX­Press (Use Exist­ing).

Създаване на нов документ

В QuarkX­Press
Нов документ в QuarkX­Press можете да създадете по два начина: с командата New от менюто File и избирате опцията Doc­u­ment, или с клавишната комбинация Ctrl+N. Пред вас ще се появи диалоговият прозорец New Doc­u­ment. В него имате три основни зони: Page, Mar­gin Guides и Col­umn Guides. В полето Size може да избирате между няколко стандартни размера на документа или да дефинирате свой размер. Вариантите са:
US Let­ter ­ ширина 8.5″ и височина ­ 11″ (в милиметри размерите съответно са 215,9 mm и 279,4 mm);
US Legal ­ 8,5″ x 14″ (215,9 mm ґ 355,6 mm);
A4 Let­ter ­ 8,268″ x 11,693″ (210 mm ґ 297 mm);
B5 Let­ter ­ 6,929″ x 9,843″ (176 mm ґ 250 mm);
Tabloid ­ 11″ x 17″ (279,4 mm ґ 431,8 mm);
Cus­tom (Other във версиите преди 4.0) ­ появява се, ако изтриете някой от размерите в полетата Width или Height и зададете произволни размери на вашия документ. Все пак не се престаравайте. Не можете да създавате документи по-малки от 1″ x 1″ и по-големи от 48″ x 48″ (25,4 x 25,4 mm и 1219,2 x 1219,2 mm). Ако изберете опцията Fac­ing Pages, максималните размери могат да бъдат 24″ x 24″ (609,6 x 609,6 mm).
Width ­ задава ширината на документа.
Height ­ височината на документа.
Ori­en­ta­tion ­ с помощта на радиобутоните Por­trait и Land­scape можете да определите дали вашият документ да бъде висок (por­trait), или широк (land­scape).
В зоната Mar­gin Guides можете да задавате отстъпа на наборното поле от границите на документа:
Top ­ от горната граница на документа;
Bot­tom ­ от долната граница;
Left ­ от лявата граница;
Right ­ от дясната граница.
Fac­ing Pages ­ активирането на тази опция позволява да имате срещулежащи страници. Когато тя е активна, опциите Left и Right се превръщат съответно в Inside и Out­side. Тук има и някои тънкости: ако документът е с единични страници (Fac­ing Pages е изключена), добре е отстъпът от ляво да бъде по-голям, за да има място за подвързване. При включени Fac­ing Pages е добре стойността на Out­side да е около 2 пъти по-голяма от Inside.
Опцията Fac­ing Pages можете да промените само при създаването на нов документ или при промяната на параметрите на документа с командата Doc­u­ment Setup. Всички останали опции можете да променяте по всяко време.
Зоната Col­umn Guides дава възможност да задавате броя на колоните в документа ­ от 1 до 30. Това става в полето срещу Columns (по-подразбиране е 1).
Gut­ter Width задава ширината на разстоянието между колоните (по подразбиране е 12 пункта ­ 4,233 mm). Тук може да не пипате нищо освен ако целият текст няма да е двуколонен или нещо от този род. Ако ще правите вестници, списания или книги с по-сложно оформление, можете да задавате тези стойности за всяко отделно поле. Все пак ако желаете да промените впоследствие броя на колоните и междуколонното разстояние, можете да го направите, като изберете съответната шаблонна страница.
Последната опция, която можете да активирате в диалоговия прозорец, е Auto­matic Text Box. Когато тя е активна, програмата автоматично разполага текстово поле с размерите на наборното поле. Опцията е удобна за книги, защото програмата автоматично добавя страници, докато се побере целият импортиран текстов файл. За вестници и списания е по-добре да бъде изключена.
След като сте попълнили всички нужни данни тук, щракнете върху ОК или клавиша Enter и вашият нов (празен) документ се появява пред вас с цялата си възможна красота.

В Adobe InDesign

Общо взето, в InDe­sign нещата са почти същите както и в QuarkXPress, но има някои дреби детайли, които дават повече възможности за предварителни настройки.

За създаване на нов документ също използватe командата New Doc­u­ment от менюто File (Ctrl+N).
Полетата за попълване практически не се различават от тези на QuarkX­Press. Новото тук е са опциите Doc­u­ment Pre­set и Save Pre­set. Ако често ви се налага да създавате документи с едни и същи параметри на страниците, то можете след първоначалното въвеждане на данните за размер, брой колони и т.н. да натиснете  бутона Save Pre­set и да запазите тези настройки за бъдещо ползване. След което можете да ползвате тези запазени настройки, като ги зареждате от полето на Doc­u­ment Pre­set (по подразбиране там е Cus­tom). Разполагате и с повече опции в полето Paper Size — там освен стандартните и за QuarkX­Press имате Let­ter Half — 139,7 x 215,9 mm; Legal Half — 177,8 x 215,9 mm и Com­pact Disc — 120 x 120 mm.
Голямото предимство на InDe­sign проличава обаче, когато натиснете бутона More Options, за да се увеличи броят на опциите (При прозорец с повече опции този бутон вече е Fewer Options). Така имате достъп до полето Bleed and Slug. Всяка от двете опции има по 4 стойности за попълване — Top, Bot­tom, Left, Right (които се променят на Inside и Out­side при избрана опция Fac­ing pages).
Опцията Bleed е изключително полезна, защото с нея можете да зададете “ножа” — полетата за обрязване на публикацията — в QuarkX­Press  трябва тези полета да си ги прибавите към размера на страницата и да поставяте допълнителни водачи за тях. Ако иконката вдясно от размерите е прекъсната верижка, можете да задавате за всяка опция различна стойност. Ако иконката е верижка — то стойностите за всички опции е една и съща. Това важи и за второто поле — Slug, което е за служебната информация. На това поле можете да разполагате пасери, скали, информация за файла и т.н. При обрязването всичко, което се намира в зоната на Bleed и Slug ще бъде премахнато от готовия печатен продукт.

На последната илюстрация виждате резултатът от създаването на нови документи в двете програми. И в двете границите на документа са с черни линии. Полетата, или марджините, в QuarkX­Press са в син цвят, а в InDe­sign — в магента. При InDe­sign — Bleed полето е очертано с червен цвят, а Glug полето -със светлосин цвят.

Записване за по-ниска версия

Едно от най-досадните неща в предпечата е необходимостта да се отварят файлове, правени на различни версии на дадена програма. Обикновено програмите поддържат запис за по-стара версия до една назад. Така например, ако имате QuarkX­press 7, а искате да запишете файла си за версия 4 — която все още е много популярна у нас (по мое мнение версиите след 5 са по-голям или по-малък провал), ще трябва да направите следното: Записвате за версия 6 — с командата Save As… (Ctrl+Alt+S), отваряте я с QuarkX­press 6, записвате я за версия 5, отваряте с QuarkXpress5 и я записвате за версия 4.

Как стоят нещата при InDe­sign. Пробвате с командата Save As… (Ctrl+Shift+S) и… изненада — няма възможност за запис в по-ниска версия. Да, ама не, както казваше навремето един популярен водещ. Има възможност за запис в по-ниска версия, но тя кой знае защо е напъхана другаде — в опциите на командата Export (Ctrl+E). От нейния диолагов прозорец изберете формат InDe­sign Inter­change — така ще създадете файл с разширение .inx, който може да бъде отворен с по-ниска версия. Съответно пък от нея с командата Save As записвате този файл като стандартен документ за InDe­sign с разширение .indd.

Ми, т’ва е.

И пак за бланките

В предишен постинг стана дума за мнението на известния руски дизайнер Артемий Лебедев как се правят бланки. Днес ще продължа темата с няколко практически съвета за начинаещите. Няма значение дали ще я правите в QuarkX­Press или в Adobe InDe­sign — принципите на работа са идентични.

Няколко предварителни думи като начало. Бланката се възприема като част от фирмената идентичност. Обикновено се разработва заедно с визитката и пощенския плик, като стремежът е да имат хармонично единство. Самата бланка е добре да бъде амксимално изчистена от графични елементи, тъй като основното й предназначение все пак е на нея да се пише служебна кореспонденция. Прекалено многото графични елементи могат да намалят полезната площ за текста или да го направят трудно четивен, ако бланката трябва да се изпраща по факс. На илюстрацията е  показана бланка с типичните основни текстови полета, които се разполагат по нея.

Създаване на основния макет
Обикновено бланката е едно от елементарните неща, които могат да бъдат направени с QuarkX­Press или InDe­sign, но и тук има някои тънкости, които ще трябва да спомена.
Най-напред създайте нов документ с командата New ­ опцията Doc­u­ment (Ctrl+N). От диалоговия прозорец изберете формат A4. В зоната на Mar­gin Guides задайте съответно 20, 20, 35, 20 мм. ­ Левият отстъп е по-голям, защото обикновено документите се подшиват в папка отляво.
Изключете опциите Fac­ing Pages и Auto­matic Text Box. Оставете стойността на Col­umn Guides на 1. Натиснете ОК и първият етап от създаването на бланката е преминат.
Оформление на главата
Характерно за служебните бланки е наличието на повтаряща се информация в горната им част ­ т.н. глава (header). Обикновено там се разполага логото на фирмата, адреси и телефони. По-усложнен вариант е, ако телефоните и адресите са изнесени в долната част на бланката (footer).
Общо взето, нормално е тази глава на бланката да има височина около 20-­25 мм. Така че пуснете един водач на 40 мм от горния край на бланката ­ така очертавате долния край на бланката. Ако имате лого на фирмата ­ изчертайте поле за илюстрация и го разположете в лявата част на главата. В зависимост от изискванията на клиента логото може да е в центъра или вдясно, но вляво е най-приемливо, доколкото все пак погледът се движи отгоре вляво до долу вдясно. Импортирайте и наместете прецизно логото в полето.
След това изчертайте текстово поле вдясно от логото и въведете необходимия текст, ако ще има такъв изобщо ­ име на фирмата, адреси и телефони. Оформете шрифта им така, както изискват от фирмата ­ нерядко ще трябва да използвате запазен шрифт и цвят.
Добре е за финал да изчертаете една линия под главата, която да я отдели от основния текст. Дебелината и стилът й зависят от изискванията на фирмата или пък от вашия вкус, но все пак не разточителствайте с дебели и сложни съчетания от линии. Обикновена права линия от 0,5 до 2 пункта е напълно достатъчна.
При по-сложния вариант ­ когато адреси и телефони да се намират в долния край на страницата, ще трябва да изгеглите още един водач, който да отстоява на 10 мм над долната граница на печатуемото поле. След което изчертайте текстово поле с височина 10 мм между двата водача и го оформете по указания по-горе начин. В случая също е добре да използвате разделителна линия между този служебен текст и основната част на бланката. Тя би могла да е по-къса и по-тънка от разделителната линия на главата.
По-предвидливите биха групирали обектите от главата и с командата Lock от менюто Item (Ctrl+L) биха ги заключили по местата им за всеки случай така ще се предпазят от случайно разместване.

И бланката е готова за печат.

За бланките

Днес бях решил да дам няколко съвета за изработката на бланки. Пътем се сетих, че Артемий Лебедев беше написал едни добри неща за дизайна на бланките в неговото Ководство. Та затова като начало един бърз превод на неговата концепция как се правят бланки.

Думата бланка произлиза от френското blanc – бял, в преносно значение празен. Съществуват най-различни бланки, но днес говорим за създаването на фирмените бланки за кореспонденция.
Бланките за деловите писма, заповедите, факсовете и т.н. трябва да бъдат празни, защото те съществуват само за това, за да бъдат запълнени. Но не всички го знаят и поради това примерно половината фирмени бланки у нас се създават запълнени. Нека да видим как става това.
Идва клиентът при дизайнера и казва:
– Можете ли да правите фирмени бланки?
– Мога, разбира се
– И няма да са по-лоши от тези на N?
– Ама вие ме обиждате с тия сравнения! Разбера се, че няма да е по-зле. Между нас казано N прави пълни глупости.
– Добре, да почнем тогава с дизайна на фирмената бланка. Както са ми казвали това е важна част от фирмения стил, нали?
– О, най-важната! Ако турбинните лопатки са в профила на компанията ви, то ще ги сложим челно.
Дизайнерът почва работа и скоро има нова среща с клиента, на когото да покаже готовата работа.

Клиент:
– Оставам с впечатлението, че при първата ни среща е станало някакво недоразумение. Аз съвсем не исках да получа празен лист хартия на цената на билет до Париж.

Дизайнер:

Бланка - вариант 2

Клиент:
-Е, това е вече друго нещо. Но 95% от листа си остават празни. Вие не искате да ви платя само 5% от договорения хонорар, нали?

Дизайнер:

- Прекрасно. Прекрасно. Харесва ми как мислите и тази линия в долната част на листа.
– Само истинските ценители на лаконичното и прекрасното обръщат внимание на този подход. Нарича се графическа рима. Тя продължава и допълва стила от горната част.
– Графическа рима казвате? А къде са стиховете? Аз искам ода, поема! Искам целият лист да бъде запълнен с поезия!

Дизайнер:

- Да! Да! Дааа! Умопомрачително! Победа на стила над разума! Вие сте гений!
Щастливият дизайнер поличава хонорара си, а щастливият клиент отнася бланките си в офиса и моли секретарката да напечата благодарствено писмо на дизайнера вече на новата бланка.

Бланката е обект много прост, утилитарен и функционален обект, който не изисква специални украшения.
Когато бланките почнат да се разглеждат като самостоятелни произведения на изкуството, те започват да обрастват с декоративни елементи, фонови изображения, адресни блокове в долната част и прочие свидетелства на отсъствието на представата за нейното предназначение.
Няма дизайнери, които да показват на клиентите си визитки без отпечатано име. Да оценят дизайна на бланката без текст могат само опитни специалисти. Затова, за да се избегнат упреците в  „пустота” и бързо да бъде  утвърдени проектът, дизайнерите трябва да се научат да показват бланките с текст:

Не е лошо да се помни и това как живее бланката, след като на нея са отпечатали текст. Първо, тя може да бъде пратена по факс – следователно никакви фонови изображения. Второ, деловите книжа обикновено се перфорират, за да се поставят в папка – следователно е нужен щедър отстъп отляво. И накрая – на бланката се поставят подписи и печати – следователно хартията трябва да попива добре мастилото и не бива да бъде хромирана или гланцова.

Писане на формули в Quark

Описаният по-долу урок е за Qau­rkX­press, но същите неща можете да приложите и в InDesign.

Често в техническите книги можете да се сблъскате с формули, от които да ви настръхнат косите. Но в повечето случаи можете да се справите с този проблем без особени вълнения. Един от вариантите е да си инсталирате XTen­sion за правене на формули. Но ако разберете, че го продават на цената на запазен Golf (например Math­Set­ter е на скромната цена от 790 долара), бързо ще се откажете от тази идея.
Другият вариант е да използвате редактора на формули в MS Word for Win­dows и да ги импортирате през клипборда като илюстрации. Но невинаги това решение работи коректно и понякога могат да ви “изгърмят” шрифтовете.
Остава третият вариант ­ да си наберете и оформите формулите на ръка в QuarkX­Press. Вярно е, че това е трудоемка работа, но, от друга страна, имате пълен контрол върху всички параметри на знаците, а това никак не е малко особено ако имате капризни редактори, които се формализират за всяка променлива.
Формулата, която виждате в примера, е създадена именно в QuarkX­Press. Ето как става това.
Първо, ориентирайте се колко реда ще ви бъдат необходими за формулата. Ако имате дроби ­ значи ще ви трябват поне 3 реда, но за по-прегледно е добре да имате по един ред отстъп отдолу и отгоре на формулата ­ та значи 5 реда. За да доближите редовете на числителя и знаменателя, задайте на формулата лединг по-малък от кегела ­ ако знаците са с кегел 10 пункта, то ледингът може да бъде 8 пункта. Изпишете необходимите знаци за числителя и знаменателя.
За знаци от гръцката азбука, използвайте латински букви, за които после ще зададете шрифт Sym­bol (или Greek­Math, или нещо от сорта) ­ дано да имате такъв. Знаците “+”, “­-”, “=” трябва да имат интервали и от двете страни. Колкото до знака “­-”, изписвайте го със знака за минус (който като дължина е между дефиса и тирето).
Променливите обикновено се изписват с курсив (но не и числата и гръцките букви).
От Pref­er­ences е желателно да сте настроили Super­script и Sub­script на 80% от височината на стандартната буква ­ така долните и горните индекси ще бъдат с по-малки знаци от нормалните. Скобите, които обхващат дробите, обикновено са по-дълги ­ след като сте ги изписали, изберете отварящата скоба и щракнете на командата Char­ac­ter от менюто Style. От появилия се прозорец изберете за Scale опцията Ver­ti­cal и задайте стойности меду 200 и 300% (в зависимост от броя редове, влизащи между скобите). Повторете операцията и със затварящата скоба. Може да се наложи да свалите надолу получените скоби с минусови стойности в Base­line Shift от прозореца Char­ac­ter Attrib­utes или с клавишната комбинация Ctrl+Alt+Shift+(. Дробната линия можете да получите и от редица тирета, за които да зададете тракинт –30 и те се превръщат в линия — това е по-удобно от изчертаването на линия, защото така те се преместват  при нужда заедно с формулата.
За елементи като корен е добре да си създадете готови форми, които да добавите в библиотека и да ги вземате оттам при нужда. За да направите знак за корен, използвайте инструмента за изчертаване на линии. След като го изчертаете, можете да добавите и празно текстово поле отгоре за евентуален степенен показател (не повече от 5-­6 пункта). Групирайте всичко и го добавете в библиотеката. Удачно е да имате варианти за знак на един ред и знак на 3 реда ­ за дроб.
Знакът за сума си е обикновено главно S в шрифт Sym­bol, който е с големина на буквата няколко пункта повече от нормалния кегел. Знаците отгоре и отдолу на сумата съответно се намират на първия и третия ред на формулата и са не повече от 6 пункта. Знакът за вектор също не е особено сложен ­ поставяте след буквата стрелка от шрифта Sym­bol, повдигате я нагоре с Base­line Shift (Ctrl+Alt+Shift+)) и като намалявате тракинга, закарвате стрелката над нея. Най-накрая с инструмента за изчертаване на ортогонални линии изчертавате и дробните линии.
С което формулата е напълно готова.

Черно и суперчерно

Имате илюстрация. Решавате да сложите някакъв текст върху нея. За да се чете по-добре, поставяте текста върху черна подложка. Отпечатвате. Греда! — илюстрацията прозира под черното. Проблемът е, че като използвате 100% Black в програма за предпечат, ако не е зададено изрично друго, цветът е over­print. С две думи не “дупчи” (trap) — на негово място няма празнина във филмите на другите цветове. А самият цвят няма достатъчно плътност и елементите под него прозират в някаква степен. Решението на проблема е простичко — направете си “суперчерно” — да речем циан 40%, магента 40%, жълто 40% и черно 100%. Така с един куршум удряте два заека — ще имате наситено черна подложка и няма да прозират елементите под нея. На първата илюстрация са показани именно две такива подложки — горната е от 100% Black, а долната е “суперчерно”.

Има и още една особеност, ако желаете да експериментирате и добавите допълнителен ефект в работата. Ако засилите някой от цветовете в това “суперчерно”, то ще придобие съответно топъл или студен оттенък. Втората илюстрация нагледно показва горе-долу за какво иде реч.

Хартиени формати, използвани от програмите за предпечат

US Let­ter — 215,9 x 279,4 mm (или 8 1/2 x 11 инча) — формат по подразбиране при отваряне на нов документ от повечето англоезични програми за текстообработка и предпечат — MS Word, Adobe InDe­sign, Qus­rkX­Press и т.н.
US Legal — 215,9 x 355,6 mm (или 8 1/2 x 14 инча)
Tabloid — 279,4 x 431,8 mm (или 11 x 17 инча)
US Let­ter Half –139,7 x 215,9 mm (или 5 1/2 x 8 1/2 инча)
US Legal Half — 177,8 x 215,9 mm (или 7 x 8 1/2 инча)
Ledger — 432 x 279 mm (или 17 x 11 инча)