Архив на категория: Правопис

Основни правописни принципи на българския език, грешки и сложни казуси

Отново за числителните имена

Реклама на LidlНапоследък забелязвам сериозно разколебаване на колегите в рекламата, а и не само там, как да се изписват числителните редни. И като се стремят да се презастраховат, допускат т.нар. грешки от свръхстарателност. Най-честият пример е поставяне на окончания при римските цифри (напр. VII-ми), което е напълно излишно — те винаги се използват само като редни числителни имена. Примерът с рекламата на Lidl пък показва друго презастраховане (или непознаване на правилата). По принцип ако искате да изписвате числителни редни с арабски цифри, имате два начина — или с окончания (5-и), или с точка (5.).

Проблемът възниква при датите, които сами по себе си са редни числителни. Ако изписвате датата с цифри, то точките са уместни, че даже и задължителни: 25.11.2010 г. Но, ако изпишете месеца, тогава те не са ви нужни. Правописното правило е категорично и без изключения: Датата на месеца при изписан с букви месец винаги се пише с арабски цифри без точка след тях. С две думи: рекламата не бива да  е “25. ноември”, а “25 ноември”.

Просто и лесно.

Още веднъж за членЪТ

Сгрешен текст на билборд за каталог

Вече имах повод да спомена, че като правите печатна реклама, трябва да си отваряте очите на четири. В много по-голяма степен това важи за билбордовете. За разлика от флаерчетата, които кой ги видял, кой — не, тук грешките стоят продължително време и се виждат от твърде много хора. В днешния пример — нов билборд на туристически пътеводител. Грешката вече е стандартна за българските надписи — непознаване на правилата за пълен и кратък член. Още веднъж накратко: с пълен член се членуват главни части на изречението (подлог или именно сказуемо). Правилото е просто и кратко — можете ли да зададете въпрос с  “Кой?” за спорната дума и да я замените в отговора  с “той”, значи пишете без угризение на съвестта пълен член. В случая: Търсете КАКВО (КОГО)?  Търсете НЕГО (новия пътеводител). Значи трябва да се изпише с кратък  член.

Разбира се, има опция изречението да е изписано правилно. Ако заглавието на справочника е “Новият туристически пътеводител”. Но тогава е редно да бъдат използвани кавички или да бъде отделен графично от останалата част на изречението (с курсив, друг шрифт или нщо друго.). Така че и в този случай имаме грешка, макар и не правописна, а пунктуационна.

P.S. За домашно — проверете дали заглавието на публикацията е изписано правилно :-)

Да поговорим за еврото

Повод за този пост са честите спорове как трябва да се изписва общата европейска парична единица — euro. Разрових по официалните документи на общността и ето — долагам резултатите.

Вероятно помните баталиите как да се произнася на български? Последно — на нашия език се пише и произнася “евро”, а не “еуро”, както беше първоначалната идея и както се произнася на повечето европейски езици. Думата спада към т.нар. сингулария тантум — тя се използва само в единствено число. Или с други думи, формата не се променя независимо дали пишем “1 евро”, или “1000 евро”. За изписване на евро имаме още 2 варианта. Можем да използване утвърденото от ISO съкращение EUR. Тук обаче има една особеност. В българския език EUR се изписва след цифрата, като се оставя интервал между тях, докато в английския език — преди цифрата. Така, ако имате двуезичен текст, ще се получи: “Цена — 10 000 EUR (price — EUR 10,000)”. И последният начин е, като използвате графичния знак за евро — . За жалост той не се поддържа от всички шрифтове, а и ако текстът е предназначен за интернет, не е ясно дали винаги ще се появи. Затова можете да избегнете проблема, като вмъквате знака като изображение. За знака също важи правилото за EUR — изписва се с интервал след стойността, към която е. Едно евро се разделя на 100 цента (cent). В българския език се е наложила употребата на “евроцент”, за да не се бърка с американските центове. Думата се изписва слято и за разлика от еврото има множествено число — “20 евроцента”.

И накрая и малко предпечатарски указания. Цветовете за еврото са жълто и синьо. За жълтото се използва Yel­low 100 за CMYK или PMS Yel­low за скалата по Pan­tone. Синьото — използва се само като фон, се състои от Cyan 100 и Magenta 80 за скалата по CMYK или PMS Reflex Blue за скалата по Pantone.

Как да пишем мерните единици по SI — 2

Стана дума в предишната публикация, че мерните единици по SI се изписват без точки. За жалост повечето печатни (а често и ТВ) публикации бъкат с грешки. Едни от най-често срещаните са при единиците за маса. Например грам масово се изписва “гр.” вместо “г”, килограм — “кг.” вместо “кг” и т.н.
Затова да преговорим:

  • грам — г
  • килограм — кг
  • тон — т
  • километър — км
  • метър — м
  • дециметър — дм
  • сантиметър — см
  • милиметър -мм

Ако обаче трябва да добавим прилагателни, означаващи площ или обем, те се пишат с точка: кв. м, куб. см и т.н.

При единиците за време има една особеност при изписването. В зависимост от контекста те могат да се изписват със или без точка. Ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието — изписват се с точка.

Например: “Ще пътуваме 2 ч и 35 мин”, но: “Тръгваме в 2 ч. и 35 мин.”

Как да пишем мерните единици по SI

Често ми се налага да правя предпечат на научни издания и със съжаление трябва да отбележа, че немалко от пишещите в тези издания не са наясно как се пишат мерните единици по SI. На всичкото отгове това са знания от началното училище, пък и неотменна част от тяхната работа. Затова ще отделя няколко реда за тези единици — белким помогне на някого.

Като начало — Международната система единици — SI (Sys­teme Inter­na­tional d’Unites) е изградена върху седем мерни единици: метър, секунда, килограм, ампер, келвин, мол, кандела. Най-общо принципите за изписване са следните:

  • означенията се изписват с латински или кирилски букви БЕЗ точка след тях;
  • означенията се изписват с малки букви, освен ако не произлизат от лично име: — A  (ампер) от името на френския физик Ampere;
  • не се изписват в курсив, за да се отличават от означенията за променливите в изразите и формулите;
  • между числото и означението на мерната единица задължително се оставя интервал (шпация, пробел).

Ето и списък с мерните единици и техните пълни и кратки означения на латиница и кирилица (в скоби):

  • Дължина — meter (метър) — m (м)
  • Маса — kilo­gram (килограм) — kg (кг)
  • Време — sec­ond (секунда) — s (с)
  • Сила на електрически ток — ampere (ампер) — A (A)
  • Интезитет на светлина — can­dela (кандела) — cd (кд)
  • Количество вещество  — mole (мол) — mol (мол)
  • Термодинамична температура — kelvin (келвин) K — K

Към тези основни единици се добавят и производни:

  • Равнинен ъгъл — радиан — rad (рад)
  • Пространствен ъгъл — стерадиан — sr (ср)
  • Честота — hertz (херц) — Hz (Хц)
  • Налягане — pas­cal (паскал) –Pa (Па)
  • Енергия — joule (джаул) — J (Дж)
  • Мощност — watt (ват) — W (Вт)
  • Електрически заряд, количество електричество — coulomb (кулон) — С
  • Електрически потенциал — volt (волт) — V (В)
  • Капацитет — farad (фарад) — F
  • Електрическо съпротивление — ohm (ом) — W
  • Електрическа проводимост — siemens (сименс) — S
  • Магнитен поток — weber (вебер) — Wb
  • Магнитна индукция — tesla (тесла) — T
  • Индуктивност — henry (хенри) — H
  • Осветеност — lux (лукс) — lx
  • Активност на радиоактивен източник — bec­querel (бекерел) — Bq
  • Погълната доза от йонизираща радиация — gray (грей) — Gy
  • Еквивалентна доза от йонизираща радиация — siev­ert (сиверт) — Sv

Кратните (за по-големи или по малки стойности) мерни единици се образуват с помощта на представки, съответстващи на размерността. Всяка следваща мерна едницица е кратна на 10. Например: метър — за по-малки единици: дециметър (10–1), сантиметър (10–2), милиметър (10–3) и т.н.

По-малки кратни:

  • deci деци) (10–1) — d
  • centi санти) (10–2) — c
  • milli (мили) (10–3) — m
  • micro (микро) (10–6) -m
  • nano (нано) (10–9) — n
  • pico (пико) (10–12) — p
  • femto (фемто (10–15) — f
  • atto (ато) (10–18) — a
  • zepto (цепто) (10–21) — z
  • yocto (йокто) (10–24) — y

По-големи кратни:

  • deca (дека) (101) — da
  • hecto (хекто) (102) — h
  • kilo (кило) (103) — k
  • mega (мега) (106) — M
  • giga (гига) (109) — G
  • tera (тера) (1012) — T
  • peta (пета) (1015) — P
  • exa (екса) (1018) — E
  • zetta (зета) (1021) — Z
  • yotta (йота) (1024) — Y

Как да пишем числителни редни с римски цифри

Напоследък все по-често срещам плакати, обяви, транспаранти и какви ли  още не източници на послания, където има изписано приблизително следното: “V-та конференция по…” В случая може да е осма, дванадесета, да бъде митинг, събрание и какво ви още не. Общото между тези съобщения е, че са грешни като изписване. В българския правопис като традиция се е наложило изписването на числителните редни с римски цифри. И тъй като те се използват именно и само за това, отпада необходимостта от добавянето на наставка (суфикс) след нея. Ако държите да използвате наставка, тогава трябва да изписвате числото с арабски цифри. В нашия случай: “5-а конференция по…”. Разполагате и с още 2 варианта на изписване. С думи — “Пета конференция по…”, или пък с арабски цифри и точка — “5. конференция по…”. И за да внеса малко смут в цялата история — все пак може след число с римски цифри да се поставя суфикс. Това е допустимо, ако числителното, изразено с римските цифри, е членувано. Например — “това беше споменато на петата конференция по…” би могло да бъде заменено и с “това беше споменато на V-та конференция по…”. В случая “-та” е членна форма на числителното име “пета”.

Кашляща” грешка

Mistake in Mucosolvan's slogan

Слава Богу, Мукосолван си смениха слогана, защото старият беше… сгрешен. Това не попречи, разбира се, да се мъдри по билбордове, печатни реклами и т.н. Ето за какво става дума. В изречението “Облекчава кашлицата, без да я подтиска” има правописна грешка — думата “подтиска”. В съвременния български език думата се изписва “потиска”. По същия начин се изписват и думите “потисник”, “потисничество”. Тези думи са и показател как се променя езикът ни през десетилетията и как фонетичният правопис взема превес над морфлогичния. Например вече никой не пише “сърдце” (но “сърдечен”), “плещка” (но “плещи”), “овощка” (но “овощен”) възстание, праздник и т.н. Те вече се смятат за остарели форми и не се използват в съвременния правопис.

Има ли римски цифри?

Буквалният отговор е — не! Римляните не са си губели времето да създават отделна знакова система, за да изписват цифрите. За тази цел са използвали буквите от азбуката (има го и в старобългарската азбука, но за това друг път). Използвали са само 7 букви: I — , V — 5, X — 10, L — 50, C — 100, D — 500 и M — 1000. Изписването на числата следва просто правило — ако от два знака по-малкият е отпред, той се изважда от по-големия, ако е отзад — събират се двата знака. В случай че знаците са еднакви, също се събират. Еко как работи това правило: казахме, че X е 10, IX е 9, защото I  е по-малко, стои пред по-голямото като стойност X и затова се изважда от него. Обратно — XI е 11, защото знакът с по-малка стойност е задностоящ. XX пък е 20 — стойностите на двата еднакви знака се събират. Ето и няколко от най често срещаните съчетания:

I — 1, II — 2, III — 3, IV — 4, V — 5, VI — 6, VII — 7, VIII — 8, IX — 9, X — 10, XX — 20, XL — 40, L — 50, LX — 60, XC — 90, C — 100, CX — 110, CM — 900, M — 1000, MC — 1100, MCM — 1900, MM — 2000.

За какво ни служат тези цифри? Най-често в българския език се използват за числителни редни — първи, втори, трети и т.н. (За правописа на числителните ще стане дума по-късно.) Често с тях се означават месеците в годината — датата на този пост е 14.XI.2008 г. Можете да ги откриете по циферблатите на някои часовници, поредната година на издаване на някои периодични издания, година на производство на филми — например при американските филми (годината на производство на този пост е MMVIII).

За писането и четенето

Тази страничка навремето я направихме като редакционен материал на списанието “Образование и кариера”. Мисля, че текстът само по себе си говори, така че няма какво да го разяснявам.

Търсете бикът?

Две неща могат да се кажат за “Арт-93″ — правят хубави кожени изделия и с мрачна решимост поддържат сгрешения си слоган. Което пък е чудесен повод да кажа няколко думи за пълния и краткия член, които са сред кошмарите за немалко хора, работещи със словото. Като начало — става въпрос за имена в мъжки род — съществителни, прилагателни или числителни, които са в именителен падеж (такова е определението на закона от 1945 г. — не се сърдете на мен). Към тях могат да попаднат и някои местоимения — “моят”, “своят”. За да се справите лесно с проблема, аз ви предлагам прост алгоритъм, който съм нарекъл “Правилото кой-той”. С две думи — ако се колебаете за някоя дума как се членува, опитайте да зададете въпрос за нея “Кой…” и вижте дали можете да я замените с местоимението “той.” Става ли номерът — значи имате пълен член. Например: “Бика(ът) пасе трева”. Кой пасе трева? Той пасе трева. Бикът. Обратен вариант — “Търсете бика(ът).” Кого да търсите? Него търсете. Бика. В случая фирмата може да изхитри и да изписва бикът с главна буква — като прозвище — Бикът (както Краличът по Вазов), макар че в повечето случаи прозвищата се изписват с кратък член независимо от функцията в изречението — Апостола на свободата.

Друг казус, при който в 90% се греши, е при сказуемни определения. Ако имате съчетание на  глагол “съм” + име в мъжки род — “Бикът е най-добрият”. Наличието на “съм” води задължително към пълен член.

За добавка — в този слоган има и пунктуационна грешка, но я оставям на вас да я откриете. :-)