Архив на категория: Уроци

Как да сканираме стари книги

Тъй като все по-често приятели и познати ме питат как да сканират книги, реших да нахвърля набързо няколко съвета, които могат да бъдат от полза. Като начало ще започна със сканирането на книжките с  черно-бели илюстраци — или ако използваме коректния термин илюстрации в сивата гама.

1. Скенер
Ако искате да сканирате 1–2 книжки, то може да помолите някой приятел да ви услужи. Но ако искате сериозно да се занимавате с тази дейност, добре е да инвестирате някой лев в качествен скенер. Бягайте от комбоустройствата (принтер, скенер, факс) — те са евтини, но няма да ви дадат задоволително качествено. А в момента в зоната около 200–300 лева можете да си намерите повече от прилични модели на Epson, HP или Microtek. Освен това по-скъпите модели вървят и с нелош софтуер — да речем Adobe Pho­to­shop Ele­ments, който е напълно достатъчен за работа.

2. Разделителна способност
Най-добре е да сканирате с разделителна способност 300 dpi (dots per inch). Това ви гарантира качествена илюстрация, която може да се използва и за офсетов печат. За да зададете разделителната способност — търсете поле  Res­o­lu­tion. Ако искате да увеличите размера на сканираната от вас илюстрация — тогава увеличете резолюцията — 600 dpi ви позволява после да увеличите два пъти размерите на изображението, като намалите резолюцията на 300 dpi.

3. Избор на обект за сканиране
Различните марки скенери имат и различни диалогови прозорци, но в общия случай те са два — един с бутоните за управление и един за предварителен преглед на изображението, което ще сканирате (Pre­view). Добре е, след като сте извикали програмата за сканиране, да натиснете бутона Preview,  за да се опресни екрана (често там може да стои последното сканирано изображение). След това с влачене на курсора на мишката очертайте правоъгълник около изображението, което искате да сканирате.

4. Филтри
След като изберете какво искате да сканирате, вижте дали има избран  някакъв филтър. В най-общия случай те са изострящи изображението (Unsharp mask или Sharp­en­ing) или замъгляващи (Gau­sian blur или Descreen — с чиято помощ се тушира ефектът moir?, който се появява при печатните страници). Честно казано за черно-бели илюстрации е по-добре да сканирате без включени филтри — ако има нужда, те могат да се приложат при обработката.

5. Сканиране
След като всички предварителни настройки са готови, можете да натиснете бутона Scan и да сканирате илюстрацията. Обърнете внимание — ако сте стартирали програмата за сканиране не самостоятелно, а е извикана през програма за обработка на илюстрации, да речем Adobe Photoshop, то първо трябва да затворите програмата за сканиране, за да можете да обработвате илюстрацията.

6. Обръщане
(Оттук нататък съветите ще се основават на работата с Adobe Pho­to­shop, която по мое мнение е най-добрата програма за обработка на изображения. Но ако имате друга програма, няма да е проблем — принципът на работа е сходен. За кратките клавишни команди в скобите се използват  знаците на латиница, нещо повече добре е и да сте в режим на писане на латиница, за да могат да се използват).
Често страниците са сканирани под различен ъгъл. Програмата ви дава възможност за няколко варианта на обръщане, които се избират от менюто Image ->  Rotate Can­vas. Те са: 180° (кратка клавишна комбинация Ctrl + ’), 90° CW (clock­wise — по часовниковата стрелка) — Ctrl + ] и 90° CCW (coun­ter­clock­wise — обратно на часовниковата стрелка) — Ctrl + [. Често това завъртане няма да е достатъчно и затова трябва да използвате по-прецизни начини  — един от тях е използването на инструмента за изрязване Ножица (Crop Tool) от палитрата с инструменти, а другият -  на последната опция за завъртане — Arbitrary, които са разгледани в следващата точка.

7. Изрязване
Обикновено се сканира по-голяма част от необходимото, за да може страницата да бъде изрязана прецизно по краищата си. Изберете инструмента Ножица (бърз клавиш — C). С натиснат бутон на мишката дърпайте от горния ляв ъгъл към долния десен, за да очертаете желаните размери. Ако е необходимо завъртете с помощта на квадратчетата по ъглите на селектираното поле (за целта курсорът на мишката трябва да е закаран малко над квадратчето, където се превръща в извита стрелка). Квадратчетата в средата на пунктираните линии служат за промяна на размера на селекцията. Двукратното щракване в избраното поле изрязва излишното.
Малък трик — ако все пак редовете не са ви изцяло хоризонтални (това можете да разберете, като провлачите  една водеща линия от хоризонталния рулер, който се намира в горната част на работния прозорец), използвайте линийката (Mea­sure Tool — бърз клавиш — I). Щракнете между две точки на еднакво ниво — например базовите линии на буквите. После изберете Rotate Can­vas Arbi­trary (кратка клавишна комбинация Ctrl + 😉 и натиснете Enter. Ако сте се прицелили добре — редовете вече ще са изцяло хоризонтални.

8. Работа с каналите
Споменах, че дори и черно-белите илюстрации е добре да се сканират в RGB цветови модел, а не в Grayscale. Ето го отговора: с годините страниците на книгите пожълтяват малко или много. Ако сканирате стара страница в  Grayscale, то това жълто, ще се появи като сив фон, който ще бъде труден за изчистване. Извадете си на работния екран палитрата Chan­nels (от менюто Win­dow) и разгледайте трите канала един по един, като щраквате последователно  върху тях. Ще видите, че досадният сив фон се появява в синия канал — Blue (където имате опозицията синьо и жълто). А пък фонът е най-чист в червения канал — Red (където имате опозицията червено и зелено). В такъв случай изтрийте синия и зеления канал, като ги завлачите с мишката в кошчето на палитрата. След което вече с чиста съвест можете да обърнете вашата картинка в сивата гама — от менюто Image > Mode > Grayscale.

9. Изчистване на шума
И все пак рядко картинката ще е перфектна — винаги ще има останали тъмни участъци, които е добре да се почистят. Един от вариантите е да използвате командата Lev­els  (Ctrl + L). От появилата се хистограма дръпнете наляво левия бял плъзгач, за да елиминирате част от светлите паразитни петна. Добре е обаче да дръпнете малко надясно десния черен плъзгач, за да се увеличи контрастът на черните участъци. Точни стойности тук не могат да се дадат — всяка илюстрация е специфична сама за себе си.  Ако все още има останали участъци за чистене, можете да използвате или инструмента за правоъгълна селекция — Rec­tan­gu­lar Mar­quee Tool (M), или ласото — Lasso Tool (L). Избирате участъка с тях и с клавиша Del или Backspace ги изтривате.

10. Запазване на файла
Най-добре запазете файла във формат JPG — макар и с известни загуби, файлът става много компактен и е лесен за изпращане, съхранение или публикуване в интернет. Обърнете внимание на опцията Qual­ity — колкото е по-голямо числото, толкова е по-високо качеството. Добре е да избирате стойности между 10 и 12. За For­mat options е добра  първата опция –Baseline. Щраквате ОК и вече имате готова сканирана и изчистена страничка.

11. Събиране на файловете
Все пак като имате 20–30-40 страници или повече, далеч по-удобно е да ги обедините в един файл. Ако случайно разполагате с пакета Adobe Acro­bat, то усилията ви ще бъдат минимални. Избирате всички JPG файлове и като щракнете с десния бутон на мишката, изберете Com­bine Sup­ported files to Adobe PDF. След това от появилия се диалогов прозорец избирате Next. От следващия прозорец изберете Merge files into a sin­gle PDF и щракнете върху бутона Cre­ate. Ако пък нямате пълния пакет на Adobe Acro­bat — то тогава трябва да разположите всички картинки в някаква програма за предпечат (Adobe InDe­sign или QuarkX­Press) или дори в MS Word и да отпечатате готовия файл като pdf.

 

Ми, т’ва е!

Равнииис!

Типове подравняване

Днес ще кажа няколко думи за подравняването на абзац (Align­ing a Para­graph). И в QuarkX­press, с в Adobe Inde­sign имате няколко опции за подравняване, като можете да ги задействате по няколко начина — от размерната палитра, от лентата с менюта или с клавишна комбинация. Най-общо казано имате 5 начина да подравните един абзац — ляво подравнен, дясно, центрирано, двустранно и засилено двустранно. Adobe InDe­sign предлага малко повече опции за подравняване, но за това по-късно. Като начало — как да подравняваме абзац в QuarkXPress.

От менюто Style
Подравняване от менюто StyleИзберете командата Align­ment. Тя има пет опции: Left за ляво подравняване, Right ­ - дясно, Cen­tered ­ - центрирано, Jus­ti­fied ­ - двустранно подравнен, Forced ­ - засилено двустранно подравнен. Щракнете върху желаната от вас.
Лявото подравняване е подходящо, ако набирате текста директно в QuarkX­Press, защото нямате възможност да сричкопренасяте. Може да го използвате за заглавия и за уводни абзаци. Напоследък лявото подравняване си пробива път у нас и за основни текстове, въпреки че е типично по-скоро за англоезичните държави.
Дясното подравняване се използва обикновено за уводни абзаци, за представяне авторите на материалите в периодичните издания, текст под снимки, полета със справки или друг неосновен текст.
Центрираното подравняване се използва предимно за заглавия, подзаглавия или по-особено оформен текст (примерно в кръгло поле).
Двустранното подравняване е най-популярното у нас. Използва се за основните текстове в книгоиздаването и периодиката. Ако текстът на кирилица не е сричкопренесен, е възможно да се появят твърде големи интервали между думите.
Засиленото двустранно подравняване е доста странна опция — ­ за какво ви е последният ред от абзаца, който е изпълнен до средата, също да се подравни по двата края, при това с огромни интервали между думите?! Все пак, ако имате материал, който продължава на друга страница (в периодиката) и се разкъсва абзац, можете да използвате тази опция, за да подравните последния ред (разбира се, ако последната дума е близо до дясната граница).
Подравняване от диалогова кутияВтори начин да зададете подравняването, е с командата For­mats, извеждаща диалоговия прозорец Para­graph Attrib­utes. От полето срещу Align­ment (страница For­mats) задайте необходимото подравняване.
От размерната палитра
Подравняване от размерната палитраОтляво до иконите за промяна на шрифта имате пет икони за промяна на подравняването на абзаца. На първия ред отляво са: ляво, центрирано, дясно, а отдолу са двустранно и засилено двустранно подравняване.
От клавиатурата
Можете да използвате следните комбинации за подравняване: Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+Alt+J — засилено двустранно.

Подравняване в Adobe InDesign

Вече споменах, че тук възможностите са малко повече. Разполагате общо с 4 опции за двустранно подравняване. В зависимост от подравняването на последния ред  имате двустранно с ляво подравнен ред — Left Jus­tify, с дясно подравнен — Right Jus­tify, с центриран — Cen­ter Jus­tify, и засилено двустранно подравняване  — Full Jus­tify. Но най-голямото удобство тук са допълнителните две опции за подравяване по осовата линия — spine (линията по която се съединяват съседните страници в двустранната публикация). Можете да избирате между подравняване към осовата линия — Align Towards Spine, и срещу осовата линия — Align Away From Spine. Тези две опции са полезни, ако ви се налага да правите елементи, които искате да бъдат с един стил, но с противоположно подравняване на съседни страници — например колонцифри. Ето и един пример. Да речем, искате абзаци от един стил, които на левите страници да са ляво подравнени, а на десните — дясно подравнени. Тогава избирате за този стил подравняване Align Away From Spine.

От палитрата Para­graph

Подравняване от паритрата ParagraphМожете да я изведете на екрана, като изберете командата Para­graph от менюто Type или използвате клавишната комбинация Alt+Ctrl+T. От тази палитра имате достъп до всичките 9 опции за подравняване. Щраквате върху иконата на избраната от вас и абзацът тутакси се подравява (стига, разбира се, курсорът да се намира върху него — не е нужно да се избира целия абзац). Опциите тук са групирани в 3 зони — в лявата зона са ляво, центрирано и дясно подравняване. Следват четирите типа за двустранно подравняване. И вдясно са двете опции за подравняване по осовата линия.

От размерната палитра

Подравняване с размерната палитраИ тук нещата са подобни като при QuarkXpress, но само с една озадачаваща подробност — явно за да спазят симетрията на иконите, липсва тази на двустранното подравняване с дясно подравнен последен ред. Не че е голяма загуба, но да го спомена.

От клавиатурата
Нещата са почти същите, както при QuarkX­Press. Разликата е единствено в комбинацията за засилено двустранно подравняване. Все пак да ги изредя отново:  Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+F — засилено двустранно.

Импортиране на текст в QuarkXPress

Импортирането на текст става с командата Get Text от менюто File (може да използвате и клавишната комбинация Ctrl+E), но не забравяйте, че трябва да сте избрали текстовото поле, в което искате да разположите текста. Всъщност при QuarkX­Press за разлика от Adobe InDesign трябва да изчертаете предварително текстово поле, за да разполагате текст в публикацията.

Импортиране на текст с QuarkXPress

Диалогов прозорец за импортиране на текст

Диалоговия прозорец е стандартен за Windows-приложенията. Само че тук първото поле се нарича Look in и ви дава възможност да зададете логическо устройство и папка, където се намира вашият текстов файл.
Полето Files of type показва какви типове файлове можете да изберете за импортиране:
– All text files;
ASCII Text (*.TXT);
– Microsoft Word 97/98/2000 (*.DOC);
– Microsoft Word 6.0/95 (*.DOC);
HTML (*.HTM, *.HTML)
– XPress Tags (*.XTG);
– Word­Per­fect 6.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Word­Per­fect 5.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Word­Per­fect 3.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Rich Text For­mat (*.RTF);
– Dis­play all files (*.*).
С помощта на различни XTen­sions можете да импортирате текстове и от други програми (Ami Pro, Micrisoft Word for DOS, XYWryte III Plus и др.).
Имате и две опции, които можете да включите по желание:
Con­vert Quotes — превръща стандартните кавички в типографски. Ако искате прилични публикации, трябва да я активирате.
Include Style Sheets — позволява, ако сте оформили вашия документ в друга програма с помощта на стилове, да запазите оформлението му и тук.
Четирите реда под линията дават информация за избрания файл:
Name - името на файла
For­mat - форматът на файла
File Size — размер в килобайти (съкратено K)
Когато говорим за килобайти (KB) и мегабайти (MB), малко профанизираме нещата, защото би трябвало да отговарят на 1000 и 1 000 000 байта. В същото време обаче 1 KB = 1024 байта,
1 MB = 1 048 576 байта, или 1024 KB!
Date - дата и час на последното записване на файла.
След като сте избрали необходимия файл, щраквате ОК и той се тръшва в отреденото му поле.
Всичко това важи за файлове на латиница. Кирилски файлове няма да можете да импортирате така безнаказано. Причината се крие в това, че текстове, писани в програми под DOS, записват данните в ASCII код, а файлът трябва да се преобразува в ANSI код. Проблеми съществуват и ако вашите файлове са написани на Word­Pad, Word for Win­dows 6.0, 95, 97, 2000 — или шрифтовете Uni­code, въведени от MS Word97 насам, ще излязат като питанки, или ще се случи друго нещо. Можете да импортирате направо текстове, създадени с тези програми, но отново няма да имате сричкопренасяне. Нещо повече — няма да можете да импортирате направо файлове от Word for Win­dows 6.0 или 7.0, запазени с Fast Save. Тях ще трябва да отворите с Word­Pad от Win­dows и да ги запишете във формат на Word­Pad. Файловете от Word 97/2000 можете да импортирате, като ги запишете в RTF формат.
Желателно е, преди да импортирате текст на кирилица, да го преобразувате с някоя сричкопренасяща програма. Имайте предвид, че при тази операция губите форматирането на текста, направено в програмата за набор. Някои от сричкопренасящите програми изпращат файла ви в клипборда на Win­dows. Тогава вместо командата Get Text използвайте командата Paste от менюто Edit (Ctrl+V). Има XTen­sions за сричкопренасяне на български или руски език, които могат да ви свършат работа и при тях проблемът със загубата на форматиране отпада.
Ако искате да видите какво има в клипборда, използвайте командата Show Clip­board от менюто Edit. Разбира се, при по-старите версии за кирилски текстове може да видите само “маймунски” знаци. За да се върнете обратно в документа си изберете командата Hide Clip­board от менюто Edit или просто щракнете два пъти върху иконата за затваряне прозореца на съдържанието на клипборда.

знак за непоместен текст

Ако текстът, който импортирате или въвеждате чрез клавиатурата, не се събере в полето, появява се този червено оцветен знак. Вие трябва или да увеличите размера на полето, или да създадете ново поле и да го свържете с другото, или да съкратите текста, или да промените атрибутите на текста ­ тип на шрифта, височина на буквата, разредка и т.н.
Този знак може да се появи и при празно поле. Това означава, че параметрите на шрифта, който сте избрали, няма да позволят дори и на един знак да се появи в полето. Проблемът се разрешава, както вече бе посочено по-горе. Понякога може върху празно поле да бъде поставено друго поле, на което е зададено обливане на текст. Независимо че долното поле е достатъчно голямо, отново ще се появи знакът за несъбран текст. Обикновено това се случва, ако правите текстово поле със сянка, направена пак от текстово поле. Просто не обръщайте внимание на долното поле (или, за да не ви дразни, правете сенките на полетата с полета за илюстрации).
Досадното е, че и при побран в полето текст знакът може да се появи. Причина за това е последният знак за абзац. Изтрийте го и ще решите проблема. За да не се чудите, събран ли е текстът, или не, винаги изтривайте последния знак за абзац в полето. По този начин ще знаете, че където се появи знакът за несъбран текст, значи това наистина е така.

Диалогов прозорец за замяна на стилове

Диалогов прозорец за замяна на стилове

В случай че стиловете на текста, който искате да импортирате, и стиловете на документа в QuarkX­Press имат еднакви имена, но различни параметри, се появава диалоговият прозорец на съответния текстов филтър и след като учтиво ви информира какъв точно е проблемът, иска от вас да вземете решение. Имате избор от 4 варианта — да преименувате стила на импортирания документ, като той ще се добави в палитрата със стиловете (бутон Rename), да използвате автоматично преименуване (Auto Rename), да използате параметрите на стила на импортирания текст и той да припокрие параметрите на стила в съществуващия документ (Use New) или да използвате параметрите на съществуващия стил в QuarkX­Press (Use Exist­ing).

Създаване на нов документ

В QuarkX­Press
Нов документ в QuarkX­Press можете да създадете по два начина: с командата New от менюто File и избирате опцията Doc­u­ment, или с клавишната комбинация Ctrl+N. Пред вас ще се появи диалоговият прозорец New Doc­u­ment. В него имате три основни зони: Page, Mar­gin Guides и Col­umn Guides. В полето Size може да избирате между няколко стандартни размера на документа или да дефинирате свой размер. Вариантите са:
US Let­ter ­ ширина 8.5″ и височина ­ 11″ (в милиметри размерите съответно са 215,9 mm и 279,4 mm);
US Legal ­ 8,5″ x 14″ (215,9 mm ґ 355,6 mm);
A4 Let­ter ­ 8,268″ x 11,693″ (210 mm ґ 297 mm);
B5 Let­ter ­ 6,929″ x 9,843″ (176 mm ґ 250 mm);
Tabloid ­ 11″ x 17″ (279,4 mm ґ 431,8 mm);
Cus­tom (Other във версиите преди 4.0) ­ появява се, ако изтриете някой от размерите в полетата Width или Height и зададете произволни размери на вашия документ. Все пак не се престаравайте. Не можете да създавате документи по-малки от 1″ x 1″ и по-големи от 48″ x 48″ (25,4 x 25,4 mm и 1219,2 x 1219,2 mm). Ако изберете опцията Fac­ing Pages, максималните размери могат да бъдат 24″ x 24″ (609,6 x 609,6 mm).
Width ­ задава ширината на документа.
Height ­ височината на документа.
Ori­en­ta­tion ­ с помощта на радиобутоните Por­trait и Land­scape можете да определите дали вашият документ да бъде висок (por­trait), или широк (land­scape).
В зоната Mar­gin Guides можете да задавате отстъпа на наборното поле от границите на документа:
Top ­ от горната граница на документа;
Bot­tom ­ от долната граница;
Left ­ от лявата граница;
Right ­ от дясната граница.
Fac­ing Pages ­ активирането на тази опция позволява да имате срещулежащи страници. Когато тя е активна, опциите Left и Right се превръщат съответно в Inside и Out­side. Тук има и някои тънкости: ако документът е с единични страници (Fac­ing Pages е изключена), добре е отстъпът от ляво да бъде по-голям, за да има място за подвързване. При включени Fac­ing Pages е добре стойността на Out­side да е около 2 пъти по-голяма от Inside.
Опцията Fac­ing Pages можете да промените само при създаването на нов документ или при промяната на параметрите на документа с командата Doc­u­ment Setup. Всички останали опции можете да променяте по всяко време.
Зоната Col­umn Guides дава възможност да задавате броя на колоните в документа ­ от 1 до 30. Това става в полето срещу Columns (по-подразбиране е 1).
Gut­ter Width задава ширината на разстоянието между колоните (по подразбиране е 12 пункта ­ 4,233 mm). Тук може да не пипате нищо освен ако целият текст няма да е двуколонен или нещо от този род. Ако ще правите вестници, списания или книги с по-сложно оформление, можете да задавате тези стойности за всяко отделно поле. Все пак ако желаете да промените впоследствие броя на колоните и междуколонното разстояние, можете да го направите, като изберете съответната шаблонна страница.
Последната опция, която можете да активирате в диалоговия прозорец, е Auto­matic Text Box. Когато тя е активна, програмата автоматично разполага текстово поле с размерите на наборното поле. Опцията е удобна за книги, защото програмата автоматично добавя страници, докато се побере целият импортиран текстов файл. За вестници и списания е по-добре да бъде изключена.
След като сте попълнили всички нужни данни тук, щракнете върху ОК или клавиша Enter и вашият нов (празен) документ се появява пред вас с цялата си възможна красота.

В Adobe InDesign

Общо взето, в InDe­sign нещата са почти същите както и в QuarkXPress, но има някои дреби детайли, които дават повече възможности за предварителни настройки.

За създаване на нов документ също използватe командата New Doc­u­ment от менюто File (Ctrl+N).
Полетата за попълване практически не се различават от тези на QuarkX­Press. Новото тук е са опциите Doc­u­ment Pre­set и Save Pre­set. Ако често ви се налага да създавате документи с едни и същи параметри на страниците, то можете след първоначалното въвеждане на данните за размер, брой колони и т.н. да натиснете  бутона Save Pre­set и да запазите тези настройки за бъдещо ползване. След което можете да ползвате тези запазени настройки, като ги зареждате от полето на Doc­u­ment Pre­set (по подразбиране там е Cus­tom). Разполагате и с повече опции в полето Paper Size — там освен стандартните и за QuarkX­Press имате Let­ter Half — 139,7 x 215,9 mm; Legal Half — 177,8 x 215,9 mm и Com­pact Disc — 120 x 120 mm.
Голямото предимство на InDe­sign проличава обаче, когато натиснете бутона More Options, за да се увеличи броят на опциите (При прозорец с повече опции този бутон вече е Fewer Options). Така имате достъп до полето Bleed and Slug. Всяка от двете опции има по 4 стойности за попълване — Top, Bot­tom, Left, Right (които се променят на Inside и Out­side при избрана опция Fac­ing pages).
Опцията Bleed е изключително полезна, защото с нея можете да зададете “ножа” — полетата за обрязване на публикацията — в QuarkX­Press  трябва тези полета да си ги прибавите към размера на страницата и да поставяте допълнителни водачи за тях. Ако иконката вдясно от размерите е прекъсната верижка, можете да задавате за всяка опция различна стойност. Ако иконката е верижка — то стойностите за всички опции е една и съща. Това важи и за второто поле — Slug, което е за служебната информация. На това поле можете да разполагате пасери, скали, информация за файла и т.н. При обрязването всичко, което се намира в зоната на Bleed и Slug ще бъде премахнато от готовия печатен продукт.

На последната илюстрация виждате резултатът от създаването на нови документи в двете програми. И в двете границите на документа са с черни линии. Полетата, или марджините, в QuarkX­Press са в син цвят, а в InDe­sign — в магента. При InDe­sign — Bleed полето е очертано с червен цвят, а Glug полето -със светлосин цвят.

Записване за по-ниска версия

Едно от най-досадните неща в предпечата е необходимостта да се отварят файлове, правени на различни версии на дадена програма. Обикновено програмите поддържат запис за по-стара версия до една назад. Така например, ако имате QuarkX­press 7, а искате да запишете файла си за версия 4 — която все още е много популярна у нас (по мое мнение версиите след 5 са по-голям или по-малък провал), ще трябва да направите следното: Записвате за версия 6 — с командата Save As… (Ctrl+Alt+S), отваряте я с QuarkX­press 6, записвате я за версия 5, отваряте с QuarkXpress5 и я записвате за версия 4.

Как стоят нещата при InDe­sign. Пробвате с командата Save As… (Ctrl+Shift+S) и… изненада — няма възможност за запис в по-ниска версия. Да, ама не, както казваше навремето един популярен водещ. Има възможност за запис в по-ниска версия, но тя кой знае защо е напъхана другаде — в опциите на командата Export (Ctrl+E). От нейния диолагов прозорец изберете формат InDe­sign Inter­change — така ще създадете файл с разширение .inx, който може да бъде отворен с по-ниска версия. Съответно пък от нея с командата Save As записвате този файл като стандартен документ за InDe­sign с разширение .indd.

Ми, т’ва е.