Архив на категория: книги

Как да издам печатна книга

Днешната инфографика е превод от руския сайт “Читай легально!”. Макар някои от бройките сътрудници и сроковете да са по-различни от тези в българските условия, всеки начинаещ автор може да придобие нагледна представа за обема работа и времето, необходимо един ръкопис да се превърне в книга и да достигне до читателите.

Мразя библиотеките!*

Изоставена библиотека в Русия

Да спасим книгите! Библиотеките умират! Изкупете ни продукцията!” — надигна се протестен вопъл тези дни. Кои библиотеки умират? Тези с работно време понеделник — петък от 9 до 6? Където ровите сред многобройните фишове и чакате после с надежда вашата книга да не е заета от друг? И където после се молите някой „читател” да  не е изрязал от книгата точно материала, който ви трябва? Ами ще умрат – библиотеките ни от 19. и 20. век навършиха пределната възраст и е време да се пренесат в небитието. Ще пророня една носталгична сълза, но бързо ще ми мине.

Истинският ни и огромен проблем е библиотеката на 21. век. Която се роди недоносена, лежи в кувьоза, ама от болницата май не са платили тока, та…

Тази библиотека работи 24 часа 7 дена в седмицата, съдържа милиони томове, течения и годишници и  е достъпна от всяка точка на милата ни родина. Конкретен пример. Търсех материали за атентата в черквата „Св. Неделя”  от 1925 г. Вестник „Пряпорец” от това време надлежно е публикувал стенограмите от процеса срещу атентаторите. Влязох в електронния архив на Националната библиотека, открих нужните години, отворих броевете, прочетох необходимото, а част от него с помощта на OCR програма обърнах в редактируем текст. Цялата операция ми отне общо 1 час в събота вечерта пред домашния компютър. Нашето време е твърде динамично  и изисква намиране на обширна информация бързо и по възможност навсякъде. И информационните банки, каквото всъщност представляват библиотеките в частност, трябва да се адекватни на това време.

Какво всъщност би трябвало да се случи? Да се наливат пари от държавата за изкупуване на български класици? Глупости! Има цял закон, уреждащ получаването на книги от библиотеките - Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и Правилник към него. От всяко издание с тираж над 300 бройки 12 трябва да отидат в Националната  библиотека, която ги разпределя по основните регионални библиотеки. При средно 6000 заглавия на година това прави минимум 50 000–60 000 книги (тези с по-малък тираж имат и по-малко задължителни бройки за депозит). И ако тези книги не достигат до библиотеките, има достатъчно солени санкции в закона (от 300 до 3000 лева първоначално и от 3000 до 5000 за повторно нарушение). Това, че не се следи какво излиза на пазара и какво постъпва в библиотеките, е проблем не на държавата като цяло, а на длъжностните лица, които не са си на мястото – и в библиотеките, и в Министерството на културата, че и в общинската администрация.

Сериозните пари всъщност трябва да се насочат другаде. По-голямата част  да отидат за дигитализираща техника на съществуващата база – първоначалната инвестиция е голяма, но нататък трябват средства основно за заплати, консумативи и поддръжка. Да се инвестира в наемане или обучаване на специалисти за разработка на елетронни бази данни, дигитални архиви, библиотечни сайтове с удобен, user friendly интерфейс. И не на последно място – библиотеките да се оборудват със съвременни сървъри за съхранение на информацията и построяване на адекватни помещения за тази техника, както и за заплати на мотивиран и обучен персонал за работа с нея.

Държавата не бива да бъде мислена само като източник на средства. Нейната роля трябва да бъде основно регулираща – изработване на адекватно законодателство и съблюдаване за спазването му, създаване на условия за финансиране както от частни лица (защо не и с данъчни облекчения?!), така и от обществени формирования. В този ред на мисли веднага се появява и казусът „Читанка”. Въпреки полицейските акции този сайт си остава един истински феномен в българската култура. Създаден на доброволни и некомерсиални начала и благодарение на огромния (и безплатен!) труд на десетки сътрудници, там е събрал впечатляващ електронен архив на книги. Със сигурност при добро желание и от двете страни спорните моменти биха могли да бъдат изчистени и на нормативно, и на практическо ниво и „Читанка” да стане официално част от дигиталния архив на българските библиотеки.

А какво става с хартиените книги? Те да мрат ли? Не, разбира се, но топката не бива да е само в полето на държавата – споменатите по-горе закони така или иначе гарантират част от постъпленията. Парите от бюджета би трябвало да отиват за ценни и редки издания, както и за скъпите чуждестранни абонаменти.  А и не бива да се разчита само на държавата.  Дигитализацията подтиква все повече хора да освобождават личните си библиотеки от хартиени книги, които вместо да завършат безславно във вторични суровини, могат да обогатят поне едно читалище. Въпрос на добро желание  от едните и добра организация от другите.

Накратко – чака ни много работа, а трябват и много пари. И едното, и другото зависят от нас – и като индивиди, и като общност. Така че вместо да хленчим да видим как да поправим колата и да излизаме от тази проклета гора, че почна да се мръква…

*Заглавието е дълбоко подвеждащо – всъщност трябваше да бъде „Обичам библиотеките”, но воден от народопсихологичните ни особености, реших, че мразенето е по-привлекателно от обичането. Извинявайте, ако сте били подведени – не беше без да искам.

P.S. Още по темата — от брилянтния Александър Кьосев.

Защо написахме тази книга

Кратко резюме за тези, които не обичат да четат дълги текстове.
Написахме тази книга поради няколко причини:
Да създадем помагало, което да бъде лесно за визуално възприемане -  с кратка, ясна и добре структурирана информация;
Да надградим основното ниво с разширени подточки — за читатели с опит, които желаят да получат по-пълна представа за античния свят;
Да заострим  вниманието върху съществените моменти в текстовете на основните произведения, което да помогне в създаването и доказването на определена теза;
Да създадем графични помощници — блок схеми, графики и родословия, които визуално да помогнат за усвояването на сложната материя на античния свят.
Край на резюмето

Преди досАнтична литература - учебно помагало, корицата време — вече стават 20 години, започнах като млад учител из столичните гимназии. Старата система рухваше, нова още нямаше и в цялата тази суматоха аз и моите колеги се опитвахме в движение да адаптираме и предадем материала на нашите ученици. Децата често правеха писмени упражнения — тестове, контролни, класни. Е, имаше немалко, които искаха да се подсигурят за тежкия материал или пък просто да минат метър. Разбира се, за мен като човек, доскоро бил от другата страна на барикадата, не беше особен проблем да прехващам тези по своему трогателни опити за преписване.
Това, което ме впечатляваше тогава, бе старателната подготовка на т.нар. “царски пищови” — малки свитъци със ситно изписан текст, който обхващаше цели теми в рамките на 1–2 листчета. Сега вече мога да си призная — гледах на тези “пищови” със снизхождение и дори поощрение — щом някой си е дал труда да напише ситно (и четливо!) най-важното от даден урок, той всъщност беше свършил работата си, без да го съзнава. Защото в края на краищата от тях се искаше да умеят да разберат и извлекат есенцията от един урок.
Именно тези пищови тогава ме наведоха на една мисъл — след като учениците ги ползват с охота и им вършат работа, не може ли да се напише книга в този стил? И ето — идеята за нашето помагало се роди.
Замисълът беше простичък — да се оформи информацията по отделните теми на къси абзаци, маркиращи най-важните теоретични постановки. Текстът трябваше да следва структурата на разгърнатия план -  с къси изречения и йерархично подредени точки и подточки. Презумпцията ни беше, че учителят не учи ученика. Той дава насоката, методиката на работата и коригира резултатите. Основното усилие трябва да направят учениците, и то сами. Те нямат нужда от дълги анализи, които да се опитват да наизустят, а от маркери, които да ги насочват по пътя на техните собствени търсения. Защото в един текст всеки може да намери свой уникален отговор — в литературата 2 и 2 рядко прави 4.
За мой късмет тогава работех в едно невероятно училище — 151 СОУПИ (днес СОУ “София”), където се бяхме  събрали все млади и ентусиазирани учители. Заедно с моите колеги — Антонио Гинев и Даниел Георгиев започнахме работата по помагалото. В процеса на работа идеята за него беше надградена. Освен основното ниво решихме да добавим и второ — графично различно от първото, за хората, които са напред в материала и биха искали да се запознаят с по-широк спектър от изследователски и критически мнения по въпросите на античната литература. Двете нива се допълват взаимно и ни дават предимство пред стандартните учебници и помагала, където информацията е на едно сравнително високо ниво, но съобразено с изискванията към средностатическия ученик.
Финалният щрих беше добавянето на трето ниво — текстовете на основните произведения, които са застъпени в учебната програма. На пръв поглед прилича на пингвинско хранене — родителите сдъвкват храната и я пъхат в човките на малките. Но всъщност не е така. Замисълът бе да се помогне на учениците да работят с текст — да го четат внимателно, да извличат съществените моменти и да могат да създават тези, които да подкрепят с помощта на този текст.
Това, признавам, е един от най-големите в обучението по литература — не учим децата да ЧЕТАТ текста. Възпроизвеждащата система, през която и ние сме минали и като ученици, и като студенти, не толерира самостоятелното четене на текста, а цитирането на авторитети. Затова и децата предпочитат да наизустят кой какво е казал за произведението и да се опитат да го възпроизведат при писмен или устен изпит. Дори и като студенти в университета тази практика работеше безотказно — обилното  цитиране на авторитети неминуемо водеше до добра оценка. Първият, който ни накара да ЧЕТЕМ текстовете, беше младият тогава асистент Александър Кьосев. Още помня как тогава ни вбесяваше с неговите на пръв поглед глупави въпроси, но неминуемо каращи те да забиеш нос в текста, за да докажеш тезата си.
И за финал добавихме немалка графична част към книгата — генеалогии, блок схеми, графични визуализации (като моделът на щита на Ахил), както и на немалък речник, който да улесни работата с множеството имена и термини от тази епоха.

Книгата излезе за първи път през 1998 г. и претърпя четири издания, като всяко следващо беше допълвано и коригирано. За новото, пето, издание спазихме тази традиция и то е с увеличен обем — нови близо 70 страници, които включват още 2 глави, 60 нови речникови статии и нови графики. Това издание от днес — 23 август, е на пазара благодарение на едно от най-добрите български издателства - “Изток-Запад”. Повече за нашата книга можете да прочетете тук. Оставяме на читателите да решат как сме се справили с тези задачи.

Виждам мъртви книги

Ancient_e-book
„I see dead peo­ple!” (Виждам мъртви хора) – шепнеше ужасено момченцето от филма „Шесто чувство”. „I see dead books!” – мисля си без особен ужас напоследък. Да, виждам мъртви хартиени книги. Убити от новите технологии, които в последните 2–3 години ударно навлизат в живота ни.
Всъщност следващото десетилетие ще бъде може би най-драматичното за писаното слово от последните близо 600 години – книгите, каквито ги знаем от времето на първите печатни преси, неумолимо ще изчезнат като масов носител на писмено слово, отстъпвайки мястото на електронните четци.
Разбира се, у нас за момента тези тенденции не се забелязват особено, къде поради техническа и финансова изостаналост, къде поради тридиционния консерватизъм на обществото ни към новите технологии. Но така или иначе в света се акумулира критична маса, която в определен момент ще предизвика лавинообразни промени.

Големите печеливши?

На първо място – читателите. Да, все още повечето хора казват: „Друго си е да четеш истинска книга, да усетиш страниците, да я разлистваш”. Имам лоша новина за тях – истинските книги ги уби онзи нехранимайко – златарят Йоханес от Майнц с неговата тромава машина. Дотогава истинската книга се изработва от пергамент, текстът се изписва ръчно с перо от добре обучени калиграфи, майстори художници изрисуват илюстрации, инициали и винетки. Твърдата корица е от дърво и кожа, с биндове и закопчалки, обкована със сребро и украсена със скъпоценни камъни. Самата книга е толкова тежка, че се чете на специална поставка. И най-важното – толкова е скъпа, че за да бъде направена, е необходимо да бъде поръчана или от върховния владетел, или от богат благородник или, в краен случай, от  богат манастир. Всяка книга е уникат и сама по себе си произведение на изкуството.

И така – до 1450 г., когато се появяват ерзаците на Гутенберг и скъпата и рядка книга става евтина, лесна за направа и достъпна за мнозина. Точно както във фотографията висококачествените стъклени плаки бяха убити от евтините целулоидни ленти, а пък те на свой ред загинаха от дигиталните карти.

Нещо подобно се случва сега и с електронните книги. Те ще стават все по-евтини и все по-достъпни. Аз самият, макар и книжен човек, се въздържам от покупката на много нови книги. От една страна, поскъпват все повече, а, от друга, просто няма къде вече да ги държа. Тези два проблема се решават до голяма степен с електронните книги.

Нещо повече – възможността за мигновено обновяване на информацията (особено за енциклопедиите), вграждането на мултимедия и холографски изображения обединяват словото с образ и звук и поставят общуването с текста на съвсем друго ниво.

Другият голям печеливш са авторите. Веднага давам конкретен пример. Да речем сте създали обемен труд, който ви е отнел 6 месеца усилена работа. Отивате при издател и той поема издаването му. В числа това изглежда така: „Ще издадем като начало 500 бройки, защото сте млад автор и рискуваме с вас. Цената ще е по-ниска, за да гоним продажби – да речем 12 лева. Вие ще вземете 15% от коричната цена, умножено по тиража”. Сиреч за вашите половингодишни усилия ще получите 900 лева. И то – обикновено след реализация на тиража и ако договорите процентите върху брутната цена, а не след приспадане на ДДС. На всичкото отгоре тези пари ще ги вземете, ако имате работа с издател, който е истински книжовник. Ако е мошеник – няма как да узнаете нито дали книгата се продава, нито дали не са правени тайни допечатки.

При електронните книги не е така. Обикновено онлайн продажбите минават през трети сайтове, които позволяват както на издателя, така и на автора да следи всяка транзакция. Авторът би могъл дори сам да издаде и продава книгата си, при това с минимални разходи и без риск от финансови загуби, необходимост от склад и т.н.

Големите губещи?

На първо място – книготърговците. Уви, тяхната професия е обречена като на собствениците на видеотеките. Директните продажби от издатели или специализирани сайтове ще сведат тяхната роля до малко на брой играчи на пазара, които ще се занимават основно с нишови издания.

На второ място – издателите. Да, издателският бизнес след неколкостотин години относително безметежно съществуване ще преживее сериозни трусове и ще се наложи драматична промяна на бизнес  модела. И тук ще има сериозна редукция на играчите в бранша, доколкото възможността авторите директно да подготвят, издават и продават книгите си, ще стесни тяхната роля. Така издателят като „феодал”, диктуващ условията и към читателя, и към автора до голяма степен ще се превърне в координатор и посредник. Ще се изискват и повече усилия за задържане на повърхността, което за нашите условия всъщност ще е доста здравословно – в годините на прехода немалко случайни минувачи направиха лесни пари с некачествена продукция и минимум усилия. Сега е по-вероятно неизкушените от книгите хора да се прехвърлят в друг бизнес, изискващ по-малко усилия и на пазара да останат преобладаващо „книжници”. Хора, които са склонни да инвестират в екип от редактори, коректори, художници, мултимедийни специалисти и т.н.

За финал – очакват ни драматични и изпълнени с новости години в областта на словото. Вероятно ще трябва да променяме както навиците си на правене на книги, така и на четенето им. Част от сегашните устройства като електронни четци, таблети, лаптопи, вероятно до няколко години ще еволюират до съвсем ново нещо, което да обединява качествата на всяко от тях. Цените неминуемо ще отиват надолу и скоро всеки ще може носи цялата си домашна библиотека в раницата.

Стига да иска да чете…

 

 

 

Аз, пиратът

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

Това го прочетох в една онлайн библиотека. Безплатно. Вероятно някой е откупил авторските права и на това — не знам и не ме интересува. Аз ще си го прочета пак. Пиратски.
Тия дни се развихри неочаквана пукотевица в нашата мила родина. Храбрите милиционери на Цв. Цв. разбиха сърцето на мафията — chitanka.info. Това беше поводът за пунически войни между защитниците й и почитателите Цв. Цв. След като изчетох тонове мнения за и против, мисля че и аз мога да драсна 1–2 реда по казуса. А той е много интересен. В случая се смесват (къде умишлено, къде не) 2 понятия — ЧЕТЕНЕТО на книга и ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Те често се припокриват, но никога са били тъждествени. Дори и в докомпютърната епоха. Това се дължи на двойствения характер на книгата — тя е хем стока (като сиренето), хем не е. Както сиренето тя има стойност, която трябва да се заплати, но за разлика от книгите сиренето не предава знания, идеи и убеждения.
ЧЕТЕНЕТО на книги е част от човешката цивилизация. То е ключов момент от нейното развитие и с годините е станало неотменно право, както свободата на словото, свободата на вярата и на съвестта. Неслучайно диктаторските режими първо посягат на правото на свободно четене — “неправилните” книги се забраняват, затварят и накрая унищожават. Същата е и съдбата на техните автори, ако имат лошия късмет да живеят по време на тези режими.
Тези, които са живели по времето на социализма, сигурно си спомнят списъците със забранени книги, които се четяха в гимназиите в началото на учебната година. Помнят и безславния край на “Лютите чушки” на Р. Ралин, които изгоряха в пещите. Едва ли ще забравят и битките, които се водеха пред книжарниците, за да се докопат до някоя “дефицитна” книга — тиражите за тях бяха лимитирани и няма нищо общо с пазарната икономика.
И тогава, и сега аз чета много. Но и тогава, и сега четенето на една книга не е непременно свързано с купуването й. Преди интернет книгите, които ме интересуваха, ги заемах от приятели или ходех до библиотеките. Сега ми е по-лесно да чета, каквото ми е необходимо, в мрежата. Но едва малка част от тези книги решавах да ги купя — едни, защото са ми много скъпи, други — защото едва ли щях да ги чета повече, а трети  — защото са ме разочаровали. Все пак моите родители и аз успяхме да натрупаме библиотека от над 3000 тома. Въпреки че реално бройката на прочетените (или попрегледани) книги беше поне десетократно по-голяма.
Така след този увод се връщам към казуса с chitanka.info. Както вече споменах имаме две страни — ЧЕТЕНЕ  и ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. С ЧЕТЕНЕТО на книги се занимават библиотеките. С ПРИТЕЖАВАНЕТО — разпространителите и книжарите. Пресечната точка на двете страни се явяват авторите, преводачите, художниците и не на последно място издателите.  В какво е обвинена chitanka.info? Ни повече, ни по-малко — в престъпление. Нека да видим в какво. Незаконна продажба на книги? Ако вземете няколко книги без разрешение от издателя и ги продавате, без да му отчитате пари, това престъпление е ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Ако за сметка на труда на други хора печелите от странична дейност (например рекламни банери), това престъпление ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Нека уточня — сваляне на дадена книга не значи непременно четене. Тя може да бъде свалена, за да се чете по-късно или пък само за да бъде прегледана що за книга е. Аз правя същото в обикновена книжарница, когато разлиствам едно издание и се зачитам тук и там, за да видя що за продукт държа. Така че постановката — “свалиха ми 6000 пъти книгата, значи не съм продал 6000 книги” е абсурдна и показва пълното непознаване на процеса на четене и купуване на книги.
С две думи  — chitanka.info е извън полето ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. Тя не е книжарница, не е борса, не е и сайт, печелещ от странична дейност за сметка на книгите в него. Той всъщност е изцяло в с сферата на ЧЕТЕНЕ  на книги. Там, където се намират всички публични библиотеки. И които извършват точно това — предоставят книги за ЧЕТЕНЕ!  БЕЗПЛАТНО!
Ще ви дам за пример Ню-Йоркската обществена библиотека (все пак американците са най-чувствителни на тема авторски права). Издаването на читателска карта за нея струва… 0 долара. С тази карта можете да поръчвате БЕЗПЛАТНО книги за четене от каквито автори ви хрумне. Нещо повече, ако искате с тази карта можете да посетите онлайн архивите на библиотеката, за да четете електронните варианти на книгите. При това, познахте — БЕЗПЛАТНО!
Това, че Народната библиотека няма достъпни електронни архиви (тя дали има изобщо такива архиви?!) не е проблем на издателите и ГДБОП, а на обществото. Същото важи и за останалите библиотеки у нас, които още са някъде в 80-те години на 20. век. Така че всъщност chitanka.info запълва една празнина, която държавата трябваше отдавна да я е запълнила. Както същата тази държава би следвало да е откупила авторските права на всички класици и те да са публично достояние. А не да изпадаме в абсурдната ситуация, че за да се издадат разкази на Елин Пелин, писани в края на 19– век, да се налага да се плаща на частно издателство. Проблемът при chitanka.info е, че все още няма ясно дефинирани законови разпоредби за електронните, както и за частните библиотеки. Другото, което си е повече грешка на chitanka.info — липсата на категорични и ясни правила за качване и процедура на сваляне на книги в слечай на възражения от автори или издатели. Но това са поправими неща и мисля, че с времето ще се избистрят.
Така стигаме и до втория елемент — ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Много упреци се изляха върху издателите (част от тях заслужени). Все пак и аз като автор и издател мога да кажа няколко неща от кухнята. Да си издател не е лесно — цялата отговорност и финансиране са твои. Трябва да се разплатиш с автори (минимум 10% от коричната цена), с преводачи (при тях е на страница, но труд от 500–600 страници при добър преводач си е цифра), с авторски права (ако е преводна книга), художници, редактори, коректори, предпечатари, печатари. След като авансово платиш всичко това, даваш книгата на разпространителите и търпеливо чакаш да продадат книгите, за да можеш да изкараш твоите 15–20% от печалбата (които се появяват едва след като поне 2/3 от тиража е продаден). Тук обаче нещата с годините се усложниха. Интернет и компютърните технологии рязко промениха начина на четене и събиране на информация. Затова и издателите трябва бързо да се нагодят към новите бизнес условия, ако не искат да споделят съдбата на динозаврите. Преди всичко трябва да помислят за новите канали на четене — това са електронните четци и интернет. Вече всяка новоиздадена книга би трябвало да има и електронна версия, която да може да се изтегли срещу заплащане от интернет или да се получи по пощата.
Начините на промотиране на книги също трябва да наблегнат на електронните версии и интернет. Тук библиотеки като chitanka.info биха били само от полза на издателите, а не тяхна вреда. Това важи с особена сила за българските издатели, чиито тиражи са малки освен всичко друго и заради слабото разпространение. Има десетки градове и села с потенциални купувачи, до които книги не достигат по класическия начин. Но ако те имат възможност да ги прочетат в интернет, биха могли да ги поръчат от специализирани сайтове електронни книжарници или директно от издателя. Защото да си го кажем направо — бизнесът на издателите се крепи на желанието на хората да ПРИТЕЖАВАТ дадена книга — независимо дали са я чели, дали ще я четат, или само ще стои за украса в библиотеката. А за да накараш хората са искат да притежават една книга, трябва да произведеш изключително качествен продукт — и като съдържание, и като полиграфско изпълнение. Така например аз често подарявам книги на хората, които ценя. Има книги, които толкова са ми харесали, че съм купувал по десетина екземпляра за подарък, макар да съм я чел само 1–2 пъти. Просто продуктът на издателя (в комбина с автора, преводача, коректора, редактора, художника, предпечатаря и печатаря) е перфектен и аз ИСКАМ ДА ГО ПРИТЕЖАВАМ (освен че искам и да го прочета).
С две думи — библиотеките и издателите (авторите, преводачите) никога не са били врагове. Те не могат един без друг и взаимно си помагат.  Сайтове като chitanka.info няма как да намалят продажбите на един продукт, но биха могли многократно да ги увеличат, ако издатели и библиотекари умно си сътрудничат. Дано това се разбере и от няколкото тъпи ченгета, маскирали се на издатели, които забъркаха цялата тази простотия.

Книги за предпечат: “Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Често срещам по форумите питания за книги, посветени на предпечата. Нерядко и мои познати и колеги ми молят за препоръка какво да прочетат на тази тема. Затова реших и да почна една нова рубрика в блога, която да представя част от литературата в тази област, която е сравнително достъпна за масовия български читател. Е, като начало ще започна, разбира се, с нещо, в което и аз имам съществено участие.

“Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Quark 5.01 - Наръчник по предпечат
Тази книга излезе през 2002 г. и все още може да бъде открита по книжарниците. Автори са — моя милост и Светлин Милев, колега и приятел, понастоящем съсобственик на рекламна агенция “Анима Арт”. Този наръчник е естествено начало на по-стар наш проект, който трябваше да бъде в 3 тома и да обхване по една програма за страниране, обработка на растерни изображения и векторни обекти. От него излязоха “Наръчник по предпечат, част 1. QuarkX­Press 4.0” и “Наръчник по предпечат, част 2. Adobe Pho­to­shop 5.02”. За жалост липсата на време прати написването на “Наръчник по предпечат, част 3. Adobe Illus­tra­tor в небитието”.
Нашите книги са предназначени за начинаещи и средно напреднали в областта на предпечата. Затова се постарахме да включим обширни части с понятия от областта както на компютърната техника, така и от типографията, обработката на илюстрации и дори интернет (QuarkX­Press позволява експортиране на файлове в html и xml формат, както и да се създава уеб страница от печатния оригинал).
Самата книга е разделена на 5 части: Малко терминология; Запознаване с QuarkXPress; Първи стъпки; Възможности за напреднали; Практика.

Пълното съдържание на книгата можете да откриете тук.
При създаването на книгата изхождахме от особеностите, с които се сблъскват българските потребители при предпечата, както и от собствените ни грешки и поуки. Постарахме се да дадем и повече практически съвети “стъпка по стъпка” за работа с конкретни задачи — създаване на бланка, брошура, книга, периодика и т.н.
Примерна глава от книгата можете да прочетете тук.
В заключение — нашата книга беше една от малкото за времето си, специално посветени на предпечатната подготовка, макар и през призмата само на една програма — QuarkX­Press. Макар че в момента е в продажба е версия 8, то и до ден-днешен принципите на работа не са се променили, така че книгата ни, надяваме се, все още е актуална.