Архив на категория: реклама

Печатната реклама преди всичко – теми, идеи, изпълнение, грешки и попадения

Октоподи, футбол и… книги

Тази реклама на южноафриканския клон на Ogilvy се появи само ден след мача между Германия и Испания, завършил за ужас на германците, така както предрече техният собствен гадател Паул (храни октопод да те лае). С чувство за хумор, злободневност и талант — простичка реклама за онлайн магазин за книги, музика, филми и игри - Еxclus1ves. Enjoy!

Д-р

bilboard D-r EnchevД-р” е една чудесна комедия от Бранислав Нушич. “Д-р” е и съкращението в българския език за думичката доктор (както и л-т за лейтенант, м-р за министър и т.н.). Явно обаче дизайнерите на рекламата не са били съгласни с това правило и са написали “Др.” . Само че има един проблем. “Др.” е съкращението на думата другар - официалното обръщение през годините на социализма. Така че вместо доктор Енчев, се е получило другарят Енчев. Любопитното е, че в посочения сайт хедърът е сгрешен по аналогичен начин, но изписването на съкращението в текстовете на сайта си е правилно: “д-р”. Вярно от тази дреболия бизнесът на доктора няма да пострада, но все пак е дразнещо, когато не се обръща внимание на детайлите и в центъра на града се пръква билборд с грешки в него.

Дяволът е в детайлите

Таблици с грешки в мерните единициС какво разполагаме? Добър продукт (доскоро и аз го купувах :-)), прилична дипляна, прегледно поднесена информация. Всичко би било чудесно, ако таблиците не бяха правени набързо. Мерните едницици освен че са сгрешени, са и изписани по различен начин. Например:

1. Възрастта “месеци” е изписана съкратено без точка, но в другата таблица — 2 — “години” са изписани с точка (както е и правилно), но пък стандартното съкращение за години е г.

3. Грамовете не се изписват гр, а г (или g) без точка. На всичкото отгоре и липсва интервал между мерната единица и числото.

4. Тук милилитрите също са сбъркани — те се изписват мл или ml без точка.

5. Милилитрите са изписани правилно, но пък са на латиница, а във всички останали таблици мерните единици са на кирилица.

На всичкото отгоре антетките Грамаж и Милилитри правят излишно изписването на мерните единици на всеки ред — така са могли да бъдат избегнати поне 2 грешки и да се намали броят на знаците за четене в таблицата

С две думи — вероятно поради бързане липсва единно и вярно оформление на таблиците, което разваля цялостното впечатление от работата.

Тифецване в стил семейство Адамс

Отдавна не бях цитирал свежия блог pho­to­shopdis­as­ters и постинг No 100 се оказа чудесна възможност. Ще бъда кратък: вземате една снимка, внимаааателно я тифецвате и за десерт забравяте я някой крайник, я нечии пръстенца. За разкош — ако имате голи гърди, премахнете зърната им.

Adams1

Adams2

Adams3

Почти истински

Днес ще е малко по-лежерно. Често става въпрос за обработката на снимки за реклами и докъде трябва да се простира “авторският”  им ретуш. Ето три свежи примера от сайта pho­to­shopdis­as­ters, които допълват дебатите по тази тема.

1. Три девойки маршируват. Двете са истински, но едната…

2. Сам Мендес и Кейт Уинслет — единият явно има проблеми с личността си

3. Victoria’s Sicrets — толкова са богати, че могат да си позволят да наемат извънземни

И пак за овърпринта

Речено е: “признат грях, не е грях”. Та, след като се закачам с колегите, да взема и за “нашите си кривици” да кажа нещо. В случая издънката се случи с една тежка за работа книга на колегите от издателство “Техника”. Работата по книгата се запече, сроковете отидоха на кино и когато дойде време за  корицата, нещата станаха направо неудържими. Първо трябваше да преобразувам черното лого в бяло. Щрак в Illustrator-а и готово! Да, ама не! Някой трябваше да провери отметката за Over­print все пак. Този някой беше моя милост и съответно не го направих. Пък и пльоснатото в PSD файла лого изглеждаше повече от чудесно — най-горе на картинката. Следва правене не pdf и търчане да правим филмчета. Втора грешка — ако бях проверил внимателно pdf-а (което иначе задължително правя, ама на — имало да става случка), щеше да се види, че белият цвят е изчезнал за запълването и дори и за рамката на буквата Т. Тъй като срокът за печатане беше вече “за вчера” последва комедия от последователни грешки. Вземам филмите и бързам да ги дам на техническия секретар, като разчитам, че той ще ги разгърне да провери. Той пък, притеснен от бързане, ги носи в печатницата, като се надява, ако има проблем, монтажистките да сигнализират. Те пък понеже вече гризат нокти от нетърпение, веднага монтират и го зафичкват към печатницата. В резултат — излиза това, което се вижда на средната картинка. След спешен консилиум се предлага да му ударят един бронз (благодарности на колегите от Великотърновската печатница) и дефектът по случайност се превръща в ефект, макар и не търсен. Та такива ми ти работи.

Изводи:

1. Няма абсолютно никакво значение колко е спешна поръчката. Технологичните етапи трябва да се спазват и да не се прескачат.

2. Не трябва да се разчита, че друг ще предпазва за вашите грешки — отговорността за файла си е на предпечатаря.

3. След като нещата са се омазали трябва на всяка цена да се намери решение (дори и с цената на загуба на печалбата), което да остави клиента доволен от крайния резултат.

Туй то. Мементо мори!

За гумите

Тези дни мярнах една реклама на кабелен оператор. Хрумката определено беше свежа, защото приковава вниманието с актуална за сезона обява, която няма да се подмине от автомобилистите. Но в изпълнението ме смутиха 2 неща. Първо — анонсът е “Подарявам зимни гуми”. Предполага се комплект от 4 гуми. Но в случая те са 5. На всичкото отгоре петата, която кой знае защо е барабар с алуминиевата джанта, е и по-голямя от останалите — тоест не би минала и за резервна гума (те напоследък са и по-малки от стандартните). Това може да мине и като ефект на перспективата, но все пак не стои добре.

Е, но ако в нашия случай това са дребни кусури, то колегите от САЩ направо са избили рибата. Ето един автомобилен пример от Pho­to­shopDis­as­ters, където само с една дребна грешка са омазали цялата реклама, и то не на кой да е, а на BMW. Ама, дет се вика, който не работи, той и не греши.

Honda за 37 лева?!

Винаги съм застъпвал идеята, че качествената реклама не е дело на един човек, а поне на двама. Единият — който създава визията (художник, дизайнер, арт директор — както щете го наречете), а другият — който свързва визията със словото. Дали ще е копирайтър, редактор, коректор — няма значение. Важното е да бъде наясно с употребата на словото. В днешния случай вторият човек определено е липсвал. В резултат на това рекламата бъка от грешки. Но по ред на номерата.

1. Най-фрапиращата грешка е с най-големи цифри. Според международната система единици — SI, за която стана дума веднъж, че и дваж, числата се изписват, като се разделят на групи по 3 цифри с интервал между тях. В англоговорящите страни използват вместо интервал запетая, тъй като при тях знакът за десетични дроби е точка. В случая 37.800 е абсолютен нонсенс — ние не използваме точка за разделител, а ако е следван английският модел, това би трябвало да е дроб — 37, 8. Добра цена за една Honda!

2. Съкращението “лв” се изписва с точка — “лв.”

3. Стана дума за дробите — при англичаните може да е точка, но у нас знакът за десетична дроб е запетая. Точката използваме като знак за умножение (ако се изписва).

4. Пак според SI съкращенията на мерните единици се изписват без точка.

5. Я да видим кой е бягал от часовете по химия. Формулата на въглеродния диоксид се изписва с долен индекс — горният служи за означаване на валентността. В случая CO2 трябва да изглежда така — CO2.

6. Това е съкращение за град. Ако става въпрос за грамове, а то очевидно е така, се изписва само “г”.

Законите на Лебедев

Вероятно мнозина от вас са посещавали сайта на известния руски дизайнер Артемий Лебедев. Освен всичко друго той е известен и с популярното си “Ководство” — нещо между “Ръководство по дизайн” и “Записки на дизайнера”. Днес реших да преведа част от една глава на това чудо на дизайна. Кой знае — може и да ви е от полза. 🙂 Приятно четене.

§99. Законите на дизайна

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Има препоръки, съвети, списъци с точки от житейския опит. Има „10 важни грешки” и „7 златни правила”. Но закони няма.

Ако дизайнът беше наука (а дизайнът е наука толкова, колкото шахматът е спорт), би могло да се поразсъждава, че нещо е точно така и никак другояче. Но дизайнът, както всеки вид творчество, изкуство, креативност, както всеки начин на едни хора да общуват с други, както езикът, както мисълта – заобикаля всеки закон.

Ето кратък списък на идващите в главата „закони”, които авторите на „Ководство” им се налага да слушат постоянно както от дизайнери, така и от рекламодатели:

  • Шрифтовете със серифи се четат по-добре, отколкото безсерифните;
  • Цветовата гама трябва да се състои от 1–2 цвята;
  • Съществуват несъчетаеми комбинации от цветове;
  • Черният цвят има негативен (погребален, мрачен) подтекст;
  • Бял текст на черен фон е чете лошо (и изобщо негативните текстове са лошочетими);
  • Не ползвайте стандартните филтри на Photoshop
  • На листа (кутията, плаката) не трябва да има повече от седем значими обекта, защото човек не е в състояние едновременно да задържи в главата си повече от седем каквото и да било;
  • Логото трябва да бъде разположено долу вдясно (горе вляво и т.н.);
  • Логото трябва да има проста и лаконична форма;
  • Дизайнът трябва да бъде прост, а текстът – кратък;
  • Надписите на плакатите, опаковките, рекламите трябва да бъдат такива, че човек да успее да ги прочете за една (две, три секунди);
  • Не трябва да се използват изображения на ръкостискане, земното кълбо, националния флаг;
  • Илюстрациите за печат трябва да бъдат с резолюция 300 dpi, а илюстрации от интернет не трябва изобщо да се използват в списанията;
  • Фреймовете на сайтовете са лошо нещо;
  • Хоризонталното скролиране на сайта е недопустимо;
  • Жени, деца, котенца се явяват положителни образи.

Работата даже не е в това, че за всяко подобно твърдение има хиляди примери, доказващи обратното. Работата е в това, че всички тези твърдения изобщо нямат право на съществуване в качеството на общи правила. Те са верни само понякога.

От знаенето на такива „закони” страдат дизайнерите и рекламодателите. Страдат, защото използват ограничения, които са пригодни за определени ситуации, но в никакъв случай не са универсални.

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Излагаме се…

Глаголът “излагам” има двояко значение. Показвам нещо публично, правя изложба или ставам за смях пред хората. В случая с новата реклама на Киосера е второто. Спретната реклама краси от няколко дни де що има спирки по центъра на София. Но, уви,  само в заглавната част има 3 (словом три) грешки — отбелязал съм ги на картинката. За по-напредналите е загадката — какво всъщност подравняване е използвано за трите реда — ляво, дясно, центрирано, никакво.