Архив на категория: Не правете така

За грешките на другите и как да ги избегнем

Тифецване в стил семейство Адамс

Отдавна не бях цитирал свежия блог pho­to­shopdis­as­ters и постинг No 100 се оказа чудесна възможност. Ще бъда кратък: вземате една снимка, внимаааателно я тифецвате и за десерт забравяте я някой крайник, я нечии пръстенца. За разкош — ако имате голи гърди, премахнете зърната им.

Adams1

Adams2

Adams3

Почти истински

Днес ще е малко по-лежерно. Често става въпрос за обработката на снимки за реклами и докъде трябва да се простира “авторският”  им ретуш. Ето три свежи примера от сайта pho­to­shopdis­as­ters, които допълват дебатите по тази тема.

1. Три девойки маршируват. Двете са истински, но едната…

2. Сам Мендес и Кейт Уинслет — единият явно има проблеми с личността си

3. Victoria’s Sicrets — толкова са богати, че могат да си позволят да наемат извънземни

За гумите

Тези дни мярнах една реклама на кабелен оператор. Хрумката определено беше свежа, защото приковава вниманието с актуална за сезона обява, която няма да се подмине от автомобилистите. Но в изпълнението ме смутиха 2 неща. Първо — анонсът е “Подарявам зимни гуми”. Предполага се комплект от 4 гуми. Но в случая те са 5. На всичкото отгоре петата, която кой знае защо е барабар с алуминиевата джанта, е и по-голямя от останалите — тоест не би минала и за резервна гума (те напоследък са и по-малки от стандартните). Това може да мине и като ефект на перспективата, но все пак не стои добре.

Е, но ако в нашия случай това са дребни кусури, то колегите от САЩ направо са избили рибата. Ето един автомобилен пример от Pho­to­shopDis­as­ters, където само с една дребна грешка са омазали цялата реклама, и то не на кой да е, а на BMW. Ама, дет се вика, който не работи, той и не греши.

Honda за 37 лева?!

Винаги съм застъпвал идеята, че качествената реклама не е дело на един човек, а поне на двама. Единият — който създава визията (художник, дизайнер, арт директор — както щете го наречете), а другият — който свързва визията със словото. Дали ще е копирайтър, редактор, коректор — няма значение. Важното е да бъде наясно с употребата на словото. В днешния случай вторият човек определено е липсвал. В резултат на това рекламата бъка от грешки. Но по ред на номерата.

1. Най-фрапиращата грешка е с най-големи цифри. Според международната система единици — SI, за която стана дума веднъж, че и дваж, числата се изписват, като се разделят на групи по 3 цифри с интервал между тях. В англоговорящите страни използват вместо интервал запетая, тъй като при тях знакът за десетични дроби е точка. В случая 37.800 е абсолютен нонсенс — ние не използваме точка за разделител, а ако е следван английският модел, това би трябвало да е дроб — 37, 8. Добра цена за една Honda!

2. Съкращението “лв” се изписва с точка — “лв.”

3. Стана дума за дробите — при англичаните може да е точка, но у нас знакът за десетична дроб е запетая. Точката използваме като знак за умножение (ако се изписва).

4. Пак според SI съкращенията на мерните единици се изписват без точка.

5. Я да видим кой е бягал от часовете по химия. Формулата на въглеродния диоксид се изписва с долен индекс — горният служи за означаване на валентността. В случая CO2 трябва да изглежда така — CO2.

6. Това е съкращение за град. Ако става въпрос за грамове, а то очевидно е така, се изписва само “г”.

Излагаме се…

Глаголът “излагам” има двояко значение. Показвам нещо публично, правя изложба или ставам за смях пред хората. В случая с новата реклама на Киосера е второто. Спретната реклама краси от няколко дни де що има спирки по центъра на София. Но, уви,  само в заглавната част има 3 (словом три) грешки — отбелязал съм ги на картинката. За по-напредналите е загадката — какво всъщност подравняване е използвано за трите реда — ляво, дясно, центрирано, никакво.

Кашкавалени работи

Какво може да развали доброто впечатление от вкусен кашкавал? Верен отговор — като прочетете етикета му. Етикетът, за който става днес дума, бъка от грешки. При това изобщо няма да ви занимавам с марката “Култура”  — дали идва от “култура” за щам, или пък от “култура”, идващо от физкултура. Да му мислят брандмениджърите. Няма да споменавам нищо и за слогана “За да бъдете в линия”, доколкото никак не се връзва за каква линия (да пазите линия, да имате хубава линия, да сте част от линия и т.н.). За дизайна тоже ще мълча, има по-опитни дизайнери — нека те преценяват. Дори само като правопис и пунктуация обаче нещата са доста дебели. Но по реда:

1. “Продукта е произведен…” — липсва пълен член. Трябва да бъде “Продуктът е произведен…”. интересното е, че на опаковките за сирене на същата марка има пълен член.

2. “ниска масленност” — излишно двойно н. Правилото е простичко — имате ли в мъжки род единствено число –нен, тогава имате двойно н — (военен — военна).

3. Cow’s milk yel­low cheese — честно казано по-коректният израз е “low fat dairy cheese”. Е, ако се държи да се подчертае, че е жълт кашкавал, може да се добави и yellow.

4. Kase — това пък се появява ни в клин, ни в ръкав отдолу. Вярно, че така се изписва кашкавал на немски, но, ако е следван българският и английският модел, следва да е: “Kase aus fet­tarmer Kuhmilch”.

5. “с ниска масленност, балансирана специална закваска” — вероятно на мястото на запетаята е трябвало да има съюз — и или с.

6. Калций — няма никаква нужда химическите елементи да бъдат с главна буква.

7. cul­tura — пак странност. Ако е на латиница, предполага се друг език, но на английски и френски е “cul­ture”, а на немски — “Kul­tur”. Така това някак виси във въздуха като елемент.

8. целият адрес е изписан небрежно — липсват интервали, което може да доведе до грешен e-mail, използвани са обикновени кавички, а не типографски и т.н.

С две думи — инвестицията в един етикет е еднократна, включително преглеждане от редактор и коректор, но излагацията може да бъде многократна. И в крайна сметка един добър продукт “олеква” с подобни набързо спретнати етикети.

Внимание с английския!

Пак банка. И пак грешка. Тозъ път лоша шега на рекламистите е изиграл английският език. Заигрвката между i card и i am your card като идея не е зле. Но… на първоначалния вариант на рекламата беше изписано i’am your card, което си е грешка. Апострофът се използва, за да замени отпаднала буква — би трябвало да бъде i’m your card. Е, в интерес на истината, рекламата беше поправена и вече новият вариант е както трябва. Кой знае — може пък след време сгрешените карти да бъдат колекционерска рядкост — нещо като “обърнатата конница” във филателията. 🙂

Вредата от автоматичната селекция

Какво се случва, когато изтриете фона, селектиран автоматично с магическата пръчица? Правилно — може да “продупчите” изображението. Както се е случило на показаната илюстрация с девойката от корицата  — част от лицето й е изчезнала благодарение на автоматичната селекция. Как да избегнем това? Лично аз предпочитам да си направя селекция с pen тула — т.е. правя path, който обръщам в селекция. Ако пък държите да използвате Color Range за селектиране, ще трябва внимателно да огледате изображанието, да няма добавени “погрешни” пиксели за премахване.

Любимото ми момиче

Учещо девойче

Това симпатично девойче се появи в българската реклама благодарение на пиратските дискове на “Петровсофт” в края на миналия век. Понеже дисковете бяха евтини, а рекламодателите — скъпи на самостоятелни фотосесии, едва ли остана езикова фирма, образователен център или нещо от сорта да не я закичи в рекламните си материали (Грях — не грях, ама и аз съм й посягал един-два пъти :-)). До едно време ги броях, но след като минаха числото 10, се отказах. С две думи — ако искате запомняща се реклама — не разчитайте на свободно циркулиращите изображения. Те са евтино решение, но шансът да използвате илюстрация, която вече грее в рекламите на още поне няколко конкурентни фирми, е мнооого голям.

Селски номера

Билборд на строителна фирма

Честно казано, не виждам смисъл да коментирам този рекламен билборд, защото той е сбъркан тотално — и като визия, и като послание. Единственото, което може да оправдае неговото съществуване, е, че вероятно по този начин някое чуждо разузнаване информира резидента си тук, че е награден с орден “Герой на нещо-си” :-). Вярно, че огромен процент от нас са потомци на селяни или са си просто селяни, но пък от друга страна нашенецът страшно мрази да му се припомня това — така че дори “селинджърът” да се разпознае като таргет на рекламата, не би си го признал. Както беше в оня стар виц: Хванал рибарят златната рибка, а тя му проговорила: “Пусни ме, селянино, ще ти изпълня три желания!” А той ядосано я заблъскал в земята: “Ти на кого викаш селянин, ма!!!”