Архив на категория: Errare humanum est

Човешко е да се греши – да си признаем нашите кривици

И пак за овърпринта

Речено е: “признат грях, не е грях”. Та, след като се закачам с колегите, да взема и за “нашите си кривици” да кажа нещо. В случая издънката се случи с една тежка за работа книга на колегите от издателство “Техника”. Работата по книгата се запече, сроковете отидоха на кино и когато дойде време за  корицата, нещата станаха направо неудържими. Първо трябваше да преобразувам черното лого в бяло. Щрак в Illustrator-а и готово! Да, ама не! Някой трябваше да провери отметката за Over­print все пак. Този някой беше моя милост и съответно не го направих. Пък и пльоснатото в PSD файла лого изглеждаше повече от чудесно — най-горе на картинката. Следва правене не pdf и търчане да правим филмчета. Втора грешка — ако бях проверил внимателно pdf-а (което иначе задължително правя, ама на — имало да става случка), щеше да се види, че белият цвят е изчезнал за запълването и дори и за рамката на буквата Т. Тъй като срокът за печатане беше вече “за вчера” последва комедия от последователни грешки. Вземам филмите и бързам да ги дам на техническия секретар, като разчитам, че той ще ги разгърне да провери. Той пък, притеснен от бързане, ги носи в печатницата, като се надява, ако има проблем, монтажистките да сигнализират. Те пък понеже вече гризат нокти от нетърпение, веднага монтират и го зафичкват към печатницата. В резултат — излиза това, което се вижда на средната картинка. След спешен консилиум се предлага да му ударят един бронз (благодарности на колегите от Великотърновската печатница) и дефектът по случайност се превръща в ефект, макар и не търсен. Та такива ми ти работи.

Изводи:

1. Няма абсолютно никакво значение колко е спешна поръчката. Технологичните етапи трябва да се спазват и да не се прескачат.

2. Не трябва да се разчита, че друг ще предпазва за вашите грешки — отговорността за файла си е на предпечатаря.

3. След като нещата са се омазали трябва на всяка цена да се намери решение (дори и с цената на загуба на печалбата), което да остави клиента доволен от крайния резултат.

Туй то. Мементо мори!

Да внимаваме с Overprint

Ето още един казус от моята практика. Клиент изпраща няколко рекламни карета за отпечатване. Те идват готови, а впоследствие получавам и нов вариант на логото им — детайл от оригинала съм показал най-горе на картинката. Заменям чистосърдечно логото в каретата и с чуство на изпълнен дълг ги изпращам на печат. Да, ама не! Оказва се, че логото се е отпечатало в различни нюанси на всяка от рекламите — в случая съм показал 4 варианта на жълтото ромбче, което е позеленяло или покафеняло. Кратко ровичкане в Adobe Illus­tra­tor показва причината. За жълтия ромб е зададено over­print fill (показал съм и прозореца Attributes, който надлежно информира за това). Вследствие на тази опция жълтият цвят се смесва с фона отдолу и се получават, меко казано, причудливи резултати. Та поуката от приказката е — независимо колко готово получавате едно лого или реклама, добре е да го прегледате внимателно дали някой шрифт не е останал необърнат в криви и да “гръмне”, или пък някой цвят няма зададена опция, която да ви изненада на печат.

В началото бе… визитката

В средата на 90-те и моята скромна особа създаде фирма за предпечатни услуги. По това време бяха модни костюмите от пясъчна коприна и титлата “Президент” на еднолична фирма (и мутрите бяха на мода, но това е друга тема). Както се подобава на новоизлюпен бизнесмен, направих си визитки  — сам-самичък, за да покажем на света колко сме вещи. Отпечатаха ми ги на различни цветни картони със златни букви (имаше дори черни със златно — един малък връх на кича). Но за зла участ първата визитка дадох на една редакторка и нейното ястребово око веднага хвана издънката. Извод — винаги много, ама много внимателно преглеждайте буква по буква и цифра по цифра визитките, които правите. Даже опитните коректори от старата школа обръщат текстовете наопаки и така ги четат. Че като излезе от печат — ойде коньо у ряката…

Да си кажем кривиците 2

Всички бъркат — ние най вече! :-)

След като мога да пощипвам другите, редно е да спомена (съвсем бегло — да не мислите, че ще си призная всичко?! :-)) и глупостите, сътворени от моите ръчици. Дано ви е от полза.