Архив на категория: Предпечат

По няколко думи за предпечата и програмите, свързани с него

И така, нуждаете се от шрифт

Макар е отпреди няколко години проектът SO YOU NEED A TYPEFACE на Julian Hansen е актуален и днес. Това е алтернативен начин да изберете шрифт (или просто да се вдъхновите) за специфичен проект, но без да се налага да прелиствате всички страници на Font­Book. Списъкът е (доста свободно) основан на най-популярните 50 от Die 100 Besten Schriften  на Font Shop.

Дано ви е от полза :-)

Проект SO YOU NEED A TYPEFACE  на Julian Hansen

Проект So You Need Aa Type­face на Julian Hansen

Малко, по-малко, Happy Sushi…

Ако целта на Happy Sushi  е била да ме ядосат, като ми пуснат рекламката си в пощенската ми кутия — успели са. Брошурката иначе е доста спретната, решена минималистично и цветно. На защо, за Бога!, използват такива малки букви?! Това е реклама, а не банков договор. И кегел под 5 пункта е практически нечетим — освен за доста млади персони, и то с усилие. Е, от Happy могат да опонират, че младите са основният им таргет, но практиката сочи, че хората в зряла възраст са платежоспособните им клиенти.

Така че като правите рекламно послание — забравете за шрифт с кегел под 6 пункта. Той е нечетим и изнервящ. И рекламата вместо положителни емоции, може да предизвика тъкмо обратните и брошурата, която е създадена с доста труд, да опише красива парабола към кошчето.

Как да сканираме стари книги

Тъй като все по-често приятели и познати ме питат как да сканират книги, реших да нахвърля набързо няколко съвета, които могат да бъдат от полза. Като начало ще започна със сканирането на книжките с  черно-бели илюстраци — или ако използваме коректния термин илюстрации в сивата гама.

1. Скенер
Ако искате да сканирате 1–2 книжки, то може да помолите някой приятел да ви услужи. Но ако искате сериозно да се занимавате с тази дейност, добре е да инвестирате някой лев в качествен скенер. Бягайте от комбоустройствата (принтер, скенер, факс) — те са евтини, но няма да ви дадат задоволително качествено. А в момента в зоната около 200–300 лева можете да си намерите повече от прилични модели на Epson, HP или Microtek. Освен това по-скъпите модели вървят и с нелош софтуер — да речем Adobe Pho­to­shop Ele­ments, който е напълно достатъчен за работа.

2. Разделителна способност
Най-добре е да сканирате с разделителна способност 300 dpi (dots per inch). Това ви гарантира качествена илюстрация, която може да се използва и за офсетов печат. За да зададете разделителната способност — търсете поле  Res­o­lu­tion. Ако искате да увеличите размера на сканираната от вас илюстрация — тогава увеличете резолюцията — 600 dpi ви позволява после да увеличите два пъти размерите на изображението, като намалите резолюцията на 300 dpi.

3. Избор на обект за сканиране
Различните марки скенери имат и различни диалогови прозорци, но в общия случай те са два — един с бутоните за управление и един за предварителен преглед на изображението, което ще сканирате (Pre­view). Добре е, след като сте извикали програмата за сканиране, да натиснете бутона Preview,  за да се опресни екрана (често там може да стои последното сканирано изображение). След това с влачене на курсора на мишката очертайте правоъгълник около изображението, което искате да сканирате.

4. Филтри
След като изберете какво искате да сканирате, вижте дали има избран  някакъв филтър. В най-общия случай те са изострящи изображението (Unsharp mask или Sharp­en­ing) или замъгляващи (Gau­sian blur или Descreen — с чиято помощ се тушира ефектът moir?, който се появява при печатните страници). Честно казано за черно-бели илюстрации е по-добре да сканирате без включени филтри — ако има нужда, те могат да се приложат при обработката.

5. Сканиране
След като всички предварителни настройки са готови, можете да натиснете бутона Scan и да сканирате илюстрацията. Обърнете внимание — ако сте стартирали програмата за сканиране не самостоятелно, а е извикана през програма за обработка на илюстрации, да речем Adobe Photoshop, то първо трябва да затворите програмата за сканиране, за да можете да обработвате илюстрацията.

6. Обръщане
(Оттук нататък съветите ще се основават на работата с Adobe Pho­to­shop, която по мое мнение е най-добрата програма за обработка на изображения. Но ако имате друга програма, няма да е проблем — принципът на работа е сходен. За кратките клавишни команди в скобите се използват  знаците на латиница, нещо повече добре е и да сте в режим на писане на латиница, за да могат да се използват).
Често страниците са сканирани под различен ъгъл. Програмата ви дава възможност за няколко варианта на обръщане, които се избират от менюто Image ->  Rotate Can­vas. Те са: 180° (кратка клавишна комбинация Ctrl + ’), 90° CW (clock­wise — по часовниковата стрелка) — Ctrl + ] и 90° CCW (coun­ter­clock­wise — обратно на часовниковата стрелка) — Ctrl + [. Често това завъртане няма да е достатъчно и затова трябва да използвате по-прецизни начини  — един от тях е използването на инструмента за изрязване Ножица (Crop Tool) от палитрата с инструменти, а другият -  на последната опция за завъртане — Arbitrary, които са разгледани в следващата точка.

7. Изрязване
Обикновено се сканира по-голяма част от необходимото, за да може страницата да бъде изрязана прецизно по краищата си. Изберете инструмента Ножица (бърз клавиш — C). С натиснат бутон на мишката дърпайте от горния ляв ъгъл към долния десен, за да очертаете желаните размери. Ако е необходимо завъртете с помощта на квадратчетата по ъглите на селектираното поле (за целта курсорът на мишката трябва да е закаран малко над квадратчето, където се превръща в извита стрелка). Квадратчетата в средата на пунктираните линии служат за промяна на размера на селекцията. Двукратното щракване в избраното поле изрязва излишното.
Малък трик — ако все пак редовете не са ви изцяло хоризонтални (това можете да разберете, като провлачите  една водеща линия от хоризонталния рулер, който се намира в горната част на работния прозорец), използвайте линийката (Mea­sure Tool — бърз клавиш — I). Щракнете между две точки на еднакво ниво — например базовите линии на буквите. После изберете Rotate Can­vas Arbi­trary (кратка клавишна комбинация Ctrl + 😉 и натиснете Enter. Ако сте се прицелили добре — редовете вече ще са изцяло хоризонтални.

8. Работа с каналите
Споменах, че дори и черно-белите илюстрации е добре да се сканират в RGB цветови модел, а не в Grayscale. Ето го отговора: с годините страниците на книгите пожълтяват малко или много. Ако сканирате стара страница в  Grayscale, то това жълто, ще се появи като сив фон, който ще бъде труден за изчистване. Извадете си на работния екран палитрата Chan­nels (от менюто Win­dow) и разгледайте трите канала един по един, като щраквате последователно  върху тях. Ще видите, че досадният сив фон се появява в синия канал — Blue (където имате опозицията синьо и жълто). А пък фонът е най-чист в червения канал — Red (където имате опозицията червено и зелено). В такъв случай изтрийте синия и зеления канал, като ги завлачите с мишката в кошчето на палитрата. След което вече с чиста съвест можете да обърнете вашата картинка в сивата гама — от менюто Image > Mode > Grayscale.

9. Изчистване на шума
И все пак рядко картинката ще е перфектна — винаги ще има останали тъмни участъци, които е добре да се почистят. Един от вариантите е да използвате командата Lev­els  (Ctrl + L). От появилата се хистограма дръпнете наляво левия бял плъзгач, за да елиминирате част от светлите паразитни петна. Добре е обаче да дръпнете малко надясно десния черен плъзгач, за да се увеличи контрастът на черните участъци. Точни стойности тук не могат да се дадат — всяка илюстрация е специфична сама за себе си.  Ако все още има останали участъци за чистене, можете да използвате или инструмента за правоъгълна селекция — Rec­tan­gu­lar Mar­quee Tool (M), или ласото — Lasso Tool (L). Избирате участъка с тях и с клавиша Del или Backspace ги изтривате.

10. Запазване на файла
Най-добре запазете файла във формат JPG — макар и с известни загуби, файлът става много компактен и е лесен за изпращане, съхранение или публикуване в интернет. Обърнете внимание на опцията Qual­ity — колкото е по-голямо числото, толкова е по-високо качеството. Добре е да избирате стойности между 10 и 12. За For­mat options е добра  първата опция –Baseline. Щраквате ОК и вече имате готова сканирана и изчистена страничка.

11. Събиране на файловете
Все пак като имате 20–30-40 страници или повече, далеч по-удобно е да ги обедините в един файл. Ако случайно разполагате с пакета Adobe Acro­bat, то усилията ви ще бъдат минимални. Избирате всички JPG файлове и като щракнете с десния бутон на мишката, изберете Com­bine Sup­ported files to Adobe PDF. След това от появилия се диалогов прозорец избирате Next. От следващия прозорец изберете Merge files into a sin­gle PDF и щракнете върху бутона Cre­ate. Ако пък нямате пълния пакет на Adobe Acro­bat — то тогава трябва да разположите всички картинки в някаква програма за предпечат (Adobe InDe­sign или QuarkX­Press) или дори в MS Word и да отпечатате готовия файл като pdf.

 

Ми, т’ва е!

Негативен текст, негативни емоции

Неведнъж съм цитирал народната мъдрост “Вържи дизайнера да е мирно селото”.  В случая става дума за т.нар. негативни текстове — светли букви на тъмен фон.  Само по себе си това решение за оформяване на текст не е лошо, но ако се използва с мярка и се спазват някои основни принципи:

  1. Текстът не бива да е много голям блок
  2. Буквите е желателно да са с по-голям кегел
  3. Добре е да се използват по-”тлъсти” начертания на шрифтовете — Bold, Black или нещо подобно.

В противен случай вместо ефект се получава дефект. Поводът за този пост беше едно меню в иначе прилично заведение, където отделните позиции и техните пояснения бяха оформени с бял текст на черни подложки. Дотук добре, но текстът беше с много малък кегел — едва ли превишаваше 7 пункта. Освен това дизайнерът, за да постигне по-наситено черно, го беше пуснал в четирите цвята, но напасването далеч не беше перфектно. В резултат — изключително трудно четим текст.

Впрочем подобни забежки забелязвам и по списанията, където често цели страници текст се разполагат върху тъмен фон. Това го има най-вече при лайфстайл списанията, но и някои специализирани издания се изкушават да “съгрешават” с този прийом (.NET за вас става дума :-)).

Защо е целият този шум? Защото основната цел на един текстов блок е преди всичко да бъде прочетен, а пък после и да му се наслаждаваш как е оформен. Текстът има утилитарна функция и тя е водеща при него, за разлика от илюстрациите например. Нещо повече — хората, които четат хартиени издания, по една или друга причина, са вече в по-горна възрастова група. И ако един 20-годишен няма проблем да прочете статия, набрана с 6–7 пункта Helen Thin на черен фон, то тези на 20 х 2, че и повече, определено изпитват затруднения.

Така че — с “негативните текстове” по-кротката, за да няма негативни реакции от мърморещи старчета като мен. :-)

Ех, IKEAIKEA

Каталог на IKEA

Че Ингвар Кампрад е циция и цепи стотинката на 16, това е отдавна известен факт. Но също така е известно, че шведският мебелен концерн се отличава и с много добро качество. Явно за откриването  на техния магазин у нас скъпенето е взело връх над качеството, защото каталогът, който вече безплатно се разпространява, е направен доста фриволно от пунктуационна гледна точка. Ето само няколко примера от произволна страница (останалите са в същия дух):

1.  Няма точки след съкращенията, “лв.” е забито нейде в числото, наклонената черта и “бр.” хвърчат нанякъде. Би могло да мине и за каприз на дизайнера, но цялостното оформление и повтарящите се подобни грешки и на други текстови блокове говори по-скоро за бързане и претупване.

2.  Тук освен липсващия интервал между числото и “лв.” има и недопустимо разделяне на “лв./бр.”

3.  Това “В” вероятно е височина, но се уповава на досетливостта на клиента. Липсата на интервали е пословична — явно се възприемат като буржоазен предразсъдък.

4.  При датите се използва дълго тире без интервал, докато тук е обратното — късо, но с интервали.

5.  И т.н., т.н.

Почти съм сигурен, че сроковете са били безумни и колегите са бързали много, но когато се работи за фирма, която е символ на качество, такива досадни “дреболии” са като камъчета в обувката.

Gray’s Anatomy

Винаги съм твърдял, че обработката на рекламни фотографии с човешки лица или фигури трябва да бъде поверявана или на художници, или поне на хора, преминали известна подготовка по рисуване на човешко тяло. Иначе се получават нелепици като тази рекламна кампания на някакво заведение или конкурс, или нещо от сорта. Вероятно уговорката е била нещо от сорта: “Абе имаме една мацка тука. Не, не сме наемали фотограф — много скъпо искат мискините. Отпрахме снимката от “Хайклуб”, ти виж там пооправи я, дорисувай това-онова и я пускай. Ако не става — нали имаше някаква 3D програмка — сглоби нещо и приший главата. Не се престаравай много — и без това правя услуга на заведението на свако.” И в резултат се получават двете мацки от картинката. По принцип тези крехки девойчета не би трябвало да са вдигали нещо по-тежко от чаша с “Мохито”, но като краен резултат изглеждат като полузащитници ветерани от Американската професионална футболна лига при това без платени здравни осигуровки и видимо калпав травматолог.

Затова не е лошо като правите такива манипулации, на една ръка разстояние от вас да бъде някой наръчник по анатомия (ако не сте уверени как изглеждат кокали и мускули). И да сверите дали вашата картинка прилича поне малко на тези от книгата. “Анатомия” на Хенри Грей е едно много добро начало.

Самиздат — mission possible 2

В предишния пост бяха разгледани въпросите, засягащи как да бъде финансиран един проект. Днешната тема ще е свързана с практическата част от самиздата — подготовката за печат и отпечатването.

Как да предоставя творбата си за предпечат?

Идеалният вариант е да бъде в електронен вариант. За целта можете да използвате най-удобния ви и лесен за работа текстов редактор. Това може да бъде MS Word, Open Office Writer, та дори и елемнтарни редактори като Write или Notepad биха свършили работа.

Имам само пишеща машина. Какво да правя?

Да, все още има автори (най-вече от по-старото поколение), които предпочитат добрата стара пишеща машина за създаване на своите творби. Но така или иначе текстът трябва да бъде прехвърлен на електронен носител. За целта е добре да се доверите на услугите на хора, предлагащи компютърен набор. Цените за него се формират на основата на 1 машинописна страница по БДС — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака).

Трябва ли текстът ми да е форматиран?

Трябва! Особено, ако предвиждате по-сложно оформление с получерни и курсивни знаци. Добре е да си създадете стилове и за всички нива на заглавията. Програмите за предпечат общо-взето се справят добре с форматираните текстове на кирилица, така че при прехвърянето на файловете в тях, то ще се запази.

Мога ли сам да си направя предпечата?

По принцип може — но само ако сте запознати с основните принципи на работа и сте съгласували с печатницата размери на публикацията, полета, шрифтове и т.н. Все пак е по-добре да използвате услугите на фирми, специализирани в тази дейност. Освен по-бързо и вероятно по-качествено свършена работа, те биха могли да ви предпазят от ред грешки, които могат да ви стурват немалка сума.

Всичко в един файл ли да събера?

Зависи. Ако мислите да издадете само печатно издание, това е по-бърз и удобен вариант. Но ако предвиждате и електронен вариант, бил той .epub или .mobi, то е добре всяка глава да бъде на отделен файл. Това се налага от факта, че за направата на електронна версия е добре текстът да бъде структуриран на отделни файлове, от които програмата за предпечат да генерира съдържание, което да бъде използвано като навигация от електронния четец.

Колко разпечатки са ми необходими?

Обичайно се правят 2 коректури — едната след наливането на текстовете и оформянето на изданието и една след нанесените поправки. Ако има много грешки, възможно е да се направи и трета разпечатка.

Как да указвам поправките?

Желателно е да използвате коректорските знаци, които са общоприети при редактиране. Повече за тях можете да прочетете тук. Добре е освен върху текста, да изнасяте поправката и в полето, за да се откроява по-добре и да не бъде пропусната.

На паус или на филм да извадя финалното копие?

Паусът е сравнително евтин и мнозина все още го предпочитат. Но пък тогава се начисляват разходи за монтажисти, а и качеството на илюстрациите не може да се сравнява с това от филм. Далеч по-добро и по-удобно решение е финалната коректура да бъде направена като pdf файл, който да бъде изпратен на печатницата. Напоследък повечето добри печатници използват технологията CTP (com­puter to plate), която подобрява качеството на изходния материал и снижава разходите. Повече за тази технология можете да научите тук.

Да си извадя ли ISBN?

Да! Това е номер, с който книгата може да бъде идентифицирана, каталогизирана и търсена в библиотеките. Изваждането му се прави в Народната библиотека и е безплатно. Можете да помолите за тази услуга и фирмата, която ви прави предпечатната подготовка. Повече информация за услугата — тук.

Какъв формат на книгата ми е необходим?

За тази цел е добре да ес консултирате с печатницата или с хората, които ще ви направят предпечатната подготовка. Условно се говори са издания формат А5 (148х210 мм), но в действителност размерите на книгите само са близки до А5 — това се дължи на различните размери на хартията с които работят печатниците и броят сгъвания, които се правят. По принцип форматът на книгата се определя  в голяма степен и от характера на изданието. Романите и стихосбирките са с по-малък формат от учебниците и помагалата (напр. 84х108/16 за първите и 70х100/16 за вторите). Повече за размерите и форматите на хартията можете да видите тук.

Какво означават числата на хартиения формат?

Първите две числа са размерите на хартиения лист, а третото — броят на сгъванията му при печат. Така с листа от един  формат, но с различен брой сгъвания, могат да се получат издания с различни размери. Например за формат на листа 70х100 при 8 сгъвания размерите на книгата ще са 345х340 мм, при 16 — 170х240 мм, при 32 — 120х165 мм и т.н.

Каква хартия да избера за книгата си?

Зависи от характера на самото изданние и в немалка степен от финансовите ви възможности. Най-евтиният вариант е вестникарската хартия — но тя е сравнително груба и бързо пожълтява. Подходяща е за по-непретенциозни издания без илюстрации. Следващата в класацията е обемната — тя е по-качествена от вестникарската и създава видимо по-голям обем на изданието. Ако все пак искате да направите качествено издание, в което може да има и илюстрации — добре е да се спрете на офсетовата хартия. За албуми или бутикови издания може да използвате хромирана хартия.

Меки или твърди корици?

Обикновено сериозните издателства пускат изданията си първо с твърди корици (hard cover), а после и с меки (paperback). При самиздат с оглед и финансите обикновено се предпочитат меките корици. Ако се използват услугите на професионален създател на корици, добавят се екстри като частичен лак, допълнителен цвят и др. дори и с меки корици изданието може да изглежда перфектно.

Мат или гланц?

Този въпрос стои както за избора на корица, така и при избора на хромова хартия за луксозните издания. Еднозначен отговор на този въпрос няма — всичко опира до личните предпочитания и донякъде и типа на изданието. Цветна детска кинжка би изглеждала чудесно с гланцирана хартия, но пък за изискана стихосбирка може би е по-добре с мат.

Сам ли да си направя корицата?

Ако владеете основните принципи на предпечата, това е напълно възможно. Но ако желаете да направите въздействаща корица, която да “продава” книгата, то по-добре е да се доверите на услугите на професионален дизайнер, специализирал в изработката на корици. Макар е по-скъпо, но в повечето случаи резултат си заслужава.

Имам ли нужда от UV лак или ламинат на корицата?

Обикновено това е опция, с която се постигат 2 цели — по-добър външен вид на изданието и повече трайност на корицата. Като се има предвид, че немалка част от книгите се предлагат навън, тези екстри не са лош избор.

Какво е това 4+4?

Когато отправите запитване до печатницата, те задължително се интересуват от цветността на изданието. Ако корицата е само в един цвят — да речем черен, а от вътрешната част няма нищо, то изданието е 1+0 цвята. Ако имате допълнителен цвят — тогава става 2+0. При пълноцветна корица имате 4+0, а ако сте предвидили и някакви цветни реклами или илюстрации от вътрешната част на корицата, тогава имате 4+4 цвята. Възможно е да бъде добавен и пети цвят (бил той пантон, сребро, злато и т.н.), но имайте предвид, че така ще оскъпите изданието си.

Трябва ли ми технически секретар?

В редакциите това е човекът, който определя как да изглежда едно издание, следи процеса на предпечата и печата. В повечето случаи това са доста опитни хора, които могат да ви спестят немалко грешки и разходи. Желателно е да си намерите такъв още от самото начало на работата по изданието или да разчитате на професионалните услуги на някое издателство или фирма, специализирана в предпечата и печата.

Как ще си получа книгата?

Този финален момент често е подценяван! Ако изданието ви е обемно, може да се окаже, че са необходими 1–2 палета за него и багажника на колата няма да е добро решение, а ще е необходим камион и количка за пренасянето им. Уточнете още от самото начало с печатницата за тяхна сметка ли ще бъде транспортът или вие ще вземате изданието от техния склад за готова продукция. Това може да ви натовари с допълнителни разходи.

Книги за предпечат: “Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Често срещам по форумите питания за книги, посветени на предпечата. Нерядко и мои познати и колеги ми молят за препоръка какво да прочетат на тази тема. Затова реших и да почна една нова рубрика в блога, която да представя част от литературата в тази област, която е сравнително достъпна за масовия български читател. Е, като начало ще започна, разбира се, с нещо, в което и аз имам съществено участие.

“Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Quark 5.01 - Наръчник по предпечат
Тази книга излезе през 2002 г. и все още може да бъде открита по книжарниците. Автори са — моя милост и Светлин Милев, колега и приятел, понастоящем съсобственик на рекламна агенция “Анима Арт”. Този наръчник е естествено начало на по-стар наш проект, който трябваше да бъде в 3 тома и да обхване по една програма за страниране, обработка на растерни изображения и векторни обекти. От него излязоха “Наръчник по предпечат, част 1. QuarkX­Press 4.0” и “Наръчник по предпечат, част 2. Adobe Pho­to­shop 5.02”. За жалост липсата на време прати написването на “Наръчник по предпечат, част 3. Adobe Illus­tra­tor в небитието”.
Нашите книги са предназначени за начинаещи и средно напреднали в областта на предпечата. Затова се постарахме да включим обширни части с понятия от областта както на компютърната техника, така и от типографията, обработката на илюстрации и дори интернет (QuarkX­Press позволява експортиране на файлове в html и xml формат, както и да се създава уеб страница от печатния оригинал).
Самата книга е разделена на 5 части: Малко терминология; Запознаване с QuarkXPress; Първи стъпки; Възможности за напреднали; Практика.

Пълното съдържание на книгата можете да откриете тук.
При създаването на книгата изхождахме от особеностите, с които се сблъскват българските потребители при предпечата, както и от собствените ни грешки и поуки. Постарахме се да дадем и повече практически съвети “стъпка по стъпка” за работа с конкретни задачи — създаване на бланка, брошура, книга, периодика и т.н.
Примерна глава от книгата можете да прочетете тук.
В заключение — нашата книга беше една от малкото за времето си, специално посветени на предпечатната подготовка, макар и през призмата само на една програма — QuarkX­Press. Макар че в момента е в продажба е версия 8, то и до ден-днешен принципите на работа не са се променили, така че книгата ни, надяваме се, все още е актуална.

Равнииис!

Типове подравняване

Днес ще кажа няколко думи за подравняването на абзац (Align­ing a Para­graph). И в QuarkX­press, с в Adobe Inde­sign имате няколко опции за подравняване, като можете да ги задействате по няколко начина — от размерната палитра, от лентата с менюта или с клавишна комбинация. Най-общо казано имате 5 начина да подравните един абзац — ляво подравнен, дясно, центрирано, двустранно и засилено двустранно. Adobe InDe­sign предлага малко повече опции за подравняване, но за това по-късно. Като начало — как да подравняваме абзац в QuarkXPress.

От менюто Style
Подравняване от менюто StyleИзберете командата Align­ment. Тя има пет опции: Left за ляво подравняване, Right ­ - дясно, Cen­tered ­ - центрирано, Jus­ti­fied ­ - двустранно подравнен, Forced ­ - засилено двустранно подравнен. Щракнете върху желаната от вас.
Лявото подравняване е подходящо, ако набирате текста директно в QuarkX­Press, защото нямате възможност да сричкопренасяте. Може да го използвате за заглавия и за уводни абзаци. Напоследък лявото подравняване си пробива път у нас и за основни текстове, въпреки че е типично по-скоро за англоезичните държави.
Дясното подравняване се използва обикновено за уводни абзаци, за представяне авторите на материалите в периодичните издания, текст под снимки, полета със справки или друг неосновен текст.
Центрираното подравняване се използва предимно за заглавия, подзаглавия или по-особено оформен текст (примерно в кръгло поле).
Двустранното подравняване е най-популярното у нас. Използва се за основните текстове в книгоиздаването и периодиката. Ако текстът на кирилица не е сричкопренесен, е възможно да се появят твърде големи интервали между думите.
Засиленото двустранно подравняване е доста странна опция — ­ за какво ви е последният ред от абзаца, който е изпълнен до средата, също да се подравни по двата края, при това с огромни интервали между думите?! Все пак, ако имате материал, който продължава на друга страница (в периодиката) и се разкъсва абзац, можете да използвате тази опция, за да подравните последния ред (разбира се, ако последната дума е близо до дясната граница).
Подравняване от диалогова кутияВтори начин да зададете подравняването, е с командата For­mats, извеждаща диалоговия прозорец Para­graph Attrib­utes. От полето срещу Align­ment (страница For­mats) задайте необходимото подравняване.
От размерната палитра
Подравняване от размерната палитраОтляво до иконите за промяна на шрифта имате пет икони за промяна на подравняването на абзаца. На първия ред отляво са: ляво, центрирано, дясно, а отдолу са двустранно и засилено двустранно подравняване.
От клавиатурата
Можете да използвате следните комбинации за подравняване: Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+Alt+J — засилено двустранно.

Подравняване в Adobe InDesign

Вече споменах, че тук възможностите са малко повече. Разполагате общо с 4 опции за двустранно подравняване. В зависимост от подравняването на последния ред  имате двустранно с ляво подравнен ред — Left Jus­tify, с дясно подравнен — Right Jus­tify, с центриран — Cen­ter Jus­tify, и засилено двустранно подравняване  — Full Jus­tify. Но най-голямото удобство тук са допълнителните две опции за подравяване по осовата линия — spine (линията по която се съединяват съседните страници в двустранната публикация). Можете да избирате между подравняване към осовата линия — Align Towards Spine, и срещу осовата линия — Align Away From Spine. Тези две опции са полезни, ако ви се налага да правите елементи, които искате да бъдат с един стил, но с противоположно подравняване на съседни страници — например колонцифри. Ето и един пример. Да речем, искате абзаци от един стил, които на левите страници да са ляво подравнени, а на десните — дясно подравнени. Тогава избирате за този стил подравняване Align Away From Spine.

От палитрата Para­graph

Подравняване от паритрата ParagraphМожете да я изведете на екрана, като изберете командата Para­graph от менюто Type или използвате клавишната комбинация Alt+Ctrl+T. От тази палитра имате достъп до всичките 9 опции за подравняване. Щраквате върху иконата на избраната от вас и абзацът тутакси се подравява (стига, разбира се, курсорът да се намира върху него — не е нужно да се избира целия абзац). Опциите тук са групирани в 3 зони — в лявата зона са ляво, центрирано и дясно подравняване. Следват четирите типа за двустранно подравняване. И вдясно са двете опции за подравняване по осовата линия.

От размерната палитра

Подравняване с размерната палитраИ тук нещата са подобни като при QuarkXpress, но само с една озадачаваща подробност — явно за да спазят симетрията на иконите, липсва тази на двустранното подравняване с дясно подравнен последен ред. Не че е голяма загуба, но да го спомена.

От клавиатурата
Нещата са почти същите, както при QuarkX­Press. Разликата е единствено в комбинацията за засилено двустранно подравняване. Все пак да ги изредя отново:  Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+F — засилено двустранно.

Машинен вестник

Може ли един персонален компютър да помогне при голяма част от сложните процедури (а даже да ги замени) по подготовката на вестник за отпечатване? Системи за формиране на страници вече съществуват за професионалните компютри като IBM PC. Те използуват текстове, подготвени с помощта на текстообработка, и позволяват показването им върху екран на дисплей, където дизайнерът на изданието може по предварителен работен макет да ги подрежда, да разполага илюстрации и по този начин да изработи модела на отделните страници. Този модел се запаметява на дискета и чрез нея може да се въведе във фотонаборна машина за физическото му реализиране. Поради липсващите графични възможности на компютъра все още са необходими ръчни дейности преди окончателното изготвяне на т.нар. “бял макет”, който се снима за изработването иа матрицата, необходима за офсетовия печат.
Фирмата “Епъл” е разработила система, която ще тласне развитието на този процес напред. Тя предлага значително по-усъвършенствувани възможности за графичното редактиране на страниците. Основен компонент на тази система е едно принципно ново компютърно печатащо устройство, така нареченият лазерен принтер. Той разполага с всички печатарски и техническа шрифтове, както и с практически безкрайни графични възможности и всичко това при качество, което не може да се достигне от досегашните принтери и което се доближава до това на фотонаборната машина. То отговаря на изискванията на повечето печатни издания и разпечатките могат да се използуват деректно за бял макет.
Възможно е лазерният принтер да се използува и с други ПК и професионални текстообработващи програми, като “Word”, “Wordstar”, както и интегрални програмни пакети като българския “Мултипак”

Заб. Този текст е публикуван в списание “Компютър за вас” в брой 6 от 1985 г. Рекламата по-долу е от същия брой. Има няма четвърт век оттогава…