Архив по месеци: юни 2010

Аз, пиратът

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

Това го прочетох в една онлайн библиотека. Безплатно. Вероятно някой е откупил авторските права и на това — не знам и не ме интересува. Аз ще си го прочета пак. Пиратски.
Тия дни се развихри неочаквана пукотевица в нашата мила родина. Храбрите милиционери на Цв. Цв. разбиха сърцето на мафията — chitanka.info. Това беше поводът за пунически войни между защитниците й и почитателите Цв. Цв. След като изчетох тонове мнения за и против, мисля че и аз мога да драсна 1–2 реда по казуса. А той е много интересен. В случая се смесват (къде умишлено, къде не) 2 понятия — ЧЕТЕНЕТО на книга и ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Те често се припокриват, но никога са били тъждествени. Дори и в докомпютърната епоха. Това се дължи на двойствения характер на книгата — тя е хем стока (като сиренето), хем не е. Както сиренето тя има стойност, която трябва да се заплати, но за разлика от книгите сиренето не предава знания, идеи и убеждения.
ЧЕТЕНЕТО на книги е част от човешката цивилизация. То е ключов момент от нейното развитие и с годините е станало неотменно право, както свободата на словото, свободата на вярата и на съвестта. Неслучайно диктаторските режими първо посягат на правото на свободно четене — “неправилните” книги се забраняват, затварят и накрая унищожават. Същата е и съдбата на техните автори, ако имат лошия късмет да живеят по време на тези режими.
Тези, които са живели по времето на социализма, сигурно си спомнят списъците със забранени книги, които се четяха в гимназиите в началото на учебната година. Помнят и безславния край на “Лютите чушки” на Р. Ралин, които изгоряха в пещите. Едва ли ще забравят и битките, които се водеха пред книжарниците, за да се докопат до някоя “дефицитна” книга — тиражите за тях бяха лимитирани и няма нищо общо с пазарната икономика.
И тогава, и сега аз чета много. Но и тогава, и сега четенето на една книга не е непременно свързано с купуването й. Преди интернет книгите, които ме интересуваха, ги заемах от приятели или ходех до библиотеките. Сега ми е по-лесно да чета, каквото ми е необходимо, в мрежата. Но едва малка част от тези книги решавах да ги купя — едни, защото са ми много скъпи, други — защото едва ли щях да ги чета повече, а трети  — защото са ме разочаровали. Все пак моите родители и аз успяхме да натрупаме библиотека от над 3000 тома. Въпреки че реално бройката на прочетените (или попрегледани) книги беше поне десетократно по-голяма.
Така след този увод се връщам към казуса с chitanka.info. Както вече споменах имаме две страни — ЧЕТЕНЕ  и ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. С ЧЕТЕНЕТО на книги се занимават библиотеките. С ПРИТЕЖАВАНЕТО — разпространителите и книжарите. Пресечната точка на двете страни се явяват авторите, преводачите, художниците и не на последно място издателите.  В какво е обвинена chitanka.info? Ни повече, ни по-малко — в престъпление. Нека да видим в какво. Незаконна продажба на книги? Ако вземете няколко книги без разрешение от издателя и ги продавате, без да му отчитате пари, това престъпление е ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Ако за сметка на труда на други хора печелите от странична дейност (например рекламни банери), това престъпление ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Нека уточня — сваляне на дадена книга не значи непременно четене. Тя може да бъде свалена, за да се чете по-късно или пък само за да бъде прегледана що за книга е. Аз правя същото в обикновена книжарница, когато разлиствам едно издание и се зачитам тук и там, за да видя що за продукт държа. Така че постановката — “свалиха ми 6000 пъти книгата, значи не съм продал 6000 книги” е абсурдна и показва пълното непознаване на процеса на четене и купуване на книги.
С две думи  — chitanka.info е извън полето ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. Тя не е книжарница, не е борса, не е и сайт, печелещ от странична дейност за сметка на книгите в него. Той всъщност е изцяло в с сферата на ЧЕТЕНЕ  на книги. Там, където се намират всички публични библиотеки. И които извършват точно това — предоставят книги за ЧЕТЕНЕ!  БЕЗПЛАТНО!
Ще ви дам за пример Ню-Йоркската обществена библиотека (все пак американците са най-чувствителни на тема авторски права). Издаването на читателска карта за нея струва… 0 долара. С тази карта можете да поръчвате БЕЗПЛАТНО книги за четене от каквито автори ви хрумне. Нещо повече, ако искате с тази карта можете да посетите онлайн архивите на библиотеката, за да четете електронните варианти на книгите. При това, познахте — БЕЗПЛАТНО!
Това, че Народната библиотека няма достъпни електронни архиви (тя дали има изобщо такива архиви?!) не е проблем на издателите и ГДБОП, а на обществото. Същото важи и за останалите библиотеки у нас, които още са някъде в 80-те години на 20. век. Така че всъщност chitanka.info запълва една празнина, която държавата трябваше отдавна да я е запълнила. Както същата тази държава би следвало да е откупила авторските права на всички класици и те да са публично достояние. А не да изпадаме в абсурдната ситуация, че за да се издадат разкази на Елин Пелин, писани в края на 19– век, да се налага да се плаща на частно издателство. Проблемът при chitanka.info е, че все още няма ясно дефинирани законови разпоредби за електронните, както и за частните библиотеки. Другото, което си е повече грешка на chitanka.info — липсата на категорични и ясни правила за качване и процедура на сваляне на книги в слечай на възражения от автори или издатели. Но това са поправими неща и мисля, че с времето ще се избистрят.
Така стигаме и до втория елемент — ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Много упреци се изляха върху издателите (част от тях заслужени). Все пак и аз като автор и издател мога да кажа няколко неща от кухнята. Да си издател не е лесно — цялата отговорност и финансиране са твои. Трябва да се разплатиш с автори (минимум 10% от коричната цена), с преводачи (при тях е на страница, но труд от 500–600 страници при добър преводач си е цифра), с авторски права (ако е преводна книга), художници, редактори, коректори, предпечатари, печатари. След като авансово платиш всичко това, даваш книгата на разпространителите и търпеливо чакаш да продадат книгите, за да можеш да изкараш твоите 15–20% от печалбата (които се появяват едва след като поне 2/3 от тиража е продаден). Тук обаче нещата с годините се усложниха. Интернет и компютърните технологии рязко промениха начина на четене и събиране на информация. Затова и издателите трябва бързо да се нагодят към новите бизнес условия, ако не искат да споделят съдбата на динозаврите. Преди всичко трябва да помислят за новите канали на четене — това са електронните четци и интернет. Вече всяка новоиздадена книга би трябвало да има и електронна версия, която да може да се изтегли срещу заплащане от интернет или да се получи по пощата.
Начините на промотиране на книги също трябва да наблегнат на електронните версии и интернет. Тук библиотеки като chitanka.info биха били само от полза на издателите, а не тяхна вреда. Това важи с особена сила за българските издатели, чиито тиражи са малки освен всичко друго и заради слабото разпространение. Има десетки градове и села с потенциални купувачи, до които книги не достигат по класическия начин. Но ако те имат възможност да ги прочетат в интернет, биха могли да ги поръчат от специализирани сайтове електронни книжарници или директно от издателя. Защото да си го кажем направо — бизнесът на издателите се крепи на желанието на хората да ПРИТЕЖАВАТ дадена книга — независимо дали са я чели, дали ще я четат, или само ще стои за украса в библиотеката. А за да накараш хората са искат да притежават една книга, трябва да произведеш изключително качествен продукт — и като съдържание, и като полиграфско изпълнение. Така например аз често подарявам книги на хората, които ценя. Има книги, които толкова са ми харесали, че съм купувал по десетина екземпляра за подарък, макар да съм я чел само 1–2 пъти. Просто продуктът на издателя (в комбина с автора, преводача, коректора, редактора, художника, предпечатаря и печатаря) е перфектен и аз ИСКАМ ДА ГО ПРИТЕЖАВАМ (освен че искам и да го прочета).
С две думи — библиотеките и издателите (авторите, преводачите) никога не са били врагове. Те не могат един без друг и взаимно си помагат.  Сайтове като chitanka.info няма как да намалят продажбите на един продукт, но биха могли многократно да ги увеличат, ако издатели и библиотекари умно си сътрудничат. Дано това се разбере и от няколкото тъпи ченгета, маскирали се на издатели, които забъркаха цялата тази простотия.