Архив по месеци: февруари 2011

Самиздат — mission possible 2

В предишния пост бяха разгледани въпросите, засягащи как да бъде финансиран един проект. Днешната тема ще е свързана с практическата част от самиздата — подготовката за печат и отпечатването.

Как да предоставя творбата си за предпечат?

Идеалният вариант е да бъде в електронен вариант. За целта можете да използвате най-удобния ви и лесен за работа текстов редактор. Това може да бъде MS Word, Open Office Writer, та дори и елемнтарни редактори като Write или Notepad биха свършили работа.

Имам само пишеща машина. Какво да правя?

Да, все още има автори (най-вече от по-старото поколение), които предпочитат добрата стара пишеща машина за създаване на своите творби. Но така или иначе текстът трябва да бъде прехвърлен на електронен носител. За целта е добре да се доверите на услугите на хора, предлагащи компютърен набор. Цените за него се формират на основата на 1 машинописна страница по БДС — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака).

Трябва ли текстът ми да е форматиран?

Трябва! Особено, ако предвиждате по-сложно оформление с получерни и курсивни знаци. Добре е да си създадете стилове и за всички нива на заглавията. Програмите за предпечат общо-взето се справят добре с форматираните текстове на кирилица, така че при прехвърянето на файловете в тях, то ще се запази.

Мога ли сам да си направя предпечата?

По принцип може — но само ако сте запознати с основните принципи на работа и сте съгласували с печатницата размери на публикацията, полета, шрифтове и т.н. Все пак е по-добре да използвате услугите на фирми, специализирани в тази дейност. Освен по-бързо и вероятно по-качествено свършена работа, те биха могли да ви предпазят от ред грешки, които могат да ви стурват немалка сума.

Всичко в един файл ли да събера?

Зависи. Ако мислите да издадете само печатно издание, това е по-бърз и удобен вариант. Но ако предвиждате и електронен вариант, бил той .epub или .mobi, то е добре всяка глава да бъде на отделен файл. Това се налага от факта, че за направата на електронна версия е добре текстът да бъде структуриран на отделни файлове, от които програмата за предпечат да генерира съдържание, което да бъде използвано като навигация от електронния четец.

Колко разпечатки са ми необходими?

Обичайно се правят 2 коректури — едната след наливането на текстовете и оформянето на изданието и една след нанесените поправки. Ако има много грешки, възможно е да се направи и трета разпечатка.

Как да указвам поправките?

Желателно е да използвате коректорските знаци, които са общоприети при редактиране. Повече за тях можете да прочетете тук. Добре е освен върху текста, да изнасяте поправката и в полето, за да се откроява по-добре и да не бъде пропусната.

На паус или на филм да извадя финалното копие?

Паусът е сравнително евтин и мнозина все още го предпочитат. Но пък тогава се начисляват разходи за монтажисти, а и качеството на илюстрациите не може да се сравнява с това от филм. Далеч по-добро и по-удобно решение е финалната коректура да бъде направена като pdf файл, който да бъде изпратен на печатницата. Напоследък повечето добри печатници използват технологията CTP (com­puter to plate), която подобрява качеството на изходния материал и снижава разходите. Повече за тази технология можете да научите тук.

Да си извадя ли ISBN?

Да! Това е номер, с който книгата може да бъде идентифицирана, каталогизирана и търсена в библиотеките. Изваждането му се прави в Народната библиотека и е безплатно. Можете да помолите за тази услуга и фирмата, която ви прави предпечатната подготовка. Повече информация за услугата — тук.

Какъв формат на книгата ми е необходим?

За тази цел е добре да ес консултирате с печатницата или с хората, които ще ви направят предпечатната подготовка. Условно се говори са издания формат А5 (148х210 мм), но в действителност размерите на книгите само са близки до А5 — това се дължи на различните размери на хартията с които работят печатниците и броят сгъвания, които се правят. По принцип форматът на книгата се определя  в голяма степен и от характера на изданието. Романите и стихосбирките са с по-малък формат от учебниците и помагалата (напр. 84х108/16 за първите и 70х100/16 за вторите). Повече за размерите и форматите на хартията можете да видите тук.

Какво означават числата на хартиения формат?

Първите две числа са размерите на хартиения лист, а третото — броят на сгъванията му при печат. Така с листа от един  формат, но с различен брой сгъвания, могат да се получат издания с различни размери. Например за формат на листа 70х100 при 8 сгъвания размерите на книгата ще са 345х340 мм, при 16 — 170х240 мм, при 32 — 120х165 мм и т.н.

Каква хартия да избера за книгата си?

Зависи от характера на самото изданние и в немалка степен от финансовите ви възможности. Най-евтиният вариант е вестникарската хартия — но тя е сравнително груба и бързо пожълтява. Подходяща е за по-непретенциозни издания без илюстрации. Следващата в класацията е обемната — тя е по-качествена от вестникарската и създава видимо по-голям обем на изданието. Ако все пак искате да направите качествено издание, в което може да има и илюстрации — добре е да се спрете на офсетовата хартия. За албуми или бутикови издания може да използвате хромирана хартия.

Меки или твърди корици?

Обикновено сериозните издателства пускат изданията си първо с твърди корици (hard cover), а после и с меки (paperback). При самиздат с оглед и финансите обикновено се предпочитат меките корици. Ако се използват услугите на професионален създател на корици, добавят се екстри като частичен лак, допълнителен цвят и др. дори и с меки корици изданието може да изглежда перфектно.

Мат или гланц?

Този въпрос стои както за избора на корица, така и при избора на хромова хартия за луксозните издания. Еднозначен отговор на този въпрос няма — всичко опира до личните предпочитания и донякъде и типа на изданието. Цветна детска кинжка би изглеждала чудесно с гланцирана хартия, но пък за изискана стихосбирка може би е по-добре с мат.

Сам ли да си направя корицата?

Ако владеете основните принципи на предпечата, това е напълно възможно. Но ако желаете да направите въздействаща корица, която да “продава” книгата, то по-добре е да се доверите на услугите на професионален дизайнер, специализирал в изработката на корици. Макар е по-скъпо, но в повечето случаи резултат си заслужава.

Имам ли нужда от UV лак или ламинат на корицата?

Обикновено това е опция, с която се постигат 2 цели — по-добър външен вид на изданието и повече трайност на корицата. Като се има предвид, че немалка част от книгите се предлагат навън, тези екстри не са лош избор.

Какво е това 4+4?

Когато отправите запитване до печатницата, те задължително се интересуват от цветността на изданието. Ако корицата е само в един цвят — да речем черен, а от вътрешната част няма нищо, то изданието е 1+0 цвята. Ако имате допълнителен цвят — тогава става 2+0. При пълноцветна корица имате 4+0, а ако сте предвидили и някакви цветни реклами или илюстрации от вътрешната част на корицата, тогава имате 4+4 цвята. Възможно е да бъде добавен и пети цвят (бил той пантон, сребро, злато и т.н.), но имайте предвид, че така ще оскъпите изданието си.

Трябва ли ми технически секретар?

В редакциите това е човекът, който определя как да изглежда едно издание, следи процеса на предпечата и печата. В повечето случаи това са доста опитни хора, които могат да ви спестят немалко грешки и разходи. Желателно е да си намерите такъв още от самото начало на работата по изданието или да разчитате на професионалните услуги на някое издателство или фирма, специализирана в предпечата и печата.

Как ще си получа книгата?

Този финален момент често е подценяван! Ако изданието ви е обемно, може да се окаже, че са необходими 1–2 палета за него и багажника на колата няма да е добро решение, а ще е необходим камион и количка за пренасянето им. Уточнете още от самото начало с печатницата за тяхна сметка ли ще бъде транспортът или вие ще вземате изданието от техния склад за готова продукция. Това може да ви натовари с допълнителни разходи.

Самиздат — mission possible

Напоследък все по-често получавам запитвания от автори как могат да издадат своя книга. Затова реших на едно място да събера отговорите на най-често задаваните въпроси по тази тема.
Добре е всеки, който иска да издава самостоятелно своя творба, да изясни за себе си 3 групи въпроси: 1. Бюджет на начинанието; 2. Работа по издаването — печат и предпечат; 3. Реклама и разпространение.
Нека започнем с първата група въпроси — как да съставите бюджет за издаването на книга.

I. Бюджет
Първото и най-важно нещо — колко пари можете да отделите за начинанието и кои етапи от издаването да финансирате с тях! Често ме питат: “Имам 200 (500, 2000, …) лева, ще ми стигнат ли, за да си издам книгата?” Зависи — може и да стигнат, а може и да са само 1/10 от нужните средства.
Затова е най-добре авторите (и по съвместителство издатели) на един лист да си  разбият заданието по точки и да сметнат разходите — след консултации със специалистите, за всяка от тези точки.
И така въпроси и отговори за бюджета!

Какъв тип е творбата?

Стихосбирка, роман, сборник статии с илюстративен материал, албум с репродукции или фотографии и т.н. От типа на изданието зависи и какъв формат за него ще изберете, каква хартия, корица, тип подвързване и т.н. За тази цел е добре да се посъветвате със специалисти от бранша — специалисти по предпечат или печатари

Какъв ще бъде обемът на изданието?

Една страница с гладък текст може да събере някъде около 2200–2500 знака. Вижте колко знака сумарно е вашият ръкопис и го разделете на 2200 или 2500 — така ще имате приблизителна представа за броя страници. Отговорът на този въпрос ще ви помогне при формиране на цена за печат при различни тиражи и оформления на книгата.

В какъв вид ще предадем ръкописа за предпечат?

В повечето случаи обикновено става дума за файлове, създадени на някаква текстообработваща програма от типа на MS Word или Open Office Writer. Но все още, макар и рядко, има хора, които предпочитат да дадат ръкописа си като машинописни страници или написани на ръка. В такъв случай би трябвало да се предвиди и разход за комютърен набор. За него важат тарифите за машинописни услуги от докомпютърната ера и се заплащат на основата на 1 машинописна страница — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака). Таблиците и формулите, текстовете на чужд език обикновено се смятат отделно по утежнена тарифа.

Необходими ли са редактор и коректор?

Определено — да! Колкото и да е опитен един автор, винаги е добре ръкописът да бъде прочетен и от непредубедено око на професионален коректор. Обикновено този разход се спестява, но ако не искате книги, бъкани с елементарни правописни и пунктуационни грешки, добре да предвидите разход и за коректор (още повече, че тарифите за изчитане на коректури не са особено високи). Още по-болезнен е въпросът дали книгата да има редактор. Редакторът не само следи за правописа, но и за стилистиката на книгата. Често, особено при по-неопитни автори, той може да подобри качеството на ръкописа, а нерядко да спести и бъдещи разходи, като премахне излишни или недобре стоящи пасажи. Нерядко съм попадал на ръкописи, които при една добра редакторска работа биха били с поне 1/3 по-къси (респективно и по-евтини за издаване), по-стегнати и стилистично по-издържани.

Каква част от предпечатната подготовка ще финансираме?

Понякога авторите са достатъчно вещи и могат сами да направят предпечата си и да предадат готови принтерски файлове на печатницата. Но в повечето случаи предпечатната подготовка се прави от специалисти в тази област и като цена може да варира в широки граници. При договорката изяснете всички необходими операции за вашето произведение, за да може да получите точна калкулация още в началото. Ако ще използвате илюстрации или графики — уточнете форматите, в които трябва да ги предадете.

Необходим ли ни е художник?

Корица на книга, както и цялостно художествено оформление на книгата може да направи практически всеки компютърно грамотен човек. Но ако искате да избегнете лаишкото излъчване на още-една-направена-набързо книга, добре е да намерите човек специалист в оформлението на корици, а идеалният вариант е да наемете добър дизайнер, който да създаде цялостната визия на книжното тяло и корицата. Добре е да се договорите с човека, който отговаря за художественото оформление, да проследи дали в печатницата се изпълняват стриктно всички операции за качественото отпечатване на книгата.

Колко ще струва печатът?

Обикновено това е най-големият разход, който може да погълне до 80% от целия бюджет. Затова тук планирането трябва да бъде най-внимателно. Трябва да сте наясно какъв формат ще бъде вашата книга (това обикновено се изяснява още при договарянето за предпечат), каква цветност ще има, колко страници е в крайния си вариант — точното число страници ще разберете след финалните корекции при предпечатната подготовка. От печатницата ще получите отговорите и на въпросите, свързани с типа хартия, корицата и подвързването. Добре е да уточните готовата продукция вие ли ще си  я вземете, или от печатницата ще ви я доставят на посочен от вас адрес.

Къде ще складираме продукцията?

Въпросът за склад на пръв поглед е маловажен, но понякога подценяването му може да породи сериозни проблеми. Ако вашата книга е с голям формат, повечко страници и сте я издали в сравнително висок тираж — поне 800‑1000 бройки, ще трябва да намерите място на 1 или 2 палета с книги. И ако не разполагате със собствено помещение, ще се наложи да плащате за склад на някого.

Как ще разпространяваме книгата?

Най-често книгите се оставят на консигнация в борсите на едро срещу търговска отстъпка, която може да достигне до 35% от коричната цена. Но може да предвидите и по-агресивно предлагане на книгата, като наемете хора, облечени според стилистиката на книгата, които да предлагат книгата за продажба извън обичайните за това места — борси, книжарници или вестникарски павилиони. В такъв случай може да се наложи инвестиция в рекламни материали като тениски, шапки или чанти, както и евентуална твърда надница, която би мотивирала в някаква степен продавачите — особено ако книгата и авторът са абсолютно непознати и труднопродаваеми.

Как ще рекламираме книгата?

Изключително подценяван въпрос от повечето автори по отношение на предварителния бюджет. Разчита се на оставянето на книгата по борси и евентуалните й продажби. Разумно е да бъде предвидена част от бюджета за промоция и раклама. Това включва представяне на книгата в някой клуб или книжарница, представяне в ТВ блокове, предоставяне на екземпляри на литературни критици или блогъри, пишещи ревюта за книги, печатна реклама — флаери, плакати, интернет реклама — банери или създаване на сайт, промотиращ книгата. Стана въпрос по-горе, че може да се поръчат и рекламни материали, промотиращи книгата (тениски, шапки, чанти, пластмасови торбички, книгоразделители и др.)

Как да формираме цената на книгата?

След като сте наясно с въпросите за бюджета и смятате да издадете книга, от която да печелите, то тя трябва да има и корична цена. Най-общо казано, пък и най-лесно за пресмятане, е да умножите производствените разходи по 3 и да ги разделите на тиража. Така приблизително 1/3 от цената ще бъде производствени разходи, 1/3 — търговска отстъпка и 1/3 — печалба за вас. Пример: ако сумарните ви разходи са 1000 лева, то, умножени по 3, стават 3000. При планиран тираж 500 бройки — делите 3000 на 500 и получавате корична цена от 6 лева.

Един примерен бюджет би имал горе-долу следните позиции:

Ръкопис (общо) — .…. лева

  • Евентуален набор — .…. лева
  • Коректорско прочитане (опционално) — .…. лева
  • Редакторско прочитане (опционално)  — .…. лева

Предпечат (общо) — .…. лева

  • Предпечат на тялото — .…. лева
  • Предпечат на корицата — .…. лева
  • Техническо редактиране — .…. лева

Печат (общо) — .…. лева

  • Печат на тялото — .…. лева
  • Печат на корицата — .…. лева
  • Допълнителни довършителни операции — .…. лева

Склад — .…. лева
Реклама (общо) — .…. лева

  • Премиера — .…. лева
  • Печатна — .…. лева
  • Рекламни материали — .…. лева
  • ТВ — .…. лева
  • Интернет — .…. лева