Архив по дни: понеделник, 21 февруари, 2011 г.

Самиздат — mission possible 2

В предишния пост бяха разгледани въпросите, засягащи как да бъде финансиран един проект. Днешната тема ще е свързана с практическата част от самиздата — подготовката за печат и отпечатването.

Как да предоставя творбата си за предпечат?

Идеалният вариант е да бъде в електронен вариант. За целта можете да използвате най-удобния ви и лесен за работа текстов редактор. Това може да бъде MS Word, Open Office Writer, та дори и елемнтарни редактори като Write или Notepad биха свършили работа.

Имам само пишеща машина. Какво да правя?

Да, все още има автори (най-вече от по-старото поколение), които предпочитат добрата стара пишеща машина за създаване на своите творби. Но така или иначе текстът трябва да бъде прехвърлен на електронен носител. За целта е добре да се доверите на услугите на хора, предлагащи компютърен набор. Цените за него се формират на основата на 1 машинописна страница по БДС — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака).

Трябва ли текстът ми да е форматиран?

Трябва! Особено, ако предвиждате по-сложно оформление с получерни и курсивни знаци. Добре е да си създадете стилове и за всички нива на заглавията. Програмите за предпечат общо-взето се справят добре с форматираните текстове на кирилица, така че при прехвърянето на файловете в тях, то ще се запази.

Мога ли сам да си направя предпечата?

По принцип може — но само ако сте запознати с основните принципи на работа и сте съгласували с печатницата размери на публикацията, полета, шрифтове и т.н. Все пак е по-добре да използвате услугите на фирми, специализирани в тази дейност. Освен по-бързо и вероятно по-качествено свършена работа, те биха могли да ви предпазят от ред грешки, които могат да ви стурват немалка сума.

Всичко в един файл ли да събера?

Зависи. Ако мислите да издадете само печатно издание, това е по-бърз и удобен вариант. Но ако предвиждате и електронен вариант, бил той .epub или .mobi, то е добре всяка глава да бъде на отделен файл. Това се налага от факта, че за направата на електронна версия е добре текстът да бъде структуриран на отделни файлове, от които програмата за предпечат да генерира съдържание, което да бъде използвано като навигация от електронния четец.

Колко разпечатки са ми необходими?

Обичайно се правят 2 коректури — едната след наливането на текстовете и оформянето на изданието и една след нанесените поправки. Ако има много грешки, възможно е да се направи и трета разпечатка.

Как да указвам поправките?

Желателно е да използвате коректорските знаци, които са общоприети при редактиране. Повече за тях можете да прочетете тук. Добре е освен върху текста, да изнасяте поправката и в полето, за да се откроява по-добре и да не бъде пропусната.

На паус или на филм да извадя финалното копие?

Паусът е сравнително евтин и мнозина все още го предпочитат. Но пък тогава се начисляват разходи за монтажисти, а и качеството на илюстрациите не може да се сравнява с това от филм. Далеч по-добро и по-удобно решение е финалната коректура да бъде направена като pdf файл, който да бъде изпратен на печатницата. Напоследък повечето добри печатници използват технологията CTP (com­puter to plate), която подобрява качеството на изходния материал и снижава разходите. Повече за тази технология можете да научите тук.

Да си извадя ли ISBN?

Да! Това е номер, с който книгата може да бъде идентифицирана, каталогизирана и търсена в библиотеките. Изваждането му се прави в Народната библиотека и е безплатно. Можете да помолите за тази услуга и фирмата, която ви прави предпечатната подготовка. Повече информация за услугата — тук.

Какъв формат на книгата ми е необходим?

За тази цел е добре да ес консултирате с печатницата или с хората, които ще ви направят предпечатната подготовка. Условно се говори са издания формат А5 (148х210 мм), но в действителност размерите на книгите само са близки до А5 — това се дължи на различните размери на хартията с които работят печатниците и броят сгъвания, които се правят. По принцип форматът на книгата се определя  в голяма степен и от характера на изданието. Романите и стихосбирките са с по-малък формат от учебниците и помагалата (напр. 84х108/16 за първите и 70х100/16 за вторите). Повече за размерите и форматите на хартията можете да видите тук.

Какво означават числата на хартиения формат?

Първите две числа са размерите на хартиения лист, а третото — броят на сгъванията му при печат. Така с листа от един  формат, но с различен брой сгъвания, могат да се получат издания с различни размери. Например за формат на листа 70х100 при 8 сгъвания размерите на книгата ще са 345х340 мм, при 16 — 170х240 мм, при 32 — 120х165 мм и т.н.

Каква хартия да избера за книгата си?

Зависи от характера на самото изданние и в немалка степен от финансовите ви възможности. Най-евтиният вариант е вестникарската хартия — но тя е сравнително груба и бързо пожълтява. Подходяща е за по-непретенциозни издания без илюстрации. Следващата в класацията е обемната — тя е по-качествена от вестникарската и създава видимо по-голям обем на изданието. Ако все пак искате да направите качествено издание, в което може да има и илюстрации — добре е да се спрете на офсетовата хартия. За албуми или бутикови издания може да използвате хромирана хартия.

Меки или твърди корици?

Обикновено сериозните издателства пускат изданията си първо с твърди корици (hard cover), а после и с меки (paperback). При самиздат с оглед и финансите обикновено се предпочитат меките корици. Ако се използват услугите на професионален създател на корици, добавят се екстри като частичен лак, допълнителен цвят и др. дори и с меки корици изданието може да изглежда перфектно.

Мат или гланц?

Този въпрос стои както за избора на корица, така и при избора на хромова хартия за луксозните издания. Еднозначен отговор на този въпрос няма — всичко опира до личните предпочитания и донякъде и типа на изданието. Цветна детска кинжка би изглеждала чудесно с гланцирана хартия, но пък за изискана стихосбирка може би е по-добре с мат.

Сам ли да си направя корицата?

Ако владеете основните принципи на предпечата, това е напълно възможно. Но ако желаете да направите въздействаща корица, която да “продава” книгата, то по-добре е да се доверите на услугите на професионален дизайнер, специализирал в изработката на корици. Макар е по-скъпо, но в повечето случаи резултат си заслужава.

Имам ли нужда от UV лак или ламинат на корицата?

Обикновено това е опция, с която се постигат 2 цели — по-добър външен вид на изданието и повече трайност на корицата. Като се има предвид, че немалка част от книгите се предлагат навън, тези екстри не са лош избор.

Какво е това 4+4?

Когато отправите запитване до печатницата, те задължително се интересуват от цветността на изданието. Ако корицата е само в един цвят — да речем черен, а от вътрешната част няма нищо, то изданието е 1+0 цвята. Ако имате допълнителен цвят — тогава става 2+0. При пълноцветна корица имате 4+0, а ако сте предвидили и някакви цветни реклами или илюстрации от вътрешната част на корицата, тогава имате 4+4 цвята. Възможно е да бъде добавен и пети цвят (бил той пантон, сребро, злато и т.н.), но имайте предвид, че така ще оскъпите изданието си.

Трябва ли ми технически секретар?

В редакциите това е човекът, който определя как да изглежда едно издание, следи процеса на предпечата и печата. В повечето случаи това са доста опитни хора, които могат да ви спестят немалко грешки и разходи. Желателно е да си намерите такъв още от самото начало на работата по изданието или да разчитате на професионалните услуги на някое издателство или фирма, специализирана в предпечата и печата.

Как ще си получа книгата?

Този финален момент често е подценяван! Ако изданието ви е обемно, може да се окаже, че са необходими 1–2 палета за него и багажника на колата няма да е добро решение, а ще е необходим камион и количка за пренасянето им. Уточнете още от самото начало с печатницата за тяхна сметка ли ще бъде транспортът или вие ще вземате изданието от техния склад за готова продукция. Това може да ви натовари с допълнителни разходи.