Архив по месеци: юни 2011

Виждам мъртви книги

Ancient_e-book
„I see dead peo­ple!” (Виждам мъртви хора) – шепнеше ужасено момченцето от филма „Шесто чувство”. „I see dead books!” – мисля си без особен ужас напоследък. Да, виждам мъртви хартиени книги. Убити от новите технологии, които в последните 2–3 години ударно навлизат в живота ни.
Всъщност следващото десетилетие ще бъде може би най-драматичното за писаното слово от последните близо 600 години – книгите, каквито ги знаем от времето на първите печатни преси, неумолимо ще изчезнат като масов носител на писмено слово, отстъпвайки мястото на електронните четци.
Разбира се, у нас за момента тези тенденции не се забелязват особено, къде поради техническа и финансова изостаналост, къде поради тридиционния консерватизъм на обществото ни към новите технологии. Но така или иначе в света се акумулира критична маса, която в определен момент ще предизвика лавинообразни промени.

Големите печеливши?

На първо място – читателите. Да, все още повечето хора казват: „Друго си е да четеш истинска книга, да усетиш страниците, да я разлистваш”. Имам лоша новина за тях – истинските книги ги уби онзи нехранимайко – златарят Йоханес от Майнц с неговата тромава машина. Дотогава истинската книга се изработва от пергамент, текстът се изписва ръчно с перо от добре обучени калиграфи, майстори художници изрисуват илюстрации, инициали и винетки. Твърдата корица е от дърво и кожа, с биндове и закопчалки, обкована със сребро и украсена със скъпоценни камъни. Самата книга е толкова тежка, че се чете на специална поставка. И най-важното – толкова е скъпа, че за да бъде направена, е необходимо да бъде поръчана или от върховния владетел, или от богат благородник или, в краен случай, от  богат манастир. Всяка книга е уникат и сама по себе си произведение на изкуството.

И така – до 1450 г., когато се появяват ерзаците на Гутенберг и скъпата и рядка книга става евтина, лесна за направа и достъпна за мнозина. Точно както във фотографията висококачествените стъклени плаки бяха убити от евтините целулоидни ленти, а пък те на свой ред загинаха от дигиталните карти.

Нещо подобно се случва сега и с електронните книги. Те ще стават все по-евтини и все по-достъпни. Аз самият, макар и книжен човек, се въздържам от покупката на много нови книги. От една страна, поскъпват все повече, а, от друга, просто няма къде вече да ги държа. Тези два проблема се решават до голяма степен с електронните книги.

Нещо повече – възможността за мигновено обновяване на информацията (особено за енциклопедиите), вграждането на мултимедия и холографски изображения обединяват словото с образ и звук и поставят общуването с текста на съвсем друго ниво.

Другият голям печеливш са авторите. Веднага давам конкретен пример. Да речем сте създали обемен труд, който ви е отнел 6 месеца усилена работа. Отивате при издател и той поема издаването му. В числа това изглежда така: „Ще издадем като начало 500 бройки, защото сте млад автор и рискуваме с вас. Цената ще е по-ниска, за да гоним продажби – да речем 12 лева. Вие ще вземете 15% от коричната цена, умножено по тиража”. Сиреч за вашите половингодишни усилия ще получите 900 лева. И то – обикновено след реализация на тиража и ако договорите процентите върху брутната цена, а не след приспадане на ДДС. На всичкото отгоре тези пари ще ги вземете, ако имате работа с издател, който е истински книжовник. Ако е мошеник – няма как да узнаете нито дали книгата се продава, нито дали не са правени тайни допечатки.

При електронните книги не е така. Обикновено онлайн продажбите минават през трети сайтове, които позволяват както на издателя, така и на автора да следи всяка транзакция. Авторът би могъл дори сам да издаде и продава книгата си, при това с минимални разходи и без риск от финансови загуби, необходимост от склад и т.н.

Големите губещи?

На първо място – книготърговците. Уви, тяхната професия е обречена като на собствениците на видеотеките. Директните продажби от издатели или специализирани сайтове ще сведат тяхната роля до малко на брой играчи на пазара, които ще се занимават основно с нишови издания.

На второ място – издателите. Да, издателският бизнес след неколкостотин години относително безметежно съществуване ще преживее сериозни трусове и ще се наложи драматична промяна на бизнес  модела. И тук ще има сериозна редукция на играчите в бранша, доколкото възможността авторите директно да подготвят, издават и продават книгите си, ще стесни тяхната роля. Така издателят като „феодал”, диктуващ условията и към читателя, и към автора до голяма степен ще се превърне в координатор и посредник. Ще се изискват и повече усилия за задържане на повърхността, което за нашите условия всъщност ще е доста здравословно – в годините на прехода немалко случайни минувачи направиха лесни пари с некачествена продукция и минимум усилия. Сега е по-вероятно неизкушените от книгите хора да се прехвърлят в друг бизнес, изискващ по-малко усилия и на пазара да останат преобладаващо „книжници”. Хора, които са склонни да инвестират в екип от редактори, коректори, художници, мултимедийни специалисти и т.н.

За финал – очакват ни драматични и изпълнени с новости години в областта на словото. Вероятно ще трябва да променяме както навиците си на правене на книги, така и на четенето им. Част от сегашните устройства като електронни четци, таблети, лаптопи, вероятно до няколко години ще еволюират до съвсем ново нещо, което да обединява качествата на всяко от тях. Цените неминуемо ще отиват надолу и скоро всеки ще може носи цялата си домашна библиотека в раницата.

Стига да иска да чете…

 

 

 

Gray’s Anatomy

Винаги съм твърдял, че обработката на рекламни фотографии с човешки лица или фигури трябва да бъде поверявана или на художници, или поне на хора, преминали известна подготовка по рисуване на човешко тяло. Иначе се получават нелепици като тази рекламна кампания на някакво заведение или конкурс, или нещо от сорта. Вероятно уговорката е била нещо от сорта: “Абе имаме една мацка тука. Не, не сме наемали фотограф — много скъпо искат мискините. Отпрахме снимката от “Хайклуб”, ти виж там пооправи я, дорисувай това-онова и я пускай. Ако не става — нали имаше някаква 3D програмка — сглоби нещо и приший главата. Не се престаравай много — и без това правя услуга на заведението на свако.” И в резултат се получават двете мацки от картинката. По принцип тези крехки девойчета не би трябвало да са вдигали нещо по-тежко от чаша с “Мохито”, но като краен резултат изглеждат като полузащитници ветерани от Американската професионална футболна лига при това без платени здравни осигуровки и видимо калпав травматолог.

Затова не е лошо като правите такива манипулации, на една ръка разстояние от вас да бъде някой наръчник по анатомия (ако не сте уверени как изглеждат кокали и мускули). И да сверите дали вашата картинка прилича поне малко на тези от книгата. “Анатомия” на Хенри Грей е едно много добро начало.