Архив по дни: вторник, 23 август, 2011 г.

Защо написахме тази книга

Кратко резюме за тези, които не обичат да четат дълги текстове.
Написахме тази книга поради няколко причини:
Да създадем помагало, което да бъде лесно за визуално възприемане -  с кратка, ясна и добре структурирана информация;
Да надградим основното ниво с разширени подточки — за читатели с опит, които желаят да получат по-пълна представа за античния свят;
Да заострим  вниманието върху съществените моменти в текстовете на основните произведения, което да помогне в създаването и доказването на определена теза;
Да създадем графични помощници — блок схеми, графики и родословия, които визуално да помогнат за усвояването на сложната материя на античния свят.
Край на резюмето

Преди досАнтична литература - учебно помагало, корицата време — вече стават 20 години, започнах като млад учител из столичните гимназии. Старата система рухваше, нова още нямаше и в цялата тази суматоха аз и моите колеги се опитвахме в движение да адаптираме и предадем материала на нашите ученици. Децата често правеха писмени упражнения — тестове, контролни, класни. Е, имаше немалко, които искаха да се подсигурят за тежкия материал или пък просто да минат метър. Разбира се, за мен като човек, доскоро бил от другата страна на барикадата, не беше особен проблем да прехващам тези по своему трогателни опити за преписване.
Това, което ме впечатляваше тогава, бе старателната подготовка на т.нар. “царски пищови” — малки свитъци със ситно изписан текст, който обхващаше цели теми в рамките на 1–2 листчета. Сега вече мога да си призная — гледах на тези “пищови” със снизхождение и дори поощрение — щом някой си е дал труда да напише ситно (и четливо!) най-важното от даден урок, той всъщност беше свършил работата си, без да го съзнава. Защото в края на краищата от тях се искаше да умеят да разберат и извлекат есенцията от един урок.
Именно тези пищови тогава ме наведоха на една мисъл — след като учениците ги ползват с охота и им вършат работа, не може ли да се напише книга в този стил? И ето — идеята за нашето помагало се роди.
Замисълът беше простичък — да се оформи информацията по отделните теми на къси абзаци, маркиращи най-важните теоретични постановки. Текстът трябваше да следва структурата на разгърнатия план -  с къси изречения и йерархично подредени точки и подточки. Презумпцията ни беше, че учителят не учи ученика. Той дава насоката, методиката на работата и коригира резултатите. Основното усилие трябва да направят учениците, и то сами. Те нямат нужда от дълги анализи, които да се опитват да наизустят, а от маркери, които да ги насочват по пътя на техните собствени търсения. Защото в един текст всеки може да намери свой уникален отговор — в литературата 2 и 2 рядко прави 4.
За мой късмет тогава работех в едно невероятно училище — 151 СОУПИ (днес СОУ “София”), където се бяхме  събрали все млади и ентусиазирани учители. Заедно с моите колеги — Антонио Гинев и Даниел Георгиев започнахме работата по помагалото. В процеса на работа идеята за него беше надградена. Освен основното ниво решихме да добавим и второ — графично различно от първото, за хората, които са напред в материала и биха искали да се запознаят с по-широк спектър от изследователски и критически мнения по въпросите на античната литература. Двете нива се допълват взаимно и ни дават предимство пред стандартните учебници и помагала, където информацията е на едно сравнително високо ниво, но съобразено с изискванията към средностатическия ученик.
Финалният щрих беше добавянето на трето ниво — текстовете на основните произведения, които са застъпени в учебната програма. На пръв поглед прилича на пингвинско хранене — родителите сдъвкват храната и я пъхат в човките на малките. Но всъщност не е така. Замисълът бе да се помогне на учениците да работят с текст — да го четат внимателно, да извличат съществените моменти и да могат да създават тези, които да подкрепят с помощта на този текст.
Това, признавам, е един от най-големите в обучението по литература — не учим децата да ЧЕТАТ текста. Възпроизвеждащата система, през която и ние сме минали и като ученици, и като студенти, не толерира самостоятелното четене на текста, а цитирането на авторитети. Затова и децата предпочитат да наизустят кой какво е казал за произведението и да се опитат да го възпроизведат при писмен или устен изпит. Дори и като студенти в университета тази практика работеше безотказно — обилното  цитиране на авторитети неминуемо водеше до добра оценка. Първият, който ни накара да ЧЕТЕМ текстовете, беше младият тогава асистент Александър Кьосев. Още помня как тогава ни вбесяваше с неговите на пръв поглед глупави въпроси, но неминуемо каращи те да забиеш нос в текста, за да докажеш тезата си.
И за финал добавихме немалка графична част към книгата — генеалогии, блок схеми, графични визуализации (като моделът на щита на Ахил), както и на немалък речник, който да улесни работата с множеството имена и термини от тази епоха.

Книгата излезе за първи път през 1998 г. и претърпя четири издания, като всяко следващо беше допълвано и коригирано. За новото, пето, издание спазихме тази традиция и то е с увеличен обем — нови близо 70 страници, които включват още 2 глави, 60 нови речникови статии и нови графики. Това издание от днес — 23 август, е на пазара благодарение на едно от най-добрите български издателства - “Изток-Запад”. Повече за нашата книга можете да прочетете тук. Оставяме на читателите да решат как сме се справили с тези задачи.