Архив по дни: петък, 2 декември, 2011 г.

Мразя библиотеките!*

Изоставена библиотека в Русия

Да спасим книгите! Библиотеките умират! Изкупете ни продукцията!” — надигна се протестен вопъл тези дни. Кои библиотеки умират? Тези с работно време понеделник — петък от 9 до 6? Където ровите сред многобройните фишове и чакате после с надежда вашата книга да не е заета от друг? И където после се молите някой „читател” да  не е изрязал от книгата точно материала, който ви трябва? Ами ще умрат – библиотеките ни от 19. и 20. век навършиха пределната възраст и е време да се пренесат в небитието. Ще пророня една носталгична сълза, но бързо ще ми мине.

Истинският ни и огромен проблем е библиотеката на 21. век. Която се роди недоносена, лежи в кувьоза, ама от болницата май не са платили тока, та…

Тази библиотека работи 24 часа 7 дена в седмицата, съдържа милиони томове, течения и годишници и  е достъпна от всяка точка на милата ни родина. Конкретен пример. Търсех материали за атентата в черквата „Св. Неделя”  от 1925 г. Вестник „Пряпорец” от това време надлежно е публикувал стенограмите от процеса срещу атентаторите. Влязох в електронния архив на Националната библиотека, открих нужните години, отворих броевете, прочетох необходимото, а част от него с помощта на OCR програма обърнах в редактируем текст. Цялата операция ми отне общо 1 час в събота вечерта пред домашния компютър. Нашето време е твърде динамично  и изисква намиране на обширна информация бързо и по възможност навсякъде. И информационните банки, каквото всъщност представляват библиотеките в частност, трябва да се адекватни на това време.

Какво всъщност би трябвало да се случи? Да се наливат пари от държавата за изкупуване на български класици? Глупости! Има цял закон, уреждащ получаването на книги от библиотеките - Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и Правилник към него. От всяко издание с тираж над 300 бройки 12 трябва да отидат в Националната  библиотека, която ги разпределя по основните регионални библиотеки. При средно 6000 заглавия на година това прави минимум 50 000–60 000 книги (тези с по-малък тираж имат и по-малко задължителни бройки за депозит). И ако тези книги не достигат до библиотеките, има достатъчно солени санкции в закона (от 300 до 3000 лева първоначално и от 3000 до 5000 за повторно нарушение). Това, че не се следи какво излиза на пазара и какво постъпва в библиотеките, е проблем не на държавата като цяло, а на длъжностните лица, които не са си на мястото – и в библиотеките, и в Министерството на културата, че и в общинската администрация.

Сериозните пари всъщност трябва да се насочат другаде. По-голямата част  да отидат за дигитализираща техника на съществуващата база – първоначалната инвестиция е голяма, но нататък трябват средства основно за заплати, консумативи и поддръжка. Да се инвестира в наемане или обучаване на специалисти за разработка на елетронни бази данни, дигитални архиви, библиотечни сайтове с удобен, user friendly интерфейс. И не на последно място – библиотеките да се оборудват със съвременни сървъри за съхранение на информацията и построяване на адекватни помещения за тази техника, както и за заплати на мотивиран и обучен персонал за работа с нея.

Държавата не бива да бъде мислена само като източник на средства. Нейната роля трябва да бъде основно регулираща – изработване на адекватно законодателство и съблюдаване за спазването му, създаване на условия за финансиране както от частни лица (защо не и с данъчни облекчения?!), така и от обществени формирования. В този ред на мисли веднага се появява и казусът „Читанка”. Въпреки полицейските акции този сайт си остава един истински феномен в българската култура. Създаден на доброволни и некомерсиални начала и благодарение на огромния (и безплатен!) труд на десетки сътрудници, там е събрал впечатляващ електронен архив на книги. Със сигурност при добро желание и от двете страни спорните моменти биха могли да бъдат изчистени и на нормативно, и на практическо ниво и „Читанка” да стане официално част от дигиталния архив на българските библиотеки.

А какво става с хартиените книги? Те да мрат ли? Не, разбира се, но топката не бива да е само в полето на държавата – споменатите по-горе закони така или иначе гарантират част от постъпленията. Парите от бюджета би трябвало да отиват за ценни и редки издания, както и за скъпите чуждестранни абонаменти.  А и не бива да се разчита само на държавата.  Дигитализацията подтиква все повече хора да освобождават личните си библиотеки от хартиени книги, които вместо да завършат безславно във вторични суровини, могат да обогатят поне едно читалище. Въпрос на добро желание  от едните и добра организация от другите.

Накратко – чака ни много работа, а трябват и много пари. И едното, и другото зависят от нас – и като индивиди, и като общност. Така че вместо да хленчим да видим как да поправим колата и да излизаме от тази проклета гора, че почна да се мръква…

*Заглавието е дълбоко подвеждащо – всъщност трябваше да бъде „Обичам библиотеките”, но воден от народопсихологичните ни особености, реших, че мразенето е по-привлекателно от обичането. Извинявайте, ако сте били подведени – не беше без да искам.

P.S. Още по темата — от брилянтния Александър Кьосев.