Транслитерация — как?

Напоследък къде и покрай интернет доста се заговори за транслитериране на българските думи с латински думи. В последните години като че ли се постигна консенсус за основните принципи. Системата за транслитериране на български букви с латински е обсъдена и приета от Научния съвет на Института за български език при БАН и е одобрена от Министерския съвет на Р България по предложение на министъра на държавната администрация и административната реформа. С нея са съобразени законовите актове на МВР (Таблица за транслитерация на българската азбука в английската азбука), на МВнР (Комисия по антарктическите наименования) и МРРБ (Наредба № 3 за транслитерация на българските географски имена на латиница). Народното събрание прие и Закон за транслитерацията, който е обнародван в ДВ, бр. 19, 27 март 2009 г.

Азбука
Главни букви
А - A; Б - B; В - V; Г - G ; Д - D ; Е - E; Ж - Zh; З - Z; И - I ; Й - Y; К -K; Л - L; М - M; Н - N; О - O; П - P; Р - R; С - S; Т - T; У - U; Ф - F; Х — H; Ц - Ts; Ч - Ch; Ш - Sh; Щ - Sht; Ъ - A; Ь - Y; Ю - Yu; Я - Ya
Малки букви
а - a; б - b; в - v; г - g; д - d; е - e; ж - zh; з - z; и - i; й - y; к - k; л - l; м - m; н - n; о - o; п - p; р - r; с - s; т - t; у - u; ф - f; х - h; ц - ts; ч - ch; ш - sh; щ - sht; ъ - a; ь - y; ю - yu; я - ya

Съчетания на букви
”дж” — dzh, напр.: Добруджа — Dobrudzha
”дз” — dz, напр.: дзвер — dzver
”ьо” — yo, напр.: синьо — sinyo
”йо” — yo, напр.: Йовков — Yovkov
”-ия”, когато е в края на думите — “-ia”, напр.: София — Sofia
”-ия”, когато не в края на думите — “-iya”, напр.: Дияна — Diyana

Особени случаи
Името България се предава съгласно традицията — Bul­garia.
“ev”, когато се отнася за Европа или европейски — eu, напр.: Европа — Europa. След дълги баталии Европейският съюз се съласи и да изписваме паричната единица euro като евро.
Географски термини, които са част от названието се транслитерират, напр.: Стара планина — Stara plan­ina, но термини, които не са част от названието, се превеждат, напр.: нос Емине — cape Emine.
Прилагателните “северен”, “южен”, “източен”, “западен”, “централен” и други подобни, когато влизат в състава на географското име, се транслитерират по следния начин:
Централен Балкан — Tsen­tralen Balkan
София-юг — Sofia-yug
Перник-север — Pernik-sever.
Транслитерацията на съставни имена се съобразява с правилата на българския правопис по следния начин:
Златни пясъци — Zlatni рyasatsi
Горна Оряховица — Gorna Orya­hovitsa.
Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука, се изписват в оригиналния им вид.
Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които не използват версия на латинската азбука, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език.
Небългарски собствени имена с латински произход, представляващи географски имена, се изписват с оригиналното им име на латиница, напр.: Томпсън — Thomp­son, но имена с друг произход се превеждат, напр.: Тотлебен — Totleben.

2 мнения за “Транслитерация — как?

  1. Пътем депутатите приеха и Закон за транслитерацията — ДВ, бр. 19, 27 март 2009 г., така че се наложи и лек ъпдейт на постинга.
    Хунза, благодаря за линка!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>