Как да оформим книга — 2

Създаване на титулни страници
Обикновено титулните страници се правят отделно от основното тяло на текста. Можете да имате два варианта: титулна четворка или титулна двойка.
Титулната четворка се използва за издания, които обикновено са някаква поредица, многотомници и др. През последните години малко издателства си позволяват разкоша да я използват. При нея първата страница е авантитул, а гърбът ­ контратитул. Обикновено на авантитула се разполага името на книгата, понякога може да се добави и името на автора. Оформя се с шрифт с по-голям кегел, може и с различно начертание от основния шрифт. На контратитула се отбелязва наименованието на поредицата (ако има ­ и логото є), броят томове (ако е многотомник), редакционната колегия и името на водещия редактор, логото (ако има) на издателството и др.
Третата страница е титулът, който съдържа името на автора, заглавието на книгата, преводач (ако има), градът и годината на издаване, името на издателството. Обикновено първите три елемента се разполагат в горната третина на листа, последните два елемента ­ в долната третина. Подравняването може да е центрирано или ляво. Желателно е заглавието да е с по-голям кегел от автора.
Последната страница на титулната четворка съдържа служебна информация: оригиналът, откъдето е преведена книгата и преводач, автор на предговора или бележките, издателство, идентификационен номер ­ ISBN.
При титулната двойка отпадат първите две страници ­ авантитулът и контратитулът.
Оформление на тялото
След като сте оформили всичко дотук, можете да започнете изливането на самата книга. Първо, трябва да сричкопренесете текста с някаква програма. След което с командата Get Text (вж. Импортиране на текст в Глава 13) да импортирате текста на първата страница от книгата (заради титулните страници тя всъщност ще започва от 3 страница).
Ако сте включили опцията Auto­matic Text Box (за QuarkX­Press)  текстът ще се налее изцяло и дори може да добави нови страници към вашия документ. Добре е да използвате за основния текст серифни шрифтове от типа на Timok или TmsCyr например. Що се отнася до големината на буквата (кегела), това зависи както от размерите на книгата, така и от вида на самия шрифт. Шрифтове с по-голямо “око” са достатъчно четивни и при по-нисък кегел ­ 8 пункта. Прието е да се използва кегел 10 пункта или близък до него. Междуредовото разстояние (ледингът) задължително трябва да бъде по-голям от кегела ­ 1 до 2 пункта. Това можете да го зададете в настройките ­ като на опцията Auto Lead­ing зададете от 10 до 20% (за QuarkX­Press)
Ако някъде абзацът завършва лошо ­ една дума или част от дума на долния ред, може да изберете този абзац и с промяна на тракинга максимум до ­3 или +3 да решите проблема (при InDe­sign стойностите могат да бъдат от –30 до +30). Ако това не помогне, можете да изберете този абзац или него и съседните и да увеличите или намалите лединга с 1­2 десети. В краен случай можете да увеличите малко и хоризонталното мащабиране на шрифта от прозореца Char­ac­ter Attrib­utes (Char­ac­ter за InDe­sign), но със стойности не повече от 1­2 (иначе разликата между отделните абзаци става видима).
Същите операции можете да направите и ако някое заглавие е на последния или предпоследния ред от страницата.
Ако във вашата книга използвате съкращения, е добре в самото начало на отделна страница да направите списък на съкращенията.
В края на книгата (ако е научен труд) се разполагат резюмета на чужди езици.
Бележки под линия и текст под илюстрации
Бележките под линия можете да оформите по два начина: или под страницата (по-прегледно, но и по трудоемко), или в края на книгата, или в края на съответната глава. Обикновено бележки до 5-­6 реда се оставят на същата страница. Но в научните книги бележките често са по половин страница, дори и повече, което налага да се изнесат след края на главата или на книгата.
Ако имате малко бележки под линия (до три на страница) можете да ги отбелязвате с *, ** и ***. Но по-често срещаната практика е да се отбелязват с цифри. В самия текст оформяйте цифрите с бутона Super­script.
Когато бележките под линия са на същата страница, те се отделят с линия, дебела 0,5 или 1 пункт с дължина около 5 cm.
Бележките могат да бъдат оформяни с кегел и лединг, по-малък от основния, нерядко се използва и курсив (italic).
При бележки, разположени зад всяка глава, е добре отделните абзаци да имат допълнителна разредка (дурхшус), за да се отделят добре една от друга.

При InDe­sign можете да настройвате параметрите за бележки под линия с командата Doc­u­ment Foot­note Options от менюто Type. Там можете да зададате стиловете за оформление на бележката, типа на разделителя, оформлението на знака за бележка и т.н. За жалост QuarkX­Press няма автоматично поставяне на бележки под линия и ще трябва да се правят на ръка, което при едно редактиране на книгата може да се окаже доста трудоемка работа. Така че за книги InDesign е по-добрият избор.

Текстове под илюстрации

Текстовете под илюстрации се оформят в отделни полета под или до илюстрацията. Обикновено кегелът е по-малък от основния. Може да бъде получер, центриран и т.н. ­ в зависимост от представата на техническия секретар за цялостното оформление на книгата. Ако има възможност, текстът може да бъде разположен и в самата илюстрация, но трябва да се отчита четивността му (ако е на тъмен фон, добре е да бъде с бял цвят а стилът му ­ получер — ­ bold). Добра идея е да групирате всеки текст с илюстрацията, към която принадлежи. Така, ако се наложи да промените мястото на илюстрацията, ще вземете с нея и текста й.

Следва продължение — Оформление на библиография

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>