На пръв поглед точката изглежда като един от най-лесните знаци от пунктуацията, но това е така само на пръв поглед. Като се зачетете по-внимателно в материали в периодиката или пък рекламни текстове, можете да откриете сума провали на тема „точка”. Затова днес ще се спра малко повече на тази пущина.
Основната функция на точката е ясна още от началното училище – бележи край на съобщително изречение. Разбира се, има 1-2 тънкости, които като че ли убягват при оформлението – особено при наличието на кавички. Едната е - точката винаги се изважда извън кавичките. Ако изречението в кавичките изисква друг пунктуационен знак, той е вътре в кавичките. Втора – ако имате вмъкнато изречение в кавички, завършващо с питанка или удивителна, те остават преди затварящата кавичка, а след нея се пише точката. Трето - ако имате знак за индекс накрая на изречението, точката се пише след индекса.
По-любопитни са правилата при съкращенията. Обикновено съкратената дума завършва с точка: град – гр., язовир - яз. и т.н. Но има и думи, при които можем да изпуснем точките. Най-популярните случаи са с жп - железопътен и с жк – жилищен комплекс. Обръщам особено внимание на второто съкращение, защото често се среща в адреси на реклами или материали от периодиката. Не е фатално да се изпише и ж.к., но без точки се пести място. Има и един особен случай при съкращенията – единиците по SI, за които вече е ставало дума. Те се пишат без точка. Така грам е г, метър е м и т.н. Особен случай са единиците за време – ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието – изписват се с точка: опитът продължи 5 ч и започна в 5 ч. следобед.
Още една особена употреба на точката е за изписване на числителни редни. По традиция редните числителни – първи, втори, трети и т.н. се изписват с римски цифри. Но тъй като те често са дълги и неудобни, за целта се използват арабски цифри с точка. Така I, II, III става 1., 2. и 3. Този вариант е и по-удобен от добавянето на окончание за числително редно: 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. И тук обаче има хватка – при числителни редни, каквито са годините и страниците, точка не се пише: стр. 18, 1995 година и т.н.
И няколко думи за интервалите при точката. Задължително точката се изписва без интервал отляво. Но вдясно невинаги се оставя интервал. Например при изписване на дати: 1.10.2009 г. или 1.X.2009 г. При съкращения от типа т.е. (тоест), т.нар. (така наречен), т.г. (тази година), сл.Хр. (след Христа), н.с. (научен сътрудник) първата точка се изписва без интервал отдясно.
Етикети: правопис, пунктуация
От известно време малко съм задълбала на тема правопис и случайно попаднах и тук. Благодаря за приятно поднесената информация.
Наскоро разбрах за тези числителни редни и тази точка. Когато аз бях ученичка татко ми надписваше тетрадката за 5-ти клас и нямаше сякаш такова правило. Както и да е, явно вече има и дори неизползвайки го не трябва да го считам за грешка, макар страшно много да ми се набива в очите.
Въпросът ми е за точката в следния случай: „Аз обичам маруля, лапат, спанак и др.“ или „Аз обичам маруля, лапат, спанак и др..“ Това е едното.
Второто за точката в кавичките и извън тях разбрах, че ако препинателния знак точка се повтаря като такъв, то вътрешния отпада, но не изглежда ли по завършено по правилото за всички останали препинателни знаци? Знам, че правилата не могат да се оспорват успешно за кратък срок, но
Весел ден, мерси за полезната информация.
Правилото за числителни редни с точка си го имаше и преди, но не беше толкова популярно, за сметка на римските цифри. Спомнете си плановете в училище и изписването на първа, втора, трета и т.н. точки: 1., 2., 3. и т.н.
Иначе по принцип двойна точка няма – ако изречението завършва със съкращение, което има точка, то втора не се поставя. Същото е и при кавичките – избягва се дублирането на точките и натрупването на знаци.
Да, именно такъв пример ми даде един приятел, с който говорих по този повод. Мерси за инфото, весел ден.