Какво е кегел?

Кегелът е един от основните показатели на шрифта. Това е големината на буквата (type size или font size). Измерва се в пунктове. Според англоамериканската система Пайк (Pica), 1 пункт = 0,353 мм. Тя се използва по подразбиране от основните програми за предпечатна подготовка като QuarkX­Press и Adobe InDe­sign. Най-често срещани стойности в практиката са между 8 и 12 пункта. От оловната ера са останали и имената на различните шрифтови височини: 3 пункта — брилянт (bril­liant), 4 — диамант (dia­mond), 5 — перла (pearl), 6 — нонпарей (non­pareil), 7 — миньон (min­ion) или колонел (kolonel), 8 — петит (petit), 9 — боргис (bor­gis), 10– гармонд (gar­mond) или корпус (kor­pus), 11 — философи (phi­los­o­phy), 12 — цицер (cicero) или пика (pica), 14 — мител (mit­tel), 16 — терция (ter­tia), 18 — парагон (paragon), 20 — текст (text), 24– два цицера или двойна пика (dou­ble pica), 28 — двоен мител (dop­pelmit­tel), 36 — канон (kanon), 42 — голям канон, 48 — квадрат (quad­ra­tus), 54 — голям мисал (missale), 60 — сабон (sabon).

Видове букви и елементи на буквата

Буквите в един шрифт могат да бъдат:
1. главни (caps) — А, Й, Ю и т.н;
2. малки, или редовни (small) — х, н, м, л и т.н;
3. високи (ascen­der) — б;
4. ниски (descen­der) — у, р.
5. дълги — ф
Елементите на буквата (font ele­ments) могат да бъдат:
1. Основна или главна греда — хаста (stem) — обикновено са широки и отвесни — Н, Р, П, Е и т.н.
2. Допълнителни греди (hair­line). Към тях спадат:
– хоризонтални греди — съвпадат с линиите за писане — Б, Г, Е;
– полегати греди — И.
3. Съединителни греди (hair­line) — свързват две греди. Биват хоризонтални — А, Д, Н, П, Ц, Ш, Щ, Ю; и полегати — М.
4. Кръгли части на буквата (oval) — О, Ю.
5. Полуовал (bowl) — В
6. Вътрешна форма на буквата, око (counter) — това е формата на пространството, обградено от гредите на буквата.
7. Къси малки букви (small) — х, н, м.
8. Горна дължина на малките букви (ascen­der) — продълженията на главните греди на малките букви — б, ф, b, h, d.
9. Долна дължина на малките букви (descen­der) — продълженията на главните греди на малките букви — р, у, q, g, j.
10. Серифи (serif).
11. Черти за свързване — в ръкописните шрифтове.
12. Опашка (tail) — при Q, Щ, Ц.
13. Гръб или гръбнак (stress) — горната извивка на S, С.
14. Свръзка — мястото, където се съединяват две греди.
15. Точка (dot) — при j, i.
16. Ъгъл (angle) — мястото на пресичане на две греди.
17. Аксанти и диакритични знаци (accent) -Љ, А, д, Щ, ф и т.н.

Семейство шрифтове

Шрифтовете се обединяват в шрифтови семейства (font fam­ily) по общи стилови признаци. В повечето случаи едно шрифтово семейство включва основното начертание — нормален шрифт (plain, nor­mal), както и получер (bold), наклонен или курсив (italic) и получер курсив (bold italic). Освен това могат да бъдат добавяни и шрифтове към това семейство като олекотени (light), силно олекотени (extra light), удебелени (heavy, large, black), кондензирани (con­densed) и др.

Типичен пример е семейството на един от най-популярните кирилски шрифтове Hebar:

Шрифт. Видове шрифтове

Шрифт (Font) и начертание (Type­face)
Шрифтът (font), най-общо казано, е пълна колекция от букви, препинателни знаци, цифри и специални символи с определено начертание (type face), тегло (weight) — нормален, удебелен или олекотен и поза (pos­ture) — изправен или наклонен (курсив).
Начертание (type face) е специфичното оформление на даден шрифт. Най-общо шрифтовете могат да бъдат събрани в три основни групи — серифни (serif fonts), безсерифни (sans serif fonts) и декоративни (artis­tic fonts).

Серифни, безсерифни и декоративни шрифтове (Serif, Sans serif and Artis­tic Fonts)
Серифните, или още антиква шрифтове (serif fonts) имат допълнителни декоративни чертички по краищата си. Типичен представител на тези шрифтове е Times (оттам често ще срещнете да се говори за таймсови шрифтове, т.е. подобни на Times серифни шрифтове, например Sen­try, Timok, Acad­emy). Разбира се, като казваме “чертички”, малко профанизираме нещата, защото украсните елементи на серифните шрифтове могат да имат най-различна форма, включително кръгла. Тези шрифтове се използват практически навсякъде. Не са подходящи за текстове с малка височина на буквата, или за негативни текстове, защото тогава са по-трудно четими.
Безсерифните, или още гротескови шрифтове (sans serif fonts), имат прави очертания без допълнителни чертички. Типичен безсерифен шрифт е Hel­vetika (оттам и често се говори за хелветични шрифтове). Поради по-добрата им четимост могат да се използват за текстове с малка височина на буквата или негативни текстове.
Декоративните, или още шрифтове свободен стил (artis­tic fonts), се разработват основно за рекламни или декоративни цели. Към тях се отнасят например ръкописните шрифтове от типа на Zhikaryov, BrushScript и др. Трябва да сте особено внимателни при тяхната употреба, защото нерядко те са по-трудно четими от стандартните шрифтове и е желателно да ги използвате с по-голяма височина на буквата. По принцип не са особено подходящи за основни текстове.

Системи за съответствие на цветовете (Color Matching Systems)

PANTONE®

PANTONE® — каталожни цветове за мастилата на Pan­tone Inc. Може би най-популярната система за каталожни цветове в полиграфията (известни са и като пантонни цветове). Цветовете на PANTONE® съответстват на печатните каталози, които можете да купите и у нас.
Можете да избирате цветове, които да се отпечатват като отделни цветове от CMYK — дефинирани, или спот цветове (spot col­ors) или да използвате съставни цветове, които се преобразуват в CMYK. Разполагате с над 3000 цвята.
Предимството на пантонните цветове е, че независимо как изглеждат на екрана на монитора или на разпечатката на мастиленоструйния принтер например, те винаги ще съответстват на цветовете, които сте избрали в каталога. Това е полезно при изработка на запазени знаци или шрифтове, където обикновено водещите компании държат на определени запазени каталожни цветове.
Отделно имате и PANTONE® hexa­chrome, където разполагате с 2000 съставни цвята, състоящи се от 6 PANTONE® цвята. При hexa­chrome освен стандартните CMYK цветове, които са малко по-различни като цветове и наситеност от стандартните CMYK цветове, имате добавени оранжево (orange) и зелено (green). Hexa­chrome е основана на технологията high fidelity (HiFi) за възпроизвеждане на цвета, гарантираща по-висока точност на възпроизвеждане на цветовете и значително разширява обхвата на цветовия спектър, който можете да възпроизведете на хартия. Необходимо е обаче да зададете Hexa­chrome профил в настройките на Color Man­age­ment. Разбира се, за да използвате тази технология, трябва предварително да се консултирате с вашия печатар дали може да печата с PANTONE® hexa­chrome мастила и да ви даде hexa­chrome профил за съответната печатарска машина.
Цветовете PANTONE® отдавна са стандарт в печатната индустрия, но настоятелно ви съветваме винаги преди да ги използвате, да се консултирате с печатницата, дали разполагат със съответните мастила.
Цветовете PANTONE® се предлагат в два основни варианта — за хромирана (coated) хартия — луксозните хромови хартии, използвани в списанията например, и некоатирана (uncoated) хартия — да речем вестникарската хартия. Можете да различавате двата типа цветове по буквения индекс след цифрата, обозначаваща номера на цвета в каталога. Например жълтото с номер 101 C означава цвят за коатирана хартия, а 101 U — същият цвят за некоатирана хартия.
Имате пантонни цветове и за матова хартия — PANTONE® solid matte. Жълтото, за което стана дума по-горе, тук вече ще е 101 M. Освен за матирана хартия имате и две допълнителни палитри на PANTONE®: пастелни — PANTONE® pas­tel (съответно с coated и uncoated варианти) и металик — PANTONE® metal­lic (само coated версия).

TOYO
TOYO е система за съответствие на цветовете, която е популярна Азия (най-вече в Япония). Базирана е на каталожните цветове за мастилата на Toyo Ink Mfg. Co. Ltd. Имате някакви си около 1000 цвята, но защо ви са?

DIC
DIC е система за съответствие на цветовете, основана на каталожните цветове за мастилата на Dainip­pon Ink and Chem­i­cals, Inc. Доколкото това отново е японска компания, цветовете DIC са популярни в Япония и други тихоокеански държави.
Стандартите TOYO и DIC не е препоръчително да използвате у нас, защото много е вероятно да имате несъответствие между екранните и отпечатаните цветове. Нещо повече — трудно ще откриете техни каталози, а още по-трудно — печатници, работещи с тях.

TRUMATCH
TRUMATCH — система за съответствие на цветовете, основана на каталожните цветове на Tru­match, Inc. Можете да ползвате над 2000 цвята. Цветовата палитра на TRUMATCH е изградена от 48 основни цветови оттенъка (tints), като наситеността (shade) за всеки от тях се променя през 15%. За увеличаване на броя на цветовете се използва и черно (black), което се променя през 6% в 7 стъпки от 0 до 42%. Оттенъкът в палитрата се означава с номер, буквата отдясно на номера означава процентът на наситеност (а е за 100%, h — 5%), а ако до буквата отдясно има още една цифра тя означава процентът на черното в цвета (ако няма цифра — 0%, цифрата 7 означава 42%). Например за цвета TRUMATCH 12-a, ако го преобразувате в CMYK, ще видите, че е жълто с 100% наситеност, а цветът TRUMATCH 12-a1 — жълто 100% и черно 6%.
Тъй като TRUMATCH е оптимизирана за предпечатна подготовка, можете бързо да си намерите необходимите цветове било като дефинирани или като съставни. Стига да им свикнете на начина на номериране и да имате под ръка техните каталози.

FOCOLTONE
FOCOLTONE — система за съответствие на цветовете на FOCOLTONE Ltd. FOCOLTONE всъщност е съкращение от FOur COLor TONEs — четирицветни тонове. Тук имате “само” 750 цвята. Цветовете тук са формирани от четирите CMYK цвята (или с премахването на един, два или три цвята), като нарастването на наситеността на отделните цветове е през 5%.
Ако ви мързи да мислите как да забъркате пропорциите в CMYK, за да постигнете даден цвет — просто си поровете в цветовете на FOCOLTONE и си харесайте нещо. След което като го обърнете в CMYK, ще си имате наготово хубав цвят.

Какво е фирфарбен?

Фирфарбен (нем. vier Far­ben) означава четирицветен, или пълноцветен, печат. В печатната индустрия се използва цветовият модел CMYK (Cyan, Magenta, Yel­low, blacK). Цветните илюстрации се отпечатват с помощта на четири мастила – синьо, пурпурно, жълто и черно. В повечето случаи този термин се използва от по-старата генерация печатари и предпечатари, закърмени с немската терминология. Сега спокойно можете да  използвате термина пълноцветен печат. Е, има и шестцветен, пантонен и какъв ли още не печат, но засега не задълбаваме натам.

В какъв цветови модел да работя?

Ако работите за интернет приложения – използвайте RGB. Ако трябва да представите вашите неща за печат, независимо с какъв цветови модел сте работили, вашите файлове трябва да бъдат в CMYK. Избягвайте да предавате фалове с “екзотични” цветови модели като HSB или Lab — те вършат добра работа при обработка на илюстрациите в програмата за фоторедуктиране — като Adobe Photoshop например

Има ли други цветови модели освен RGB и CMYK?

HSB

При HSB (HSB color model) вместо цветовете имате техните характеристики. Първата е Hue - цвят. Цветовете от спектъра са разпределени в кръг, разграфен в градуси от 0 до 360. Градусите се променят обратно на часовниковата стрелка, като започват от червеното на 0 градуса, жълто — 60, зелено — 120, циан — 180, синьо — 240, магента — 300. Втората характеристика е Sat­u­ra­tion - насищане, а третата — Bright­ness - яркост (и двете характеристики се задават в проценти — от 0 до 100). Hue показва мястото на цвета в цветовия спектър, Sat­u­ra­tion задава наситеността му, а Bright­ness — процента на черно в цвета. При стойности за B = 100%, а за S = 0, независимо каква е стойността на H, имате бял цвят. При стойности на B = 0%, независимо от стойностите на H и S, имате черен цвят.

LAB
LAB (LAB color model) е интересен модел, претендиращ да бъде независим от характеристиките на монитора или изходните устройства. Въведен е през 1931 г. от Международната организация за стандартизация на цветовете (CIE) — затова можете да го срещнете в литературата и като CIELAB. Съдържа три показателя: L — осветеност (Lumi­nos­ity), a — преход от от червено (red) към зелено (green) и b — от синьо (blue) към жълто (yel­low). Показателят L се задава в проценти, а a и b с числови стойности от –120 до +120. При 100% L и стойности за a и b = 0 имате бял цвят (съответно при L = 0 — черен цвят).
Ако имате файл в RGB и по определени причини не трябва да го конвертирате в CMYK, а искате да го изпратите на друг човек, конвертирайте го в LAB. Това ви гарантира, че файлът ще бъде отворен на друг компютър по същия начин, по който сте го дали. При RGB модела това не е така заради различните монитори и зададени профили. Положението при CMYK е подобно на RGB, но не е добре да се конвертират CMYK файлове поради възможността да са търсени определени насищания на цветовете в проценти.

Какво е RGB и CMYK?

Това са цветови модели. RGB се използва основно за цветовете при мониторите и интернет, докато CMYK се използва в печатарската промишленост.

CMYK цветови модел.

В полиграфията върху белия лист се наслагват основните цветове, за да се получи черно (за разлика от RGB модела, където от наслагването на основните цветове се получава бяло). При CMYK модела (CMYK color model) се работи с 4 цвята: синьозелено — циан (Cyan), пурпурно — магента (Magenta), или маджента, речено на чист английски, жълто (Yel­low) и черно (blacK). Тези цветове се наричат субстрактивни (sub­strac­tive col­ors), защото белият цвят се получава от премахването на всички цветове. Всъщност теоретично черното би трябвало да се получи само от циан, жълто и магента, но практически не е така и затова се добавя и черният цвят.

CMYK цветови модел

RGB цветови модел. Компютърните монитори създават цветовете подобно на телевизионните приемници — от излъчването на три лъча — червена (Red), зелена (Green) и синя (Blue) светлина. Вече стана дума, че при RGB (RGB color model) белият цвят се получава от наслагването и на трите основни цвята един върху друг. Поради тази причина те се наричат адитивни цветове (addi­tive col­ors). Илюстрациите, които сканирате, също са в RGB цветове, докато не ги конвертирате в програма за фоторетуш като Adobe Pho­to­shop или Corel Pho­toPaint.
Проблемът при този модел е, че не е желателно да бъде използван в полиграфията, където се използва CMYK цветови модел.
При работа с уебдокументи трябва да работите в RGB — заради по-малкия размер на файла, а и така или иначе вашите документи са предназначени за публикуване в уебмрежата и ще се разглеждат на монитори (които работят в RGB).

RGB цветови модел

Каква е разликата между векторни и растерни илюстрации?

При растерните графики (bit-mapped graph­ics) изображенията са съставени от множество точки, разположени в правоъгълна решетка, наричана растер (screen). В англоезичните страни ще срещнете термина screen. Наричат се още и битмап изображения (bitmap). Bitmap, преведена буквално, означава карта на битовете, но всъщност това е по-скоро таблица, в която са дефинирани координатите на всяка точка от изображението. Недостатъкът на тези илюстрации е, че могат да се мащабират само в определени граници
Малко уточнение — макар че говорим за точки, всъщност става въпрос за различни неща. Когато сканиранираме изображение, имаме отчети (sam­ples) и съответно разделителната способност на скенерите е по-добре да се назовава sam­ples per inch (spi). По-често обаче можете да срещнете pix­els per inch (ppi). За показване на това изображение на екрана на монитора се използват пиксели (pix­els). А когато го отпечатваме на принтер, използваме принтерски точки (dots) и съответно разделителната им способност е dots per inch (dpi). От своя страна, принтерските точки образуват полутоновите точки (spots), които изграждат самото изображение.
В зависимост от това колко бита информация се използват за представяне на една точка, илюстрациите биват: Щрихови (black & white) — 1 бит — черно или бяло.
Сиво полутоново изображение или сива скала (grayscale) — 8 бита — 256 нива на сивото (по този начин се представят класическите черно-бели илюстрации).
Цветни (color) — те могат да бъдат с 8, 24, 32 или повече бита. Това са цветни фотографии или качествени графики.
Към растерните изображения причисляваме и сканираните илюстрации, обработени от програми за фоторетуш. Най-популярните програми от този род са Adobe Pho­to­shop, Corel Photo Paint, Gimp и др.

Векторните графики (vec­tor graph­ics) са графични изображения, съставени от отделни обекти (криви, правоъгълници, окръжности и др.), които са описани от програмата като вектори  (математически описани криви на Безие — Bezier curves). При всяко редактиране на обекта, той се преизчислява от програмата. Предимството на тези графики е, че могат да бъдат променяни техните размери (да се мащабират), да се изкривяват и т.н., без да се променя качеството им.
Често за тях се използва и терминът обектно ориентирани графики (object ori­ented graph­ics).
Сред най-популярните програми за създаване и редактиране на векторни графики са Corel Draw! и Corel Designer, Adobe Illus­tra­tor и др. Програми за предпечат като QuarkX­Press или Adobe InDe­sign позволяват експортиране на файлове в EPS формат, които могат да бъдат преобразувани във векторни изображения (ако в публикацията обаче има растерни изображения, те си остават такива и не се векторизират).
За експортиране на векторни изображения използвайте EPS или PDF формат.