Защо написахме тази книга

Кратко резюме за тези, които не обичат да четат дълги текстове.
Написахме тази книга поради няколко причини:
Да създадем помагало, което да бъде лесно за визуално възприемане -  с кратка, ясна и добре структурирана информация;
Да надградим основното ниво с разширени подточки — за читатели с опит, които желаят да получат по-пълна представа за античния свят;
Да заострим  вниманието върху съществените моменти в текстовете на основните произведения, което да помогне в създаването и доказването на определена теза;
Да създадем графични помощници — блок схеми, графики и родословия, които визуално да помогнат за усвояването на сложната материя на античния свят.
Край на резюмето

Преди досАнтична литература - учебно помагало, корицата време — вече стават 20 години, започнах като млад учител из столичните гимназии. Старата система рухваше, нова още нямаше и в цялата тази суматоха аз и моите колеги се опитвахме в движение да адаптираме и предадем материала на нашите ученици. Децата често правеха писмени упражнения — тестове, контролни, класни. Е, имаше немалко, които искаха да се подсигурят за тежкия материал или пък просто да минат метър. Разбира се, за мен като човек, доскоро бил от другата страна на барикадата, не беше особен проблем да прехващам тези по своему трогателни опити за преписване.
Това, което ме впечатляваше тогава, бе старателната подготовка на т.нар. “царски пищови” — малки свитъци със ситно изписан текст, който обхващаше цели теми в рамките на 1–2 листчета. Сега вече мога да си призная — гледах на тези “пищови” със снизхождение и дори поощрение — щом някой си е дал труда да напише ситно (и четливо!) най-важното от даден урок, той всъщност беше свършил работата си, без да го съзнава. Защото в края на краищата от тях се искаше да умеят да разберат и извлекат есенцията от един урок.
Именно тези пищови тогава ме наведоха на една мисъл — след като учениците ги ползват с охота и им вършат работа, не може ли да се напише книга в този стил? И ето — идеята за нашето помагало се роди.
Замисълът беше простичък — да се оформи информацията по отделните теми на къси абзаци, маркиращи най-важните теоретични постановки. Текстът трябваше да следва структурата на разгърнатия план -  с къси изречения и йерархично подредени точки и подточки. Презумпцията ни беше, че учителят не учи ученика. Той дава насоката, методиката на работата и коригира резултатите. Основното усилие трябва да направят учениците, и то сами. Те нямат нужда от дълги анализи, които да се опитват да наизустят, а от маркери, които да ги насочват по пътя на техните собствени търсения. Защото в един текст всеки може да намери свой уникален отговор — в литературата 2 и 2 рядко прави 4.
За мой късмет тогава работех в едно невероятно училище — 151 СОУПИ (днес СОУ “София”), където се бяхме  събрали все млади и ентусиазирани учители. Заедно с моите колеги — Антонио Гинев и Даниел Георгиев започнахме работата по помагалото. В процеса на работа идеята за него беше надградена. Освен основното ниво решихме да добавим и второ — графично различно от първото, за хората, които са напред в материала и биха искали да се запознаят с по-широк спектър от изследователски и критически мнения по въпросите на античната литература. Двете нива се допълват взаимно и ни дават предимство пред стандартните учебници и помагала, където информацията е на едно сравнително високо ниво, но съобразено с изискванията към средностатическия ученик.
Финалният щрих беше добавянето на трето ниво — текстовете на основните произведения, които са застъпени в учебната програма. На пръв поглед прилича на пингвинско хранене — родителите сдъвкват храната и я пъхат в човките на малките. Но всъщност не е така. Замисълът бе да се помогне на учениците да работят с текст — да го четат внимателно, да извличат съществените моменти и да могат да създават тези, които да подкрепят с помощта на този текст.
Това, признавам, е един от най-големите в обучението по литература — не учим децата да ЧЕТАТ текста. Възпроизвеждащата система, през която и ние сме минали и като ученици, и като студенти, не толерира самостоятелното четене на текста, а цитирането на авторитети. Затова и децата предпочитат да наизустят кой какво е казал за произведението и да се опитат да го възпроизведат при писмен или устен изпит. Дори и като студенти в университета тази практика работеше безотказно — обилното  цитиране на авторитети неминуемо водеше до добра оценка. Първият, който ни накара да ЧЕТЕМ текстовете, беше младият тогава асистент Александър Кьосев. Още помня как тогава ни вбесяваше с неговите на пръв поглед глупави въпроси, но неминуемо каращи те да забиеш нос в текста, за да докажеш тезата си.
И за финал добавихме немалка графична част към книгата — генеалогии, блок схеми, графични визуализации (като моделът на щита на Ахил), както и на немалък речник, който да улесни работата с множеството имена и термини от тази епоха.

Книгата излезе за първи път през 1998 г. и претърпя четири издания, като всяко следващо беше допълвано и коригирано. За новото, пето, издание спазихме тази традиция и то е с увеличен обем — нови близо 70 страници, които включват още 2 глави, 60 нови речникови статии и нови графики. Това издание от днес — 23 август, е на пазара благодарение на едно от най-добрите български издателства - “Изток-Запад”. Повече за нашата книга можете да прочетете тук. Оставяме на читателите да решат как сме се справили с тези задачи.

Виждам мъртви книги

Ancient_e-book
„I see dead peo­ple!” (Виждам мъртви хора) – шепнеше ужасено момченцето от филма „Шесто чувство”. „I see dead books!” – мисля си без особен ужас напоследък. Да, виждам мъртви хартиени книги. Убити от новите технологии, които в последните 2–3 години ударно навлизат в живота ни.
Всъщност следващото десетилетие ще бъде може би най-драматичното за писаното слово от последните близо 600 години – книгите, каквито ги знаем от времето на първите печатни преси, неумолимо ще изчезнат като масов носител на писмено слово, отстъпвайки мястото на електронните четци.
Разбира се, у нас за момента тези тенденции не се забелязват особено, къде поради техническа и финансова изостаналост, къде поради тридиционния консерватизъм на обществото ни към новите технологии. Но така или иначе в света се акумулира критична маса, която в определен момент ще предизвика лавинообразни промени.

Големите печеливши?

На първо място – читателите. Да, все още повечето хора казват: „Друго си е да четеш истинска книга, да усетиш страниците, да я разлистваш”. Имам лоша новина за тях – истинските книги ги уби онзи нехранимайко – златарят Йоханес от Майнц с неговата тромава машина. Дотогава истинската книга се изработва от пергамент, текстът се изписва ръчно с перо от добре обучени калиграфи, майстори художници изрисуват илюстрации, инициали и винетки. Твърдата корица е от дърво и кожа, с биндове и закопчалки, обкована със сребро и украсена със скъпоценни камъни. Самата книга е толкова тежка, че се чете на специална поставка. И най-важното – толкова е скъпа, че за да бъде направена, е необходимо да бъде поръчана или от върховния владетел, или от богат благородник или, в краен случай, от  богат манастир. Всяка книга е уникат и сама по себе си произведение на изкуството.

И така – до 1450 г., когато се появяват ерзаците на Гутенберг и скъпата и рядка книга става евтина, лесна за направа и достъпна за мнозина. Точно както във фотографията висококачествените стъклени плаки бяха убити от евтините целулоидни ленти, а пък те на свой ред загинаха от дигиталните карти.

Нещо подобно се случва сега и с електронните книги. Те ще стават все по-евтини и все по-достъпни. Аз самият, макар и книжен човек, се въздържам от покупката на много нови книги. От една страна, поскъпват все повече, а, от друга, просто няма къде вече да ги държа. Тези два проблема се решават до голяма степен с електронните книги.

Нещо повече – възможността за мигновено обновяване на информацията (особено за енциклопедиите), вграждането на мултимедия и холографски изображения обединяват словото с образ и звук и поставят общуването с текста на съвсем друго ниво.

Другият голям печеливш са авторите. Веднага давам конкретен пример. Да речем сте създали обемен труд, който ви е отнел 6 месеца усилена работа. Отивате при издател и той поема издаването му. В числа това изглежда така: „Ще издадем като начало 500 бройки, защото сте млад автор и рискуваме с вас. Цената ще е по-ниска, за да гоним продажби – да речем 12 лева. Вие ще вземете 15% от коричната цена, умножено по тиража”. Сиреч за вашите половингодишни усилия ще получите 900 лева. И то – обикновено след реализация на тиража и ако договорите процентите върху брутната цена, а не след приспадане на ДДС. На всичкото отгоре тези пари ще ги вземете, ако имате работа с издател, който е истински книжовник. Ако е мошеник – няма как да узнаете нито дали книгата се продава, нито дали не са правени тайни допечатки.

При електронните книги не е така. Обикновено онлайн продажбите минават през трети сайтове, които позволяват както на издателя, така и на автора да следи всяка транзакция. Авторът би могъл дори сам да издаде и продава книгата си, при това с минимални разходи и без риск от финансови загуби, необходимост от склад и т.н.

Големите губещи?

На първо място – книготърговците. Уви, тяхната професия е обречена като на собствениците на видеотеките. Директните продажби от издатели или специализирани сайтове ще сведат тяхната роля до малко на брой играчи на пазара, които ще се занимават основно с нишови издания.

На второ място – издателите. Да, издателският бизнес след неколкостотин години относително безметежно съществуване ще преживее сериозни трусове и ще се наложи драматична промяна на бизнес  модела. И тук ще има сериозна редукция на играчите в бранша, доколкото възможността авторите директно да подготвят, издават и продават книгите си, ще стесни тяхната роля. Така издателят като „феодал”, диктуващ условията и към читателя, и към автора до голяма степен ще се превърне в координатор и посредник. Ще се изискват и повече усилия за задържане на повърхността, което за нашите условия всъщност ще е доста здравословно – в годините на прехода немалко случайни минувачи направиха лесни пари с некачествена продукция и минимум усилия. Сега е по-вероятно неизкушените от книгите хора да се прехвърлят в друг бизнес, изискващ по-малко усилия и на пазара да останат преобладаващо „книжници”. Хора, които са склонни да инвестират в екип от редактори, коректори, художници, мултимедийни специалисти и т.н.

За финал – очакват ни драматични и изпълнени с новости години в областта на словото. Вероятно ще трябва да променяме както навиците си на правене на книги, така и на четенето им. Част от сегашните устройства като електронни четци, таблети, лаптопи, вероятно до няколко години ще еволюират до съвсем ново нещо, което да обединява качествата на всяко от тях. Цените неминуемо ще отиват надолу и скоро всеки ще може носи цялата си домашна библиотека в раницата.

Стига да иска да чете…

 

 

 

Gray’s Anatomy

Винаги съм твърдял, че обработката на рекламни фотографии с човешки лица или фигури трябва да бъде поверявана или на художници, или поне на хора, преминали известна подготовка по рисуване на човешко тяло. Иначе се получават нелепици като тази рекламна кампания на някакво заведение или конкурс, или нещо от сорта. Вероятно уговорката е била нещо от сорта: “Абе имаме една мацка тука. Не, не сме наемали фотограф — много скъпо искат мискините. Отпрахме снимката от “Хайклуб”, ти виж там пооправи я, дорисувай това-онова и я пускай. Ако не става — нали имаше някаква 3D програмка — сглоби нещо и приший главата. Не се престаравай много — и без това правя услуга на заведението на свако.” И в резултат се получават двете мацки от картинката. По принцип тези крехки девойчета не би трябвало да са вдигали нещо по-тежко от чаша с “Мохито”, но като краен резултат изглеждат като полузащитници ветерани от Американската професионална футболна лига при това без платени здравни осигуровки и видимо калпав травматолог.

Затова не е лошо като правите такива манипулации, на една ръка разстояние от вас да бъде някой наръчник по анатомия (ако не сте уверени как изглеждат кокали и мускули). И да сверите дали вашата картинка прилича поне малко на тези от книгата. “Анатомия” на Хенри Грей е едно много добро начало.

In — Out

Една реклама през последните седмици ми боде очите. Тя е част от серия, посветена на нескафе “3 в 1″. Общо взето, посланието е: докато пиеш 3 в 1, забравяш за всичко на света (и най вече за служебните си задължения). Та тук едни надзиратели в зоопарка си пият кафето и не виждат как животните се изнизват от… Я, чакай малко — те излизат или влизат в зоопарка? Ако съдим по идеята на рекламата — излизат, ако се доверим на картинката — влизат. Цялата бъркотия идва от надписа Zoo (сн. 1). Всъщност би трябвало да пише “Зоопарк”, ама това е друга дълга тема. Ако този надпис е на входа на зоопарка, то логично е от обратната страна да се чете наобратно. Явно, за да намалят объркването, рекламистите са направили и друг вариант, където вече има добавена табелка “EXIT” (сн. 2). Тъй като все пак тези реклами се правят от опитни специалисти, предполагам че логиката им е била нещо от сорта: ” А бе, ние знаем как да го направим, ама потенциалните клиенти са пълни дебили и ще се объркат. Та затова да го направим като за дебили.” Възможно е и да не са далеч от истината, но аз все пак съм привърженик, че рекламата трябва да се опитва да бъде достоверна. И от тази гледна точка тази е сбъркана. Затова е добре, когато се организират такива композиции, да се държи сметка и за най-дребните детайли — как пада сянката, нормално ли стъпват всички участници, как е логично да се четат надписите и т.н. Иначе остава усещането за нещо набързо скалъпено и недоизпипано.

Самиздат — mission possible 2

В предишния пост бяха разгледани въпросите, засягащи как да бъде финансиран един проект. Днешната тема ще е свързана с практическата част от самиздата — подготовката за печат и отпечатването.

Как да предоставя творбата си за предпечат?

Идеалният вариант е да бъде в електронен вариант. За целта можете да използвате най-удобния ви и лесен за работа текстов редактор. Това може да бъде MS Word, Open Office Writer, та дори и елемнтарни редактори като Write или Notepad биха свършили работа.

Имам само пишеща машина. Какво да правя?

Да, все още има автори (най-вече от по-старото поколение), които предпочитат добрата стара пишеща машина за създаване на своите творби. Но така или иначе текстът трябва да бъде прехвърлен на електронен носител. За целта е добре да се доверите на услугите на хора, предлагащи компютърен набор. Цените за него се формират на основата на 1 машинописна страница по БДС — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака).

Трябва ли текстът ми да е форматиран?

Трябва! Особено, ако предвиждате по-сложно оформление с получерни и курсивни знаци. Добре е да си създадете стилове и за всички нива на заглавията. Програмите за предпечат общо-взето се справят добре с форматираните текстове на кирилица, така че при прехвърянето на файловете в тях, то ще се запази.

Мога ли сам да си направя предпечата?

По принцип може — но само ако сте запознати с основните принципи на работа и сте съгласували с печатницата размери на публикацията, полета, шрифтове и т.н. Все пак е по-добре да използвате услугите на фирми, специализирани в тази дейност. Освен по-бързо и вероятно по-качествено свършена работа, те биха могли да ви предпазят от ред грешки, които могат да ви стурват немалка сума.

Всичко в един файл ли да събера?

Зависи. Ако мислите да издадете само печатно издание, това е по-бърз и удобен вариант. Но ако предвиждате и електронен вариант, бил той .epub или .mobi, то е добре всяка глава да бъде на отделен файл. Това се налага от факта, че за направата на електронна версия е добре текстът да бъде структуриран на отделни файлове, от които програмата за предпечат да генерира съдържание, което да бъде използвано като навигация от електронния четец.

Колко разпечатки са ми необходими?

Обичайно се правят 2 коректури — едната след наливането на текстовете и оформянето на изданието и една след нанесените поправки. Ако има много грешки, възможно е да се направи и трета разпечатка.

Как да указвам поправките?

Желателно е да използвате коректорските знаци, които са общоприети при редактиране. Повече за тях можете да прочетете тук. Добре е освен върху текста, да изнасяте поправката и в полето, за да се откроява по-добре и да не бъде пропусната.

На паус или на филм да извадя финалното копие?

Паусът е сравнително евтин и мнозина все още го предпочитат. Но пък тогава се начисляват разходи за монтажисти, а и качеството на илюстрациите не може да се сравнява с това от филм. Далеч по-добро и по-удобно решение е финалната коректура да бъде направена като pdf файл, който да бъде изпратен на печатницата. Напоследък повечето добри печатници използват технологията CTP (com­puter to plate), която подобрява качеството на изходния материал и снижава разходите. Повече за тази технология можете да научите тук.

Да си извадя ли ISBN?

Да! Това е номер, с който книгата може да бъде идентифицирана, каталогизирана и търсена в библиотеките. Изваждането му се прави в Народната библиотека и е безплатно. Можете да помолите за тази услуга и фирмата, която ви прави предпечатната подготовка. Повече информация за услугата — тук.

Какъв формат на книгата ми е необходим?

За тази цел е добре да ес консултирате с печатницата или с хората, които ще ви направят предпечатната подготовка. Условно се говори са издания формат А5 (148х210 мм), но в действителност размерите на книгите само са близки до А5 — това се дължи на различните размери на хартията с които работят печатниците и броят сгъвания, които се правят. По принцип форматът на книгата се определя  в голяма степен и от характера на изданието. Романите и стихосбирките са с по-малък формат от учебниците и помагалата (напр. 84х108/16 за първите и 70х100/16 за вторите). Повече за размерите и форматите на хартията можете да видите тук.

Какво означават числата на хартиения формат?

Първите две числа са размерите на хартиения лист, а третото — броят на сгъванията му при печат. Така с листа от един  формат, но с различен брой сгъвания, могат да се получат издания с различни размери. Например за формат на листа 70х100 при 8 сгъвания размерите на книгата ще са 345х340 мм, при 16 — 170х240 мм, при 32 — 120х165 мм и т.н.

Каква хартия да избера за книгата си?

Зависи от характера на самото изданние и в немалка степен от финансовите ви възможности. Най-евтиният вариант е вестникарската хартия — но тя е сравнително груба и бързо пожълтява. Подходяща е за по-непретенциозни издания без илюстрации. Следващата в класацията е обемната — тя е по-качествена от вестникарската и създава видимо по-голям обем на изданието. Ако все пак искате да направите качествено издание, в което може да има и илюстрации — добре е да се спрете на офсетовата хартия. За албуми или бутикови издания може да използвате хромирана хартия.

Меки или твърди корици?

Обикновено сериозните издателства пускат изданията си първо с твърди корици (hard cover), а после и с меки (paperback). При самиздат с оглед и финансите обикновено се предпочитат меките корици. Ако се използват услугите на професионален създател на корици, добавят се екстри като частичен лак, допълнителен цвят и др. дори и с меки корици изданието може да изглежда перфектно.

Мат или гланц?

Този въпрос стои както за избора на корица, така и при избора на хромова хартия за луксозните издания. Еднозначен отговор на този въпрос няма — всичко опира до личните предпочитания и донякъде и типа на изданието. Цветна детска кинжка би изглеждала чудесно с гланцирана хартия, но пък за изискана стихосбирка може би е по-добре с мат.

Сам ли да си направя корицата?

Ако владеете основните принципи на предпечата, това е напълно възможно. Но ако желаете да направите въздействаща корица, която да “продава” книгата, то по-добре е да се доверите на услугите на професионален дизайнер, специализирал в изработката на корици. Макар е по-скъпо, но в повечето случаи резултат си заслужава.

Имам ли нужда от UV лак или ламинат на корицата?

Обикновено това е опция, с която се постигат 2 цели — по-добър външен вид на изданието и повече трайност на корицата. Като се има предвид, че немалка част от книгите се предлагат навън, тези екстри не са лош избор.

Какво е това 4+4?

Когато отправите запитване до печатницата, те задължително се интересуват от цветността на изданието. Ако корицата е само в един цвят — да речем черен, а от вътрешната част няма нищо, то изданието е 1+0 цвята. Ако имате допълнителен цвят — тогава става 2+0. При пълноцветна корица имате 4+0, а ако сте предвидили и някакви цветни реклами или илюстрации от вътрешната част на корицата, тогава имате 4+4 цвята. Възможно е да бъде добавен и пети цвят (бил той пантон, сребро, злато и т.н.), но имайте предвид, че така ще оскъпите изданието си.

Трябва ли ми технически секретар?

В редакциите това е човекът, който определя как да изглежда едно издание, следи процеса на предпечата и печата. В повечето случаи това са доста опитни хора, които могат да ви спестят немалко грешки и разходи. Желателно е да си намерите такъв още от самото начало на работата по изданието или да разчитате на професионалните услуги на някое издателство или фирма, специализирана в предпечата и печата.

Как ще си получа книгата?

Този финален момент често е подценяван! Ако изданието ви е обемно, може да се окаже, че са необходими 1–2 палета за него и багажника на колата няма да е добро решение, а ще е необходим камион и количка за пренасянето им. Уточнете още от самото начало с печатницата за тяхна сметка ли ще бъде транспортът или вие ще вземате изданието от техния склад за готова продукция. Това може да ви натовари с допълнителни разходи.

Самиздат — mission possible

Напоследък все по-често получавам запитвания от автори как могат да издадат своя книга. Затова реших на едно място да събера отговорите на най-често задаваните въпроси по тази тема.
Добре е всеки, който иска да издава самостоятелно своя творба, да изясни за себе си 3 групи въпроси: 1. Бюджет на начинанието; 2. Работа по издаването — печат и предпечат; 3. Реклама и разпространение.
Нека започнем с първата група въпроси — как да съставите бюджет за издаването на книга.

I. Бюджет
Първото и най-важно нещо — колко пари можете да отделите за начинанието и кои етапи от издаването да финансирате с тях! Често ме питат: “Имам 200 (500, 2000, …) лева, ще ми стигнат ли, за да си издам книгата?” Зависи — може и да стигнат, а може и да са само 1/10 от нужните средства.
Затова е най-добре авторите (и по съвместителство издатели) на един лист да си  разбият заданието по точки и да сметнат разходите — след консултации със специалистите, за всяка от тези точки.
И така въпроси и отговори за бюджета!

Какъв тип е творбата?

Стихосбирка, роман, сборник статии с илюстративен материал, албум с репродукции или фотографии и т.н. От типа на изданието зависи и какъв формат за него ще изберете, каква хартия, корица, тип подвързване и т.н. За тази цел е добре да се посъветвате със специалисти от бранша — специалисти по предпечат или печатари

Какъв ще бъде обемът на изданието?

Една страница с гладък текст може да събере някъде около 2200–2500 знака. Вижте колко знака сумарно е вашият ръкопис и го разделете на 2200 или 2500 — така ще имате приблизителна представа за броя страници. Отговорът на този въпрос ще ви помогне при формиране на цена за печат при различни тиражи и оформления на книгата.

В какъв вид ще предадем ръкописа за предпечат?

В повечето случаи обикновено става дума за файлове, създадени на някаква текстообработваща програма от типа на MS Word или Open Office Writer. Но все още, макар и рядко, има хора, които предпочитат да дадат ръкописа си като машинописни страници или написани на ръка. В такъв случай би трябвало да се предвиди и разход за комютърен набор. За него важат тарифите за машинописни услуги от докомпютърната ера и се заплащат на основата на 1 машинописна страница — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака). Таблиците и формулите, текстовете на чужд език обикновено се смятат отделно по утежнена тарифа.

Необходими ли са редактор и коректор?

Определено — да! Колкото и да е опитен един автор, винаги е добре ръкописът да бъде прочетен и от непредубедено око на професионален коректор. Обикновено този разход се спестява, но ако не искате книги, бъкани с елементарни правописни и пунктуационни грешки, добре да предвидите разход и за коректор (още повече, че тарифите за изчитане на коректури не са особено високи). Още по-болезнен е въпросът дали книгата да има редактор. Редакторът не само следи за правописа, но и за стилистиката на книгата. Често, особено при по-неопитни автори, той може да подобри качеството на ръкописа, а нерядко да спести и бъдещи разходи, като премахне излишни или недобре стоящи пасажи. Нерядко съм попадал на ръкописи, които при една добра редакторска работа биха били с поне 1/3 по-къси (респективно и по-евтини за издаване), по-стегнати и стилистично по-издържани.

Каква част от предпечатната подготовка ще финансираме?

Понякога авторите са достатъчно вещи и могат сами да направят предпечата си и да предадат готови принтерски файлове на печатницата. Но в повечето случаи предпечатната подготовка се прави от специалисти в тази област и като цена може да варира в широки граници. При договорката изяснете всички необходими операции за вашето произведение, за да може да получите точна калкулация още в началото. Ако ще използвате илюстрации или графики — уточнете форматите, в които трябва да ги предадете.

Необходим ли ни е художник?

Корица на книга, както и цялостно художествено оформление на книгата може да направи практически всеки компютърно грамотен човек. Но ако искате да избегнете лаишкото излъчване на още-една-направена-набързо книга, добре е да намерите човек специалист в оформлението на корици, а идеалният вариант е да наемете добър дизайнер, който да създаде цялостната визия на книжното тяло и корицата. Добре е да се договорите с човека, който отговаря за художественото оформление, да проследи дали в печатницата се изпълняват стриктно всички операции за качественото отпечатване на книгата.

Колко ще струва печатът?

Обикновено това е най-големият разход, който може да погълне до 80% от целия бюджет. Затова тук планирането трябва да бъде най-внимателно. Трябва да сте наясно какъв формат ще бъде вашата книга (това обикновено се изяснява още при договарянето за предпечат), каква цветност ще има, колко страници е в крайния си вариант — точното число страници ще разберете след финалните корекции при предпечатната подготовка. От печатницата ще получите отговорите и на въпросите, свързани с типа хартия, корицата и подвързването. Добре е да уточните готовата продукция вие ли ще си  я вземете, или от печатницата ще ви я доставят на посочен от вас адрес.

Къде ще складираме продукцията?

Въпросът за склад на пръв поглед е маловажен, но понякога подценяването му може да породи сериозни проблеми. Ако вашата книга е с голям формат, повечко страници и сте я издали в сравнително висок тираж — поне 800‑1000 бройки, ще трябва да намерите място на 1 или 2 палета с книги. И ако не разполагате със собствено помещение, ще се наложи да плащате за склад на някого.

Как ще разпространяваме книгата?

Най-често книгите се оставят на консигнация в борсите на едро срещу търговска отстъпка, която може да достигне до 35% от коричната цена. Но може да предвидите и по-агресивно предлагане на книгата, като наемете хора, облечени според стилистиката на книгата, които да предлагат книгата за продажба извън обичайните за това места — борси, книжарници или вестникарски павилиони. В такъв случай може да се наложи инвестиция в рекламни материали като тениски, шапки или чанти, както и евентуална твърда надница, която би мотивирала в някаква степен продавачите — особено ако книгата и авторът са абсолютно непознати и труднопродаваеми.

Как ще рекламираме книгата?

Изключително подценяван въпрос от повечето автори по отношение на предварителния бюджет. Разчита се на оставянето на книгата по борси и евентуалните й продажби. Разумно е да бъде предвидена част от бюджета за промоция и раклама. Това включва представяне на книгата в някой клуб или книжарница, представяне в ТВ блокове, предоставяне на екземпляри на литературни критици или блогъри, пишещи ревюта за книги, печатна реклама — флаери, плакати, интернет реклама — банери или създаване на сайт, промотиращ книгата. Стана въпрос по-горе, че може да се поръчат и рекламни материали, промотиращи книгата (тениски, шапки, чанти, пластмасови торбички, книгоразделители и др.)

Как да формираме цената на книгата?

След като сте наясно с въпросите за бюджета и смятате да издадете книга, от която да печелите, то тя трябва да има и корична цена. Най-общо казано, пък и най-лесно за пресмятане, е да умножите производствените разходи по 3 и да ги разделите на тиража. Така приблизително 1/3 от цената ще бъде производствени разходи, 1/3 — търговска отстъпка и 1/3 — печалба за вас. Пример: ако сумарните ви разходи са 1000 лева, то, умножени по 3, стават 3000. При планиран тираж 500 бройки — делите 3000 на 500 и получавате корична цена от 6 лева.

Един примерен бюджет би имал горе-долу следните позиции:

Ръкопис (общо) — .…. лева

  • Евентуален набор — .…. лева
  • Коректорско прочитане (опционално) — .…. лева
  • Редакторско прочитане (опционално)  — .…. лева

Предпечат (общо) — .…. лева

  • Предпечат на тялото — .…. лева
  • Предпечат на корицата — .…. лева
  • Техническо редактиране — .…. лева

Печат (общо) — .…. лева

  • Печат на тялото — .…. лева
  • Печат на корицата — .…. лева
  • Допълнителни довършителни операции — .…. лева

Склад — .…. лева
Реклама (общо) — .…. лева

  • Премиера — .…. лева
  • Печатна — .…. лева
  • Рекламни материали — .…. лева
  • ТВ — .…. лева
  • Интернет — .…. лева

Книгите — pro et contra

Днес една публикация от блога на доц. Веселина Вълканова ме върна към темата за книгите. Затова на чудесната реклама на Gian­gia­como Fel­trinelli Edi­toreFel­trinelli Books. Read­ing means resist­ing (дело на младата агенция Tita, Милано) реших да “противопоставя” една  реклама на Университета в Гент, Белгия: Not everything’s in a book. Dare to think (направена от добрите стари Saatchi & Saatchi, Белгия).

А ето и малко статистическо инфо за двете реклами:

“Fel­trinelli Books”

Рекламна агенция: Tita, Милано, Италия
Криейтив директор: Giuseppe Mazza, Emanuele Basso
Арт директор: Annal­isa Mar­t­in­ucci
Копирайтър: Andrea Mas­ci­ullo
Илюстратор: Camilla Falsini
Публикувана: Jan­u­ary 2011

Gent Uni­ver­sity
Рекламна агенция: Saatchi & Saatchi, Брюксел, Белгия
Криейтив директор: Alexan­der Cha­ban, Jan teul­ingkx
Cre­atives: Arnaud Bailly, Ross Mc Cur­rach
Фотограф: 354.be
Ретуш: beefac­tory
Публикувана: Decem­ber 2010

Отново за числителните имена

Реклама на LidlНапоследък забелязвам сериозно разколебаване на колегите в рекламата, а и не само там, как да се изписват числителните редни. И като се стремят да се презастраховат, допускат т.нар. грешки от свръхстарателност. Най-честият пример е поставяне на окончания при римските цифри (напр. VII-ми), което е напълно излишно — те винаги се използват само като редни числителни имена. Примерът с рекламата на Lidl пък показва друго презастраховане (или непознаване на правилата). По принцип ако искате да изписвате числителни редни с арабски цифри, имате два начина — или с окончания (5-и), или с точка (5.).

Проблемът възниква при датите, които сами по себе си са редни числителни. Ако изписвате датата с цифри, то точките са уместни, че даже и задължителни: 25.11.2010 г. Но, ако изпишете месеца, тогава те не са ви нужни. Правописното правило е категорично и без изключения: Датата на месеца при изписан с букви месец винаги се пише с арабски цифри без точка след тях. С две думи: рекламата не бива да  е “25. ноември”, а “25 ноември”.

Просто и лесно.

Ех, тези шрифтове…

Често се случва — правиш нещо мнооого красиво, но като го разпечаташ, някой шрифт е “гръмнал” и са се появили “маймунски знаци”. Няма как — коригираш проблема и отпечатваш наново, докато се убедиш, че всичко е ОК.  А още по-добре — ако се налага да се изпраща за печат другаде, обръщаш в криви и си свиркаш.

Да, но точно стъпка 1 и 2 са пропуснали колегите, най-вероятно от бързане. В резултат — много билбордове по столицата с “изгърмели” шрифтове. И ако при единия използван шрифт само междубуквеното разстояние се е издънило, то при другия нещата съвсем са отишли на “маймуница”.

Лошо, Седларов, лошо!…

Още веднъж за членЪТ

Сгрешен текст на билборд за каталог

Вече имах повод да спомена, че като правите печатна реклама, трябва да си отваряте очите на четири. В много по-голяма степен това важи за билбордовете. За разлика от флаерчетата, които кой ги видял, кой — не, тук грешките стоят продължително време и се виждат от твърде много хора. В днешния пример — нов билборд на туристически пътеводител. Грешката вече е стандартна за българските надписи — непознаване на правилата за пълен и кратък член. Още веднъж накратко: с пълен член се членуват главни части на изречението (подлог или именно сказуемо). Правилото е просто и кратко — можете ли да зададете въпрос с  “Кой?” за спорната дума и да я замените в отговора  с “той”, значи пишете без угризение на съвестта пълен член. В случая: Търсете КАКВО (КОГО)?  Търсете НЕГО (новия пътеводител). Значи трябва да се изпише с кратък  член.

Разбира се, има опция изречението да е изписано правилно. Ако заглавието на справочника е “Новият туристически пътеводител”. Но тогава е редно да бъдат използвани кавички или да бъде отделен графично от останалата част на изречението (с курсив, друг шрифт или нщо друго.). Така че и в този случай имаме грешка, макар и не правописна, а пунктуационна.

P.S. За домашно — проверете дали заглавието на публикацията е изписано правилно :-)