На пръв поглед точката изглежда като един от най-лесните знаци от пунктуацията, но това е така само на пръв поглед. Като се зачетете по-внимателно в материали в периодиката или пък рекламни текстове, можете да откриете сума провали на тема „точка”. Затова днес ще се спра малко повече на тази пущина.
Основната функция на точката е ясна още от началното училище – бележи край на съобщително изречение. Разбира се, има 1-2 тънкости, които като че ли убягват при оформлението – особено при наличието на кавички. Едната е - точката винаги се изважда извън кавичките. Ако изречението в кавичките изисква друг пунктуационен знак, той е вътре в кавичките. Втора – ако имате вмъкнато изречение в кавички, завършващо с питанка или удивителна, те остават преди затварящата кавичка, а след нея се пише точката. Трето - ако имате знак за индекс накрая на изречението, точката се пише след индекса.
По-любопитни са правилата при съкращенията. Обикновено съкратената дума завършва с точка: град – гр., язовир - яз. и т.н. Но има и думи, при които можем да изпуснем точките. Най-популярните случаи са с жп - железопътен и с жк – жилищен комплекс. Обръщам особено внимание на второто съкращение, защото често се среща в адреси на реклами или материали от периодиката. Не е фатално да се изпише и ж.к., но без точки се пести място. Има и един особен случай при съкращенията – единиците по SI, за които вече е ставало дума. Те се пишат без точка. Така грам е г, метър е м и т.н. Особен случай са единиците за време – ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието – изписват се с точка: опитът продължи 5 ч и започна в 5 ч. следобед.
Още една особена употреба на точката е за изписване на числителни редни. По традиция редните числителни – първи, втори, трети и т.н. се изписват с римски цифри. Но тъй като те често са дълги и неудобни, за целта се използват арабски цифри с точка. Така I, II, III става 1., 2. и 3. Този вариант е и по-удобен от добавянето на окончание за числително редно: 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. И тук обаче има хватка – при числителни редни, каквито са годините и страниците, точка не се пише: стр. 18, 1995 година и т.н.
И няколко думи за интервалите при точката. Задължително точката се изписва без интервал отляво. Но вдясно невинаги се оставя интервал. Например при изписване на дати: 1.10.2009 г. или 1.X.2009 г. При съкращения от типа т.е. (тоест), т.нар. (така наречен), т.г. (тази година), сл.Хр. (след Христа), н.с. (научен сътрудник) първата точка се изписва без интервал отдясно.
Точка, точка и пак точка
09.06.2009Предпечатът в дати – 1990-95 г.
01.06.2009И пак за натурализма
29.05.2009Вече имах повод да спомена как с мярка може да се направи добра реклама и на клиенти с провокативни продукти. Днес ще покажа още едни такива реклами – този път за ректален крем (отново не искам да мисля как бихаги адаптирали тук нашите рекламодатели). Иначе идея та не е особено нова и оригитална – Bisolax имат подобна кампания, но е изпълнена добре. още повече иде реч за страна от арабския свят. Рекламната агенция е Y&R Dubai, Обединени арабски емирства, криейтив и копирайтър: Shahir Ahmed, арт деректор Dinesh Tharippa, илюстрации: Gitten Tom.
Предпечатът в дати – 80-те
25.05.2009За птичките и пчеличките
14.05.2009Задача – да се направи печатна реклама на бутик за еротични артикули. Като е известно какво се прави у нас за далеч по-невинни продукти, даже не искам да си представя какъв ще бъде резултатът за този клиент. Ето обаче как елегантно (и доста дръзко в същото време) са решили проблема от Gray, Дания
Криейтив: Per Pedersen, Арт директор: Mikkel Kr?ijer, Копирайтър: Moritz Grub, Художник: Martin Nielsen.
Импортиране на текст в QuarkXPress
13.05.2009Импортирането на текст става с командата Get Text от менюто File (може да използвате и клавишната комбинация Ctrl+E), но не забравяйте, че трябва да сте избрали текстовото поле, в което искате да разположите текста. Всъщност при QuarkXPress за разлика от Adobe InDesign трябва да изчертаете предварително текстово поле, за да разполагате текст в публикацията.
Диалоговия прозорец е стандартен за Windows-приложенията. Само че тук първото поле се нарича Look in и ви дава възможност да зададете логическо устройство и папка, където се намира вашият текстов файл.
Полето Files of type показва какви типове файлове можете да изберете за импортиране:
- All text files;
- ASCII Text (*.TXT);
- Microsoft Word 97/98/2000 (*.DOC);
- Microsoft Word 6.0/95 (*.DOC);
- HTML (*.HTM, *.HTML)
- XPress Tags (*.XTG);
- WordPerfect 6.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
- WordPerfect 5.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
- WordPerfect 3.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
- Rich Text Format (*.RTF);
- Display all files (*.*).
С помощта на различни XTensions можете да импортирате текстове и от други програми (Ami Pro, Micrisoft Word for DOS, XYWryte III Plus и др.).
Имате и две опции, които можете да включите по желание:
Convert Quotes – превръща стандартните кавички в типографски. Ако искате прилични публикации, трябва да я активирате.
Include Style Sheets – позволява, ако сте оформили вашия документ в друга програма с помощта на стилове, да запазите оформлението му и тук.
Четирите реда под линията дават информация за избрания файл:
Name - името на файла
Format - форматът на файла
File Size – размер в килобайти (съкратено K)
Когато говорим за килобайти (KB) и мегабайти (MB), малко профанизираме нещата, защото би трябвало да отговарят на 1000 и 1 000 000 байта. В същото време обаче 1 KB = 1024 байта,
1 MB = 1 048 576 байта, или 1024 KB!
Date - дата и час на последното записване на файла.
След като сте избрали необходимия файл, щраквате ОК и той се тръшва в отреденото му поле.
Всичко това важи за файлове на латиница. Кирилски файлове няма да можете да импортирате така безнаказано. Причината се крие в това, че текстове, писани в програми под DOS, записват данните в ASCII код, а файлът трябва да се преобразува в ANSI код. Проблеми съществуват и ако вашите файлове са написани на WordPad, Word for Windows 6.0, 95, 97, 2000 – или шрифтовете Unicode, въведени от MS Word97 насам, ще излязат като питанки, или ще се случи друго нещо. Можете да импортирате направо текстове, създадени с тези програми, но отново няма да имате сричкопренасяне. Нещо повече – няма да можете да импортирате направо файлове от Word for Windows 6.0 или 7.0, запазени с Fast Save. Тях ще трябва да отворите с WordPad от Windows и да ги запишете във формат на WordPad. Файловете от Word 97/2000 можете да импортирате, като ги запишете в RTF формат.
Желателно е, преди да импортирате текст на кирилица, да го преобразувате с някоя сричкопренасяща програма. Имайте предвид, че при тази операция губите форматирането на текста, направено в програмата за набор. Някои от сричкопренасящите програми изпращат файла ви в клипборда на Windows. Тогава вместо командата Get Text използвайте командата Paste от менюто Edit (Ctrl+V). Има XTensions за сричкопренасяне на български или руски език, които могат да ви свършат работа и при тях проблемът със загубата на форматиране отпада.
Ако искате да видите какво има в клипборда, използвайте командата Show Clipboard от менюто Edit. Разбира се, при по-старите версии за кирилски текстове може да видите само “маймунски” знаци. За да се върнете обратно в документа си изберете командата Hide Clipboard от менюто Edit или просто щракнете два пъти върху иконата за затваряне прозореца на съдържанието на клипборда.
Ако текстът, който импортирате или въвеждате чрез клавиатурата, не се събере в полето, появява се този червено оцветен знак. Вие трябва или да увеличите размера на полето, или да създадете ново поле и да го свържете с другото, или да съкратите текста, или да промените атрибутите на текста тип на шрифта, височина на буквата, разредка и т.н.
Този знак може да се появи и при празно поле. Това означава, че параметрите на шрифта, който сте избрали, няма да позволят дори и на един знак да се появи в полето. Проблемът се разрешава, както вече бе посочено по-горе. Понякога може върху празно поле да бъде поставено друго поле, на което е зададено обливане на текст. Независимо че долното поле е достатъчно голямо, отново ще се появи знакът за несъбран текст. Обикновено това се случва, ако правите текстово поле със сянка, направена пак от текстово поле. Просто не обръщайте внимание на долното поле (или, за да не ви дразни, правете сенките на полетата с полета за илюстрации).
Досадното е, че и при побран в полето текст знакът може да се появи. Причина за това е последният знак за абзац. Изтрийте го и ще решите проблема. За да не се чудите, събран ли е текстът, или не, винаги изтривайте последния знак за абзац в полето. По този начин ще знаете, че където се появи знакът за несъбран текст, значи това наистина е така.
В случай че стиловете на текста, който искате да импортирате, и стиловете на документа в QuarkXPress имат еднакви имена, но различни параметри, се появава диалоговият прозорец на съответния текстов филтър и след като учтиво ви информира какъв точно е проблемът, иска от вас да вземете решение. Имате избор от 4 варианта – да преименувате стила на импортирания документ, като той ще се добави в палитрата със стиловете (бутон Rename), да използвате автоматично преименуване (Auto Rename), да използате параметрите на стила на импортирания текст и той да припокрие параметрите на стила в съществуващия документ (Use New) или да използвате параметрите на съществуващия стил в QuarkXPress (Use Existing).
Създаване на нов документ
23.04.2009В QuarkXPress
Нов документ в QuarkXPress можете да създадете по два начина: с командата New от менюто File и избирате опцията Document, или с клавишната комбинация Ctrl+N. Пред вас ще се появи диалоговият прозорец New Document. В него имате три основни зони: Page, Margin Guides и Column Guides. В полето Size може да избирате между няколко стандартни размера на документа или да дефинирате свой размер. Вариантите са:
US Letter ширина 8.5″ и височина 11″ (в милиметри размерите съответно са 215,9 mm и 279,4 mm);
US Legal 8,5″ x 14″ (215,9 mm ґ 355,6 mm);
A4 Letter 8,268″ x 11,693″ (210 mm ґ 297 mm);
B5 Letter 6,929″ x 9,843″ (176 mm ґ 250 mm);
Tabloid 11″ x 17″ (279,4 mm ґ 431,8 mm);
Custom (Other във версиите преди 4.0) появява се, ако изтриете някой от размерите в полетата Width или Height и зададете произволни размери на вашия документ. Все пак не се престаравайте. Не можете да създавате документи по-малки от 1″ x 1″ и по-големи от 48″ x 48″ (25,4 x 25,4 mm и 1219,2 x 1219,2 mm). Ако изберете опцията Facing Pages, максималните размери могат да бъдат 24″ x 24″ (609,6 x 609,6 mm).
Width задава ширината на документа.
Height височината на документа.
Orientation с помощта на радиобутоните Portrait и Landscape можете да определите дали вашият документ да бъде висок (portrait), или широк (landscape).
В зоната Margin Guides можете да задавате отстъпа на наборното поле от границите на документа:
Top от горната граница на документа;
Bottom от долната граница;
Left от лявата граница;
Right от дясната граница.
Facing Pages активирането на тази опция позволява да имате срещулежащи страници. Когато тя е активна, опциите Left и Right се превръщат съответно в Inside и Outside. Тук има и някои тънкости: ако документът е с единични страници (Facing Pages е изключена), добре е отстъпът от ляво да бъде по-голям, за да има място за подвързване. При включени Facing Pages е добре стойността на Outside да е около 2 пъти по-голяма от Inside.
Опцията Facing Pages можете да промените само при създаването на нов документ или при промяната на параметрите на документа с командата Document Setup. Всички останали опции можете да променяте по всяко време.
Зоната Column Guides дава възможност да задавате броя на колоните в документа от 1 до 30. Това става в полето срещу Columns (по-подразбиране е 1).
Gutter Width задава ширината на разстоянието между колоните (по подразбиране е 12 пункта 4,233 mm). Тук може да не пипате нищо освен ако целият текст няма да е двуколонен или нещо от този род. Ако ще правите вестници, списания или книги с по-сложно оформление, можете да задавате тези стойности за всяко отделно поле. Все пак ако желаете да промените впоследствие броя на колоните и междуколонното разстояние, можете да го направите, като изберете съответната шаблонна страница.
Последната опция, която можете да активирате в диалоговия прозорец, е Automatic Text Box. Когато тя е активна, програмата автоматично разполага текстово поле с размерите на наборното поле. Опцията е удобна за книги, защото програмата автоматично добавя страници, докато се побере целият импортиран текстов файл. За вестници и списания е по-добре да бъде изключена.
След като сте попълнили всички нужни данни тук, щракнете върху ОК или клавиша Enter и вашият нов (празен) документ се появява пред вас с цялата си възможна красота.
В Adobe InDesign
Общо взето, в InDesign нещата са почти същите както и в QuarkXPress, но има някои дреби детайли, които дават повече възможности за предварителни настройки.
За създаване на нов документ също използватe командата New Document от менюто File (Ctrl+N).
Полетата за попълване практически не се различават от тези на QuarkXPress. Новото тук е са опциите Document Preset и Save Preset. Ако често ви се налага да създавате документи с едни и същи параметри на страниците, то можете след първоначалното въвеждане на данните за размер, брой колони и т.н. да натиснете бутона Save Preset и да запазите тези настройки за бъдещо ползване. След което можете да ползвате тези запазени настройки, като ги зареждате от полето на Document Preset (по подразбиране там е Custom). Разполагате и с повече опции в полето Paper Size – там освен стандартните и за QuarkXPress имате Letter Half – 139,7 x 215,9 mm; Legal Half – 177,8 x 215,9 mm и Compact Disc – 120 x 120 mm.
Голямото предимство на InDesign проличава обаче, когато натиснете бутона More Options, за да се увеличи броят на опциите (При прозорец с повече опции този бутон вече е Fewer Options). Така имате достъп до полето Bleed and Slug. Всяка от двете опции има по 4 стойности за попълване – Top, Bottom, Left, Right (които се променят на Inside и Outside при избрана опция Facing pages).
Опцията Bleed е изключително полезна, защото с нея можете да зададете „ножа“ – полетата за обрязване на публикацията – в QuarkXPress трябва тези полета да си ги прибавите към размера на страницата и да поставяте допълнителни водачи за тях. Ако иконката вдясно от размерите е прекъсната верижка, можете да задавате за всяка опция различна стойност. Ако иконката е верижка – то стойностите за всички опции е една и съща. Това важи и за второто поле – Slug, което е за служебната информация. На това поле можете да разполагате пасери, скали, информация за файла и т.н. При обрязването всичко, което се намира в зоната на Bleed и Slug ще бъде премахнато от готовия печатен продукт.

На последната илюстрация виждате резултатът от създаването на нови документи в двете програми. И в двете границите на документа са с черни линии. Полетата, или марджините, в QuarkXPress са в син цвят, а в InDesign – в магента. При InDesign – Bleed полето е очертано с червен цвят, а Glug полето -със светлосин цвят.
Да издухаме буквите
10.04.2009Днес в колонката на отличника гостуват агенцията Winsper, Boston, USA с техните свежи реклами на Штил (не знам защо на български го изписват така) – фирма за градинска и горска техника: резачки, духалки и т.н. Думите са излишни – буквите и без това са издухани ![]()



Записване за по-ниска версия
07.04.2009
Едно от най-досадните неща в предпечата е необходимостта да се отварят файлове, правени на различни версии на дадена програма. Обикновено програмите поддържат запис за по-стара версия до една назад. Така например, ако имате QuarkXpress 7, а искате да запишете файла си за версия 4 – която все още е много популярна у нас (по мое мнение версиите след 5 са по-голям или по-малък провал), ще трябва да направите следното: Записвате за версия 6 – с командата Save As… (Ctrl+Alt+S), отваряте я с QuarkXpress 6, записвате я за версия 5, отваряте с QuarkXpress5 и я записвате за версия 4.
Как стоят нещата при InDesign. Пробвате с командата Save As… (Ctrl+Shift+S) и… изненада – няма възможност за запис в по-ниска версия. Да, ама не, както казваше навремето един популярен водещ. Има възможност за запис в по-ниска версия, но тя кой знае защо е напъхана другаде – в опциите на командата Export (Ctrl+E). От нейния диолагов прозорец изберете формат InDesign Interchange – така ще създадете файл с разширение .inx, който може да бъде отворен с по-ниска версия. Съответно пък от нея с командата Save As записвате този файл като стандартен документ за InDesign с разширение .indd.
Ми, т’ва е.
Как да оформим книга – 3
20.03.2009Съдържание и азбучен показалец
За да създадете съдържание (TOC Table of Contents), трябва първо да създадете списък със стилове. Включете стиловете на всички заглавия, подзаглавия и точки, които искате да влязат в съдържанието. След което от палитрата на списъка (List) с бутона Build създайте автоматично съдържанието (ако работите на QuarkXpress). Обикновено при научни трудове съдържанието се поставя отпред, а отзад съдържанието на чужд език. При художествената литература съдържанието обикновено е отзад, след основния текст.
Нещата при азбучния показалец (index индекс) са малко по-трудоемки. Все пак на ръка ще трябва да изберете всички думи, които желаете да влязат в него. Те съответно се появяват в палитрата Index. След като сте привършили с това начинание, с командата Build Index за QuarkXpress или Generate Index за InDesign създайте азбучния показалец. Добре е, преди да почнете да избирате думите, да сте им задали някакъв стил за знаци (да речем получер или курсив). Така по-бързо ще ги откривате из текста, а и ще укажете визуално на вашите читатели, че думата може да бъде открита в азбучния показалец (или речника, ако сте създали такъв). При азбучния показалец можете автоматично да зададете и препратки (cross references) към други думи в показалеца.
Добавянето на опцията Add All значително съкращава времето за работа при избирането на всички еднакви думи из книгата. Другото удобство е опцията Add Inverce (QuarkXPress), която позволява да добавяте имената като обърнете словореда първо фамилията, а после личното име.
Създаване на библиография
Другото убийствено нещо е създаването на библиография списъка на цитирани автори. Подреждането е по азбучен ред, като се започва с българските и се мине на чуждите автори. Ето някои примерни оформления:
Книга от един автор
Иванов, Г. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
или:
Иванов, Георги. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
Книга от няколко автори
Иванов, Г., А. Петров и Г. Георгиев. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
Периодика
Попов, Т. Вирусни болести. Растителна защита, 2002, № 23, 1016.
или:
Попов, Т. Вирусни болести. //Растителна защита, 2002, № 23, 1016.
Оформление на корицата
Обикновено тя се прави най-накрая, и то задължително на отделна публикация. Не бива да забравяте, че трябва да се съобразите с дебелината на книгата. Т.е. при ширина на страницата 20 cm ширината на публикацията (при 150 страници примерно) няма да бъде 40 cm, а 41 – добавяте ширина и за “гръбче” на корицата. Още по добре е да си оставите и малко аванс, тъй че може да я направите 41,5. Освен това трябва да предвидите поне по 3 мм отгоре, отдолу и отвън за нож при обрязването. За оформлението на корицата е добре да се съобразявате изцяло с капризите на художника, защото най-лесният начин да издъните една книга е, като провалите корицата.
Особености при печат
Черно-бели книги вадите на паус без угризения. Разбира се, преди това трябва да сте извадили поне две разпечатки на хартия за коригиране (първа разпечатка и т.н. “ревизия”). Трябва да сте поставили всички дълги тирета, “и” под ударение и специални знаци, ако има такива (вж. Въвеждане на специални символи в Глава 13), и то още преди първата разпечатка. А след нея много внимателно да сте коригирали всички грешки. Тези операции са заключителни, след като сте наместили всички текстове. На паус можете да коригирате невинни грешки, и то не е особено желателно.
Не забравяйте отпечатването на паус се извършва с включена опция Flip огледално обръщане.
На паус можете да отпечатате текст и щрихови илюстрации (само в черно и бяло). Ако имате снимки или други растерни илюстрации в сивата скала, по-добре е да бъдат извадени на филм. За целта създайте нова публикация с ширина, равна на ширината на филма и произволна дължина. Отворете и двете публикации и ги подредете една до друга. При активен инструмент Обект завлечете всички илюстрации от книгата в новата публикация и ги подредете така, че да остава минимално свободно място, за да пестите от филма. След като завършите тази операция, настройте принтера на новата публикация за отпечатване на файл. Самата книга спокойно можете да отпечатате на лазерния принтер, като не забравите да забраните на илюстрациите да се печатат. После техническият секретар и монтажистите ще поставят илюстрациите на местата им – не забравяйте да им дадете копие от последната коректура на книгата, за да се ориентират коя илюстрация къде се намира.
Ако все пак ще печатате илюстрации на паус, не използвайте рециклирана тонер касета.
Разбира се, ако бюджетът ви го позволява – най-добре извадете цялата книга на филм. Така ще спестите време и грешки, които могат да се допуснат при „белия“ монтаж.
Оттук нататък следва много труд и придобиване на опит, докато книгите, които оформяте, да започнат да изглеждат перфектно.

















































































