Октоподи, футбол и… книги

Тази реклама на южноафриканския клон на Ogilvy се появи само ден след мача между Германия и Испания, завършил за ужас на германците, така както предрече техният собствен гадател Паул (храни октопод да те лае). С чувство за хумор, злободневност и талант — простичка реклама за онлайн магазин за книги, музика, филми и игри - Еxclus1ves. Enjoy!

Аз, пиратът

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.

Това го прочетох в една онлайн библиотека. Безплатно. Вероятно някой е откупил авторските права и на това — не знам и не ме интересува. Аз ще си го прочета пак. Пиратски.
Тия дни се развихри неочаквана пукотевица в нашата мила родина. Храбрите милиционери на Цв. Цв. разбиха сърцето на мафията — chitanka.info. Това беше поводът за пунически войни между защитниците й и почитателите Цв. Цв. След като изчетох тонове мнения за и против, мисля че и аз мога да драсна 1–2 реда по казуса. А той е много интересен. В случая се смесват (къде умишлено, къде не) 2 понятия — ЧЕТЕНЕТО на книга и ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Те често се припокриват, но никога са били тъждествени. Дори и в докомпютърната епоха. Това се дължи на двойствения характер на книгата — тя е хем стока (като сиренето), хем не е. Както сиренето тя има стойност, която трябва да се заплати, но за разлика от книгите сиренето не предава знания, идеи и убеждения.
ЧЕТЕНЕТО на книги е част от човешката цивилизация. То е ключов момент от нейното развитие и с годините е станало неотменно право, както свободата на словото, свободата на вярата и на съвестта. Неслучайно диктаторските режими първо посягат на правото на свободно четене — “неправилните” книги се забраняват, затварят и накрая унищожават. Същата е и съдбата на техните автори, ако имат лошия късмет да живеят по време на тези режими.
Тези, които са живели по времето на социализма, сигурно си спомнят списъците със забранени книги, които се четяха в гимназиите в началото на учебната година. Помнят и безславния край на “Лютите чушки” на Р. Ралин, които изгоряха в пещите. Едва ли ще забравят и битките, които се водеха пред книжарниците, за да се докопат до някоя “дефицитна” книга — тиражите за тях бяха лимитирани и няма нищо общо с пазарната икономика.
И тогава, и сега аз чета много. Но и тогава, и сега четенето на една книга не е непременно свързано с купуването й. Преди интернет книгите, които ме интересуваха, ги заемах от приятели или ходех до библиотеките. Сега ми е по-лесно да чета, каквото ми е необходимо, в мрежата. Но едва малка част от тези книги решавах да ги купя — едни, защото са ми много скъпи, други — защото едва ли щях да ги чета повече, а трети  — защото са ме разочаровали. Все пак моите родители и аз успяхме да натрупаме библиотека от над 3000 тома. Въпреки че реално бройката на прочетените (или попрегледани) книги беше поне десетократно по-голяма.
Така след този увод се връщам към казуса с chitanka.info. Както вече споменах имаме две страни — ЧЕТЕНЕ  и ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. С ЧЕТЕНЕТО на книги се занимават библиотеките. С ПРИТЕЖАВАНЕТО — разпространителите и книжарите. Пресечната точка на двете страни се явяват авторите, преводачите, художниците и не на последно място издателите.  В какво е обвинена chitanka.info? Ни повече, ни по-малко — в престъпление. Нека да видим в какво. Незаконна продажба на книги? Ако вземете няколко книги без разрешение от издателя и ги продавате, без да му отчитате пари, това престъпление е ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Ако за сметка на труда на други хора печелите от странична дейност (например рекламни банери), това престъпление ли е? Несъмнено. Прави ли го chitanka.info? Не! Нека уточня — сваляне на дадена книга не значи непременно четене. Тя може да бъде свалена, за да се чете по-късно или пък само за да бъде прегледана що за книга е. Аз правя същото в обикновена книжарница, когато разлиствам едно издание и се зачитам тук и там, за да видя що за продукт държа. Така че постановката — “свалиха ми 6000 пъти книгата, значи не съм продал 6000 книги” е абсурдна и показва пълното непознаване на процеса на четене и купуване на книги.
С две думи  — chitanka.info е извън полето ПРИТЕЖАВАНЕ на книги. Тя не е книжарница, не е борса, не е и сайт, печелещ от странична дейност за сметка на книгите в него. Той всъщност е изцяло в с сферата на ЧЕТЕНЕ  на книги. Там, където се намират всички публични библиотеки. И които извършват точно това — предоставят книги за ЧЕТЕНЕ!  БЕЗПЛАТНО!
Ще ви дам за пример Ню-Йоркската обществена библиотека (все пак американците са най-чувствителни на тема авторски права). Издаването на читателска карта за нея струва… 0 долара. С тази карта можете да поръчвате БЕЗПЛАТНО книги за четене от каквито автори ви хрумне. Нещо повече, ако искате с тази карта можете да посетите онлайн архивите на библиотеката, за да четете електронните варианти на книгите. При това, познахте — БЕЗПЛАТНО!
Това, че Народната библиотека няма достъпни електронни архиви (тя дали има изобщо такива архиви?!) не е проблем на издателите и ГДБОП, а на обществото. Същото важи и за останалите библиотеки у нас, които още са някъде в 80-те години на 20. век. Така че всъщност chitanka.info запълва една празнина, която държавата трябваше отдавна да я е запълнила. Както същата тази държава би следвало да е откупила авторските права на всички класици и те да са публично достояние. А не да изпадаме в абсурдната ситуация, че за да се издадат разкази на Елин Пелин, писани в края на 19– век, да се налага да се плаща на частно издателство. Проблемът при chitanka.info е, че все още няма ясно дефинирани законови разпоредби за електронните, както и за частните библиотеки. Другото, което си е повече грешка на chitanka.info — липсата на категорични и ясни правила за качване и процедура на сваляне на книги в слечай на възражения от автори или издатели. Но това са поправими неща и мисля, че с времето ще се избистрят.
Така стигаме и до втория елемент — ПРИТЕЖАВАНЕТО на книга. Много упреци се изляха върху издателите (част от тях заслужени). Все пак и аз като автор и издател мога да кажа няколко неща от кухнята. Да си издател не е лесно — цялата отговорност и финансиране са твои. Трябва да се разплатиш с автори (минимум 10% от коричната цена), с преводачи (при тях е на страница, но труд от 500–600 страници при добър преводач си е цифра), с авторски права (ако е преводна книга), художници, редактори, коректори, предпечатари, печатари. След като авансово платиш всичко това, даваш книгата на разпространителите и търпеливо чакаш да продадат книгите, за да можеш да изкараш твоите 15–20% от печалбата (които се появяват едва след като поне 2/3 от тиража е продаден). Тук обаче нещата с годините се усложниха. Интернет и компютърните технологии рязко промениха начина на четене и събиране на информация. Затова и издателите трябва бързо да се нагодят към новите бизнес условия, ако не искат да споделят съдбата на динозаврите. Преди всичко трябва да помислят за новите канали на четене — това са електронните четци и интернет. Вече всяка новоиздадена книга би трябвало да има и електронна версия, която да може да се изтегли срещу заплащане от интернет или да се получи по пощата.
Начините на промотиране на книги също трябва да наблегнат на електронните версии и интернет. Тук библиотеки като chitanka.info биха били само от полза на издателите, а не тяхна вреда. Това важи с особена сила за българските издатели, чиито тиражи са малки освен всичко друго и заради слабото разпространение. Има десетки градове и села с потенциални купувачи, до които книги не достигат по класическия начин. Но ако те имат възможност да ги прочетат в интернет, биха могли да ги поръчат от специализирани сайтове електронни книжарници или директно от издателя. Защото да си го кажем направо — бизнесът на издателите се крепи на желанието на хората да ПРИТЕЖАВАТ дадена книга — независимо дали са я чели, дали ще я четат, или само ще стои за украса в библиотеката. А за да накараш хората са искат да притежават една книга, трябва да произведеш изключително качествен продукт — и като съдържание, и като полиграфско изпълнение. Така например аз често подарявам книги на хората, които ценя. Има книги, които толкова са ми харесали, че съм купувал по десетина екземпляра за подарък, макар да съм я чел само 1–2 пъти. Просто продуктът на издателя (в комбина с автора, преводача, коректора, редактора, художника, предпечатаря и печатаря) е перфектен и аз ИСКАМ ДА ГО ПРИТЕЖАВАМ (освен че искам и да го прочета).
С две думи — библиотеките и издателите (авторите, преводачите) никога не са били врагове. Те не могат един без друг и взаимно си помагат.  Сайтове като chitanka.info няма как да намалят продажбите на един продукт, но биха могли многократно да ги увеличат, ако издатели и библиотекари умно си сътрудничат. Дано това се разбере и от няколкото тъпи ченгета, маскирали се на издатели, които забъркаха цялата тази простотия.

Д-р

bilboard D-r EnchevД-р” е една чудесна комедия от Бранислав Нушич. “Д-р” е и съкращението в българския език за думичката доктор (както и л-т за лейтенант, м-р за министър и т.н.). Явно обаче дизайнерите на рекламата не са били съгласни с това правило и са написали “Др.” . Само че има един проблем. “Др.” е съкращението на думата другар - официалното обръщение през годините на социализма. Така че вместо доктор Енчев, се е получило другарят Енчев. Любопитното е, че в посочения сайт хедърът е сгрешен по аналогичен начин, но изписването на съкращението в текстовете на сайта си е правилно: “д-р”. Вярно от тази дреболия бизнесът на доктора няма да пострада, но все пак е дразнещо, когато не се обръща внимание на детайлите и в центъра на града се пръква билборд с грешки в него.

Дяволът е в детайлите

Таблици с грешки в мерните единициС какво разполагаме? Добър продукт (доскоро и аз го купувах :-)), прилична дипляна, прегледно поднесена информация. Всичко би било чудесно, ако таблиците не бяха правени набързо. Мерните едницици освен че са сгрешени, са и изписани по различен начин. Например:

1. Възрастта “месеци” е изписана съкратено без точка, но в другата таблица — 2 — “години” са изписани с точка (както е и правилно), но пък стандартното съкращение за години е г.

3. Грамовете не се изписват гр, а г (или g) без точка. На всичкото отгоре и липсва интервал между мерната единица и числото.

4. Тук милилитрите също са сбъркани — те се изписват мл или ml без точка.

5. Милилитрите са изписани правилно, но пък са на латиница, а във всички останали таблици мерните единици са на кирилица.

На всичкото отгоре антетките Грамаж и Милилитри правят излишно изписването на мерните единици на всеки ред — така са могли да бъдат избегнати поне 2 грешки и да се намали броят на знаците за четене в таблицата

С две думи — вероятно поради бързане липсва единно и вярно оформление на таблиците, което разваля цялостното впечатление от работата.

Книги за предпечат: “Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Често срещам по форумите питания за книги, посветени на предпечата. Нерядко и мои познати и колеги ми молят за препоръка какво да прочетат на тази тема. Затова реших и да почна една нова рубрика в блога, която да представя част от литературата в тази област, която е сравнително достъпна за масовия български читател. Е, като начало ще започна, разбира се, с нещо, в което и аз имам съществено участие.

“Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Quark 5.01 - Наръчник по предпечат
Тази книга излезе през 2002 г. и все още може да бъде открита по книжарниците. Автори са — моя милост и Светлин Милев, колега и приятел, понастоящем съсобственик на рекламна агенция “Анима Арт”. Този наръчник е естествено начало на по-стар наш проект, който трябваше да бъде в 3 тома и да обхване по една програма за страниране, обработка на растерни изображения и векторни обекти. От него излязоха “Наръчник по предпечат, част 1. QuarkX­Press 4.0” и “Наръчник по предпечат, част 2. Adobe Pho­to­shop 5.02”. За жалост липсата на време прати написването на “Наръчник по предпечат, част 3. Adobe Illus­tra­tor в небитието”.
Нашите книги са предназначени за начинаещи и средно напреднали в областта на предпечата. Затова се постарахме да включим обширни части с понятия от областта както на компютърната техника, така и от типографията, обработката на илюстрации и дори интернет (QuarkX­Press позволява експортиране на файлове в html и xml формат, както и да се създава уеб страница от печатния оригинал).
Самата книга е разделена на 5 части: Малко терминология; Запознаване с QuarkXPress; Първи стъпки; Възможности за напреднали; Практика.

Пълното съдържание на книгата можете да откриете тук.
При създаването на книгата изхождахме от особеностите, с които се сблъскват българските потребители при предпечата, както и от собствените ни грешки и поуки. Постарахме се да дадем и повече практически съвети “стъпка по стъпка” за работа с конкретни задачи — създаване на бланка, брошура, книга, периодика и т.н.
Примерна глава от книгата можете да прочетете тук.
В заключение — нашата книга беше една от малкото за времето си, специално посветени на предпечатната подготовка, макар и през призмата само на една програма — QuarkX­Press. Макар че в момента е в продажба е версия 8, то и до ден-днешен принципите на работа не са се променили, така че книгата ни, надяваме се, все още е актуална.

Тифецване в стил семейство Адамс

Отдавна не бях цитирал свежия блог pho­to­shopdis­as­ters и постинг No 100 се оказа чудесна възможност. Ще бъда кратък: вземате една снимка, внимаааателно я тифецвате и за десерт забравяте я някой крайник, я нечии пръстенца. За разкош — ако имате голи гърди, премахнете зърната им.

Adams1

Adams2

Adams3

Равнииис!

Типове подравняване

Днес ще кажа няколко думи за подравняването на абзац (Align­ing a Para­graph). И в QuarkX­press, с в Adobe Inde­sign имате няколко опции за подравняване, като можете да ги задействате по няколко начина — от размерната палитра, от лентата с менюта или с клавишна комбинация. Най-общо казано имате 5 начина да подравните един абзац — ляво подравнен, дясно, центрирано, двустранно и засилено двустранно. Adobe InDe­sign предлага малко повече опции за подравняване, но за това по-късно. Като начало — как да подравняваме абзац в QuarkXPress.

От менюто Style
Подравняване от менюто StyleИзберете командата Align­ment. Тя има пет опции: Left за ляво подравняване, Right ­ - дясно, Cen­tered ­ - центрирано, Jus­ti­fied ­ - двустранно подравнен, Forced ­ - засилено двустранно подравнен. Щракнете върху желаната от вас.
Лявото подравняване е подходящо, ако набирате текста директно в QuarkX­Press, защото нямате възможност да сричкопренасяте. Може да го използвате за заглавия и за уводни абзаци. Напоследък лявото подравняване си пробива път у нас и за основни текстове, въпреки че е типично по-скоро за англоезичните държави.
Дясното подравняване се използва обикновено за уводни абзаци, за представяне авторите на материалите в периодичните издания, текст под снимки, полета със справки или друг неосновен текст.
Центрираното подравняване се използва предимно за заглавия, подзаглавия или по-особено оформен текст (примерно в кръгло поле).
Двустранното подравняване е най-популярното у нас. Използва се за основните текстове в книгоиздаването и периодиката. Ако текстът на кирилица не е сричкопренесен, е възможно да се появят твърде големи интервали между думите.
Засиленото двустранно подравняване е доста странна опция — ­ за какво ви е последният ред от абзаца, който е изпълнен до средата, също да се подравни по двата края, при това с огромни интервали между думите?! Все пак, ако имате материал, който продължава на друга страница (в периодиката) и се разкъсва абзац, можете да използвате тази опция, за да подравните последния ред (разбира се, ако последната дума е близо до дясната граница).
Подравняване от диалогова кутияВтори начин да зададете подравняването, е с командата For­mats, извеждаща диалоговия прозорец Para­graph Attrib­utes. От полето срещу Align­ment (страница For­mats) задайте необходимото подравняване.
От размерната палитра
Подравняване от размерната палитраОтляво до иконите за промяна на шрифта имате пет икони за промяна на подравняването на абзаца. На първия ред отляво са: ляво, центрирано, дясно, а отдолу са двустранно и засилено двустранно подравняване.
От клавиатурата
Можете да използвате следните комбинации за подравняване: Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+Alt+J — засилено двустранно.

Подравняване в Adobe InDesign

Вече споменах, че тук възможностите са малко повече. Разполагате общо с 4 опции за двустранно подравняване. В зависимост от подравняването на последния ред  имате двустранно с ляво подравнен ред — Left Jus­tify, с дясно подравнен — Right Jus­tify, с центриран — Cen­ter Jus­tify, и засилено двустранно подравняване  — Full Jus­tify. Но най-голямото удобство тук са допълнителните две опции за подравяване по осовата линия — spine (линията по която се съединяват съседните страници в двустранната публикация). Можете да избирате между подравняване към осовата линия — Align Towards Spine, и срещу осовата линия — Align Away From Spine. Тези две опции са полезни, ако ви се налага да правите елементи, които искате да бъдат с един стил, но с противоположно подравняване на съседни страници — например колонцифри. Ето и един пример. Да речем, искате абзаци от един стил, които на левите страници да са ляво подравнени, а на десните — дясно подравнени. Тогава избирате за този стил подравняване Align Away From Spine.

От палитрата Para­graph

Подравняване от паритрата ParagraphМожете да я изведете на екрана, като изберете командата Para­graph от менюто Type или използвате клавишната комбинация Alt+Ctrl+T. От тази палитра имате достъп до всичките 9 опции за подравняване. Щраквате върху иконата на избраната от вас и абзацът тутакси се подравява (стига, разбира се, курсорът да се намира върху него — не е нужно да се избира целия абзац). Опциите тук са групирани в 3 зони — в лявата зона са ляво, центрирано и дясно подравняване. Следват четирите типа за двустранно подравняване. И вдясно са двете опции за подравняване по осовата линия.

От размерната палитра

Подравняване с размерната палитраИ тук нещата са подобни като при QuarkXpress, но само с една озадачаваща подробност — явно за да спазят симетрията на иконите, липсва тази на двустранното подравняване с дясно подравнен последен ред. Не че е голяма загуба, но да го спомена.

От клавиатурата
Нещата са почти същите, както при QuarkX­Press. Разликата е единствено в комбинацията за засилено двустранно подравняване. Все пак да ги изредя отново:  Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+F — засилено двустранно.

За медиите и боичките

Една много интересна кампания за media day в Бразилия. Рекламната агенция Advanced, For­t­aleza, Бразилия, е избрала за да онагледи слогана на кампанията It would be very easy to manip­u­late facts if it weren’t for the media* три запомнящи се снимки: бягащото, обгорено с напалм, момиче от Южен Виетнам, лешоядът, дебнещ гладуващо дете в Етиопия и разгонване на демонстранти. Само че потресаващите снимки са мааалко поразкрасени. Внушението е ясно, макар че като имам опит с българските медии, част от тях правят за жалост точно това, което е показано от авторите на трите постера.

*Би било много лесно да се манипулират факти, ако не бяха медиите

Да ви се намира виагра?!

Винаги съм се възхищавал на иносказателните реклами — в тях има идея, има виц, има и перфектно изпълнение. Ето поредния пример, донесъл Златен лъв от Кан на своите автори: поредица от реклами за виагра. Старите момчета всъщност са трите най-експлоатирани типажа, с които скучаещите домакиин изневеряват — чистачът на басейни, пощальонът и разносвачът на мляко. Е, обикновено това са млади хора, но с виагра…

А тези реклами дължим на: рекламната агенция Ogilvy, Йоханесбург, Южна Африка
изпълнителен криейтив директор: Gerry Human; криейтив директор: Fran Luckin; копирайтър: Cather­ine Con­radie; продуцент: Shirley Wag­ner; арт директор: Mike Groe­newald; фотограф: David Prior; типография: Cather­ine Conradie

Машинен вестник

Може ли един персонален компютър да помогне при голяма част от сложните процедури (а даже да ги замени) по подготовката на вестник за отпечатване? Системи за формиране на страници вече съществуват за професионалните компютри като IBM PC. Те използуват текстове, подготвени с помощта на текстообработка, и позволяват показването им върху екран на дисплей, където дизайнерът на изданието може по предварителен работен макет да ги подрежда, да разполага илюстрации и по този начин да изработи модела на отделните страници. Този модел се запаметява на дискета и чрез нея може да се въведе във фотонаборна машина за физическото му реализиране. Поради липсващите графични възможности на компютъра все още са необходими ръчни дейности преди окончателното изготвяне на т.нар. “бял макет”, който се снима за изработването иа матрицата, необходима за офсетовия печат.
Фирмата “Епъл” е разработила система, която ще тласне развитието на този процес напред. Тя предлага значително по-усъвършенствувани възможности за графичното редактиране на страниците. Основен компонент на тази система е едно принципно ново компютърно печатащо устройство, така нареченият лазерен принтер. Той разполага с всички печатарски и техническа шрифтове, както и с практически безкрайни графични възможности и всичко това при качество, което не може да се достигне от досегашните принтери и което се доближава до това на фотонаборната машина. То отговаря на изискванията на повечето печатни издания и разпечатките могат да се използуват деректно за бял макет.
Възможно е лазерният принтер да се използува и с други ПК и професионални текстообработващи програми, като “Word”, “Wordstar”, както и интегрални програмни пакети като българския “Мултипак”

Заб. Този текст е публикуван в списание “Компютър за вас” в брой 6 от 1985 г. Рекламата по-долу е от същия брой. Има няма четвърт век оттогава…