Точка, точка и пак точка

На пръв поглед точката изглежда като един от най-лесните знаци от пунктуацията, но това е така само на пръв поглед. Като се зачетете по-внимателно в материали в периодиката или пък рекламни текстове, можете да откриете сума провали на тема „точка”. Затова днес ще се спра малко повече на тази пущина.
Основната функция на точката е ясна още от началното училище — бележи край на съобщително изречение. Разбира се, има 1–2 тънкости, които като че ли убягват при оформлението — особено при наличието на кавички. Едната е -  точката винаги се изважда извън кавичките. Ако изречението в кавичките изисква друг пунктуационен знак, той е вътре в кавичките. Втора — ако имате вмъкнато изречение в кавички, завършващо с питанка или удивителна, те остават преди затварящата кавичка, а след нея се пише точката. Трето -  ако имате знак за индекс накрая на изречението, точката се пише след индекса.
По-любопитни са правилата при съкращенията. Обикновено съкратената дума завършва с точка: градгр., язовир - яз. и т.н. Но има и думи, при които можем да изпуснем точките. Най-популярните случаи са с жп - железопътен и с жкжилищен комплекс. Обръщам особено внимание на второто съкращение, защото често се среща в адреси на реклами или материали от периодиката. Не е фатално да се изпише и ж.к., но без точки се пести място. Има и един особен случай при съкращенията — единиците по SI, за които вече е ставало дума. Те се пишат без точка. Така грам е г, метър е м и т.н. Особен случай са единиците за време — ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието — изписват се с точка: опитът продължи 5 ч и започна в 5 ч. следобед.
Още една особена употреба на точката е за изписване на числителни редни. По традиция редните числителни — първи, втори, трети и т.н. се изписват с римски цифри. Но тъй като те често са дълги и неудобни, за целта се използват арабски цифри с точка. Така I, II, III става 1., 2. и 3. Този вариант е и по-удобен от добавянето на окончание за числително редно: 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. И тук обаче има хватка — при числителни редни, каквито са годините и страниците, точка не се пише: стр. 18, 1995 година и т.н.
И няколко думи за интервалите при точката. Задължително точката се изписва без интервал отляво. Но вдясно невинаги се оставя интервал. Например при изписване на дати: 1.10.2009 г. или 1.X.2009 г. При съкращения от типа т.е. (тоест), т.нар. (така наречен), т.г. (тази година), сл.Хр. (след Христа), н.с. (научен сътрудник) първата точка се изписва без интервал отдясно.

Предпечатът в дати — 1990–95 г.

1990

През февруари Adobe анонсират версия 1.0 на програмата за обработка на растерни озабражения Pho­to­shop за Mac и Illus­tra­tor 3.0
IBM представят новия стандарт за аналогови видеодисплеи — XGA (Extended Graph­ics Array), позволяващ разделителна способност от 1024x768 пиксела.
Копманията EFI разработва продукта E-Port, по-късно наречен EFI Color
Излиза версия 3 на Ven­tura Pub­lisher - Gold.
Появява се QuarkX­Press 3.0 — въведена е палитрата Measurements
Microsoft представят операционната система Win­dows 3.0
Aplle пускат в продажба Mac­in­tosh IIfx — един от най-бързите МАС-ове за времето си.

1991

Adobe представят програмата за видеоредактиране  Adobe Pre­miere 1.0, както и Adobe Pho­to­shop 2.0 for Mac (Въведени са paths), Adobe Stream­line 2.0, Illus­tra­tor 3 за Мас и Adobe Type Man­ager 2.0. Анонсирана е разработката на Acro­bat (проект Camelot).
Apple пускат на пазара програмата Quick Time и компютъра Apple Mac­in­tosh Quadra 700 — първият Мас с кутия тип tower.
Frac­tal Design създават програмата за рисуване  Painter 1.0
Frame Tech­nol­ogy Corp. анонсират програмата FrameMaker 3.0 — версия и за Windows
Microsoft анонсират Word 5.5 for DOS, както и програмата за предпечат Microsoft Pub­lisher 1.0 for Windows.
Пуснат е в продажба Apple Color One Scan­ner — първият цветен скенер на Apple, максималната  му разделителна способност е 300 dpi и може да сканира илюстрации до формат А4
Corel представят Corel­Draw! 2.0. Добавени са инструментите Enve­lope tool, Blend, Extru­sion и Perspective
Serif Europe Ltd. създават Page­Plus - програма за предпечат под Windows
Поява на версия 5.1 на текстообработващата програма Word­Per­fect, първата работеща под Windows.
Излиза версия  4 на програмата за предпечат Ven­tura Publisher
Apple представят версия 7 на операционата си система Sys­tem
Поява на World Wide Web.

1992

IBM анонсира операционната система OS/2 2.0.
Adobe представят Adobe Pre­miere 2.0 for Mac и Illus­tra­tor 4 за Win­dows (версия 4 за Мас няма).
Aldus анонсират програмата за обработка на растерни изображения Pho­to­Styler 1.0 (разработен от тайванската компания Ulead).
Corel представят Corel­Draw! 3.0. Добавени са програмите Corel PHOTO-PAINT (за обработка на растерни изображения), CorelSHOW, CorelCHART, Mosaic и CorelTRACE
Братята Fred и Richard Krueger създават компанията Fauve Soft­ware
Jasc Soft­ware анонсират програмата за обработка на растерни изображения Paint Shop­Pro 1.0. Програмата работи само под Windows.
Kai Krause създава филтрите за растерни изображения Kai’s Power Tools v.1
Създадена е компанията Macro­me­dia (като обединение на Author­ware Inc. и MacroMind-Paracomp).
Joint Pho­to­graphic Experts Group анонсират JPEG - стандарт за компресия на файлове с растерни изображения
Microsoft представят операционната система Win­dows 3.1, както и Word 2.0 for Win­dows. Същата година анонсират версия 1.1 и за OS2
Поява на програмата за предпечат QuarkX­Press 3.1 — първата версия, поддържаща Windows
Apple представят Power­Book DuoDock — портативен компютър с докинг станция, превръщаща го в настолен компютър

1993

Adobe представят програмата за създаване и обработка на електронни документи Adobe Acro­bat 1.0, Adobe Illus­tra­tor 5.0 for Mac, Adobe Pre­miere 3.0 for Mac и 1.0 for Win­dows. Същата година е анонсиран и файловият формат за електронни документи PDF 1.0 (Portable Doc­u­ment Format).
През февруари Adobe анонсират  AdobePho­to­shop 2.5 — първата версия, която се поддържа и от Mac, и  от Windows
Microsoft пускат операционната система Win­dows NT, Word 6 for DOS и Word 6.0 for Win­dows (номерата и за двете версии се изравняват). Това е и последната версия на Word за DOS. Представена е и Microsoft Pub­lisher 2.0 for Windows.
Corel представят версия 4 на Corel­Draw! Версията включва Corel PHOTO-PAINT, CorelSHOW, CorelCHART, Mosaic и Corel­TRACE.
Излиза последната версия Ven­tura Pub­lisher от Ven­tura Soft­ware — 4.1.1.
Появява се QuarkX­Press 3.2 — първата версия, поддържаща Apple­Script и color management
Corel купуват настолната издателска система Ven­tura. Първата версия с новия собственик е Corel Ven­tura 4.2
Aplle пускат в продажба Mac­in­tosh Cen­tris 61 — един от първите с процесор 68040 и нископрофилна кутия
Intel представят процесора Pen­tium - заради ред съдебни решения се отказват от номерацията х86

1994

IBM анонсира операционната система OS/2 3.0. — OS/2 Warp
Разработен е стандартът за свързване на електронни устройства USB (Uni­ver­sal Ser­ial Bus)
Adobe пускат Adobe Acro­bat 2.0, Adobe Type Man­ager 3.0 и Adobe After Effects 1.0. Павява се и версия 1.1 на формата PDF.
Fauve Soft­ware създават програмата за  рисуване Matisse
Microtec пускат на пазара първия настолен скенер с 600 dpi резолюция — Scan­Maker III
Форматът за изображения JPEG  официално е стандартизиран — ISO 10918–1.
Adobe купуват компанията  Aldus. Представена е новата Adobe Page Maker 5
Apple представя компютъра Power Mac­in­tosh 6100 — първият им компютър с процесор Power PC.
Corel представят версия 5 на Corel­Draw! — последната за Win­dows 3.x. В пакета е и първата версия на Ven­tura, разработена от тях — Corel Ven­tura 5.
Компанията iomega представя първите ZIP Drive с капацитет 100 MB
For­est Ken­ton “Ken” Mus­grave създава програмата за 3D моделиране Bryce 1.0
Frame Tech­nol­ogy Corp. представят FrameMaker 4.0

1995

През януари Macro­me­dia закупуват компанията Alt­sys - създателите на Free­Hand (с първоначално име Vir­tu­oso) и Fontog­ra­pher
Adobe интегрират Acro­bat Reader в уеб браузъра Netscape, анонсират един от първите WISIWIG редактори на HTMLAdobe Page Mill 1.0 for Mac, представят Adobe Illus­tra­tor 6.0 for Mac и 4.1 for Win­dows, както и Adobe Pho­to­shop 3 (Въведени са layers).
Adobe купуват Frame Tech­nol­ogy Corp. и тяхната програма за създаване и обработка на големи документи FrameMaker. Същата година е закупена и програмата Pho­to­shop (дотогава се дистрибутира с лицензно споразумение)
Corel представят версия 6 на Corel­Draw! В пакета са добавени Corel Memo, Corel Presents, Corel Motion 3D, Corel Depth, Corel Mul­ti­me­dia Man­ager, Corel Font Mas­ter и Corel DREAM. Първата 32-битова версия, работеща под Win­dows 95.
Microsoft анонсират операционната система Win­dows 95 и програмата за текстообработка Word 95 for Win­dows (част от MS Office 95), както и Microsoft Pub­lisher 3.0  (Pub­lisher for Win­dows 95).
Apple представят операционната система Sys­tem 7.5. От версия 7.5.1 тя вече се нарича Mac OS. В продажба е пуснат Power Mac­in­tosh 9500 — първият от второто поколение Power PC компютри. Завършена е разработката и за скоростната шина FireWire (IEEE 1394).
Британската компания Xara създава програмата за векторна графика Xara Stu­dio за Win­dows. Лицензирана същата година на Corel, тя излиза под името CorelXara
Fauve Soft­ware създават програмата за обработка на растерни изображения xRes
Macro­me­dia купуват компанията Fauve Soft­ware и техните продукти Fauve Matisse и Fauve xRes

И пак за натурализма

Вече имах повод да спомена как с мярка може да се направи добра реклама и на клиенти с провокативни продукти. Днес ще покажа още едни такива реклами — този път за ректален крем (отново не искам да мисля как бихаги адаптирали тук нашите рекламодатели). Иначе идея та не е особено нова и оригитална — Biso­lax имат подобна кампания, но е изпълнена добре. още повече иде реч за страна от арабския свят. Рекламната агенция е Y&R Dubai, Обединени арабски емирства, криейтив и копирайтър: Shahir Ahmed, арт деректор Dinesh Tharippa, илюстрации: Git­ten Tom.

Предпечатът в дати — 80-те

1980

Основателите на Satel­lite Sys­tems Inter­na­tional — д-р Alan Ash­ton и Bruce Bas­t­ian анонсират първата версия на Word­Per­fect - програмата, която дълги години е стандарт за текстообработка. Първоначално е написана за миникомпютрите на Data Gen­eral.
Dr. Bobo Wang основава в Hsinchu, Тайван, компанията Microtek, която става един от пионерите в иновациите и производството на скенери

1981

Xerox представят копмютъра Xerox Star (Xerox 8010 Infor­ma­tion Sys­tem) — с графичен интерфейс с прозорци, икони, папки, мишка и цена $17,000.
През август IBM анонсира появата на първия масов персонален компютър — IBM PC (Personal Computer) с процесор на Intel 8088 и 5 1/4” флопидисково устройство. Същата година е представен и първият стандарт за цветни дисплеи — CGA (Color Graph­ics Adapter).
Microsoft купуват дисковата операционна система 86 DOS (позната и като QDOS), написана от Tim Pater­son и я пускат на пазара през август като MS-DOS 1.0.

1982

John Warnock и Chuck Geschke основават компанията Adobe
Поява на версия 2.20 на Word­Per­fect, написана за IBM PC и работеща под DOS.
Sony демонстрират първия монитор Trini­tron.
Intel представят процесора 80286
Com­modore Intet­na­tional пускат през август в продажба компютъра Com­modore 64 — един от най-продаваните персонални компютри за своето време.
HP показват първото 3,5” флопидисково устройство

1983

През март IBM представя компютъра IBM PC XT (eXtended Tech­nol­ogy) — първият масов персонален компютър с вграден твърд диск.
Adobe и Apple сключват първото лицензионно споразумение за езика Post­Script
През януари Apple представят Apple Lisa (с цена $9995) — за първи път масов компютър с графичен интерфейс (GUI — Graph­i­cal User Inter­face) и мишка.
Lino­type представят — висококачественото печатащо устройсто Linotronic 101 с лазерен RIP.
Microsoft анонсират операционната система MS DOS 2.0.
През юли в Япония е създадена компанията Wacom, която организира производството на графични таблети
Microsoft представят първата версия на текстообработващата си програма Word for DOS (първоначално наречена Multi-Tool Word)

1984

През август IBM представя компютъра IBM PC AT (Advanced Tech­nol­ogy) с процесор на Intel 80286. За първи път е представен стандартът за аналогови видеодисплеи EGA (Enhanced Graph­ics Adapter) — възпроизвеждащ 16 цвята, с разделителна способност до 640х350 пиксела.
Microtek показват първия скенер (тип sheet-fed) с 200 dpi резолюция в сивата скала
Adobe представят езика Post­Script — Level1, сключват споразумение за разработка на Type 1 шрифтовете на Lino­type
През януари Apple представят първия компютър Apple Mac­in­tosh. Компютърът е с графична операционна система Sys­tem — версия 1
Boston Soft­ware Pub­lish­ers представят MacPub­lisher - първата програма за предпечатна подготовка. Има WYSIWYG интерфейс и поддържа работа с многоколонен текст.
Bill Atkin­son  създава програмата за рисуване Mac­Paint, разпространявана с първите компютри Apple Mac­in­tosh.
Компанията Koala Techolo­gies представя първия графичен таблет за домашни компютри — Koala­Pad
Mac­Draw — програма на Apple за векторна графика, разпространявана с първите компютри Apple Mac­in­tosh. Първата програма от този тип с WYSIWYG интерфейс.
Компанията Wacom представя първия графичен таблет с безжична електронна писалка
Lino­type пускат в продажба Linotronic 300.
Основана е компанията Aldus (на името на Aldus Pius Manu­tius — венециански издател). На един от нейните основатели — Paul Brain­erd, дължим термина desk­top pub­lish­ing.
През юни Mouse sys­tems представят създадената от John Bridges и Doug Wolf­gram програма PCPaint 1.0 — първата, предназначена за рисуване програма за РС с графичен интерфейс.

1985

Microsoft анонсират Word 2.0 for DOS и Word 1.0 for Mac.
Lino­type, Adobe, ITC и Apple се кооперират за разработката на шрифтове.
Aldus представят Page­Maker 1.0 — само за Mac.
Apple показват първия масов лазерен принтер Apple Laser Writer с цена $6995 (технологията на лазерните принтери е още от 1969 г.). Анонсирана е версия 2 на операционна система Sys­tem.
Atari Inc. пускат в продажба 16-битовия компютър Atari ST, а invers Soft­ware създават за него програмата за предпечат Cala­mus
Man­hat­tan Graph­ics анонсират своята програма за предпечатна подготовка Ready,Set,Go!
Intel пускат на пазара процесора си 80386
Основана е компанията Corel (Cowpland Research Labo­ra­tory).
През ноември Microsoft анонсират новата операционна система Win­dows 1.0.

1986

Apple представят компютъра Mac­in­tosh Plus - първият с 1 МВ RAM памет и SCSI порт. Анонсирана е версия 3 на операционната система Sys­tem.
Alt­sys пускат на пазара програмата Fontog­ra­pher - за създаване и редактиране на шрифтове, първата програма, работеща с криви на Безие
Frame Tech­nol­ogy Corp. анонсират програмата FrameMaker 1.11
Microtek показват първия настолен скенер с 300 dpi резолюция в сивата скала — MSF-300G
На пазара излиза Word 3.0 for DOS.
Ven­tura Soft­ware анонсира първата версия на програмата за предпечатна подготовка Ven­tura Pub­lisher — работеща под DOS.
Apple представят показват монитор с формат на печатен лист Let­ter — 8,5x11”
Sony представят първото CD-ROM устройство

1987

IBM анонсира компютъра IBM PS/2. За първи път се представя и стандартът за аналогови видеодисплеи VGA (Video Graph­ics Array) — позволяващ възпроизвеждане на 256 цвята с 640 x 400 пиксела разделителна способност
IBM и Microsoft правят джоинт венчър и анонсират новата операционна система OS/2 1.0.
Adobe представят програмата за обработка на векторни изображения Adobe Illus­tra­tor 1.0, предназначена за компютри Apple Mac­in­tosh.
Microsoft анонсират Word 4.0 for Mac.
Излиза първата версия на програмата за предпечатна подготовка QuarkX­Press - само за Mac.
ACD Sys­tems представят първата версия на програмата ACD Can­vas, която може да обработва растерни и векторни обекти.
Apple пускат на пазара Mac­in­tosh IIпървият 32-битов Мас и с графична карта, възпроизвеждаща 16,7 милиона цвята. Анонсирана е версия 4 на операционната система Sys­tem. Същата година се появява и версия 5

1988

Adobe представят шрифтовата библиотека Adobe Font Folio и програмата за векторни изображения Adobe Illus­tra­tor 88 за Мас (единствената тяхна програма, съдържаща годината на излизане — от Adobe смятат тази номерация за маркетингов гаф и повече не я използат)
Aldus пускат на пазара първата версия на програмата за векторни изображения Free­Hand.
Bar­neyScan предлагат към техните скенери софтуерен пакет Pho­to­shop, създаден от братята Thomas и John Knoll. Продадени са 200 броя.
На 25 януари Microsoft анонсират операционната система Win­dows 2.0.
Apple представят компютъра Mac­in­tosh IIx — първият с 1.44MB флопидисково устройство. Анонсирана е версия 6 на операционната система Sys­tem.
QMS представят Col­orSript 100 — първия цветен Post­Script принтер
IBM излиза на пазара с AmiPro (част от офис пакета Lotus) — първата текстообработваща програма, предназначена за Windows
Aldus пускат версия 2 на програмата си за векторна илюстрация Free­Hand

1989

Adobe представят Illus­tra­tor 2 — първата версия за Win­dows. Замислят да анонсират като добавка към Illus­tra­tor закупената наскоро програма Pho­to­shop.
Adobe анонсират програмата за управление на шрифтовете Type Man­ager 1.0 и новата версия на езика Post­Script — Level2.
Corel представят програмата за обработка на векторни изображения Corel­Draw!1.0.
Frame Tech­nol­ogy Corp. анонсират програмата FrameMaker 2.0
Излиза QuarkX­Press 2.0 — освен на английски има версия на френски и немски.
Intel представят процесора 80486 — последният с номерация х86
Apple представят Mac­in­tosh Portable - първият им опит за портативен компютър
Microsoft пускат в продажба текстообработващата програма Word 1 for Windows
Microtek показват първият цветен настолен скенер с 300 dpi резолюция — MSF-300Z
IBM представят новия стандарт за аналогови видеоадаптори, разработен още през 1987 г. за — новата шина VESASVGA (Super Video Graph­ics Array) — с разделителна способност 800х600 пиксела
Израелският специалист Efraim (Efi) Arazi основава компанията EFI

За птичките и пчеличките

Задача — да се направи печатна реклама на бутик за еротични артикули. Като е известно какво се прави у нас за далеч по-невинни продукти, даже не искам да си представя какъв ще бъде резултатът за този клиент. Ето обаче как елегантно (и доста дръзко в същото време) са решили проблема от Gray, Дания
Криейтив: Per Ped­er­sen, Арт директор: Mikkel Kr?ijer, Копирайтър: Moritz Grub, Художник: Mar­tin Nielsen.

Импортиране на текст в QuarkXPress

Импортирането на текст става с командата Get Text от менюто File (може да използвате и клавишната комбинация Ctrl+E), но не забравяйте, че трябва да сте избрали текстовото поле, в което искате да разположите текста. Всъщност при QuarkX­Press за разлика от Adobe InDesign трябва да изчертаете предварително текстово поле, за да разполагате текст в публикацията.

Импортиране на текст с QuarkXPress

Диалогов прозорец за импортиране на текст

Диалоговия прозорец е стандартен за Windows-приложенията. Само че тук първото поле се нарича Look in и ви дава възможност да зададете логическо устройство и папка, където се намира вашият текстов файл.
Полето Files of type показва какви типове файлове можете да изберете за импортиране:
– All text files;
ASCII Text (*.TXT);
– Microsoft Word 97/98/2000 (*.DOC);
– Microsoft Word 6.0/95 (*.DOC);
HTML (*.HTM, *.HTML)
– XPress Tags (*.XTG);
– Word­Per­fect 6.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Word­Per­fect 5.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Word­Per­fect 3.x (*.WP, *.WPD, *.DOC, *.WPT);
– Rich Text For­mat (*.RTF);
– Dis­play all files (*.*).
С помощта на различни XTen­sions можете да импортирате текстове и от други програми (Ami Pro, Micrisoft Word for DOS, XYWryte III Plus и др.).
Имате и две опции, които можете да включите по желание:
Con­vert Quotes — превръща стандартните кавички в типографски. Ако искате прилични публикации, трябва да я активирате.
Include Style Sheets — позволява, ако сте оформили вашия документ в друга програма с помощта на стилове, да запазите оформлението му и тук.
Четирите реда под линията дават информация за избрания файл:
Name - името на файла
For­mat - форматът на файла
File Size — размер в килобайти (съкратено K)
Когато говорим за килобайти (KB) и мегабайти (MB), малко профанизираме нещата, защото би трябвало да отговарят на 1000 и 1 000 000 байта. В същото време обаче 1 KB = 1024 байта,
1 MB = 1 048 576 байта, или 1024 KB!
Date - дата и час на последното записване на файла.
След като сте избрали необходимия файл, щраквате ОК и той се тръшва в отреденото му поле.
Всичко това важи за файлове на латиница. Кирилски файлове няма да можете да импортирате така безнаказано. Причината се крие в това, че текстове, писани в програми под DOS, записват данните в ASCII код, а файлът трябва да се преобразува в ANSI код. Проблеми съществуват и ако вашите файлове са написани на Word­Pad, Word for Win­dows 6.0, 95, 97, 2000 — или шрифтовете Uni­code, въведени от MS Word97 насам, ще излязат като питанки, или ще се случи друго нещо. Можете да импортирате направо текстове, създадени с тези програми, но отново няма да имате сричкопренасяне. Нещо повече — няма да можете да импортирате направо файлове от Word for Win­dows 6.0 или 7.0, запазени с Fast Save. Тях ще трябва да отворите с Word­Pad от Win­dows и да ги запишете във формат на Word­Pad. Файловете от Word 97/2000 можете да импортирате, като ги запишете в RTF формат.
Желателно е, преди да импортирате текст на кирилица, да го преобразувате с някоя сричкопренасяща програма. Имайте предвид, че при тази операция губите форматирането на текста, направено в програмата за набор. Някои от сричкопренасящите програми изпращат файла ви в клипборда на Win­dows. Тогава вместо командата Get Text използвайте командата Paste от менюто Edit (Ctrl+V). Има XTen­sions за сричкопренасяне на български или руски език, които могат да ви свършат работа и при тях проблемът със загубата на форматиране отпада.
Ако искате да видите какво има в клипборда, използвайте командата Show Clip­board от менюто Edit. Разбира се, при по-старите версии за кирилски текстове може да видите само “маймунски” знаци. За да се върнете обратно в документа си изберете командата Hide Clip­board от менюто Edit или просто щракнете два пъти върху иконата за затваряне прозореца на съдържанието на клипборда.

знак за непоместен текст

Ако текстът, който импортирате или въвеждате чрез клавиатурата, не се събере в полето, появява се този червено оцветен знак. Вие трябва или да увеличите размера на полето, или да създадете ново поле и да го свържете с другото, или да съкратите текста, или да промените атрибутите на текста ­ тип на шрифта, височина на буквата, разредка и т.н.
Този знак може да се появи и при празно поле. Това означава, че параметрите на шрифта, който сте избрали, няма да позволят дори и на един знак да се появи в полето. Проблемът се разрешава, както вече бе посочено по-горе. Понякога може върху празно поле да бъде поставено друго поле, на което е зададено обливане на текст. Независимо че долното поле е достатъчно голямо, отново ще се появи знакът за несъбран текст. Обикновено това се случва, ако правите текстово поле със сянка, направена пак от текстово поле. Просто не обръщайте внимание на долното поле (или, за да не ви дразни, правете сенките на полетата с полета за илюстрации).
Досадното е, че и при побран в полето текст знакът може да се появи. Причина за това е последният знак за абзац. Изтрийте го и ще решите проблема. За да не се чудите, събран ли е текстът, или не, винаги изтривайте последния знак за абзац в полето. По този начин ще знаете, че където се появи знакът за несъбран текст, значи това наистина е така.

Диалогов прозорец за замяна на стилове

Диалогов прозорец за замяна на стилове

В случай че стиловете на текста, който искате да импортирате, и стиловете на документа в QuarkX­Press имат еднакви имена, но различни параметри, се появава диалоговият прозорец на съответния текстов филтър и след като учтиво ви информира какъв точно е проблемът, иска от вас да вземете решение. Имате избор от 4 варианта — да преименувате стила на импортирания документ, като той ще се добави в палитрата със стиловете (бутон Rename), да използвате автоматично преименуване (Auto Rename), да използате параметрите на стила на импортирания текст и той да припокрие параметрите на стила в съществуващия документ (Use New) или да използвате параметрите на съществуващия стил в QuarkX­Press (Use Exist­ing).

Създаване на нов документ

В QuarkX­Press
Нов документ в QuarkX­Press можете да създадете по два начина: с командата New от менюто File и избирате опцията Doc­u­ment, или с клавишната комбинация Ctrl+N. Пред вас ще се появи диалоговият прозорец New Doc­u­ment. В него имате три основни зони: Page, Mar­gin Guides и Col­umn Guides. В полето Size може да избирате между няколко стандартни размера на документа или да дефинирате свой размер. Вариантите са:
US Let­ter ­ ширина 8.5″ и височина ­ 11″ (в милиметри размерите съответно са 215,9 mm и 279,4 mm);
US Legal ­ 8,5″ x 14″ (215,9 mm ґ 355,6 mm);
A4 Let­ter ­ 8,268″ x 11,693″ (210 mm ґ 297 mm);
B5 Let­ter ­ 6,929″ x 9,843″ (176 mm ґ 250 mm);
Tabloid ­ 11″ x 17″ (279,4 mm ґ 431,8 mm);
Cus­tom (Other във версиите преди 4.0) ­ появява се, ако изтриете някой от размерите в полетата Width или Height и зададете произволни размери на вашия документ. Все пак не се престаравайте. Не можете да създавате документи по-малки от 1″ x 1″ и по-големи от 48″ x 48″ (25,4 x 25,4 mm и 1219,2 x 1219,2 mm). Ако изберете опцията Fac­ing Pages, максималните размери могат да бъдат 24″ x 24″ (609,6 x 609,6 mm).
Width ­ задава ширината на документа.
Height ­ височината на документа.
Ori­en­ta­tion ­ с помощта на радиобутоните Por­trait и Land­scape можете да определите дали вашият документ да бъде висок (por­trait), или широк (land­scape).
В зоната Mar­gin Guides можете да задавате отстъпа на наборното поле от границите на документа:
Top ­ от горната граница на документа;
Bot­tom ­ от долната граница;
Left ­ от лявата граница;
Right ­ от дясната граница.
Fac­ing Pages ­ активирането на тази опция позволява да имате срещулежащи страници. Когато тя е активна, опциите Left и Right се превръщат съответно в Inside и Out­side. Тук има и някои тънкости: ако документът е с единични страници (Fac­ing Pages е изключена), добре е отстъпът от ляво да бъде по-голям, за да има място за подвързване. При включени Fac­ing Pages е добре стойността на Out­side да е около 2 пъти по-голяма от Inside.
Опцията Fac­ing Pages можете да промените само при създаването на нов документ или при промяната на параметрите на документа с командата Doc­u­ment Setup. Всички останали опции можете да променяте по всяко време.
Зоната Col­umn Guides дава възможност да задавате броя на колоните в документа ­ от 1 до 30. Това става в полето срещу Columns (по-подразбиране е 1).
Gut­ter Width задава ширината на разстоянието между колоните (по подразбиране е 12 пункта ­ 4,233 mm). Тук може да не пипате нищо освен ако целият текст няма да е двуколонен или нещо от този род. Ако ще правите вестници, списания или книги с по-сложно оформление, можете да задавате тези стойности за всяко отделно поле. Все пак ако желаете да промените впоследствие броя на колоните и междуколонното разстояние, можете да го направите, като изберете съответната шаблонна страница.
Последната опция, която можете да активирате в диалоговия прозорец, е Auto­matic Text Box. Когато тя е активна, програмата автоматично разполага текстово поле с размерите на наборното поле. Опцията е удобна за книги, защото програмата автоматично добавя страници, докато се побере целият импортиран текстов файл. За вестници и списания е по-добре да бъде изключена.
След като сте попълнили всички нужни данни тук, щракнете върху ОК или клавиша Enter и вашият нов (празен) документ се появява пред вас с цялата си възможна красота.

В Adobe InDesign

Общо взето, в InDe­sign нещата са почти същите както и в QuarkXPress, но има някои дреби детайли, които дават повече възможности за предварителни настройки.

За създаване на нов документ също използватe командата New Doc­u­ment от менюто File (Ctrl+N).
Полетата за попълване практически не се различават от тези на QuarkX­Press. Новото тук е са опциите Doc­u­ment Pre­set и Save Pre­set. Ако често ви се налага да създавате документи с едни и същи параметри на страниците, то можете след първоначалното въвеждане на данните за размер, брой колони и т.н. да натиснете  бутона Save Pre­set и да запазите тези настройки за бъдещо ползване. След което можете да ползвате тези запазени настройки, като ги зареждате от полето на Doc­u­ment Pre­set (по подразбиране там е Cus­tom). Разполагате и с повече опции в полето Paper Size — там освен стандартните и за QuarkX­Press имате Let­ter Half — 139,7 x 215,9 mm; Legal Half — 177,8 x 215,9 mm и Com­pact Disc — 120 x 120 mm.
Голямото предимство на InDe­sign проличава обаче, когато натиснете бутона More Options, за да се увеличи броят на опциите (При прозорец с повече опции този бутон вече е Fewer Options). Така имате достъп до полето Bleed and Slug. Всяка от двете опции има по 4 стойности за попълване — Top, Bot­tom, Left, Right (които се променят на Inside и Out­side при избрана опция Fac­ing pages).
Опцията Bleed е изключително полезна, защото с нея можете да зададете “ножа” — полетата за обрязване на публикацията — в QuarkX­Press  трябва тези полета да си ги прибавите към размера на страницата и да поставяте допълнителни водачи за тях. Ако иконката вдясно от размерите е прекъсната верижка, можете да задавате за всяка опция различна стойност. Ако иконката е верижка — то стойностите за всички опции е една и съща. Това важи и за второто поле — Slug, което е за служебната информация. На това поле можете да разполагате пасери, скали, информация за файла и т.н. При обрязването всичко, което се намира в зоната на Bleed и Slug ще бъде премахнато от готовия печатен продукт.

На последната илюстрация виждате резултатът от създаването на нови документи в двете програми. И в двете границите на документа са с черни линии. Полетата, или марджините, в QuarkX­Press са в син цвят, а в InDe­sign — в магента. При InDe­sign — Bleed полето е очертано с червен цвят, а Glug полето -със светлосин цвят.

Да издухаме буквите

Днес в колонката на отличника гостуват агенцията Winsper, Boston, USA с техните свежи реклами на Штил (не знам защо на български го изписват така) — фирма за градинска и горска техника: резачки, духалки и т.н. Думите са излишни — буквите и без това са издухани :-)

Записване за по-ниска версия

Едно от най-досадните неща в предпечата е необходимостта да се отварят файлове, правени на различни версии на дадена програма. Обикновено програмите поддържат запис за по-стара версия до една назад. Така например, ако имате QuarkX­press 7, а искате да запишете файла си за версия 4 — която все още е много популярна у нас (по мое мнение версиите след 5 са по-голям или по-малък провал), ще трябва да направите следното: Записвате за версия 6 — с командата Save As… (Ctrl+Alt+S), отваряте я с QuarkX­press 6, записвате я за версия 5, отваряте с QuarkXpress5 и я записвате за версия 4.

Как стоят нещата при InDe­sign. Пробвате с командата Save As… (Ctrl+Shift+S) и… изненада — няма възможност за запис в по-ниска версия. Да, ама не, както казваше навремето един популярен водещ. Има възможност за запис в по-ниска версия, но тя кой знае защо е напъхана другаде — в опциите на командата Export (Ctrl+E). От нейния диолагов прозорец изберете формат InDe­sign Inter­change — така ще създадете файл с разширение .inx, който може да бъде отворен с по-ниска версия. Съответно пък от нея с командата Save As записвате този файл като стандартен документ за InDe­sign с разширение .indd.

Ми, т’ва е.

Как да оформим книга — 3

Съдържание и азбучен показалец
За да създадете съдържание (TOC ­ Table of Con­tents), трябва първо да създадете списък със стилове. Включете стиловете на всички заглавия, подзаглавия и точки, които искате да влязат в съдържанието. След което от палитрата на списъка (List) с бутона Build създайте автоматично съдържанието (ако работите на QuarkX­press). Обикновено при научни трудове съдържанието се поставя отпред, а отзад ­ съдържанието на чужд език. При художествената литература съдържанието обикновено е отзад, след основния текст.
Нещата при азбучния показалец (index ­ индекс) са малко по-трудоемки. Все пак на ръка ще трябва да изберете всички думи, които желаете да влязат в него. Те съответно се появяват в палитрата Index. След като сте привършили с това начинание, с командата Build Index за QuarkX­press или Gen­er­ate Index за InDe­sign създайте азбучния показалец. Добре е, преди да почнете да избирате думите, да сте им задали някакъв стил за знаци (да речем получер или курсив). Така по-бързо ще ги откривате из текста, а и ще укажете визуално на вашите читатели, че думата може да бъде открита в азбучния показалец (или речника, ако сте създали такъв). При азбучния показалец можете автоматично да зададете и препратки (cross ref­er­ences) към други думи в показалеца.
Добавянето на опцията Add All значително съкращава времето за работа при избирането на всички еднакви думи из книгата. Другото удобство е опцията Add Inverce (QuarkX­Press), която позволява да добавяте имената като обърнете словореда ­ първо фамилията, а после личното име.
Създаване на библиография
Другото убийствено нещо е създаването на библиография ­ списъка на цитирани автори. Подреждането е по азбучен ред, като се започва с българските и се мине на чуждите автори. Ето някои примерни оформления:
­Книга от един автор
Иванов, Г. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
или:
Иванов, Георги. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Книга от няколко автори
Иванов, Г., А. Петров и Г. Георгиев. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Периодика
Попов, Т. Вирусни болести. ­ Растителна защита, 2002, № 2­3, 1016.

или:
Попов, Т. Вирусни болести. //Растителна защита, 2002, № 2­3, 10­16.
Оформление на корицата
Обикновено тя се прави най-накрая, и то задължително на отделна публикация. Не бива да забравяте, че трябва да се съобразите с дебелината на книгата. Т.е. при ширина на страницата 20 cm ширината на публикацията (при 150 страници примерно) няма да бъде 40 cm, а 41 ­ — добавяте ширина и за “гръбче” на корицата. Още по добре е да си оставите и малко аванс, тъй че може да я направите 41,5. Освен това трябва да предвидите поне по 3 мм отгоре, отдолу и отвън за нож при обрязването. За оформлението на корицата е добре да се съобразявате изцяло с капризите на художника, защото най-лесният начин да издъните една книга е, като провалите корицата.
Особености при печат
Черно-бели книги вадите на паус без угризения. Разбира се, преди това трябва да сте извадили поне две разпечатки на хартия за коригиране (първа разпечатка и т.н. “ревизия”). Трябва да сте поставили всички дълги тирета, “и” под ударение и специални знаци, ако има такива (вж. Въвеждане на специални символи в Глава 13), и то още преди първата разпечатка. А след нея много внимателно да сте коригирали всички грешки. Тези операции са заключителни, след като сте наместили всички текстове. На паус можете да коригирате невинни грешки, и то не е особено желателно.
Не забравяйте ­ отпечатването на паус се извършва с включена опция Flip ­ огледално обръщане.
На паус можете да отпечатате текст и щрихови илюстрации (само в черно и бяло). Ако имате снимки или други растерни илюстрации в сивата скала, по-добре е да бъдат извадени на филм. За целта създайте нова публикация с ширина, равна на ширината на филма и произволна дължина. Отворете и двете публикации и ги подредете една до друга. При активен инструмент Обект завлечете всички илюстрации от книгата в новата публикация и ги подредете така, че да остава минимално свободно място, за да пестите от филма. След като завършите тази операция, настройте принтера на новата публикация за отпечатване на файл. Самата книга спокойно можете да отпечатате на лазерния принтер, като не забравите да забраните на илюстрациите да се печатат. После техническият секретар и монтажистите ще поставят илюстрациите на местата им — не забравяйте да им дадете копие от последната коректура на книгата, за да се ориентират коя илюстрация къде се намира.

Ако все пак ще печатате илюстрации на паус, не използвайте рециклирана тонер касета.

Разбира се, ако бюджетът ви го позволява — най-добре извадете цялата книга на филм. Така ще спестите време и грешки, които могат да се допуснат при “белия” монтаж.
Оттук нататък следва много труд и придобиване на опит, докато книгите, които оформяте, да започнат да изглеждат перфектно.