Почти истински

Днес ще е малко по-лежерно. Често става въпрос за обработката на снимки за реклами и докъде трябва да се простира “авторският”  им ретуш. Ето три свежи примера от сайта photoshopdisasters, които допълват дебатите по тази тема.

1. Три девойки маршируват. Двете са истински, но едната…

2. Сам Мендес и Кейт Уинслет — единият явно има проблеми с личността си

3. Victoria’s Sicrets — толкова са богати, че могат да си позволят да наемат извънземни

Как да оформим книга — 2

Създаване на титулни страници
Обикновено титулните страници се правят отделно от основното тяло на текста. Можете да имате два варианта: титулна четворка или титулна двойка.
Титулната четворка се използва за издания, които обикновено са някаква поредица, многотомници и др. През последните години малко издателства си позволяват разкоша да я използват. При нея първата страница е авантитул, а гърбът ­ контратитул. Обикновено на авантитула се разполага името на книгата, понякога може да се добави и името на автора. Оформя се с шрифт с по-голям кегел, може и с различно начертание от основния шрифт. На контратитула се отбелязва наименованието на поредицата (ако има ­ и логото є), броят томове (ако е многотомник), редакционната колегия и името на водещия редактор, логото (ако има) на издателството и др.
Третата страница е титулът, който съдържа името на автора, заглавието на книгата, преводач (ако има), градът и годината на издаване, името на издателството. Обикновено първите три елемента се разполагат в горната третина на листа, последните два елемента ­ в долната третина. Подравняването може да е центрирано или ляво. Желателно е заглавието да е с по-голям кегел от автора.
Последната страница на титулната четворка съдържа служебна информация: оригиналът, откъдето е преведена книгата и преводач, автор на предговора или бележките, издателство, идентификационен номер ­ ISBN.
При титулната двойка отпадат първите две страници ­ авантитулът и контратитулът.
Оформление на тялото
След като сте оформили всичко дотук, можете да започнете изливането на самата книга. Първо, трябва да сричкопренесете текста с някаква програма. След което с командата Get Text (вж. Импортиране на текст в Глава 13) да импортирате текста на първата страница от книгата (заради титулните страници тя всъщност ще започва от 3 страница).
Ако сте включили опцията Auto­matic Text Box (за QuarkX­Press)  текстът ще се налее изцяло и дори може да добави нови страници към вашия документ. Добре е да използвате за основния текст серифни шрифтове от типа на Timok или TmsCyr например. Що се отнася до големината на буквата (кегела), това зависи както от размерите на книгата, така и от вида на самия шрифт. Шрифтове с по-голямо “око” са достатъчно четивни и при по-нисък кегел ­ 8 пункта. Прието е да се използва кегел 10 пункта или близък до него. Междуредовото разстояние (ледингът) задължително трябва да бъде по-голям от кегела ­ 1 до 2 пункта. Това можете да го зададете в настройките ­ като на опцията Auto Lead­ing зададете от 10 до 20% (за QuarkX­Press)
Ако някъде абзацът завършва лошо ­ една дума или част от дума на долния ред, може да изберете този абзац и с промяна на тракинга максимум до ­3 или +3 да решите проблема (при InDe­sign стойностите могат да бъдат от –30 до +30). Ако това не помогне, можете да изберете този абзац или него и съседните и да увеличите или намалите лединга с 1­2 десети. В краен случай можете да увеличите малко и хоризонталното мащабиране на шрифта от прозореца Char­ac­ter Attrib­utes (Char­ac­ter за InDe­sign), но със стойности не повече от 1­2 (иначе разликата между отделните абзаци става видима).
Същите операции можете да направите и ако някое заглавие е на последния или предпоследния ред от страницата.
Ако във вашата книга използвате съкращения, е добре в самото начало на отделна страница да направите списък на съкращенията.
В края на книгата (ако е научен труд) се разполагат резюмета на чужди езици.
Бележки под линия и текст под илюстрации
Бележките под линия можете да оформите по два начина: или под страницата (по-прегледно, но и по трудоемко), или в края на книгата, или в края на съответната глава. Обикновено бележки до 5-­6 реда се оставят на същата страница. Но в научните книги бележките често са по половин страница, дори и повече, което налага да се изнесат след края на главата или на книгата.
Ако имате малко бележки под линия (до три на страница) можете да ги отбелязвате с *, ** и ***. Но по-често срещаната практика е да се отбелязват с цифри. В самия текст оформяйте цифрите с бутона Super­script.
Когато бележките под линия са на същата страница, те се отделят с линия, дебела 0,5 или 1 пункт с дължина около 5 cm.
Бележките могат да бъдат оформяни с кегел и лединг, по-малък от основния, нерядко се използва и курсив (italic).
При бележки, разположени зад всяка глава, е добре отделните абзаци да имат допълнителна разредка (дурхшус), за да се отделят добре една от друга.

При InDe­sign можете да настройвате параметрите за бележки под линия с командата Doc­u­ment Foot­note Options от менюто Type. Там можете да зададате стиловете за оформление на бележката, типа на разделителя, оформлението на знака за бележка и т.н. За жалост QuarkX­Press няма автоматично поставяне на бележки под линия и ще трябва да се правят на ръка, което при едно редактиране на книгата може да се окаже доста трудоемка работа. Така че за книги InDesign е по-добрият избор.

Текстове под илюстрации

Текстовете под илюстрации се оформят в отделни полета под или до илюстрацията. Обикновено кегелът е по-малък от основния. Може да бъде получер, центриран и т.н. ­ в зависимост от представата на техническия секретар за цялостното оформление на книгата. Ако има възможност, текстът може да бъде разположен и в самата илюстрация, но трябва да се отчита четивността му (ако е на тъмен фон, добре е да бъде с бял цвят а стилът му ­ получер — ­ bold). Добра идея е да групирате всеки текст с илюстрацията, към която принадлежи. Така, ако се наложи да промените мястото на илюстрацията, ще вземете с нея и текста й.

Следва продължение — Оформление на библиография

Как да оформим книга

Изключително погрешно е мнението, че книгата е най-лесното нещо за правене с програма за предпечатна подготовка. Книгите са разнообразни като тематика, размери, оформление и т.н. Тук ще се спрем на една сравнително сложна книга ­ научната. Проблемите при този тип книги идват от наличието на много отделни части, които на всичко отгоре са и трудоемки като изпълнение ­ съдържание, бележки под линия, графики, библиография, азбучен показалец и др. Вие можете да ги направите на отделни файлове, за по-бързо, а и за по-безопасно. Представете си, че сте пред завършването на книга от 700 страници, която е на 1 файл и програмата “гръмва”. След което не можете повече да заредите този файл. Кошмар! Когато завършите отделните части, можете да ги обедините в една публикация. Нещо повече, можете да пренаредите главите както си искате и да уеднаквите стиловете им.

Определяне на размер и наборно поле
Първото нещо, което трябва да свършите, е да създадете самата публикация с нейните точни външни размери и наборно поле. Ако нямате технически секретар, който да ви зададе параметрите, трябва да се съобразите поне с две неща: типа на изданието и размера на хартията в печатницата, където ще го отпечатвате. Обикновено най-удобни за работа са А5 или В5. Тези размери ги казваме условно, защото по принцип книга A5 няма ­ има книги с формат 600 х 840/16, 600 х 900/16 и т.н. (повече за форматите вижте съветите на сайта на Фотоника).
Определянето на размерите на наборното поле е цяла наука, но няма да се спирам подробно на този проблем. Все пак мога да ви посоча един сравнително добър и лесен начин за създаване на страница.
Да приемем, че наборното поле ще е 3/4 от целия размер на страницата.
Разделете ширината на страницата (нека я означим с L) на 4, за да получите стойността на една част от ширината ­ L1. Имайте предвид, че става въпрос за ширина на страницата след обрязването. Затова трябва да се консултирате с хората в печатницата какъв ще бъде форматът на изданието след обрязване.
Умножете стойността на едната част на ширината ­ L1, по 3 и ще получите ширината на наборното поле.
От L1 можете да получите и ширината на полетата. Разделете L1 на 6, за да получите стойността на една част за полетата ­ M1.
Външното и вътрешното поле трябва да бъдат в съотношение 2:4, а горното и долното 3:6.
Умножете М1 по 2, за да получите вътрешното поле, по 3 ­ за горно поле, по 4 ­ за външно поле, и по 6 ­ за долно поле.
Начертайте си макет на две разгърнати страници. Свържете ъглите им с диагонали
С получените стойности можете да изградите една хармонично оформена страница. Задайте ги в диалоговия прозорец New Doc­u­ment на вашата програма за предпечат и вашата книга се появява на екрана.
Е, ако не ви се занимава много с изчисления, прокарайте си диагонали по предварително начертан макет с размерите на страниците ви и засечете размерите на наборното ви поле, като е необходимо да знаете поне един параметър (например ширината на наборното поле). Свържете два диагонала с отсечка, равна на дължината на наборното поле и от едната точка на пресичане пуснете перпендикуляр надолу. Вертикалната отсечка между диагоналите, ще бъде и височината на вашето наборно поле.
А ако пък толкова не ви се занимава с всичките тези диагонали и мерки, просто попитайте печатаря за формата, който сте избрали, какво е печатуемото поле и го изпълнете. Монтажистите в печатницата си знаят работата и ако сте се съобразили с изискванията, няма да имате проблеми.

Създаване на макет и стилове
Следващата стъпка е да създадете макет на книгата.
Отидете в шаблонната страница — Mas­ter Page.
Определете броя на колоните в полето. Ако правите речник, енциклопедия или нещо подобно, ще бъдат необходими две колони (рядко, при големи издания, се използват и три колони). Иначе текстовете за книгите обикновено се изливат в едноколонни полета.
Определете мястото и формата на колонцифрата. Ако ще използвате живи колонцифри, включващи заглавието на главата, по-удачно е да зададете отделна шаблонна страница за всяка глава.
Поставете декоративни елементи (линии или някаква графика).
След като сте създали макета, можете да създадете и стиловете за оформление на книгата.
Задължително ще трябва да имате стил за основния текст ­ — можете да редактирайте стила Nor­mal или да си създадете нов — например Main text или Body text.
Създайте стилове за заглавията (предварително трябва да сте наясно колко нива на заглавия ще имате ­ 1, 2 или повече). Добре е всяко ниво да си има отделен стил.
Ще ви трябва, стил за бележките под линия, за евентуалните фигури или таблици.
За азбучния показалец (индекса) и съдържанието също е добре да имате отделни стилове.
Що се отнася до библиографията, тя е доста сложна като структура и трудно ще се дефинира стил за оформлението є. За жалост ще трябва да форматирате отделните абзаци на ръка (дори стиловете за знаци, няма да ви улеснят кой знае колко).
Най-общо казано трябва да направите стилове за всички съставни елементи от книгата, ако искате да си облекчите живота ­ още повече тези дефинирани стилове лесно могат да бъдат експортирани като XML тагове за една евентуална електронна публикация.

Следва продължение — Създаване на титулни страници

И пак за бланките

В предишен постинг стана дума за мнението на известния руски дизайнер Артемий Лебедев как се правят бланки. Днес ще продължа темата с няколко практически съвета за начинаещите. Няма значение дали ще я правите в QuarkX­Press или в Adobe InDe­sign — принципите на работа са идентични.

Няколко предварителни думи като начало. Бланката се възприема като част от фирмената идентичност. Обикновено се разработва заедно с визитката и пощенския плик, като стремежът е да имат хармонично единство. Самата бланка е добре да бъде амксимално изчистена от графични елементи, тъй като основното й предназначение все пак е на нея да се пише служебна кореспонденция. Прекалено многото графични елементи могат да намалят полезната площ за текста или да го направят трудно четивен, ако бланката трябва да се изпраща по факс. На илюстрацията е  показана бланка с типичните основни текстови полета, които се разполагат по нея.

Създаване на основния макет
Обикновено бланката е едно от елементарните неща, които могат да бъдат направени с QuarkX­Press или InDe­sign, но и тук има някои тънкости, които ще трябва да спомена.
Най-напред създайте нов документ с командата New ­ опцията Doc­u­ment (Ctrl+N). От диалоговия прозорец изберете формат A4. В зоната на Mar­gin Guides задайте съответно 20, 20, 35, 20 мм. ­ Левият отстъп е по-голям, защото обикновено документите се подшиват в папка отляво.
Изключете опциите Fac­ing Pages и Auto­matic Text Box. Оставете стойността на Col­umn Guides на 1. Натиснете ОК и първият етап от създаването на бланката е преминат.
Оформление на главата
Характерно за служебните бланки е наличието на повтаряща се информация в горната им част ­ т.н. глава (header). Обикновено там се разполага логото на фирмата, адреси и телефони. По-усложнен вариант е, ако телефоните и адресите са изнесени в долната част на бланката (footer).
Общо взето, нормално е тази глава на бланката да има височина около 20-­25 мм. Така че пуснете един водач на 40 мм от горния край на бланката ­ така очертавате долния край на бланката. Ако имате лого на фирмата ­ изчертайте поле за илюстрация и го разположете в лявата част на главата. В зависимост от изискванията на клиента логото може да е в центъра или вдясно, но вляво е най-приемливо, доколкото все пак погледът се движи отгоре вляво до долу вдясно. Импортирайте и наместете прецизно логото в полето.
След това изчертайте текстово поле вдясно от логото и въведете необходимия текст, ако ще има такъв изобщо ­ име на фирмата, адреси и телефони. Оформете шрифта им така, както изискват от фирмата ­ нерядко ще трябва да използвате запазен шрифт и цвят.
Добре е за финал да изчертаете една линия под главата, която да я отдели от основния текст. Дебелината и стилът й зависят от изискванията на фирмата или пък от вашия вкус, но все пак не разточителствайте с дебели и сложни съчетания от линии. Обикновена права линия от 0,5 до 2 пункта е напълно достатъчна.
При по-сложния вариант ­ когато адреси и телефони да се намират в долния край на страницата, ще трябва да изгеглите още един водач, който да отстоява на 10 мм над долната граница на печатуемото поле. След което изчертайте текстово поле с височина 10 мм между двата водача и го оформете по указания по-горе начин. В случая също е добре да използвате разделителна линия между този служебен текст и основната част на бланката. Тя би могла да е по-къса и по-тънка от разделителната линия на главата.
По-предвидливите биха групирали обектите от главата и с командата Lock от менюто Item (Ctrl+L) биха ги заключили по местата им за всеки случай така ще се предпазят от случайно разместване.

И бланката е готова за печат.

За бланките

Днес бях решил да дам няколко съвета за изработката на бланки. Пътем се сетих, че Артемий Лебедев беше написал едни добри неща за дизайна на бланките в неговото Ководство. Та затова като начало един бърз превод на неговата концепция как се правят бланки.

Думата бланка произлиза от френското blanc – бял, в преносно значение празен. Съществуват най-различни бланки, но днес говорим за създаването на фирмените бланки за кореспонденция.
Бланките за деловите писма, заповедите, факсовете и т.н. трябва да бъдат празни, защото те съществуват само за това, за да бъдат запълнени. Но не всички го знаят и поради това примерно половината фирмени бланки у нас се създават запълнени. Нека да видим как става това.
Идва клиентът при дизайнера и казва:
– Можете ли да правите фирмени бланки?
– Мога, разбира се
– И няма да са по-лоши от тези на N?
– Ама вие ме обиждате с тия сравнения! Разбера се, че няма да е по-зле. Между нас казано N прави пълни глупости.
– Добре, да почнем тогава с дизайна на фирмената бланка. Както са ми казвали това е важна част от фирмения стил, нали?
– О, най-важната! Ако турбинните лопатки са в профила на компанията ви, то ще ги сложим челно.
Дизайнерът почва работа и скоро има нова среща с клиента, на когото да покаже готовата работа.

Клиент:
– Оставам с впечатлението, че при първата ни среща е станало някакво недоразумение. Аз съвсем не исках да получа празен лист хартия на цената на билет до Париж.

Дизайнер:

Бланка - вариант 2

Клиент:
-Е, това е вече друго нещо. Но 95% от листа си остават празни. Вие не искате да ви платя само 5% от договорения хонорар, нали?

Дизайнер:

- Прекрасно. Прекрасно. Харесва ми как мислите и тази линия в долната част на листа.
– Само истинските ценители на лаконичното и прекрасното обръщат внимание на този подход. Нарича се графическа рима. Тя продължава и допълва стила от горната част.
– Графическа рима казвате? А къде са стиховете? Аз искам ода, поема! Искам целият лист да бъде запълнен с поезия!

Дизайнер:

- Да! Да! Дааа! Умопомрачително! Победа на стила над разума! Вие сте гений!
Щастливият дизайнер поличава хонорара си, а щастливият клиент отнася бланките си в офиса и моли секретарката да напечата благодарствено писмо на дизайнера вече на новата бланка.

Бланката е обект много прост, утилитарен и функционален обект, който не изисква специални украшения.
Когато бланките почнат да се разглеждат като самостоятелни произведения на изкуството, те започват да обрастват с декоративни елементи, фонови изображения, адресни блокове в долната част и прочие свидетелства на отсъствието на представата за нейното предназначение.
Няма дизайнери, които да показват на клиентите си визитки без отпечатано име. Да оценят дизайна на бланката без текст могат само опитни специалисти. Затова, за да се избегнат упреците в  „пустота” и бързо да бъде  утвърдени проектът, дизайнерите трябва да се научат да показват бланките с текст:

Не е лошо да се помни и това как живее бланката, след като на нея са отпечатали текст. Първо, тя може да бъде пратена по факс – следователно никакви фонови изображения. Второ, деловите книжа обикновено се перфорират, за да се поставят в папка – следователно е нужен щедър отстъп отляво. И накрая – на бланката се поставят подписи и печати – следователно хартията трябва да попива добре мастилото и не бива да бъде хромирана или гланцова.

Писане на формули в Quark

Описаният по-долу урок е за Qau­rkX­press, но същите неща можете да приложите и в InDesign.

Често в техническите книги можете да се сблъскате с формули, от които да ви настръхнат косите. Но в повечето случаи можете да се справите с този проблем без особени вълнения. Един от вариантите е да си инсталирате XTen­sion за правене на формули. Но ако разберете, че го продават на цената на запазен Golf (например Math­Set­ter е на скромната цена от 790 долара), бързо ще се откажете от тази идея.
Другият вариант е да използвате редактора на формули в MS Word for Win­dows и да ги импортирате през клипборда като илюстрации. Но невинаги това решение работи коректно и понякога могат да ви “изгърмят” шрифтовете.
Остава третият вариант ­ да си наберете и оформите формулите на ръка в QuarkX­Press. Вярно е, че това е трудоемка работа, но, от друга страна, имате пълен контрол върху всички параметри на знаците, а това никак не е малко особено ако имате капризни редактори, които се формализират за всяка променлива.
Формулата, която виждате в примера, е създадена именно в QuarkX­Press. Ето как става това.
Първо, ориентирайте се колко реда ще ви бъдат необходими за формулата. Ако имате дроби ­ значи ще ви трябват поне 3 реда, но за по-прегледно е добре да имате по един ред отстъп отдолу и отгоре на формулата ­ та значи 5 реда. За да доближите редовете на числителя и знаменателя, задайте на формулата лединг по-малък от кегела ­ ако знаците са с кегел 10 пункта, то ледингът може да бъде 8 пункта. Изпишете необходимите знаци за числителя и знаменателя.
За знаци от гръцката азбука, използвайте латински букви, за които после ще зададете шрифт Sym­bol (или Greek­Math, или нещо от сорта) ­ дано да имате такъв. Знаците “+”, “­-”, “=” трябва да имат интервали и от двете страни. Колкото до знака “­-”, изписвайте го със знака за минус (който като дължина е между дефиса и тирето).
Променливите обикновено се изписват с курсив (но не и числата и гръцките букви).
От Pref­er­ences е желателно да сте настроили Super­script и Sub­script на 80% от височината на стандартната буква ­ така долните и горните индекси ще бъдат с по-малки знаци от нормалните. Скобите, които обхващат дробите, обикновено са по-дълги ­ след като сте ги изписали, изберете отварящата скоба и щракнете на командата Char­ac­ter от менюто Style. От появилия се прозорец изберете за Scale опцията Ver­ti­cal и задайте стойности меду 200 и 300% (в зависимост от броя редове, влизащи между скобите). Повторете операцията и със затварящата скоба. Може да се наложи да свалите надолу получените скоби с минусови стойности в Base­line Shift от прозореца Char­ac­ter Attrib­utes или с клавишната комбинация Ctrl+Alt+Shift+(. Дробната линия можете да получите и от редица тирета, за които да зададете тракинт –30 и те се превръщат в линия — това е по-удобно от изчертаването на линия, защото така те се преместват  при нужда заедно с формулата.
За елементи като корен е добре да си създадете готови форми, които да добавите в библиотека и да ги вземате оттам при нужда. За да направите знак за корен, използвайте инструмента за изчертаване на линии. След като го изчертаете, можете да добавите и празно текстово поле отгоре за евентуален степенен показател (не повече от 5-­6 пункта). Групирайте всичко и го добавете в библиотеката. Удачно е да имате варианти за знак на един ред и знак на 3 реда ­ за дроб.
Знакът за сума си е обикновено главно S в шрифт Sym­bol, който е с големина на буквата няколко пункта повече от нормалния кегел. Знаците отгоре и отдолу на сумата съответно се намират на първия и третия ред на формулата и са не повече от 6 пункта. Знакът за вектор също не е особено сложен ­ поставяте след буквата стрелка от шрифта Sym­bol, повдигате я нагоре с Base­line Shift (Ctrl+Alt+Shift+)) и като намалявате тракинга, закарвате стрелката над нея. Най-накрая с инструмента за изчертаване на ортогонални линии изчертавате и дробните линии.
С което формулата е напълно готова.

И пак за четенето на книги

Напоследък в тон с идеите за положителното мислене и аз започнах да представям повече положителни отколкото лоши примери за печатната реклама. Днес в колонката на отличника гостуват DDB, Hong Kong с тяхната серия от принтове за издателството Pen­guin. Автори са: Cre­ative Direc­tor: Ruth Lee, Paul Chan и O’ Poon — криейтив директори; O’ Poon, Fei Leung — арт директори; Paul Chan, Jay Lee — копирайтъри; Steve Wong — фотограф и Bon Leung, Joe Kam — ретуш.

Любовта е сляпа!

Днес ще ви представя победителя в конкурса за постер на Durex (за несведущите — водеща марка презервативи). Конкурсът е предизвикателство за млади дизайнери — на възраст между 16 и 24 години. Измежду над 500 постера за най-добра е избрана работата на дизайнера Samuel Michael — “Love is Blind — Her­pes”. Общо неговите постери са 4, като е заложил освен на минималистичния черно-бял дизайн и на играта на думи — това, което изглежда като имена, всъщност са част от, хм, да го наречем неприятности. За невладеещите английски ще поясня надписите:

I love her(pes) — аз я обичам, НО: her е част от думата herpes — херпес (има се предвид генитален херпес)

I love (chl)amy(ia) — аз обичам Ейми, НО: amy e част от думата chlamydia -хламидия

I love (preg)nancy — аз обичам Нанси, НО: nancy е част от думата pregnancy — бременност

I love (sy)phil(is) — аз обичам Фил, НО: phil е част от думата syphilis — сифилис

Шпация, пробел, интервал

Както казваше Алф — “Да започнем с нещо по-просто. Ти как се казваш?” Та затова реших днес да се спра на нещо привидно много просто, но нерядко тотално подценявано в предпечатната подготовка — най-вече при изработката на реклами. Става дума за интервалите. Или както още можете да ги срещнете в литературата или професионалния жаргон “шпации” (тук-там се среща и “пробели”).  Най-общо правилото за повечето пунктуационни знаци е следното — изписва се плътно до думата отляво и с интервал пред думата отдясно. Това важи за: точката, запетаята, двуеточието, точка и запетая, питанката, удивителният знак, затварящата скоба.

При скобите, както и при кавичките, правилото е малко по-сложно. Отварящите скоби или кавички имат интервал отляво, а са залепени до думата отдясно, затварящите знаци — обратно — залепени до думата отляво и с интервал от думата вдясно. Ако до затварящите скоби или кавички има пунктуационен знак, той се долепя до тях.

И последен вариант — при тиретата. Дългото тире при думите има интервали и от двете страни, ако е за числа — няма интервали. При пряка реч въвеждащото тире има интервал само отдясно. Късите тирета (дефиси) се изписват винаги без интервали. За тиретата по-подробно е обяснено в
Тире, тире и още едно тире. Толкоз за днес. Успешен ден на всички!

Колонка на отличника

Мисля, че е редно освен грешките да добавя и една рубрика за добрите постижения в рекламата. “Колонка на отличника” започва с една стара вече реклама (от 2007 година), но пък доста симпатична и актуална. Дело е на чешкия клон на Leo Bur­nett по заявка на Асоциацията на чешките библиотеки. Принтът включва 3 класически заглавия, видени през погледа на холивудските клишета: “Престъпление и наказание”, “Джейн Еър” и “Старецът и морето”. Слоганът е: “Прочетете ги, преди Холивуд да го е направил”. Речено по нашенски — колегите са изкъртили де що мивки е имало из района.