И пак за овърпринта

Речено е: “признат грях, не е грях”. Та, след като се закачам с колегите, да взема и за “нашите си кривици” да кажа нещо. В случая издънката се случи с една тежка за работа книга на колегите от издателство “Техника”. Работата по книгата се запече, сроковете отидоха на кино и когато дойде време за  корицата, нещата станаха направо неудържими. Първо трябваше да преобразувам черното лого в бяло. Щрак в Illustrator-а и готово! Да, ама не! Някой трябваше да провери отметката за Over­print все пак. Този някой беше моя милост и съответно не го направих. Пък и пльоснатото в PSD файла лого изглеждаше повече от чудесно — най-горе на картинката. Следва правене не pdf и търчане да правим филмчета. Втора грешка — ако бях проверил внимателно pdf-а (което иначе задължително правя, ама на — имало да става случка), щеше да се види, че белият цвят е изчезнал за запълването и дори и за рамката на буквата Т. Тъй като срокът за печатане беше вече “за вчера” последва комедия от последователни грешки. Вземам филмите и бързам да ги дам на техническия секретар, като разчитам, че той ще ги разгърне да провери. Той пък, притеснен от бързане, ги носи в печатницата, като се надява, ако има проблем, монтажистките да сигнализират. Те пък понеже вече гризат нокти от нетърпение, веднага монтират и го зафичкват към печатницата. В резултат — излиза това, което се вижда на средната картинка. След спешен консилиум се предлага да му ударят един бронз (благодарности на колегите от Великотърновската печатница) и дефектът по случайност се превръща в ефект, макар и не търсен. Та такива ми ти работи.

Изводи:

1. Няма абсолютно никакво значение колко е спешна поръчката. Технологичните етапи трябва да се спазват и да не се прескачат.

2. Не трябва да се разчита, че друг ще предпазва за вашите грешки — отговорността за файла си е на предпечатаря.

3. След като нещата са се омазали трябва на всяка цена да се намери решение (дори и с цената на загуба на печалбата), което да остави клиента доволен от крайния резултат.

Туй то. Мементо мори!

За гумите

Тези дни мярнах една реклама на кабелен оператор. Хрумката определено беше свежа, защото приковава вниманието с актуална за сезона обява, която няма да се подмине от автомобилистите. Но в изпълнението ме смутиха 2 неща. Първо — анонсът е “Подарявам зимни гуми”. Предполага се комплект от 4 гуми. Но в случая те са 5. На всичкото отгоре петата, която кой знае защо е барабар с алуминиевата джанта, е и по-голямя от останалите — тоест не би минала и за резервна гума (те напоследък са и по-малки от стандартните). Това може да мине и като ефект на перспективата, но все пак не стои добре.

Е, но ако в нашия случай това са дребни кусури, то колегите от САЩ направо са избили рибата. Ето един автомобилен пример от Pho­to­shopDis­as­ters, където само с една дребна грешка са омазали цялата реклама, и то не на кой да е, а на BMW. Ама, дет се вика, който не работи, той и не греши.

Да рисуваш с букви

Който го може — може! Само това ми идва наум след като видях този плакат на Cameron Moll. Юнакът е изрисувал църквата в Солт Лейк Сити, САЩ, с помощта на… букви. Срещу скромните 75 долара можете да станете притежател на тази творба с размери 40х60 см. Ако пък не — можете да се й насладите и от снимките по-долу.


Знамето на ЕС

В предишен пост стана дума за еврото и как да бъде изписвано или изобразявано. Днес ще отделя няколко думи за знамето на ЕС, тъй като немалко колеги се сблъскват с него покрай приемането ни в съюза. Тези, които се интересуват от подробни инструкции за изобразяване на флага, могат да погледнат в подробните графични спецификации от сайта не Европа.

Какво представлява знамето?

На син фон дванадесет златни звезди образуват кръг. Броят на звездите символизира съвършенство, а не броят на държавите членки (както е в знамето на САЩ, където звездите означават броя на щатите). Освен това 12 са месеците в годината, а и знаците на циферблата на часовника. Формата на кръга означава единство. Знамето е създадено през 1955 г. като знаме на Съвета на Европа, а от 1986 г. е знаме на Европейския съюз (по това време се е наричал Европейска общност).

От какви елементи е изградено?

Знамето представлява син правоъгълник, чийто хоризонтал е един път и половина по-голям от вертикала. Дванадесет златни звезди, разположени на равни разстояния, образуват кръг, чийто център е пресечната точка на диагоналите на правоъгълника. Радиусът на тази окръжност е равен на една трета от височината на вертикала. Всяка от петолъчните звезди е вписана в неочертана окръжност с радиус една осемнайсета от височината на вертикала. Всички звезди са изправени, тоест — с един насочен нагоре вертикален връх и два върха в права линия, перпендикулярна на дръжката на знамето. Звездите са разположени както часовите знаци на циферблата на часовник. Техният брой не се променя.

Какви цветове се използват?

Знамето на ЕС се изобразява с два цвята — син за фона и жълт за звездите. За фона се използва PANTONE® REFLEX BLUE, а за звездите — PANTONE®YELLOW. Ако се работи със стандартни CMYK цветове, тогава за фона се задава цвят Cyan100Magenta80, а за звездите — Yel­low 100. За уеб стойностите съответно са: за фона — RGB:0/51/153 (hexa­dec­i­mal: 003399), а за звездите — RGB:255/204/0 (hexa­dec­i­mal: FFCC00). Ако се използва само син цвят, тогава звездите могат да бъдат изобразени с бяло. При черно-бял вариант фонът е бял, а звездите — черни.

Тире, тире и още едно тире

Ако запитате колегите от периодичните издания колко са тиретата, в повечето случаи ще отговорят, че е едно. То е и така при немалко вестници и списания. Но за текстове, добре оформени типографски, са необходими 3 типа тирета: късо, среднодълго и дълго.

Ето и кратък преглед на тези три типа. Почвам с най-масовото и често единственото тире при оформлението — късото тире, дефис или съединителна чертица. Може да го срещнете и като n-тире. Освен че се използва за сричкопренос, то служи и като съединителна чертица в ред случаи. Това тире се поставя при:

- сричкопренос;

- съкращения на някои думи (г-н, д-р);

- съединяване на думи при полуслято писане;

- изписване на междуметия или скандирания;

- при телефонни номера;

- сложни думи, чиято първа част е буква или цифра.

Важно! Дефисът инаги се изписва без интервали от двете му страни.

Минусът, или средноголямо тире, се използва най-вече във формулите. Той е с по-голяма дължина от дефиса — всъщност неговата дължина е равна на дължината на хоризонталната чертичка в знака плюс на шрифта (най-добре се илюстрира със знака ±).

Важно! Минусът винаги се изписва с интервали от двете му страни.

Дългото тире, или още m-тире, за разлика от дефиса често има обратната функция — разграничителна. Затова и правилата за изписването му са малко по-сложни.

Най-често дългото тире се използва при пряка реч или при заместване на изпуснат глагол. В този случай от двете му страни се оставя интервал (или само отдясно, ако изречението започва с него). Когато се използва като съединителна чертица (имена на закони, направления, отрязък от дати и т.н.), тогава не се оставят интервали от двете му страни. Е, все пак не е лошо малко да се увеличи кърнинга отляво и отдясно, защото често тирето се залепва в другите знаци. И още нещо за числата и тиретата — ако изписвате с цифри — използва се дълго тире, ако са думи — дефис. И в двата случая не се оставят интервали между тирето и цифрите.

И накрая няколко думи за програмите за предпечат. По подразбиране и QuarkX­Press, и InDe­sign  импортират текста с дефиси. MS Word се опитва да прави нещата правилно и дефисите с интервали ги замества с тирета, но често при импорт те изчезват и трябва да се поставят допълнително. Та след наливане на текст, ако случайно програмата не е вкарала коректно текста, е добре поне дефисите с интервали от двете страни за бъдат заменени с дълги тирета. Това става лесно и бързо с командата Find&Change. Вече за по-особените случаи ще се наложи тези тирета да бъдат поставяни на ръка. Но какво да се прави — няма вечно щастие. :-)

Honda за 37 лева?!

Винаги съм застъпвал идеята, че качествената реклама не е дело на един човек, а поне на двама. Единият — който създава визията (художник, дизайнер, арт директор — както щете го наречете), а другият — който свързва визията със словото. Дали ще е копирайтър, редактор, коректор — няма значение. Важното е да бъде наясно с употребата на словото. В днешния случай вторият човек определено е липсвал. В резултат на това рекламата бъка от грешки. Но по ред на номерата.

1. Най-фрапиращата грешка е с най-големи цифри. Според международната система единици — SI, за която стана дума веднъж, че и дваж, числата се изписват, като се разделят на групи по 3 цифри с интервал между тях. В англоговорящите страни използват вместо интервал запетая, тъй като при тях знакът за десетични дроби е точка. В случая 37.800 е абсолютен нонсенс — ние не използваме точка за разделител, а ако е следван английският модел, това би трябвало да е дроб — 37, 8. Добра цена за една Honda!

2. Съкращението “лв” се изписва с точка — “лв.”

3. Стана дума за дробите — при англичаните може да е точка, но у нас знакът за десетична дроб е запетая. Точката използваме като знак за умножение (ако се изписва).

4. Пак според SI съкращенията на мерните единици се изписват без точка.

5. Я да видим кой е бягал от часовете по химия. Формулата на въглеродния диоксид се изписва с долен индекс — горният служи за означаване на валентността. В случая CO2 трябва да изглежда така — CO2.

6. Това е съкращение за град. Ако става въпрос за грамове, а то очевидно е така, се изписва само “г”.

Законите на Лебедев

Вероятно мнозина от вас са посещавали сайта на известния руски дизайнер Артемий Лебедев. Освен всичко друго той е известен и с популярното си “Ководство” — нещо между “Ръководство по дизайн” и “Записки на дизайнера”. Днес реших да преведа част от една глава на това чудо на дизайна. Кой знае — може и да ви е от полза. :-) Приятно четене.

§99. Законите на дизайна

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Има препоръки, съвети, списъци с точки от житейския опит. Има „10 важни грешки” и „7 златни правила”. Но закони няма.

Ако дизайнът беше наука (а дизайнът е наука толкова, колкото шахматът е спорт), би могло да се поразсъждава, че нещо е точно така и никак другояче. Но дизайнът, както всеки вид творчество, изкуство, креативност, както всеки начин на едни хора да общуват с други, както езикът, както мисълта – заобикаля всеки закон.

Ето кратък списък на идващите в главата „закони”, които авторите на „Ководство” им се налага да слушат постоянно както от дизайнери, така и от рекламодатели:

  • Шрифтовете със серифи се четат по-добре, отколкото безсерифните;
  • Цветовата гама трябва да се състои от 1–2 цвята;
  • Съществуват несъчетаеми комбинации от цветове;
  • Черният цвят има негативен (погребален, мрачен) подтекст;
  • Бял текст на черен фон е чете лошо (и изобщо негативните текстове са лошочетими);
  • Не ползвайте стандартните филтри на Photoshop
  • На листа (кутията, плаката) не трябва да има повече от седем значими обекта, защото човек не е в състояние едновременно да задържи в главата си повече от седем каквото и да било;
  • Логото трябва да бъде разположено долу вдясно (горе вляво и т.н.);
  • Логото трябва да има проста и лаконична форма;
  • Дизайнът трябва да бъде прост, а текстът – кратък;
  • Надписите на плакатите, опаковките, рекламите трябва да бъдат такива, че човек да успее да ги прочете за една (две, три секунди);
  • Не трябва да се използват изображения на ръкостискане, земното кълбо, националния флаг;
  • Илюстрациите за печат трябва да бъдат с резолюция 300 dpi, а илюстрации от интернет не трябва изобщо да се използват в списанията;
  • Фреймовете на сайтовете са лошо нещо;
  • Хоризонталното скролиране на сайта е недопустимо;
  • Жени, деца, котенца се явяват положителни образи.

Работата даже не е в това, че за всяко подобно твърдение има хиляди примери, доказващи обратното. Работата е в това, че всички тези твърдения изобщо нямат право на съществуване в качеството на общи правила. Те са верни само понякога.

От знаенето на такива „закони” страдат дизайнерите и рекламодателите. Страдат, защото използват ограничения, които са пригодни за определени ситуации, но в никакъв случай не са универсални.

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Излагаме се…

Глаголът “излагам” има двояко значение. Показвам нещо публично, правя изложба или ставам за смях пред хората. В случая с новата реклама на Киосера е второто. Спретната реклама краси от няколко дни де що има спирки по центъра на София. Но, уви,  само в заглавната част има 3 (словом три) грешки — отбелязал съм ги на картинката. За по-напредналите е загадката — какво всъщност подравняване е използвано за трите реда — ляво, дясно, центрирано, никакво.

Флагът на ЕС

Този път ще се задоволя само с един линк към указанията как да се изобразява флагът на Европейския съюз. Подробни инструкции можете да откриете на портала на ЕС, при това преведени на български език. Ако се разтърсите в този портал, ще откриете и изобразени всички лога на институциите в ЕС, както и още доста информация, която би магла да ви свърши работа. Надявам се, колеги, тези линкове да ви бъдат от полза.

Принципите на Лари

Днес цял ден ми късаха нервите по реда на номерата: програми, клиенти, климат, световен заговор и т.н. Затова ще се отклоня от строго професионалната тема и ще изредя няколко жизнеутвърждаващи принципа, които са дефинирани от Лари Уингет в неговата книга “Спри да хленчиш! Размърдай си задника!”.

  • Когато хората ти казват колко са богати — вероятно изобщо не са
  • Когато хората ти казват колко са честни — пази портмонето си
  • Когато хората ти кажат, че правят нещо за твое добро — става дума за тяхното добро
  • Никой не го е грижа за твоите проблеми — трябва да си седнеш на задника и да се справиш сам
  • Никога не казвай, че не може да стане по-лошо от това — винаги може да стане по-лошо
  • Ако не ти се случва да правиш много грешки — значи не ти се случва кой знае какво в живота
  • Не позволявай на устата ти да напише чек, който задникът ти не може да изплати

Братя и сестри, препоръчвам ви този човек — прочетете го!