Кашкавалени работи

Какво може да развали доброто впечатление от вкусен кашкавал? Верен отговор — като прочетете етикета му. Етикетът, за който става днес дума, бъка от грешки. При това изобщо няма да ви занимавам с марката “Култура”  — дали идва от “култура” за щам, или пък от “култура”, идващо от физкултура. Да му мислят брандмениджърите. Няма да споменавам нищо и за слогана “За да бъдете в линия”, доколкото никак не се връзва за каква линия (да пазите линия, да имате хубава линия, да сте част от линия и т.н.). За дизайна тоже ще мълча, има по-опитни дизайнери — нека те преценяват. Дори само като правопис и пунктуация обаче нещата са доста дебели. Но по реда:

1. “Продукта е произведен…” — липсва пълен член. Трябва да бъде “Продуктът е произведен…”. интересното е, че на опаковките за сирене на същата марка има пълен член.

2. “ниска масленност” — излишно двойно н. Правилото е простичко — имате ли в мъжки род единствено число -нен, тогава имате двойно н — (военен — военна).

3. Cow’s milk yel­low cheese — честно казано по-коректният израз е “low fat dairy cheese”. Е, ако се държи да се подчертае, че е жълт кашкавал, може да се добави и yellow.

4. Kase — това пък се появява ни в клин, ни в ръкав отдолу. Вярно, че така се изписва кашкавал на немски, но, ако е следван българският и английският модел, следва да е: “Kase aus fet­tarmer Kuhmilch”.

5. “с ниска масленност, балансирана специална закваска” — вероятно на мястото на запетаята е трябвало да има съюз — и или с.

6. Калций — няма никаква нужда химическите елементи да бъдат с главна буква.

7. cul­tura — пак странност. Ако е на латиница, предполага се друг език, но на английски и френски е “cul­ture”, а на немски — “Kultur”. Така това някак виси във въздуха като елемент.

8. целият адрес е изписан небрежно — липсват интервали, което може да доведе до грешен e-mail, използвани са обикновени кавички, а не типографски и т.н.

С две думи — инвестицията в един етикет е еднократна, включително преглеждане от редактор и коректор, но излагацията може да бъде многократна. И в крайна сметка един добър продукт “олеква” с подобни набързо спретнати етикети.

Да поговорим за кавичките

Кавичките често са един досаден източник на главоболия в предпечатната подготовка. Една от причините е некоректното набиране, друга – некоректно импортиране в програмата за предпечат, а пък трета – недобри настройки на самата програма. Затова ще спомена с няколко думи какви са типовете кавички, къде се използват и кои кавички ни трябват всъщност.

Употреба

Кавичките са особен пунктуационен знак – те винаги се използват в двойка – отварящи и затварящи кавички. Използват се най-често за ограждане на пряка или цитиране на чужда реч; за имена на обекти – напр. хижа „Бор”, улица „Борово”, театър „Арлекин”, кола „Ситроен”, ябълка сорт „Макинтош”, отдел „Статистика”, вестник „Сега”; за думи, които се разясняват – с термина „предпечат” означаваме…; за думи в ироничен план – той е голям „досетливец” и др.

Кратък преглед на типовете кавички.

За жалост не те са универсален пунктуационен знак, както точката, запетаята или питанката. В различните държави използват не само различни знаци за кавички, но често едни и същи знаци са разположени по различен начин. На илюстрацията е показан един кратък и съвсем не изчерпателен списък на типовете кавички, използвани в различните държави. В повечето случаи се използват 2 и дори 3 типа кавички при оформяването на текста. За България основният тип кавички е 9966 (вероятно дошъл от германската типография), като отварящите кавички са на базовата линия, а затварящите – на х-линията на щрифта. На илюстрацията е означен като България(1). Освен тях, като алтернативни се използват и т.нар. „френски кавички” (guillemets) — България(2). Допуска се и използването на единични кавички, който са най-опростени като оформление – и двете са на х-линията на шрифта — България(3).

Как се изписват?

Отварящите кавички се изписват винаги с интервал отляво и без интервал отдясно (залепени за думата). Затварящите кавички – винаги без интервал отляво (залепени за думата).

Как се заменят?

Често при импортиране дали поради недобри настройки, или поради недобър набор кавичките излизат еднакви – като знак за инч (“). Още по-често те така и се отпечатват, но нека си го кажем честно – това не е добрата производствена практика. Изисква се съвсем малко усилие да се заменят с помощта на командата Find&Change всички кавички с отварящи долни и затварящи горни. Нещо повече – наши български колеги (който не е чувал за Цецо Панагонов да си вдигне ръката) са направили чудесни програмки, които не само сричкопренасят, но и сменят кавичките. Така че колеги – нямате основания за мрънкане, сменяйте овреме кавичките.

Ми т’ва е за днес.

За коректорските знаци

Днеска ще спомена няколко думи за коректорските знаци. Знаете ги — това са онези драски и шарки, с които коректорите обичат да омазват перфектната в нашите очи страница. И понеже те са още от времето на оловната ера (знаците, не коректорите :-)), за по-младата част от колегите често са като египетски йероглифи. Та и затова тук посъбрах по-често срещаните знаци. Дет се вика, на ползу роду.

Да поговорим за еврото

Повод за този пост са честите спорове как трябва да се изписва общата европейска парична единица — euro. Разрових по официалните документи на общността и ето — долагам резултатите.

Вероятно помните баталиите как да се произнася на български? Последно — на нашия език се пише и произнася “евро”, а не “еуро”, както беше първоначалната идея и както се произнася на повечето европейски езици. Думата спада към т.нар. сингулария тантум — тя се използва само в единствено число. Или с други думи, формата не се променя независимо дали пишем “1 евро”, или “1000 евро”. За изписване на евро имаме още 2 варианта. Можем да използване утвърденото от ISO съкращение EUR. Тук обаче има една особеност. В българския език EUR се изписва след цифрата, като се оставя интервал между тях, докато в английския език — преди цифрата. Така, ако имате двуезичен текст, ще се получи: “Цена — 10 000 EUR (price — EUR 10,000)”. И последният начин е, като използвате графичния знак за евро — . За жалост той не се поддържа от всички шрифтове, а и ако текстът е предназначен за интернет, не е ясно дали винаги ще се появи. Затова можете да избегнете проблема, като вмъквате знака като изображение. За знака също важи правилото за EUR — изписва се с интервал след стойността, към която е. Едно евро се разделя на 100 цента (cent). В българския език се е наложила употребата на “евроцент”, за да не се бърка с американските центове. Думата се изписва слято и за разлика от еврото има множествено число — “20 евроцента”.

И накрая и малко предпечатарски указания. Цветовете за еврото са жълто и синьо. За жълтото се използва Yel­low 100 за CMYK или PMS Yel­low за скалата по Pan­tone. Синьото — използва се само като фон, се състои от Cyan 100 и Magenta 80 за скалата по CMYK или PMS Reflex Blue за скалата по Pantone.

Да внимаваме с Overprint

Ето още един казус от моята практика. Клиент изпраща няколко рекламни карета за отпечатване. Те идват готови, а впоследствие получавам и нов вариант на логото им — детайл от оригинала съм показал най-горе на картинката. Заменям чистосърдечно логото в каретата и с чуство на изпълнен дълг ги изпращам на печат. Да, ама не! Оказва се, че логото се е отпечатало в различни нюанси на всяка от рекламите — в случая съм показал 4 варианта на жълтото ромбче, което е позеленяло или покафеняло. Кратко ровичкане в Adobe Illus­tra­tor показва причината. За жълтия ромб е зададено over­print fill (показал съм и прозореца Attributes, който надлежно информира за това). Вследствие на тази опция жълтият цвят се смесва с фона отдолу и се получават, меко казано, причудливи резултати. Та поуката от приказката е — независимо колко готово получавате едно лого или реклама, добре е да го прегледате внимателно дали някой шрифт не е останал необърнат в криви и да “гръмне”, или пък някой цвят няма зададена опция, която да ви изненада на печат.

Внимание с английския!

Пак банка. И пак грешка. Тозъ път лоша шега на рекламистите е изиграл английският език. Заигрвката между i card и i am your card като идея не е зле. Но… на първоначалния вариант на рекламата беше изписано i’am your card, което си е грешка. Апострофът се използва, за да замени отпаднала буква — би трябвало да бъде i’m your card. Е, в интерес на истината, рекламата беше поправена и вече новият вариант е както трябва. Кой знае — може пък след време сгрешените карти да бъдат колекционерска рядкост — нещо като “обърнатата конница” във филателията. :-)

Вредата от автоматичната селекция

Какво се случва, когато изтриете фона, селектиран автоматично с магическата пръчица? Правилно — може да “продупчите” изображението. Както се е случило на показаната илюстрация с девойката от корицата  — част от лицето й е изчезнала благодарение на автоматичната селекция. Как да избегнем това? Лично аз предпочитам да си направя селекция с pen тула — т.е. правя path, който обръщам в селекция. Ако пък държите да използвате Color Range за селектиране, ще трябва внимателно да огледате изображанието, да няма добавени “погрешни” пиксели за премахване.

Дивотиите на Google Earth

Да, Гугъл, мугъл, ама и те се дънят. Щъкам си аз из милата татковина, гледайки я от врабешки поглед и какво съзирам. До Шумен се мъдри едно китно селище. Не колумбясвам — просто там съм роден някога, много отдавна. Така че си знам, че е там, но се сащисвам от името, изписано в Google Earth — Cen­gel. Който не вярва — да погледне картинката. Странното в случая е, че селото се е казвало Ченгел до 1878 година. Веднага след Освобождението е прекръстено на Дивдядово. До 1971 г. е село, и то не малко, а след тази година е квартал на Шумен. Та откъде са изкопали това име братята американци, си остава една тъмна загадка за мен.

Черно и суперчерно

Имате илюстрация. Решавате да сложите някакъв текст върху нея. За да се чете по-добре, поставяте текста върху черна подложка. Отпечатвате. Греда! — илюстрацията прозира под черното. Проблемът е, че като използвате 100% Black в програма за предпечат, ако не е зададено изрично друго, цветът е over­print. С две думи не “дупчи” (trap) — на негово място няма празнина във филмите на другите цветове. А самият цвят няма достатъчно плътност и елементите под него прозират в някаква степен. Решението на проблема е простичко — направете си “суперчерно” — да речем циан 40%, магента 40%, жълто 40% и черно 100%. Така с един куршум удряте два заека — ще имате наситено черна подложка и няма да прозират елементите под нея. На първата илюстрация са показани именно две такива подложки — горната е от 100% Black, а долната е “суперчерно”.

Има и още една особеност, ако желаете да експериментирате и добавите допълнителен ефект в работата. Ако засилите някой от цветовете в това “суперчерно”, то ще придобие съответно топъл или студен оттенък. Втората илюстрация нагледно показва горе-долу за какво иде реч.

Как да пишем мерните единици по SI — 2

Стана дума в предишната публикация, че мерните единици по SI се изписват без точки. За жалост повечето печатни (а често и ТВ) публикации бъкат с грешки. Едни от най-често срещаните са при единиците за маса. Например грам масово се изписва “гр.” вместо “г”, килограм — “кг.” вместо “кг” и т.н.
Затова да преговорим:

  • грам — г
  • килограм — кг
  • тон — т
  • километър — км
  • метър — м
  • дециметър — дм
  • сантиметър — см
  • милиметър -мм

Ако обаче трябва да добавим прилагателни, означаващи площ или обем, те се пишат с точка: кв. м, куб. см и т.н.

При единиците за време има една особеност при изписването. В зависимост от контекста те могат да се изписват със или без точка. Ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието — изписват се с точка.

Например: “Ще пътуваме 2 ч и 35 мин”, но: “Тръгваме в 2 ч. и 35 мин.”