Архив за етикет: грешки

Малко, по-малко, Happy Sushi…

Ако целта на Happy Sushi  е била да ме ядосат, като ми пуснат рекламката си в пощенската ми кутия — успели са. Брошурката иначе е доста спретната, решена минималистично и цветно. На защо, за Бога!, използват такива малки букви?! Това е реклама, а не банков договор. И кегел под 5 пункта е практически нечетим — освен за доста млади персони, и то с усилие. Е, от Happy могат да опонират, че младите са основният им таргет, но практиката сочи, че хората в зряла възраст са платежоспособните им клиенти.

Така че като правите рекламно послание — забравете за шрифт с кегел под 6 пункта. Той е нечетим и изнервящ. И рекламата вместо положителни емоции, може да предизвика тъкмо обратните и брошурата, която е създадена с доста труд, да опише красива парабола към кошчето.

Ех, IKEAIKEA

Каталог на IKEA

Че Ингвар Кампрад е циция и цепи стотинката на 16, това е отдавна известен факт. Но също така е известно, че шведският мебелен концерн се отличава и с много добро качество. Явно за откриването  на техния магазин у нас скъпенето е взело връх над качеството, защото каталогът, който вече безплатно се разпространява, е направен доста фриволно от пунктуационна гледна точка. Ето само няколко примера от произволна страница (останалите са в същия дух):

1.  Няма точки след съкращенията, “лв.” е забито нейде в числото, наклонената черта и “бр.” хвърчат нанякъде. Би могло да мине и за каприз на дизайнера, но цялостното оформление и повтарящите се подобни грешки и на други текстови блокове говори по-скоро за бързане и претупване.

2.  Тук освен липсващия интервал между числото и “лв.” има и недопустимо разделяне на “лв./бр.”

3.  Това “В” вероятно е височина, но се уповава на досетливостта на клиента. Липсата на интервали е пословична — явно се възприемат като буржоазен предразсъдък.

4.  При датите се използва дълго тире без интервал, докато тук е обратното — късо, но с интервали.

5.  И т.н., т.н.

Почти съм сигурен, че сроковете са били безумни и колегите са бързали много, но когато се работи за фирма, която е символ на качество, такива досадни “дреболии” са като камъчета в обувката.

Препресър промуши Дилма Русеф

Признавам, че заглавието е малко подвеждащо, ама тя и снимката си е такава – подвеждаща. Този път са се отличили бразилските колеги от вестник Estadao. Събитието е било протоколно – Дилма Русеф в качеството си на президент е на посещение във военна академия, където й отдават военни почести. Фотографът съвестно си е свършил работата и е нащракал серия снимки, които е подал към материала. Оттам вече си представям обичайния хаос – вестникът бърза да затваря, на макета е планирана широка снимка, а получават висока, дежурният редактор вече е „изпушил” и гледа само дали датите и заглавията са верни и – voila – Дилма Русеф е „бодната” като пиле на шиш от сабята на командира на почетната рота.

Е, има и друга версия – вестникът да не е пропуснал да се заиграе с лявото минало на Дилма и снимката да играе ролята на memento mori. Кой знае. Но и в единия, и в другия случай си говорим за гаф при кадрирането.

Така че – като кадрирате снимки за периодика – гледайте какво „режете”, за да не се получат смешни или нелепи случки. Като тази.

Дилма Русев на военна церемания 1Дилма Русев на военна церемания 1Дилма Русев на военна церемания -вестник Estadao

Gray’s Anatomy

Винаги съм твърдял, че обработката на рекламни фотографии с човешки лица или фигури трябва да бъде поверявана или на художници, или поне на хора, преминали известна подготовка по рисуване на човешко тяло. Иначе се получават нелепици като тази рекламна кампания на някакво заведение или конкурс, или нещо от сорта. Вероятно уговорката е била нещо от сорта: “Абе имаме една мацка тука. Не, не сме наемали фотограф — много скъпо искат мискините. Отпрахме снимката от “Хайклуб”, ти виж там пооправи я, дорисувай това-онова и я пускай. Ако не става — нали имаше някаква 3D програмка — сглоби нещо и приший главата. Не се престаравай много — и без това правя услуга на заведението на свако.” И в резултат се получават двете мацки от картинката. По принцип тези крехки девойчета не би трябвало да са вдигали нещо по-тежко от чаша с “Мохито”, но като краен резултат изглеждат като полузащитници ветерани от Американската професионална футболна лига при това без платени здравни осигуровки и видимо калпав травматолог.

Затова не е лошо като правите такива манипулации, на една ръка разстояние от вас да бъде някой наръчник по анатомия (ако не сте уверени как изглеждат кокали и мускули). И да сверите дали вашата картинка прилича поне малко на тези от книгата. “Анатомия” на Хенри Грей е едно много добро начало.

In — Out

Една реклама през последните седмици ми боде очите. Тя е част от серия, посветена на нескафе “3 в 1″. Общо взето, посланието е: докато пиеш 3 в 1, забравяш за всичко на света (и най вече за служебните си задължения). Та тук едни надзиратели в зоопарка си пият кафето и не виждат как животните се изнизват от… Я, чакай малко — те излизат или влизат в зоопарка? Ако съдим по идеята на рекламата — излизат, ако се доверим на картинката — влизат. Цялата бъркотия идва от надписа Zoo (сн. 1). Всъщност би трябвало да пише “Зоопарк”, ама това е друга дълга тема. Ако този надпис е на входа на зоопарка, то логично е от обратната страна да се чете наобратно. Явно, за да намалят объркването, рекламистите са направили и друг вариант, където вече има добавена табелка “EXIT” (сн. 2). Тъй като все пак тези реклами се правят от опитни специалисти, предполагам че логиката им е била нещо от сорта: ” А бе, ние знаем как да го направим, ама потенциалните клиенти са пълни дебили и ще се объркат. Та затова да го направим като за дебили.” Възможно е и да не са далеч от истината, но аз все пак съм привърженик, че рекламата трябва да се опитва да бъде достоверна. И от тази гледна точка тази е сбъркана. Затова е добре, когато се организират такива композиции, да се държи сметка и за най-дребните детайли — как пада сянката, нормално ли стъпват всички участници, как е логично да се четат надписите и т.н. Иначе остава усещането за нещо набързо скалъпено и недоизпипано.

Отново за числителните имена

Реклама на LidlНапоследък забелязвам сериозно разколебаване на колегите в рекламата, а и не само там, как да се изписват числителните редни. И като се стремят да се презастраховат, допускат т.нар. грешки от свръхстарателност. Най-честият пример е поставяне на окончания при римските цифри (напр. VII-ми), което е напълно излишно — те винаги се използват само като редни числителни имена. Примерът с рекламата на Lidl пък показва друго презастраховане (или непознаване на правилата). По принцип ако искате да изписвате числителни редни с арабски цифри, имате два начина — или с окончания (5-и), или с точка (5.).

Проблемът възниква при датите, които сами по себе си са редни числителни. Ако изписвате датата с цифри, то точките са уместни, че даже и задължителни: 25.11.2010 г. Но, ако изпишете месеца, тогава те не са ви нужни. Правописното правило е категорично и без изключения: Датата на месеца при изписан с букви месец винаги се пише с арабски цифри без точка след тях. С две думи: рекламата не бива да  е “25. ноември”, а “25 ноември”.

Просто и лесно.

Дяволът е в детайлите

Таблици с грешки в мерните единициС какво разполагаме? Добър продукт (доскоро и аз го купувах :-)), прилична дипляна, прегледно поднесена информация. Всичко би било чудесно, ако таблиците не бяха правени набързо. Мерните едницици освен че са сгрешени, са и изписани по различен начин. Например:

1. Възрастта “месеци” е изписана съкратено без точка, но в другата таблица — 2 — “години” са изписани с точка (както е и правилно), но пък стандартното съкращение за години е г.

3. Грамовете не се изписват гр, а г (или g) без точка. На всичкото отгоре и липсва интервал между мерната единица и числото.

4. Тук милилитрите също са сбъркани — те се изписват мл или ml без точка.

5. Милилитрите са изписани правилно, но пък са на латиница, а във всички останали таблици мерните единици са на кирилица.

На всичкото отгоре антетките Грамаж и Милилитри правят излишно изписването на мерните единици на всеки ред — така са могли да бъдат избегнати поне 2 грешки и да се намали броят на знаците за четене в таблицата

С две думи — вероятно поради бързане липсва единно и вярно оформление на таблиците, което разваля цялостното впечатление от работата.

Почти истински

Днес ще е малко по-лежерно. Често става въпрос за обработката на снимки за реклами и докъде трябва да се простира “авторският”  им ретуш. Ето три свежи примера от сайта photoshopdisasters, които допълват дебатите по тази тема.

1. Три девойки маршируват. Двете са истински, но едната…

2. Сам Мендес и Кейт Уинслет — единият явно има проблеми с личността си

3. Victoria’s Sicrets — толкова са богати, че могат да си позволят да наемат извънземни

И пак за овърпринта

Речено е: “признат грях, не е грях”. Та, след като се закачам с колегите, да взема и за “нашите си кривици” да кажа нещо. В случая издънката се случи с една тежка за работа книга на колегите от издателство “Техника”. Работата по книгата се запече, сроковете отидоха на кино и когато дойде време за  корицата, нещата станаха направо неудържими. Първо трябваше да преобразувам черното лого в бяло. Щрак в Illustrator-а и готово! Да, ама не! Някой трябваше да провери отметката за Over­print все пак. Този някой беше моя милост и съответно не го направих. Пък и пльоснатото в PSD файла лого изглеждаше повече от чудесно — най-горе на картинката. Следва правене не pdf и търчане да правим филмчета. Втора грешка — ако бях проверил внимателно pdf-а (което иначе задължително правя, ама на — имало да става случка), щеше да се види, че белият цвят е изчезнал за запълването и дори и за рамката на буквата Т. Тъй като срокът за печатане беше вече “за вчера” последва комедия от последователни грешки. Вземам филмите и бързам да ги дам на техническия секретар, като разчитам, че той ще ги разгърне да провери. Той пък, притеснен от бързане, ги носи в печатницата, като се надява, ако има проблем, монтажистките да сигнализират. Те пък понеже вече гризат нокти от нетърпение, веднага монтират и го зафичкват към печатницата. В резултат — излиза това, което се вижда на средната картинка. След спешен консилиум се предлага да му ударят един бронз (благодарности на колегите от Великотърновската печатница) и дефектът по случайност се превръща в ефект, макар и не търсен. Та такива ми ти работи.

Изводи:

1. Няма абсолютно никакво значение колко е спешна поръчката. Технологичните етапи трябва да се спазват и да не се прескачат.

2. Не трябва да се разчита, че друг ще предпазва за вашите грешки — отговорността за файла си е на предпечатаря.

3. След като нещата са се омазали трябва на всяка цена да се намери решение (дори и с цената на загуба на печалбата), което да остави клиента доволен от крайния резултат.

Туй то. Мементо мори!

За гумите

Тези дни мярнах една реклама на кабелен оператор. Хрумката определено беше свежа, защото приковава вниманието с актуална за сезона обява, която няма да се подмине от автомобилистите. Но в изпълнението ме смутиха 2 неща. Първо — анонсът е “Подарявам зимни гуми”. Предполага се комплект от 4 гуми. Но в случая те са 5. На всичкото отгоре петата, която кой знае защо е барабар с алуминиевата джанта, е и по-голямя от останалите — тоест не би минала и за резервна гума (те напоследък са и по-малки от стандартните). Това може да мине и като ефект на перспективата, но все пак не стои добре.

Е, но ако в нашия случай това са дребни кусури, то колегите от САЩ направо са избили рибата. Ето един автомобилен пример от Pho­to­shopDis­as­ters, където само с една дребна грешка са омазали цялата реклама, и то не на кой да е, а на BMW. Ама, дет се вика, който не работи, той и не греши.