Архив за етикет: печатна реклама

Супергероините и ракът на гърдата

Една много интелигентна кампания за превенция на рака на гърдата представят DDB от… Мозамбик. Без натрапчиви послания, без дежурните сълзливи сантименталности или страховити заплахи. Серията е от 4 принта, представящи 4 комиксови персонажа на супержени, които правят самоизследване на гърдите си. Текстът и на четирите гласи: “Никой не е имунизиран срещу рак на гърдата. Когато говорим за рака на гърдата, няма жени или супержени. Всяка трябва да прави месечно самоизследване. Борете се с нас срещу врага и когато имате съмнения, говорете с доктора си.”

Автори на рекламата са: криейтив директор: Ander­son Lima, Zeca de Oliveira; криейтив: Sara Vale, Chris­tiano Ven­dramine, Erick Vas­con­ce­los; илюстратор: Ma?sa Chaves

Реклама за превенция на рака на гърдата 1Реклама за превенция на рака на гърдата 1Реклама за превенция на рака на гърдата 3Реклама за превенция на рака на гърдата 4

Негативен текст, негативни емоции

Неведнъж съм цитирал народната мъдрост “Вържи дизайнера да е мирно селото”.  В случая става дума за т.нар. негативни текстове — светли букви на тъмен фон.  Само по себе си това решение за оформяване на текст не е лошо, но ако се използва с мярка и се спазват някои основни принципи:

  1. Текстът не бива да е много голям блок
  2. Буквите е желателно да са с по-голям кегел
  3. Добре е да се използват по-”тлъсти” начертания на шрифтовете — Bold, Black или нещо подобно.

В противен случай вместо ефект се получава дефект. Поводът за този пост беше едно меню в иначе прилично заведение, където отделните позиции и техните пояснения бяха оформени с бял текст на черни подложки. Дотук добре, но текстът беше с много малък кегел — едва ли превишаваше 7 пункта. Освен това дизайнерът, за да постигне по-наситено черно, го беше пуснал в четирите цвята, но напасването далеч не беше перфектно. В резултат — изключително трудно четим текст.

Впрочем подобни забежки забелязвам и по списанията, където често цели страници текст се разполагат върху тъмен фон. Това го има най-вече при лайфстайл списанията, но и някои специализирани издания се изкушават да “съгрешават” с този прийом (.NET за вас става дума :-)).

Защо е целият този шум? Защото основната цел на един текстов блок е преди всичко да бъде прочетен, а пък после и да му се наслаждаваш как е оформен. Текстът има утилитарна функция и тя е водеща при него, за разлика от илюстрациите например. Нещо повече — хората, които четат хартиени издания, по една или друга причина, са вече в по-горна възрастова група. И ако един 20-годишен няма проблем да прочете статия, набрана с 6–7 пункта Helen Thin на черен фон, то тези на 20 х 2, че и повече, определено изпитват затруднения.

Така че — с “негативните текстове” по-кротката, за да няма негативни реакции от мърморещи старчета като мен. :-)

Книгите — pro et contra

Днес една публикация от блога на доц. Веселина Вълканова ме върна към темата за книгите. Затова на чудесната реклама на Gian­gia­como Fel­trinelli Edi­toreFel­trinelli Books. Read­ing means resist­ing (дело на младата агенция Tita, Милано) реших да “противопоставя” една  реклама на Университета в Гент, Белгия: Not everything’s in a book. Dare to think (направена от добрите стари Saatchi & Saatchi, Белгия).

А ето и малко статистическо инфо за двете реклами:

“Fel­trinelli Books”

Рекламна агенция: Tita, Милано, Италия
Криейтив директор: Giuseppe Mazza, Emanuele Basso
Арт директор: Annal­isa Mar­t­in­ucci
Копирайтър: Andrea Mas­ci­ullo
Илюстратор: Camilla Falsini
Публикувана: Jan­u­ary 2011

Gent Uni­ver­sity
Рекламна агенция: Saatchi & Saatchi, Брюксел, Белгия
Криейтив директор: Alexan­der Cha­ban, Jan teul­ingkx
Cre­atives: Arnaud Bailly, Ross Mc Cur­rach
Фотограф: 354.be
Ретуш: beefac­tory
Публикувана: Decem­ber 2010