Архив за етикет: правопис

Отново за числителните имена

Реклама на LidlНапоследък забелязвам сериозно разколебаване на колегите в рекламата, а и не само там, как да се изписват числителните редни. И като се стремят да се презастраховат, допускат т.нар. грешки от свръхстарателност. Най-честият пример е поставяне на окончания при римските цифри (напр. VII-ми), което е напълно излишно — те винаги се използват само като редни числителни имена. Примерът с рекламата на Lidl пък показва друго презастраховане (или непознаване на правилата). По принцип ако искате да изписвате числителни редни с арабски цифри, имате два начина — или с окончания (5-и), или с точка (5.).

Проблемът възниква при датите, които сами по себе си са редни числителни. Ако изписвате датата с цифри, то точките са уместни, че даже и задължителни: 25.11.2010 г. Но, ако изпишете месеца, тогава те не са ви нужни. Правописното правило е категорично и без изключения: Датата на месеца при изписан с букви месец винаги се пише с арабски цифри без точка след тях. С две думи: рекламата не бива да  е “25. ноември”, а “25 ноември”.

Просто и лесно.

Точка, точка и пак точка

На пръв поглед точката изглежда като един от най-лесните знаци от пунктуацията, но това е така само на пръв поглед. Като се зачетете по-внимателно в материали в периодиката или пък рекламни текстове, можете да откриете сума провали на тема „точка”. Затова днес ще се спра малко повече на тази пущина.
Основната функция на точката е ясна още от началното училище — бележи край на съобщително изречение. Разбира се, има 1–2 тънкости, които като че ли убягват при оформлението — особено при наличието на кавички. Едната е -  точката винаги се изважда извън кавичките. Ако изречението в кавичките изисква друг пунктуационен знак, той е вътре в кавичките. Втора — ако имате вмъкнато изречение в кавички, завършващо с питанка или удивителна, те остават преди затварящата кавичка, а след нея се пише точката. Трето -  ако имате знак за индекс накрая на изречението, точката се пише след индекса.
По-любопитни са правилата при съкращенията. Обикновено съкратената дума завършва с точка: градгр., язовир - яз. и т.н. Но има и думи, при които можем да изпуснем точките. Най-популярните случаи са с жп - железопътен и с жкжилищен комплекс. Обръщам особено внимание на второто съкращение, защото често се среща в адреси на реклами или материали от периодиката. Не е фатално да се изпише и ж.к., но без точки се пести място. Има и един особен случай при съкращенията — единиците по SI, за които вече е ставало дума. Те се пишат без точка. Така грам е г, метър е м и т.н. Особен случай са единиците за време — ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието — изписват се с точка: опитът продължи 5 ч и започна в 5 ч. следобед.
Още една особена употреба на точката е за изписване на числителни редни. По традиция редните числителни — първи, втори, трети и т.н. се изписват с римски цифри. Но тъй като те често са дълги и неудобни, за целта се използват арабски цифри с точка. Така I, II, III става 1., 2. и 3. Този вариант е и по-удобен от добавянето на окончание за числително редно: 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. И тук обаче има хватка — при числителни редни, каквито са годините и страниците, точка не се пише: стр. 18, 1995 година и т.н.
И няколко думи за интервалите при точката. Задължително точката се изписва без интервал отляво. Но вдясно невинаги се оставя интервал. Например при изписване на дати: 1.10.2009 г. или 1.X.2009 г. При съкращения от типа т.е. (тоест), т.нар. (така наречен), т.г. (тази година), сл.Хр. (след Христа), н.с. (научен сътрудник) първата точка се изписва без интервал отдясно.

Шпация, пробел, интервал

Както казваше Алф — “Да започнем с нещо по-просто. Ти как се казваш?” Та затова реших днес да се спра на нещо привидно много просто, но нерядко тотално подценявано в предпечатната подготовка — най-вече при изработката на реклами. Става дума за интервалите. Или както още можете да ги срещнете в литературата или професионалния жаргон “шпации” (тук-там се среща и “пробели”).  Най-общо правилото за повечето пунктуационни знаци е следното — изписва се плътно до думата отляво и с интервал пред думата отдясно. Това важи за: точката, запетаята, двуеточието, точка и запетая, питанката, удивителният знак, затварящата скоба.

При скобите, както и при кавичките, правилото е малко по-сложно. Отварящите скоби или кавички имат интервал отляво, а са залепени до думата отдясно, затварящите знаци — обратно — залепени до думата отляво и с интервал от думата вдясно. Ако до затварящите скоби или кавички има пунктуационен знак, той се долепя до тях.

И последен вариант — при тиретата. Дългото тире при думите има интервали и от двете страни, ако е за числа — няма интервали. При пряка реч въвеждащото тире има интервал само отдясно. Късите тирета (дефиси) се изписват винаги без интервали. За тиретата по-подробно е обяснено в
Тире, тире и още едно тире. Толкоз за днес. Успешен ден на всички!

Тире, тире и още едно тире

Ако запитате колегите от периодичните издания колко са тиретата, в повечето случаи ще отговорят, че е едно. То е и така при немалко вестници и списания. Но за текстове, добре оформени типографски, са необходими 3 типа тирета: късо, среднодълго и дълго.

Ето и кратък преглед на тези три типа. Почвам с най-масовото и често единственото тире при оформлението — късото тире, дефис или съединителна чертица. Може да го срещнете и като n-тире. Освен че се използва за сричкопренос, то служи и като съединителна чертица в ред случаи. Това тире се поставя при:

- сричкопренос;

- съкращения на някои думи (г-н, д-р);

- съединяване на думи при полуслято писане;

- изписване на междуметия или скандирания;

- при телефонни номера;

- сложни думи, чиято първа част е буква или цифра.

Важно! Дефисът инаги се изписва без интервали от двете му страни.

Минусът, или средноголямо тире, се използва най-вече във формулите. Той е с по-голяма дължина от дефиса — всъщност неговата дължина е равна на дължината на хоризонталната чертичка в знака плюс на шрифта (най-добре се илюстрира със знака ±).

Важно! Минусът винаги се изписва с интервали от двете му страни.

Дългото тире, или още m-тире, за разлика от дефиса често има обратната функция — разграничителна. Затова и правилата за изписването му са малко по-сложни.

Най-често дългото тире се използва при пряка реч или при заместване на изпуснат глагол. В този случай от двете му страни се оставя интервал (или само отдясно, ако изречението започва с него). Когато се използва като съединителна чертица (имена на закони, направления, отрязък от дати и т.н.), тогава не се оставят интервали от двете му страни. Е, все пак не е лошо малко да се увеличи кърнинга отляво и отдясно, защото често тирето се залепва в другите знаци. И още нещо за числата и тиретата — ако изписвате с цифри — използва се дълго тире, ако са думи — дефис. И в двата случая не се оставят интервали между тирето и цифрите.

И накрая няколко думи за програмите за предпечат. По подразбиране и QuarkX­Press, и InDe­sign  импортират текста с дефиси. MS Word се опитва да прави нещата правилно и дефисите с интервали ги замества с тирета, но често при импорт те изчезват и трябва да се поставят допълнително. Та след наливане на текст, ако случайно програмата не е вкарала коректно текста, е добре поне дефисите с интервали от двете страни за бъдат заменени с дълги тирета. Това става лесно и бързо с командата Find&Change. Вече за по-особените случаи ще се наложи тези тирета да бъдат поставяни на ръка. Но какво да се прави — няма вечно щастие. :-)

Honda за 37 лева?!

Винаги съм застъпвал идеята, че качествената реклама не е дело на един човек, а поне на двама. Единият — който създава визията (художник, дизайнер, арт директор — както щете го наречете), а другият — който свързва визията със словото. Дали ще е копирайтър, редактор, коректор — няма значение. Важното е да бъде наясно с употребата на словото. В днешния случай вторият човек определено е липсвал. В резултат на това рекламата бъка от грешки. Но по ред на номерата.

1. Най-фрапиращата грешка е с най-големи цифри. Според международната система единици — SI, за която стана дума веднъж, че и дваж, числата се изписват, като се разделят на групи по 3 цифри с интервал между тях. В англоговорящите страни използват вместо интервал запетая, тъй като при тях знакът за десетични дроби е точка. В случая 37.800 е абсолютен нонсенс — ние не използваме точка за разделител, а ако е следван английският модел, това би трябвало да е дроб — 37, 8. Добра цена за една Honda!

2. Съкращението “лв” се изписва с точка — “лв.”

3. Стана дума за дробите — при англичаните може да е точка, но у нас знакът за десетична дроб е запетая. Точката използваме като знак за умножение (ако се изписва).

4. Пак според SI съкращенията на мерните единици се изписват без точка.

5. Я да видим кой е бягал от часовете по химия. Формулата на въглеродния диоксид се изписва с долен индекс — горният служи за означаване на валентността. В случая CO2 трябва да изглежда така — CO2.

6. Това е съкращение за град. Ако става въпрос за грамове, а то очевидно е така, се изписва само “г”.

Кашкавалени работи

Какво може да развали доброто впечатление от вкусен кашкавал? Верен отговор — като прочетете етикета му. Етикетът, за който става днес дума, бъка от грешки. При това изобщо няма да ви занимавам с марката “Култура”  — дали идва от “култура” за щам, или пък от “култура”, идващо от физкултура. Да му мислят брандмениджърите. Няма да споменавам нищо и за слогана “За да бъдете в линия”, доколкото никак не се връзва за каква линия (да пазите линия, да имате хубава линия, да сте част от линия и т.н.). За дизайна тоже ще мълча, има по-опитни дизайнери — нека те преценяват. Дори само като правопис и пунктуация обаче нещата са доста дебели. Но по реда:

1. “Продукта е произведен…” — липсва пълен член. Трябва да бъде “Продуктът е произведен…”. интересното е, че на опаковките за сирене на същата марка има пълен член.

2. “ниска масленност” — излишно двойно н. Правилото е простичко — имате ли в мъжки род единствено число -нен, тогава имате двойно н — (военен — военна).

3. Cow’s milk yel­low cheese — честно казано по-коректният израз е “low fat dairy cheese”. Е, ако се държи да се подчертае, че е жълт кашкавал, може да се добави и yellow.

4. Kase — това пък се появява ни в клин, ни в ръкав отдолу. Вярно, че така се изписва кашкавал на немски, но, ако е следван българският и английският модел, следва да е: “Kase aus fet­tarmer Kuhmilch”.

5. “с ниска масленност, балансирана специална закваска” — вероятно на мястото на запетаята е трябвало да има съюз — и или с.

6. Калций — няма никаква нужда химическите елементи да бъдат с главна буква.

7. cul­tura — пак странност. Ако е на латиница, предполага се друг език, но на английски и френски е “cul­ture”, а на немски — “Kultur”. Така това някак виси във въздуха като елемент.

8. целият адрес е изписан небрежно — липсват интервали, което може да доведе до грешен e-mail, използвани са обикновени кавички, а не типографски и т.н.

С две думи — инвестицията в един етикет е еднократна, включително преглеждане от редактор и коректор, но излагацията може да бъде многократна. И в крайна сметка един добър продукт “олеква” с подобни набързо спретнати етикети.

Да поговорим за кавичките

Кавичките често са един досаден източник на главоболия в предпечатната подготовка. Една от причините е некоректното набиране, друга – некоректно импортиране в програмата за предпечат, а пък трета – недобри настройки на самата програма. Затова ще спомена с няколко думи какви са типовете кавички, къде се използват и кои кавички ни трябват всъщност.

Употреба

Кавичките са особен пунктуационен знак – те винаги се използват в двойка – отварящи и затварящи кавички. Използват се най-често за ограждане на пряка или цитиране на чужда реч; за имена на обекти – напр. хижа „Бор”, улица „Борово”, театър „Арлекин”, кола „Ситроен”, ябълка сорт „Макинтош”, отдел „Статистика”, вестник „Сега”; за думи, които се разясняват – с термина „предпечат” означаваме…; за думи в ироничен план – той е голям „досетливец” и др.

Кратък преглед на типовете кавички.

За жалост не те са универсален пунктуационен знак, както точката, запетаята или питанката. В различните държави използват не само различни знаци за кавички, но често едни и същи знаци са разположени по различен начин. На илюстрацията е показан един кратък и съвсем не изчерпателен списък на типовете кавички, използвани в различните държави. В повечето случаи се използват 2 и дори 3 типа кавички при оформяването на текста. За България основният тип кавички е 9966 (вероятно дошъл от германската типография), като отварящите кавички са на базовата линия, а затварящите – на х-линията на щрифта. На илюстрацията е означен като България(1). Освен тях, като алтернативни се използват и т.нар. „френски кавички” (guillemets) — България(2). Допуска се и използването на единични кавички, който са най-опростени като оформление – и двете са на х-линията на шрифта — България(3).

Как се изписват?

Отварящите кавички се изписват винаги с интервал отляво и без интервал отдясно (залепени за думата). Затварящите кавички – винаги без интервал отляво (залепени за думата).

Как се заменят?

Често при импортиране дали поради недобри настройки, или поради недобър набор кавичките излизат еднакви – като знак за инч (“). Още по-често те така и се отпечатват, но нека си го кажем честно – това не е добрата производствена практика. Изисква се съвсем малко усилие да се заменят с помощта на командата Find&Change всички кавички с отварящи долни и затварящи горни. Нещо повече – наши български колеги (който не е чувал за Цецо Панагонов да си вдигне ръката) са направили чудесни програмки, които не само сричкопренасят, но и сменят кавичките. Така че колеги – нямате основания за мрънкане, сменяйте овреме кавичките.

Ми т’ва е за днес.

За коректорските знаци

Днеска ще спомена няколко думи за коректорските знаци. Знаете ги — това са онези драски и шарки, с които коректорите обичат да омазват перфектната в нашите очи страница. И понеже те са още от времето на оловната ера (знаците, не коректорите :-)), за по-младата част от колегите често са като египетски йероглифи. Та и затова тук посъбрах по-често срещаните знаци. Дет се вика, на ползу роду.

Да поговорим за еврото

Повод за този пост са честите спорове как трябва да се изписва общата европейска парична единица — euro. Разрових по официалните документи на общността и ето — долагам резултатите.

Вероятно помните баталиите как да се произнася на български? Последно — на нашия език се пише и произнася “евро”, а не “еуро”, както беше първоначалната идея и както се произнася на повечето европейски езици. Думата спада към т.нар. сингулария тантум — тя се използва само в единствено число. Или с други думи, формата не се променя независимо дали пишем “1 евро”, или “1000 евро”. За изписване на евро имаме още 2 варианта. Можем да използване утвърденото от ISO съкращение EUR. Тук обаче има една особеност. В българския език EUR се изписва след цифрата, като се оставя интервал между тях, докато в английския език — преди цифрата. Така, ако имате двуезичен текст, ще се получи: “Цена — 10 000 EUR (price — EUR 10,000)”. И последният начин е, като използвате графичния знак за евро — . За жалост той не се поддържа от всички шрифтове, а и ако текстът е предназначен за интернет, не е ясно дали винаги ще се появи. Затова можете да избегнете проблема, като вмъквате знака като изображение. За знака също важи правилото за EUR — изписва се с интервал след стойността, към която е. Едно евро се разделя на 100 цента (cent). В българския език се е наложила употребата на “евроцент”, за да не се бърка с американските центове. Думата се изписва слято и за разлика от еврото има множествено число — “20 евроцента”.

И накрая и малко предпечатарски указания. Цветовете за еврото са жълто и синьо. За жълтото се използва Yel­low 100 за CMYK или PMS Yel­low за скалата по Pan­tone. Синьото — използва се само като фон, се състои от Cyan 100 и Magenta 80 за скалата по CMYK или PMS Reflex Blue за скалата по Pantone.

Как да пишем мерните единици по SI — 2

Стана дума в предишната публикация, че мерните единици по SI се изписват без точки. За жалост повечето печатни (а често и ТВ) публикации бъкат с грешки. Едни от най-често срещаните са при единиците за маса. Например грам масово се изписва “гр.” вместо “г”, килограм — “кг.” вместо “кг” и т.н.
Затова да преговорим:

  • грам — г
  • килограм — кг
  • тон — т
  • километър — км
  • метър — м
  • дециметър — дм
  • сантиметър — см
  • милиметър -мм

Ако обаче трябва да добавим прилагателни, означаващи площ или обем, те се пишат с точка: кв. м, куб. см и т.н.

При единиците за време има една особеност при изписването. В зависимост от контекста те могат да се изписват със или без точка. Ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието — изписват се с точка.

Например: “Ще пътуваме 2 ч и 35 мин”, но: “Тръгваме в 2 ч. и 35 мин.”