Архив за етикет: предпечат

Самиздат — mission possible 2

В предишния пост бяха разгледани въпросите, засягащи как да бъде финансиран един проект. Днешната тема ще е свързана с практическата част от самиздата — подготовката за печат и отпечатването.

Как да предоставя творбата си за предпечат?

Идеалният вариант е да бъде в електронен вариант. За целта можете да използвате най-удобния ви и лесен за работа текстов редактор. Това може да бъде MS Word, Open Office Writer, та дори и елемнтарни редактори като Write или Notepad биха свършили работа.

Имам само пишеща машина. Какво да правя?

Да, все още има автори (най-вече от по-старото поколение), които предпочитат добрата стара пишеща машина за създаване на своите творби. Но така или иначе текстът трябва да бъде прехвърлен на електронен носител. За целта е добре да се доверите на услугите на хора, предлагащи компютърен набор. Цените за него се формират на основата на 1 машинописна страница по БДС — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака).

Трябва ли текстът ми да е форматиран?

Трябва! Особено, ако предвиждате по-сложно оформление с получерни и курсивни знаци. Добре е да си създадете стилове и за всички нива на заглавията. Програмите за предпечат общо-взето се справят добре с форматираните текстове на кирилица, така че при прехвърянето на файловете в тях, то ще се запази.

Мога ли сам да си направя предпечата?

По принцип може — но само ако сте запознати с основните принципи на работа и сте съгласували с печатницата размери на публикацията, полета, шрифтове и т.н. Все пак е по-добре да използвате услугите на фирми, специализирани в тази дейност. Освен по-бързо и вероятно по-качествено свършена работа, те биха могли да ви предпазят от ред грешки, които могат да ви стурват немалка сума.

Всичко в един файл ли да събера?

Зависи. Ако мислите да издадете само печатно издание, това е по-бърз и удобен вариант. Но ако предвиждате и електронен вариант, бил той .epub или .mobi, то е добре всяка глава да бъде на отделен файл. Това се налага от факта, че за направата на електронна версия е добре текстът да бъде структуриран на отделни файлове, от които програмата за предпечат да генерира съдържание, което да бъде използвано като навигация от електронния четец.

Колко разпечатки са ми необходими?

Обичайно се правят 2 коректури — едната след наливането на текстовете и оформянето на изданието и една след нанесените поправки. Ако има много грешки, възможно е да се направи и трета разпечатка.

Как да указвам поправките?

Желателно е да използвате коректорските знаци, които са общоприети при редактиране. Повече за тях можете да прочетете тук. Добре е освен върху текста, да изнасяте поправката и в полето, за да се откроява по-добре и да не бъде пропусната.

На паус или на филм да извадя финалното копие?

Паусът е сравнително евтин и мнозина все още го предпочитат. Но пък тогава се начисляват разходи за монтажисти, а и качеството на илюстрациите не може да се сравнява с това от филм. Далеч по-добро и по-удобно решение е финалната коректура да бъде направена като pdf файл, който да бъде изпратен на печатницата. Напоследък повечето добри печатници използват технологията CTP (com­puter to plate), която подобрява качеството на изходния материал и снижава разходите. Повече за тази технология можете да научите тук.

Да си извадя ли ISBN?

Да! Това е номер, с който книгата може да бъде идентифицирана, каталогизирана и търсена в библиотеките. Изваждането му се прави в Народната библиотека и е безплатно. Можете да помолите за тази услуга и фирмата, която ви прави предпечатната подготовка. Повече информация за услугата — тук.

Какъв формат на книгата ми е необходим?

За тази цел е добре да ес консултирате с печатницата или с хората, които ще ви направят предпечатната подготовка. Условно се говори са издания формат А5 (148х210 мм), но в действителност размерите на книгите само са близки до А5 — това се дължи на различните размери на хартията с които работят печатниците и броят сгъвания, които се правят. По принцип форматът на книгата се определя  в голяма степен и от характера на изданието. Романите и стихосбирките са с по-малък формат от учебниците и помагалата (напр. 84х108/16 за първите и 70х100/16 за вторите). Повече за размерите и форматите на хартията можете да видите тук.

Какво означават числата на хартиения формат?

Първите две числа са размерите на хартиения лист, а третото — броят на сгъванията му при печат. Така с листа от един  формат, но с различен брой сгъвания, могат да се получат издания с различни размери. Например за формат на листа 70х100 при 8 сгъвания размерите на книгата ще са 345х340 мм, при 16 — 170х240 мм, при 32 — 120х165 мм и т.н.

Каква хартия да избера за книгата си?

Зависи от характера на самото изданние и в немалка степен от финансовите ви възможности. Най-евтиният вариант е вестникарската хартия — но тя е сравнително груба и бързо пожълтява. Подходяща е за по-непретенциозни издания без илюстрации. Следващата в класацията е обемната — тя е по-качествена от вестникарската и създава видимо по-голям обем на изданието. Ако все пак искате да направите качествено издание, в което може да има и илюстрации — добре е да се спрете на офсетовата хартия. За албуми или бутикови издания може да използвате хромирана хартия.

Меки или твърди корици?

Обикновено сериозните издателства пускат изданията си първо с твърди корици (hard cover), а после и с меки (paperback). При самиздат с оглед и финансите обикновено се предпочитат меките корици. Ако се използват услугите на професионален създател на корици, добавят се екстри като частичен лак, допълнителен цвят и др. дори и с меки корици изданието може да изглежда перфектно.

Мат или гланц?

Този въпрос стои както за избора на корица, така и при избора на хромова хартия за луксозните издания. Еднозначен отговор на този въпрос няма — всичко опира до личните предпочитания и донякъде и типа на изданието. Цветна детска кинжка би изглеждала чудесно с гланцирана хартия, но пък за изискана стихосбирка може би е по-добре с мат.

Сам ли да си направя корицата?

Ако владеете основните принципи на предпечата, това е напълно възможно. Но ако желаете да направите въздействаща корица, която да “продава” книгата, то по-добре е да се доверите на услугите на професионален дизайнер, специализирал в изработката на корици. Макар е по-скъпо, но в повечето случаи резултат си заслужава.

Имам ли нужда от UV лак или ламинат на корицата?

Обикновено това е опция, с която се постигат 2 цели — по-добър външен вид на изданието и повече трайност на корицата. Като се има предвид, че немалка част от книгите се предлагат навън, тези екстри не са лош избор.

Какво е това 4+4?

Когато отправите запитване до печатницата, те задължително се интересуват от цветността на изданието. Ако корицата е само в един цвят — да речем черен, а от вътрешната част няма нищо, то изданието е 1+0 цвята. Ако имате допълнителен цвят — тогава става 2+0. При пълноцветна корица имате 4+0, а ако сте предвидили и някакви цветни реклами или илюстрации от вътрешната част на корицата, тогава имате 4+4 цвята. Възможно е да бъде добавен и пети цвят (бил той пантон, сребро, злато и т.н.), но имайте предвид, че така ще оскъпите изданието си.

Трябва ли ми технически секретар?

В редакциите това е човекът, който определя как да изглежда едно издание, следи процеса на предпечата и печата. В повечето случаи това са доста опитни хора, които могат да ви спестят немалко грешки и разходи. Желателно е да си намерите такъв още от самото начало на работата по изданието или да разчитате на професионалните услуги на някое издателство или фирма, специализирана в предпечата и печата.

Как ще си получа книгата?

Този финален момент често е подценяван! Ако изданието ви е обемно, може да се окаже, че са необходими 1–2 палета за него и багажника на колата няма да е добро решение, а ще е необходим камион и количка за пренасянето им. Уточнете още от самото начало с печатницата за тяхна сметка ли ще бъде транспортът или вие ще вземате изданието от техния склад за готова продукция. Това може да ви натовари с допълнителни разходи.

Самиздат — mission possible

Напоследък все по-често получавам запитвания от автори как могат да издадат своя книга. Затова реших на едно място да събера отговорите на най-често задаваните въпроси по тази тема.
Добре е всеки, който иска да издава самостоятелно своя творба, да изясни за себе си 3 групи въпроси: 1. Бюджет на начинанието; 2. Работа по издаването — печат и предпечат; 3. Реклама и разпространение.
Нека започнем с първата група въпроси — как да съставите бюджет за издаването на книга.

I. Бюджет
Първото и най-важно нещо — колко пари можете да отделите за начинанието и кои етапи от издаването да финансирате с тях! Често ме питат: “Имам 200 (500, 2000, …) лева, ще ми стигнат ли, за да си издам книгата?” Зависи — може и да стигнат, а може и да са само 1/10 от нужните средства.
Затова е най-добре авторите (и по съвместителство издатели) на един лист да си  разбият заданието по точки и да сметнат разходите — след консултации със специалистите, за всяка от тези точки.
И така въпроси и отговори за бюджета!

Какъв тип е творбата?

Стихосбирка, роман, сборник статии с илюстративен материал, албум с репродукции или фотографии и т.н. От типа на изданието зависи и какъв формат за него ще изберете, каква хартия, корица, тип подвързване и т.н. За тази цел е добре да се посъветвате със специалисти от бранша — специалисти по предпечат или печатари

Какъв ще бъде обемът на изданието?

Една страница с гладък текст може да събере някъде около 2200–2500 знака. Вижте колко знака сумарно е вашият ръкопис и го разделете на 2200 или 2500 — така ще имате приблизителна представа за броя страници. Отговорът на този въпрос ще ви помогне при формиране на цена за печат при различни тиражи и оформления на книгата.

В какъв вид ще предадем ръкописа за предпечат?

В повечето случаи обикновено става дума за файлове, създадени на някаква текстообработваща програма от типа на MS Word или Open Office Writer. Но все още, макар и рядко, има хора, които предпочитат да дадат ръкописа си като машинописни страници или написани на ръка. В такъв случай би трябвало да се предвиди и разход за комютърен набор. За него важат тарифите за машинописни услуги от докомпютърната ера и се заплащат на основата на 1 машинописна страница — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака). Таблиците и формулите, текстовете на чужд език обикновено се смятат отделно по утежнена тарифа.

Необходими ли са редактор и коректор?

Определено — да! Колкото и да е опитен един автор, винаги е добре ръкописът да бъде прочетен и от непредубедено око на професионален коректор. Обикновено този разход се спестява, но ако не искате книги, бъкани с елементарни правописни и пунктуационни грешки, добре да предвидите разход и за коректор (още повече, че тарифите за изчитане на коректури не са особено високи). Още по-болезнен е въпросът дали книгата да има редактор. Редакторът не само следи за правописа, но и за стилистиката на книгата. Често, особено при по-неопитни автори, той може да подобри качеството на ръкописа, а нерядко да спести и бъдещи разходи, като премахне излишни или недобре стоящи пасажи. Нерядко съм попадал на ръкописи, които при една добра редакторска работа биха били с поне 1/3 по-къси (респективно и по-евтини за издаване), по-стегнати и стилистично по-издържани.

Каква част от предпечатната подготовка ще финансираме?

Понякога авторите са достатъчно вещи и могат сами да направят предпечата си и да предадат готови принтерски файлове на печатницата. Но в повечето случаи предпечатната подготовка се прави от специалисти в тази област и като цена може да варира в широки граници. При договорката изяснете всички необходими операции за вашето произведение, за да може да получите точна калкулация още в началото. Ако ще използвате илюстрации или графики — уточнете форматите, в които трябва да ги предадете.

Необходим ли ни е художник?

Корица на книга, както и цялостно художествено оформление на книгата може да направи практически всеки компютърно грамотен човек. Но ако искате да избегнете лаишкото излъчване на още-една-направена-набързо книга, добре е да намерите човек специалист в оформлението на корици, а идеалният вариант е да наемете добър дизайнер, който да създаде цялостната визия на книжното тяло и корицата. Добре е да се договорите с човека, който отговаря за художественото оформление, да проследи дали в печатницата се изпълняват стриктно всички операции за качественото отпечатване на книгата.

Колко ще струва печатът?

Обикновено това е най-големият разход, който може да погълне до 80% от целия бюджет. Затова тук планирането трябва да бъде най-внимателно. Трябва да сте наясно какъв формат ще бъде вашата книга (това обикновено се изяснява още при договарянето за предпечат), каква цветност ще има, колко страници е в крайния си вариант — точното число страници ще разберете след финалните корекции при предпечатната подготовка. От печатницата ще получите отговорите и на въпросите, свързани с типа хартия, корицата и подвързването. Добре е да уточните готовата продукция вие ли ще си  я вземете, или от печатницата ще ви я доставят на посочен от вас адрес.

Къде ще складираме продукцията?

Въпросът за склад на пръв поглед е маловажен, но понякога подценяването му може да породи сериозни проблеми. Ако вашата книга е с голям формат, повечко страници и сте я издали в сравнително висок тираж — поне 800‑1000 бройки, ще трябва да намерите място на 1 или 2 палета с книги. И ако не разполагате със собствено помещение, ще се наложи да плащате за склад на някого.

Как ще разпространяваме книгата?

Най-често книгите се оставят на консигнация в борсите на едро срещу търговска отстъпка, която може да достигне до 35% от коричната цена. Но може да предвидите и по-агресивно предлагане на книгата, като наемете хора, облечени според стилистиката на книгата, които да предлагат книгата за продажба извън обичайните за това места — борси, книжарници или вестникарски павилиони. В такъв случай може да се наложи инвестиция в рекламни материали като тениски, шапки или чанти, както и евентуална твърда надница, която би мотивирала в някаква степен продавачите — особено ако книгата и авторът са абсолютно непознати и труднопродаваеми.

Как ще рекламираме книгата?

Изключително подценяван въпрос от повечето автори по отношение на предварителния бюджет. Разчита се на оставянето на книгата по борси и евентуалните й продажби. Разумно е да бъде предвидена част от бюджета за промоция и раклама. Това включва представяне на книгата в някой клуб или книжарница, представяне в ТВ блокове, предоставяне на екземпляри на литературни критици или блогъри, пишещи ревюта за книги, печатна реклама — флаери, плакати, интернет реклама — банери или създаване на сайт, промотиращ книгата. Стана въпрос по-горе, че може да се поръчат и рекламни материали, промотиращи книгата (тениски, шапки, чанти, пластмасови торбички, книгоразделители и др.)

Как да формираме цената на книгата?

След като сте наясно с въпросите за бюджета и смятате да издадете книга, от която да печелите, то тя трябва да има и корична цена. Най-общо казано, пък и най-лесно за пресмятане, е да умножите производствените разходи по 3 и да ги разделите на тиража. Така приблизително 1/3 от цената ще бъде производствени разходи, 1/3 — търговска отстъпка и 1/3 — печалба за вас. Пример: ако сумарните ви разходи са 1000 лева, то, умножени по 3, стават 3000. При планиран тираж 500 бройки — делите 3000 на 500 и получавате корична цена от 6 лева.

Един примерен бюджет би имал горе-долу следните позиции:

Ръкопис (общо) — .…. лева

  • Евентуален набор — .…. лева
  • Коректорско прочитане (опционално) — .…. лева
  • Редакторско прочитане (опционално)  — .…. лева

Предпечат (общо) — .…. лева

  • Предпечат на тялото — .…. лева
  • Предпечат на корицата — .…. лева
  • Техническо редактиране — .…. лева

Печат (общо) — .…. лева

  • Печат на тялото — .…. лева
  • Печат на корицата — .…. лева
  • Допълнителни довършителни операции — .…. лева

Склад — .…. лева
Реклама (общо) — .…. лева

  • Премиера — .…. лева
  • Печатна — .…. лева
  • Рекламни материали — .…. лева
  • ТВ — .…. лева
  • Интернет — .…. лева

Книги за предпечат: “Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Често срещам по форумите питания за книги, посветени на предпечата. Нерядко и мои познати и колеги ми молят за препоръка какво да прочетат на тази тема. Затова реших и да почна една нова рубрика в блога, която да представя част от литературата в тази област, която е сравнително достъпна за масовия български читател. Е, като начало ще започна, разбира се, с нещо, в което и аз имам съществено участие.

“Quark 5.01 — Наръчник по предпечат”

Quark 5.01 - Наръчник по предпечат
Тази книга излезе през 2002 г. и все още може да бъде открита по книжарниците. Автори са — моя милост и Светлин Милев, колега и приятел, понастоящем съсобственик на рекламна агенция “Анима Арт”. Този наръчник е естествено начало на по-стар наш проект, който трябваше да бъде в 3 тома и да обхване по една програма за страниране, обработка на растерни изображения и векторни обекти. От него излязоха “Наръчник по предпечат, част 1. QuarkX­Press 4.0” и “Наръчник по предпечат, част 2. Adobe Pho­to­shop 5.02”. За жалост липсата на време прати написването на “Наръчник по предпечат, част 3. Adobe Illus­tra­tor в небитието”.
Нашите книги са предназначени за начинаещи и средно напреднали в областта на предпечата. Затова се постарахме да включим обширни части с понятия от областта както на компютърната техника, така и от типографията, обработката на илюстрации и дори интернет (QuarkX­Press позволява експортиране на файлове в html и xml формат, както и да се създава уеб страница от печатния оригинал).
Самата книга е разделена на 5 части: Малко терминология; Запознаване с QuarkXPress; Първи стъпки; Възможности за напреднали; Практика.

Пълното съдържание на книгата можете да откриете тук.
При създаването на книгата изхождахме от особеностите, с които се сблъскват българските потребители при предпечата, както и от собствените ни грешки и поуки. Постарахме се да дадем и повече практически съвети “стъпка по стъпка” за работа с конкретни задачи — създаване на бланка, брошура, книга, периодика и т.н.
Примерна глава от книгата можете да прочетете тук.
В заключение — нашата книга беше една от малкото за времето си, специално посветени на предпечатната подготовка, макар и през призмата само на една програма — QuarkX­Press. Макар че в момента е в продажба е версия 8, то и до ден-днешен принципите на работа не са се променили, така че книгата ни, надяваме се, все още е актуална.

Машинен вестник

Може ли един персонален компютър да помогне при голяма част от сложните процедури (а даже да ги замени) по подготовката на вестник за отпечатване? Системи за формиране на страници вече съществуват за професионалните компютри като IBM PC. Те използуват текстове, подготвени с помощта на текстообработка, и позволяват показването им върху екран на дисплей, където дизайнерът на изданието може по предварителен работен макет да ги подрежда, да разполага илюстрации и по този начин да изработи модела на отделните страници. Този модел се запаметява на дискета и чрез нея може да се въведе във фотонаборна машина за физическото му реализиране. Поради липсващите графични възможности на компютъра все още са необходими ръчни дейности преди окончателното изготвяне на т.нар. “бял макет”, който се снима за изработването иа матрицата, необходима за офсетовия печат.
Фирмата “Епъл” е разработила система, която ще тласне развитието на този процес напред. Тя предлага значително по-усъвършенствувани възможности за графичното редактиране на страниците. Основен компонент на тази система е едно принципно ново компютърно печатащо устройство, така нареченият лазерен принтер. Той разполага с всички печатарски и техническа шрифтове, както и с практически безкрайни графични възможности и всичко това при качество, което не може да се достигне от досегашните принтери и което се доближава до това на фотонаборната машина. То отговаря на изискванията на повечето печатни издания и разпечатките могат да се използуват деректно за бял макет.
Възможно е лазерният принтер да се използува и с други ПК и професионални текстообработващи програми, като “Word”, “Wordstar”, както и интегрални програмни пакети като българския “Мултипак”

Заб. Този текст е публикуван в списание “Компютър за вас” в брой 6 от 1985 г. Рекламата по-долу е от същия брой. Има няма четвърт век оттогава…

Предпечатът в дати — 80-те

1980

Основателите на Satel­lite Sys­tems Inter­na­tional — д-р Alan Ash­ton и Bruce Bas­t­ian анонсират първата версия на Word­Per­fect - програмата, която дълги години е стандарт за текстообработка. Първоначално е написана за миникомпютрите на Data Gen­eral.
Dr. Bobo Wang основава в Hsinchu, Тайван, компанията Microtek, която става един от пионерите в иновациите и производството на скенери

1981

Xerox представят копмютъра Xerox Star (Xerox 8010 Infor­ma­tion Sys­tem) — с графичен интерфейс с прозорци, икони, папки, мишка и цена $17,000.
През август IBM анонсира появата на първия масов персонален компютър — IBM PC (Personal Computer) с процесор на Intel 8088 и 5 1/4” флопидисково устройство. Същата година е представен и първият стандарт за цветни дисплеи — CGA (Color Graph­ics Adapter).
Microsoft купуват дисковата операционна система 86 DOS (позната и като QDOS), написана от Tim Pater­son и я пускат на пазара през август като MS-DOS 1.0.

1982

John Warnock и Chuck Geschke основават компанията Adobe
Поява на версия 2.20 на Word­Per­fect, написана за IBM PC и работеща под DOS.
Sony демонстрират първия монитор Trini­tron.
Intel представят процесора 80286
Com­modore Intet­na­tional пускат през август в продажба компютъра Com­modore 64 — един от най-продаваните персонални компютри за своето време.
HP показват първото 3,5” флопидисково устройство

1983

През март IBM представя компютъра IBM PC XT (eXtended Tech­nol­ogy) — първият масов персонален компютър с вграден твърд диск.
Adobe и Apple сключват първото лицензионно споразумение за езика Post­Script
През януари Apple представят Apple Lisa (с цена $9995) — за първи път масов компютър с графичен интерфейс (GUI — Graph­i­cal User Inter­face) и мишка.
Lino­type представят — висококачественото печатащо устройсто Linotronic 101 с лазерен RIP.
Microsoft анонсират операционната система MS DOS 2.0.
През юли в Япония е създадена компанията Wacom, която организира производството на графични таблети
Microsoft представят първата версия на текстообработващата си програма Word for DOS (първоначално наречена Multi-Tool Word)

1984

През август IBM представя компютъра IBM PC AT (Advanced Tech­nol­ogy) с процесор на Intel 80286. За първи път е представен стандартът за аналогови видеодисплеи EGA (Enhanced Graph­ics Adapter) — възпроизвеждащ 16 цвята, с разделителна способност до 640х350 пиксела.
Microtek показват първия скенер (тип sheet-fed) с 200 dpi резолюция в сивата скала
Adobe представят езика Post­Script — Level1, сключват споразумение за разработка на Type 1 шрифтовете на Lino­type
През януари Apple представят първия компютър Apple Mac­in­tosh. Компютърът е с графична операционна система Sys­tem — версия 1
Boston Soft­ware Pub­lish­ers представят MacPub­lisher - първата програма за предпечатна подготовка. Има WYSIWYG интерфейс и поддържа работа с многоколонен текст.
Bill Atkin­son  създава програмата за рисуване Mac­Paint, разпространявана с първите компютри Apple Mac­in­tosh.
Компанията Koala Techolo­gies представя първия графичен таблет за домашни компютри — Koala­Pad
Mac­Draw — програма на Apple за векторна графика, разпространявана с първите компютри Apple Mac­in­tosh. Първата програма от този тип с WYSIWYG интерфейс.
Компанията Wacom представя първия графичен таблет с безжична електронна писалка
Lino­type пускат в продажба Linotronic 300.
Основана е компанията Aldus (на името на Aldus Pius Manu­tius — венециански издател). На един от нейните основатели — Paul Brain­erd, дължим термина desk­top pub­lish­ing.
През юни Mouse sys­tems представят създадената от John Bridges и Doug Wolf­gram програма PCPaint 1.0 — първата, предназначена за рисуване програма за РС с графичен интерфейс.

1985

Microsoft анонсират Word 2.0 for DOS и Word 1.0 for Mac.
Lino­type, Adobe, ITC и Apple се кооперират за разработката на шрифтове.
Aldus представят Page­Maker 1.0 — само за Mac.
Apple показват първия масов лазерен принтер Apple Laser Writer с цена $6995 (технологията на лазерните принтери е още от 1969 г.). Анонсирана е версия 2 на операционна система Sys­tem.
Atari Inc. пускат в продажба 16-битовия компютър Atari ST, а invers Soft­ware създават за него програмата за предпечат Cala­mus
Man­hat­tan Graph­ics анонсират своята програма за предпечатна подготовка Ready,Set,Go!
Intel пускат на пазара процесора си 80386
Основана е компанията Corel (Cowpland Research Labo­ra­tory).
През ноември Microsoft анонсират новата операционна система Win­dows 1.0.

1986

Apple представят компютъра Mac­in­tosh Plus - първият с 1 МВ RAM памет и SCSI порт. Анонсирана е версия 3 на операционната система Sys­tem.
Alt­sys пускат на пазара програмата Fontog­ra­pher - за създаване и редактиране на шрифтове, първата програма, работеща с криви на Безие
Frame Tech­nol­ogy Corp. анонсират програмата FrameMaker 1.11
Microtek показват първия настолен скенер с 300 dpi резолюция в сивата скала — MSF-300G
На пазара излиза Word 3.0 for DOS.
Ven­tura Soft­ware анонсира първата версия на програмата за предпечатна подготовка Ven­tura Pub­lisher — работеща под DOS.
Apple представят показват монитор с формат на печатен лист Let­ter — 8,5x11”
Sony представят първото CD-ROM устройство

1987

IBM анонсира компютъра IBM PS/2. За първи път се представя и стандартът за аналогови видеодисплеи VGA (Video Graph­ics Array) — позволяващ възпроизвеждане на 256 цвята с 640 x 400 пиксела разделителна способност
IBM и Microsoft правят джоинт венчър и анонсират новата операционна система OS/2 1.0.
Adobe представят програмата за обработка на векторни изображения Adobe Illus­tra­tor 1.0, предназначена за компютри Apple Mac­in­tosh.
Microsoft анонсират Word 4.0 for Mac.
Излиза първата версия на програмата за предпечатна подготовка QuarkX­Press - само за Mac.
ACD Sys­tems представят първата версия на програмата ACD Can­vas, която може да обработва растерни и векторни обекти.
Apple пускат на пазара Mac­in­tosh IIпървият 32-битов Мас и с графична карта, възпроизвеждаща 16,7 милиона цвята. Анонсирана е версия 4 на операционната система Sys­tem. Същата година се появява и версия 5

1988

Adobe представят шрифтовата библиотека Adobe Font Folio и програмата за векторни изображения Adobe Illus­tra­tor 88 за Мас (единствената тяхна програма, съдържаща годината на излизане — от Adobe смятат тази номерация за маркетингов гаф и повече не я използат)
Aldus пускат на пазара първата версия на програмата за векторни изображения Free­Hand.
Bar­neyScan предлагат към техните скенери софтуерен пакет Pho­to­shop, създаден от братята Thomas и John Knoll. Продадени са 200 броя.
На 25 януари Microsoft анонсират операционната система Win­dows 2.0.
Apple представят компютъра Mac­in­tosh IIx — първият с 1.44MB флопидисково устройство. Анонсирана е версия 6 на операционната система Sys­tem.
QMS представят Col­orSript 100 — първия цветен Post­Script принтер
IBM излиза на пазара с AmiPro (част от офис пакета Lotus) — първата текстообработваща програма, предназначена за Windows
Aldus пускат версия 2 на програмата си за векторна илюстрация Free­Hand

1989

Adobe представят Illus­tra­tor 2 — първата версия за Win­dows. Замислят да анонсират като добавка към Illus­tra­tor закупената наскоро програма Pho­to­shop.
Adobe анонсират програмата за управление на шрифтовете Type Man­ager 1.0 и новата версия на езика Post­Script — Level2.
Corel представят програмата за обработка на векторни изображения Corel­Draw!1.0.
Frame Tech­nol­ogy Corp. анонсират програмата FrameMaker 2.0
Излиза QuarkX­Press 2.0 — освен на английски има версия на френски и немски.
Intel представят процесора 80486 — последният с номерация х86
Apple представят Mac­in­tosh Portable - първият им опит за портативен компютър
Microsoft пускат в продажба текстообработващата програма Word 1 for Windows
Microtek показват първият цветен настолен скенер с 300 dpi резолюция — MSF-300Z
IBM представят новия стандарт за аналогови видеоадаптори, разработен още през 1987 г. за — новата шина VESASVGA (Super Video Graph­ics Array) — с разделителна способност 800х600 пиксела
Израелският специалист Efraim (Efi) Arazi основава компанията EFI

И пак за бланките

В предишен постинг стана дума за мнението на известния руски дизайнер Артемий Лебедев как се правят бланки. Днес ще продължа темата с няколко практически съвета за начинаещите. Няма значение дали ще я правите в QuarkX­Press или в Adobe InDe­sign — принципите на работа са идентични.

Няколко предварителни думи като начало. Бланката се възприема като част от фирмената идентичност. Обикновено се разработва заедно с визитката и пощенския плик, като стремежът е да имат хармонично единство. Самата бланка е добре да бъде амксимално изчистена от графични елементи, тъй като основното й предназначение все пак е на нея да се пише служебна кореспонденция. Прекалено многото графични елементи могат да намалят полезната площ за текста или да го направят трудно четивен, ако бланката трябва да се изпраща по факс. На илюстрацията е  показана бланка с типичните основни текстови полета, които се разполагат по нея.

Създаване на основния макет
Обикновено бланката е едно от елементарните неща, които могат да бъдат направени с QuarkX­Press или InDe­sign, но и тук има някои тънкости, които ще трябва да спомена.
Най-напред създайте нов документ с командата New ­ опцията Doc­u­ment (Ctrl+N). От диалоговия прозорец изберете формат A4. В зоната на Mar­gin Guides задайте съответно 20, 20, 35, 20 мм. ­ Левият отстъп е по-голям, защото обикновено документите се подшиват в папка отляво.
Изключете опциите Fac­ing Pages и Auto­matic Text Box. Оставете стойността на Col­umn Guides на 1. Натиснете ОК и първият етап от създаването на бланката е преминат.
Оформление на главата
Характерно за служебните бланки е наличието на повтаряща се информация в горната им част ­ т.н. глава (header). Обикновено там се разполага логото на фирмата, адреси и телефони. По-усложнен вариант е, ако телефоните и адресите са изнесени в долната част на бланката (footer).
Общо взето, нормално е тази глава на бланката да има височина около 20-­25 мм. Така че пуснете един водач на 40 мм от горния край на бланката ­ така очертавате долния край на бланката. Ако имате лого на фирмата ­ изчертайте поле за илюстрация и го разположете в лявата част на главата. В зависимост от изискванията на клиента логото може да е в центъра или вдясно, но вляво е най-приемливо, доколкото все пак погледът се движи отгоре вляво до долу вдясно. Импортирайте и наместете прецизно логото в полето.
След това изчертайте текстово поле вдясно от логото и въведете необходимия текст, ако ще има такъв изобщо ­ име на фирмата, адреси и телефони. Оформете шрифта им така, както изискват от фирмата ­ нерядко ще трябва да използвате запазен шрифт и цвят.
Добре е за финал да изчертаете една линия под главата, която да я отдели от основния текст. Дебелината и стилът й зависят от изискванията на фирмата или пък от вашия вкус, но все пак не разточителствайте с дебели и сложни съчетания от линии. Обикновена права линия от 0,5 до 2 пункта е напълно достатъчна.
При по-сложния вариант ­ когато адреси и телефони да се намират в долния край на страницата, ще трябва да изгеглите още един водач, който да отстоява на 10 мм над долната граница на печатуемото поле. След което изчертайте текстово поле с височина 10 мм между двата водача и го оформете по указания по-горе начин. В случая също е добре да използвате разделителна линия между този служебен текст и основната част на бланката. Тя би могла да е по-къса и по-тънка от разделителната линия на главата.
По-предвидливите биха групирали обектите от главата и с командата Lock от менюто Item (Ctrl+L) биха ги заключили по местата им за всеки случай така ще се предпазят от случайно разместване.

И бланката е готова за печат.

За бланките

Днес бях решил да дам няколко съвета за изработката на бланки. Пътем се сетих, че Артемий Лебедев беше написал едни добри неща за дизайна на бланките в неговото Ководство. Та затова като начало един бърз превод на неговата концепция как се правят бланки.

Думата бланка произлиза от френското blanc – бял, в преносно значение празен. Съществуват най-различни бланки, но днес говорим за създаването на фирмените бланки за кореспонденция.
Бланките за деловите писма, заповедите, факсовете и т.н. трябва да бъдат празни, защото те съществуват само за това, за да бъдат запълнени. Но не всички го знаят и поради това примерно половината фирмени бланки у нас се създават запълнени. Нека да видим как става това.
Идва клиентът при дизайнера и казва:
– Можете ли да правите фирмени бланки?
– Мога, разбира се
– И няма да са по-лоши от тези на N?
– Ама вие ме обиждате с тия сравнения! Разбера се, че няма да е по-зле. Между нас казано N прави пълни глупости.
– Добре, да почнем тогава с дизайна на фирмената бланка. Както са ми казвали това е важна част от фирмения стил, нали?
– О, най-важната! Ако турбинните лопатки са в профила на компанията ви, то ще ги сложим челно.
Дизайнерът почва работа и скоро има нова среща с клиента, на когото да покаже готовата работа.

Клиент:
– Оставам с впечатлението, че при първата ни среща е станало някакво недоразумение. Аз съвсем не исках да получа празен лист хартия на цената на билет до Париж.

Дизайнер:

Бланка - вариант 2

Клиент:
-Е, това е вече друго нещо. Но 95% от листа си остават празни. Вие не искате да ви платя само 5% от договорения хонорар, нали?

Дизайнер:

- Прекрасно. Прекрасно. Харесва ми как мислите и тази линия в долната част на листа.
– Само истинските ценители на лаконичното и прекрасното обръщат внимание на този подход. Нарича се графическа рима. Тя продължава и допълва стила от горната част.
– Графическа рима казвате? А къде са стиховете? Аз искам ода, поема! Искам целият лист да бъде запълнен с поезия!

Дизайнер:

- Да! Да! Дааа! Умопомрачително! Победа на стила над разума! Вие сте гений!
Щастливият дизайнер поличава хонорара си, а щастливият клиент отнася бланките си в офиса и моли секретарката да напечата благодарствено писмо на дизайнера вече на новата бланка.

Бланката е обект много прост, утилитарен и функционален обект, който не изисква специални украшения.
Когато бланките почнат да се разглеждат като самостоятелни произведения на изкуството, те започват да обрастват с декоративни елементи, фонови изображения, адресни блокове в долната част и прочие свидетелства на отсъствието на представата за нейното предназначение.
Няма дизайнери, които да показват на клиентите си визитки без отпечатано име. Да оценят дизайна на бланката без текст могат само опитни специалисти. Затова, за да се избегнат упреците в  „пустота” и бързо да бъде  утвърдени проектът, дизайнерите трябва да се научат да показват бланките с текст:

Не е лошо да се помни и това как живее бланката, след като на нея са отпечатали текст. Първо, тя може да бъде пратена по факс – следователно никакви фонови изображения. Второ, деловите книжа обикновено се перфорират, за да се поставят в папка – следователно е нужен щедър отстъп отляво. И накрая – на бланката се поставят подписи и печати – следователно хартията трябва да попива добре мастилото и не бива да бъде хромирана или гланцова.

Знамето на ЕС

В предишен пост стана дума за еврото и как да бъде изписвано или изобразявано. Днес ще отделя няколко думи за знамето на ЕС, тъй като немалко колеги се сблъскват с него покрай приемането ни в съюза. Тези, които се интересуват от подробни инструкции за изобразяване на флага, могат да погледнат в подробните графични спецификации от сайта не Европа.

Какво представлява знамето?

На син фон дванадесет златни звезди образуват кръг. Броят на звездите символизира съвършенство, а не броят на държавите членки (както е в знамето на САЩ, където звездите означават броя на щатите). Освен това 12 са месеците в годината, а и знаците на циферблата на часовника. Формата на кръга означава единство. Знамето е създадено през 1955 г. като знаме на Съвета на Европа, а от 1986 г. е знаме на Европейския съюз (по това време се е наричал Европейска общност).

От какви елементи е изградено?

Знамето представлява син правоъгълник, чийто хоризонтал е един път и половина по-голям от вертикала. Дванадесет златни звезди, разположени на равни разстояния, образуват кръг, чийто център е пресечната точка на диагоналите на правоъгълника. Радиусът на тази окръжност е равен на една трета от височината на вертикала. Всяка от петолъчните звезди е вписана в неочертана окръжност с радиус една осемнайсета от височината на вертикала. Всички звезди са изправени, тоест — с един насочен нагоре вертикален връх и два върха в права линия, перпендикулярна на дръжката на знамето. Звездите са разположени както часовите знаци на циферблата на часовник. Техният брой не се променя.

Какви цветове се използват?

Знамето на ЕС се изобразява с два цвята — син за фона и жълт за звездите. За фона се използва PANTONE® REFLEX BLUE, а за звездите — PANTONE®YELLOW. Ако се работи със стандартни CMYK цветове, тогава за фона се задава цвят Cyan100Magenta80, а за звездите — Yel­low 100. За уеб стойностите съответно са: за фона — RGB:0/51/153 (hexa­dec­i­mal: 003399), а за звездите — RGB:255/204/0 (hexa­dec­i­mal: FFCC00). Ако се използва само син цвят, тогава звездите могат да бъдат изобразени с бяло. При черно-бял вариант фонът е бял, а звездите — черни.

Законите на Лебедев

Вероятно мнозина от вас са посещавали сайта на известния руски дизайнер Артемий Лебедев. Освен всичко друго той е известен и с популярното си “Ководство” — нещо между “Ръководство по дизайн” и “Записки на дизайнера”. Днес реших да преведа част от една глава на това чудо на дизайна. Кой знае — може и да ви е от полза. :-) Приятно четене.

§99. Законите на дизайна

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Има препоръки, съвети, списъци с точки от житейския опит. Има „10 важни грешки” и „7 златни правила”. Но закони няма.

Ако дизайнът беше наука (а дизайнът е наука толкова, колкото шахматът е спорт), би могло да се поразсъждава, че нещо е точно така и никак другояче. Но дизайнът, както всеки вид творчество, изкуство, креативност, както всеки начин на едни хора да общуват с други, както езикът, както мисълта – заобикаля всеки закон.

Ето кратък списък на идващите в главата „закони”, които авторите на „Ководство” им се налага да слушат постоянно както от дизайнери, така и от рекламодатели:

  • Шрифтовете със серифи се четат по-добре, отколкото безсерифните;
  • Цветовата гама трябва да се състои от 1–2 цвята;
  • Съществуват несъчетаеми комбинации от цветове;
  • Черният цвят има негативен (погребален, мрачен) подтекст;
  • Бял текст на черен фон е чете лошо (и изобщо негативните текстове са лошочетими);
  • Не ползвайте стандартните филтри на Photoshop
  • На листа (кутията, плаката) не трябва да има повече от седем значими обекта, защото човек не е в състояние едновременно да задържи в главата си повече от седем каквото и да било;
  • Логото трябва да бъде разположено долу вдясно (горе вляво и т.н.);
  • Логото трябва да има проста и лаконична форма;
  • Дизайнът трябва да бъде прост, а текстът – кратък;
  • Надписите на плакатите, опаковките, рекламите трябва да бъдат такива, че човек да успее да ги прочете за една (две, три секунди);
  • Не трябва да се използват изображения на ръкостискане, земното кълбо, националния флаг;
  • Илюстрациите за печат трябва да бъдат с резолюция 300 dpi, а илюстрации от интернет не трябва изобщо да се използват в списанията;
  • Фреймовете на сайтовете са лошо нещо;
  • Хоризонталното скролиране на сайта е недопустимо;
  • Жени, деца, котенца се явяват положителни образи.

Работата даже не е в това, че за всяко подобно твърдение има хиляди примери, доказващи обратното. Работата е в това, че всички тези твърдения изобщо нямат право на съществуване в качеството на общи правила. Те са верни само понякога.

От знаенето на такива „закони” страдат дизайнерите и рекламодателите. Страдат, защото използват ограничения, които са пригодни за определени ситуации, но в никакъв случай не са универсални.

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Флагът на ЕС

Този път ще се задоволя само с един линк към указанията как да се изобразява флагът на Европейския съюз. Подробни инструкции можете да откриете на портала на ЕС, при това преведени на български език. Ако се разтърсите в този портал, ще откриете и изобразени всички лога на институциите в ЕС, както и още доста информация, която би магла да ви свърши работа. Надявам се, колеги, тези линкове да ви бъдат от полза.