Архив за етикет: реклама

И пак за четенето на книги

Напоследък в тон с идеите за положителното мислене и аз започнах да представям повече положителни отколкото лоши примери за печатната реклама. Днес в колонката на отличника гостуват DDB, Hong Kong с тяхната серия от принтове за издателството Pen­guin. Автори са: Cre­ative Direc­tor: Ruth Lee, Paul Chan и O’ Poon — криейтив директори; O’ Poon, Fei Leung — арт директори; Paul Chan, Jay Lee — копирайтъри; Steve Wong — фотограф и Bon Leung, Joe Kam — ретуш.

Колонка на отличника

Мисля, че е редно освен грешките да добавя и една рубрика за добрите постижения в рекламата. “Колонка на отличника” започва с една стара вече реклама (от 2007 година), но пък доста симпатична и актуална. Дело е на чешкия клон на Leo Bur­nett по заявка на Асоциацията на чешките библиотеки. Принтът включва 3 класически заглавия, видени през погледа на холивудските клишета: “Престъпление и наказание”, “Джейн Еър” и “Старецът и морето”. Слоганът е: “Прочетете ги, преди Холивуд да го е направил”. Речено по нашенски — колегите са изкъртили де що мивки е имало из района.

Законите на Лебедев

Вероятно мнозина от вас са посещавали сайта на известния руски дизайнер Артемий Лебедев. Освен всичко друго той е известен и с популярното си “Ководство” — нещо между “Ръководство по дизайн” и “Записки на дизайнера”. Днес реших да преведа част от една глава на това чудо на дизайна. Кой знае — може и да ви е от полза. 🙂 Приятно четене.

§99. Законите на дизайна

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Има препоръки, съвети, списъци с точки от житейския опит. Има „10 важни грешки” и „7 златни правила”. Но закони няма.

Ако дизайнът беше наука (а дизайнът е наука толкова, колкото шахматът е спорт), би могло да се поразсъждава, че нещо е точно така и никак другояче. Но дизайнът, както всеки вид творчество, изкуство, креативност, както всеки начин на едни хора да общуват с други, както езикът, както мисълта – заобикаля всеки закон.

Ето кратък списък на идващите в главата „закони”, които авторите на „Ководство” им се налага да слушат постоянно както от дизайнери, така и от рекламодатели:

  • Шрифтовете със серифи се четат по-добре, отколкото безсерифните;
  • Цветовата гама трябва да се състои от 1–2 цвята;
  • Съществуват несъчетаеми комбинации от цветове;
  • Черният цвят има негативен (погребален, мрачен) подтекст;
  • Бял текст на черен фон е чете лошо (и изобщо негативните текстове са лошочетими);
  • Не ползвайте стандартните филтри на Photoshop
  • На листа (кутията, плаката) не трябва да има повече от седем значими обекта, защото човек не е в състояние едновременно да задържи в главата си повече от седем каквото и да било;
  • Логото трябва да бъде разположено долу вдясно (горе вляво и т.н.);
  • Логото трябва да има проста и лаконична форма;
  • Дизайнът трябва да бъде прост, а текстът – кратък;
  • Надписите на плакатите, опаковките, рекламите трябва да бъдат такива, че човек да успее да ги прочете за една (две, три секунди);
  • Не трябва да се използват изображения на ръкостискане, земното кълбо, националния флаг;
  • Илюстрациите за печат трябва да бъдат с резолюция 300 dpi, а илюстрации от интернет не трябва изобщо да се използват в списанията;
  • Фреймовете на сайтовете са лошо нещо;
  • Хоризонталното скролиране на сайта е недопустимо;
  • Жени, деца, котенца се явяват положителни образи.

Работата даже не е в това, че за всяко подобно твърдение има хиляди примери, доказващи обратното. Работата е в това, че всички тези твърдения изобщо нямат право на съществуване в качеството на общи правила. Те са верни само понякога.

От знаенето на такива „закони” страдат дизайнерите и рекламодателите. Страдат, защото използват ограничения, които са пригодни за определени ситуации, но в никакъв случай не са универсални.

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Излагаме се…

Глаголът “излагам” има двояко значение. Показвам нещо публично, правя изложба или ставам за смях пред хората. В случая с новата реклама на Киосера е второто. Спретната реклама краси от няколко дни де що има спирки по центъра на София. Но, уви,  само в заглавната част има 3 (словом три) грешки — отбелязал съм ги на картинката. За по-напредналите е загадката — какво всъщност подравняване е използвано за трите реда — ляво, дясно, центрирано, никакво.

Внимание с английския!

Пак банка. И пак грешка. Тозъ път лоша шега на рекламистите е изиграл английският език. Заигрвката между i card и i am your card като идея не е зле. Но… на първоначалния вариант на рекламата беше изписано i’am your card, което си е грешка. Апострофът се използва, за да замени отпаднала буква — би трябвало да бъде i’m your card. Е, в интерес на истината, рекламата беше поправена и вече новият вариант е както трябва. Кой знае — може пък след време сгрешените карти да бъдат колекционерска рядкост — нещо като “обърнатата конница” във филателията. 🙂

Любимото ми момиче

Учещо девойче

Това симпатично девойче се появи в българската реклама благодарение на пиратските дискове на “Петровсофт” в края на миналия век. Понеже дисковете бяха евтини, а рекламодателите — скъпи на самостоятелни фотосесии, едва ли остана езикова фирма, образователен център или нещо от сорта да не я закичи в рекламните си материали (Грях — не грях, ама и аз съм й посягал един-два пъти :-)). До едно време ги броях, но след като минаха числото 10, се отказах. С две думи — ако искате запомняща се реклама — не разчитайте на свободно циркулиращите изображения. Те са евтино решение, но шансът да използвате илюстрация, която вече грее в рекламите на още поне няколко конкурентни фирми, е мнооого голям.

Селски номера

Билборд на строителна фирма

Честно казано, не виждам смисъл да коментирам този рекламен билборд, защото той е сбъркан тотално — и като визия, и като послание. Единственото, което може да оправдае неговото съществуване, е, че вероятно по този начин някое чуждо разузнаване информира резидента си тук, че е награден с орден “Герой на нещо-си” :-). Вярно, че огромен процент от нас са потомци на селяни или са си просто селяни, но пък от друга страна нашенецът страшно мрази да му се припомня това — така че дори “селинджърът” да се разпознае като таргет на рекламата, не би си го признал. Както беше в оня стар виц: Хванал рибарят златната рибка, а тя му проговорила: “Пусни ме, селянино, ще ти изпълня три желания!” А той ядосано я заблъскал в земята: “Ти на кого викаш селянин, ма!!!”

Форматите А, B и C

Според международния стандарт ISO 216 (базиран на немския стандарт DIN 476 от 1922 г.) основните формати хартии са А и В.  ISO 269 добавя и формат С (използван главно за пощенски нужди — за различни формати пликове).

Формат А започва с  А0 (841 x 1189 mm) — с площ 1 кв. m, формат В — с B0 (1000 x 1414 mm) и формат С — C0 (917 x 1297 mm). Всеки следващ размер от реда на даден формат се получава от намаляването наполовина на дългата страна на предходния формат. Цифрата след буквата на формата показва колко пъти трябва да се сгъне листът от основния формат, за да се получи произволният. Така от А0 (841 x 1189 mm) с 1 сгъване се получава А1 (594 x 841 mm), от него — А2 (420 x 594 mm), А3 (297 x 420 mm), A4 (210 x 297 mm), A5 (148 x 210 mm), A6 (105 x 148) и т.н. За получаване на производните форматни ивици дългата страна на форматите се разделя на 3, 4, 8 и 16 равни части. Таблица за всички варианти на форматите можете да откриете тук. Con­tinue read­ing

Мога ли свободно да използвам илюстрация от сайтовете за снимки

По принцип — да. Има немалко сайтове, откъдето могат да се свалят нелоши снимки с добра разделителна способност. Добре е да проверите все пак условията за ползване и да се уверите, че са напълно free. Но моето лично мнение е, че това е ерзац решение. Трудно ще направите оригинална реклама с красива илюстрация, свалена вече 13 000 пъти например. Далеч по-добре е, макар и по-скъпо, да наемете фотограф (у нас има доста способни такива и не вземат колкото покойния Хелмут Нютън) и той да направи фотосесия специално за вас.

Свалих си илюстрация от интернет – става ли да я използвам в реклама?

Първо – трябва да сте убедени, че въпросната илюстрация не е обект на авторско право. Второ – в интернет обикновено илюстрациите са с резолюция 72 или 96 dpi. За да разберете дали е достатъчно голяма, трябва да промените резолюцията поне на 225 dpi и да видите дали новите размери са ви достатъчни. Например: илюстрация с размери 600х800 пиксела (px) при разделителна способност от при 72 dpi има размери 21,17х28,22 см. За 225 dpi илюстрацията вече е 6,77х9,03 см, а при 300 dpi — 5,08х6,77 см.