Публикации с етикет “предпечат”

Книги за предпечат: “Quark 5.01 – Наръчник по предпечат”

04.09.2009

Често срещам по форумите питания за книги, посветени на предпечата. Нерядко и мои познати и колеги ми молят за препоръка какво да прочетат на тази тема. Затова реших и да почна една нова рубрика в блога, която да представя част от литературата в тази област, която е сравнително достъпна за масовия български читател. Е, като начало ще започна, разбира се, с нещо, в което и аз имам съществено участие.

“Quark 5.01 – Наръчник по предпечат”

Quark 5.01 - Наръчник по предпечат
Тази книга излезе през 2002 г. и все още може да бъде открита по книжарниците. Автори са – моя милост и Светлин Милев, колега и приятел, понастоящем съсобственик на рекламна агенция „Анима Арт”. Този наръчник е естествено начало на по-стар наш проект, който трябваше да бъде в 3 тома и да обхване по една програма за страниране, обработка на растерни изображения и векторни обекти. От него излязоха „Наръчник по предпечат, част 1. QuarkXPress 4.0” и „Наръчник по предпечат, част 2. Adobe Photoshop 5.02”. За жалост липсата на време прати написването на „Наръчник по предпечат, част 3. Adobe Illustrator в небитието”.
Нашите книги са предназначени за начинаещи и средно напреднали в областта на предпечата. Затова се постарахме да включим обширни части с понятия от областта както на компютърната техника, така и от типографията, обработката на илюстрации и дори интернет (QuarkXPress позволява експортиране на файлове в html и xml формат, както и да се създава уеб страница от печатния оригинал).
Самата книга е разделена на 5 части: Малко терминология; Запознаване с QuarkXPress; Първи стъпки; Възможности за напреднали; Практика.

Пълното съдържание на книгата можете да откриете тук.
При създаването на книгата изхождахме от особеностите, с които се сблъскват българските потребители при предпечата, както и от собствените ни грешки и поуки. Постарахме се да дадем и повече практически съвети „стъпка по стъпка” за работа с конкретни задачи – създаване на бланка, брошура, книга, периодика и т.н.
Примерна глава от книгата можете да прочетете тук.
В заключение – нашата книга беше една от малкото за времето си, специално посветени на предпечатната подготовка, макар и през призмата само на една програма – QuarkXPress. Макар че в момента е в продажба е версия 8, то и до ден-днешен принципите на работа не са се променили, така че книгата ни, надяваме се, все още е актуална.

  • Share/Bookmark

Машинен вестник

19.06.2009

Може ли един персонален компютър да помогне при голяма част от сложните процедури (а даже да ги замени) по подготовката на вестник за отпечатване? Системи за формиране на страници вече съществуват за професионалните компютри като IBM PC. Те използуват текстове, подготвени с помощта на текстообработка, и позволяват показването им върху екран на дисплей, където дизайнерът на изданието може по предварителен работен макет да ги подрежда, да разполага илюстрации и по този начин да изработи модела на отделните страници. Този модел се запаметява на дискета и чрез нея може да се въведе във фотонаборна машина за физическото му реализиране. Поради липсващите графични възможности на компютъра все още са необходими ръчни дейности преди окончателното изготвяне на т.нар. „бял макет“, който се снима за изработването иа матрицата, необходима за офсетовия печат.
Фирмата „Епъл“ е разработила система, която ще тласне развитието на този процес напред. Тя предлага значително по-усъвършенствувани възможности за графичното редактиране на страниците. Основен компонент на тази система е едно принципно ново компютърно печатащо устройство, така нареченият лазерен принтер. Той разполага с всички печатарски и техническа шрифтове, както и с практически безкрайни графични възможности и всичко това при качество, което не може да се достигне от досегашните принтери и което се доближава до това на фотонаборната машина. То отговаря на изискванията на повечето печатни издания и разпечатките могат да се използуват деректно за бял макет.
Възможно е лазерният принтер да се използува и с други ПК и професионални текстообработващи програми, като „Word“, „Wordstar“, както и интегрални програмни пакети като българския „Мултипак“

Заб. Този текст е публикуван в списание „Компютър за вас“ в брой 6 от 1985 г. Рекламата по-долу е от същия брой. Има няма четвърт век оттогава…

  • Share/Bookmark

Предпечатът в дати – 80-те

25.05.2009

1980

Основателите на Satellite Systems International – д-р Alan Ashton и Bruce Bastian анонсират първата версия на WordPerfect - програмата, която дълги години е стандарт за текстообработка. Първоначално е написана за миникомпютрите на Data General.
Dr. Bobo Wang основава в Hsinchu, Тайван, компанията Microtek, която става един от пионерите в иновациите и производството на скенери

1981

Xerox представят копмютъра Xerox Star (Xerox 8010 Information System) – с графичен интерфейс с прозорци, икони, папки, мишка и цена $17,000.
През август IBM анонсира появата на първия масов персонален компютър – IBM PC (Personal Computer) с процесор на Intel 8088 и 5 1/4” флопидисково устройство. Същата година е представен и първият стандарт за цветни дисплеи – CGA (Color Graphics Adapter).
Microsoft купуват дисковата операционна система 86 DOS (позната и като QDOS), написана от Tim Paterson и я пускат на пазара през август като MS-DOS 1.0.

1982

John Warnock и Chuck Geschke основават компанията Adobe
Поява на версия 2.20 на WordPerfect, написана за IBM PC и работеща под DOS.
Sony демонстрират първия монитор Trinitron.
Intel представят процесора 80286
Commodore Intetnational пускат през август в продажба компютъра Commodore 64 – един от най-продаваните персонални компютри за своето време.
HP показват първото 3,5” флопидисково устройство

1983

През март IBM представя компютъра IBM PC XT (eXtended Technology) – първият масов персонален компютър с вграден твърд диск.
Adobe и Apple сключват първото лицензионно споразумение за езика PostScript
През януари Apple представят Apple Lisa (с цена $9995) – за първи път масов компютър с графичен интерфейс (GUI – Graphical User Interface) и мишка.
Linotype представят – висококачественото печатащо устройсто Linotronic 101 с лазерен RIP.
Microsoft анонсират операционната система MS DOS 2.0.
През юли в Япония е създадена компанията Wacom, която организира производството на графични таблети
Microsoft представят първата версия на текстообработващата си програма Word for DOS (първоначално наречена Multi-Tool Word)

1984

През август IBM представя компютъра IBM PC AT (Advanced Technology) с процесор на Intel 80286. За първи път е представен стандартът за аналогови видеодисплеи EGA (Enhanced Graphics Adapter) – възпроизвеждащ 16 цвята, с разделителна способност до 640х350 пиксела.
Microtek показват първия скенер (тип sheet-fed) с 200 dpi резолюция в сивата скала
Adobe представят езика PostScript – Level1, сключват споразумение за разработка на Type 1 шрифтовете на Linotype
През януари Apple представят първия компютър Apple Macintosh. Компютърът е с графична операционна система System – версия 1
Boston Software Publishers представят MacPublisher - първата програма за предпечатна подготовка. Има WYSIWYG интерфейс и поддържа работа с многоколонен текст.
Bill Atkinson  създава програмата за рисуване MacPaint, разпространявана с първите компютри Apple Macintosh.
Компанията Koala Techologies представя първия графичен таблет за домашни компютри – KoalaPad
MacDraw – програма на Apple за векторна графика, разпространявана с първите компютри Apple Macintosh. Първата програма от този тип с WYSIWYG интерфейс.
Компанията Wacom представя първия графичен таблет с безжична електронна писалка
Linotype пускат в продажба Linotronic 300.
Основана е компанията Aldus (на името на Aldus Pius Manutius – венециански издател). На един от нейните основатели – Paul Brainerd, дължим термина desktop publishing.
През юни Mouse systems представят създадената от John Bridges и Doug Wolfgram програма PCPaint 1.0 – първата, предназначена за рисуване програма за РС с графичен интерфейс.

1985

Microsoft анонсират Word 2.0 for DOS и Word 1.0 for Mac.
Linotype, Adobe, ITC и Apple се кооперират за разработката на шрифтове.
Aldus представят PageMaker 1.0 – само за Mac.
Apple показват първия масов лазерен принтер Apple Laser Writer с цена $6995 (технологията на лазерните принтери е още от 1969 г.). Анонсирана е версия 2 на операционна система System.
Atari Inc. пускат в продажба 16-битовия компютър Atari ST, а invers Software създават за него програмата за предпечат Calamus
Manhattan Graphics анонсират своята програма за предпечатна подготовка Ready,Set,Go!
Intel пускат на пазара процесора си 80386
Основана е компанията Corel (Cowpland Research Laboratory).
През ноември Microsoft анонсират новата операционна система Windows 1.0.

1986

Apple представят компютъра Macintosh Plus - първият с 1 МВ RAM памет и SCSI порт. Анонсирана е версия 3 на операционната система System.
Altsys пускат на пазара програмата Fontographer - за създаване и редактиране на шрифтове, първата програма, работеща с криви на Безие
Frame Technology Corp. анонсират програмата FrameMaker 1.11
Microtek показват първия настолен скенер с 300 dpi резолюция в сивата скала – MSF-300G
На пазара излиза Word 3.0 for DOS.
Ventura Software анонсира първата версия на програмата за предпечатна подготовка Ventura Publisher – работеща под DOS.
Apple представят показват монитор с формат на печатен лист Letter – 8,5×11”
Sony представят първото CD-ROM устройство

1987

IBM анонсира компютъра IBM PS/2. За първи път се представя и стандартът за аналогови видеодисплеи VGA (Video Graphics Array) – позволяващ възпроизвеждане на 256 цвята с 640 x 400 пиксела разделителна способност
IBM и Microsoft правят джоинт венчър и анонсират новата операционна система OS/2 1.0.
Adobe представят програмата за обработка на векторни изображения Adobe Illustrator 1.0, предназначена за компютри Apple Macintosh.
Microsoft анонсират Word 4.0 for Mac.
Излиза първата версия на програмата за предпечатна подготовка QuarkXPress - само за Mac.
ACD Systems представят първата версия на програмата ACD Canvas, която може да обработва растерни и векторни обекти.
Apple пускат на пазара Macintosh II – първият 32-битов Мас и с графична карта, възпроизвеждаща 16,7 милиона цвята. Анонсирана е версия 4 на операционната система System. Същата година се появява и версия 5

1988

Adobe представят шрифтовата библиотека Adobe Font Folio и програмата за векторни изображения Adobe Illustrator 88 за Мас (единствената тяхна програма, съдържаща годината на излизане – от Adobe смятат тази номерация за маркетингов гаф и повече не я използат)
Aldus пускат на пазара първата версия на програмата за векторни изображения FreeHand.
BarneyScan предлагат към техните скенери софтуерен пакет Photoshop, създаден от братята Thomas и John Knoll. Продадени са 200 броя.
На 25 януари Microsoft анонсират операционната система Windows 2.0.
Apple представят компютъра Macintosh IIx – първият с 1.44MB флопидисково устройство. Анонсирана е версия 6 на операционната система System.
QMS представят ColorSript 100 – първия цветен PostScript принтер
IBM излиза на пазара с AmiPro (част от офис пакета Lotus) – първата текстообработваща програма, предназначена за Windows
Aldus пускат версия 2 на програмата си за векторна илюстрация FreeHand

1989

Adobe представят Illustrator 2 – първата версия за Windows. Замислят да анонсират като добавка към Illustrator закупената наскоро програма Photoshop.
Adobe анонсират програмата за управление на шрифтовете Type Manager 1.0 и новата версия на езика PostScript – Level2.
Corel представят програмата за обработка на векторни изображения CorelDraw!1.0.
Frame Technology Corp. анонсират програмата FrameMaker 2.0
Излиза QuarkXPress 2.0 – освен на английски има версия на френски и немски.
Intel представят процесора 80486 – последният с номерация х86
Apple представят Macintosh Portable - първият им опит за портативен компютър
Microsoft пускат в продажба текстообработващата програма Word 1 for Windows
Microtek показват първият цветен настолен скенер с 300 dpi резолюция – MSF-300Z
IBM представят новия стандарт за аналогови видеоадаптори, разработен още през 1987 г. за – новата шина VESA – SVGA (Super Video Graphics Array) – с разделителна способност 800х600 пиксела
Израелският специалист Efraim (Efi) Arazi основава компанията EFI
  • Share/Bookmark

И пак за бланките

25.02.2009

В предишен постинг стана дума за мнението на известния руски дизайнер Артемий Лебедев как се правят бланки. Днес ще продължа темата с няколко практически съвета за начинаещите. Няма значение дали ще я правите в QuarkXPress или в Adobe InDesign – принципите на работа са идентични.

Няколко предварителни думи като начало. Бланката се възприема като част от фирмената идентичност. Обикновено се разработва заедно с визитката и пощенския плик, като стремежът е да имат хармонично единство. Самата бланка е добре да бъде амксимално изчистена от графични елементи, тъй като основното й предназначение все пак е на нея да се пише служебна кореспонденция. Прекалено многото графични елементи могат да намалят полезната площ за текста или да го направят трудно четивен, ако бланката трябва да се изпраща по факс. На илюстрацията е  показана бланка с типичните основни текстови полета, които се разполагат по нея.

Създаване на основния макет
Обикновено бланката е едно от елементарните неща, които могат да бъдат направени с QuarkXPress или InDesign, но и тук има някои тънкости, които ще трябва да спомена.
Най-напред създайте нов документ с командата New ­ опцията Document (Ctrl+N). От диалоговия прозорец изберете формат A4. В зоната на Margin Guides задайте съответно 20, 20, 35, 20 мм. ­ Левият отстъп е по-голям, защото обикновено документите се подшиват в папка отляво.
Изключете опциите Facing Pages и Automatic Text Box. Оставете стойността на Column Guides на 1. Натиснете ОК и първият етап от създаването на бланката е преминат.
Оформление на главата
Характерно за служебните бланки е наличието на повтаряща се информация в горната им част ­ т.н. глава (header). Обикновено там се разполага логото на фирмата, адреси и телефони. По-усложнен вариант е, ако телефоните и адресите са изнесени в долната част на бланката (footer).
Общо взето, нормално е тази глава на бланката да има височина около 20-­25 мм. Така че пуснете един водач на 40 мм от горния край на бланката ­ така очертавате долния край на бланката. Ако имате лого на фирмата ­ изчертайте поле за илюстрация и го разположете в лявата част на главата. В зависимост от изискванията на клиента логото може да е в центъра или вдясно, но вляво е най-приемливо, доколкото все пак погледът се движи отгоре вляво до долу вдясно. Импортирайте и наместете прецизно логото в полето.
След това изчертайте текстово поле вдясно от логото и въведете необходимия текст, ако ще има такъв изобщо ­ име на фирмата, адреси и телефони. Оформете шрифта им така, както изискват от фирмата ­ нерядко ще трябва да използвате запазен шрифт и цвят.
Добре е за финал да изчертаете една линия под главата, която да я отдели от основния текст. Дебелината и стилът й зависят от изискванията на фирмата или пък от вашия вкус, но все пак не разточителствайте с дебели и сложни съчетания от линии. Обикновена права линия от 0,5 до 2 пункта е напълно достатъчна.
При по-сложния вариант ­ когато адреси и телефони да се намират в долния край на страницата, ще трябва да изгеглите още един водач, който да отстоява на 10 мм над долната граница на печатуемото поле. След което изчертайте текстово поле с височина 10 мм между двата водача и го оформете по указания по-горе начин. В случая също е добре да използвате разделителна линия между този служебен текст и основната част на бланката. Тя би могла да е по-къса и по-тънка от разделителната линия на главата.
По-предвидливите биха групирали обектите от главата и с командата Lock от менюто Item (Ctrl+L) биха ги заключили по местата им за всеки случай ­ така ще се предпазят от случайно разместване.

И бланката е готова за печат.

  • Share/Bookmark

За бланките

18.02.2009

Днес бях решил да дам няколко съвета за изработката на бланки. Пътем се сетих, че Артемий Лебедев беше написал едни добри неща за дизайна на бланките в неговото Ководство. Та затова като начало един бърз превод на неговата концепция как се правят бланки.

Думата бланка произлиза от френското blanc – бял, в преносно значение празен. Съществуват най-различни бланки, но днес говорим за създаването на фирмените бланки за кореспонденция.
Бланките за деловите писма, заповедите, факсовете и т.н. трябва да бъдат празни, защото те съществуват само за това, за да бъдат запълнени. Но не всички го знаят и поради това примерно половината фирмени бланки у нас се създават запълнени. Нека да видим как става това.
Идва клиентът при дизайнера и казва:
- Можете ли да правите фирмени бланки?
- Мога, разбира се
- И няма да са по-лоши от тези на N?
- Ама вие ме обиждате с тия сравнения! Разбера се, че няма да е по-зле. Между нас казано N прави пълни глупости.
- Добре, да почнем тогава с дизайна на фирмената бланка. Както са ми казвали това е важна част от фирмения стил, нали?
- О, най-важната! Ако турбинните лопатки са в профила на компанията ви, то ще ги сложим челно.
Дизайнерът почва работа и скоро има нова среща с клиента, на когото да покаже готовата работа.

Клиент:
- Оставам с впечатлението, че при първата ни среща е станало някакво недоразумение. Аз съвсем не исках да получа празен лист хартия на цената на билет до Париж.

Дизайнер:

Бланка - вариант 2

Клиент:
-Е, това е вече друго нещо. Но 95% от листа си остават празни. Вие не искате да ви платя само 5% от договорения хонорар, нали?

Дизайнер:

- Прекрасно. Прекрасно. Харесва ми как мислите и тази линия в долната част на листа.
- Само истинските ценители на лаконичното и прекрасното обръщат внимание на този подход. Нарича се графическа рима. Тя продължава и допълва стила от горната част.
- Графическа рима казвате? А къде са стиховете? Аз искам ода, поема! Искам целият лист да бъде запълнен с поезия!

Дизайнер:

- Да! Да! Дааа! Умопомрачително! Победа на стила над разума! Вие сте гений!
Щастливият дизайнер поличава хонорара си, а щастливият клиент отнася бланките си в офиса и моли секретарката да напечата благодарствено писмо на дизайнера вече на новата бланка.

Бланката е обект много прост, утилитарен и функционален обект, който не изисква специални украшения.
Когато бланките почнат да се разглеждат като самостоятелни произведения на изкуството, те започват да обрастват с декоративни елементи, фонови изображения, адресни блокове в долната част и прочие свидетелства на отсъствието на представата за нейното предназначение.
Няма дизайнери, които да показват на клиентите си визитки без отпечатано име. Да оценят дизайна на бланката без текст могат само опитни специалисти. Затова, за да се избегнат упреците в  „пустота” и бързо да бъде  утвърдени проектът, дизайнерите трябва да се научат да показват бланките с текст:

Не е лошо да се помни и това как живее бланката, след като на нея са отпечатали текст. Първо, тя може да бъде пратена по факс – следователно никакви фонови изображения. Второ, деловите книжа обикновено се перфорират, за да се поставят в папка – следователно е нужен щедър отстъп отляво. И накрая – на бланката се поставят подписи и печати – следователно хартията трябва да попива добре мастилото и не бива да бъде хромирана или гланцова.

  • Share/Bookmark

Знамето на ЕС

14.01.2009

В предишен пост стана дума за еврото и как да бъде изписвано или изобразявано. Днес ще отделя няколко думи за знамето на ЕС, тъй като немалко колеги се сблъскват с него покрай приемането ни в съюза. Тези, които се интересуват от подробни инструкции за изобразяване на флага, могат да погледнат в подробните графични спецификации от сайта не Европа.

Какво представлява знамето?

На син фон дванадесет златни звезди образуват кръг. Броят на звездите символизира съвършенство, а не броят на държавите членки (както е в знамето на САЩ, където звездите означават броя на щатите). Освен това 12 са месеците в годината, а и знаците на циферблата на часовника. Формата на кръга означава единство. Знамето е създадено през 1955 г. като знаме на Съвета на Европа, а от 1986 г. е знаме на Европейския съюз (по това време се е наричал Европейска общност).

От какви елементи е изградено?

Знамето представлява син правоъгълник, чийто хоризонтал е един път и половина по-голям от вертикала. Дванадесет златни звезди, разположени на равни разстояния, образуват кръг, чийто център е пресечната точка на диагоналите на правоъгълника. Радиусът на тази окръжност е равен на една трета от височината на вертикала. Всяка от петолъчните звезди е вписана в неочертана окръжност с радиус една осемнайсета от височината на вертикала. Всички звезди са изправени, тоест – с един насочен нагоре вертикален връх и два върха в права линия, перпендикулярна на дръжката на знамето. Звездите са разположени както часовите знаци на циферблата на часовник. Техният брой не се променя.

Какви цветове се използват?

Знамето на ЕС се изобразява с два цвята – син за фона и жълт за звездите. За фона се използва PANTONE® REFLEX BLUE, а за звездите – PANTONE®YELLOW. Ако се работи със стандартни CMYK цветове, тогава за фона се задава цвят Cyan100Magenta80, а за звездите – Yellow 100. За уеб стойностите съответно са: за фона – RGB:0/51/153 (hexadecimal: 003399), а за звездите – RGB:255/204/0 (hexadecimal: FFCC00). Ако се използва само син цвят, тогава звездите могат да бъдат изобразени с бяло. При черно-бял вариант фонът е бял, а звездите – черни.

  • Share/Bookmark

Законите на Лебедев

22.12.2008

Вероятно мнозина от вас са посещавали сайта на известния руски дизайнер Артемий Лебедев. Освен всичко друго той е известен и с популярното си „Ководство“ – нещо между „Ръководство по дизайн“ и „Записки на дизайнера“. Днес реших да преведа част от една глава на това чудо на дизайна. Кой знае – може и да ви е от полза. :-) Приятно четене.

§99. Законите на дизайна

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

Има препоръки, съвети, списъци с точки от житейския опит. Има „10 важни грешки” и „7 златни правила”. Но закони няма.

Ако дизайнът беше наука (а дизайнът е наука толкова, колкото шахматът е спорт), би могло да се поразсъждава, че нещо е точно така и никак другояче. Но дизайнът, както всеки вид творчество, изкуство, креативност, както всеки начин на едни хора да общуват с други, както езикът, както мисълта – заобикаля всеки закон.

Ето кратък списък на идващите в главата „закони”, които авторите на „Ководство” им се налага да слушат постоянно както от дизайнери, така и от рекламодатели:

  • Шрифтовете със серифи се четат по-добре, отколкото безсерифните;
  • Цветовата гама трябва да се състои от 1-2 цвята;
  • Съществуват несъчетаеми комбинации от цветове;
  • Черният цвят има негативен (погребален, мрачен) подтекст;
  • Бял текст на черен фон е чете лошо (и изобщо негативните текстове са лошочетими);
  • Не ползвайте стандартните филтри на Photoshop
  • На листа (кутията, плаката) не трябва да има повече от седем значими обекта, защото човек не е в състояние едновременно да задържи в главата си повече от седем каквото и да било;
  • Логото трябва да бъде разположено долу вдясно (горе вляво и т.н.);
  • Логото трябва да има проста и лаконична форма;
  • Дизайнът трябва да бъде прост, а текстът – кратък;
  • Надписите на плакатите, опаковките, рекламите трябва да бъдат такива, че човек да успее да ги прочете за една (две, три секунди);
  • Не трябва да се използват изображения на ръкостискане, земното кълбо, националния флаг;
  • Илюстрациите за печат трябва да бъдат с резолюция 300 dpi, а илюстрации от интернет не трябва изобщо да се използват в списанията;
  • Фреймовете на сайтовете са лошо нещо;
  • Хоризонталното скролиране на сайта е недопустимо;
  • Жени, деца, котенца се явяват положителни образи.

Работата даже не е в това, че за всяко подобно твърдение има хиляди примери, доказващи обратното. Работата е в това, че всички тези твърдения изобщо нямат право на съществуване в качеството на общи правила. Те са верни само понякога.

От знаенето на такива „закони” страдат дизайнерите и рекламодателите. Страдат, защото използват ограничения, които са пригодни за определени ситуации, но в никакъв случай не са универсални.

А в дизайна закони няма. Не имало и няма да има.

  • Share/Bookmark

Флагът на ЕС

18.12.2008

Този път ще се задоволя само с един линк към указанията как да се изобразява флагът на Европейския съюз. Подробни инструкции можете да откриете на портала на ЕС, при това преведени на български език. Ако се разтърсите в този портал, ще откриете и изобразени всички лога на институциите в ЕС, както и още доста информация, която би магла да ви свърши работа. Надявам се, колеги, тези линкове да ви бъдат от полза.

  • Share/Bookmark

За коректорските знаци

11.12.2008

Днеска ще спомена няколко думи за коректорските знаци. Знаете ги – това са онези драски и шарки, с които коректорите обичат да омазват перфектната в нашите очи страница. И понеже те са още от времето на оловната ера (знаците, не коректорите :-) ), за по-младата част от колегите често са като египетски йероглифи. Та и затова тук посъбрах по-често срещаните знаци. Дет се вика, на ползу роду.

  • Share/Bookmark

Да поговорим за еврото

10.12.2008

Повод за този пост са честите спорове как трябва да се изписва общата европейска парична единица – euro. Разрових по официалните документи на общността и ето – долагам резултатите.

Вероятно помните баталиите как да се произнася на български? Последно – на нашия език се пише и произнася „евро“, а не „еуро“, както беше първоначалната идея и както се произнася на повечето европейски езици. Думата спада към т.нар. сингулария тантум – тя се използва само в единствено число. Или с други думи, формата не се променя независимо дали пишем „1 евро“, или „1000 евро“. За изписване на евро имаме още 2 варианта. Можем да използване утвърденото от ISO съкращение EUR. Тук обаче има една особеност. В българския език EUR се изписва след цифрата, като се оставя интервал между тях, докато в английския език – преди цифрата. Така, ако имате двуезичен текст, ще се получи: „Цена – 10 000 EUR (price – EUR 10,000)“. И последният начин е, като използвате графичния знак за евро – . За жалост той не се поддържа от всички шрифтове, а и ако текстът е предназначен за интернет, не е ясно дали винаги ще се появи. Затова можете да избегнете проблема, като вмъквате знака като изображение. За знака също важи правилото за EUR – изписва се с интервал след стойността, към която е. Едно евро се разделя на 100 цента (cent). В българския език се е наложила употребата на „евроцент“, за да не се бърка с американските центове. Думата се изписва слято и за разлика от еврото има множествено число – „20 евроцента“.

И накрая и малко предпечатарски указания. Цветовете за еврото са жълто и синьо. За жълтото се използва Yellow 100 за CMYK или PMS Yellow за скалата по Pantone. Синьото – използва се само като фон, се състои от Cyan 100 и Magenta 80 за скалата по CMYK или PMS Reflex Blue за скалата по Pantone.

  • Share/Bookmark