Photonik

На пръв поглед точката изглежда като един от най-лесните знаци от пунктуацията, но това е така само на пръв поглед. Като се зачетете по-внимателно в материали в периодиката или пък рекламни текстове, можете да откриете сума провали на тема „точка”. Затова днес ще се спра малко повече на тази пущина.
Основната функция на точката е ясна още от началното училище – бележи край на съобщително изречение. Разбира се, има 1-2 тънкости, които като че ли убягват при оформлението – особено при наличието на кавички. Едната е -  точката винаги се изважда извън кавичките. Ако изречението в кавичките изисква друг пунктуационен знак, той е вътре в кавичките. Втора – ако имате вмъкнато изречение в кавички, завършващо с питанка или удивителна, те остават преди затварящата кавичка, а след нея се пише точката. Трето -  ако имате знак за индекс накрая на изречението, точката се пише след индекса.
По-любопитни са правилата при съкращенията. Обикновено съкратената дума завършва с точка: град – гр., язовир - яз. и т.н. Но има и думи, при които можем да изпуснем точките. Най-популярните случаи са с жп - железопътен и с жк – жилищен комплекс. Обръщам особено внимание на второто съкращение, защото често се среща в адреси на реклами или материали от периодиката. Не е фатално да се изпише и ж.к., но без точки се пести място. Има и един особен случай при съкращенията – единиците по SI, за които вече е ставало дума. Те се пишат без точка. Така грам е г, метър е м и т.н. Особен случай са единиците за време – ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието – изписват се с точка: опитът продължи 5 ч и започна в 5 ч. следобед.
Още една особена употреба на точката е за изписване на числителни редни. По традиция редните числителни – първи, втори, трети и т.н. се изписват с римски цифри. Но тъй като те често са дълги и неудобни, за целта се използват арабски цифри с точка. Така I, II, III става 1., 2. и 3. Този вариант е и по-удобен от добавянето на окончание за числително редно: 1-ви, 2-ри, 3-ти и т.н. И тук обаче има хватка – при числителни редни, каквито са годините и страниците, точка не се пише: стр. 18, 1995 година и т.н.
И няколко думи за интервалите при точката. Задължително точката се изписва без интервал отляво. Но вдясно невинаги се оставя интервал. Например при изписване на дати: 1.10.2009 г. или 1.X.2009 г. При съкращения от типа т.е. (тоест), т.нар. (така наречен), т.г. (тази година), сл.Хр. (след Христа), н.с. (научен сътрудник) първата точка се изписва без интервал отдясно.

Както казваше Алф – „Да започнем с нещо по-просто. Ти как се казваш?“ Та затова реших днес да се спра на нещо привидно много просто, но нерядко тотално подценявано в предпечатната подготовка – най-вече при изработката на реклами. Става дума за интервалите. Или както още можете да ги срещнете в литературата или професионалния жаргон „шпации“ (тук-там се среща и „пробели“).  Най-общо правилото за повечето пунктуационни знаци е следното – изписва се плътно до думата отляво и с интервал пред думата отдясно. Това важи за: точката, запетаята, двуеточието, точка и запетая, питанката, удивителният знак, затварящата скоба.

При скобите, както и при кавичките, правилото е малко по-сложно. Отварящите скоби или кавички имат интервал отляво, а са залепени до думата отдясно, затварящите знаци – обратно – залепени до думата отляво и с интервал от думата вдясно. Ако до затварящите скоби или кавички има пунктуационен знак, той се долепя до тях.

И последен вариант – при тиретата. Дългото тире при думите има интервали и от двете страни, ако е за числа – няма интервали. При пряка реч въвеждащото тире има интервал само отдясно. Късите тирета (дефиси) се изписват винаги без интервали. За тиретата по-подробно е обяснено в
Тире, тире и още едно тире. Толкоз за днес. Успешен ден на всички!

Ако запитате колегите от периодичните издания колко са тиретата, в повечето случаи ще отговорят, че е едно. То е и така при немалко вестници и списания. Но за текстове, добре оформени типографски, са необходими 3 типа тирета: късо, среднодълго и дълго.

Ето и кратък преглед на тези три типа. Почвам с най-масовото и често единственото тире при оформлението – късото тире, дефис или съединителна чертица. Може да го срещнете и като n-тире. Освен че се използва за сричкопренос, то служи и като съединителна чертица в ред случаи. Това тире се поставя при:

- сричкопренос;

- съкращения на някои думи (г-н, д-р);

- съединяване на думи при полуслято писане;

- изписване на междуметия или скандирания;

- при телефонни номера;

- сложни думи, чиято първа част е буква или цифра.

Важно! Дефисът инаги се изписва без интервали от двете му страни.

Минусът, или средноголямо тире, се използва най-вече във формулите. Той е с по-голяма дължина от дефиса – всъщност неговата дължина е равна на дължината на хоризонталната чертичка в знака плюс на шрифта (най-добре се илюстрира със знака ±).

Важно! Минусът винаги се изписва с интервали от двете му страни.

Дългото тире, или още m-тире, за разлика от дефиса често има обратната функция – разграничителна. Затова и правилата за изписването му са малко по-сложни.

Най-често дългото тире се използва при пряка реч или при заместване на изпуснат глагол. В този случай от двете му страни се оставя интервал (или само отдясно, ако изречението започва с него). Когато се използва като съединителна чертица (имена на закони, направления, отрязък от дати и т.н.), тогава не се оставят интервали от двете му страни. Е, все пак не е лошо малко да се увеличи кърнинга отляво и отдясно, защото често тирето се залепва в другите знаци. И още нещо за числата и тиретата – ако изписвате с цифри – използва се дълго тире, ако са думи – дефис. И в двата случая не се оставят интервали между тирето и цифрите.

И накрая няколко думи за програмите за предпечат. По подразбиране и QuarkXPress, и InDesign  импортират текста с дефиси. MS Word се опитва да прави нещата правилно и дефисите с интервали ги замества с тирета, но често при импорт те изчезват и трябва да се поставят допълнително. Та след наливане на текст, ако случайно програмата не е вкарала коректно текста, е добре поне дефисите с интервали от двете страни за бъдат заменени с дълги тирета. Това става лесно и бързо с командата Find&Change. Вече за по-особените случаи ще се наложи тези тирета да бъдат поставяни на ръка. Но какво да се прави – няма вечно щастие.

Кавичките често са един досаден източник на главоболия в предпечатната подготовка. Една от причините е некоректното набиране, друга – некоректно импортиране в програмата за предпечат, а пък трета – недобри настройки на самата програма. Затова ще спомена с няколко думи какви са типовете кавички, къде се използват и кои кавички ни трябват всъщност.

Употреба

Кавичките са особен пунктуационен знак – те винаги се използват в двойка – отварящи и затварящи кавички. Използват се най-често за ограждане на пряка или цитиране на чужда реч; за имена на обекти – напр. хижа „Бор”, улица „Борово”, театър „Арлекин”, кола „Ситроен”, ябълка сорт „Макинтош”, отдел „Статистика”, вестник „Сега”; за думи, които се разясняват – с термина „предпечат” означаваме…; за думи в ироничен план – той е голям „досетливец” и др.

Кратък преглед на типовете кавички.

За жалост не те са универсален пунктуационен знак, както точката, запетаята или питанката. В различните държави използват не само различни знаци за кавички, но често едни и същи знаци са разположени по различен начин. На илюстрацията е показан един кратък и съвсем не изчерпателен списък на типовете кавички, използвани в различните държави. В повечето случаи се използват 2 и дори 3 типа кавички при оформяването на текста. За България основният тип кавички е 9966 (вероятно дошъл от германската типография), като отварящите кавички са на базовата линия, а затварящите – на х-линията на щрифта. На илюстрацията е означен като България(1). Освен тях, като алтернативни се използват и т.нар. „френски кавички” (guillemets) – България(2). Допуска се и използването на единични кавички, който са най-опростени като оформление – и двете са на х-линията на шрифта – България(3).

Как се изписват?

Отварящите кавички се изписват винаги с интервал отляво и без интервал отдясно (залепени за думата). Затварящите кавички – винаги без интервал отляво (залепени за думата).

Как се заменят?

Често при импортиране дали поради недобри настройки, или поради недобър набор кавичките излизат еднакви – като знак за инч (“). Още по-често те така и се отпечатват, но нека си го кажем честно – това не е добрата производствена практика. Изисква се съвсем малко усилие да се заменят с помощта на командата Find&Change всички кавички с отварящи долни и затварящи горни. Нещо повече – наши български колеги (който не е чувал за Цецо Панагонов да си вдигне ръката) са направили чудесни програмки, които не само сричкопренасят, но и сменят кавичките. Така че колеги – нямате основания за мрънкане, сменяйте овреме кавичките.

Ми т’ва е за днес.

Стана дума в предишната публикация, че мерните единици по SI се изписват без точки. За жалост повечето печатни (а често и ТВ) публикации бъкат с грешки. Едни от най-често срещаните са при единиците за маса. Например грам масово се изписва „гр.“ вместо „г“, килограм – „кг.“ вместо „кг“ и т.н.
Затова да преговорим:

• грам – г
• килограм – кг
• тон – т
• километър – км
• метър – м
• дециметър – дм
• сантиметър – см
• милиметър -мм

Ако обаче трябва да добавим прилагателни, означаващи площ или обем, те се пишат с точка: кв. м, куб. см и т.н.

При единиците за време има една особеност при изписването. В зависимост от контекста те могат да се изписват със или без точка. Ако час, секунда, минута се използват за означаване на количество време, те се изписват без точка. Ако се използват за момент от денонощието – изписват се с точка.

Например: „Ще пътуваме 2 ч и 35 мин“, но: „Тръгваме в 2 ч. и 35 мин.“

Напоследък все по-често срещам плакати, обяви, транспаранти и какви ли  още не източници на послания, където има изписано приблизително следното: „V-та конференция по…“ В случая може да е осма, дванадесета, да бъде митинг, събрание и какво ви още не. Общото между тези съобщения е, че са грешни като изписване. В българския правопис като традиция се е наложило изписването на числителните редни с римски цифри. И тъй като те се използват именно и само за това, отпада необходимостта от добавянето на наставка (суфикс) след нея. Ако държите да използвате наставка, тогава трябва да изписвате числото с арабски цифри. В нашия случай: „5-а конференция по…“. Разполагате и с още 2 варианта на изписване. С думи – „Пета конференция по…“, или пък с арабски цифри и точка – „5. конференция по…“. И за да внеса малко смут в цялата история – все пак може след число с римски цифри да се поставя суфикс. Това е допустимо, ако числителното, изразено с римските цифри, е членувано. Например – „това беше споменато на петата конференция по…“ би могло да бъде заменено и с „това беше споменато на V-та конференция по…“. В случая „-та“ е членна форма на числителното име „пета“.