Архив за етикет: шрифт

И така, нуждаете се от шрифт

Макар е отпреди няколко години проектът SO YOU NEED A TYPEFACE на Julian Hansen е актуален и днес. Това е алтернативен начин да изберете шрифт (или просто да се вдъхновите) за специфичен проект, но без да се налага да прелиствате всички страници на Font­Book. Списъкът е (доста свободно) основан на най-популярните 50 от Die 100 Besten Schriften  на Font Shop.

Дано ви е от полза :-)

Проект SO YOU NEED A TYPEFACE  на Julian Hansen

Проект So You Need Aa Type­face на Julian Hansen

Лединг или дурхшус?

Лединг (lead­ing) e междуредовото разстояние, или разредката (Произнася се “лединг”, тъй като думата идва от lead — олово, тъй като в докомпютърната ера разредките между редовете са правени с оловни плочки). Това е разстоянието между базовите линии на редовете. Измерва се в пунктове. Прието е ледингът да е равен или по-голям от височината на буквата (кегела). Например при шрифт с кегел 10 пункта е желателно разредката да бъде между 11 и 12,5 пункта. По-старата терминология идва от немски език и затова в предишни години е разредката се е означавала с термина дурхшус (нем. ).

Какво е тракинг?

С тракинг (track­ing) се означава междубуквеното разстояние. В някои книги можете да го срещнете и като трекинг, но не е много правилно, защото може да се обърка с trek (трек) — пътуване, преселение. Измерва се както кърнинга. Понякога може да се наложи при особено кондензирани шрифтове, тракингът да бъде увеличен, а при други — намален. Често, ако текстът не се събира за малко, може да използвате именно тракинга. Тракингът се използва и като типографски похват, когато се налага някое подзаглавие, израз или дума да бъдат с по-голяма разредка (популярно като “шпациране”).

Какво е кърнинг?

Кърнинг (kern­ing) е разстоянието между двойка букви. Нерядко, поради спецификата на шрифта или пък заради търсен ефект, се налага увеличаване или намаляване на кърнинга — напр. при “ГТ” или “АV”. Сегашните програми за предпечатна подготовка позволяват за всеки шрифт да настроите автоматично кърнинга за различни двойки знаци. Но тъй като немалко шрифтове са правени от компютърджии, а не от художници, често се налага да се коригира на къра кърнинга на някои букви — особено в заглавията, където най-вече си личи.

Какво е кегел?

Кегелът е един от основните показатели на шрифта. Това е големината на буквата (type size или font size). Измерва се в пунктове. Според англоамериканската система Пайк (Pica), 1 пункт = 0,353 мм. Тя се използва по подразбиране от основните програми за предпечатна подготовка като QuarkX­Press и Adobe InDe­sign. Най-често срещани стойности в практиката са между 8 и 12 пункта. От оловната ера са останали и имената на различните шрифтови височини: 3 пункта — брилянт (bril­liant), 4 — диамант (dia­mond), 5 — перла (pearl), 6 — нонпарей (non­pareil), 7 — миньон (min­ion) или колонел (kolonel), 8 — петит (petit), 9 — боргис (bor­gis), 10– гармонд (gar­mond) или корпус (kor­pus), 11 — философи (phi­los­o­phy), 12 — цицер (cicero) или пика (pica), 14 — мител (mit­tel), 16 — терция (ter­tia), 18 — парагон (paragon), 20 — текст (text), 24– два цицера или двойна пика (dou­ble pica), 28 — двоен мител (dop­pelmit­tel), 36 — канон (kanon), 42 — голям канон, 48 — квадрат (quad­ra­tus), 54 — голям мисал (missale), 60 — сабон (sabon).

Видове букви и елементи на буквата

Буквите в един шрифт могат да бъдат:
1. главни (caps) — А, Й, Ю и т.н;
2. малки, или редовни (small) — х, н, м, л и т.н;
3. високи (ascen­der) — б;
4. ниски (descen­der) — у, р.
5. дълги — ф
Елементите на буквата (font ele­ments) могат да бъдат:
1. Основна или главна греда — хаста (stem) — обикновено са широки и отвесни — Н, Р, П, Е и т.н.
2. Допълнителни греди (hair­line). Към тях спадат:
– хоризонтални греди — съвпадат с линиите за писане — Б, Г, Е;
– полегати греди — И.
3. Съединителни греди (hair­line) — свързват две греди. Биват хоризонтални — А, Д, Н, П, Ц, Ш, Щ, Ю; и полегати — М.
4. Кръгли части на буквата (oval) — О, Ю.
5. Полуовал (bowl) — В
6. Вътрешна форма на буквата, око (counter) — това е формата на пространството, обградено от гредите на буквата.
7. Къси малки букви (small) — х, н, м.
8. Горна дължина на малките букви (ascen­der) — продълженията на главните греди на малките букви — б, ф, b, h, d.
9. Долна дължина на малките букви (descen­der) — продълженията на главните греди на малките букви — р, у, q, g, j.
10. Серифи (serif).
11. Черти за свързване — в ръкописните шрифтове.
12. Опашка (tail) — при Q, Щ, Ц.
13. Гръб или гръбнак (stress) — горната извивка на S, С.
14. Свръзка — мястото, където се съединяват две греди.
15. Точка (dot) — при j, i.
16. Ъгъл (angle) — мястото на пресичане на две греди.
17. Аксанти и диакритични знаци (accent) -Љ, А, д, Щ, ф и т.н.

Семейство шрифтове

Шрифтовете се обединяват в шрифтови семейства (font fam­ily) по общи стилови признаци. В повечето случаи едно шрифтово семейство включва основното начертание — нормален шрифт (plain, nor­mal), както и получер (bold), наклонен или курсив (italic) и получер курсив (bold italic). Освен това могат да бъдат добавяни и шрифтове към това семейство като олекотени (light), силно олекотени (extra light), удебелени (heavy, large, black), кондензирани (con­densed) и др.

Типичен пример е семейството на един от най-популярните кирилски шрифтове Hebar:

Шрифт. Видове шрифтове

Шрифт (Font) и начертание (Type­face)
Шрифтът (font), най-общо казано, е пълна колекция от букви, препинателни знаци, цифри и специални символи с определено начертание (type face), тегло (weight) — нормален, удебелен или олекотен и поза (pos­ture) — изправен или наклонен (курсив).
Начертание (type face) е специфичното оформление на даден шрифт. Най-общо шрифтовете могат да бъдат събрани в три основни групи — серифни (serif fonts), безсерифни (sans serif fonts) и декоративни (artis­tic fonts).

Серифни, безсерифни и декоративни шрифтове (Serif, Sans serif and Artis­tic Fonts)
Серифните, или още антиква шрифтове (serif fonts) имат допълнителни декоративни чертички по краищата си. Типичен представител на тези шрифтове е Times (оттам често ще срещнете да се говори за таймсови шрифтове, т.е. подобни на Times серифни шрифтове, например Sen­try, Timok, Acad­emy). Разбира се, като казваме “чертички”, малко профанизираме нещата, защото украсните елементи на серифните шрифтове могат да имат най-различна форма, включително кръгла. Тези шрифтове се използват практически навсякъде. Не са подходящи за текстове с малка височина на буквата, или за негативни текстове, защото тогава са по-трудно четими.
Безсерифните, или още гротескови шрифтове (sans serif fonts), имат прави очертания без допълнителни чертички. Типичен безсерифен шрифт е Hel­vetika (оттам и често се говори за хелветични шрифтове). Поради по-добрата им четимост могат да се използват за текстове с малка височина на буквата или негативни текстове.
Декоративните, или още шрифтове свободен стил (artis­tic fonts), се разработват основно за рекламни или декоративни цели. Към тях се отнасят например ръкописните шрифтове от типа на Zhikaryov, BrushScript и др. Трябва да сте особено внимателни при тяхната употреба, защото нерядко те са по-трудно четими от стандартните шрифтове и е желателно да ги използвате с по-голяма височина на буквата. По принцип не са особено подходящи за основни текстове.