Архив за етикет: граматика

Има ли римски цифри?

Буквалният отговор е — не! Римляните не са си губели времето да създават отделна знакова система, за да изписват цифрите. За тази цел са използвали буквите от азбуката (има го и в старобългарската азбука, но за това друг път). Използвали са само 7 букви: I — , V — 5, X — 10, L — 50, C — 100, D — 500 и M — 1000. Изписването на числата следва просто правило — ако от два знака по-малкият е отпред, той се изважда от по-големия, ако е отзад — събират се двата знака. В случай че знаците са еднакви, също се събират. Еко как работи това правило: казахме, че X е 10, IX е 9, защото I  е по-малко, стои пред по-голямото като стойност X и затова се изважда от него. Обратно — XI е 11, защото знакът с по-малка стойност е задностоящ. XX пък е 20 — стойностите на двата еднакви знака се събират. Ето и няколко от най често срещаните съчетания:

I — 1, II — 2, III — 3, IV — 4, V — 5, VI — 6, VII — 7, VIII — 8, IX — 9, X — 10, XX — 20, XL — 40, L — 50, LX — 60, XC — 90, C — 100, CX — 110, CM — 900, M — 1000, MC — 1100, MCM — 1900, MM — 2000.

За какво ни служат тези цифри? Най-често в българския език се използват за числителни редни — първи, втори, трети и т.н. (За правописа на числителните ще стане дума по-късно.) Често с тях се означават месеците в годината — датата на този пост е 14.XI.2008 г. Можете да ги откриете по циферблатите на някои часовници, поредната година на издаване на някои периодични издания, година на производство на филми — например при американските филми (годината на производство на този пост е MMVIII).