Буквалният отговор е – не! Римляните не са си губели времето да създават отделна знакова система, за да изписват цифрите. За тази цел са използвали буквите от азбуката (има го и в старобългарската азбука, но за това друг път). Използвали са само 7 букви: I – , V – 5, X – 10, L – 50, C – 100, D – 500 и M – 1000. Изписването на числата следва просто правило – ако от два знака по-малкият е отпред, той се изважда от по-големия, ако е отзад – събират се двата знака. В случай че знаците са еднакви, също се събират. Еко как работи това правило: казахме, че X е 10, IX е 9, защото I е по-малко, стои пред по-голямото като стойност X и затова се изважда от него. Обратно – XI е 11, защото знакът с по-малка стойност е задностоящ. XX пък е 20 – стойностите на двата еднакви знака се събират. Ето и няколко от най често срещаните съчетания:
I – 1, II – 2, III – 3, IV – 4, V – 5, VI – 6, VII – 7, VIII – 8, IX – 9, X – 10, XX – 20, XL – 40, L – 50, LX – 60, XC – 90, C – 100, CX – 110, CM – 900, M – 1000, MC – 1100, MCM – 1900, MM – 2000.
За какво ни служат тези цифри? Най-често в българския език се използват за числителни редни – първи, втори, трети и т.н. (За правописа на числителните ще стане дума по-късно.) Често с тях се означават месеците в годината – датата на този пост е 14.XI.2008 г. Можете да ги откриете по циферблатите на някои часовници, поредната година на издаване на някои периодични издания, година на производство на филми – например при американските филми (годината на производство на този пост е MMVIII).
