Архив за етикет: InDesign

Равнииис!

Типове подравняване

Днес ще кажа няколко думи за подравняването на абзац (Align­ing a Para­graph). И в QuarkX­press, с в Adobe Inde­sign имате няколко опции за подравняване, като можете да ги задействате по няколко начина — от размерната палитра, от лентата с менюта или с клавишна комбинация. Най-общо казано имате 5 начина да подравните един абзац — ляво подравнен, дясно, центрирано, двустранно и засилено двустранно. Adobe InDe­sign предлага малко повече опции за подравняване, но за това по-късно. Като начало — как да подравняваме абзац в QuarkXPress.

От менюто Style
Подравняване от менюто StyleИзберете командата Align­ment. Тя има пет опции: Left за ляво подравняване, Right ­ - дясно, Cen­tered ­ - центрирано, Jus­ti­fied ­ - двустранно подравнен, Forced ­ - засилено двустранно подравнен. Щракнете върху желаната от вас.
Лявото подравняване е подходящо, ако набирате текста директно в QuarkX­Press, защото нямате възможност да сричкопренасяте. Може да го използвате за заглавия и за уводни абзаци. Напоследък лявото подравняване си пробива път у нас и за основни текстове, въпреки че е типично по-скоро за англоезичните държави.
Дясното подравняване се използва обикновено за уводни абзаци, за представяне авторите на материалите в периодичните издания, текст под снимки, полета със справки или друг неосновен текст.
Центрираното подравняване се използва предимно за заглавия, подзаглавия или по-особено оформен текст (примерно в кръгло поле).
Двустранното подравняване е най-популярното у нас. Използва се за основните текстове в книгоиздаването и периодиката. Ако текстът на кирилица не е сричкопренесен, е възможно да се появят твърде големи интервали между думите.
Засиленото двустранно подравняване е доста странна опция — ­ за какво ви е последният ред от абзаца, който е изпълнен до средата, също да се подравни по двата края, при това с огромни интервали между думите?! Все пак, ако имате материал, който продължава на друга страница (в периодиката) и се разкъсва абзац, можете да използвате тази опция, за да подравните последния ред (разбира се, ако последната дума е близо до дясната граница).
Подравняване от диалогова кутияВтори начин да зададете подравняването, е с командата For­mats, извеждаща диалоговия прозорец Para­graph Attrib­utes. От полето срещу Align­ment (страница For­mats) задайте необходимото подравняване.
От размерната палитра
Подравняване от размерната палитраОтляво до иконите за промяна на шрифта имате пет икони за промяна на подравняването на абзаца. На първия ред отляво са: ляво, центрирано, дясно, а отдолу са двустранно и засилено двустранно подравняване.
От клавиатурата
Можете да използвате следните комбинации за подравняване: Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+Alt+J — засилено двустранно.

Подравняване в Adobe InDesign

Вече споменах, че тук възможностите са малко повече. Разполагате общо с 4 опции за двустранно подравняване. В зависимост от подравняването на последния ред  имате двустранно с ляво подравнен ред — Left Jus­tify, с дясно подравнен — Right Jus­tify, с центриран — Cen­ter Jus­tify, и засилено двустранно подравняване  — Full Jus­tify. Но най-голямото удобство тук са допълнителните две опции за подравяване по осовата линия — spine (линията по която се съединяват съседните страници в двустранната публикация). Можете да избирате между подравняване към осовата линия — Align Towards Spine, и срещу осовата линия — Align Away From Spine. Тези две опции са полезни, ако ви се налага да правите елементи, които искате да бъдат с един стил, но с противоположно подравняване на съседни страници — например колонцифри. Ето и един пример. Да речем, искате абзаци от един стил, които на левите страници да са ляво подравнени, а на десните — дясно подравнени. Тогава избирате за този стил подравняване Align Away From Spine.

От палитрата Para­graph

Подравняване от паритрата ParagraphМожете да я изведете на екрана, като изберете командата Para­graph от менюто Type или използвате клавишната комбинация Alt+Ctrl+T. От тази палитра имате достъп до всичките 9 опции за подравняване. Щраквате върху иконата на избраната от вас и абзацът тутакси се подравява (стига, разбира се, курсорът да се намира върху него — не е нужно да се избира целия абзац). Опциите тук са групирани в 3 зони — в лявата зона са ляво, центрирано и дясно подравняване. Следват четирите типа за двустранно подравняване. И вдясно са двете опции за подравняване по осовата линия.

От размерната палитра

Подравняване с размерната палитраИ тук нещата са подобни като при QuarkXpress, но само с една озадачаваща подробност — явно за да спазят симетрията на иконите, липсва тази на двустранното подравняване с дясно подравнен последен ред. Не че е голяма загуба, но да го спомена.

От клавиатурата
Нещата са почти същите, както при QuarkX­Press. Разликата е единствено в комбинацията за засилено двустранно подравняване. Все пак да ги изредя отново:  Ctrl+Shift+L ­ — ляво, Ctrl+Shift+C ­ — центрирано, Ctrl+Shift+R ­ — дясно, Ctrl+Shift+J ­ — двустранно и Ctrl+Shift+F — засилено двустранно.

Записване за по-ниска версия

Едно от най-досадните неща в предпечата е необходимостта да се отварят файлове, правени на различни версии на дадена програма. Обикновено програмите поддържат запис за по-стара версия до една назад. Така например, ако имате QuarkX­press 7, а искате да запишете файла си за версия 4 — която все още е много популярна у нас (по мое мнение версиите след 5 са по-голям или по-малък провал), ще трябва да направите следното: Записвате за версия 6 — с командата Save As… (Ctrl+Alt+S), отваряте я с QuarkX­press 6, записвате я за версия 5, отваряте с QuarkXpress5 и я записвате за версия 4.

Как стоят нещата при InDe­sign. Пробвате с командата Save As… (Ctrl+Shift+S) и… изненада — няма възможност за запис в по-ниска версия. Да, ама не, както казваше навремето един популярен водещ. Има възможност за запис в по-ниска версия, но тя кой знае защо е напъхана другаде — в опциите на командата Export (Ctrl+E). От нейния диолагов прозорец изберете формат InDe­sign Inter­change — така ще създадете файл с разширение .inx, който може да бъде отворен с по-ниска версия. Съответно пък от нея с командата Save As записвате този файл като стандартен документ за InDe­sign с разширение .indd.

Ми, т’ва е.

Писане на формули в Quark

Описаният по-долу урок е за Qau­rkX­press, но същите неща можете да приложите и в InDesign.

Често в техническите книги можете да се сблъскате с формули, от които да ви настръхнат косите. Но в повечето случаи можете да се справите с този проблем без особени вълнения. Един от вариантите е да си инсталирате XTen­sion за правене на формули. Но ако разберете, че го продават на цената на запазен Golf (например Math­Set­ter е на скромната цена от 790 долара), бързо ще се откажете от тази идея.
Другият вариант е да използвате редактора на формули в MS Word for Win­dows и да ги импортирате през клипборда като илюстрации. Но невинаги това решение работи коректно и понякога могат да ви “изгърмят” шрифтовете.
Остава третият вариант ­ да си наберете и оформите формулите на ръка в QuarkX­Press. Вярно е, че това е трудоемка работа, но, от друга страна, имате пълен контрол върху всички параметри на знаците, а това никак не е малко особено ако имате капризни редактори, които се формализират за всяка променлива.
Формулата, която виждате в примера, е създадена именно в QuarkX­Press. Ето как става това.
Първо, ориентирайте се колко реда ще ви бъдат необходими за формулата. Ако имате дроби ­ значи ще ви трябват поне 3 реда, но за по-прегледно е добре да имате по един ред отстъп отдолу и отгоре на формулата ­ та значи 5 реда. За да доближите редовете на числителя и знаменателя, задайте на формулата лединг по-малък от кегела ­ ако знаците са с кегел 10 пункта, то ледингът може да бъде 8 пункта. Изпишете необходимите знаци за числителя и знаменателя.
За знаци от гръцката азбука, използвайте латински букви, за които после ще зададете шрифт Sym­bol (или Greek­Math, или нещо от сорта) ­ дано да имате такъв. Знаците “+”, “­-”, “=” трябва да имат интервали и от двете страни. Колкото до знака “­-”, изписвайте го със знака за минус (който като дължина е между дефиса и тирето).
Променливите обикновено се изписват с курсив (но не и числата и гръцките букви).
От Pref­er­ences е желателно да сте настроили Super­script и Sub­script на 80% от височината на стандартната буква ­ така долните и горните индекси ще бъдат с по-малки знаци от нормалните. Скобите, които обхващат дробите, обикновено са по-дълги ­ след като сте ги изписали, изберете отварящата скоба и щракнете на командата Char­ac­ter от менюто Style. От появилия се прозорец изберете за Scale опцията Ver­ti­cal и задайте стойности меду 200 и 300% (в зависимост от броя редове, влизащи между скобите). Повторете операцията и със затварящата скоба. Може да се наложи да свалите надолу получените скоби с минусови стойности в Base­line Shift от прозореца Char­ac­ter Attrib­utes или с клавишната комбинация Ctrl+Alt+Shift+(. Дробната линия можете да получите и от редица тирета, за които да зададете тракинт –30 и те се превръщат в линия — това е по-удобно от изчертаването на линия, защото така те се преместват  при нужда заедно с формулата.
За елементи като корен е добре да си създадете готови форми, които да добавите в библиотека и да ги вземате оттам при нужда. За да направите знак за корен, използвайте инструмента за изчертаване на линии. След като го изчертаете, можете да добавите и празно текстово поле отгоре за евентуален степенен показател (не повече от 5-­6 пункта). Групирайте всичко и го добавете в библиотеката. Удачно е да имате варианти за знак на един ред и знак на 3 реда ­ за дроб.
Знакът за сума си е обикновено главно S в шрифт Sym­bol, който е с големина на буквата няколко пункта повече от нормалния кегел. Знаците отгоре и отдолу на сумата съответно се намират на първия и третия ред на формулата и са не повече от 6 пункта. Знакът за вектор също не е особено сложен ­ поставяте след буквата стрелка от шрифта Sym­bol, повдигате я нагоре с Base­line Shift (Ctrl+Alt+Shift+)) и като намалявате тракинга, закарвате стрелката над нея. Най-накрая с инструмента за изчертаване на ортогонални линии изчертавате и дробните линии.
С което формулата е напълно готова.

Черно и суперчерно

Имате илюстрация. Решавате да сложите някакъв текст върху нея. За да се чете по-добре, поставяте текста върху черна подложка. Отпечатвате. Греда! — илюстрацията прозира под черното. Проблемът е, че като използвате 100% Black в програма за предпечат, ако не е зададено изрично друго, цветът е over­print. С две думи не “дупчи” (trap) — на негово място няма празнина във филмите на другите цветове. А самият цвят няма достатъчно плътност и елементите под него прозират в някаква степен. Решението на проблема е простичко — направете си “суперчерно” — да речем циан 40%, магента 40%, жълто 40% и черно 100%. Така с един куршум удряте два заека — ще имате наситено черна подложка и няма да прозират елементите под нея. На първата илюстрация са показани именно две такива подложки — горната е от 100% Black, а долната е “суперчерно”.

Има и още една особеност, ако желаете да експериментирате и добавите допълнителен ефект в работата. Ако засилите някой от цветовете в това “суперчерно”, то ще придобие съответно топъл или студен оттенък. Втората илюстрация нагледно показва горе-долу за какво иде реч.

Хартиени формати, използвани от програмите за предпечат

US Let­ter — 215,9 x 279,4 mm (или 8 1/2 x 11 инча) — формат по подразбиране при отваряне на нов документ от повечето англоезични програми за текстообработка и предпечат — MS Word, Adobe InDe­sign, Qus­rkX­Press и т.н.
US Legal — 215,9 x 355,6 mm (или 8 1/2 x 14 инча)
Tabloid — 279,4 x 431,8 mm (или 11 x 17 инча)
US Let­ter Half –139,7 x 215,9 mm (или 5 1/2 x 8 1/2 инча)
US Legal Half — 177,8 x 215,9 mm (или 7 x 8 1/2 инча)
Ledger — 432 x 279 mm (или 17 x 11 инча)

Файлови формати за илюстрации

По принцип файловите формати са много повече от представените по-долу, но тук се спирам на най-популярните, които можете да импортирате без проблеми в QuarkX­Press и InDesign.

TIFF
TIFF (Tag Image File For­mat) е безспорно най-популярният формат в предпечатната подготовка. Използва се основно при сканирани илюстрации, обработвани от програми за фоторетуш. TIFF файлове могат да бъдат записвани с компресия без загуби на информация — LZW.

EPS
EPS (Encap­su­lated Post­Script)
се използва като файлов формат от програми за фоторетуш, работещи с растерни графики, но в EPS могат да се експортират и илюстрации, създадени от програми за векторни графики като Adobe Illus­tra­tor и Corel Draw!.

DCS
DCS (Desk­top Color Sep­a­ra­tion)
е разширение на EPS файловия формат. Използва се при тифеци за намаляване размера на цветоотделките, тъй като има възможност да записва отделните канали в различни файлове в зависимост от опциите.

DCS 2.0
DCS 2.0 (Desk­top Color Sep­a­ra­tion 2.0)
пък е разширение на DCS файловия формат. Това е засега единственият формат, който подържа многоканални цветотделки като CMYK + 1, 2 или няколко допълнителни цветове или Hexahrome за шестцветен печат. При импортиране на DCS 2.0 файл в поле за илюстрация в палитрата за цветовете се импортират и допълнителните цветове, зададени в него. Трябва да внимавате да не изтриете от палитрата тези цветове, защото тогава файлът ще се цветоотдели некоректно!
Файловете в TIFF и EPS формат могат да се използват както на PC, така и на Mac. Все пак, ако прехвърляте EPS файлове между PC и Mac, записвайте ги по възможност в Adobe Pho­to­shop EPS формат. Ако това е невъзможно, тогава в PSD формат.

WMF
WMF (Win­dows Metafile
) както файловете в EPS формат, могат да съдържат растерни или векторни графики. Ако импортирате векторна илюстрация в QuarkX­Press за Win­dows през клипборда, тя ще получи разширение WMF. Някои програми за векторна илюстрация използват този формат като файл за предварителен оглед (pre­view) на EPS файловете.
Този тип файлове не се цветоотделят коректно от QuarkXPress — цветовете се отпечатват такива, каквито ги виждате на екрана на програмата.

BMP
BMP (Microsoft Win­dows Bitmap
) е използван главно в Win­dows, който разполага с комплект от BMP изображения за фон на самата програма. Ако импортирате растерна илюстрация в QuarkX­Press през клипборда, тя ще получи разширение BMP.
Не е желателно да използвате този формат, но ако държите да го имате в публикацията си, поне работете с черно-белия му вариант, защото BMP не поддържа CMYK цветове.

PICT
PICT (Mac­in­tosh Pic­ture)
е форматът, който е аналог на WMF или BMP форматите на PC компютрите в Mac-овете (разработен е за програмата MacDraw). В този формат могат да бъдат записани както растерни, така и векторни илюстрации.

JPEG
JPEG (Joint Pho­to­graphic Experts Group)
придоби изключителна популярност покрай интернет. JPEG (произнася се “джей пег”) файловете компресират информацията за изображението със загуби, но, от друга страна, постигат голяма степен на компресия и по-малък размер на файла. Един от основните формати за изображения, използвани в уебстраниците.

GIF
GIF (Graph­ics Inter­change For­mat
) е конкурентът на JPEG в интернет, разработен от Com­puServe. GIF (произнася се “джиф”, макар че е популярен и като “гиф”) файловете поддържат максимум 256 цвята (в особения режим Indexed Color), което води до недотам вярно представяне на цветовете на изображението. За разлика от JPEG те поддържат компресия без загуби и може да задавате зони на прозрачност на изображенията.
Ако имате висококачествени илюстрации във вашия уеб-документ, използвайте JPG, а за висококонтрастни изображения или текст — GIF.

PNG
PNG (Portable Net­work Graph­ics)
е разработен като алтернатива на GIF (заради дълги съдебни битки за авторските права върху метода на компресия). PNG (произнася се “пинг”) файловете съчетават качества и от JPEG, и от GIF файловете — поддържат както RGB цветови модел, така и Indexed Color. Освен това поддържат и прозрачност на изображенията. Тъй като този формат е разработен специално за уебприложение, той не поддържа CMYK цветове.

SCT
SCT (Sci­tex Con­tin­u­ous Tone)
е файлов формат на фирмата Sci­tex, разработен за изображения, дигитализирани от скенери Sci­tex. По принцип форматът Sci­tex CT не е много популярен за Win­dows, но при Mac се употребява често. Той подържа CMYK цветове и се цветоотделя съвсем коректно от QuarkXPress, така че можете да го използвате без особени притеснения. Форматът не подържа компресия.

PCD
Илюстрации от PCD (Photo CD) на East­man Kodak. В тези компактдискове илюстрациите са записани в компресиран вид в 5 стандартни размера (от 128 х 192 до 2048 х 3072 пиксела) — общо 100 илюстрации на диск. Особеното при този формат е цветовият модел, който използва — YCC (той предполага по-широк спектър от цветове от RGB и CMYK, но друг въпрос е дали те ще се отпечатат).

PDF
PDF (Portable Doc­u­ment For­mat)
— свидното чедо на Adobe вече може да бъде импортирано спокойно като илюстрация в Quark XPress. PDF файловете са основани на Post­Script езика (подобно на EPS файловете), но са специално разработени за публикуване на информация в електронен вид. Можете да създадете PDF файл от различни програми и те ще се възпроизведат по един и същи начин на екран или на печат (не без помощта на програмата Adobe Acro­bat). Ако имате инсталиран Adobe Acro­bat, можете да създавате PDF файлове от QuarkX­Press с командите Print или Еxport.

Точки, полутонове и линиатура

Принтерска точка (Dot)
Съвременните лазерни принтери отпечатват изображението с помощта на стотици малки черни точки тонер. Тези точки са с фиксирана големина и тяхната форма не може да се променя. За това колко добър е един принтер, съдим по броя точки, които може да отпечата в един инч — това е разделителната способност, или резолюцията (res­o­lu­tion) на принтера. Тя се измерва в точки на инч (dots per inch или съкратено dpi). Колкото по-голяма е разделителната способност на един принтер, толкова по-качествено изображение може да получите от него. В момента най-популярни са принтерите с 600 dpi, но по-добре би било, ако можете да си позволите принтер от 1200 dpi. Понастоящем новите модели принтери дори в ниския клас вече поддържат такава разделителна способност

Полутонова точка (Spot)
Логичен е въпросът — как само с черните точки на принтера могат да бъдат възпроизведени сивите полутонови илюстрации? Този проблем е бил решен още в докомпютърната ера с помощта на растерната решетка — филмът с изображението се експонира върху светочувствителна плака, пред която е поставено стъкло с много фино гравирана върху него решетка. В резултат на дифракцията на светлината, преминаваща през решетката, изображението се експонира върху плаката като черни точки с различни размери.
Стъклото с решетката е наричано растер или растерна решетка (влиянието на немските термини в нашата полиграфия е осезаемо). Самият процес е познат като растеризация. За да внесем малко смут — растер се нарича не само стъклото с решетката, но и полученото изображение. Разбира се, англоезичните държави не остават по-назад, така че в литературата за растера ще срещнете името screen, а самият процес — screen­ing. Отпечатаното изображение е изградено като решетка от полутонови точки.
Когато човек гледа от определено разстояние съвкупност от черни точки, между които има известен бял просвет, неговите очи сумират информацията от черното и бялото и в крайна сметка предават едно усреднено изображение, което е… процент от сивото. Колкото повече е бялото в тази група, толкова по-светло сиво виждаме. Благодарение на тази особеност на човешкото зрение черните полутоновите точки, които са с различни размери, формират различни зони в сивото. Този процес на преобразуване се нарича halfton­ing, оттам и самите сиви изображения са наричани полутонови (halftone).

Връзка между принтерски и полутонови точки
Полутоновата точка, която по-често ще я срещнете в литературата като spot, е по-скоро клетка, изградена от точки. Когато принтерът отпечатва полутонова точка, тази клетка се изгражда от равномерните по големина и разстояние принтерски точки. Но в зависимост от това колко тъмно сиво трябва да възпроизведе полутоновата точка, има повече или по-малко принтерски точки. Например за бял цвят — няма да имате нито една принтерска точка, за 10% сиво — 10% от пространството на полутоновата клетка ще бъде запълнено с принтерски точки, за 50% — съответно 50% от пространството и т.н.. При черен цвят — цялата клетка на полутоновата точка ще бъде запълнена с принтерски точки.
Накратко — изображението, което виждате отпечатано от печатащото устройство се състои от решетка, изградена от полутонови точки, които от своя страна са изградени от принтерските точки.

Линиатура (Lpi)
Освен разделителната способност на печатащото устройство има още една характеристика, от която зависи качеството на изображението. Това е линиатурата. Тя показва честотата на полутоновите точки за единица мярка (най-често инч). Измерва се в линии на инч (lines per inch или lpi). У нас можете да срещнете някъде да използват и линии на сантиметър.
Когато се консултирате с печатницата, където ще печатате, и оттам искат да цветоотделяте на дадена линиатура, уверете се, че говорите за едни и същи единици. Защото може да се окаже, че 39 линии, които са ви казали оттам, всъщност са на сантиметър и вие трябва да зададете за печат 100 линии на инч.
С две думи — при линиатура 100 lpi ще имате по 100 полутонови точки на инч вертикално и хоризонтално (полутонови, а не принтерски — това е особено важно!)
И тук вече идва тънката работа — пряката зависимост между линиатурата и разделителната способност на печатащото устройство. Казахме вече, че полутоновата точка се изгражда като решетка от принтерски точки (чиято честота се задава като брой точки на инч). От своя страна изображението на печат се формира от честотата на полутоновите точки на инч.
Колкото по-голяма е клетката на полутоновата точка, толкова повече степени на сивото може да бъдат възпроизведени. Ако имате полутонова точка, изградена от квадрат с по 16 точки, ще можете да възпроизведете общо 256 степени на сивото (всъщност 257 — заедно с бялото), което си е напълно достатъчно. Впрочем и езикът Post­Script Level 1, с който все още работят доста експонатори у нас, може да поддържа само толкова степени на сивото.
Приемаме, че имате принтер с разделителна способност 600 dpi. Ако разделите тези точки на 16, за да видите колко линии ще трябват, за да достигнете максимума от нива на сивото, ще получите 37,5. Да, но линиатура със стойност 38 lpi е неприемлива, защото полутоновите точки ще бъдат много големи и видими. И вече имате проблем — трябва да търсите компромис между линиатурата и разделителната способност. Приемливата стойност за линиатура в този случай е между 60 и 85 lpi. При по-голяма линиатура точките ще са по-малки, но ще се изграждат от по-малко принтерски точки и ще възпроизвеждат твърде малко нива на сивото. Например, ако ви хрумне да печатате с линиатура 150 lpi на същия този принтер, то полутоновата точка ще се изгражда само от по 4 принтерски точки по хоризонтала и вертикала. Което ще рече само 17 нива на сивото — нивата на сивото се определят като вдигнете на квадрат броя на точките на страна и прибавите 1 — за белия цвят. При толкова малко нива реално изображението може да започне да се постеризира (pos­ter­ize) — вместо плавно преливане ще имате резки граници между нивата на сивото, които ще са само няколко.
Ето няколко формули и примери как да се справяте с проблемите. Като знаете, че максимумът нива на сивото, поддържан от Post­Script Level 1, е 256 и че това се постига с полутонова клетка, изградена от 16 x16 принтерски точки, можете да определите максималната линиатура, като разделите разделителната способност на експонатора на 16. Например:
– ще цветоотделяте на експонатор с разделителна способност 1693 точки (dpi). Разделяте 1693 на 16 и получавате 105,8. С други думи, линиатура над 105 lpi не ви е необходима. Обикновено се използват 100 или 90 lpi
– ще цветоотделяте на експонатор с 2540 dpi. Делите 2540 на 16 и получавате 158,7. Стандартно се използва 150 lpi.
Производителите на принтери и експонатори отдавна прилагат различни технологии за подобряване на отпечатването и в повечето случаи резултатът наистина е по-добър. Само за пример — при 2400 dpi постигане на линиатура от 175 lpi. Повечето нови експонатори могат да работят с 3000–6000 dpi, което е повече от достатъчно за какъвто и да било печат. Лазерните принтери също вече масово преминават границата от 1200 dpi.
Често споменаваме Post­Script Level 1, макар че вече има Post­Script Level 2 и Post­Script 3. За всеки случай, когато работите с експониращи фирми, винаги предполагайте по-слабите параметри. Защото може да се окаже, че точно днес суперсвръхултраекспонаторът се е повредил и ще трябва пуснат филмите ви на старата барака. “Ама не сте ли ги направили за Level 1? Е, ще трябва да ни ги цветоотделите наново, sorry”.

Ъгъл на растерната решетка (Screen Angle)
Стана дума за гъстотата на полутоновите точки на линия, но има и още един важен параметър. Това е ъгълът на завъртане на растерната решетка. В досегашните примери подразбирахме полутонови точки, които изграждат хоризонтална линия. Но практиката е показала, че далеч по-добри резултати могат да се постигнат, ако тези линии са завъртени под определен ъгъл спрямо хоризонтала. Това се прави, за да се избегне моарето (moire), което би се образувало при наслагването на цветовете един върху друг. Всеки цвят има определен ъгъл на завъртане на растерната решетка. Черното има решетка, завъртяна на 45° спрямо хоризонтала, цианът — на 105°, магентата — на 75°, а жълтото на 90°.
При hexa­chrome печат ъглите на двата допълнителни цвята — оранжево (orange) и зелено (green), са 105° и 75° — съвпадат с ъглите на циана и магентата. Причината да се използват едни и същи ъгли е, че оранжевото и циана, както и зеленото и магентата са срещуположни цветове. Тоест там, където има зелено, не би трябвало да има магента. По-сложно е положението, когато се използват CMY + 2, 3 или още пантонни цветове. Това е чест похват при печатането на опаковки. Тогава трябва да се действа в зависимост от конкретния случай, но трябва да се стремите да има по-големи разлики в градусите между цветовете.

Мерни единици

В програмите за предпечат като QuarkX­Press или InDe­sign можете да избирате между няколко мерни единици (measures). Дори и да не използвате всичките, добре е поне да ги познавате. А сега и накратко малко за тях.

Инч (Inch)
Мерна единица по подразбиране в програмите за предпечат (тъй като е популярна в англоезичните страни). 1 инч (inch) е равен е на 2,54 см. Съкратено се изписва 1″.
В QuarkX­Press и InDe­sign можете да избирате между Inches и Inches Dec­i­mal. Разликата между двете е, че при Inches деленията на мерните линии за един инч са 16, а при Inches Dec­i­mal — 10.

Пункт или пойнт (Point)
Пунктът (point) e мерна единица, особено популярна в полиграфията. Има два вида пунктове — в зависимост дали се използва системата Дидо (Didot), или системата Пика (Pica), още Пайк. Според системата Дидо 1 пункт е равен на 1/72 от стария френски дюйм (2,71 см) или 1 пункт по Дидо е равен на 0,376 мм. При системата Пика (популярна в Англия и САЩ) 1 пункт е равен на 1/72 от инча (2,54 см). Или 1 пункт по Пика е равен на 0,353 мм. QuarkX­Press използва пунктове по системата Пика. Съкратеното записване за 1 пункт е 1 pt или p1.

Пика или пайк (Pica)
Най-общо казано 1 пика (pica) е равна на 12 пункта или 4,23 мм. Популярна е в издателската дейност отвъд океана. Съкратено 1 пика се записва 1 p.

Милиметър (Mil­lime­ter)
1 милиметър (milime­ter) е 1/1000 от добрия стар метър. Съкратено 1 милиметър се записва 1 mm.

Сантиметър (Cen­time­ter)
Само за обща култура — 1 сантиметър (cen­time­ter) е равен на 1/100 от метъра или на 10 милиметра. Съкратено 1 сантиметър се записва 1 cm.

Цицер (Cicero)
По системата Дидо 12 пункта правят 1 цицер (cicero) или 4,552 mm. Съкратено 1 цицер се записва 1 c.

Агит (Agate)
1 агит (agate) е равен на 5 1/4 пункта. Тази мерна единица е популярна в САЩ. С него измерват височината на колоната в рекламните карета. Съкратено 1 агит се записва 1 ag.

Ето и сравнителна таблица на мерките:
1 инч = — 6 p; 72 pt; 25,4 mm; 2,54 cm; 5c6,955; 14 ag
1 пункт = 0,0139″; –p1; 0,353 mm; 0,035 cm; c,9299; 0,194 ag
1 пика, пайк = 0,166″; 12 pt; 4,233 mm; 0,423 cm; c11,159; 2,333 ag
1 милиметър = 0,039″; p2,834; 2,834 pt; 0,1 cm; c2,636; 0,551 ag
1 сантиметър = 0,393″; 2p4,346; 28,346 pt; 10 mm; 2c2,36; 0,055 ag
1 цицер = 0,179″; 1p,904; 12,904 pt; 4,552 mm; 0,455 cm; –2,509 ag
1 агит = 0,071″; p5,143; 5,143 pt; 1,814 mm; 0,181 cm; c4,783