Архив за етикет: илюстрации

Вредата от автоматичната селекция

Какво се случва, когато изтриете фона, селектиран автоматично с магическата пръчица? Правилно — може да “продупчите” изображението. Както се е случило на показаната илюстрация с девойката от корицата  — част от лицето й е изчезнала благодарение на автоматичната селекция. Как да избегнем това? Лично аз предпочитам да си направя селекция с pen тула — т.е. правя path, който обръщам в селекция. Ако пък държите да използвате Color Range за селектиране, ще трябва внимателно да огледате изображанието, да няма добавени “погрешни” пиксели за премахване.

Любимото ми момиче

Учещо девойче

Това симпатично девойче се появи в българската реклама благодарение на пиратските дискове на “Петровсофт” в края на миналия век. Понеже дисковете бяха евтини, а рекламодателите — скъпи на самостоятелни фотосесии, едва ли остана езикова фирма, образователен център или нещо от сорта да не я закичи в рекламните си материали (Грях — не грях, ама и аз съм й посягал един-два пъти :-)). До едно време ги броях, но след като минаха числото 10, се отказах. С две думи — ако искате запомняща се реклама — не разчитайте на свободно циркулиращите изображения. Те са евтино решение, но шансът да използвате илюстрация, която вече грее в рекламите на още поне няколко конкурентни фирми, е мнооого голям.

Мога ли свободно да използвам илюстрация от сайтовете за снимки

По принцип — да. Има немалко сайтове, откъдето могат да се свалят нелоши снимки с добра разделителна способност. Добре е да проверите все пак условията за ползване и да се уверите, че са напълно free. Но моето лично мнение е, че това е ерзац решение. Трудно ще направите оригинална реклама с красива илюстрация, свалена вече 13 000 пъти например. Далеч по-добре е, макар и по-скъпо, да наемете фотограф (у нас има доста способни такива и не вземат колкото покойния Хелмут Нютън) и той да направи фотосесия специално за вас.

Какво е резолюция?

Разделителната способност, или резолюцията, е параметър показващ броя на пикселите на квадратен инч (dots per inch — dpi), формиращи изображението. Резолюцията е пряко свързана и с размера на изображението. При едни и същи размери, изображението с повече пиксели на квадратен инч е по-качествено при отпечатване. Например, ако трябва да отпечатате две илюстрации с размери 10 х 15 см, но първата е с резолюция 72 dpi, а другата 300 dpi, то втората илюстрация ще се отпечата качествено, докато първата ще излезе “рошава” — пикселите ще бъдат видими на хартията.

Свалих си илюстрация от интернет – става ли да я използвам в реклама?

Първо – трябва да сте убедени, че въпросната илюстрация не е обект на авторско право. Второ – в интернет обикновено илюстрациите са с резолюция 72 или 96 dpi. За да разберете дали е достатъчно голяма, трябва да промените резолюцията поне на 225 dpi и да видите дали новите размери са ви достатъчни. Например: илюстрация с размери 600х800 пиксела (px) при разделителна способност от при 72 dpi има размери 21,17х28,22 см. За 225 dpi илюстрацията вече е 6,77х9,03 см, а при 300 dpi — 5,08х6,77 см.

Файлови формати за илюстрации

По принцип файловите формати са много повече от представените по-долу, но тук се спирам на най-популярните, които можете да импортирате без проблеми в QuarkX­Press и InDesign.

TIFF
TIFF (Tag Image File For­mat) е безспорно най-популярният формат в предпечатната подготовка. Използва се основно при сканирани илюстрации, обработвани от програми за фоторетуш. TIFF файлове могат да бъдат записвани с компресия без загуби на информация — LZW.

EPS
EPS (Encap­su­lated Post­Script)
се използва като файлов формат от програми за фоторетуш, работещи с растерни графики, но в EPS могат да се експортират и илюстрации, създадени от програми за векторни графики като Adobe Illus­tra­tor и Corel Draw!.

DCS
DCS (Desk­top Color Sep­a­ra­tion)
е разширение на EPS файловия формат. Използва се при тифеци за намаляване размера на цветоотделките, тъй като има възможност да записва отделните канали в различни файлове в зависимост от опциите.

DCS 2.0
DCS 2.0 (Desk­top Color Sep­a­ra­tion 2.0)
пък е разширение на DCS файловия формат. Това е засега единственият формат, който подържа многоканални цветотделки като CMYK + 1, 2 или няколко допълнителни цветове или Hexahrome за шестцветен печат. При импортиране на DCS 2.0 файл в поле за илюстрация в палитрата за цветовете се импортират и допълнителните цветове, зададени в него. Трябва да внимавате да не изтриете от палитрата тези цветове, защото тогава файлът ще се цветоотдели некоректно!
Файловете в TIFF и EPS формат могат да се използват както на PC, така и на Mac. Все пак, ако прехвърляте EPS файлове между PC и Mac, записвайте ги по възможност в Adobe Pho­to­shop EPS формат. Ако това е невъзможно, тогава в PSD формат.

WMF
WMF (Win­dows Metafile
) както файловете в EPS формат, могат да съдържат растерни или векторни графики. Ако импортирате векторна илюстрация в QuarkX­Press за Win­dows през клипборда, тя ще получи разширение WMF. Някои програми за векторна илюстрация използват този формат като файл за предварителен оглед (pre­view) на EPS файловете.
Този тип файлове не се цветоотделят коректно от QuarkXPress — цветовете се отпечатват такива, каквито ги виждате на екрана на програмата.

BMP
BMP (Microsoft Win­dows Bitmap
) е използван главно в Win­dows, който разполага с комплект от BMP изображения за фон на самата програма. Ако импортирате растерна илюстрация в QuarkX­Press през клипборда, тя ще получи разширение BMP.
Не е желателно да използвате този формат, но ако държите да го имате в публикацията си, поне работете с черно-белия му вариант, защото BMP не поддържа CMYK цветове.

PICT
PICT (Mac­in­tosh Pic­ture)
е форматът, който е аналог на WMF или BMP форматите на PC компютрите в Mac-овете (разработен е за програмата MacDraw). В този формат могат да бъдат записани както растерни, така и векторни илюстрации.

JPEG
JPEG (Joint Pho­to­graphic Experts Group)
придоби изключителна популярност покрай интернет. JPEG (произнася се “джей пег”) файловете компресират информацията за изображението със загуби, но, от друга страна, постигат голяма степен на компресия и по-малък размер на файла. Един от основните формати за изображения, използвани в уебстраниците.

GIF
GIF (Graph­ics Inter­change For­mat
) е конкурентът на JPEG в интернет, разработен от Com­puServe. GIF (произнася се “джиф”, макар че е популярен и като “гиф”) файловете поддържат максимум 256 цвята (в особения режим Indexed Color), което води до недотам вярно представяне на цветовете на изображението. За разлика от JPEG те поддържат компресия без загуби и може да задавате зони на прозрачност на изображенията.
Ако имате висококачествени илюстрации във вашия уеб-документ, използвайте JPG, а за висококонтрастни изображения или текст — GIF.

PNG
PNG (Portable Net­work Graph­ics)
е разработен като алтернатива на GIF (заради дълги съдебни битки за авторските права върху метода на компресия). PNG (произнася се “пинг”) файловете съчетават качества и от JPEG, и от GIF файловете — поддържат както RGB цветови модел, така и Indexed Color. Освен това поддържат и прозрачност на изображенията. Тъй като този формат е разработен специално за уебприложение, той не поддържа CMYK цветове.

SCT
SCT (Sci­tex Con­tin­u­ous Tone)
е файлов формат на фирмата Sci­tex, разработен за изображения, дигитализирани от скенери Sci­tex. По принцип форматът Sci­tex CT не е много популярен за Win­dows, но при Mac се употребява често. Той подържа CMYK цветове и се цветоотделя съвсем коректно от QuarkXPress, така че можете да го използвате без особени притеснения. Форматът не подържа компресия.

PCD
Илюстрации от PCD (Photo CD) на East­man Kodak. В тези компактдискове илюстрациите са записани в компресиран вид в 5 стандартни размера (от 128 х 192 до 2048 х 3072 пиксела) — общо 100 илюстрации на диск. Особеното при този формат е цветовият модел, който използва — YCC (той предполага по-широк спектър от цветове от RGB и CMYK, но друг въпрос е дали те ще се отпечатат).

PDF
PDF (Portable Doc­u­ment For­mat)
— свидното чедо на Adobe вече може да бъде импортирано спокойно като илюстрация в Quark XPress. PDF файловете са основани на Post­Script езика (подобно на EPS файловете), но са специално разработени за публикуване на информация в електронен вид. Можете да създадете PDF файл от различни програми и те ще се възпроизведат по един и същи начин на екран или на печат (не без помощта на програмата Adobe Acro­bat). Ако имате инсталиран Adobe Acro­bat, можете да създавате PDF файлове от QuarkX­Press с командите Print или Еxport.

Път и алфа канал

Пътища (Paths)
В програмите за фоторетуш или векторна графика (например Adobe Pho­to­shop и Adobe Illus­tra­tor) можете да задавате път (path) около част от някое изображение и после по този път изображението да бъде изрязано (тифецвано). Пътят се създава с криви на Безие (Bеzier curves), чиято форма можете да редактирате с помощта на контролните им точки. След като сте създали път, можете да изрежете оградената част от илюстрацията с помощта на командата Clip­ping path (в Adobe Pho­to­shop). Независимо че виждате цялата илюстрация, ако я импортирате в QuarkX­Press, там ще видите само изрязаната част.
Ако импортирате илюстрация с clip­ping path, ще можете по него да задавате обливане на текст и дори да го редактирате. Всъщност, щом импортирате илюстрация с път, програмата автоматично разпознава пътя и прави фона прозрачен.
Внимание! Това, което в Adobe Pho­to­shop се нарича clip­ping path, в QuarkX­Press е embed­ded path. Самата програма може да създава собствен clip­ping path.

Алфа канали (Alpha Chan­nels)
Този термин доскоро бе популярен само при програмите за фоторетуш. Всяка цветна илюстрация съдържа няколко цветни канала (например при RGB илюстрациите имате канал за общия изглед, канал за червения цвят, канал за зеления и канал за синия цвят). Ако в тази илюстрация направите някаква селекция и я запишете, то тя се записва като отделен канал, наречен алфа канал (alpha chan­nel). Този алфа канал по принцип е 8-битов (с 256 нива на прозрачност). В една илюстрация могат да бъдат добавени няколко такива алфа канала.

Какво е тифец?

В периодиката много често се използват илюстрации, при които фонът е премахнат и е оставен само обектът или обектите на преден план. Тези илюстрации са популярни като “тифеци” (Гурутата от професионалния предпечат ще подскочат до тавана като чуят да наричате така галещия ухото термин “свободно стояща автотипия”). За да бъде постигнат този ефект, илюстрацията първо се обработва в програма за фоторетуш, където желаната част от изобажението се “изрязва” с път (clip­ping path) или алфа канал (alpha chan­nel), и се експортира обикновено като файл в EPS, TIFF или PSD формат. Програмитe за предпечат като Adobе InDesign позволяват да се избира изрязване от всички създадени пътища или алфа канали при импорт на илюстрацията.

В какъв цветови модел да работя?

Ако работите за интернет приложения – използвайте RGB. Ако трябва да представите вашите неща за печат, независимо с какъв цветови модел сте работили, вашите файлове трябва да бъдат в CMYK. Избягвайте да предавате фалове с “екзотични” цветови модели като HSB или Lab — те вършат добра работа при обработка на илюстрациите в програмата за фоторедуктиране — като Adobe Photoshop например

Каква е разликата между векторни и растерни илюстрации?

При растерните графики (bit-mapped graph­ics) изображенията са съставени от множество точки, разположени в правоъгълна решетка, наричана растер (screen). В англоезичните страни ще срещнете термина screen. Наричат се още и битмап изображения (bitmap). Bitmap, преведена буквално, означава карта на битовете, но всъщност това е по-скоро таблица, в която са дефинирани координатите на всяка точка от изображението. Недостатъкът на тези илюстрации е, че могат да се мащабират само в определени граници
Малко уточнение — макар че говорим за точки, всъщност става въпрос за различни неща. Когато сканиранираме изображение, имаме отчети (sam­ples) и съответно разделителната способност на скенерите е по-добре да се назовава sam­ples per inch (spi). По-често обаче можете да срещнете pix­els per inch (ppi). За показване на това изображение на екрана на монитора се използват пиксели (pix­els). А когато го отпечатваме на принтер, използваме принтерски точки (dots) и съответно разделителната им способност е dots per inch (dpi). От своя страна, принтерските точки образуват полутоновите точки (spots), които изграждат самото изображение.
В зависимост от това колко бита информация се използват за представяне на една точка, илюстрациите биват: Щрихови (black & white) — 1 бит — черно или бяло.
Сиво полутоново изображение или сива скала (grayscale) — 8 бита — 256 нива на сивото (по този начин се представят класическите черно-бели илюстрации).
Цветни (color) — те могат да бъдат с 8, 24, 32 или повече бита. Това са цветни фотографии или качествени графики.
Към растерните изображения причисляваме и сканираните илюстрации, обработени от програми за фоторетуш. Най-популярните програми от този род са Adobe Pho­to­shop, Corel Photo Paint, Gimp и др.

Векторните графики (vec­tor graph­ics) са графични изображения, съставени от отделни обекти (криви, правоъгълници, окръжности и др.), които са описани от програмата като вектори  (математически описани криви на Безие — Bezier curves). При всяко редактиране на обекта, той се преизчислява от програмата. Предимството на тези графики е, че могат да бъдат променяни техните размери (да се мащабират), да се изкривяват и т.н., без да се променя качеството им.
Често за тях се използва и терминът обектно ориентирани графики (object ori­ented graph­ics).
Сред най-популярните програми за създаване и редактиране на векторни графики са Corel Draw! и Corel Designer, Adobe Illus­tra­tor и др. Програми за предпечат като QuarkX­Press или Adobe InDe­sign позволяват експортиране на файлове в EPS формат, които могат да бъдат преобразувани във векторни изображения (ако в публикацията обаче има растерни изображения, те си остават такива и не се векторизират).
За експортиране на векторни изображения използвайте EPS или PDF формат.