Архив за етикет: печат

Какво е биговане?

Като процес е подобно на щанцоването. При биговането (creas­ing) с помощта на тъп нож и натиск се фиксират местата, където изделието ще бъде прегъвано. Както щанцоването, и то също се извършва след отпечатване на изделието.

Какво е щанцоване?

За изработката на някои полиграфически изделия с по-сложна форма е необходимо след отпечатване да бъдат щанцовани (die cut­ting), тоест изрязани по желаната форма. За целта се използва щанца, която представлява инструмент с остра метална лента, огъната според очертанията на крайното изделие. След прилагане на натиск върху щанцата тя изрязва листа по желаната форма. Най-често щанца се използва за изработка на папки, дипляни с по-сложна форма, опаковки и др.

Какво е спот цвят?

Спот цвят (spot color) е цвят, който при цветоотделяне създава отделен (извън CMYK) филм. Като спот цвят може да бъде дефиниран от програмата за предпечат както обикновен цвят, на който му е зададено да не се разлага по CMYK, така и каталожен цвят – да речем Pan­tone. Например в публикацията има червено, съставено от по 100% Magenta и Yel­low. Нормално при цветоотделяне се получават 2 филма за него — Magenta и Yel­low, но ако се дефинира като spot, тогава за този цвят ще има отделен филм. Най-често като спот цветове се дефинират запазени цветове за лога или за фирмена идентичност. В повечето случаи това са цветове от скалата на Pantone.

Какво означава 4+0, 1+1 и т.н.?

Ако се чудите какво означават мантрите на гурутата в предпечата “Пиши го там 4+0, а вътре 1 +1″, ето го и отговорът. Тези означения указват каква е цветността на отпечатвания лист – първата цифра е за лицето на листа, а втората – за гърба. 1+0 означава един цвят на лицето (най-често черен) и без печат на гърба. 1+1 – печат с един цвят и на лицето, и на гърба. 2+0 – два цвята (обикновено черен и някакъв допълнителен) на лицето и без печат на гърба. 4 – означава пълноцветен печат (4+0 – пълноцветно лице и без печат на гърба, 4+4 – цветен печат и на лицето, и на гърба).

Точки, полутонове и линиатура

Принтерска точка (Dot)
Съвременните лазерни принтери отпечатват изображението с помощта на стотици малки черни точки тонер. Тези точки са с фиксирана големина и тяхната форма не може да се променя. За това колко добър е един принтер, съдим по броя точки, които може да отпечата в един инч — това е разделителната способност, или резолюцията (res­o­lu­tion) на принтера. Тя се измерва в точки на инч (dots per inch или съкратено dpi). Колкото по-голяма е разделителната способност на един принтер, толкова по-качествено изображение може да получите от него. В момента най-популярни са принтерите с 600 dpi, но по-добре би било, ако можете да си позволите принтер от 1200 dpi. Понастоящем новите модели принтери дори в ниския клас вече поддържат такава разделителна способност

Полутонова точка (Spot)
Логичен е въпросът — как само с черните точки на принтера могат да бъдат възпроизведени сивите полутонови илюстрации? Този проблем е бил решен още в докомпютърната ера с помощта на растерната решетка — филмът с изображението се експонира върху светочувствителна плака, пред която е поставено стъкло с много фино гравирана върху него решетка. В резултат на дифракцията на светлината, преминаваща през решетката, изображението се експонира върху плаката като черни точки с различни размери.
Стъклото с решетката е наричано растер или растерна решетка (влиянието на немските термини в нашата полиграфия е осезаемо). Самият процес е познат като растеризация. За да внесем малко смут — растер се нарича не само стъклото с решетката, но и полученото изображение. Разбира се, англоезичните държави не остават по-назад, така че в литературата за растера ще срещнете името screen, а самият процес — screen­ing. Отпечатаното изображение е изградено като решетка от полутонови точки.
Когато човек гледа от определено разстояние съвкупност от черни точки, между които има известен бял просвет, неговите очи сумират информацията от черното и бялото и в крайна сметка предават едно усреднено изображение, което е… процент от сивото. Колкото повече е бялото в тази група, толкова по-светло сиво виждаме. Благодарение на тази особеност на човешкото зрение черните полутоновите точки, които са с различни размери, формират различни зони в сивото. Този процес на преобразуване се нарича halfton­ing, оттам и самите сиви изображения са наричани полутонови (halftone).

Връзка между принтерски и полутонови точки
Полутоновата точка, която по-често ще я срещнете в литературата като spot, е по-скоро клетка, изградена от точки. Когато принтерът отпечатва полутонова точка, тази клетка се изгражда от равномерните по големина и разстояние принтерски точки. Но в зависимост от това колко тъмно сиво трябва да възпроизведе полутоновата точка, има повече или по-малко принтерски точки. Например за бял цвят — няма да имате нито една принтерска точка, за 10% сиво — 10% от пространството на полутоновата клетка ще бъде запълнено с принтерски точки, за 50% — съответно 50% от пространството и т.н.. При черен цвят — цялата клетка на полутоновата точка ще бъде запълнена с принтерски точки.
Накратко — изображението, което виждате отпечатано от печатащото устройство се състои от решетка, изградена от полутонови точки, които от своя страна са изградени от принтерските точки.

Линиатура (Lpi)
Освен разделителната способност на печатащото устройство има още една характеристика, от която зависи качеството на изображението. Това е линиатурата. Тя показва честотата на полутоновите точки за единица мярка (най-често инч). Измерва се в линии на инч (lines per inch или lpi). У нас можете да срещнете някъде да използват и линии на сантиметър.
Когато се консултирате с печатницата, където ще печатате, и оттам искат да цветоотделяте на дадена линиатура, уверете се, че говорите за едни и същи единици. Защото може да се окаже, че 39 линии, които са ви казали оттам, всъщност са на сантиметър и вие трябва да зададете за печат 100 линии на инч.
С две думи — при линиатура 100 lpi ще имате по 100 полутонови точки на инч вертикално и хоризонтално (полутонови, а не принтерски — това е особено важно!)
И тук вече идва тънката работа — пряката зависимост между линиатурата и разделителната способност на печатащото устройство. Казахме вече, че полутоновата точка се изгражда като решетка от принтерски точки (чиято честота се задава като брой точки на инч). От своя страна изображението на печат се формира от честотата на полутоновите точки на инч.
Колкото по-голяма е клетката на полутоновата точка, толкова повече степени на сивото може да бъдат възпроизведени. Ако имате полутонова точка, изградена от квадрат с по 16 точки, ще можете да възпроизведете общо 256 степени на сивото (всъщност 257 — заедно с бялото), което си е напълно достатъчно. Впрочем и езикът Post­Script Level 1, с който все още работят доста експонатори у нас, може да поддържа само толкова степени на сивото.
Приемаме, че имате принтер с разделителна способност 600 dpi. Ако разделите тези точки на 16, за да видите колко линии ще трябват, за да достигнете максимума от нива на сивото, ще получите 37,5. Да, но линиатура със стойност 38 lpi е неприемлива, защото полутоновите точки ще бъдат много големи и видими. И вече имате проблем — трябва да търсите компромис между линиатурата и разделителната способност. Приемливата стойност за линиатура в този случай е между 60 и 85 lpi. При по-голяма линиатура точките ще са по-малки, но ще се изграждат от по-малко принтерски точки и ще възпроизвеждат твърде малко нива на сивото. Например, ако ви хрумне да печатате с линиатура 150 lpi на същия този принтер, то полутоновата точка ще се изгражда само от по 4 принтерски точки по хоризонтала и вертикала. Което ще рече само 17 нива на сивото — нивата на сивото се определят като вдигнете на квадрат броя на точките на страна и прибавите 1 — за белия цвят. При толкова малко нива реално изображението може да започне да се постеризира (pos­ter­ize) — вместо плавно преливане ще имате резки граници между нивата на сивото, които ще са само няколко.
Ето няколко формули и примери как да се справяте с проблемите. Като знаете, че максимумът нива на сивото, поддържан от Post­Script Level 1, е 256 и че това се постига с полутонова клетка, изградена от 16 x16 принтерски точки, можете да определите максималната линиатура, като разделите разделителната способност на експонатора на 16. Например:
– ще цветоотделяте на експонатор с разделителна способност 1693 точки (dpi). Разделяте 1693 на 16 и получавате 105,8. С други думи, линиатура над 105 lpi не ви е необходима. Обикновено се използват 100 или 90 lpi
– ще цветоотделяте на експонатор с 2540 dpi. Делите 2540 на 16 и получавате 158,7. Стандартно се използва 150 lpi.
Производителите на принтери и експонатори отдавна прилагат различни технологии за подобряване на отпечатването и в повечето случаи резултатът наистина е по-добър. Само за пример — при 2400 dpi постигане на линиатура от 175 lpi. Повечето нови експонатори могат да работят с 3000–6000 dpi, което е повече от достатъчно за какъвто и да било печат. Лазерните принтери също вече масово преминават границата от 1200 dpi.
Често споменаваме Post­Script Level 1, макар че вече има Post­Script Level 2 и Post­Script 3. За всеки случай, когато работите с експониращи фирми, винаги предполагайте по-слабите параметри. Защото може да се окаже, че точно днес суперсвръхултраекспонаторът се е повредил и ще трябва пуснат филмите ви на старата барака. “Ама не сте ли ги направили за Level 1? Е, ще трябва да ни ги цветоотделите наново, sorry”.

Ъгъл на растерната решетка (Screen Angle)
Стана дума за гъстотата на полутоновите точки на линия, но има и още един важен параметър. Това е ъгълът на завъртане на растерната решетка. В досегашните примери подразбирахме полутонови точки, които изграждат хоризонтална линия. Но практиката е показала, че далеч по-добри резултати могат да се постигнат, ако тези линии са завъртени под определен ъгъл спрямо хоризонтала. Това се прави, за да се избегне моарето (moire), което би се образувало при наслагването на цветовете един върху друг. Всеки цвят има определен ъгъл на завъртане на растерната решетка. Черното има решетка, завъртяна на 45° спрямо хоризонтала, цианът — на 105°, магентата — на 75°, а жълтото на 90°.
При hexa­chrome печат ъглите на двата допълнителни цвята — оранжево (orange) и зелено (green), са 105° и 75° — съвпадат с ъглите на циана и магентата. Причината да се използват едни и същи ъгли е, че оранжевото и циана, както и зеленото и магентата са срещуположни цветове. Тоест там, където има зелено, не би трябвало да има магента. По-сложно е положението, когато се използват CMY + 2, 3 или още пантонни цветове. Това е чест похват при печатането на опаковки. Тогава трябва да се действа в зависимост от конкретния случай, но трябва да се стремите да има по-големи разлики в градусите между цветовете.

Системи за съответствие на цветовете (Color Matching Systems)

PANTONE®

PANTONE® — каталожни цветове за мастилата на Pan­tone Inc. Може би най-популярната система за каталожни цветове в полиграфията (известни са и като пантонни цветове). Цветовете на PANTONE® съответстват на печатните каталози, които можете да купите и у нас.
Можете да избирате цветове, които да се отпечатват като отделни цветове от CMYK — дефинирани, или спот цветове (spot col­ors) или да използвате съставни цветове, които се преобразуват в CMYK. Разполагате с над 3000 цвята.
Предимството на пантонните цветове е, че независимо как изглеждат на екрана на монитора или на разпечатката на мастиленоструйния принтер например, те винаги ще съответстват на цветовете, които сте избрали в каталога. Това е полезно при изработка на запазени знаци или шрифтове, където обикновено водещите компании държат на определени запазени каталожни цветове.
Отделно имате и PANTONE® hexa­chrome, където разполагате с 2000 съставни цвята, състоящи се от 6 PANTONE® цвята. При hexa­chrome освен стандартните CMYK цветове, които са малко по-различни като цветове и наситеност от стандартните CMYK цветове, имате добавени оранжево (orange) и зелено (green). Hexa­chrome е основана на технологията high fidelity (HiFi) за възпроизвеждане на цвета, гарантираща по-висока точност на възпроизвеждане на цветовете и значително разширява обхвата на цветовия спектър, който можете да възпроизведете на хартия. Необходимо е обаче да зададете Hexa­chrome профил в настройките на Color Man­age­ment. Разбира се, за да използвате тази технология, трябва предварително да се консултирате с вашия печатар дали може да печата с PANTONE® hexa­chrome мастила и да ви даде hexa­chrome профил за съответната печатарска машина.
Цветовете PANTONE® отдавна са стандарт в печатната индустрия, но настоятелно ви съветваме винаги преди да ги използвате, да се консултирате с печатницата, дали разполагат със съответните мастила.
Цветовете PANTONE® се предлагат в два основни варианта — за хромирана (coated) хартия — луксозните хромови хартии, използвани в списанията например, и некоатирана (uncoated) хартия — да речем вестникарската хартия. Можете да различавате двата типа цветове по буквения индекс след цифрата, обозначаваща номера на цвета в каталога. Например жълтото с номер 101 C означава цвят за коатирана хартия, а 101 U — същият цвят за некоатирана хартия.
Имате пантонни цветове и за матова хартия — PANTONE® solid matte. Жълтото, за което стана дума по-горе, тук вече ще е 101 M. Освен за матирана хартия имате и две допълнителни палитри на PANTONE®: пастелни — PANTONE® pas­tel (съответно с coated и uncoated варианти) и металик — PANTONE® metal­lic (само coated версия).

TOYO
TOYO е система за съответствие на цветовете, която е популярна Азия (най-вече в Япония). Базирана е на каталожните цветове за мастилата на Toyo Ink Mfg. Co. Ltd. Имате някакви си около 1000 цвята, но защо ви са?

DIC
DIC е система за съответствие на цветовете, основана на каталожните цветове за мастилата на Dainip­pon Ink and Chem­i­cals, Inc. Доколкото това отново е японска компания, цветовете DIC са популярни в Япония и други тихоокеански държави.
Стандартите TOYO и DIC не е препоръчително да използвате у нас, защото много е вероятно да имате несъответствие между екранните и отпечатаните цветове. Нещо повече — трудно ще откриете техни каталози, а още по-трудно — печатници, работещи с тях.

TRUMATCH
TRUMATCH — система за съответствие на цветовете, основана на каталожните цветове на Tru­match, Inc. Можете да ползвате над 2000 цвята. Цветовата палитра на TRUMATCH е изградена от 48 основни цветови оттенъка (tints), като наситеността (shade) за всеки от тях се променя през 15%. За увеличаване на броя на цветовете се използва и черно (black), което се променя през 6% в 7 стъпки от 0 до 42%. Оттенъкът в палитрата се означава с номер, буквата отдясно на номера означава процентът на наситеност (а е за 100%, h — 5%), а ако до буквата отдясно има още една цифра тя означава процентът на черното в цвета (ако няма цифра — 0%, цифрата 7 означава 42%). Например за цвета TRUMATCH 12-a, ако го преобразувате в CMYK, ще видите, че е жълто с 100% наситеност, а цветът TRUMATCH 12-a1 — жълто 100% и черно 6%.
Тъй като TRUMATCH е оптимизирана за предпечатна подготовка, можете бързо да си намерите необходимите цветове било като дефинирани или като съставни. Стига да им свикнете на начина на номериране и да имате под ръка техните каталози.

FOCOLTONE
FOCOLTONE — система за съответствие на цветовете на FOCOLTONE Ltd. FOCOLTONE всъщност е съкращение от FOur COLor TONEs — четирицветни тонове. Тук имате “само” 750 цвята. Цветовете тук са формирани от четирите CMYK цвята (или с премахването на един, два или три цвята), като нарастването на наситеността на отделните цветове е през 5%.
Ако ви мързи да мислите как да забъркате пропорциите в CMYK, за да постигнете даден цвет — просто си поровете в цветовете на FOCOLTONE и си харесайте нещо. След което като го обърнете в CMYK, ще си имате наготово хубав цвят.

Какво е фирфарбен?

Фирфарбен (нем. vier Far­ben) означава четирицветен, или пълноцветен, печат. В печатната индустрия се използва цветовият модел CMYK (Cyan, Magenta, Yel­low, blacK). Цветните илюстрации се отпечатват с помощта на четири мастила – синьо, пурпурно, жълто и черно. В повечето случаи този термин се използва от по-старата генерация печатари и предпечатари, закърмени с немската терминология. Сега спокойно можете да  използвате термина пълноцветен печат. Е, има и шестцветен, пантонен и какъв ли още не печат, но засега не задълбаваме натам.