Архив за етикет: Photoshop

Gray’s Anatomy

Винаги съм твърдял, че обработката на рекламни фотографии с човешки лица или фигури трябва да бъде поверявана или на художници, или поне на хора, преминали известна подготовка по рисуване на човешко тяло. Иначе се получават нелепици като тази рекламна кампания на някакво заведение или конкурс, или нещо от сорта. Вероятно уговорката е била нещо от сорта: “Абе имаме една мацка тука. Не, не сме наемали фотограф — много скъпо искат мискините. Отпрахме снимката от “Хайклуб”, ти виж там пооправи я, дорисувай това-онова и я пускай. Ако не става — нали имаше някаква 3D програмка — сглоби нещо и приший главата. Не се престаравай много — и без това правя услуга на заведението на свако.” И в резултат се получават двете мацки от картинката. По принцип тези крехки девойчета не би трябвало да са вдигали нещо по-тежко от чаша с “Мохито”, но като краен резултат изглеждат като полузащитници ветерани от Американската професионална футболна лига при това без платени здравни осигуровки и видимо калпав травматолог.

Затова не е лошо като правите такива манипулации, на една ръка разстояние от вас да бъде някой наръчник по анатомия (ако не сте уверени как изглеждат кокали и мускули). И да сверите дали вашата картинка прилича поне малко на тези от книгата. “Анатомия” на Хенри Грей е едно много добро начало.

Почти истински

Днес ще е малко по-лежерно. Често става въпрос за обработката на снимки за реклами и докъде трябва да се простира “авторският”  им ретуш. Ето три свежи примера от сайта photoshopdisasters, които допълват дебатите по тази тема.

1. Три девойки маршируват. Двете са истински, но едната…

2. Сам Мендес и Кейт Уинслет — единият явно има проблеми с личността си

3. Victoria’s Sicrets — толкова са богати, че могат да си позволят да наемат извънземни

За гумите

Тези дни мярнах една реклама на кабелен оператор. Хрумката определено беше свежа, защото приковава вниманието с актуална за сезона обява, която няма да се подмине от автомобилистите. Но в изпълнението ме смутиха 2 неща. Първо — анонсът е “Подарявам зимни гуми”. Предполага се комплект от 4 гуми. Но в случая те са 5. На всичкото отгоре петата, която кой знае защо е барабар с алуминиевата джанта, е и по-голямя от останалите — тоест не би минала и за резервна гума (те напоследък са и по-малки от стандартните). Това може да мине и като ефект на перспективата, но все пак не стои добре.

Е, но ако в нашия случай това са дребни кусури, то колегите от САЩ направо са избили рибата. Ето един автомобилен пример от Pho­to­shopDis­as­ters, където само с една дребна грешка са омазали цялата реклама, и то не на кой да е, а на BMW. Ама, дет се вика, който не работи, той и не греши.

Вредата от автоматичната селекция

Какво се случва, когато изтриете фона, селектиран автоматично с магическата пръчица? Правилно — може да “продупчите” изображението. Както се е случило на показаната илюстрация с девойката от корицата  — част от лицето й е изчезнала благодарение на автоматичната селекция. Как да избегнем това? Лично аз предпочитам да си направя селекция с pen тула — т.е. правя path, който обръщам в селекция. Ако пък държите да използвате Color Range за селектиране, ще трябва внимателно да огледате изображанието, да няма добавени “погрешни” пиксели за премахване.

Какво е резолюция?

Разделителната способност, или резолюцията, е параметър показващ броя на пикселите на квадратен инч (dots per inch — dpi), формиращи изображението. Резолюцията е пряко свързана и с размера на изображението. При едни и същи размери, изображението с повече пиксели на квадратен инч е по-качествено при отпечатване. Например, ако трябва да отпечатате две илюстрации с размери 10 х 15 см, но първата е с резолюция 72 dpi, а другата 300 dpi, то втората илюстрация ще се отпечата качествено, докато първата ще излезе “рошава” — пикселите ще бъдат видими на хартията.

Свалих си илюстрация от интернет – става ли да я използвам в реклама?

Първо – трябва да сте убедени, че въпросната илюстрация не е обект на авторско право. Второ – в интернет обикновено илюстрациите са с резолюция 72 или 96 dpi. За да разберете дали е достатъчно голяма, трябва да промените резолюцията поне на 225 dpi и да видите дали новите размери са ви достатъчни. Например: илюстрация с размери 600х800 пиксела (px) при разделителна способност от при 72 dpi има размери 21,17х28,22 см. За 225 dpi илюстрацията вече е 6,77х9,03 см, а при 300 dpi — 5,08х6,77 см.

Файлови формати за илюстрации

По принцип файловите формати са много повече от представените по-долу, но тук се спирам на най-популярните, които можете да импортирате без проблеми в QuarkX­Press и InDesign.

TIFF
TIFF (Tag Image File For­mat) е безспорно най-популярният формат в предпечатната подготовка. Използва се основно при сканирани илюстрации, обработвани от програми за фоторетуш. TIFF файлове могат да бъдат записвани с компресия без загуби на информация — LZW.

EPS
EPS (Encap­su­lated Post­Script)
се използва като файлов формат от програми за фоторетуш, работещи с растерни графики, но в EPS могат да се експортират и илюстрации, създадени от програми за векторни графики като Adobe Illus­tra­tor и Corel Draw!.

DCS
DCS (Desk­top Color Sep­a­ra­tion)
е разширение на EPS файловия формат. Използва се при тифеци за намаляване размера на цветоотделките, тъй като има възможност да записва отделните канали в различни файлове в зависимост от опциите.

DCS 2.0
DCS 2.0 (Desk­top Color Sep­a­ra­tion 2.0)
пък е разширение на DCS файловия формат. Това е засега единственият формат, който подържа многоканални цветотделки като CMYK + 1, 2 или няколко допълнителни цветове или Hexahrome за шестцветен печат. При импортиране на DCS 2.0 файл в поле за илюстрация в палитрата за цветовете се импортират и допълнителните цветове, зададени в него. Трябва да внимавате да не изтриете от палитрата тези цветове, защото тогава файлът ще се цветоотдели некоректно!
Файловете в TIFF и EPS формат могат да се използват както на PC, така и на Mac. Все пак, ако прехвърляте EPS файлове между PC и Mac, записвайте ги по възможност в Adobe Pho­to­shop EPS формат. Ако това е невъзможно, тогава в PSD формат.

WMF
WMF (Win­dows Metafile
) както файловете в EPS формат, могат да съдържат растерни или векторни графики. Ако импортирате векторна илюстрация в QuarkX­Press за Win­dows през клипборда, тя ще получи разширение WMF. Някои програми за векторна илюстрация използват този формат като файл за предварителен оглед (pre­view) на EPS файловете.
Този тип файлове не се цветоотделят коректно от QuarkXPress — цветовете се отпечатват такива, каквито ги виждате на екрана на програмата.

BMP
BMP (Microsoft Win­dows Bitmap
) е използван главно в Win­dows, който разполага с комплект от BMP изображения за фон на самата програма. Ако импортирате растерна илюстрация в QuarkX­Press през клипборда, тя ще получи разширение BMP.
Не е желателно да използвате този формат, но ако държите да го имате в публикацията си, поне работете с черно-белия му вариант, защото BMP не поддържа CMYK цветове.

PICT
PICT (Mac­in­tosh Pic­ture)
е форматът, който е аналог на WMF или BMP форматите на PC компютрите в Mac-овете (разработен е за програмата MacDraw). В този формат могат да бъдат записани както растерни, така и векторни илюстрации.

JPEG
JPEG (Joint Pho­to­graphic Experts Group)
придоби изключителна популярност покрай интернет. JPEG (произнася се “джей пег”) файловете компресират информацията за изображението със загуби, но, от друга страна, постигат голяма степен на компресия и по-малък размер на файла. Един от основните формати за изображения, използвани в уебстраниците.

GIF
GIF (Graph­ics Inter­change For­mat
) е конкурентът на JPEG в интернет, разработен от Com­puServe. GIF (произнася се “джиф”, макар че е популярен и като “гиф”) файловете поддържат максимум 256 цвята (в особения режим Indexed Color), което води до недотам вярно представяне на цветовете на изображението. За разлика от JPEG те поддържат компресия без загуби и може да задавате зони на прозрачност на изображенията.
Ако имате висококачествени илюстрации във вашия уеб-документ, използвайте JPG, а за висококонтрастни изображения или текст — GIF.

PNG
PNG (Portable Net­work Graph­ics)
е разработен като алтернатива на GIF (заради дълги съдебни битки за авторските права върху метода на компресия). PNG (произнася се “пинг”) файловете съчетават качества и от JPEG, и от GIF файловете — поддържат както RGB цветови модел, така и Indexed Color. Освен това поддържат и прозрачност на изображенията. Тъй като този формат е разработен специално за уебприложение, той не поддържа CMYK цветове.

SCT
SCT (Sci­tex Con­tin­u­ous Tone)
е файлов формат на фирмата Sci­tex, разработен за изображения, дигитализирани от скенери Sci­tex. По принцип форматът Sci­tex CT не е много популярен за Win­dows, но при Mac се употребява често. Той подържа CMYK цветове и се цветоотделя съвсем коректно от QuarkXPress, така че можете да го използвате без особени притеснения. Форматът не подържа компресия.

PCD
Илюстрации от PCD (Photo CD) на East­man Kodak. В тези компактдискове илюстрациите са записани в компресиран вид в 5 стандартни размера (от 128 х 192 до 2048 х 3072 пиксела) — общо 100 илюстрации на диск. Особеното при този формат е цветовият модел, който използва — YCC (той предполага по-широк спектър от цветове от RGB и CMYK, но друг въпрос е дали те ще се отпечатат).

PDF
PDF (Portable Doc­u­ment For­mat)
— свидното чедо на Adobe вече може да бъде импортирано спокойно като илюстрация в Quark XPress. PDF файловете са основани на Post­Script езика (подобно на EPS файловете), но са специално разработени за публикуване на информация в електронен вид. Можете да създадете PDF файл от различни програми и те ще се възпроизведат по един и същи начин на екран или на печат (не без помощта на програмата Adobe Acro­bat). Ако имате инсталиран Adobe Acro­bat, можете да създавате PDF файлове от QuarkX­Press с командите Print или Еxport.

Път и алфа канал

Пътища (Paths)
В програмите за фоторетуш или векторна графика (например Adobe Pho­to­shop и Adobe Illus­tra­tor) можете да задавате път (path) около част от някое изображение и после по този път изображението да бъде изрязано (тифецвано). Пътят се създава с криви на Безие (Bеzier curves), чиято форма можете да редактирате с помощта на контролните им точки. След като сте създали път, можете да изрежете оградената част от илюстрацията с помощта на командата Clip­ping path (в Adobe Pho­to­shop). Независимо че виждате цялата илюстрация, ако я импортирате в QuarkX­Press, там ще видите само изрязаната част.
Ако импортирате илюстрация с clip­ping path, ще можете по него да задавате обливане на текст и дори да го редактирате. Всъщност, щом импортирате илюстрация с път, програмата автоматично разпознава пътя и прави фона прозрачен.
Внимание! Това, което в Adobe Pho­to­shop се нарича clip­ping path, в QuarkX­Press е embed­ded path. Самата програма може да създава собствен clip­ping path.

Алфа канали (Alpha Chan­nels)
Този термин доскоро бе популярен само при програмите за фоторетуш. Всяка цветна илюстрация съдържа няколко цветни канала (например при RGB илюстрациите имате канал за общия изглед, канал за червения цвят, канал за зеления и канал за синия цвят). Ако в тази илюстрация направите някаква селекция и я запишете, то тя се записва като отделен канал, наречен алфа канал (alpha chan­nel). Този алфа канал по принцип е 8-битов (с 256 нива на прозрачност). В една илюстрация могат да бъдат добавени няколко такива алфа канала.

Какво е тифец?

В периодиката много често се използват илюстрации, при които фонът е премахнат и е оставен само обектът или обектите на преден план. Тези илюстрации са популярни като “тифеци” (Гурутата от професионалния предпечат ще подскочат до тавана като чуят да наричате така галещия ухото термин “свободно стояща автотипия”). За да бъде постигнат този ефект, илюстрацията първо се обработва в програма за фоторетуш, където желаната част от изобажението се “изрязва” с път (clip­ping path) или алфа канал (alpha chan­nel), и се експортира обикновено като файл в EPS, TIFF или PSD формат. Програмитe за предпечат като Adobе InDesign позволяват да се избира изрязване от всички създадени пътища или алфа канали при импорт на илюстрацията.

В какъв цветови модел да работя?

Ако работите за интернет приложения – използвайте RGB. Ако трябва да представите вашите неща за печат, независимо с какъв цветови модел сте работили, вашите файлове трябва да бъдат в CMYK. Избягвайте да предавате фалове с “екзотични” цветови модели като HSB или Lab — те вършат добра работа при обработка на илюстрациите в програмата за фоторедуктиране — като Adobe Photoshop например