Архив за етикет: Photoshop

Има ли други цветови модели освен RGB и CMYK?

HSB

При HSB (HSB color model) вместо цветовете имате техните характеристики. Първата е Hue - цвят. Цветовете от спектъра са разпределени в кръг, разграфен в градуси от 0 до 360. Градусите се променят обратно на часовниковата стрелка, като започват от червеното на 0 градуса, жълто — 60, зелено — 120, циан — 180, синьо — 240, магента — 300. Втората характеристика е Sat­u­ra­tion - насищане, а третата — Bright­ness - яркост (и двете характеристики се задават в проценти — от 0 до 100). Hue показва мястото на цвета в цветовия спектър, Sat­u­ra­tion задава наситеността му, а Bright­ness — процента на черно в цвета. При стойности за B = 100%, а за S = 0, независимо каква е стойността на H, имате бял цвят. При стойности на B = 0%, независимо от стойностите на H и S, имате черен цвят.

LAB
LAB (LAB color model) е интересен модел, претендиращ да бъде независим от характеристиките на монитора или изходните устройства. Въведен е през 1931 г. от Международната организация за стандартизация на цветовете (CIE) — затова можете да го срещнете в литературата и като CIELAB. Съдържа три показателя: L — осветеност (Lumi­nos­ity), a — преход от от червено (red) към зелено (green) и b — от синьо (blue) към жълто (yel­low). Показателят L се задава в проценти, а a и b с числови стойности от –120 до +120. При 100% L и стойности за a и b = 0 имате бял цвят (съответно при L = 0 — черен цвят).
Ако имате файл в RGB и по определени причини не трябва да го конвертирате в CMYK, а искате да го изпратите на друг човек, конвертирайте го в LAB. Това ви гарантира, че файлът ще бъде отворен на друг компютър по същия начин, по който сте го дали. При RGB модела това не е така заради различните монитори и зададени профили. Положението при CMYK е подобно на RGB, но не е добре да се конвертират CMYK файлове поради възможността да са търсени определени насищания на цветовете в проценти.

Какво е RGB и CMYK?

Това са цветови модели. RGB се използва основно за цветовете при мониторите и интернет, докато CMYK се използва в печатарската промишленост.

CMYK цветови модел.

В полиграфията върху белия лист се наслагват основните цветове, за да се получи черно (за разлика от RGB модела, където от наслагването на основните цветове се получава бяло). При CMYK модела (CMYK color model) се работи с 4 цвята: синьозелено — циан (Cyan), пурпурно — магента (Magenta), или маджента, речено на чист английски, жълто (Yel­low) и черно (blacK). Тези цветове се наричат субстрактивни (sub­strac­tive col­ors), защото белият цвят се получава от премахването на всички цветове. Всъщност теоретично черното би трябвало да се получи само от циан, жълто и магента, но практически не е така и затова се добавя и черният цвят.

CMYK цветови модел

RGB цветови модел. Компютърните монитори създават цветовете подобно на телевизионните приемници — от излъчването на три лъча — червена (Red), зелена (Green) и синя (Blue) светлина. Вече стана дума, че при RGB (RGB color model) белият цвят се получава от наслагването и на трите основни цвята един върху друг. Поради тази причина те се наричат адитивни цветове (addi­tive col­ors). Илюстрациите, които сканирате, също са в RGB цветове, докато не ги конвертирате в програма за фоторетуш като Adobe Pho­to­shop или Corel Pho­toPaint.
Проблемът при този модел е, че не е желателно да бъде използван в полиграфията, където се използва CMYK цветови модел.
При работа с уебдокументи трябва да работите в RGB — заради по-малкия размер на файла, а и така или иначе вашите документи са предназначени за публикуване в уебмрежата и ще се разглеждат на монитори (които работят в RGB).

RGB цветови модел

Каква е разликата между векторни и растерни илюстрации?

При растерните графики (bit-mapped graph­ics) изображенията са съставени от множество точки, разположени в правоъгълна решетка, наричана растер (screen). В англоезичните страни ще срещнете термина screen. Наричат се още и битмап изображения (bitmap). Bitmap, преведена буквално, означава карта на битовете, но всъщност това е по-скоро таблица, в която са дефинирани координатите на всяка точка от изображението. Недостатъкът на тези илюстрации е, че могат да се мащабират само в определени граници
Малко уточнение — макар че говорим за точки, всъщност става въпрос за различни неща. Когато сканиранираме изображение, имаме отчети (sam­ples) и съответно разделителната способност на скенерите е по-добре да се назовава sam­ples per inch (spi). По-често обаче можете да срещнете pix­els per inch (ppi). За показване на това изображение на екрана на монитора се използват пиксели (pix­els). А когато го отпечатваме на принтер, използваме принтерски точки (dots) и съответно разделителната им способност е dots per inch (dpi). От своя страна, принтерските точки образуват полутоновите точки (spots), които изграждат самото изображение.
В зависимост от това колко бита информация се използват за представяне на една точка, илюстрациите биват: Щрихови (black & white) — 1 бит — черно или бяло.
Сиво полутоново изображение или сива скала (grayscale) — 8 бита — 256 нива на сивото (по този начин се представят класическите черно-бели илюстрации).
Цветни (color) — те могат да бъдат с 8, 24, 32 или повече бита. Това са цветни фотографии или качествени графики.
Към растерните изображения причисляваме и сканираните илюстрации, обработени от програми за фоторетуш. Най-популярните програми от този род са Adobe Pho­to­shop, Corel Photo Paint, Gimp и др.

Векторните графики (vec­tor graph­ics) са графични изображения, съставени от отделни обекти (криви, правоъгълници, окръжности и др.), които са описани от програмата като вектори  (математически описани криви на Безие — Bezier curves). При всяко редактиране на обекта, той се преизчислява от програмата. Предимството на тези графики е, че могат да бъдат променяни техните размери (да се мащабират), да се изкривяват и т.н., без да се променя качеството им.
Често за тях се използва и терминът обектно ориентирани графики (object ori­ented graph­ics).
Сред най-популярните програми за създаване и редактиране на векторни графики са Corel Draw! и Corel Designer, Adobe Illus­tra­tor и др. Програми за предпечат като QuarkX­Press или Adobe InDe­sign позволяват експортиране на файлове в EPS формат, които могат да бъдат преобразувани във векторни изображения (ако в публикацията обаче има растерни изображения, те си остават такива и не се векторизират).
За експортиране на векторни изображения използвайте EPS или PDF формат.