Архив за етикет: издателска дейност

Как да издам електронна книга

Днешната инфографика е продължение на указанията от предишния пост — “Как да издам печатна книга”, от руския сайт “Читай легально!”.

Как да издам електронна книга - инфографика за пътя от ръкописа до книгата

Как да издам електронна книга — инфографика за пътя от ръкописа до книгата

Как да издам печатна книга

Днешната инфографика е превод от руския сайт “Читай легально!”. Макар някои от бройките сътрудници и сроковете да са по-различни от тези в българските условия, всеки начинаещ автор може да придобие нагледна представа за обема работа и времето, необходимо един ръкопис да се превърне в книга и да достигне до читателите.

Самиздат — mission possible 2

В предишния пост бяха разгледани въпросите, засягащи как да бъде финансиран един проект. Днешната тема ще е свързана с практическата част от самиздата — подготовката за печат и отпечатването.

Как да предоставя творбата си за предпечат?

Идеалният вариант е да бъде в електронен вариант. За целта можете да използвате най-удобния ви и лесен за работа текстов редактор. Това може да бъде MS Word, Open Office Writer, та дори и елемнтарни редактори като Write или Notepad биха свършили работа.

Имам само пишеща машина. Какво да правя?

Да, все още има автори (най-вече от по-старото поколение), които предпочитат добрата стара пишеща машина за създаване на своите творби. Но така или иначе текстът трябва да бъде прехвърлен на електронен носител. За целта е добре да се доверите на услугите на хора, предлагащи компютърен набор. Цените за него се формират на основата на 1 машинописна страница по БДС — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака).

Трябва ли текстът ми да е форматиран?

Трябва! Особено, ако предвиждате по-сложно оформление с получерни и курсивни знаци. Добре е да си създадете стилове и за всички нива на заглавията. Програмите за предпечат общо-взето се справят добре с форматираните текстове на кирилица, така че при прехвърянето на файловете в тях, то ще се запази.

Мога ли сам да си направя предпечата?

По принцип може — но само ако сте запознати с основните принципи на работа и сте съгласували с печатницата размери на публикацията, полета, шрифтове и т.н. Все пак е по-добре да използвате услугите на фирми, специализирани в тази дейност. Освен по-бързо и вероятно по-качествено свършена работа, те биха могли да ви предпазят от ред грешки, които могат да ви стурват немалка сума.

Всичко в един файл ли да събера?

Зависи. Ако мислите да издадете само печатно издание, това е по-бърз и удобен вариант. Но ако предвиждате и електронен вариант, бил той .epub или .mobi, то е добре всяка глава да бъде на отделен файл. Това се налага от факта, че за направата на електронна версия е добре текстът да бъде структуриран на отделни файлове, от които програмата за предпечат да генерира съдържание, което да бъде използвано като навигация от електронния четец.

Колко разпечатки са ми необходими?

Обичайно се правят 2 коректури — едната след наливането на текстовете и оформянето на изданието и една след нанесените поправки. Ако има много грешки, възможно е да се направи и трета разпечатка.

Как да указвам поправките?

Желателно е да използвате коректорските знаци, които са общоприети при редактиране. Повече за тях можете да прочетете тук. Добре е освен върху текста, да изнасяте поправката и в полето, за да се откроява по-добре и да не бъде пропусната.

На паус или на филм да извадя финалното копие?

Паусът е сравнително евтин и мнозина все още го предпочитат. Но пък тогава се начисляват разходи за монтажисти, а и качеството на илюстрациите не може да се сравнява с това от филм. Далеч по-добро и по-удобно решение е финалната коректура да бъде направена като pdf файл, който да бъде изпратен на печатницата. Напоследък повечето добри печатници използват технологията CTP (com­puter to plate), която подобрява качеството на изходния материал и снижава разходите. Повече за тази технология можете да научите тук.

Да си извадя ли ISBN?

Да! Това е номер, с който книгата може да бъде идентифицирана, каталогизирана и търсена в библиотеките. Изваждането му се прави в Народната библиотека и е безплатно. Можете да помолите за тази услуга и фирмата, която ви прави предпечатната подготовка. Повече информация за услугата — тук.

Какъв формат на книгата ми е необходим?

За тази цел е добре да ес консултирате с печатницата или с хората, които ще ви направят предпечатната подготовка. Условно се говори са издания формат А5 (148х210 мм), но в действителност размерите на книгите само са близки до А5 — това се дължи на различните размери на хартията с които работят печатниците и броят сгъвания, които се правят. По принцип форматът на книгата се определя  в голяма степен и от характера на изданието. Романите и стихосбирките са с по-малък формат от учебниците и помагалата (напр. 84х108/16 за първите и 70х100/16 за вторите). Повече за размерите и форматите на хартията можете да видите тук.

Какво означават числата на хартиения формат?

Първите две числа са размерите на хартиения лист, а третото — броят на сгъванията му при печат. Така с листа от един  формат, но с различен брой сгъвания, могат да се получат издания с различни размери. Например за формат на листа 70х100 при 8 сгъвания размерите на книгата ще са 345х340 мм, при 16 — 170х240 мм, при 32 — 120х165 мм и т.н.

Каква хартия да избера за книгата си?

Зависи от характера на самото изданние и в немалка степен от финансовите ви възможности. Най-евтиният вариант е вестникарската хартия — но тя е сравнително груба и бързо пожълтява. Подходяща е за по-непретенциозни издания без илюстрации. Следващата в класацията е обемната — тя е по-качествена от вестникарската и създава видимо по-голям обем на изданието. Ако все пак искате да направите качествено издание, в което може да има и илюстрации — добре е да се спрете на офсетовата хартия. За албуми или бутикови издания може да използвате хромирана хартия.

Меки или твърди корици?

Обикновено сериозните издателства пускат изданията си първо с твърди корици (hard cover), а после и с меки (paperback). При самиздат с оглед и финансите обикновено се предпочитат меките корици. Ако се използват услугите на професионален създател на корици, добавят се екстри като частичен лак, допълнителен цвят и др. дори и с меки корици изданието може да изглежда перфектно.

Мат или гланц?

Този въпрос стои както за избора на корица, така и при избора на хромова хартия за луксозните издания. Еднозначен отговор на този въпрос няма — всичко опира до личните предпочитания и донякъде и типа на изданието. Цветна детска кинжка би изглеждала чудесно с гланцирана хартия, но пък за изискана стихосбирка може би е по-добре с мат.

Сам ли да си направя корицата?

Ако владеете основните принципи на предпечата, това е напълно възможно. Но ако желаете да направите въздействаща корица, която да “продава” книгата, то по-добре е да се доверите на услугите на професионален дизайнер, специализирал в изработката на корици. Макар е по-скъпо, но в повечето случаи резултат си заслужава.

Имам ли нужда от UV лак или ламинат на корицата?

Обикновено това е опция, с която се постигат 2 цели — по-добър външен вид на изданието и повече трайност на корицата. Като се има предвид, че немалка част от книгите се предлагат навън, тези екстри не са лош избор.

Какво е това 4+4?

Когато отправите запитване до печатницата, те задължително се интересуват от цветността на изданието. Ако корицата е само в един цвят — да речем черен, а от вътрешната част няма нищо, то изданието е 1+0 цвята. Ако имате допълнителен цвят — тогава става 2+0. При пълноцветна корица имате 4+0, а ако сте предвидили и някакви цветни реклами или илюстрации от вътрешната част на корицата, тогава имате 4+4 цвята. Възможно е да бъде добавен и пети цвят (бил той пантон, сребро, злато и т.н.), но имайте предвид, че така ще оскъпите изданието си.

Трябва ли ми технически секретар?

В редакциите това е човекът, който определя как да изглежда едно издание, следи процеса на предпечата и печата. В повечето случаи това са доста опитни хора, които могат да ви спестят немалко грешки и разходи. Желателно е да си намерите такъв още от самото начало на работата по изданието или да разчитате на професионалните услуги на някое издателство или фирма, специализирана в предпечата и печата.

Как ще си получа книгата?

Този финален момент често е подценяван! Ако изданието ви е обемно, може да се окаже, че са необходими 1–2 палета за него и багажника на колата няма да е добро решение, а ще е необходим камион и количка за пренасянето им. Уточнете още от самото начало с печатницата за тяхна сметка ли ще бъде транспортът или вие ще вземате изданието от техния склад за готова продукция. Това може да ви натовари с допълнителни разходи.

Самиздат — mission possible

Напоследък все по-често получавам запитвания от автори как могат да издадат своя книга. Затова реших на едно място да събера отговорите на най-често задаваните въпроси по тази тема.
Добре е всеки, който иска да издава самостоятелно своя творба, да изясни за себе си 3 групи въпроси: 1. Бюджет на начинанието; 2. Работа по издаването — печат и предпечат; 3. Реклама и разпространение.
Нека започнем с първата група въпроси — как да съставите бюджет за издаването на книга.

I. Бюджет
Първото и най-важно нещо — колко пари можете да отделите за начинанието и кои етапи от издаването да финансирате с тях! Често ме питат: “Имам 200 (500, 2000, …) лева, ще ми стигнат ли, за да си издам книгата?” Зависи — може и да стигнат, а може и да са само 1/10 от нужните средства.
Затова е най-добре авторите (и по съвместителство издатели) на един лист да си  разбият заданието по точки и да сметнат разходите — след консултации със специалистите, за всяка от тези точки.
И така въпроси и отговори за бюджета!

Какъв тип е творбата?

Стихосбирка, роман, сборник статии с илюстративен материал, албум с репродукции или фотографии и т.н. От типа на изданието зависи и какъв формат за него ще изберете, каква хартия, корица, тип подвързване и т.н. За тази цел е добре да се посъветвате със специалисти от бранша — специалисти по предпечат или печатари

Какъв ще бъде обемът на изданието?

Една страница с гладък текст може да събере някъде около 2200–2500 знака. Вижте колко знака сумарно е вашият ръкопис и го разделете на 2200 или 2500 — така ще имате приблизителна представа за броя страници. Отговорът на този въпрос ще ви помогне при формиране на цена за печат при различни тиражи и оформления на книгата.

В какъв вид ще предадем ръкописа за предпечат?

В повечето случаи обикновено става дума за файлове, създадени на някаква текстообработваща програма от типа на MS Word или Open Office Writer. Но все още, макар и рядко, има хора, които предпочитат да дадат ръкописа си като машинописни страници или написани на ръка. В такъв случай би трябвало да се предвиди и разход за комютърен набор. За него важат тарифите за машинописни услуги от докомпютърната ера и се заплащат на основата на 1 машинописна страница — 1800 знака (30 реда по 60–65 знака). Таблиците и формулите, текстовете на чужд език обикновено се смятат отделно по утежнена тарифа.

Необходими ли са редактор и коректор?

Определено — да! Колкото и да е опитен един автор, винаги е добре ръкописът да бъде прочетен и от непредубедено око на професионален коректор. Обикновено този разход се спестява, но ако не искате книги, бъкани с елементарни правописни и пунктуационни грешки, добре да предвидите разход и за коректор (още повече, че тарифите за изчитане на коректури не са особено високи). Още по-болезнен е въпросът дали книгата да има редактор. Редакторът не само следи за правописа, но и за стилистиката на книгата. Често, особено при по-неопитни автори, той може да подобри качеството на ръкописа, а нерядко да спести и бъдещи разходи, като премахне излишни или недобре стоящи пасажи. Нерядко съм попадал на ръкописи, които при една добра редакторска работа биха били с поне 1/3 по-къси (респективно и по-евтини за издаване), по-стегнати и стилистично по-издържани.

Каква част от предпечатната подготовка ще финансираме?

Понякога авторите са достатъчно вещи и могат сами да направят предпечата си и да предадат готови принтерски файлове на печатницата. Но в повечето случаи предпечатната подготовка се прави от специалисти в тази област и като цена може да варира в широки граници. При договорката изяснете всички необходими операции за вашето произведение, за да може да получите точна калкулация още в началото. Ако ще използвате илюстрации или графики — уточнете форматите, в които трябва да ги предадете.

Необходим ли ни е художник?

Корица на книга, както и цялостно художествено оформление на книгата може да направи практически всеки компютърно грамотен човек. Но ако искате да избегнете лаишкото излъчване на още-една-направена-набързо книга, добре е да намерите човек специалист в оформлението на корици, а идеалният вариант е да наемете добър дизайнер, който да създаде цялостната визия на книжното тяло и корицата. Добре е да се договорите с човека, който отговаря за художественото оформление, да проследи дали в печатницата се изпълняват стриктно всички операции за качественото отпечатване на книгата.

Колко ще струва печатът?

Обикновено това е най-големият разход, който може да погълне до 80% от целия бюджет. Затова тук планирането трябва да бъде най-внимателно. Трябва да сте наясно какъв формат ще бъде вашата книга (това обикновено се изяснява още при договарянето за предпечат), каква цветност ще има, колко страници е в крайния си вариант — точното число страници ще разберете след финалните корекции при предпечатната подготовка. От печатницата ще получите отговорите и на въпросите, свързани с типа хартия, корицата и подвързването. Добре е да уточните готовата продукция вие ли ще си  я вземете, или от печатницата ще ви я доставят на посочен от вас адрес.

Къде ще складираме продукцията?

Въпросът за склад на пръв поглед е маловажен, но понякога подценяването му може да породи сериозни проблеми. Ако вашата книга е с голям формат, повечко страници и сте я издали в сравнително висок тираж — поне 800‑1000 бройки, ще трябва да намерите място на 1 или 2 палета с книги. И ако не разполагате със собствено помещение, ще се наложи да плащате за склад на някого.

Как ще разпространяваме книгата?

Най-често книгите се оставят на консигнация в борсите на едро срещу търговска отстъпка, която може да достигне до 35% от коричната цена. Но може да предвидите и по-агресивно предлагане на книгата, като наемете хора, облечени според стилистиката на книгата, които да предлагат книгата за продажба извън обичайните за това места — борси, книжарници или вестникарски павилиони. В такъв случай може да се наложи инвестиция в рекламни материали като тениски, шапки или чанти, както и евентуална твърда надница, която би мотивирала в някаква степен продавачите — особено ако книгата и авторът са абсолютно непознати и труднопродаваеми.

Как ще рекламираме книгата?

Изключително подценяван въпрос от повечето автори по отношение на предварителния бюджет. Разчита се на оставянето на книгата по борси и евентуалните й продажби. Разумно е да бъде предвидена част от бюджета за промоция и раклама. Това включва представяне на книгата в някой клуб или книжарница, представяне в ТВ блокове, предоставяне на екземпляри на литературни критици или блогъри, пишещи ревюта за книги, печатна реклама — флаери, плакати, интернет реклама — банери или създаване на сайт, промотиращ книгата. Стана въпрос по-горе, че може да се поръчат и рекламни материали, промотиращи книгата (тениски, шапки, чанти, пластмасови торбички, книгоразделители и др.)

Как да формираме цената на книгата?

След като сте наясно с въпросите за бюджета и смятате да издадете книга, от която да печелите, то тя трябва да има и корична цена. Най-общо казано, пък и най-лесно за пресмятане, е да умножите производствените разходи по 3 и да ги разделите на тиража. Така приблизително 1/3 от цената ще бъде производствени разходи, 1/3 — търговска отстъпка и 1/3 — печалба за вас. Пример: ако сумарните ви разходи са 1000 лева, то, умножени по 3, стават 3000. При планиран тираж 500 бройки — делите 3000 на 500 и получавате корична цена от 6 лева.

Един примерен бюджет би имал горе-долу следните позиции:

Ръкопис (общо) — .…. лева

  • Евентуален набор — .…. лева
  • Коректорско прочитане (опционално) — .…. лева
  • Редакторско прочитане (опционално)  — .…. лева

Предпечат (общо) — .…. лева

  • Предпечат на тялото — .…. лева
  • Предпечат на корицата — .…. лева
  • Техническо редактиране — .…. лева

Печат (общо) — .…. лева

  • Печат на тялото — .…. лева
  • Печат на корицата — .…. лева
  • Допълнителни довършителни операции — .…. лева

Склад — .…. лева
Реклама (общо) — .…. лева

  • Премиера — .…. лева
  • Печатна — .…. лева
  • Рекламни материали — .…. лева
  • ТВ — .…. лева
  • Интернет — .…. лева

Как да оформим книга — 3

Съдържание и азбучен показалец
За да създадете съдържание (TOC ­ Table of Con­tents), трябва първо да създадете списък със стилове. Включете стиловете на всички заглавия, подзаглавия и точки, които искате да влязат в съдържанието. След което от палитрата на списъка (List) с бутона Build създайте автоматично съдържанието (ако работите на QuarkX­press). Обикновено при научни трудове съдържанието се поставя отпред, а отзад ­ съдържанието на чужд език. При художествената литература съдържанието обикновено е отзад, след основния текст.
Нещата при азбучния показалец (index ­ индекс) са малко по-трудоемки. Все пак на ръка ще трябва да изберете всички думи, които желаете да влязат в него. Те съответно се появяват в палитрата Index. След като сте привършили с това начинание, с командата Build Index за QuarkX­press или Gen­er­ate Index за InDe­sign създайте азбучния показалец. Добре е, преди да почнете да избирате думите, да сте им задали някакъв стил за знаци (да речем получер или курсив). Така по-бързо ще ги откривате из текста, а и ще укажете визуално на вашите читатели, че думата може да бъде открита в азбучния показалец (или речника, ако сте създали такъв). При азбучния показалец можете автоматично да зададете и препратки (cross ref­er­ences) към други думи в показалеца.
Добавянето на опцията Add All значително съкращава времето за работа при избирането на всички еднакви думи из книгата. Другото удобство е опцията Add Inverce (QuarkX­Press), която позволява да добавяте имената като обърнете словореда ­ първо фамилията, а после личното име.
Създаване на библиография
Другото убийствено нещо е създаването на библиография ­ списъка на цитирани автори. Подреждането е по азбучен ред, като се започва с българските и се мине на чуждите автори. Ето някои примерни оформления:
­Книга от един автор
Иванов, Г. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
или:
Иванов, Георги. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Книга от няколко автори
Иванов, Г., А. Петров и Г. Георгиев. История на земеделието, С.: Наука и изкуство, 2002. 450 с.
­ Периодика
Попов, Т. Вирусни болести. ­ Растителна защита, 2002, № 2­3, 1016.

или:
Попов, Т. Вирусни болести. //Растителна защита, 2002, № 2­3, 10­16.
Оформление на корицата
Обикновено тя се прави най-накрая, и то задължително на отделна публикация. Не бива да забравяте, че трябва да се съобразите с дебелината на книгата. Т.е. при ширина на страницата 20 cm ширината на публикацията (при 150 страници примерно) няма да бъде 40 cm, а 41 ­ — добавяте ширина и за “гръбче” на корицата. Още по добре е да си оставите и малко аванс, тъй че може да я направите 41,5. Освен това трябва да предвидите поне по 3 мм отгоре, отдолу и отвън за нож при обрязването. За оформлението на корицата е добре да се съобразявате изцяло с капризите на художника, защото най-лесният начин да издъните една книга е, като провалите корицата.
Особености при печат
Черно-бели книги вадите на паус без угризения. Разбира се, преди това трябва да сте извадили поне две разпечатки на хартия за коригиране (първа разпечатка и т.н. “ревизия”). Трябва да сте поставили всички дълги тирета, “и” под ударение и специални знаци, ако има такива (вж. Въвеждане на специални символи в Глава 13), и то още преди първата разпечатка. А след нея много внимателно да сте коригирали всички грешки. Тези операции са заключителни, след като сте наместили всички текстове. На паус можете да коригирате невинни грешки, и то не е особено желателно.
Не забравяйте ­ отпечатването на паус се извършва с включена опция Flip ­ огледално обръщане.
На паус можете да отпечатате текст и щрихови илюстрации (само в черно и бяло). Ако имате снимки или други растерни илюстрации в сивата скала, по-добре е да бъдат извадени на филм. За целта създайте нова публикация с ширина, равна на ширината на филма и произволна дължина. Отворете и двете публикации и ги подредете една до друга. При активен инструмент Обект завлечете всички илюстрации от книгата в новата публикация и ги подредете така, че да остава минимално свободно място, за да пестите от филма. След като завършите тази операция, настройте принтера на новата публикация за отпечатване на файл. Самата книга спокойно можете да отпечатате на лазерния принтер, като не забравите да забраните на илюстрациите да се печатат. После техническият секретар и монтажистите ще поставят илюстрациите на местата им — не забравяйте да им дадете копие от последната коректура на книгата, за да се ориентират коя илюстрация къде се намира.

Ако все пак ще печатате илюстрации на паус, не използвайте рециклирана тонер касета.

Разбира се, ако бюджетът ви го позволява — най-добре извадете цялата книга на филм. Така ще спестите време и грешки, които могат да се допуснат при “белия” монтаж.
Оттук нататък следва много труд и придобиване на опит, докато книгите, които оформяте, да започнат да изглеждат перфектно.

Как да оформим книга — 2

Създаване на титулни страници
Обикновено титулните страници се правят отделно от основното тяло на текста. Можете да имате два варианта: титулна четворка или титулна двойка.
Титулната четворка се използва за издания, които обикновено са някаква поредица, многотомници и др. През последните години малко издателства си позволяват разкоша да я използват. При нея първата страница е авантитул, а гърбът ­ контратитул. Обикновено на авантитула се разполага името на книгата, понякога може да се добави и името на автора. Оформя се с шрифт с по-голям кегел, може и с различно начертание от основния шрифт. На контратитула се отбелязва наименованието на поредицата (ако има ­ и логото є), броят томове (ако е многотомник), редакционната колегия и името на водещия редактор, логото (ако има) на издателството и др.
Третата страница е титулът, който съдържа името на автора, заглавието на книгата, преводач (ако има), градът и годината на издаване, името на издателството. Обикновено първите три елемента се разполагат в горната третина на листа, последните два елемента ­ в долната третина. Подравняването може да е центрирано или ляво. Желателно е заглавието да е с по-голям кегел от автора.
Последната страница на титулната четворка съдържа служебна информация: оригиналът, откъдето е преведена книгата и преводач, автор на предговора или бележките, издателство, идентификационен номер ­ ISBN.
При титулната двойка отпадат първите две страници ­ авантитулът и контратитулът.
Оформление на тялото
След като сте оформили всичко дотук, можете да започнете изливането на самата книга. Първо, трябва да сричкопренесете текста с някаква програма. След което с командата Get Text (вж. Импортиране на текст в Глава 13) да импортирате текста на първата страница от книгата (заради титулните страници тя всъщност ще започва от 3 страница).
Ако сте включили опцията Auto­matic Text Box (за QuarkX­Press)  текстът ще се налее изцяло и дори може да добави нови страници към вашия документ. Добре е да използвате за основния текст серифни шрифтове от типа на Timok или TmsCyr например. Що се отнася до големината на буквата (кегела), това зависи както от размерите на книгата, така и от вида на самия шрифт. Шрифтове с по-голямо “око” са достатъчно четивни и при по-нисък кегел ­ 8 пункта. Прието е да се използва кегел 10 пункта или близък до него. Междуредовото разстояние (ледингът) задължително трябва да бъде по-голям от кегела ­ 1 до 2 пункта. Това можете да го зададете в настройките ­ като на опцията Auto Lead­ing зададете от 10 до 20% (за QuarkX­Press)
Ако някъде абзацът завършва лошо ­ една дума или част от дума на долния ред, може да изберете този абзац и с промяна на тракинга максимум до ­3 или +3 да решите проблема (при InDe­sign стойностите могат да бъдат от –30 до +30). Ако това не помогне, можете да изберете този абзац или него и съседните и да увеличите или намалите лединга с 1­2 десети. В краен случай можете да увеличите малко и хоризонталното мащабиране на шрифта от прозореца Char­ac­ter Attrib­utes (Char­ac­ter за InDe­sign), но със стойности не повече от 1­2 (иначе разликата между отделните абзаци става видима).
Същите операции можете да направите и ако някое заглавие е на последния или предпоследния ред от страницата.
Ако във вашата книга използвате съкращения, е добре в самото начало на отделна страница да направите списък на съкращенията.
В края на книгата (ако е научен труд) се разполагат резюмета на чужди езици.
Бележки под линия и текст под илюстрации
Бележките под линия можете да оформите по два начина: или под страницата (по-прегледно, но и по трудоемко), или в края на книгата, или в края на съответната глава. Обикновено бележки до 5-­6 реда се оставят на същата страница. Но в научните книги бележките често са по половин страница, дори и повече, което налага да се изнесат след края на главата или на книгата.
Ако имате малко бележки под линия (до три на страница) можете да ги отбелязвате с *, ** и ***. Но по-често срещаната практика е да се отбелязват с цифри. В самия текст оформяйте цифрите с бутона Super­script.
Когато бележките под линия са на същата страница, те се отделят с линия, дебела 0,5 или 1 пункт с дължина около 5 cm.
Бележките могат да бъдат оформяни с кегел и лединг, по-малък от основния, нерядко се използва и курсив (italic).
При бележки, разположени зад всяка глава, е добре отделните абзаци да имат допълнителна разредка (дурхшус), за да се отделят добре една от друга.

При InDe­sign можете да настройвате параметрите за бележки под линия с командата Doc­u­ment Foot­note Options от менюто Type. Там можете да зададате стиловете за оформление на бележката, типа на разделителя, оформлението на знака за бележка и т.н. За жалост QuarkX­Press няма автоматично поставяне на бележки под линия и ще трябва да се правят на ръка, което при едно редактиране на книгата може да се окаже доста трудоемка работа. Така че за книги InDesign е по-добрият избор.

Текстове под илюстрации

Текстовете под илюстрации се оформят в отделни полета под или до илюстрацията. Обикновено кегелът е по-малък от основния. Може да бъде получер, центриран и т.н. ­ в зависимост от представата на техническия секретар за цялостното оформление на книгата. Ако има възможност, текстът може да бъде разположен и в самата илюстрация, но трябва да се отчита четивността му (ако е на тъмен фон, добре е да бъде с бял цвят а стилът му ­ получер — ­ bold). Добра идея е да групирате всеки текст с илюстрацията, към която принадлежи. Така, ако се наложи да промените мястото на илюстрацията, ще вземете с нея и текста й.

Следва продължение — Оформление на библиография

Как да оформим книга

Изключително погрешно е мнението, че книгата е най-лесното нещо за правене с програма за предпечатна подготовка. Книгите са разнообразни като тематика, размери, оформление и т.н. Тук ще се спрем на една сравнително сложна книга ­ научната. Проблемите при този тип книги идват от наличието на много отделни части, които на всичко отгоре са и трудоемки като изпълнение ­ съдържание, бележки под линия, графики, библиография, азбучен показалец и др. Вие можете да ги направите на отделни файлове, за по-бързо, а и за по-безопасно. Представете си, че сте пред завършването на книга от 700 страници, която е на 1 файл и програмата “гръмва”. След което не можете повече да заредите този файл. Кошмар! Когато завършите отделните части, можете да ги обедините в една публикация. Нещо повече, можете да пренаредите главите както си искате и да уеднаквите стиловете им.

Определяне на размер и наборно поле
Първото нещо, което трябва да свършите, е да създадете самата публикация с нейните точни външни размери и наборно поле. Ако нямате технически секретар, който да ви зададе параметрите, трябва да се съобразите поне с две неща: типа на изданието и размера на хартията в печатницата, където ще го отпечатвате. Обикновено най-удобни за работа са А5 или В5. Тези размери ги казваме условно, защото по принцип книга A5 няма ­ има книги с формат 600 х 840/16, 600 х 900/16 и т.н. (повече за форматите вижте съветите на сайта на Фотоника).
Определянето на размерите на наборното поле е цяла наука, но няма да се спирам подробно на този проблем. Все пак мога да ви посоча един сравнително добър и лесен начин за създаване на страница.
Да приемем, че наборното поле ще е 3/4 от целия размер на страницата.
Разделете ширината на страницата (нека я означим с L) на 4, за да получите стойността на една част от ширината ­ L1. Имайте предвид, че става въпрос за ширина на страницата след обрязването. Затова трябва да се консултирате с хората в печатницата какъв ще бъде форматът на изданието след обрязване.
Умножете стойността на едната част на ширината ­ L1, по 3 и ще получите ширината на наборното поле.
От L1 можете да получите и ширината на полетата. Разделете L1 на 6, за да получите стойността на една част за полетата ­ M1.
Външното и вътрешното поле трябва да бъдат в съотношение 2:4, а горното и долното 3:6.
Умножете М1 по 2, за да получите вътрешното поле, по 3 ­ за горно поле, по 4 ­ за външно поле, и по 6 ­ за долно поле.
Начертайте си макет на две разгърнати страници. Свържете ъглите им с диагонали
С получените стойности можете да изградите една хармонично оформена страница. Задайте ги в диалоговия прозорец New Doc­u­ment на вашата програма за предпечат и вашата книга се появява на екрана.
Е, ако не ви се занимава много с изчисления, прокарайте си диагонали по предварително начертан макет с размерите на страниците ви и засечете размерите на наборното ви поле, като е необходимо да знаете поне един параметър (например ширината на наборното поле). Свържете два диагонала с отсечка, равна на дължината на наборното поле и от едната точка на пресичане пуснете перпендикуляр надолу. Вертикалната отсечка между диагоналите, ще бъде и височината на вашето наборно поле.
А ако пък толкова не ви се занимава с всичките тези диагонали и мерки, просто попитайте печатаря за формата, който сте избрали, какво е печатуемото поле и го изпълнете. Монтажистите в печатницата си знаят работата и ако сте се съобразили с изискванията, няма да имате проблеми.

Създаване на макет и стилове
Следващата стъпка е да създадете макет на книгата.
Отидете в шаблонната страница — Mas­ter Page.
Определете броя на колоните в полето. Ако правите речник, енциклопедия или нещо подобно, ще бъдат необходими две колони (рядко, при големи издания, се използват и три колони). Иначе текстовете за книгите обикновено се изливат в едноколонни полета.
Определете мястото и формата на колонцифрата. Ако ще използвате живи колонцифри, включващи заглавието на главата, по-удачно е да зададете отделна шаблонна страница за всяка глава.
Поставете декоративни елементи (линии или някаква графика).
След като сте създали макета, можете да създадете и стиловете за оформление на книгата.
Задължително ще трябва да имате стил за основния текст ­ — можете да редактирайте стила Nor­mal или да си създадете нов — например Main text или Body text.
Създайте стилове за заглавията (предварително трябва да сте наясно колко нива на заглавия ще имате ­ 1, 2 или повече). Добре е всяко ниво да си има отделен стил.
Ще ви трябва, стил за бележките под линия, за евентуалните фигури или таблици.
За азбучния показалец (индекса) и съдържанието също е добре да имате отделни стилове.
Що се отнася до библиографията, тя е доста сложна като структура и трудно ще се дефинира стил за оформлението є. За жалост ще трябва да форматирате отделните абзаци на ръка (дори стиловете за знаци, няма да ви улеснят кой знае колко).
Най-общо казано трябва да направите стилове за всички съставни елементи от книгата, ако искате да си облекчите живота ­ още повече тези дефинирани стилове лесно могат да бъдат експортирани като XML тагове за една евентуална електронна публикация.

Следва продължение — Създаване на титулни страници

Форматите А, B и C

Според международния стандарт ISO 216 (базиран на немския стандарт DIN 476 от 1922 г.) основните формати хартии са А и В.  ISO 269 добавя и формат С (използван главно за пощенски нужди — за различни формати пликове).

Формат А започва с  А0 (841 x 1189 mm) — с площ 1 кв. m, формат В — с B0 (1000 x 1414 mm) и формат С — C0 (917 x 1297 mm). Всеки следващ размер от реда на даден формат се получава от намаляването наполовина на дългата страна на предходния формат. Цифрата след буквата на формата показва колко пъти трябва да се сгъне листът от основния формат, за да се получи произволният. Така от А0 (841 x 1189 mm) с 1 сгъване се получава А1 (594 x 841 mm), от него — А2 (420 x 594 mm), А3 (297 x 420 mm), A4 (210 x 297 mm), A5 (148 x 210 mm), A6 (105 x 148) и т.н. За получаване на производните форматни ивици дългата страна на форматите се разделя на 3, 4, 8 и 16 равни части. Таблица за всички варианти на форматите можете да откриете тук. Con­tinue read­ing

Типове хартия

За нуждите на печатарската промишленост се произвеждат изключително богат асортимент от хартия и картони. Ето някои от най-популярните типове, ползвани в нашата дейност.

Химизирана хартия

Химизираната хартия (Car­bon­less paper) се използва за изработката на документация — фактури, банкови нареждания и т.н. При отпечатването се комбинират 2 или повече листа със специално покритие. Последният лист има едностранно , а горният и вътрешният лист (или листа) са с двустранно покритие и могат както да приемат, така и да предават отпечатъка, който се създава върху тях с помощта на пишещо средство. Отделните листа могат да бъдат в един или в различни цветове. Теглото й варира в рамките 48 и 55 г/кв. м.

Вестникарска хартия
Една от най-евтините и леки хартии. Теглото й варира в рамките 45–55 г/кв. м, белота — 60%. Тъй като тази хартия е без покритие и с голяма порестост, нарастването на точката при печат е голямо. Затова при печат върху нея се избира по-ниска линиатура — 85 lpi. Предимства — евтина. Недостатъци — с течение на времето пожълтява, голямо нарастване на принтерската точка, не може да се използва за печат на висококачествени илюстрации.

Обемна хартия
Обемната хартия е подобна на вестникарската, но има по-голяма дебелина от нея. Това се дължи на по-малкия натиск при производството й. Теглото й варира от 49 до 90 г/кв. м, белота — 70–80%. Поради по-голямата дебелина на листа се използва основно при отпечатване на книги. Предимства — леки, но дебели страници (получава се по-обемно издание). Недостатъци — до голяма степен съвпадат с тези на вестникарската хартия.

LWC хартия
LWC (light­weight coated) хартията спада към промазаните хартии. Теглото й варира в рамките от 48 до 70 г/кв. м. Тази хартия е лека, а промазката й придава гладко покритие. Предимства — лека, евтина и подходяща за печат на масови издания- цветни бюлетини или списания. Недостатъци — недостатъчна плътност и изображенията прозират леко. Не е подходяща за висококачествени издания.

Офсетова хартия
Офсетовата хартия (off­set paper) е сред най-популярните за печатни произведения. Теглото й варира от 50 до 350 г/кв. м, белота — до 100%. Спада към непромазаните хартии (uncoated papers), затова обикновено на нея се печата със средни стойности на линиатурата — 133–150 lpi. Предимства — висока белота, сравнително непрозрачна, универсално приложение — листовки, брошури, книги, календари и т.н. Недостатъци — сравнително скъпа, често голямата белота, съчетана много текст води до умора на очите, не е подходяща за висококачествени издания.

Промазана хартия

Позната е и като хромова хартия (coated paper). Благодарение на промазката с минерално покритие при тези хартии се постига висока гладкост на листа, което го прави подходящ за висококачествен печат. Промазаните хартии могат да бъдат едностранно (етикети) или двустранно хромирани. В зависимост от вида на промазката биват гланц (glossy), мат (matte) и сатен (satin). Теглото й варира от 70 до 170 г/кв. м. Предимства — подходяща за висококачествен печат. Недостатъци — сравнително тежка и скъпа.

Специални хартии
В зависимост от нуждите на клиента могат да се използват и други хартии като: самозалепваща хартия, хартия с воден знак, паус, картон за карти за игра, каталожни дизайнерски хартии и т.н.