Архив за етикет: QuarkXpress

Точки, полутонове и линиатура

Принтерска точка (Dot)
Съвременните лазерни принтери отпечатват изображението с помощта на стотици малки черни точки тонер. Тези точки са с фиксирана големина и тяхната форма не може да се променя. За това колко добър е един принтер, съдим по броя точки, които може да отпечата в един инч — това е разделителната способност, или резолюцията (res­o­lu­tion) на принтера. Тя се измерва в точки на инч (dots per inch или съкратено dpi). Колкото по-голяма е разделителната способност на един принтер, толкова по-качествено изображение може да получите от него. В момента най-популярни са принтерите с 600 dpi, но по-добре би било, ако можете да си позволите принтер от 1200 dpi. Понастоящем новите модели принтери дори в ниския клас вече поддържат такава разделителна способност

Полутонова точка (Spot)
Логичен е въпросът — как само с черните точки на принтера могат да бъдат възпроизведени сивите полутонови илюстрации? Този проблем е бил решен още в докомпютърната ера с помощта на растерната решетка — филмът с изображението се експонира върху светочувствителна плака, пред която е поставено стъкло с много фино гравирана върху него решетка. В резултат на дифракцията на светлината, преминаваща през решетката, изображението се експонира върху плаката като черни точки с различни размери.
Стъклото с решетката е наричано растер или растерна решетка (влиянието на немските термини в нашата полиграфия е осезаемо). Самият процес е познат като растеризация. За да внесем малко смут — растер се нарича не само стъклото с решетката, но и полученото изображение. Разбира се, англоезичните държави не остават по-назад, така че в литературата за растера ще срещнете името screen, а самият процес — screen­ing. Отпечатаното изображение е изградено като решетка от полутонови точки.
Когато човек гледа от определено разстояние съвкупност от черни точки, между които има известен бял просвет, неговите очи сумират информацията от черното и бялото и в крайна сметка предават едно усреднено изображение, което е… процент от сивото. Колкото повече е бялото в тази група, толкова по-светло сиво виждаме. Благодарение на тази особеност на човешкото зрение черните полутоновите точки, които са с различни размери, формират различни зони в сивото. Този процес на преобразуване се нарича halfton­ing, оттам и самите сиви изображения са наричани полутонови (halftone).

Връзка между принтерски и полутонови точки
Полутоновата точка, която по-често ще я срещнете в литературата като spot, е по-скоро клетка, изградена от точки. Когато принтерът отпечатва полутонова точка, тази клетка се изгражда от равномерните по големина и разстояние принтерски точки. Но в зависимост от това колко тъмно сиво трябва да възпроизведе полутоновата точка, има повече или по-малко принтерски точки. Например за бял цвят — няма да имате нито една принтерска точка, за 10% сиво — 10% от пространството на полутоновата клетка ще бъде запълнено с принтерски точки, за 50% — съответно 50% от пространството и т.н.. При черен цвят — цялата клетка на полутоновата точка ще бъде запълнена с принтерски точки.
Накратко — изображението, което виждате отпечатано от печатащото устройство се състои от решетка, изградена от полутонови точки, които от своя страна са изградени от принтерските точки.

Линиатура (Lpi)
Освен разделителната способност на печатащото устройство има още една характеристика, от която зависи качеството на изображението. Това е линиатурата. Тя показва честотата на полутоновите точки за единица мярка (най-често инч). Измерва се в линии на инч (lines per inch или lpi). У нас можете да срещнете някъде да използват и линии на сантиметър.
Когато се консултирате с печатницата, където ще печатате, и оттам искат да цветоотделяте на дадена линиатура, уверете се, че говорите за едни и същи единици. Защото може да се окаже, че 39 линии, които са ви казали оттам, всъщност са на сантиметър и вие трябва да зададете за печат 100 линии на инч.
С две думи — при линиатура 100 lpi ще имате по 100 полутонови точки на инч вертикално и хоризонтално (полутонови, а не принтерски — това е особено важно!)
И тук вече идва тънката работа — пряката зависимост между линиатурата и разделителната способност на печатащото устройство. Казахме вече, че полутоновата точка се изгражда като решетка от принтерски точки (чиято честота се задава като брой точки на инч). От своя страна изображението на печат се формира от честотата на полутоновите точки на инч.
Колкото по-голяма е клетката на полутоновата точка, толкова повече степени на сивото може да бъдат възпроизведени. Ако имате полутонова точка, изградена от квадрат с по 16 точки, ще можете да възпроизведете общо 256 степени на сивото (всъщност 257 — заедно с бялото), което си е напълно достатъчно. Впрочем и езикът Post­Script Level 1, с който все още работят доста експонатори у нас, може да поддържа само толкова степени на сивото.
Приемаме, че имате принтер с разделителна способност 600 dpi. Ако разделите тези точки на 16, за да видите колко линии ще трябват, за да достигнете максимума от нива на сивото, ще получите 37,5. Да, но линиатура със стойност 38 lpi е неприемлива, защото полутоновите точки ще бъдат много големи и видими. И вече имате проблем — трябва да търсите компромис между линиатурата и разделителната способност. Приемливата стойност за линиатура в този случай е между 60 и 85 lpi. При по-голяма линиатура точките ще са по-малки, но ще се изграждат от по-малко принтерски точки и ще възпроизвеждат твърде малко нива на сивото. Например, ако ви хрумне да печатате с линиатура 150 lpi на същия този принтер, то полутоновата точка ще се изгражда само от по 4 принтерски точки по хоризонтала и вертикала. Което ще рече само 17 нива на сивото — нивата на сивото се определят като вдигнете на квадрат броя на точките на страна и прибавите 1 — за белия цвят. При толкова малко нива реално изображението може да започне да се постеризира (pos­ter­ize) — вместо плавно преливане ще имате резки граници между нивата на сивото, които ще са само няколко.
Ето няколко формули и примери как да се справяте с проблемите. Като знаете, че максимумът нива на сивото, поддържан от Post­Script Level 1, е 256 и че това се постига с полутонова клетка, изградена от 16 x16 принтерски точки, можете да определите максималната линиатура, като разделите разделителната способност на експонатора на 16. Например:
– ще цветоотделяте на експонатор с разделителна способност 1693 точки (dpi). Разделяте 1693 на 16 и получавате 105,8. С други думи, линиатура над 105 lpi не ви е необходима. Обикновено се използват 100 или 90 lpi
– ще цветоотделяте на експонатор с 2540 dpi. Делите 2540 на 16 и получавате 158,7. Стандартно се използва 150 lpi.
Производителите на принтери и експонатори отдавна прилагат различни технологии за подобряване на отпечатването и в повечето случаи резултатът наистина е по-добър. Само за пример — при 2400 dpi постигане на линиатура от 175 lpi. Повечето нови експонатори могат да работят с 3000–6000 dpi, което е повече от достатъчно за какъвто и да било печат. Лазерните принтери също вече масово преминават границата от 1200 dpi.
Често споменаваме Post­Script Level 1, макар че вече има Post­Script Level 2 и Post­Script 3. За всеки случай, когато работите с експониращи фирми, винаги предполагайте по-слабите параметри. Защото може да се окаже, че точно днес суперсвръхултраекспонаторът се е повредил и ще трябва пуснат филмите ви на старата барака. “Ама не сте ли ги направили за Level 1? Е, ще трябва да ни ги цветоотделите наново, sorry”.

Ъгъл на растерната решетка (Screen Angle)
Стана дума за гъстотата на полутоновите точки на линия, но има и още един важен параметър. Това е ъгълът на завъртане на растерната решетка. В досегашните примери подразбирахме полутонови точки, които изграждат хоризонтална линия. Но практиката е показала, че далеч по-добри резултати могат да се постигнат, ако тези линии са завъртени под определен ъгъл спрямо хоризонтала. Това се прави, за да се избегне моарето (moire), което би се образувало при наслагването на цветовете един върху друг. Всеки цвят има определен ъгъл на завъртане на растерната решетка. Черното има решетка, завъртяна на 45° спрямо хоризонтала, цианът — на 105°, магентата — на 75°, а жълтото на 90°.
При hexa­chrome печат ъглите на двата допълнителни цвята — оранжево (orange) и зелено (green), са 105° и 75° — съвпадат с ъглите на циана и магентата. Причината да се използват едни и същи ъгли е, че оранжевото и циана, както и зеленото и магентата са срещуположни цветове. Тоест там, където има зелено, не би трябвало да има магента. По-сложно е положението, когато се използват CMY + 2, 3 или още пантонни цветове. Това е чест похват при печатането на опаковки. Тогава трябва да се действа в зависимост от конкретния случай, но трябва да се стремите да има по-големи разлики в градусите между цветовете.

Мерни единици

В програмите за предпечат като QuarkX­Press или InDe­sign можете да избирате между няколко мерни единици (mea­sures). Дори и да не използвате всичките, добре е поне да ги познавате. А сега и накратко малко за тях.

Инч (Inch)
Мерна единица по подразбиране в програмите за предпечат (тъй като е популярна в англоезичните страни). 1 инч (inch) е равен е на 2,54 см. Съкратено се изписва 1″.
В QuarkX­Press и InDe­sign можете да избирате между Inches и Inches Dec­i­mal. Разликата между двете е, че при Inches деленията на мерните линии за един инч са 16, а при Inches Dec­i­mal — 10.

Пункт или пойнт (Point)
Пунктът (point) e мерна единица, особено популярна в полиграфията. Има два вида пунктове — в зависимост дали се използва системата Дидо (Didot), или системата Пика (Pica), още Пайк. Според системата Дидо 1 пункт е равен на 1/72 от стария френски дюйм (2,71 см) или 1 пункт по Дидо е равен на 0,376 мм. При системата Пика (популярна в Англия и САЩ) 1 пункт е равен на 1/72 от инча (2,54 см). Или 1 пункт по Пика е равен на 0,353 мм. QuarkX­Press използва пунктове по системата Пика. Съкратеното записване за 1 пункт е 1 pt или p1.

Пика или пайк (Pica)
Най-общо казано 1 пика (pica) е равна на 12 пункта или 4,23 мм. Популярна е в издателската дейност отвъд океана. Съкратено 1 пика се записва 1 p.

Милиметър (Mil­lime­ter)
1 милиметър (milime­ter) е 1/1000 от добрия стар метър. Съкратено 1 милиметър се записва 1 mm.

Сантиметър (Cen­time­ter)
Само за обща култура — 1 сантиметър (cen­time­ter) е равен на 1/100 от метъра или на 10 милиметра. Съкратено 1 сантиметър се записва 1 cm.

Цицер (Cicero)
По системата Дидо 12 пункта правят 1 цицер (cicero) или 4,552 mm. Съкратено 1 цицер се записва 1 c.

Агит (Agate)
1 агит (agate) е равен на 5 1/4 пункта. Тази мерна единица е популярна в САЩ. С него измерват височината на колоната в рекламните карета. Съкратено 1 агит се записва 1 ag.

Ето и сравнителна таблица на мерките:
1 инч = — 6 p; 72 pt; 25,4 mm; 2,54 cm; 5c6,955; 14 ag
1 пункт = 0,0139″; –p1; 0,353 mm; 0,035 cm; c,9299; 0,194 ag
1 пика, пайк = 0,166″; 12 pt; 4,233 mm; 0,423 cm; c11,159; 2,333 ag
1 милиметър = 0,039″; p2,834; 2,834 pt; 0,1 cm; c2,636; 0,551 ag
1 сантиметър = 0,393″; 2p4,346; 28,346 pt; 10 mm; 2c2,36; 0,055 ag
1 цицер = 0,179″; 1p,904; 12,904 pt; 4,552 mm; 0,455 cm; –2,509 ag
1 агит = 0,071″; p5,143; 5,143 pt; 1,814 mm; 0,181 cm; c4,783